Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я о б л а с т н а с т р а т е г и я

Разпадът на старите обществени отношения с демократичните промени увеличи проблемите на младите хора и тяхната реализация. За всяко общество създаването на подходяща среда за развитие на младите хора е основен приоритет и гаранция за бъдещото добруване на това общество. Това не може да бъде оставено на естествена регулация а е необходима дългосрочна младежка политика.

Проблемите, които се наблюдават сред децата и младите хора са свързани с:

◊ Увеличва се броят на младите хора, които употребяват алкохол: Увеличена е употребата на психотропни вещества. Тютюнопушенето се увеличава се делът на пушачите сред младежите.

◊ Един от сериозните проблеми на младите е обездвижването им, водещо до рязко влошаване на здравния статус, което се отразява негативно върху възможностите за пълноценен живот и реализация

◊ Младежите са пасивни по отношение използването на съществуващите възможности и алтернативи, предлагани от институции и организации за ангажиране на свободното им време. Културната инфраструктура на областта има потенциал, база и прояви за запознаване с културата и историческото наследство и неговото опазване. Наблюдава се отлив на младите хора от културни събития, участието им в културната среда се изчерпва най-често с ползване на нови технологии, интернет и електронни медии.

◊ Анализите от изследванията на проблемите на младите хора в областта разкриват критичното им отношение към механизмите за решаването на проблемите и вземане на решения, засягащи тяхното образование, трудова заетост, здраве и гражданско участие. Потребностите на младите хора са съсредоточени в следните главни области: Образование - подготовка и възможност за реализация; Трудова заетост - мотивация, активно търсене, намиране и започване на работа, обществено и професионално развитие и кариера; Гражданско участие - мотивация, обществена активност, социална подкрепа и принадлежност, развитие на доброволчеството; Съществува необходимост от ориентиране към потребностите на младите хора.

В Плевенска област функционират много спортни клубове и организации които стопанисват, поддържат и управляват държавна и общинска спортно-материална база. Основните видове спорт, обхванати на територията на област са:футбол, баскетбол, волейбол, спортно ориентиране. По волейбол-2 клуба, шахмат-3, лека атлетика-5, хандбал-5, борба-3, бокс-1, карате-до-1, спортна стрелба-1, конен спорт-3, вдигане на тежести-3, художествена гимнастика-1, ръгби-1, акробатика-1, ориентиране-1, баскетбол-1, джудо-1.

Спортните клубове от Област Плевен-36 на брой, се финансират от фондовете на Спортния тотализатор, чрез министреството на младежта и спрота, федерациите и частни източници. Издръжката на най-добрите състезатели е недостатъчна поради което някои от тях предпочитат други клубове и градове, или се отказват рано от спорта. Това води до деморализирането-обезсърчаването на останалата част от спортистите. Все пак е необходимо да се отбележи, че има вече положителна тенденция да се отделят средства от общинските бюджети с които да се подпомага финансирането на дейностите и проявите.

Проблемите в областта на спорта са: недостатъчни средства за поддържане и основен ремонт на повечето от съществуващите спортни бази и за закупуване на спортни съоръжения и екипировки, за финансиране на спортни изяви; липса на достатъчно професионални клубове; слабо развитие на масовия спорт. Голям брой от спортните обекти не функционират поради липса на средства, което води до липса на интерес от спортните клубове. Спортната дейност се организира предимно в училищата. Ползва се училищната спортна база. Наложително е възстановяването на муждуучилищните състезания по най попоулярнтие спортове:лека атлетика, баскетбол, футбол и волейбол. Тези състезания ще засилят интереса на учениците към спорта и биха дали възможност на тренъорите и специалистите да извършат по-качествен подбор на деца за постоянни занимания със спорт и за насочване към отборите на клубовете за постигане на високо спортно майсторство. Необходимо е да се възстановят ученическите спортни школи. Наличието на средно спортно училище «Георги Бенковски» е благоприятсващо, поради наличието на квалифицирани спортни специалисти за работа с подрастващите и за високо спортно майсторство.

 Възстановяване и модернизация на спортните бази.

 Организиране на акции за спонсориране и инвестиции в спортни съоръжения.

 Развитие на масовия спорт.

 Изграждане на детски и спортни площадки и освежаване на досега съществуващите градски паркове

Изводи:

• 
  Безработицата в Плевенска област в края на 2004г. е 17.20%;
  
• 
  Налице е устойчива тенденция към снижаване нивото на безработица на трайно безработните;
  
• 
  През 2004г. коефициентът на младежката безработица е 24.18%, бележи намаление в сравнение с предишни периоди;.
  
