Фестивал “Театрален пристан на голямата река”

7. 
   ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА НА КУЛТУРНИЯ ПРОЦЕС
   

През периода 1998-2004 г., като резултат от националната структурна реформа бяха извършени промени в статута на областните културни институти, по-важни от които бяха: сливането на Държавната опера и Русенската филхармония през 1999 г. и формирането на Оперно-Филхармонично дружество/ОФД/ – Русе, при смесена форма на финансиране по схемата 60 : 40 (Министерство на културата и Община Русе); през 1997 г. ДТ “Сава Огнянов”- Русе и Кукленият театър получиха статут “Държавен репертоарен театър със смесено финансиране” / Министерството на културата и Община Русе/, осигуряващ им финансирането на възнагражденията на колективите в съотношение приблизително 50 : 50 от МК и община Русе, предоговорирано ежегодно; статут на регионални културни институти през 2000 г. получиха Регионалният исторически музей – Русе с обхват област Русе, Разград и Силистра и Регионалната библиотека “Л. Каравелов” с обхват област Русе, Плевен и община Свищов; Радиоцентър-Русе и Клубът на дейците на културата станаха самостоятелни юридически лица, но продължават да се финансират от Община Русе.

Хидромелиоративните съоръжения в областта са изградени изцяло на помпажен принцип, като основните водоизточници са реките Дунав и Русенски Лом.

За периода са подменени 112 км водопроводна мрежа, 250 м канали за отвеждане на отпадъчни води и 178 км връзки на водопроводите, от “ВиК”ООД – Русе. Изградени са 8 зони за управление (за контролиране и регулиране на загубите на вода), подменени са 54 бр. помпени агрегати, доставено е оборудване за екипиране на аварийните екипи и за прослушване на течовете, като са екипирани звена от всички общини. По отношение на тежката механизация са монтирани две вакуум-канални машини, доставени са два багера и генератори, заваръчни агрегати. Монтирани са 7600 водомери.

Със средства от Министерство на земеделието и горите е извършен ремонт на част от отводнителните помпени станции и техните съоръжения. За периода 2001-2004г. са ремонтирани общо 8 хидромелиоративни обекти: “НС – Русе: канали Р-2 и М-3 и ВКМ НП “Ястребово 1”, “Подстанция “Красен””, “ОПС “Батин – Кривина”, “Корекция р. Баниски Лом”, “Възстановяване бента на р. Янтра при с. Долна Студена” и “НОС “Бръшлен” община Сливо поле”.

• 
  Украйна, Русия, Беларус и Молдова;
  
• 
  Полша, Унгария и Словакия;
  
• 
  Гърция, Македония, Албания и Сърбия;
  
• 
  Турция, Иран и Армения.
  

Най-високото ниво на транспортно обслужване в областта се извършва по първокласните пътища I-3 (Е-83) Русе – Бяла – Плевен – София; I-5 (Е-85) Русе – Бяла – Велико Търново; I-2 (Е-70) Русе – Разград – Варна и път IІ-21 Русе – Тутракан – Силистра.

Наличният железен път е част от IV-та и IX-та ж.п. линии. Средната скорост на движение на влаковете по ж.п. участъците от IV-та ж.п. линия между отделните гари е 65 км/ ч., а по ж.п. участъците от IX-та ж.п. линия е 70 км/ ч.

Пристанище Русе включва пристанищата Русе-Изток, Русе-Център, Русе-Запад, Свищов, Сомовит, Тутракан и Силистра.

Пристанище Русе-Изток е разположено на площ от 803 дка. Кейовите стени са с обща дължина от 1 618 м, на които са разположени 14 корабни места. Дълбочината пред корабните места е от 2.4 до 2.6 м. Пристанището е предназначено за обработка на генерални, насипни товари и контейнери. Разполага с открити и закрити складови площи – съответно 148.2 дка и 15.8 дка. В пристанище Русе-Изток е изграден фериботен комплекс за обработка на колесна техника, с паркинг на 32.3 дка.

