Работници, които умират всеки ден поради професионални заболявания



страница4/7
Дата18.12.2018
Размер1.4 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

Срокът на действие на КТД е една година. Може да се договори и по-голям размер, но не повече от две години.

КТД има директно действие в съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите, членове на синдикалната организация - страна по договора. Другите работниците и служители имат възможност да се присъединят към КТД, като отправят писмено заявление до работодателя или до ръководството на същата синдикална организация. Присъединяването става индивидуално при условия и по ред, определени от страните по договора.

КТД може да бъде променян и допълван по взаимното съгласие на двете страни по всяко време по реда на неговото сключване.
Въпроси и задачи

1. Кои са страни в колективното преговаряне на ниво предприятие?

2. Какво е предмет на КТД?

3. Могат ли с КТД да се уреждат въпроси на трудовите отношения, които нямат никаква уредба в закона?

4. Какъв е срокът на действие на КТД, ако никъде в него не е упоменат?

5. В колко екземпляра се изготвя КТД?

6. Може ли в предприятие да се определи по-висок размер на минималната работна заплата от тази, определена с акт на Министерския съвет?

7. Кой изготвя проекта за КТД в едно предприятие, в което има 3 синдикални организации?

8. С колективен трудов договор в предприятието е договорен размер на основния платен годишен отпуск от 25 работни дни. На работничка работодателят разрешава само 20 работни дни отпуск, защото не членува в синдикалната организация – страна по договора. Правилно ли е определен отпуска и? Съществува ли възможност да се възползва от по-добрите условия, договорени в КТД?

Литература:


  1. Банова Е. и колектив, Наръчник по трудови отношения, ИК ”Труд и право”, София 2001 г.

  2. Костова Здравка доц., Как да учим успешно .Иновации в образованието, „Педагог”, 1998 г.

  3. Карановски Ив.,Пенева М., Заплати и обезщетения, „Икономика прес”, 2007 г.

  4. Мръчков В. и колектив, Трудови отношения 2008 г., ИК ”Труд и право”, София 2008 г

  5. Миленкова А. , Здравословни и безопасни условия на труд , „Нови знания”, София 2005 г.

  6. Таков Кристиан, Как се решава трудовоправен казус, „Сиби”

  7. Кодекс на труда

  8. Наредба за работното време, почивките и отпуските

  9. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения


1.4. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ ТРУДЕЩИ СЕ
С редица нормативни актове са закрепени правила, които създават облекчени условия на труд за някои категории работници и служители, които към определен момент са социално по-слаби от останалите. Ползващите се със специална закрила са :

- непълнолетните (лица, които не са навършили 18 години), които не са достигнали своята физическа,психическа и нравствена зрялост;

- жените – поради физиологичнитео особености на организма им и загрижеността на държавата за запазване на детеродните им функции.



- лицата с намалена работоспособност, които поради болест или трудова злополука не могат пълноценно да изпълняват преките си трудови задължения, но без опасност за здравето биха могли да извършват друга подходяща работа или същата при задължително приспособени облекчени условия на труд

Специална закрила на непълнолетните. Съгласно разпоредбите на КТ минималната възраст за приемане на работа е 16 г. По изключение могат да се приемат и лица, задължително навършили 15 години, но за работа, която не е опасна или вредна за здравето и правилното им физическо и умствено развитие. Друго нормативно изключение (за сферата на изкуството) са лицата под 15-годишна възраст, на които се разрешава да работят при специални облекчени условия и много къс работен ден.

Приемането на работа по трудово правоотношение на лицата, ненавършили 18–годишна възраст, става само с разрешение на съответната областна

инспекция по труда

Издаването на такова разрешение става по нарочно писмено искане от работодател, в което се посочва предприятието, описва се работата и се посочва възрастта. Към писменото искане се прилагат:



- медицинско заключение, издадено след обстоен медицински преглед, за годността на непълнолетния за конкретната работа. То се издава от лекарска консултативна комисия (ЛКК) от здравно заведение към детските отделения на многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ);

- документ, удостоверяващ възрастта на кандидата за работа – лична карта, свидетелство за раждане.

При издаване на разрешителното за работа, инспекцията по труда се съобразява със Списъците на вредните, тежките и опасните работи, които са забранени за лица от 15- до 18-годишна възраст, който е приложение към Наредба № 4 от 30 април 1987 г. Освен разрешителното от ИТ е необходимо и писмено съгласие на един от родителите.



Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно. Те имат право на основен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни

Работодателят е длъжен да уведомява непълнолетните и техните родители за възможните рискове в работата и предприетите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.



Специална закрила на жените.

Забранява се извършването от жени на работи, които са тежки или вредни за здравето и майчинските им функции. /Чл.307 ал.1 от КТ/

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) съвместно с Министерството на здравеопазването (МЗ) утвърждават списък за опасните работи.

При извършване на оценка на риска в предприятието, периодично работодателят съвместно със здравните органи определя длъжности и работни места , подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки. Когато бременна или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието и работа, се премества на друга подходяща или остава на същата при облекчени условия. Ако при промяната на работното място трудовото възнаграждение е по-ниско, то тя има право на парично обезщетение в размер на разликата в заплащането.

Кодексът на труда регламентира някои специални мерки за закрила на бременните и майките с деца до 3 години (/забрана за нощен труд, командироване, недопустимост на извънредния труд, забрана за работа във вредни и опасни условия на труд). Знаем вече и за допълнителните отпуски, които ползват тези категории работнички (платен за отглеждане на дете до 2–годишна възраст и неплатен в размер от 6 месеца до навършване на 8-годишна възраст). Важно е да се знае, че тези отпуски могат да се ползват и от бащата и родителите на майката и бащата.

Във всяко предприятие, където работят 20 и повече жени, работодателят е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жената и почивка на бременните.

Законово е създадена възможност майките на деца до 6-годишна възраст да работят надомно при същия или друг работодател, след което могат да се завърнат на работата, която са изпълнявали преди това.

Още през 2002 г. Република България ратифицира със закон Конвенция №183 от 2000 г. на Международната организация на труда (МОТ) за закрила на майчинството, с което засвидетелства пълната готовност да прилага световните практики в тази област.

Специална закрила на лицата с намалена работоспособност. Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия се определят по предписание на здравните органи. В предписанията се посочва също характерът на работата, условията на труд и срокът на преместване. В зависимост степента на трудоустрояване и срока, за който се трудоустроява работника предписанията се издават от лекуващия лекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)

Работодателят е длъжен в 7 дневен срок да изпълни предписанието. Съгласно разпоредбите на чл.315 от КТ във всяко предприятие с повече от 50 работника се определят работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 % от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла. Министрите, ръководителите на ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани предприятия за трудоустроени, а работодателите на предприятия с повече от 300 работника – цехове.В тези предприятия и цехове се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда. Трудоустроените получават възнаграждение, определено за извършваната от тях работа. Работник или служител, без определена инвалидна степен, ако е трудоустроен за определен срок и получава по-ниско трудово възнаграждение от предишната работа, има право на допълнително парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения.



Трудоустроените с 50 и над 50% загубена работоспособност имат право на не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск.

За хората с увреждания се създадава достъпна работна среда (достъпен маршрут до работното място, сервизните и спомагателни помещения) . Работните места се изграждат при спазване на Наредбата за изискванията за работните места за хора с увреждания.


ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

Отговорете на въпросите:

1. Кой определя списъка на подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност в едно предприятие?

2. Може ли младеж, който е здрав, но серопозитивен към вируса на СПИН, да продължи да работи в предприятието като обслужващ хладилна камера?

3. Може ли ученик на 16 години през лятото да работи по специалността си в мандра при производство на кашкавал?

4. Работничка има дете на 2 години и 7 месеца. Трудова необходимост налага тя да бъде командирована за 2 дни в друг град. Има ли право да откаже на работодателя да замине?

Ползвайте Кодекса на труда, Наредбата за трудоустрояване, Наредба №4 (30.04.1987 г. за работите, които са забранени за лица от 15- до 18 годишна възраст),

Литература:


  1. Младенов Т. и колектив, Наръчник по здравословни и безопасни условия на труд, ИК „Труд и право”, София 2005 г.

  2. Миленкова А. , Здравословни и безопасни условия на труд , „Нови знания”, София 2005 г.

3. ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд

4. КОДЕКС на труда 

5. НАРЕДБА №4 на КТСД, ЦС на БПС и ЦК на ДКМС за работите, които са забранени за лица от 15- до 18- годишна възраст-

6. НАРЕДБА №7 на МТСП и МЗ за вредните и тежки работи, забранени за извършвани от жени

7. НАРЕДБА за изискванията за работните места за хора с увреждания.

