Срокът на действие на КТД е една година

КТД има директно действие в съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите, членове на синдикалната организация - страна по договора. Другите работниците и служители имат възможност да се присъединят към КТД, като отправят писмено заявление до работодателя или до ръководството на същата синдикална организация. Присъединяването става индивидуално при условия и по ред, определени от страните по договора.

КТД може да бъде променян и допълван по взаимното съгласие на двете страни по всяко време по реда на неговото сключване.
Въпроси и задачи

1. Кои са страни в колективното преговаряне на ниво предприятие?

2. Какво е предмет на КТД?

3. Могат ли с КТД да се уреждат въпроси на трудовите отношения, които нямат никаква уредба в закона?

4. Какъв е срокът на действие на КТД, ако никъде в него не е упоменат?

5. В колко екземпляра се изготвя КТД?

6. Може ли в предприятие да се определи по-висок размер на минималната работна заплата от тази, определена с акт на Министерския съвет?

7. Кой изготвя проекта за КТД в едно предприятие, в което има 3 синдикални организации?

8. С колективен трудов договор в предприятието е договорен размер на основния платен годишен отпуск от 25 работни дни. На работничка работодателят разрешава само 20 работни дни отпуск, защото не членува в синдикалната организация – страна по договора. Правилно ли е определен отпуска и? Съществува ли възможност да се възползва от по-добрите условия, договорени в КТД?

Литература:

1. 
   Банова Е. и колектив, Наръчник по трудови отношения, ИК ”Труд и право”, София 2001 г.
   
2. 
   Костова Здравка доц., Как да учим успешно .Иновации в образованието, „Педагог”, 1998 г.
   
3. 
   Карановски Ив.,Пенева М., Заплати и обезщетения, „Икономика прес”, 2007 г.
   
4. 
   Мръчков В. и колектив, Трудови отношения 2008 г., ИК ”Труд и право”, София 2008 г
   
5. 
   Миленкова А. , Здравословни и безопасни условия на труд , „Нови знания”, София 2005 г.
   
6. 
   Таков Кристиан, Как се решава трудовоправен казус, „Сиби”
   
7. 
   Кодекс на труда
   
8. 
   Наредба за работното време, почивките и отпуските
   
9. 
   Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения
   

1.4. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ ТРУДЕЩИ СЕ

- жените – поради физиологичнитео особености на организма им и загрижеността на държавата за запазване на детеродните им функции.

Издаването на такова разрешение става по нарочно писмено искане от работодател, в което се посочва предприятието, описва се работата и се посочва възрастта. Към писменото искане се прилагат:

При издаване на разрешителното за работа, инспекцията по труда се съобразява със Списъците на вредните, тежките и опасните работи, които са забранени за лица от 15- до 18-годишна възраст, който е приложение към Наредба № 4 от 30 април 1987 г. Освен разрешителното от ИТ е необходимо и писмено съгласие на един от родителите.

Работодателят е длъжен да уведомява непълнолетните и техните родители за възможните рискове в работата и предприетите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) съвместно с Министерството на здравеопазването (МЗ) утвърждават списък за опасните работи.

При извършване на оценка на риска в предприятието, периодично работодателят съвместно със здравните органи определя длъжности и работни места , подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки. Когато бременна или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието и работа, се премества на друга подходяща или остава на същата при облекчени условия. Ако при промяната на работното място трудовото възнаграждение е по-ниско, то тя има право на парично обезщетение в размер на разликата в заплащането.

Кодексът на труда регламентира някои специални мерки за закрила на бременните и майките с деца до 3 години (/забрана за нощен труд, командироване, недопустимост на извънредния труд, забрана за работа във вредни и опасни условия на труд). Знаем вече и за допълнителните отпуски, които ползват тези категории работнички (платен за отглеждане на дете до 2–годишна възраст и неплатен в размер от 6 месеца до навършване на 8-годишна възраст). Важно е да се знае, че тези отпуски могат да се ползват и от бащата и родителите на майката и бащата.

Във всяко предприятие, където работят 20 и повече жени, работодателят е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жената и почивка на бременните.

Законово е създадена възможност майките на деца до 6-годишна възраст да работят надомно при същия или друг работодател, след което могат да се завърнат на работата, която са изпълнявали преди това.

Още през 2002 г. Република България ратифицира със закон Конвенция №183 от 2000 г. на Международната организация на труда (МОТ) за закрила на майчинството, с което засвидетелства пълната готовност да прилага световните практики в тази област.