Пристанище Русе-Запад е разположено върху площ от 118.4 дка и има 11 корабни места. Общата дължина на кейовата линия е 1 310 м. Предназначено е за извършване на обработка на генерални и насипни товари. Разполага с открита и закрита складова площ – съответно 27.6 дка и 9 дка. Дълбочината пред корабните места е 3 м, при кота нула.

Предстои учредяването на сдружение с нестопанска цел - Българска асоциация “Транзит”, която ще съдейства за рекламиране и развитие на транзитните товаропотоци и нови транспортни технологии през територията на Р България и установяване на международно икономическо сътрудничество.

В страната има регистрирани 53 собственици на големи речни кораби, от които “Параходство Българско речно плаване” АД - Русе е най-големият.За разлика от “Параходство БМФ” ЕАД, 30% от капитала на “Параходство БРП” АД са продадени публично на Българската фондова борса, а останалите 70% са държавна собственост.

Параходството разполага с два типа кораби: самоходни (18 броя към края на 2003 г.) и несамоходни (124 броя). И при този оператор остро стои въпросът за застаряването на флота (над 21 г. средна възраст). Развитието му е в застой от 1997 г., като след 1993 г. в експлоатация влизат пет новопостроени, безекипажни, несамоходни секции и два танкера – тип “Европа”, които не отговарят на изискванията на Дунавската комисия. През 1999 г. е закупен един тласкач.

В източно направление основни конкуренти на “Параходство БРП” АД са големите украински превозвачи Укречфлот и УДП. Двете компании са утвърдени на пазара и разполагат със значителен флот. Освен това, те имат и изградени сериозни връзки с големите производители на въглища и руда в Украйна, което им осигурява сериозно предимство пред “Параходство БРП”. От 2002 г. в превозите на руда и кокс за Лом и Смедерево се включват българските приватизирани ДДФ Русе и ДДФ Силистра, които предлагат по-ниски навла за превозите по посочените релации.

По западното направление нараства броят на малките гъвкави частни превозвачи. В общия случай те оперират със самоходни кораби, което им позволява да предлагат кратки срокове на доставка и възможност за товарене, както на големи, така и на малки партиди частичен товар (150-300 тона).

През периода 1999-2004 г. бяха предприети действия за запазване на инфраструктурата на Летищен комплекс Щръклево и за възстановяване и развитие на дейността му.

“Топлофикация – Русе” ЕАД обхваща три структурни звена – ТЕЦ “Русе Изток”, ТЕЦ “Русе Запад” и градска топлопреносна мрежа за промишлена пара и битово горещо водоснабдяване. ТЕЦ “Русе Изток” е предназначена за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. Централата е свързана към електроенергийната система с четири електропровода с напрежение 110 kV, а също така захранва и местни промишлени консуматори с напрежение 20 kV и 6,3 kV. ТЕЦ “Русе Запад” също има възможност за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия. От 1999г. обаче работи само като отоплителна централа, поради ниските топлинни товари. Топлопреносната мрежа обхваща парни магистрали, водни магистрали за гореща вода и дворни мрежи. Част от мрежата са и индивидуалните групови абонатни станции и една изнесена бойлерна уредба.

Основните дейности на “Топлофикация – Русе” ЕАД са производството на топлоенергия и електроенергия, преносът на промишлена пара и битово горещо водоснабдяване.

Производството на електроенергия за Националната енергийна система се извършва основно в ТЕЦ “Русе Изток”.

Производството на топлоенергия се извършва в ТЕЦ “Русе Изток” и в ТЕЦ “Русе Запад”, като основната част от топлината се доставя от ТЕЦ “Русе Изток”. Наличието на двете топлоелектроцентрали и на големи консуматори в гр. Русе е осигурило възможност големи квартали да бъдат топлофицирани. Това допринася за подобряване на екологичната среда, елементите на въздуха и комфорта на живот на населението. Относителният дял на топлофицираните жилища в областта е 12,3%. Топлофицирани са 519 сгради и 14 477 бр. жилища, като дължината на топлопреносната мрежа е 86,392 км.