• 
  Трайно безработните, с продължителност на регистрацията над една година са 57.48%, това се дължи на ниското образователно равнище и липса на умения;
  
• 
  Особено тревожно е състоянието в общините Искър, Кнежа и Гулянци, където безработицата засяга над 30% от трудоспособното население; Необходима са специални мерки за повишаване на трудовата заетост;
  
• 
  На другия полюс е областния град, където показателите за заетост и икономическа активност са над средните за страната;
  
• 
  Сравнително ниска средна работна заплата, изостава от стойностите на останалите области в СЦПР;
  
• 
  Ниските доходи обуславят и ниски разходи на човек от населението, съпоставено с този показател за страната;
  
• 
  Налице е сравнително добра мрежа от средни учебни заведения; Висшето образование е представено от Медицинския университет и Факултета за подготовка на летци и наземен персонал в г.Долна Митрополия;
  
• 
  Системата от професионални училища е равномерно разпределена на територията на областта;
  
• 
  Наличието на МУ-Плевен е предпоставка за едно добро ниво на здравеопазването, що се касае до специализираната помощ;
  
• 
  Пощенските, телеграфни и телефонни станции са разкрити във всички населени места без изключение; нивото на цифровизация е високо; Областта е покрита с качествен радио и телевизионен сигнал;
  
• 
  Културният живот е съсредоточен в посещения на кино и театър; Плевенската филхармония с открита оперна сцена;
  

5.АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ИНФРАСТРУКТУРАТА

В Плевенска област най добре е развита инфраструктурата в Плевен и по-големите селища. Налице е техническа и социална структура на много високо ниво.

Транспортната инфраструктура е основен определящ фактор за регионалното развитие и конкурентноспособността и сближаването между отделните териториални системи. От нея зависи обслужването на икономическите връзки в областта и комуникациите на физическите и икономически субекти с останалите райони на страната и чужбина.

Сигурният, бърз и удобен транспорт са от първостепенно значение за пътническите и товарни превози върху територията на областта.

Общата дължина на пътната мрежа в област Плевен е , в т.число общинската пътна мрежа е 683.4км., разпределена по общини:

и републиканска пътна мрежа 796.00км., средната гъстота е 0.32км/кв.км., равно на средното за страната, което е по-малко от половината от равнището на този показател за ЕС-15. Осигуряването на достатъчно финансови средства за нормална поддръжка на пътната мрежа е хроничен проблем, частично решен за пътищата от републиканската мрежа, но все още стоящ за общинската пътна мрежа.

През територията на област Плевен преминава международен път Е 83. Не е изградена отсечката от автомагистрала А 2-София-Варна. Липсата на висококласни пътища от клас автомагистрали е пречка за развитието на междурегионалните връзки.

Териториалното разпределение на висококласната пътна мрежа е от особено важно значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от високо качество-здравни, образователни и културни. Нормата от 90 мин за достъп е покрита на 80% за Плевенска област, което е резултат на благоприятното разположение на областния център, съвпадащ с геометричния.

Областната пътна мрежа няма пряка връзка с транспортните мрежи на съседни страни-Румъния. Това ще бъде преодоляно с окончателното изграждане на строящия се фериботен комплекс “Никопол-Турну Мъгуреле”, което ще натовари пътищата по направление север-юг и ще актуализира проекта за изграждане на тунел Троян-Христо Даново.

Независимо от високите цени на новите пътища, наложително е да се продължи строителството на автомагистрала “Хемус” в отсечката след Ябланица, за да се повишат възможностите за междурайонно и трансгранично комуникиране. Самоцелното реализиране на икономии и изолирането на Плевенска област от автомагистрала “Хемус” не е оправдано от никаква гледна точка и не е държавнически подход. На всички е известно, че подобряването на достъпа до главните транспортни направления, чрез реконструкция и модернизация на второкласните и третокласни пътища, изграждане на обходни маршрути, извън населените места, ще позволи значително намаляване на времето за транспортен достъп. Ще се подобри достъпът на периферните и изостанали в икономическо отношение райони до регионалните пазари и големи икономически центрове.

Наред с териториалното развитие на жп мрежата, определящо значение за транспортната достъпност е броят жп гари и спирки обслужващо районите. Периферни по отношение на жп инфраструктурата се явяват селищата от северозападните общини, особено след закриването на жп линията Червен бряг-Оряхово.

През област Плевен преминават следните жп линии:

• 
  Русе, Варна-София;
  
• 
  Червен бряг-Златна Панега;
  
• 
  Ясен-Черковица;
  
• 
  Троян-Левски-Свищов;
  

Подобряването на транспортното обслужване включва:

• 
  Подобряване на съществуващата мрежа и особено на вътрешнорегионаланата, което ще премахне ограниченията стоящи пред мобилността на работната сила;
  
• 
  Подобряване техническите параметри и експлоатационно състояние на общинската пътна мрежа, за да се осигури високо качество на транспортната услуга до крайния потребител;
  
• 
  Извеждане на транспортните потоци извън населените места и развитие на екологичен градски транспорт;
  

Плевенска област е център на електропоризводителен, чрез ТЕЦ”Плевен”, електроразпределителен и електропреносен район. Техническото състояние на мрежата е добре поддържано и е основа за по добро икономическо развитие. На територията на област Плевен е разположена подстанция “Мизия”.

