Кратка климатична и хидроложка характеристика на района

Кратка климатична и хидроложка характеристика на района

Община Костенец попада в Европейско-континенталната климатична област, в преходно-континентална климатична подобласт в предпланинския и нископланинския район на Западна и средна България (до 1000 м н.в.). Това е междупланинска котловина, разположена между Източна Рила и Септемврийски рид, Ихтиманска Средна гора. Годишните валежи (ХМС Костенец и Долна баня) за района варират от порядъка на 600 мм (в ниските части на самата котловина) до 900 мм (във високите части – Рила и др.).

Съществено влияние в района оказват климатичните характеристики на високите котловинни полета на Преходната планинско-котловинна морфоложка област на Ихтиманска и Същинска Средна гора. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м, с ясно изразен континентален характер на климата под влянието на западните и северозападните ветрове. Континенталната характеристика на полето допуска нахлуването на ветрове по поречието на р. Марица. Средномесечната температура на въздуха в светлата част от денонощието се движи между – 4,2 ⁰С (м. Януари) и 16,1 ⁰С (м. Юли). Средната годишна температура на въздуха е +10,5 °С. Лятото е топло, а зимата е умерено студена.

Главният валежен максимум се явява в края на пролетта – м. Май и началото на м. Юни, а минимумите са през м. Февруари, м. Март и между м. м. Август-Септември. Годишният максимум на денонощните валежни количества може да достигне 100 мм. Това е характерно за високите оградни планини на котловината. Средномесечните, сезонните и годишните суми на валежите в мм за района на язовира са, както следва:

Както може да се види от Таблица № 4, средната годишна сума на валежите в района на язовира възлиза на 587 мм. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината, а средната и височина е от порядъка на 0,4 м.

Честотата на вятъра по посока и скоростта му са: северозапад – 39,3% и югоизток 19,3%. Средната скорост на вятъра дотига 4 – 5 м/сек (м. Април, м. Януари) от западна посока, т. е. тази от която оказва влияние върху климата в района на Костенец по поречието на р. Марица.

По отношение състоянието на качеството на атмосферния въздух в общината, следва да се има предвид, че тя е със слаба антропогенна натовареност и добре запазени екосистеми на голяма част от площта и. Такива са териториите южно от с. Горна Василица, т.е. северния дял на Рила планина, включеният в Национален парк „Рила” резерват „Ибър” и природните забележителности и исторически места в този район. Запазени и в добро състояние екосистеми са обособените курорти от национално и местно значение. Основни източници на организирани емисии от вредни вещества за Община Костенец са производствените фирми, горивните инсталации с битов характер и емисиите от моторни превозни средства. Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилният транспорт и битовият фактор – праха от непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци.

Единствените атмосферни замърсители, които ще се генерират при концесионните дейности са отработените газове от транспорта при превоза на уловените количества риба за продажба, както и от личните МПС на посетителите, които ще продължат да посещават язовира за практикуване на спортен риболов. Газове ще са в незначителни количества и без някакво съществено въздействие върху чистотата на атмосферния въздух и атмосферата в района, който на практика почти няма да бъде натоварен от транспортен трафик, предвид малкия очакван брой на рибарите, които ще посещават водоема – до 10 човека през пролетта и около 15 през лятото. Освен това една част от тях ще са живущи в близко разположеното с.Горна Василица, от което може да се стигне бързо и пеш или с велосипед, предвид малкото разстояние до населеното място – 1.3 км по права въздушна линия и 1.7 км по пътя. Кумулативен ефект по отношение на замърсяване на въздуха в резултат на увеличаване на транспортния трафик в района няма как да настъпи, тъй като такъв трафик в околностите на водоема на практика почти отсъства или е много разреден във времето – има спорадично придвижващи се автомобили и селскостопанска техника към, от и в района на обработваемите ниви в околността, най-вече в периодите на сеитба (пролет) и прибиране на реколтата (есен), като в района отсъстват и производствени предприятия.

Имотът с водоема е разположен в землището на с. Горна Василица, Община Костенец, Област София и е заобиколен предимно от обработваеми частни ниви, заемащи източната част на землището на споменатото село, както и по-голямата част от Костенецко-Долнобанската котловина, в която попада водоема. Разположените в съседство с него имоти са с НТП предимно като „Ливади”, има също „Полски пътища” и „Канал”. Водоемът се разполага в неравен котловинен район разположен в най-горната южна част на Западносредногорския регион на страната (по География на България, 2002) и е набразден от дерета и притоци на р. Марица преминаваща през средата на Костенецко-Долнобанската котловина в посока запад-изток. Средната надморска височина в района на обекта е около 600 м.

Костенецко-Долнобанската котловина има форма на латинска буква "V", обърната с основата си на югоизток. Дължината ѝ е около 18 км и ширина до 5 км. Простира се в южната част на Ихтиманска Средна гора между ридовете Шумнатица на запад, Септемврийски на север-североизток и Ветрен (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на Рила. Средната ѝ надморска височина е от 520 до 680 м. Дъното на котловината е неравно, в подножието на Рила хълмисто, набраздено от долините на деснити притоци на Марица, а централните ѝ части за заети от ниските тераси на Марица и притоците ѝ. Южната ѝ периферия обърната към Рила е заета от големи наносни конуси. Образувана е през неоген-кватернера в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси. В южната ѝ част, от запад на изток протича река Марица, която заедно със своите десни (Ибър, Стара река и др.) и леви притоци (Очушница и др.) отводнява котловината.

