Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област русе о б л а с т н а с т р а т е г и я
Изтегляне 2.49 Mb.
|
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004 Като цяло за периода 1998-2003 г. се наблюдава тенденция към увеличаване на броя лекарите, обслужващи 10 000 души от населението на област Русе (от 1998 г. до 2003 г. увеличението е с 22,2%) и постепенно намаляване на осигуреността на населението със среден медицински персонал (за целия разглеждан период снижението е с 22,7%). Таблица 26 Брой медицински кадри в страната, СЦПР и област Русе
* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004 Изводът, който може да се направи, е че в област Русе изпреварващо се увеличава на делът на лекарите и на персонала със средно медицинско образование, в сравнение с осреднените данни за плановия район. Независимо от това обаче, броят на персонала със средно медицинско образование в област Русе намалява с 10,48% (от 1412 за 2000 г. на 1264 души за 2002 г.) По регистрирани заболявания от злокачествени новообразувания област Русе е с най-висок коефициент, а по регистрирани заболявания от сифилис с най-малък коефициент на заболеваемост от областите в СЦРП. На фона на общата тенденция за повишаване на общата смъртност в България, през 2003 г. за Област Русе тя е 14.78 %о, при 14.34%о средно за страната през 2002 г. От общия брой починали – 3924, най-голям процент заемат починалите от VII група заболявания по Международна класификация на болестите - “Болести на органите на кръвообръщението” - 67.46%. На второ място са починалите от групата “Новообразувания”- 15.45%, следвани от групата “Симптоми, признаци и недобре определени състояния” - 5.91%, и “Травми и отравяния “ - 3.38%.
По отношение на рисковите фактори и групи, могат да се направят следните констатации: Климатът на област Русе е умерено-континентален, с чести промени на времето. Температурни инверсии се наблюдават през зимно-пролетния сезон, когато неблагоприятно се съчетават температурни колебания, висока влажност и силни ветрове. Преобладаващи ветрове са североизточните, в комбинация с мъгли. Лятото е сухо и горещо. Климатичните условия влияят неблагоприятно върху заболеваемостта на населението, при риск от простудни заболявания през пролетно-зимния сезон и сърдечно-съдови от прегряващия микроклимат през лятото. Към това следва да се прибави и замърсяването на околната среда. Геополититическото разположение на област Русе и ролята й на гранична зона и транспортно разпределителен център създава възможност за пренасяне на заболявания от съседни страни на територията на област Русе. Психичното здраве на населението в област Русе през периода се характеризира със следните особености: Към ОДПЗС – Русе функционира отделение за зависимости, в което се лекуват хора с алкохолни, наркоманни и други зависимости. Данните за преминалите през това отделение пациенти сочат следните тенденции:
От 2004 г. към Община Русе функционира Превантивно информационен център (ПИЦ), където по договор за съвместна дейност работят психиатри и психолози от ОДПЗС – Русе ЕООД. Основната дейност на центъра е работа с лица с наркотична зависимост. Посещенията в центъра през 2004 г. са 800. Активна системна работа се извършва със 102 наркотично зависими лица – предимно младежи между 15 и 22 годишна възраст. Числовото изражение на броя на употребяващите наркотици в област Русе е следното: 2 250 души със зависимост към психоактивни вещества, като 1 200 от тях са под 19 години; 60% инжекционна употреба; 688 лекувани през 2003 година, 269 от тях за първи път; 23 души на опиатна субституция (MST и Substitol); 45% от венозно употребяващите – с хепатит. Нарастващият брой на венозно инжектиращите се е сериозен признак за тревога. Иглите и спринцовките, които използват наркотично зависимите лица, често пъти са замърсени и това води до заразяване с хепатит. Основните причини за увеличението на употребата на наркотици сред учащите в област Русе, според направени проучвания, са: рисковото географско положение на град Русе и на областта на пътя на дрогата; социалните проблеми и семейната среда – голяма част от употребяващите наркотици живеят в семейства, където един, а често пъти и двамата родители са безработни; психични и соматични заболявания; приятелската среда – много от учениците опитват наркотици за първи път в кръга приятели, с които общуват ежедневно. При анализа на заболеваемостта и болестността се открояват следните особености: В относителен дял заболеваемостта спада, но нараства броят на пациентите с наркоманни и алкохолни психози, синдром на алкохолна зависимост, шизофрения, маниакално-депресивна психоза, остри реакции на стрес, адапционно-депресивни и панически разстройства. Същевременно се увеличават психичните разстройства, водещи до трайна загуба на работоспособност – в област Русе те заемат 14,78% от случаите на инвалидизация. Единственото място в България, където успешно функционира трудовата рехабилитация, е ОДПЗС – Русе ЕООД, което се дължи на изключителния принос местните власти. През 2004 година се работи по 4 програми, даващи възможност за финансиране на материалите, с които се работи и за заплащане труда на участниците. От края на годината се работи и по мерки за насърчаване на заетостта на лица в неравностойно положение – психични инвалиди с над 50% инвалидизация. Друг аспект на рехабилитацията са арт- и музикотерапията. Изграден е хор на психично болни лица, който през 2004 г. участва в международния фестивал на психиатричните хорове в гр. Целере – Италия, където спечели първо място и е поканен да участва и през 2005г. През 2004г. ОДПЗС – Русе ЕООД е поканен и е приет за член на CEFEC – Европейска асоциация на социалните фирми, кооперативи и инициативи, изградени за хора с ментални увреждания. Това му дава възможност за включване в различни програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и други международни финансиращи програми и фондове. 5.7 КУЛТУРА И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО Успешното развитие на културния процес при прилагане на целенасочена регионална политика за управление на този процес, е от изключителна важност за област Русе – едно от всепризнатите средища на културен живот и традиции, сложили отпечатък върху формирането на националното културно наследство и на съвременния духовен живот на България. Очакванията са през следващите години русенската култура да навлезе в друг, съществено различен етап от периода на оцеляване –потенциалът й да започне да генерира принадена стойност за областната икономика.