С Решение №ГПрГ-9/10.02.2004г., Държавната комисия за енергийно регулиране е определила “Черноморска технологична компания” АД-Варна, за изграждане на нова газоразпределителна мрежа на територията на регион “Мизия”, в който попада и територията на област Плевен. Въз основа на разработената генерална схема за газификация, одобрена от ДКЕР. Инвестиционната програма компанията за следващия десетгодишен период е в размер на 75 400 000лв., която предвижда да бъде изградена газоразпределителна мрежа с дължина 566км., като 322 км са на територията на Област Плевен. В г.Плевен до 2009г., ще бъдат газифицирани 183 промишлени консуматори, 343 обществено-дминистративни и 22 875 жилищни консуматора.

Стартиралата процедура по реализация на АЕЦ “Белене” ще превърне област Плевен в един от основните електропроизводителни центрове на страната, с всички произтичащи от това стимули за развитие.


5.1.3. Водно-стопанска инфраструктура
Водно-стопанската система е обвързана с всички сфери на човешката дейност. Основни подсистеми са:

• 
  Питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Отвеждането и пречистването на отпадъчните води;
  
• 
  Хидромелиорациите;
  
• 
  Хидроенергетиката;
  

В Плевенска област няма населено място без изградена водопроводна мрежа. В голямата си част тя е изградена от етернитови и стоманени тръби. Общата дължина на водопроводната мрежа в областта е 3 044км., от които 2 143км. вътрешна водопровдна мрежа. Процентното съотношение на отделните видове тръби е следното:

 Етернитови тръби - 80%

 Стоманени тръби – 17%;

 Полиетиленови тръби – 2%;

 Други – 1%;

Голяма част от мрежата е амортизирана, а друга част – с недостатъчни диаметри. Всичко това затруднява нормалното водоснабдяване. По линия на аварийните ремонти всяка година се извършва подмяна на водопроводи с полиетиленови тръби. Общо от 1998 до 2004г са положени 146 888м. тръби от ПЕВП. Усилията трябва да се насочат в подмяна на остарелите тръби с тръби от ПЕВП, като най-важно условие за подобряване на услугата ВиК-значително ще намалеят загубите на вода в мрежата, което от своя страна ще ни приближи към европейските стандарти.

Канализационна мрежа има изградена само в 5 населени места-това са градовете:Плевен, Левски, Червен бряг, Белене, Кнежа и Койнаре. Канализацията на г.Койнаре работи като отводнителна. В процес на изграждане са отделни канализационни сектори на останалите общински центрове.

Липсата на канализация в по-малките селища и пречиствателни станции на тези с канализация води до замърсяване на и нарушаване на екологичния статус на реките в които те се заустват.

Пречистването на отпадните води от г.Плевен и някои прилежащи предприятия се осъществява от Пречиствателна станция, намираща се на 30км. от града, в с.Божурица. Въведена е в експлотация през 1992 година с проектен капацитет 1230л/сек. Обслужва отпадните води от г.Плевен и индустрията на града, както и на няколко предприятия от региона-Захарен завод, Маслена фабрика, ВВТУ “Г.Бенковски”, в г.Долна митрополия и отпадъчните води на свинекомплекса в с.Победа.

ПСОВ-Пливин се нуждае от реконструкция и модернизация-подмяна на аерационната система, реконструкция на метантанковете, автоматизирана система за управление на технологичните процеси, подмяна на решетки.

Основните насоки, в които трябва да се насочат усилията за възстановяване позициите на поливното земеделие са: Провеждане на инвестиционна политика, която да обхваща: ремонт и реконструкция на главните хидромелиоративни съоръжения на системите, водните обекти, деривационните съоръжения и др.; възстановяване и модернизиране на вътрешноканалната мрежа; възстановяване на поливна техника и др. Средствата следва да се влагат за възстановяване на хидромелиоративни инфраструктури, ползването на които е с доказана ефективност, т.е. напоителните системи, при които водата се доставя гравитачно или чрез еднократно препомпване с нисък разход на ел. енергия.

Равнинният характер на област Плевен и високите подпочвени води са наложили изграждането на мрежа от отводнителни канали и съоръжения, чиято поддръжка през разглеждания период е силно занемарена главно по-ради липса на средства. Промените на климата и съпътстващите ги навод-нения налагат преоценка на това състояние с оглед предпазване от риск.

Поради равнинния характер на Плевенска област, възможностите за традиционна хидроенергетика са силно ограничени, но наличието на големи за мащабите на България реки-Осъм, Вит и Искър, както и р.Дунав, дават възможности за хидрокинематични електроцентрали.