През 2008 г. към „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД се създаде Научен съвет за подпомагане развойната дейност на дружеството посредством разработване на съвместни научни проекти в областта на уелнес - начин на живот; творчески командировки; съвместни публикации; взаимно изнасяне на лекции; организиране на международни семинари и конференции.
Научният съвет включва от 5 до 15 научни работници с утвърдени в своята област научни степени и звания. Създават се научни звена: Здравословно хранене; Лечебни, козметични процедури и масажи; Спортни занимания за физическо здраве; Туризъм, релакс и хоби, развлечения; Емоционално състояние и Дух; Култура и Изкуство.
Информация за тенденциите
Основните стратегически цели, които си поставя в краткосрочен план мениджърския екип на „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД са повишаване на конкурентноспособността на Дружеството, разширяване на пазарните му позиции в страната и като цяло повишаване на рентабилността му.
„ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” АД има за дългосрочна стратегия през следващите пет години е да наложим на българския, руския и западноевропейския пазар своите програми и продукти за профилактика, терапия и удоволствие на уелнес-туристите, но не като луксозен вариант на СПА, а под мотото „Уелнес за всеки”.
Като част от бизнес-мрежата „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” следва да се разглежда прякото или чрез акционерите на Дружеството участие в следните национални и международни организации:
-
Национален хотелиерски мениджмънт клуб;
-
Асоциация на родопските хотелиери и ресторантьори;
Дружеството разработва инициативи във връзка с популяризирането на уелнес- и арт – преживявания, което е предмет на сключените партньорски договори с организации от неправителствения сектор в рамките на бизнес-мрежа „ОРФЕЙ КЛУБ Уелнес” за представяне и запознаване с уникалното културно-историческо наследство на България.
Дружеството ще осъществява партньорството си с неправителствения сектор в страната и чужбина чрез: мобилизиране на публични и частни ресурси за реализиране културни, обществени и благотворителни кампании, учредяване на стипендии и целеви награди; подготовка и управление на общи проекти за финансиране по национални и европейски грантови схеми на финансиране и други донорски програми; разпространение на информация и популяризиране на добри практики от дейността на партньорите; участие в научни прояви, дискусионни форуми, на изследвания и аналитични материали, посветени на здравословния начин на живот, релакс и спорт, редукция на теглото и детоксикация; сътрудничество и съвместна дейност с други академични, неправителствени, държавни организации и институции, посветили се на изучаване на тракийския орфизъм и нов прочит на заветите на Орфей; подобряване организационните възможности и експертна подкрепа на местни и регионални културни институции, научни и творчески съюзи и сдружения.
Извършване на спомагателни дейности, които допринасят за постигане целите на партньорство, като организиране на различни по обем и естество мероприятия и обучения при спазване на принципите на публичност и законност, координираност, прозрачност и партньорство, ефективност и ефикасност. Разписана е програма за изготвяне на съвместни проектни предложения пред финансиращи организации и за последващо управление на проектите, като по Член 3. в партньорските договори е залегнало следното: „Партньорите формират съвместни екипи, които подготвят и представят проекти пред финансиращи програми и фондове; текущо предлагат идеи, инициативи и възможности за реализиране, управление и финансиране на проектите.” Такива дългосрочни договори вече са сключени с Фондация „Родопски форум” – град Смолян за Библиотека „Бъдеще”, Фондация „Помогни на нуждаещите се” – град Пловдив за Частен професионален колеж „Източен Европейски Образователен Център”, с Фондация „Огънят на Орфей”- град Пловдив за Лятна академия за изкуство и други.
Очаквани тенденции, свързани с бъдещето на българския туризъм в периода до 2020 година са:
-
нарастване изискванията на туристите към качеството, специфичността, атрактивността и разнообразието на туристическите услуги като основен фактор за формиране на туристическото поведение;
-
насочване предпочитанията на туристите към специфичните форми на туризъм – СПА-туризъм, балнеология, хоби и екстремен туризъм, еко и селски туризъм, спортен, и медицински туризъм, приключенски и др.;
-
ориентиране на предпочитанията на туристите за периода до 2010 г. към близки дестинации (от 1 до 4 часа пътуване със самолет), но и наличие на значително повишаване на интереса към пътувания от далечни дестинации - Китай, САЩ, Канада и др.;
-
увеличаване пътуванията на хората от третата възраст с цел лечение, профилактика, рехабилитация и възстановяване;
-
нарастване дела на детските и младежки пътувания, особено на учащите за участие в културно-образователния туризъм и др.;
-
увеличаване на предлагането на туристическите пътувания на сравнително ниски цени от страна на туроператорите, авиокомпаниите и др. Появата на новите нискобюджетни (low cost) въздушни превозвачи като предпоставка за значително намаляване на цените на самолетните билети и търсенето на пътувания в последния момент;
-
значително разширяване на ролята на информационните и комуникационни технологии в хотелиерството и туроператорската дейност по отношение на търсенето, планирането и реализацията на пътуванията.
Неексплоатираният все още сериозен потенциал от природни и културни ресурси, с които България разполага, е предпоставка за развитието на практически по-голямата част от т.нар. „специализирани форми” на туристически дейности, които биха оказали съществено влияние върху промяна на съществуващия в момента имидж на България на „дестинация за масов туризъм”, както и биха спомогнали за разрушаване на ясно изразената сезонност в потреблението извън активните летен и зимен сезон.
Сподели с приятели: |