Пренасянето на произведената енергия до консуматорите се извършва чрез четири парни магистрали (Северна, Директна, Южна и Западна) и две водни магистрали (Северна и Южна).

Разширена бе топлопреносната мрежа с 5 392 м през 2004г., топлофицирани бяха 727 бр. жилища и 25 бр. институции и предприятия. Плануваните обекти бяха присъединени към топлопреносната мрежа, с обща присъединена мощност 7,9 МВт.

По проект на “Топлофикация – Русе” ЕАД - “Подмяна на електрофилтри в “Топлофикация – Русе ЕАД /ТЕЦ “Изток” – Русе/” през 2001г. се извърши подмяна на електрофилтър № 5. Финансирането в размер на 3,5 млн. USD бе осигурено от Националния доверителен екофонд, Датската агенция "ДЕПА" и МОСВ. Обектът беше завършен в предвидения срок - 31.11.2001г. Реализиран е проект “Изграждане на електрофилтър на блок № 4”, като обектът е пред пускане в експлоатация – извършват се 72 часови проби. Финализиран е проект “Сгуроотвал – северен сектор, изграждане на секция “А”, като обектът е пред пускане в експлоатация. Изградена е Система за собствени непрекъснати измервания с мониторинг на емисиите в атмосферния въздух. Пуснат е експлоатация е обект “ГТЦ – сборка 0,4 kV (проектиране, доставка и монтаж) част “ЕЛ” и “КИП и А””. За рехабилитация и изграждане но топлопреносната и топлофикационната мрежи и за ограничаване на замърсяване на околната среда и мониторинг са усвоени 14 465 219 лв. само за 2004г.

През 2004 г. са намалени 10 пъти вредните емисии, отделяни в атмосферата от съоръженията на ТЕЦ Русе – Изток към “Топлофикация – Русе” ЕАД.
Газоснабдителната мрежа в областта е добре развита. Природен газ се консумира в гр. Русе, гр. Бяла и гр. Сеново. Изграден е газопровод за високо налягане (5,5 MPа) Ф 530, с дължина 70 км, който захранва Русе с природен газ чрез две автоматични газо-разпределителни станции (АГРС). Газопроводът и двете АГРС не се експлоатират пълноценно, поради ниската консумация на природен газ от изоставащата битова газификация. На Община Русе е определена от “Булгаргаз” ЕАД квота от 43 000 м³/ч. за ползване на природен газ.

Промишлената газификация се развива успешно в Русе. От 1989г. до сега към газоразпределителната мрежа на гр. Русе са включени 56 юридически единици, които са или са били клиенти на “Булгаргаз” ЕАД. От тях 10 обекта в момента не консумират природен газ временно или трайно, по различни причини.

В регион “Дунав” за разпределение на природен газ са включени общините Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново и Русе от Област Русе. Предстои към територията на Регион “Дунав” да бъдат включени общините Ценово и Сливо поле.

Понастоящем за Област Русе има издадена само една лицензия за разпределение на природен газ – за територията на Община Русе. Титуляр на лицензията е “Газоснабдяване – Русе”АД, като дружеството ще изгражда и развива газаразпределителна мрежа на територията на общината.

Все още не е приключил обявеният от ДКЕР търг за газаразпределителен регион “Дунав”, касаещ общините Борово, Бяла, Ветово, Две могили и Иваново.

През 2004г. “Газоснабдяване – Русе” ЕАД е изградило 22 000 м разпределителни газопроводи на територията на Община Русе, за която притежава лицензия за разпределение и обществено снабдяване с природен газ. Финансирането на обща стойност 3 500 000 лв. е осигурено от “Овергаз Инк” АД – София. Основните проблеми са свързани с противоречие в нормативните актове, касаещи работата с природен газ и Закона за енергетиката.

