Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област русе о б л а с т н а с т р а т е г и я
Изтегляне 2.49 Mb.
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро- Русе,2004 Анализът на структурата на заетостта показва, че промишлеността е отрасълът, който ангажира преобладаващо работната сила в област Русе. Таблица 13 Заетост по отрасли
* Източник НСИ – Статистическо бюро- Русе,2004 Очакванията, обаче, са, че делът на заетите в промишлеността постепенно ще намалява за сметка на сектор “Услуги”. Една от основните причини за това, е въвеждането на иновации, нови техники и технологии в индустрията. От друга страна, увеличаването на дела на услугите в БВП на областната икономика, констатирано през периода, е също предпоставка за увеличаване на заетостта в сектора. Относителният дял на постоянната заетост в аграрния сектор през периода намалява, като през 2003 г., спрямо общия брой на заетите лица в областта, възлиза на 5,04 на сто, при 10,7 средно за страната. Обяснението на тази устойчива тенденция е свързано с процесите на преструктуриране на българското земеделие, възстановяването на обема на производството в условията на частна собственост и до известна степен с обновлението на съпътстващите го техника и технологии. Преструктурирането на русенската икономика по форма на собственост е обективното обяснение на тенденцията за увеличаване на заетостта в частния сектор през периода.
През 2003 г. равнището на предприемачеството в област Русе е най-ниското в СЦПР, след като през 2000 г. областта е била на първо място по този показател. За отбелязване е, и че доста от малките предприемачи, развили бизнес през 1999-2001г., са прекратили своята дейност през следващите години. Обяснението на тази тенденция е свързано със специфичната структура на русенската икономика, която значително се отличава от другите областни икономики в СЦПР. Тя се характеризира с преобладаващ дял на малки и средни предприятия, за сметка на микрофирмите.
* Източник НСИ – Статистическо бюро- Русе,2004 Тази специфика се обяснява с факта, до 1989 г. областта се характеризираше със силна индустриализация. През годините на прехода до голяма степен се запази секторната структура на икономиката, като част големите индустриални фирми от структуроопределящите отрасли /химия, машиностроене и др./ продължиха да функционират или с разпадането им се създадоха малки и средни предприятия /производство на текстил и облекла, напр./, които запазиха същия профил на производство. По-изразената индустриална структура на регионалната икономика предполага и по-ниски стойности на разглежданото съотношение. Фирмите занимаващи се с индустриални производства са предимно малки и средни. От друга страна, секторът “Услуги”, свързан най-вече със създаването и функционирането на микро- и малки предприятия, до момента не е определящ облика на русенското предприемачество, за разлика от индустриалния сектор. Към обяснението на тенденцията следва да се добави, че преобладаващата част от предприемачите са концентрирани в Русе, докато в останалите малки общини на областта липсва на подходяща бизнес среда и инфраструктура на съпътстващите предприемачеството услуги. По отношение на бизнес услугите /обучение по предприемачество, административни услуги, консултиране, пазарна информация, подкрепа на стартиращите малки фирми, вкл. и с кредитиране/ и бизнес инфраструктурата, следва да се отбележи, че структури, предлагащи такива услуги – Бизнес център за подкрепа на МСП, Център за мениджмънт и фирмено развитие и три бизнес инкубатора - съществуват единствено в гр. Русе, въпреки усилията на областната администрация и местните власти през периода /кандидатстване с проекти за изграждане HI-TECH-инкубатор, бизнес инкубатори и агробизнес центрове/. През последните години областната и общинските администрации направиха немалко и за улесняването на предприемачите по отношение на административното обслужване, но тези мерки следва да се доразвиват по посока стимулиране на развитието на микро- и малките предприятия, за да се балансира структурата на предприемачеството.
Производителността на труда е сравнително близка по стойности и динамика в почти всички области на СЦПР,с изключение на област Ловеч, и следва средната за страната. С най-висока производителност на труда през 2003 г. в СЦПР е област Русе - с около 500 пункта над средните стойности на показателя за страната. Графика 9 Динамика на производителността на труда 
* Източник НСИ – Статистическо бюро- Русе,2004
От прегледа на икономическото развитие на област Русе могат да се направят следните изводи:
Като се има в предвид, че БВП на глава от населението е основата, върху която се структурира политиката по сближаване, можем да направим извода, че област Русе и Северен Централен планов район до около 2035 г. ще бъдат в ролята на догонващи, т.е райони, които ще се нуждаят от подкрепа. Област Русе, макар и една от най-динамично развиващите се в рамките на плановия район, трябва да преодолява вътрешни и външни структурни дефицити, за да се конкурира както на вътрешния, така и на външния пазар. За да се превърнат констатираните през периода положителни промени в икономическата среда в устойчиви тенденции на растежа, е необходимо: да се инвестира в развитието на човешките ресурси, с цел повишаване производителността на труда и предприемаческата култура, пред вид потребностите на новата икономика; да се насърчава увеличаването на иновациите и навлизането на ИКТ; да се прилага целенасочена политика за преодоляване на ограниченията на икономическата среда в местните икономики на изостаналите селски райони в област Русе.