В геоложко отношение регионът с водоема попада в обхвата на Костенецкия басейн, в чийто геоложки строеж участват докамбрийски метаморфити, стари гранитни плутони и широко внедрените сред тях гранитоидни интрузи, както и покриващите и кватернерни образувания, неогенски и палеогенски седименти. Висококристалинната метаморфна серия е представена от Бачковската, Бойковската, Луковишката и Добрустанската свити и Ботуриенската група. Това са гнайси, гнайсо-шисти, амфиболити и прослойки от мрамори. Рило-Западнородопският батолит е най-големият интрузив в целия регион. По северните склонове на Септемврийския рид се простира Вършилския гранитен интрузив. Внедрен сред него е Гуцалския плутон от едрозърнест гранодиорит. Грубоотломъчни, конгломератни-пясъчникови моласи и въгленосно-битуминозна задруга с палеогенска възраст запълват тесните грабенови ивици (ровове) по северните склонове на Рила. Неоген-кватернерни наслаги от Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга представена от пясъци, глини и брекчоконгломерати запълват голяма част от Костенецкия басейн. Кватернерните отложения от алувиални и пролувиални чакъли, валуни, блокове и пясъци, с или без глинеста покривка, заемат значителни площи в речните легла (с дебелина от няколко до 10-15 м) и в наносните конуси на планинските реки и долове. Пролувиалният и пролувиално-делувиален шлейф опасва цялото подножие на рилските склонове. По долинатана р. Марица се срещат и речно-ледникови плейстоценски наслаги.

В по-тесен план, в геоложкия строеж на участъка около малкия водоем „Шести канал”, разположен на 1,3 км източно от с. Горна Василица, участват пролувиално-делувиални образувания (pr-dQh) и неогенски седименти (5N2). Язовирът е разположен почти на границата между тях, като тук по архивни геоложки материали преминава тектонско нарушение със запад-източно направление. Кватернерните отложения са пясъци, чакъли и глини. Те са с дебелина от 2 до 5-6 метра. Под тях площно се простира Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга, представена от пясъци, глини и брекчоконгломерати.

Почвите в района на водоема са от типа на Метаморфните (Cambisols, CM) (по Нинов,1997, с корелация по FAO,1989,1990). Основен представител на камбисолите у нас са кафявите планинско-горски почви (Distric и Eutric Cambisols). Те са най-широко разпространения почвен тип в България. Заемат планинските области с височина от 600-700 до 1700-1800 м. Наблюдават се понякога по изключение и по-ниско (подобно на разглеждания случай), като резултат от инверсно проявление на тяхното зонално разпространение. Почвообразуващите материали са продукти от физичното изветряне на твърде разнообразни силикатни скали – рохляков елувий, склонов пролувий и колувий. Най-съществените особености на кафявите планинско-горски почви са: наличието на хоризонт Bm от типа cambic, характерен със съвременни процеси на изветряне на място (метаморфизъм) на минералите; обилието на скелет и скални фрагменти в профила; сравнително малка дълбочина на профила и цветът им – предимно в кафяви тонове. За тези почви са характерни също малката хумусираност на почвения профил и съсредоточаване на хумуса в повърхностните 10-20 см (до 7-10%), с рязко намаляване в дълбочина. С малки изключения кафявите почви са кисели, имат нисък сорбционен капацитет и ненаситеност с бази, отсъства текстурна диференциация. Профилът им е изграден от следните генетични хоризонти: L (горска постилка или чим) + A + Bm + C. В конкретния случай около разглеждания водоем са разпространени подтип ненаситени (кисели) кафяви планинско-горски почви (Dystric Cambisols, CMd). Те се характеризират с дълбочина на профила от 40 до 60-70 см, малка мощност на хумусния хоризонт (тип ochric), кисела реакция, ниски хумусни запаси, нисък сорбционен капацитет, ниска ненаситеност с бази, добра дренираност, разнообразен хидро-термичен режим.

Ландшафтно изследвания район се отнася към Рилска провинция и се поделя на нископланински, среднопланински и високопланински. Характерни са широколистните, иглолистно-широколистните, иглолистните и нискостъблени гори върху гранити, гнайси и кристалинни шисти. В нископланинските части растителността е върху кватернерно-неогенските отложения и седименти.