Снабдяването на Област Русе с природен газ се осъществява от “Булгаргаз” ЕАД – София, с райони в гр. Вълчи дол и в гр. Ботевград.

За развитието на газоснабдаването в гр. Русе са предложени следните дейности: да се изгради затворена (кръгова) схема за газоснабдяване на Русе; неработещи или ненатоварени енергийни обекти да се оборудват като районни отоплителни централи (РОЦ); да се газифицира кв. Образцов чифлик, като се осигури газ от газопровода на Прицекомбината; да се извърши унифициране на разходомерите за природен газ, с възможност за прилагане на модерни технологии за инкасиране и контрол; подбор на инвеститор за сервизно обслужване на газовата техника; подготовка на средни технически кадри за експлоатация, поддържане и ремонт на газовата техника (оператори, огняри, специалисти по КИП и А и др.); разработване на пълен и точен кадастър на всички газопроводи и газови съоръжения в Русе и областта, изградени до сега и предстоящи за изграждане; планиране на инвестиции за газифициране на обекти от техническата инфраструктура при ново строителство, ремонт и реконструкция – пристанище, зимовник за кораби, летище и др.; създаване на Единен аварийно-диспечерски център за инженерната инфраструктура на Русе и областта, свързан с Гражданска защита, РДВР, ПАБ и бърза медицинска помощ.

В Регионалния екологичен център за Централна и Източна Европа-България бяха представени проектите: “Вакуумна сушилня на слънчева енергия за плодове и зеленчуци в с. Голямо Враново, Община Сливо поле” и “Малко предприятие за производство на брикети от биомаса в с. Голямо Враново, Община Сливо поле”. Към тези два проекта бе проявен интерес от швейцарски инвеститори.

Разработени са областна целева и краткосрочна програми по енергийна ефективност, съответно за 2005г. и за периода 2005-2007г., както и областна целева и краткосрочна програми по устойчиво използване на възобновяеми енергийни източници, съответно за 2005г. и за периода 2005-2007г.

Разработен е и Пилотен проект “Енергийна ефективност в държавни и обществени сгради – здравеопазване, образование, култура” на Международен фонд “Козлодуй”, администриран от ЕБВР, бе включен и се финансира проектът на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Пеньо Пенев” гр. Русе за енергийна ефективност на сградата – учебен корпус “А” и административен корпус “Б”, на стойност 115 000 Евро.

В процес на изпълнение е и Проект за присъединяване на сградата на ПГСАГ “Пеньо Пенев” гр. Русе към централната топлофикационна мрежа на “Топлофикация – Русе” ЕАД и мерки по енергийна ефективност на корпуси “В”, “Г” и “Д”. Проектът се финансира от Програмата за целево финансиране на енергоефективна реконструкция за 2004г. на Министерство на образованието и науката.

Проектът “Развитие на централното топлоснабдяване по бул. “Скобелев”, разработен от Общинска енергийна агенция – Русе, е спечелил финансиране от Регионалния център за защита и опазване на околната среда за страните от Югоизточна Европа със седалище Будапеща за разработване на предпроектните проучвания.

• 
  Енергийната система на областта е добре развита и оразмерена да поеме по-голямо натоварване, което може да стимулира бъдещо икономическо развитие и трансгранично сътрудничество.
  
• 
  Техническото състояние на използваните съоръжения е добро
  
• 
  Намаленото енергийно потребление е в резултат на икономическата стагнация и закриването на големи консуматори.
  
• 
  Електроразпределителната, електропреносната и топлопреносната мрежи се нуждаят от доизграждане и реконструкция.
  
• 
  Газопреносната мрежа разполага с големи мощности, които не са натоварени поради изоставането на битовата газификация и ниската консумация на природен газ.
  
• 
  Газоразпределителната мрежа е недостатъчно развита и се нуждае от доизграждане.
  