От общата територия на област Русе 2 803,4 кв.км, в селски райони попадат 2 224,2 кв.км, което представлява 83,3%. В тях се включват всички общини, с изключение на община Русе. В сравнителен план, площта на селските райони в област Русе надвишава с 2,3% дела за страната. Използваната земеделска площ на територията на област Русе, според земеделския кадастър, възлиза на 175 000 ха или 63,2% от общата площ на областта, при 53% средно за страната. Основната част от земеделските земи попада в категорията “ниви” – 92%, при 82% средно за страната. През последните години в областта се наблюдава трайна тенденция към намаляване на относителния дял на необработваните ниви. През 2004 г. размерът на необработваните и пустеещи ниви е 6500 ха или 4% при 10-12% средно за страната. В сравнение с 2000 г. размерът на необработваните ниви е намалял близо 2 пъти, най-вече при земите от държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд. Извършеното пълно преброяване на земеделските стопанства през 2003 г. установи на територията на Област Русе 18 533 функциониращи стопанства. По форма на собственост, разпределението им е следното: 98,4% на физически лица; 0,74% - на еднолични търговци; 0,43% - на кооперации и 0,39% - на търговски дружества, сдружения и др. Въпреки, че реформата по преструктурирането на отрасъла приключи преди пет години, продължава да се задълбочава раздробяването на земеделските имоти в резултат на имуществени делби и наследствени права. Нарастването на броя на имотите влияе обратно пропорционално на ефективното ползване на земята. Направените проучвания показват, че предпочитаният размер на частните земеделски стопанства със смесено направление /растениевъдство и животновъдство/ възлиза на 75,4 ха, а на частните земеделски стопанства с растениевъдно направление – на 167,0 ха. Независимо, че в последните изменения на Правилника за прилагане на основния земеделски закон е предвидено сключването на доброволни споразумения между ползвателите за комасирана обработка на землищата, поради некоректни отношения между преговарящите страни, през 2003 и 2004 г. не се стигна до подписването на нито едно споразумение в областта. Въпреки раздробеността на земеделските имоти и ниската степен на окрупняване, 80-те кооперации в областта обработват 47% от земеделските земи, едноличните търговци и дружествата, т.е. арендаторите – 31%, а физическите лица – 22%. Броят на дребните и средни стопанствата до 50 ха е 18 297, а на големите /над 50 ха/ – 235. Средният размер на стопанствата на физическите лица възлиза на 1,72 ха, на арендаторите – на 214 ха, а на кооперациите – 835 ха. В последните 10 години се забелязва устойчива тенденция към увеличаване броя и размера на обработваната земя от арендаторите и частните стопани. Изводът, който се налага в този смисъл е, че докато при арендаторите това е оправдано, пред вид средния размер на едно арендно стопанство, при частните стопани, 98 на сто от които развиват дейността си върху по-малко от 10 ха, това е в противоречие с изискванията за ефективно и европейски ориентирано развитие на земеделието. От земеделските производители регистрация са направили 4720 физически и юридически лица, което представлява 25% обхват на земеделските стопанства, при 10% средно за страната. По този показател областта се нарежда на трето място в страната след Пловдив и Добрич и на първо в Северен Централен планов район. За 2004 г. броят на пререгистрираните и новорегистрирани земеделски производители възлиза на 2362 лица. Постоянно заетите в сектора намаляват, като през 2003 г. възлизат на 3191 души.
По данни от преброяването на земеделските производители, от 18 533-ма собственици и ръководители на земеделски стопанства 188 /1%/ притежават висше, полувисше образование или следдипломна квалификация, 3,1% са завършили средно специално образование, свързано със селското стопанство, а останалите 95,19% имат само практически опит в земеделието. Основни направления в развитието на отрасъла за областта, свързани с традициите и новите реалности през периода 2000-2006 г., са зърнопроизводството и млечното говедовъдство.
Основна характеристика на растениевъдството за областта е зърнопроизводството. От 2000 г. средногодишно се засяват 125 000 ха с пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, рапица и други зърнени и технически култури, което представлява 84% от обработваемите площи, при 72% средно за страната. Спрямо същия период реколтираните площи със зърнени култури са се увеличили с около 7 на сто, главно за сметка на необработвани ниви, ликвидирани овощни насаждения, комасация и др. През 2004 г., спрямо 1998 г., са засети с 25 на сто повече площи с пшеница и с 44 на сто повече със слънчоглед. Произведената продукция е нараснала съответно с 60 на сто за пшеницата и три пъти повече при слънчогледа, спрямо 1998 г.