8. НАРЕДБА №6 за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии

1.5 ПРОФЕСИОНАЛЕН И ЗДРАВЕН РИСК ПРИ РАЗЛИЧНИ ТРУДОВИ ДЕЙНОСТИ
1.5.1 ПРОФЕСИОНАЛЕН И ЗДРАВЕН РИСК ПРИ ОБЩО ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕДНИ ФАКТОРИ
Вредните фактори за здравето и безопасността на работещите са: физични, химични,биологични, психологически, организационни и др

Технологичните процеси и дейности са свързани с отделянето на топлина, прах, токсични и други вредни вещества, шум, вибрации, йонизиращи лъчения, радиация, електромагнитни полета и др. Всичко това създава сериозни рискове за живота и здравето на работещите. Осигуряването на здравословна и безопасна работна среда е приоритетен проблем на всяко предприятие.



Физични фактори на работната среда

Микроклимат. Производственият микроклимат представлява комплексното въздействие на температурата, влажността, скоростта на движение на въздуха и топлинното излъчване върху работещите.

Температурата при някои производства създава прегряващи условия на работа.(металургия, рудодобив, апретурно производство, стъкларска промишленост, произвдство на захар и др.). Продължителната работа при тези условия води до различни смущения и изменения в организма като промяна в: температурата на кожата и тялото; водно – солевия баланс на организма; сърдечно – съдовата; храносмилателната, отделителната; и централната нервни системи. При крайно неблагоприятни условия може да се получи топлинен удар.

При ниски температури, в охлаждащи условия работят в горското и селско стопанство, строителството, транспорт, консервна промишленост и др. Неприятното студово натоварване довежда до смущения в кръвообращението, измръзване на крайниците, трайни нарушения и увреждане на вътрешните органи, забавяне на реакцията и координацията на движенията.

Хигиенните норми за микроклимат зависят от естеството на работа, влажността и скоростта на въздуха и са различни за различните производства.

Допустимите стойности за температура на въздуха на работното място през летния период не бива да надвишава 280 С, а през зимния 230 С.



Влажност на въздуха. С повишена влажност работят в текстилните бояджийници, в парогладачните, в избите за ферментация на спиртни напитки, в производството на хартия, текстилната промишленост и др. Високата влажност води до заболявания на ставите (ревматизъм, артрит и др.)

Допустимите стойности за относителна влажност на въздуха за постоянни работни места са между 30 и 75%



Течение. Силни въздушни течения има при извършване работи на открито- дърводобив, строителство, рудодобив, селско стопанство. В някои производства подаването на суровина и отвежадето на продукцията създават условия за силни течения. Работещите при такива условия страдат от простудни заболявания, възпаления на нервите, плексити, парези.

Допустимата норма за скорост на въздуха през студения период е 0,5 m/s






Производственият прах представлява комплекс от свободни твърди частици, смесени с въздуха или утаени по повърхностите. Едва ли има производствен отрасъл, в който прахът да не е съществен фактор на работната средата, но за някои той е основен: порцeлано-фаянсово, стъкларско, текстилно производство, в мелниците, металургия, металообработване, производство на торове, перилни препарати и др. Прахът има дразнещо, разяждащо , алергично действие и води до дерматити, екземи, язви, конюктивити, дълбоки изгаряния, заболяване на храносмилателната система и белите дробове (енфизем, туберкулоза, силикоза, ракови заболявания).

За предпазване от вредното въздействие на праха върху работещите са утвърдени хигиенни норми, които са публикувани в Наредба №13 от 1992 г. за пределно допустимите концентрации на вредните вещества във въздуха на работните места.





Шумът представлява звуци със случаен характер и различна честота и амплитуда. Контролните параметри на звука са: интензитет (сила), измервана в dB и честота - в Hz. При високи нива на шум работят в: мините, строителството, ковачници, тенекеджийници, транспорт, енергетика, текстилна промишленост, печатници, телефонни зали и др.

Шумът уврежда слуховия апарат, води до повишено кръвно налягане, нарушение на сърдечната дейност, гастрит и язвена болест, атакува нервната система, понижава устойчивостта на ясното виждане.

Хигиенните норми за производствен шум са 85 dB, а за канцеларска работа и в училища 55 dB.




Вибрациите представляват трептения, при които се предава механична енергия на човешкото тяло.Те се характеризират с амплитуда, скорост и ускорение. Вибрациите най-често свързваме с бързоудърните инструменти, бензино-моторните резачки, вибраторите в строителството, ръчните вибриращи инструменти в машиностроенето, булдозери, багери, трактори, комбайни и др.