Регионално управление “Далекосъобщения” – Русе разполага с 20 самостоятелни и 55 в съсобственост производствено-технически сгради в 69 селища на територията на областта. Монтирани са 66 бр. аналогови АТЦ с общ капацитет 110 300 поста. В гр. Русе работи една цифрова АТЦ с монтиран капацитет 9 110 поста. Изградена е оптична кабелна магистрала с обща дължина 12,5 км, която оформя оптичен пръстен на територията на града. Пуснати са в експлоатация и оптични кабелни магистрали Русе – Силистра – Добрич и Русе – кв. Средна кула, които осигуряват възможност за цифровизация на телекомуникационните услуги и доставка на бърз Интернет в малките населени места и общини.

Териториално поделение “Български пощи” – Русе задоволява потребностите на обществото от универсални пощенски услуги с определено качество и на цени, достъпни за всички потребители. Универсалната пощенска услуга включва както вътрешни, така и международни пощенски услуги. Освен предоставяне на универсални пощенски услуги се осъществяват и т.н. неуниверсални пощенски услуги.

Общият брой на абонатите на “Мобилтел” в област Русе е 120 700. Разпределението на броя на абонатите по общини към 31.12.2004г. е следното:

- Община Русе: 100 300

- Община Иваново: 2 250

- Община Бяла: 4 700

- Община Сливо поле: 4 700

- Община Две могили: 2 900

- Община Ветово: 3 300

- Община Ценово: 1 450

- Община Борово: 1 100

През 2003 г. бе разширена Цифровата автоматични телефонна централа-Русе с 32 000 поста, изграден бе Център за операторски услуги, разширена бе телефонната мрежа Русе-Център с 4 000 чифта и бе подменена Автоматичната телефонна централа – с.Семерджиево с нова цифрова АТС. Усвоените средства по четирите проекта са в размер на 4 180 000 лв. Изграден бе цифров капацитет от 1 500 поста в гр. Бяла, с предоставяне на всички телекомуникационни услуги.

През 2004 г. бе подменена АТС – с. Червена вода с ЦАТС, като са усвоени 180 000 лв. От есента на 2004г. функционира мрежа за високоскоростен Интернет, изградена от РУД – Русе.

Изводи за състоянието на телекомуникационната инфрактруктура в областта:

• 
  Развитието на системата и качеството на връзките са на относително добро равнище. Телефонната плътност за Русенска област е 38 ТП/ 100 жители, което е по-висок показател от този средно за страната - 30,3 ТП/ 100 жители;
  
• 
  Почти всички населени места в областта са включени в националната система за автоматично телефонно избиране.
  
• 
  Територията на областта е покрита от 3 мобилни оператори – Мобилтел, Глобул и Мобиком.
  
• 
  Съществуват проблеми с навременните пощенски услуги в някои от по-малките населени места.
  
• 
  Не всички населени места са покрити с качествен радио-телевизионен сигнал.
  
• 
  Съществува възможност за преструктуриране на териториалните мрежи и внедряване на цифрова техника;
  
• 
  На дневен ред е проектирането и изграждането на оптически преносни мрежи, които ще обслужват и трансграничния трафик.
  
• 
  Обезпечеността на областта с услуги, свързани със съвременните информационни технологии (Интернет), като цяло може да се окачестви като добра – чрез националния номер 0134200 жителите на областта могат да се свържат директно с цифровата централа и да използват Интернет.
  

Особено важен за област Русе се явява регионалният подход, при който се отчитат специфичните особености на природните ресурси, тяхното съвременно състояние, възможностите за възпроизводство, опазване и икономически възможности за трайно устойчиво развитие на региона.

Опазването, съхраняването и възпроизводството на природните богатства на област Русе е сред приоритетните задачи в социален, икономически и политически аспект, с цел осигуряване на здравословна жизнена среда за жителите на областта.
8.1.1. СЪСТОЯНИЕ НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Масовите замърсители на въздуха са: серен двуокис, азотен двуокис, въглеродни окиси, сажди, прах, различни видове въглеводороди, аерозоли на киселини и основи, вредности в димните газове. По-ограничено проявление имат емисиите на: диоктилфталат, хлороводород, органични раз­тво­рители, амоняк, фенол, бензол, толуол, кислол, стирол и хлор.