Област Русе има сериозен потенциал и традиции в зеленчукопроизводството, особено в общините Сливо поле, Русе и Ценово. Подотрасълът, обаче, не може да се развие и да достигне предишните обеми на производство, поради липсата на работещи преработвателни предприятия и проблеми с напояването на площите. По тези причини зеленчукопроизводството днес се развива върху малки площи от 1-2 дка, без възможности за партидност /изпълване на една транспортна единица над 10 т с един вид и сорт зеленчуци/. В областта зеленчуци се отглеждат върху 900 - 1000 ха. В структурата на зеленчукопроизводството преобладава производството на дини и пъпеши /44%/ от заетите площи, домати /12,3%/, картофи /12%/, пипер и градински грах /5%/, зеле, лук и др. Ягоди се отглеждат върху 20 ха. За разлика от съседни и други райони в страната, животновъдството в Област Русе не понесе толкова болезнено последствията от преструктурирането на собствеността в отрасъла. След сериозния спад в началото на 90-те години, поголовието се стабилизира и през последните години бележи тенденция на слабо, но трайно увеличение. В сравнение с 2000 г. поголовието при млечните крави и свинете се запазва, независимо от резките промени в изкупната цена на млякото и свинското месо и неблагоприятните по отношение на фуражното производство 2003 - 2004 г. Най-сериозен ръст се наблюдава при овцете, които са нараснали близо 2 пъти, при козите, които са се увеличили със 70 на сто и при пчелните семейства, където увеличението е с 42 на сто. Очакванията за следващите години са броят на млечните крави да не бележи ръст на увеличение, тъй като договорените с ЕС квоти за производство на краве мляко са по-ниски от количествата, които към настоящия момент страната произвежда за преработка и собствена консумация. По отношение на породния състав, в млечното говедовъдство преобладават черно-шареното и българското родопско говедо.По данни от преброяването, броят на стопанствата в областта, отглеждащи млечни крави, възлиза на 4081. От тях 79 на сто притежават 1 или 2 крави. Останалите 854 стопанства отглеждат 55 на сто от общия брой на кравите, докато в страната в средните и големи ферми се отглеждат 42 на сто от кравите. Подобно е състоянието и на овцевъдството. Малките стопанства, отглеждащи до 5 овце-майки, наброяват 6158, докато отглеждащите над 5 овце майки – 1171. Очевидно, през следващия период се налага преструктуриране на млечните ферми в посока на окрупняване, подобряване на породния състав и условията за отглеждане на животните, пред вид изискванията на ЕС пред подотрасъла. Свиневъдството в областта се представлява основно от 5 ферми в селата Николово, Голямо Враново, Бръшлян, Юделник и Семерджиево, които и след приватизацията поддържат стабилно поголовие. Следногодишното поголовие на 100 хил. свине в областта представлява малко повече от 10% от общия брой на свинете в страната. В областта на свиневъдството Област Русе е водеща позиция в страната с 366 бр. свине на 1000 души от населението, при 217 за СЦПР и 180 средно за страната. Птицевъдството, независимо от нарастването и разширяването на птицефермите през 2004 г., бележи спад в отглеждането на пилета за угояване, което се дължи на временното преустановяване дейността на Птицекомбината “Галус Импекс”. Очакванията, свързани със стратегията на новите собственици на фирмата, са тя да се развива само в областта на птицевъдството /без преработка/. В сравнение с останалите направления от животновъдството, рибовъдството в Област Русе бележи сериозен упадък. До 1992 г. върху 620 ха вътрешни рибарници са отглеждани годишно 1200 т риба за консумация и 500 т зарибителен материал. През 2004 г. от вътрешните водоеми и язовири са добити едва 68,2 т риба, а промишленият улов от р. Дунав възлиза на 78,6 т риба. Негативните резултати и тенденции в подотрасъла се дължат на неуспешна приватизация на обектите в състава на бившето рибовъдно стопанство – рибарниците в с.Мечка и в с.Батин. В областта не функционира нито едно преработващо зеленчуци и плодове предприятие. В резултат на неудачна приватизация, на практика преработвателните и консервиращи растениевъдната продукция фирми преустановиха дейността си. Към началото на 90-те години на територията на областта са функционирали 11 консервни предприятия за производство на зеленчукови, плодови и месни консерви, плодови сокове, сладка, конфитюри, замразени плодове, пулпове, полуфабрикати и др. Преработващите животинска продукция мощности в областта включват 14 мандри и 12 кланици. Те преработват една трета от произведената животинска продукция – 3900 т месо и 22 000 т мляко. Останалата част се изнася за други райони на страната. Асортиментът е ограничен и сведен до производството на сирене и кисело мляко, преработващите фирми не притежават лицензи за преработка и износ на продукция извън страната. Преустановена е преработката на животинска продукция в двете най-големи предприятия – Месокомбината и Птицекомбината Машинният парк, с който разполагат земеделските производители, според преброяването на земеделските стопанства, проведено през 2003 г., има следните параметри:
Този брой машини, обаче, не е действително ползваният.Лошото състояние на селскостопанската техника се дължи на дългогодишната й употреба. Но въпреки това, енергонаситеността на единица обработваема площ, в областта е една от най-високите в страната. Характерно за периода, обаче е закупуването на нова селскостопанска техника по програмите на ДФ “Земеделие” и по програма САПАРД. Напояването в Област Русе е една от дейностите, които силно бяха засегнати от негативните последствия на структурната реформа в земеделието. Към 1990 г. поливните площи в област Русе, обслужвани от напоителни системи, възлизаха на 100 000 ха, но още в края на 1991 г. бяха редуцирани наполовина, от които годни за напояване бяха 25 000 ха. Към настоящия момент с потенциал за напояване са 14 000 ха, но поради технически, организационни и икономически причини през последните 6-7 години в областта се напояват не повече от 300 ха. Упадъкът на дейността се дължи на комплекс от причини, като високите стойности на енергоемкостта й и себестойността на водата не са съществените от тях, тъй като държавата ги субсидираше до 2004 г. Главни причини за липсата на интерес към напояването, са раздробяването на поливните площи след възстановяване собствеността върху земеделските земи, навлизането на голям брой производители в земеделието, разпродадената и унищожена още в началото на 90-те години техника за напояване извън територията на областта. Област Русе изостава сериозно и по отношение на регистрирането на сдружения на водоползвателите.
Ако трябва да се характеризира най-общо състоянието и развитието на селските райони през периода, би могла да се направи констатацията, че през периода 1998 - 2004 г. не бяха преодолени и се задълбочаваха различията от типа “център-периферия”. По данни от приложената система социално-икономически и демографски показатели на Закона за регионално развитие, в изостанали селски район попадат ……. селски общини в областта: Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Сливо поле и Ценово. Икономическата среда в селските райони на Област Русе запазва следните характеристики през периода:
Изключително важно е да се подчертае, обаче, че преобладаващата част от селските общини попадат в райони за трансгранично сътрудничество. Това обстоятелство означава, че те могат да се опитат да решават специфичните си социално-икономически проблеми в по-широк европейски контекст, като привличат ресурс от програмите на ЕС, финансиращи развитието на тези райони. До момента, обаче, активността на селските общини по отношение на създаване на подходящи партньорства в търсене на възможности за финансиране в рамката на ФАР-ТГС е изключително слаба. В тези общини липсва създаден в достатъчна степен капацитет за усвояване на средства по програми на ЕС и в частност на ФАР-ТГС.
Очевидна е необходимостта от ускоряване на процеса на икономическа диверсификация. Селските общини разполагат със сграден фонд, потенциал и традиции за възобновяване или развитие на нови производства, съпътстващи дейности, туризъм и услуги. Активното и атрактивно представяне на тези възможности би привлякло инвестиции в тези райони. Развитието и на други отрасли и икономически сектори ще ограничи силната засега зависимост на местните икономики от аграрния сектор, ще повиши дела на устойчивата заетост и доходите на населението. На територията на селските райони в областта има добре развита пътната мрежа и ЖП-инфраструктура. Необходими са, обаче, сериозни инвестиции за рехабилитация, ремонт и изграждане на нови трасета, приоритетно на пътищата, свързани с развитието на културно-историческия туризъм. Телекомуникационната инфраструктура в селските общини е на сравнително добро равнище – телефонизирани са всички населени места,ТП “Български пощи” осигурява универсални услуги на населението, трите мобилни оператора “Мобилтел”, “Глобул” и “Мобиком” покриват всички общини. Във всички селски общини има Интернет, въпреки недоброто качество на доставките. Очакванията са свързани с възможностите за повишаване качеството на телефонните и информационните услуги чрез преструктуриране на териториалните мрежи, внедряване на цифрова техника и усъвършенстване на Интернет услугите.
Площите на горския фонд в Област Русе обхващат общо 41754 ха по данни на Регионалното управление на горите-Русе към м.април 2004 г., от които 20 677 ха се намират на територията на Държавното дивечовъдно стопанство “Дунав”-Русе, а 21 077 ха – от Държавното лесничейство-Бяла. По форма на собственост горският фонд се разпределя по следния начин:
Най-широко разпространени видове в областта са широколистните - дъбове, липа, акация и топола. Средногодишно се засаждат около 150 ха нови гори, като през 2003 г. са засадени 300 ха. Що се отнася до общонационалния проблем с изсъхването на горите под влияние на климатичните промени, които предизвикват болести, за област Русе той не е характерен – общо в областта от него са засегнати само 3, 24 ха горски масиви /предимно черен бор, ясен, акация и топола/ в беленския и русенския район. Засегнатите масиви се подменят с нови насаждения, предимно от широколистни дървета, типични за флората в региона. Добивът на дървесина възлиза ежегодно на около 100 000 плътни куб.м. Постоянно заети в отрасъла са 250 души, По отношение на фауната, за област Русе характерни видове са зайците, дивата свиня, сърни и благороден елен, а от групата хищниците – вълк, лисица и чакал. В последните две години се отчита стабилизиране и увеличаване на запасите – с 10% за 2004 г., спрямо 2003 г. и с 25% за 2005, спрямо 2004 г. Тенденцията ще се запази и през следващите години, като според специалистите ще бъде достигнат прираста, характерен за края на 60-те и 70-те години. Фактор за тази благоприятна тенденция успешните мерки, които се прилагат за ограничаване на бракониерството и борбата срещу хищниците. Констатираната тенденция е свързана с почти двойното нарастване на приходите от организиран ловен туризъм в периода 2000 – 2004 г., както в страната, така и в област Русе.
Област Русе има редица предимства като туристически и транспортен център. Административният й център град Русе е разположен на северната българска граница. Намира се на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река Дунав и е на кръстопътя на други важни транспортни коридори. Дунав мост е мащабна комуникационно-транспортна, железопътна и шосейна връзка със съседна Румъния и оттам с Европа и Азия. Само на 72 км северно от Русе се намира 2,5 милионният Букурещ. В близост до Русе е разположено летище Щръклево, което въпреки, че в момента не функционира, е приспособено за редовни вътрешни и международни карго- и пътнически полети. Област Русе заема особено място в българската национална история и притежава богато културно-историческо наследство, вкл. паметници от световно значение като Ивановските скални църкви. Областта разполага с ценни, а в някои случаи и уникални природни дадености: мощният природен ресурс на р. Дунав, неповторими ландшафти като Природен парк “Русенски Лом”, множество природни забележителности. Предлага в близко съседство (на 100 км) достъп до изключително ценни туристически дестинации като Биосферния резерват ”Сребърна”, включен в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО, Тракийската гробница край с. Свещари, близо до гр. Исперих, също паметник на ЮНЕСКО, Велико Търново – Арбанаси. Област Русе и Северен планов район като цяло към настоящия момент имат ниски приходи от туризма, спрямо водещите области в това отношение Варна и Бургас . Област Русе има своите шансове като туристическа дестинация, ако правилно изгради туристически политики и не повтаря урбанистични грешки, характерни за Черноморието и някои планински курорти.
ПРИРОДНИ РЕСУРСИ Дунавско крайбрежие. Въстановяването на транспорта и пристанищата на селата по р. Дунав ще създаде условия за развитието на различни видове туризъм и съпътстващи го услуги. Природен парк “Русенски Лом”. Обявен е за защитена територия през 1970г и обхваща поречията на река Русенски Лом – последен десен приток на р. Дунав и притоците й между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново. Площта му е 3200 ха. Богатото биологично разнообразие и ландшафт, уникалното културно-историческо наследство, превръщат Парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм, рекреационно ползване и развиване на научно-изследователска дейност. Поломието /в по голямата си част съвпадащо с природен парк “Русенски Лом”/ е богато на културно-исторически паметници със световно, национално и местно значение (Археологически резерват Ивановски скални църкви под егидата на ЮНЕСКО, Архитектурен резерват Средновековен град Червен) благоприятстват развитието на туризъма в различни профили – познавателен, еко-туризъм, риболов, разходки на велосипеди или на коне. Природен резерват “Бели Лом” – разположен е по поречието на р. Бели Лом, югоизточно от гр. Ветово в местността Голямата кория, с основна функция - да се запазят характерни за Лудогорието горски екосистеми с присъщия им растителен и животински генетичен фонд и редки видове. Рибарниците при с. Мечка - орнитологично важно място, гнездилище на водоплаващи и други птици. Намира се в м. Стълпище край с. Мечка на брега на р. Дунав. Рибарниците при гр.Ветово – природна забележителност. Разположени са по поречието на р. Бели Лом в землищата на гр. Ветово и гр. Цар Калоян. Предназначени са за запазване местообитанията на червения ангъч. Пещера “Орлова чука” – природна забележителност. Намира се на 35 км. южно от Русе и на 3 км. североизточно от с. Пепелина, в долината на р. Черни Лом. Пещерата с площ от 80,0 ха е втора по дължина в България - над 12 км с галериите. Проходимата дължина на пещерата е около 1300 метра. Обитава се от 15 вида пещерни животни, от които 8 вида прилепи. Манастирът “Света Марина” при с. К. Върбовка е единственото място в област Русе където има действащ минерален извор. От 2003 г бившата бригадирска база е предоставена на Българската Православна Църкава. Възможни бъдещи решения са: балнеоложки център; дом за стари хора; изграждане на база за екотуризъм. Влажна зона “Климок – Бръшлен” – защитетена местност, обхващаща територия и от съседната Силистренска област. Основна функция - да се запазят характерни за Дунав блатни екосистеми с присъщия им растителен и животински фонд. Екосистема по поречието на р. Янтра. Красиви природни формирования, разположени на територията на две общини - Бяла и Ценово КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО Културно-историческото и архитектурното наследство е съхранено и сравнително добре проучено, като на най-стойностната му част е присвоен статут “паметник на културата” (ПК) по реда и условията, определени със Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и основаните на него подзаконови актове. Поставените под защита недвижими обекти на културно-историческото наследство в разглеждания териториален обхват са разнообразни по вид и хетерогенни по отношение моментното им физическо състояние, степен на социализация (експонираност, респ. съвременно ползване и достъпност) и разположение в селищна, съотв. извънселищна среда, което като обект на изследване в контекста на туристическите потенциали е свързано и с наличието на условия за достъпност и със степента на осигуреност с обслужваща, респ. туристическа инфраструктура. Специфичен ресурс за туризма е богатата и уникална за страната архитектура на стария Русе от края на 19 и началото на 20 век в стил “барок” и “сецесион”, дело на италиански, австрийски, немски и български архитекти. Списъкът от сградите в този стил е много дълъг, но емблематична за гр. Русе, е сградата “Доходното здание” (днес ДТ “Сава Огнянов”). Добре развита е мрежата от музейни експозиции (20) към Регионален исторически музей – Русе. Сред тях се открояват Музеят на градския бит - “Къщата на Калиопа”, Музеят на транспорта, които са уникални за страната. През есента на 2002 г., след извършена реставрация по програма “Красива България”, бе открита Експозицията на открито “Сексагинта Приста”. Завършен бе и ремонтът на “Пантеон на възрожденците”. Специално проучване на антропогенните туристически ресурси на Северна България идентифицира на територията на област Русе около 30 обекта, които могат да се разглеждат като ресурсни, и които само отчасти се покриват с паметниците на културата. Културно-историческото наследство като основен туристически ресурс е силно концентрирано главно на територията на общините Русе и Иваново. В община Две могили и община Бяла то е с по-малки пунктове на концентрация. Обектите на културно-историческото наследство притежават туристически потенциал, макар, че не във всички случаи сегашният им статус (физическо състояние, експонираност, начин на функционално използване, достъпност, осигуреност със съпътстващо туристическо обслужване) позволява оптимална реализация на този потенциал. ТРАДИЦИИ – МЕСТЕН ФОЛКЛОР, БИТ, ЗАНАЯТИ, РИТУАЛИ, КУХНЯ И ПР. По-голямата част от общините в област Русе имат излаз на р. Дунав, като разполагат и с други естествени (Ломовете) и изкуствени водоеми. Това обуславя наличието на традиции в риболова, рибовъдството, рибната кухня и производство на рибни продукти. Екзотиката на средата и бита в т.нар. “рибарски селища” (съществуващи и като вероятност за бъдещо изграждане), съчетани с възможностите за развитие на водни спортове, представляват значителен ресурс за обогатяване на предлагания туристически продукт. Запазените традиции в местните занаяти могат да бъдат предложени като туристическа атракция - бъчварството, дърводелството, добив и обработка на камък по традиционни способи, тъкачеството, ръчното плетиво и бродерия с традиционни мотиви. Трансформирането на този потенциал, характерен за малките общини и населени места, в туристически продукт, обаче, е затруднено от ниската степен на благоустроеност и от липсата на приемливи от съвременна гледна точка санитарно-хигиенни и битови условия. СТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ С ТУРИСТИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ Някои от стопанските дейности на русенската икономика също притежават потенциал за обогатяване на предлагания туристически пакет с допълнителни атракции. Такива са:
ТУРИСТИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА Състоянието на туристическата инфраструктура в областта не е задоволително. Пътищата извън и в Русе са в сравнително добро състояние, но е компрометиран е достъпът до Крайбрежната зона. За съжаление, в момента Русе няма функционираща речна гара /терминал за приемане на туристопотока по р. Дунав/, въпреки, че е най-голямото българско дунавско пристанище. Липсват указателни и информационни табели, или ако ги има, са само на български език. Ограничено е предлагането на информация. В района на високостойностните атракции, каквито са Червенската крепост и Ивановските скални църкви, обаче, в периода 2003-2004 г. със средства на Програма ФАР-“Културен туризъм” се подобри достъпът до туристическите обекти, започна изграждането на туристическа инфраструктура - паркинги, заведения за хранене, санитарни възли, информационни табла и услуги, ел. захранване и водоснабдяване. Град Русе разполага с много добра хотелска база, наблюдава се и значително подобряване на хотелския продукт през последните няколко години. Обновени са няколко по-големи хотела: ”Сплендид”, ”Дунав”, ”Рига”, в експлоатация са пуснати и няколко нови много добри хотела: ”Бистра и Галина”, “Национал”, “Кристал”, “Лилия” и наскоро построените х-л “Ана-палас”, “Чарлино” и др. Хотелите значително разшириха предлагането на допълнителни услуги. Съществен фактор за подобряването на хотелския продукт е приватизирането на сектора. Изостава, обаче, развитието на семейното хотелиерство. Акционерните дружества са ориентирани главно към хотелиерството и ресторантьорството, а дружествата с ограничена отговорност и едноличните търговци – изключително към туроператорската и агентската дейност . Таблица 14
* Източник НСИ – Статистическо бюро- Русе,2005 КАДРОВИ РЕСУРС От 2003 г. в Русе има специализирано учебно заведение за подготовка на кадри по хотелиерство и туризъм – Професионална гимназия по туризъм “Иван П.Павлов” /бивш Техникум по обществено хранене/, в който се подготвят общо 600 ученици по 12 специалности, свързани с туризма, хотелиерството, кетъринга и общественото хранене. Сериозен остава проблемът, обаче, свързан с липсата на организирана система за професионална квалификация и преквалификация работещите в областта на туризма – мениджъри и изпълнителски кадри. По тази причина се чувства остър недостиг на квалифицирани кадри. Кризата се задълбочава и поради факта, че тези професии се търсят много в чужбина и много млади хора от региона, получили образование и квалификация в страната, се реализират в страни на ЕС, на българското Черноморие или пък на наши и чужди кораби, където се предлага по-атрактивно заплащане.
През последните години туристическият поток, насочен към общините в област Русе, бележи постоянен ръст. Този ръст съответства, както на развиващата се леглова база, така и на засилващия се интерес към туристическите обекти. В структурата на туристическия поток, който се реализира в туристическия ареал на областта, преобладава вътрешният туризъм (88% от посетителите и 85% от нощувките), без съществени различия в средния престой на българските и чуждестранните посетители. Основната част от българските туристи се определя от ученически групи. Таблица 15 * Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004
В структурата (на база нощувки) на чуждестранния туристопоток по националност преобладават западноевропейските страни (42%). Почти еднакъв дял заемат балканските страни (16%), източноевропейските страни (16%) и страните, попадащи в категорията други (предимно неевропейски страни, непосочени поотделно). В сравнение с туристите от страната, е повишен делът на туристите от балканските страни и Северна Америка.
Сезонността на туризма в област Русе е слабо изразена. При българските посетители се наблюдава по-слаб летен сезон, типичeн за градския туризъм (предимно конферентен) - нощувките им са с 24 % по-малко от второто и четвъртото тримесечие. Тенденцията е свързана с модела на сезонност на българските посетители - при тях на третото тримесечие се падат 22 % от нощувките. Пиков сезон за чуждестванните туристи е лятото, през което са 35 % от нощувките им. Средният престой не се променя съществено по тримесечия. Заетостта в сектора се колебае в много тесни граници на ниско ниво (между 20 % и 24 %. Стуктурата на туристическите дейности /туроператорски, туристическа агентска и информационна/ показва следните основни характеристики:
Доходите на домакинствата в област Русе отбелязват трайна тенденция на повишение в периода 1998 – 2003 г. Само за последната наблюдавана година – 2003г. спрямо 1999г., общият доход средно на лице от домакинство нараства от 1335 лв. на 1955 лв. или с 46 %, което е с 5% повече от стойността на показателя за страната. През периода 1998-2003г. се забелязват следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:
Графика 11 Разпределение на общия доход средно на лице от домакинството 
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004
Общият разход на домакинствата през 2003 г. за задоволяване на потребностите им в номинално изражение е с 42 % по-голям в сравнение с 1999 г. Относителният дял на потребителския разход в общите разходи на домакинствата през 2003 г. за област Русе е 86,5%, толкова, колкото е и за България. Но за разлика от констатираната тенденция на увеличение за страната, на ниво област той пада с около 1-2% годишно през изследвания период. Най-съществен дял както от потребителския разход, така и от общите разходи на домакинствата, заема разходът за храна, който през 2003г. достига 35,5% - най-ниската стойност за наблюдавания период. За сравнение - през 2000 г. той е бил 45% . Разходът на домакинствата за храна в област Русе намалява с по-бързи темпове в сравнение с тези за страната. През анализирания период нараства делът на разходите за жилища, вода, ел.енергия и горива за битови нужди, като през 2003 г. достига до 16% в сравнение с началото на периода, когато тези разходи са били 13,7%. Продължава да се увеличава делът на разходите за здравеопазване от 2,9% през 1999 г. на 4,2% през 2003 г. Едновременно с това, намалява делът на разходите за облекло и обувки (от 6,3% през 1999 г. на 3,6% през 2003г.). С около 0,5% се е увеличил делът на разходите за жилищно обзавеждане и поддръжка на дома, обратно на тенденциите за страната, където този дял намалява. Разходите за свободно време, култура и образование са с относително постоянна стойност за целият период и варират между 3,5-4% годишно. Графика 12 Разпределение на общия разход на лице от домакинство по групи разходи 
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004
Въпреки относителното намаление на разходите за храна, потреблението на почти всички основни хранителни продукти в натура се е запазило относително еднакво през периода 1998-2003г. През 2003 г. се е увеличило потреблението на месо и плодове, а намалява потреблението на хляб и прясно мляко. Останалите продукти заемат относително постоянен дял в общите средномесечни разходи за храна, които разходват домакинствата в област Русе. Трябва да се отбележи, че физиологичните норми на потребление се различават от фактическото потребление на домакинствата. Значително под физиологичните норми е потреблението на месо – с 26,3%, яйца – 41,5%, плодове – 2,6 пъти по-малко, зеленчуци – 45,8%. Таблица 16 Средномесечно потребление на основни хранителни продукти, напитки и тютюн от домакинствата в област Русе
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004 От изложените данни може да се направи изводът, че храненето на домакинствата в област Русе е далеч под границите на рационалното и здравословното.
Измененията на регионалния индикатор Средна работна заплата (СРЗ) през периода 1998 – 2004 г. сочат постоянни темпове на увеличение и следват плътно измененията на националния тренд. Графика 13 Динамика на средната работна заплата (СРЗ)
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004 Причината е в силното подобие на регионалното разпределение на заетите по отрасли, спрямо националното. Коефициентът на различието8 (Diversity Index) на заетите по отрасли за област Русе, спрямо средното за страната, е 0.95 (при максимум 1.00), т.е. разпределението на относителните дялове на заетите по отрасли за Русе следва плътно националното разпределение. Същевременно, обаче, регионалната СРЗ бележи устойчива тенденция на изоставане, спрямо националната - с 12 - 15%. С най-сериозно изоставане се откроява секторът “операции с недвижимо имущество и бизнес услуги”, където най-ниските стойности достигат едва 50% от средното за страната по последни данни1, следван от сектор “финансово посредничество” - с около 80% от средната за страната. След тях се нареждат няколко сектора с приблизително еднакво поведение – транспорт и съобщения, хотели и ресторанти както и търговия и ремонт. Регионалната СРЗ по сектори често реагира различно, спрямо колебанията на националната СРЗ в съответния сектор. Факторите, които определят това различие, са много и разнообразни, но сред тях основно значение има производителността на труда. За русенската икономика, например, проблем не е ниското заплащане на труда в шивашките предприятия, а по скоро - ниската производителност на труда в бранша. Ниското заплащане на труда не е конкурентно предимство за нито една национална или регионална икономика. Догонването и ликвидирането на разликата между националната и регионална СРЗ може да стане само и единствено на базата на повишаването на производителността на труда, т.е. на конкурентноспособността на производствата и дейностите от сферата на услугите.
`Показателят “частна жилищна собственост” е специфичен за страната ни индикатор на жизнения стандарт, свързан българската традиция. Статистиката сочи, че 96,5% от жилищния фонд в страната е частна собственост, срещу едва 3,0% държавна и общинска собственост /по данни към края на 2002 г./. Веднага трябва да добавим, обаче, че над 50 на сто от жилищата в страната са на възраст от 30 до 80 години. Този сериозен проблем е в основата на неотдавна приетата Национална жилищна стратегия, чиито цели са насочени към спиране на процесите на влошаване на жилищния фонд чрез саниране и създаване на работещ механизъм за осигуряване на нови достъпни жилища чрез покупка или отдаване под наем. Тази стратегия ще рамкира и областната политика през периода до 2015 г. чрез разпределяне на отговорностите между държавата, областната и общиниските власти, банковите институции и частните собственици. Данните на НСИ очертават следната динамика по отношение на жилищния фонд в област Русе, в сравнение с останалите области на СЦПР:
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004 Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.49 Mb. Сподели с приятели:
|