Дейностите след отдаване на водоема на концесия няма да бъде свързани с усвояване на нови площи и осъществяване на капитални строителни работи. Рибата ще се отглежда във вече съществуващия и обособен водоем чрез вече изградена земнонасипна дига преграждаща от югоизток, североизток и северозапад площ от около 20 дка, която се захранва с вода от поток преминаващ през района. Не се предвижда надграждане на дигата с цел увеличаване полезния обем на водоема, т.е. след отдаването на концесия няма да има допълнително усвояване на нови площи чрез заливане. Ще бъде възстановен само нарушения в резултат на прокопаване участък в югоизточната част на дигата. При това положение, при експлоатацията на обекта чрез отдаване на концесия не може да се очаква въздействие върху съществуващото състояние на земеползването в района, както и върху геоложката среда и минералното разнообразие. Материални активи, като стопански постройки, инфраструктурни обекти и други подобни, на които може да се въздейства по някакъв начин в ПИ № 000508 отсъстват. Вероятно след отдаването на концесия в границите на имота ще бъдат монтирани няколко леки конструкции (жил. фургон, навеси, беседки и др. подобни) за подслон на работния персонал и посетителите рибари, което е свързано със заемане на незначителна допълнителна площ, която на практика не може да намали процентно разпространения почвен тип в района, не може да се говори и за някакво натоварване върху геоложката среда. На практика за нуждите на концесията не се предвижда извършване на изкопни работи, мащабно строителство (само ремонти по основните съоръжения на язовира), както и появата на нови негативни или позитивни земеповърхни форми, които да изменят релефа и ландшафта на района или да променят почвеното плодородие и земеползването на териториите в съседство.

• 
  Гъстота на речната мрежа – 1,0 – 1,5 км/км²
  
• 
  Модули на годишния отток – 5л/сек/км² – ниска част и 10-15 л/сек/км² – висока част на района
  
• 
  Модул на летния отток – 1-2 л/сек/км²
  
• 
  Продължителност на периода на пълноводието – 3-4 месеци
  
• 
  Модул на абсолютно минималния отток – 1,0 – 0,5 л/сек/км²
  
• 
  Средни годишни температури на речните води – 6° – 8° С
  
• 
  Средна годишна мътност на реките – от 500 до 1000 гр/м³
  
• 
  Средна годишна минерализация на речните води през пролетното пълноводие – 50-80 мг/л йони
  
• 
  Средна годишна минерализация на речните води през лятното пълноводие – 100-120 мг/л йони
  
• 
  Средна годишна твърдост на водите – 2х
  
• 
  Агресивност на речните води върху бетона – агресивни
  
• 
  Модул на йонния отток – 20-40 тона/км² в година.
  

Обектът на концесия е имот – публична общинска собственост, представляващ Водоем, съставляващ имот № 000508, с площ от 11,926 дка, находящ се в землището на с. Горна Василица, за който има № АОС № 1114/14.08.2000г. , при граници и съседи на имота: имот № 000528-полски път, имот № 000326-вътрешна река, имот № 098015-нива, имот № 098014-нива, имот № 098013-нива.

В Община Костенец липсва проектна документация или други официални данни за строителството на водоема – чертежи, схеми, проектни проучвания или други подобни разработки. Съоръжението вероятно е изградено в периода между 60-70-те години на миналия век с цел акумулиране на вода за напояване на селскостопанските площи разположени в района около него.

Водата, която може да се акумулира в съоръжението до кота „преливник” по груби изчисления е от порядъка на 30000 m³, а максималния обем, който може да се изпълни е до 35000 m³. Общата площ на водоема възлиза на 11926 кв.м. Средната дълбочина на водния стълб е 3 метра. На изток водоема е оформен чрез преграждане на теренното понижение, в което се разполага чрез земнонасипна стена с откоси в съотношение 1:2 за водния и 1:2 за другия откос, който участва във формирането на единия бряг на водоем разположен над разглеждания, т.е. стената се явява обща и за двата. Общата и дължина възлиза на около 140 m, средната ширина на билото и е 5,5 m, а на основата около 20 m. Средната височина е 7 метра.

Язовирите, водоемите и съоръженията към тях в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация се категоризират в съответствие с чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн. ДВ. бр.72/2003 г., изм. и доп. ДВ. бр.98/2012 г.), т.е. водоем „Шести канал” се отнася към ПЪРВА КАТЕГОРИЯ строежи.

Технически параметри на преливника:

Преливникът, в който подлежат на оттичане излишните водни количества е разположен в най-северната част на земнонасипната стена разделяща разглеждание завирен обем от този под него. Представлява бетонна шахта – савак, който е занемарен и неподдържан. Шахтата е с размери 1х1 и височина – 4м.

Язовирът не разполага с изпускател.

За долинната част на р. Марица модула на подземен отток е сравнително голям - М=5 до 3 l/s/km² . При условно приета площ F=5 km², подземното подхранване на участъка от р. Марица е 25 до 15 l/s целогодишно. Захранването на водоема изключително е било от каналите до р. Марица, като продължава да се осъществява по такъв. Реката има по-високо водно ниво и естествено се дренират води и в езерната площ. Подхранването на малкия водоем със снежно-дъждовни води е нищожно. Те на практика се поемат от терасните отложения във водосбора на р. Марица.

От установеното при направеното теренно проучване може да се направи заключение, че водоемът към момента не се използва по предназначението, за което е създаден – за поливни нужди, както и за други цели, изоставен е и е занемарен, но въпреки това стената му е в задоволително състояние и след възстановяване и изграждане на някои съоръжения ще бъде изцяло годен за използване с цел „Риборазвъждане и риболов” в бъдеще.