Така или иначе, недоброто състояние на материалната база и липсата на достатъчно средства за нейното поддържане продължават да бъдат основни проблеми в периода. Много от използваните помещения не отговарят на функционалните потребности на културните институти, а в някои случаи представляват и пречка за нормалното осъществяване дейностите им. За читалищата този проблем е още по-болезнен - 85% от сградния фонд не е ремонтиран от 1980 година досега. Що се отнася до творческите обединения, Дружеството на писателите и Дружеството на художниците, изобщо не разполагат с помещения, което сериозно затруднява дейността на двете организации.
Становище на държавните културни институти е, че собствените приходи трябва да бъдат използвани за художествена дейност, а не за покриване на разходите за издръжка културния институт или на учебния процес. За съжаление, до момента поради недостатъчния размер на субсидията отпускана на институтите, не е било възможно изпълнението на тази идея. Издръжката на сградите се осигурява предимно от собствени приходи, което налага въвеждането на строги лимити от страна на културните институти - за отопление, електричество и други разходи. Рестриктивното лимитиране на присъщите разходи, обаче влияе негативно върху основните функции на културните институти – по тази причина, например, посещаемостта в Русенската художествена галерия през зимните месеци рязко спада. Отрицателните температури оказват негативно влияние и върху състоянието на фондовите единици - съхранението им изисква поддържането на постоянна температура. Материално-техническото оборудване в повечето случаи е морално остаряло, компютърна техника е недостатъчна, което ограничава дейността на културните институти и възможностите им за получаване на актуална информация и за участие в различни проекти и програми. Такива ограничения имат повечето от читалищата в областта, но и представителен културен институт с разностранна активна дейност като Клуба на дейците на културата-Русе. Липсата на достатъчно средства възпрепятства обновяването и обогатяването на техните фондове.
Общата констатация, която може да се направи по отношение на кадровия потенциал на културните институти е, че той и количествено, и качествено /за определени институти/ не е на необходимото равнище. Щатът на служителите на читалищата е сведен до функционалния минимум. Средната численост на заетите е 5 души в читалище, но читалищата на малките общини имат една или половин бройка. Това обстоятелство ограничава осъществяването на комплексните им функции на единствени културни институти в малките населени места. От друга страна квалификацията на кадрите, работещи в читалищата, не съответства на новите предизвикателства, свързани с тяхното оцеляване – търсене на алтернативни източници за финансиране, развитие на нови дейности. Липсата на достатъчно подготвени специалисти, които да трансформират значимите местни проблеми в проекти с държавното финансиране, не позволява развитието на читалищата като модерни културни институти.
За периода продължават да са характерни онаследените проблеми, свързани с привличането на стойностни нови кадри за творческите състави, поради затруднения със социално-битовото им устройване. Безспорен ресурсен източник за кадрите на русенската култура е Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов”, правоприемник на разкритото през 1959 г. Средно музикално училище. За постиженията на неговите преподаватели и възпитаници през годините и приноса му за развитието на българската култура то придоби статута на държавен културен институт през 2004 г. В годините на преход в Русе динамично се развиваше медийната среда. Появяваха се редица електронни и печатни медии, част от които успяха да се утвърдят и да запазят позициите си на пазара. Днес те са преобладаващо частни /общо 12 радиостанции, 3 кабелни телевизии, 1 частна ефирна, Регионален телевизионен център – част от системата на БНТ, 2 всекидневника – единият с месечен подлистник за култура, 1 ежеседмичник, месечно списание за култура/ и в различна степен отразяват в програмите и изданията си културните събития в града и региона. Част от тях създават специални медийни продукти за представяне на култура, което е неизползван алтернативен ресурс, особено като потенциал за партньорство в съвместно продуциране на културни проекти. Част от електронните медии работят в авторитетни международни информационни мрежи – факт, който предоставя допълнителни възможности за маркетиране на културния продукт в рамките на Югоизчточна Европа. Електронните и печатните медии, Регионалният телевизионен център /БНТ/ с отворена към проблемите на културата програмна политика, представляват допълнителен за развитието на културния процес ресурс. Безспорна перспектива на регионалната политика за развитие на културата в област Русе е насърчаване на взаимодействието с НПО-сектора. Изграждането на партньорства ще активира гражданския сектор в полза на творческия капацитет на културните институти и многообразието на културната среда, ще стимулира културното предприемачество и създаването на подходяща бизнес среда за развитие на културните индустрии, културния туризъм и специфичните услуги в сектора.
В периода 1998-2004 г. културните институти функционираха в условията на преструктуриране на сектора. Особено затруднена бе художествената и стопанската дейност на държавните културни институти през 2000 година, поради неизпълнените ангажименти на община Русе по договореното с Министерството на културата смесено финансиране. След проведените конкурси в Държавния куклен театър(2003), Драматичния театър “С. Огнянов”(2002), Оперно-филхармоничното дружество (2002) за назначаването на нови ръководства и след нормализиране на финансирането /изплащане на субсидиите без забавяне през 2003 година /, започва и стабилизиране на творческите процеси.
Оперно-филохармоничното дружество намира друг подход в решаването на проблема с финансирането. Чрез контакти с чужди импресарии и подготовка на спектакли по тяхна заявка с осигурено финансиране, успява да реализира нови творчески проекти и приходи за дружеството.
Творческите постижения на културните институти през периода са потвърдени от отличия и положителни рецензии на критиката. Такива са призовете от 2003 и 2004 г. “Кристална лира” на Съюза на музикантите и танцовите дейци в България съответно за балета, диригента /директор на ОФД/ и оркестъра на Опрено-филохармоничното дружество, наградите за постановките на Кукления театър на фестивалите в страната. Впечатляващо беше и участието на Регионалния исторически музей в представянето на България в “Европалия” през 2002 г. в Брюксел.
Културните институти ежегодно отчитат динамиката на посещаемостта, вкл. и от гостуванията на изложби /РИМ/ или турнетата в чужбина /ОФД/. Тези данни оказват влияние върху репертоарната политика. Данните от продажбите на билети през анализирания период 1998 – 2004 г. отчитат сериозното намаление на посещаемостта на Държавния куклен театър с 49,9% при съответно намаление на броя играни представления и спад на средния брой посетители с около 30% . Концертната дейност на Оперно-филхармоничното дружество в Русе има постоянна тенденция на повишаване, което се дължи на активното участие на дружеството в Коледния и Фестивала Мартенски музикални дни, организирани от Община Русе. Оперната и балетната дейност се реализират предимно пред чужда публика. През периода Драматичния театър “Сава Огнянов” успява да регистрира слабо увеличение на посещаемостта, при значително увеличение на броя на играните театрални постановки. През периода Регионалният исторически музей бележи впечатляваща динамика на посещаемостта, която достига увеличението с 85% през 2004 г., спрямо предходната 2003 г. Статистическата информация за периода 1998 – 2004 г. илюстрира намаляването на читателите и посещенията на Регионалната библиотека “Л.Каравелов”. Основна причина за тенденцията са финансовите ограничения, които не позволяват обогатяването на фонда й, неудобството на режима за ползване и достъп до него, в резултат на което посетителският поток се пренасочва към други информационни източници
Събития с международно значение Международният фестивал “Мартенски музикални дни” е основан през 1961 г. като най-значимият международен форум в България за симфонична и кантатно-ораториална музика, с период на провеждане между 17 и 31 март. Домакин и организатор на фестивала е Община Русе, под патронажа на Министерството на културата. От 1992 г. за провеждането на фестивала са ангажирани ресурсно голям кръг от партньори, сред които Министерство на културата; Национален център за музика и танц; различни чужди културни институти като Британски съвет, Гьоте институт, Френски културен институт; Фондация “Отворено общество” – Русе; Център за изкуства “Сорос”; “Про Хелвеция”; Фондация “Гаудеамус” (Холандия) и др. Широката институционална мрежа осигурява необходимата среда за развитието на фестивала като престижна за Русе и България традиция, със собствен принос в националната музикална култура, разпространението на българското композиторско творчество и международния авторитет на България в областта на музикалното изкуство. Фестивалът се развива като динамична и отворена форма на културата, с широк спектър от дейности: концерти (симфонична, ораториална, камерна музика), Музикална академия за усъвършенстване на млади музиканти, семинари, конференции, образователни програми, изложби и др. Събитието се ориентира към актуални тенденции в развитието на европейската фестивална практика, свързани с осмислянето на фестивалната дейност като общокултурен продукт - процес, демократично отворен към различните пластове и форми на съвременната култура, създаващ възможности за разширяване и обогатяване на художествения профил, социалната и икономическа ефективност на фестивала. Тази тенденция води до чувствително стабилизиране на дейността в програмно и икономическо отношение, като привлича редица нови и надеждни партньори за нейното ресурсното й осигуряване. Това е една от основните причини през последните няколко години фестивалът да развие сравнително устойчив и ефективен модел на финансиране, в който външното (извънбюджетно) финансиране достига над 60 % от бюджета на фестивала. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 2.49 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||