Природни фактори, оказващи влияние върху разпространението на атмосферните за­мърсители:

Географските особености на територията – съседството суша с голяма водна площ и релефът на терена, както и характер­ните климатични особености - преобладаващите североизточни и юго­западни ветрове, темпе­ра­турните инверсии и др. са явления, влошаващи допълнително ка­чеството на въздуха. Особено силно е тяхното влияние през зимните месеци, когато към це­ло­го­дишно действащите източ­ни­ци се прибавя и емитирането на замърсители от комунално-битовото отопление.

Анализът на динамиката на замърсяването мотивира извода, че с изключение на данните по показателя “прах”, съще­ст­вува тенденция за подобряване на качествата на атмосферния въздух и намаляване на сте­пента на превишаване на нормите. През разглеждания период, оба­че концентрациите на прах са повишени, като достигат почти до 1.5 пъти средногодишната нор­ма.Устойчиво е присъс­тви­ето на сероводорода, както и на оловните аерозоли, които в раз­лич­на степен превишават ПДК.

Въз основа на комплексна оценка на състоянието на атмосферния въздух, територията на об­щи­­­на­та е разделена на 6 хомогенни зони – 4 на територията на град Русе и 2 извън нея. За вся­ка от зоните са определящи следните характеристики:

• 
  състояние на атмосферния въздух;
  
• 
  параметри на атмосферния въздух, играещи роля на санитарно-хигиенни ограни­чит­е­ли относно определени видове функционално използване на зоната;
  
• 
  влошени параметри на атмосферния въздух, подлежащи на планомерно възстановя­ване;
  
• 
  прогнозна оценка относно вероятната степен на възстановяване на увредените пара­метри през следващите 10-15 години;
  
• 
  прогнозна оценка относно параметрите на въздуха, които се очаква да играят роля на санитарно-хигиенни ограничители през следващите 10-15 години;
  
• 
  препоръки относно възможните компенсационни мероприятия за възстановяване на увредените параметри на атмосферния въздух през следващите 10-15 години.
  

В 3-та зона само през отделни дни се регистрират наднормени концентрации на сероводород под въздействието на промишлени източници, разположени в Западната и Централната про­миш­лени зони, а някои и в самата зона.

В зона 4 състоянието на атмосферния въздух се опре­деля като много добро, с изключение на участъците, които граничат с нато­ва­ре­ните бул. “Хр. Бо­тев”, “Гоце Делчев” и ул. “В. Левски”.

Зони 5 и 6 обхващат извънградската територия на общината. Като цяло, в нея състоянието на атмосферния въздух е много добро. Локално замърсяване има в населените места, пресичани от натоварени пътища в прилежащите им квартали, както и в района на с. Мартен под въз­действието на производствена зона, която се формира на територията на бившия комбинат за тежко машиностроене.

В Област Русе до голяма степен са решени проблемите със замърсяването на въздуха, характерни за края на 90-те години, познати сред населението като “обгазявания”. Въпреки, че основните предприятия-замърсители в края на обследвания период са или закрити, или работят с намален капацитет, не може да се твърди, че качеството на атмосферния въздух е в рамките на нормите, тъй като:

• 
  Износването на съществуващите пречиствателни съоръжения в работещите фирми влошава качеството на въздуха.
  
• 
  На територията на Община Русе има две ТЕЦ и редица промишлени предприятия, чиито технологични пещи работят на твърдо и течно гориво.
  
• 
  Стартират дейност нови фирми с неизправни пречиствателни съоръжения.
  
• 
  Сериозен фактор за замърсяването на атмосферния въздух е експлоатацията на голям брой стари автомобили, камиони и автобуси, които изхвърлят в атмосферата големи количества вредни съединения. Около 45% от замърсяването на въздуха е следствие на автомобилния трафик.
  
• 
  С централно отопление разполага малка част от населението, локалните отоплителни инсталации с твърдо гориво са основен източник на комунално-битово замърсяване на въздуха със серен диоксид и прах.
  

В промишлен район Русе, фирмите “Петър Караминчев”, “Оргахим” замърсяват въздуха с органични разтворители и диоктилфталат. Цехът за производство на дунапрен в община Две могили замърсява въздуха около с.Батишница и гр.Две могили с амоняк.

Замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт е проблем, преди всичко на град Русе. Емитираните вредни вещества се дължат изключително на изгарянето на различни видове горива.

В област Русе има две ТЕЦ и редица промишлени предприятия, чиито технологични пещи работят на твърдо и течно гориво. Влиянието, което оказват върху атмосферния въздух е негативно.

Фирма “Каолин” АД, производител на строителни материали, продължава да бъде един от най-големите замърсители на атмосферния въздух с прахови частици в района на община Ветово.

Основните замърсители на атмосферата при животновъдството са газовете при изгарянето на селскостопански отпадъци и стърнища, отделяният амоняк от оборския тор и метанът, отделян от преживните животни.

Динамиката на стойностите, с които се измерва замърсяването на атмосферния въздух през обследвания период, позволява да се направи констатацията, че качеството му се доближава до рамките на нормите, в сравнение с предходните години.

 

За подобряване качеството на атмосферния въздух през периода 1997 – 2004г са предприети следните мерки:

1. 
   Повишаване на превантивния и текущ контрол в обекти с неподвижни източници на емисии в атмосферния въздух с оглед повишаване ефективността на работа на пречиствателните съоръжения.
   
2. 
   Повишаване качеството на атмосферния въздух, чрез поетапна подмяна на електрофилтрите към Котли № 4 и № 5 в Тец Изток в изпълнение Прилагаща програма към Директива 20081/ Изготвяне и приемане на комплексни разрешителни на «Оргахим»АД и «Топлофикация-Русе»ЕАД клон Тец Изток с цел достигане НДЕ в съответствие с европейското законодателство.
   
3. 
   Изработване и приемане на общински програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за качество на атмосферния въздух в района на гр.Русе и изпълнение на мерките в краткосрочен и дългосрочен план.
   

По отношение на биогенните замърсявания във всички пунктове, след превишения на еко­ло­гичните прагове през първите години на периода 1993-2003 г., през следващите години се забелязва на­маляване на концентрацията. Съдържанието на желязо показва превишаване на екологичния праг само в периода 1995 – 2001 г.

По течението на река Янтра са построени многобройни животновъдни ферми, които изхвърлят безразборно всички отпадъчни продукти в реката. В крайречните селищни системи няма изградени пречиствателни станции за отпадни води. Преобладаващата част от малките агломерации няма изградени канализационни мрежи, отпадните води най-често се отвеждат в земните пластове. Определена степен на пречистване на отпадните води се постига от локалните пречиствателни съоръжения,като септични ями, биофилтри, мазниноуловители, каломаслозадържатели и заводски пречиствателни станции за битово-фекални и химически замърсени води.

• 
  Изградената водоснабдителна инфраструктура на града датира от 1911г., поради което е в значителна степен морално и физически остаряла. От общата дължина на водопроводната мрежа в града, 83% е от етернитови тръби с физически остарели уплътнители, предизвикващи чести аварии, силно корозирали стоманени и поцинковани тръби на отклоненията, които планирано е да се подменят със съвременни и надеждни тръби. Общата стойност за подмяната на етернитовите тръби възлиза на 42 млн.лв.
  
• 
  Необходимо е обновяване и доизграждане на главни водопроводни клонове, вкл. и преминаващите през частни имоти. Сключване на водопроводната мрежа за жилищни и индустриални райони
  

По данни на Басейновата дирекция с център гр. Плевен за р. Дунав (приемник ІІІ кате­го­рия) не се превишават нормите на киселинните и окислителните условия. ХЕИ констатира, че водите на река Дунав не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания по микробиологични и физико-химични качества.