Вибрациите водят до промени в сърдечно-съдовата система, централната и периферна нервна система, анализаторите, опорно-двигателния апарат.

Допустимата амплитуда при дадена честота е от 0,3 mm до 0,003 mm.

Производствено осветление. Често на фона на другите фактори на производствената среда, които създават сериозен риск за здравето на работещите, на осветлението не се отделя нужното внимание. Недостатъчното и недобро осветление води до напрежение на очите, преумора, главоболие, нервно напрежение. Намаляването на видимостта води до злополуки и травматизъм.

Нивото на осветеността се измерва с луксометър. Всички дейности в зависимост от трудността на зрителните работи, с които са свързани се разделят на осем категории.В специална наредба се дават базисни норми за осветеност.



Йонизиращи лъчения. При въздействие на йонизиращи лъчения върху жива тъкан настъпва увреждане на компонентите на клетките, което води до редица заболявания, риск от наследствени изменения и смърт. На риск от такова облъчване са подложени работещи в медицината (рентген, томограф, флуорограф), работещите в атомни електроцентрали, с радиоизмервателни прибори, с електронни микроскопи, при стерилизация на материали, дефектоскопия, в селското стопанство- при дезинфекция и стерилизация.

Нейонизиращите лъчения оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на човека, особено върху сърдечно-съдовата, нервната и половата система. Към тази група лъчения спадат: статично електричество, магнитни и електромагнитни полета, инфрачервени, ултравиолетови, лазерни лъчения.

Биологични фактори на работната среда. Вредното им въздействие се получава при наличие на вредни микроорганизми (вируси, бактерии, паразити, гъбички, плесени) във въздуха на работните помещения, при контакт с инфекциозен материал или заболели хора и животни. Те могат да провокират алергии, дерматити, инфекции, отравяния, туберкулоза, антракс, бруцелоза, ку – треска, хеморагична треска. На риск от биологични агенти са изложени работещите в селското стопанство, здравни заведения, канализацията и напояването, млечна, месна, мелничарска, кожухарска промишлености и др.

Химични фактори на работната среда. В работната среда се употребяват 100 000 химични вещества под формата на суровини, полуфабрикати, междинни и крайни продукти.Само в отраслите химия и металургия те са над 116 като 60% от тях са токсични и взривоопасни. Според рисковете, които създават, българското законодателство ги определя като: експлозивни, оксидиращи, взривоопасни, запалими, токсични, корозионнодействащи, дразнещи, канцерогенни, мутагенни.

Психологични фактори на работната среда. Все по-често се говори за стрес като причина за професионални заболявания. В основата му са нервно – психични пренатоварвания – умствено пренапрежение, пренапрежение на анализаторите, емоционално пренапрежение. В такива условия работят големи групи хора в администрацията, просветата, комунално – битовото обслужване.
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ:

За да се предпазва от рисковете на работната среда, работникът трябва да ги познава. Предложената тема прави кратък преглед на най-често срещаните рискове. Изложението следваше определен логичен порядък. Опитайте се да осмислите, обобщите и подредите информацията в следната таблица, която ще Ви помогне да я усвоите трайно




Вреден производствен фактор

Професии, дейности , изложени на риск

Професионални заболявания, увреждания на организма.

Допустими норми












Проверете знанията си като решите Тест № 3


1.5.2 ПРОФЕСИОНАЛЕН И ЗДРАВЕН РИСК ПРИ НЯКОИ ВИДОВЕ ДЕЙНОСТИ
Професионален и здравен риск при работа с електрически ток.

Електрическият ток е еден от най-сериозните рискове на работното място. Опасностите, свързани с него са: термични травми, токов удар, пожари и експлозии



Основни причини за поражения от електрически ток са:

  • неизправност на електрическите съоръжения и проводници, намиращи се

под напрежение;

  • неправилна експлоатация на тези съоръжения и електрическите уредби;

  • лоша организация на работата;

  • отсъствие или неизправност на защитните съоръжения – заземяване,

зануляване, заграждения;

  • отсъствие или неизправност на личните защитни средства – диелектрични

ръкавици и боти, диелектрични килимчета, щанги и др.;

  • нарушение на правилата и инструкциите при работа с електрически

уредби и съоръжения

Електрическият ток има сложно действие върху човешкия организъм и причинява действия, които се отличават от другите производствени травми. Действието му може да бъде топлинно и да предизвика изгаряния, механично – разкъсване на тъкани, електрохимично – изменение на кръвта, биологично – поражение на нервните тъкани на организма.