Специална закрила на лицата с намалена работоспособност. Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия се определят по предписание на здравните органи. В предписанията се посочва също характерът на работата, условията на труд и срокът на преместване. В зависимост степента на трудоустрояване и срока, за който се трудоустроява работника предписанията се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)

Работодателят е длъжен в 7 дневен срок да изпълни предписанието. Съгласно разпоредбите на чл.315 от КТ във всяко предприятие с повече от 50 работника се определят работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 % от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла. Министрите, ръководителите на ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани предприятия за трудоустроени, а работодателите на предприятия с повече от 300 работника – цехове.В тези предприятия и цехове се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда. Трудоустроените получават възнаграждение, определено за извършваната от тях работа. Работник или служител, без определена инвалидна степен, ако е трудоустроен за определен срок и получава по-ниско трудово възнаграждение от предишната работа, има право на допълнително парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения.

За хората с увреждания се създадава достъпна работна среда (достъпен маршрут до работното място, сервизните и спомагателни помещения) . Работните места се изграждат при спазване на Наредбата за изискванията за работните места за хора с увреждания.

Отговорете на въпросите:

1. Кой определя списъка на подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в едно предприятие?

2. Може ли младеж, който е здрав, но серопозитивен към вируса на СПИН, да продължи да работи в предприятието като обслужващ хладилна камера?

3. Може ли ученик на 16 години през лятото да работи по специалността си в мандра при производство на кашкавал?

4. Работничка има дете на 2 години и 7 месеца. Трудова необходимост налага тя да бъде командирована за 2 дни в друг град. Има ли право да откаже на работодателя да замине?

Ползвайте Кодекса на труда, Наредбата за трудоустрояване, Наредба №4 (30.04.1987 г. за работите, които са забранени за лица от 15- до 18 годишна възраст),

Литература:

1. 
   Младенов Т. и колектив, Наръчник по здравословни и безопасни условия на труд, ИК „Труд и право”, София 2005 г.
   
2. 
   Миленкова А. , Здравословни и безопасни условия на труд , „Нови знания”, София 2005 г.
   

Технологичните процеси и дейности са свързани с отделянето на топлина, прах, токсични и други вредни вещества, шум, вибрации, йонизиращи лъчения, радиация, електромагнитни полета и др. Всичко това създава сериозни рискове за живота и здравето на работещите. Осигуряването на здравословна и безопасна работна среда е приоритетен проблем на всяко предприятие.

При ниски температури, в охлаждащи условия работят в горското и селско стопанство, строителството, транспорт, консервна промишленост и др. Неприятното студово натоварване довежда до смущения в кръвообращението, измръзване на крайниците, трайни нарушения и увреждане на вътрешните органи, забавяне на реакцията и координацията на движенията.

Хигиенните норми за микроклимат зависят от естеството на работа, влажността и скоростта на въздуха и са различни за различните производства.

Допустимите стойности за температура на въздуха на работното място през летния период не бива да надвишава 28⁰ С, а през зимния 23⁰ С.

Допустимите стойности за относителна влажност на въздуха за постоянни работни места са между 30 и 75%

Допустимата норма за скорост на въздуха през студения период е 0,5 m/s

За предпазване от вредното въздействие на праха върху работещите са утвърдени хигиенни норми, които са публикувани в Наредба №13 от 1992 г. за пределно допустимите концентрации на вредните вещества във въздуха на работните места.

Шумът уврежда слуховия апарат, води до повишено кръвно налягане, нарушение на сърдечната дейност, гастрит и язвена болест, атакува нервната система, понижава устойчивостта на ясното виждане.

Хигиенните норми за производствен шум са 85 dB, а за канцеларска работа и в училища 55 dB.




Вибрациите представляват трептения, при които се предава механична енергия на човешкото тяло.Те се характеризират с амплитуда, скорост и ускорение. Вибрациите най-често свързваме с бързоудърните инструменти, бензино-моторните резачки, вибраторите в строителството, ръчните вибриращи инструменти в машиностроенето, булдозери, багери, трактори, комбайни и др.

Вибрациите водят до промени в сърдечно-съдовата система, централната и периферна нервна система, анализаторите, опорно-двигателния апарат.

Допустимата амплитуда при дадена честота е от 0,3 mm до 0,003 mm.

Производствено осветление. Често на фона на другите фактори на производствената среда, които създават сериозен риск за здравето на работещите, на осветлението не се отделя нужното внимание. Недостатъчното и недобро осветление води до напрежение на очите, преумора, главоболие, нервно напрежение. Намаляването на видимостта води до злополуки и травматизъм.

Нивото на осветеността се измерва с луксометър. Всички дейности в зависимост от трудността на зрителните работи, с които са свързани се разделят на осем категории.В специална наредба се дават базисни норми за осветеност.

Йонизиращи лъчения.

За да се предпазва от рисковете на работната среда, работникът трябва да ги познава. Предложената тема прави кратък преглед на най-често срещаните рискове. Изложението следваше определен логичен порядък. Опитайте се да осмислите, обобщите и подредите информацията в следната таблица, която ще Ви помогне да я усвоите трайно

Проверете знанията си като решите Тест № 3

Електрическият ток е еден от най-сериозните рискове на работното място. Опасностите, свързани с него са: термични травми, токов удар, пожари и експлозии

• 
  неизправност на електрическите съоръжения и проводници, намиращи се
  

• 
  неправилна експлоатация на тези съоръжения и електрическите уредби;
  
• 
  лоша организация на работата;
  
• 
  отсъствие или неизправност на защитните съоръжения – заземяване,
  

• 
  отсъствие или неизправност на личните защитни средства – диелектрични
  

• 
  нарушение на правилата и инструкциите при работа с електрически
  

Електрическият ток има сложно действие върху човешкия организъм и причинява действия, които се отличават от другите производствени травми. Действието му може да бъде топлинно и да предизвика изгаряния, механично – разкъсване на тъкани, електрохимично – изменение на кръвта, биологично – поражение на нервните тъкани на организма.

често срещаната причина за смъртни и инвалидни електрозлополуки. В резултат на удара се нарушават функциите на сърцето и нервната система - получава се парализа. Човек губи съзнание, дишането частично или напълно се прекратява.

Човек може да получи удар от електрически ток, когато:

• 
  е част от електрическата верига ( липсва защитен проводник);
  
• 
  докосне части, които се намират под опасно напрежение;
  
• 
  приеме за изключени електрическите съоръжения и започне да работи;
  

генерира топлина и да предизвика пожар или взрив. Това става в следните случаи:

• 
  електрическа искра или волтова дъга възникнат в пожароопасна или
  

• 
  претоварени и прегрети проводници са в контакт с леснозапалими
  

• 
  при претоварване или лоши контактни съединения отделни елементи на
  

Степента на поражение от електрически ток зависи главно от големината и честотата му, времетраенето на протичането през организма, индивидуалните качества на човека, състояние на околната среда, път на тока и др. От таблицата по-долу може да се видят степените на поражение на човешкия отганизъм при протичани на ток с определена големина I в mA.

Прието е, че ток с напрежение 42 V e безопасно. В зависимост от средата, допустимите допирни напрежения с промишлена честота са 50 V и 24 V. Променливото напрежение 220 V, което използваме в домовете и предприятията, предизвиква преминаване на опасен ток през тялото на човек и може дза предизвика смърт.

Ток с честота 40 – 60 Hz се счита най – опасен.

Професионален и здравен риск при ръчна работа с тежести. За голям кръг професии в различни отрасли (строителство, производство на храни и напитки, дървопребработване, текстилна промишленост, минна промишленост) уврежданията от ръчна работа с тежести заемат сериозен дял сред травматизма и професионалните болести. Но колкото и странно да е, за работещите в банки и офиси и за продавачите уврежданията при ръчна работа с тежести представляват 31 % от всички свързани с труда увреждания, а за работещите в хуманната медицина, ветеринарното дело и различните видове здравно обслужване – 55 %.

«Ръчна работа с тежести» означава «всяко пренасяне или поддържане на тежест

от един или повече работници, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене или преместване на тежести»

Херния, дископатия, сериозни увреждания на гръбначния стълб, счупване са сред диагнозите на хората извършващи ръчна работа с тежести, като основно става дума за мускулно – ставни увреждания с различна тежест

Товаро – разтоварната дейност създава риск за работещите, ако има една или повече от следните характеристики:

• 
  голяма честота или продължително прилагане на значително мускулно усилие;
  
• 
  недостатъчни паузи за почивка и време за възстановяване;
  
• 
  големи разстояния на достигане, преместване и пренасяне на товара;
  
• 
  наложен ритъм на работа, който не може да се променя от работещите
  

• 
  работещият физически не е подходящ да извършва тази работа;
  
• 
  работещият носи неподходящо работно облекло, обувки или други неподходящи аксесоари;
  
• 
  работещият няма нужните знания и подготовка.