В резултат на трайното замърсяване на водите на реките по определени показатели над допустимите норми и свързаната с това невъзможност речните води да бъдат използвани за къпане, сериозно намалява и потенциалът за рекреационен туризъм и водни спортове на общината Русе.

По-значими пречиствателни станции за производствени отпадни води са изградени в следните промишлени обекти: “ЖИТИ" АД - град Русе, "ЕЛПРОМ - Н. КИРОВ" - град Русе, "ИРИС" - град Русе, “СЕТ” АД – Русе, , "ЕЛЕКТРОМЕТАЛ" - град Русе, "ИЗКУСТВО - ДВ" - град Русе, "ДУНАРИТ" АД - град Русе.

Голям проблем, оказващ влияние върху качеството на повърхностните водни обекти, представлява и органичното замърсяване от изградените на територията на Област Русе свинекомплекси и животновъдни ферми. Върху състоянието на реките оказват влияние честите зауствания, без преминаването на отпадните води през пречиствателни съоръжения. Такъв е проблемът с отпадните, органично замърсени води от “Хлебна мая”АД, която до настоящия момент няма изградена пречиствателна станция, в резултат на което замърсява локално на р. Дунав.
Отпадни води

Към настоящия момент всички битово-фекални и производствени отпадни води, чрез градската канализация се заустват директно в реките Русенски Лом и Дунав. Това замърсява бреговата ивица, включително крайбрежната зона в централната част на града, която носи висок туристически потенциал. Създава се екологична бариера за риборазвъждането в устието на р. Русенски Лом.

Строителството на Главния събирателен колектор, наречен “Крайбрежен колектор”, е започнало. Изградени са отделни участъци от него, но този начин на строителство го е направило негоден за въвеждане в експлоатация в обозримо бъдеще. Така например, завършено е строителството на Канална помпена станция /КПС/ “Кея”, но не са изградени преливниците и отливните канали на канализационните колектори, заустващи в този участък на “Крайбрежния колектор”, което прави невъзможно включването им. Изградена е кейова стена в отделни участъци от І-ви етап на Крайбрежния колектор, но тя не е завършена до определената с проекта кота. При всички случаи, инвестирането на новото строителство следва да почива на принципа – завършването на определен обем строителни работи да води до въвеждане в експлоатация на комплекса съоръжения. В условията на ограничен финансов ресурс, строителството на отделни обекти от комплекса може да започва, като води до пълното им завършване, максимум за годишен срок, през който да не се допускат паузи или периоди на “замразяване”.

С цялостната реализация на комплекса ГПСОВ-Русе ще бъде постигнат голям екологичен ефект от местно, национално и международно значение. Ще се избегне замърсяването на крайбрежната зона на град Русе, ще се създадат условия за рибовъдство в устието на р. Русенски Лом. Ще се преустанови замърсяването на долното течение на р. Дунав, а чрез нея и на Черно море, тъй като в момента се разчита единствено на самопречистващата способност на р. Дунав.

Доказана е и необходимостта от изграждане на дублиращи канализационни колектори по ул.”Борисова”, “Цар Освободител” и др., поради недостатъчната проводимост на съществуващите и доизграждане на колектор”Чародейка.

Безспорно, основно значение има изграждането на градска пречиствателна станция за битови води за град Русе. Градската пречиствателна станция за отпадни води /ГПОСВ/ - гр. Русе представлява комплекс от Крайбрежния колектор, Каналните помпени станции “Кея” и “Балтата” и самата пречиствателна станция.
Дъждовни води

В резултат на несъвършенства в системата за отвеждане на дъждовните води в гр. Русе, дванадесет участъка от уличната мрежа на града се наводняват при обилни валежи. Опасности при поройни дъждове има и по поречията на Янтра и Русенски Лом.

През последните години водите в Област Русе по съответните показатели бележат значително намаление на годишното потреблението на вода на жител. Като цяло, подземните води са с добро качество и делът на пречистваните отпадни води е нараснал.