Електрическият удар е най-опасното поражение от електрически ток и най-

често срещаната причина за смъртни и инвалидни електрозлополуки. В резултат на удара се нарушават функциите на сърцето и нервната система - получава се парализа. Човек губи съзнание, дишането частично или напълно се прекратява.

Човек може да получи удар от електрически ток, когато:


  • е част от електрическата верига ( липсва защитен проводник);

  • докосне части, които се намират под опасно напрежение;

  • приеме за изключени електрическите съоръжения и започне да работи;

Пожари и експлозии. Електричеството притежава енергия, която може да

генерира топлина и да предизвика пожар или взрив. Това става в следните случаи:



  • електрическа искра или волтова дъга възникнат в пожароопасна или

взривоопасна зона;

  • претоварени и прегрети проводници са в контакт с леснозапалими

материали;

  • при претоварване или лоши контактни съединения отделни елементи на

електрическите съоръжения могат да се нагреят до недопустимо високи температури

Степента на поражение от електрически ток зависи главно от големината и честотата му, времетраенето на протичането през организма, индивидуалните качества на човека, състояние на околната среда, път на тока и др. От таблицата по-долу може да се видят степените на поражение на човешкия отганизъм при протичани на ток с определена големина I в mA.



Табл. 1.1

I, mA

Реакция или степен на поражение

До 0,5

Безопасен ток за човека

0,5 - 1,5

Усещане на протичащия ток през човека, леко затопляне на живата тъкан

1,5 - 10

Изтръпване на крайнците, свиване на мускулите, повишаване на артериалното налягане.Възможно е самостоятелно отделяне на човекаот тоководещите части (отпускащ ток)

10 – 25



Силно свиване на мускулите, болезнено треперене на крайниците и тялото. Не е възможно самостоятелно отделяне на човека от тоководещите части(неотпускащ ток)

25 - 100

Силно затруднени дихателни движения, загубване на съзнание и рефлекси, прекратяване на дишането и сърдечната дейност. Настъпва клинична смърт

100 – 5 000

Фибрилация на сърцето, нарушаване и прекратяване на кръвообращението, спиране на дишането. Настъпва смърт

над 5 000

Парализиране на сърцето и дихателните органи, тежки външни и вътрешни изгаряния, смърт.

Прието е, че ток с напрежение 42 V e безопасно. В зависимост от средата, допустимите допирни напрежения с промишлена честота са 50 V и 24 V. Променливото напрежение 220 V, което използваме в домовете и предприятията, предизвиква преминаване на опасен ток през тялото на човек и може дза предизвика смърт.

Ток с честота 40 – 60 Hz се счита най – опасен.

Професионален и здравен риск при ръчна работа с тежести. За голям кръг професии в различни отрасли (строителство, производство на храни и напитки, дървопребработване, текстилна промишленост, минна промишленост) уврежданията от ръчна работа с тежести заемат сериозен дял сред травматизма и професионалните болести. Но колкото и странно да е, за работещите в банки и офиси и за продавачите уврежданията при ръчна работа с тежести представляват 31 % от всички свързани с труда увреждания, а за работещите в хуманната медицина, ветеринарното дело и различните видове здравно обслужване – 55 %.

«Ръчна работа с тежести» означава «всяко пренасяне или поддържане на тежест

от един или повече работници, което включва вдигане, носене, поставяне, бутане, теглене или преместване на тежести»

Херния, дископатия, сериозни увреждания на гръбначния стълб, счупване са сред диагнозите на хората извършващи ръчна работа с тежести, като основно става дума за мускулно – ставни увреждания с различна тежест

Товаро – разтоварната дейност създава риск за работещите, ако има една или повече от следните характеристики:


  • голяма честота или продължително прилагане на значително мускулно усилие;

  • недостатъчни паузи за почивка и време за възстановяване;

  • големи разстояния на достигане, преместване и пренасяне на товара;

  • наложен ритъм на работа, който не може да се променя от работещите

Индивидуални рискови фактори за работещия има ако:

  • работещият физически не е подходящ да извършва тази работа;

  • работещият носи неподходящо работно облекло, обувки или други неподходящи аксесоари;

  • работещият няма нужните знания и подготовка.

1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница