Анекс D2 Анализ на дерогацията за нови модификации/ дейности (Член 4.7) и за обозначаване на силно модифицирани водни обекти (Член 4.3)

Анекс D2 Анализ на дерогацията за нови модификации/ дейности (Член 4.7) и за обозначаване на силно модифицирани водни обекти (Член 4.3)

• 
  Обосновката на дерогации за нови модификации и дейности, които водят до увреждане състоянието на водния обект съгласно разпоредбите на Член 4.7 от Рамковата директива за водите;
  
• 
  Процесът на обозначаване на силно модифицирани водни обекти съгласно Член 4.3 от Рамковата директива за водите.
  

И двата елемента на Директивата са обединени в този Анекс поради сходните характеристики на ролята, която икономиката играе в двата процеса. Текстът, представен тук има за цел да осигури основа за мислене на експертите, които ще участват в тези процеси.

АНЕКС D2a Икономическа оценка на новите модификации/ дейности, предизвикващи влошаване състоянието на водите

Директивата предвижда необходимостта от обединяване на икономическите, социалните и оперативните аспекти в разработването на програма от мерки и интегрирани планове за управление на речните басейни. От друга страна, това позволява на страните членки да се дерогират от екологичните цели на Директивата или посредством удължаване на срока или задаване на по-малки екологични цели.

• 
  Невъзможността за постигане на добро състояние на подпочвените води, добро екологично състояние, или, ако се прилага, добър екологичен потенциал, или да се предотврати влошаване състоянието на повърхностен или подпочвен воден обект е в резултат на нови модификации на физичните характеристики на повърхностния воден обект или на изменения в нивото на подпочвените водни обекти, или
  
• 
  Невъзможността за предотвратяване влошаване състоянието на повърхностния воден обект от високо към добро състояние е резултат на нови дейности за устойчиво развитие
  

Условията, при които може да се получи подобна дерогация са ограничени в следните параграфи на член 4.7, в който се посочва, че страните членки трябва да гарантират, че:

• 
  При изпълнението на параграф … 7 [от Член 4], всяка страна членка гарантира, че изпълнението не изключва или пречи на постигането на целите на настоящата Директива за други водни обекти в рамките на същия район на басейново управление, и отговаря на изпълнението на останалото общностно законодателство в областта на екологията.
  

В останалата част от документа се представя възможен подход за изпълнение на член 4.7. Имайте предвид, че анализът може да се проведе самостоятелно при възникването на нова модификация/ дейност (например, нов модел на засаждане или нова индустриална дейност) или в рамките на триетапния подход, използван за изпълнение на икономическите аспекти на Директивата, като цяло. Фактически, много от стъпки, описани по-долу силно напомнят на някои стъпки от триетапния подход.

• 
  Вземете решение дали да направите анализ за получаване на дерогация по член 4.7.
  

• 
  Определете дали дерогацията по член 4.7 може да бъде обоснована. Това може да стане само, ако всички условия за стъпки 3 о 7 са изпълнение, както е показано на фигура D2a.1.
  

Съществуват две категории “модификации”, които могат да предизвикат дерогация:

• 
  Модификация на физичните характеристики на водния обект, например изправяне на реката или модифициране нивото на подпочвените обекти, но без изменение на химичния състав и екологичните измерения на доброто състояние на водата (по-долу: нова модификация);
  
• 
  Модификация в резултат от нови дейности за устойчиво развитие, въпреки че тази модификация може само да се използва за получаване на дерогации, когато състоянието на повърхностните води стане добро от високо (по-долу: нова дейност).
  

Най-сложният въпрос тук е как да се дефинира нова дейност за устойчиво развитие, която отразява трудностите при дефиниране концепцията на устойчивостта, която включва:

• 
  Икономически, социални и екологични аспекти;
  
• 
  Времево измерение (например бъдещите поколения) и евентуално, глобално измерение.
  

В резултат на това, обсъждането на устойчивостта на една единствена икономическа дейност или физично изменение, трябва да се извършва в контекста на целите на широкото общество. Прозорец D2a.2 представя резюме на проблемите, свързани с определянето на устойчивото развитие и устойчивостта.

Първо е необходимо да се идентифицира проблема. Това се извършва чрез събиране на следната информация за модификацията или дейността:

• 
  Разглеждайки устойчивостта от глобална гледна точка, например Световната комисия за екология и развитие (1987): Устойчивото развитие е развитието, което отговаря на текущите потребности без да се ограничава способността на бъдещите поколения, да задоволят своите собствени потребности. Минималистичното тълкувание на тази дефиниция означава, че бъдещите поколения не трябва да имат по-лоши възможности от настоящите поколения;
  
• 
  През 1992, UNCED (Конференцията на ООН за екология и развитие) срещата "Earth Summit" в Рио де Жанейро, приеха предписания за постигане на устойчиво развитие. Тези предписания предвиждат, че "обединяването на проблемите на околната среда и развитието и по-голямото внимание към тях, ще доведе до задоволяване на основните потребности, по-добър жизнен стандарт за всички, по-добре защитени и управлявани екосистеми и по-безопасно, по-процъфтяващо бъдеще.";
  
• 
  Разглеждайки устойчивостта от по-екологична гледна точка, например на Европейската екологична агенция (1995): … Във връзка с това е концепцията за 'товароподемността', приета за максималното въздействие, което дадена екосистема може да издържи без трайно да се разруши нейната цялост и производителност. Това естествено не означава, че природните ресурси не могат да бъдат използвани; възможно е да използваме ресурси (дори и тези, които се изчерпват) доколкото интересът на бъдещите поколения е запазен. Остава въпросът за споделяне на природните ресурси между настоящите и бъдещите поколения и в каква форма се извършва това споделяне;
  

Следователно, алтернативните интерпретации на устойчивостта включват (T. Tietenberg, 1996*):

• 
  Устойчивостта като постоянно благосъстояние: ресурсите, използвани от предишните поколения не трябва да надвишават нивото, което би попречило бъдещите поколения да получат същото количество блага. Следователно, стойността на отделните елементи на капиталовите запаси (човешки, социални и природни) може да намалее, доколкото останалите елементи се повишават, за да се компенсира това намаляване;
  
• 
  Устойчивостта като постоянна стойност на природните капиталови запаси: общата стойност на природния капитал не трябва да намалява. Някоя от формите на природния капитал може да намалее, ако се компенсира с нарастване на друг природен капитал (например намаляване стойността на риболовството, компенсирано с увеличена стойност на горите);
  
• 
  Устойчивостта като постоянни физични потоци от подбрани ресурси. Тази дефиниция обръща внимание на физичните измерения на природните ресурси, противопоставени на тяхната стойност, както е в предишните дефиниции. При наличието на критични прагове за някои ресурси, разходите за по-нататъшно влошаване могат да се повишат рязко, което ще наложи разработване на политики, които поддържат качеството и издръжливостта на тези ресурси. По отношение на ресурсите, за които могат да се определят критични прагове, ограниченията в устойчивостта трябва да бъдат по-силно обвързващи.
  

Видовете капитал, които поддържат благосъстоянието са природен, човешки и социален капитал и тяхната “достатъчност” за подпомагане благосъстоянието, зависи от взаимодействието между тях, както и от броя на населението, неговите характерни особености и предпочитания. Различните видове капитал осигуряват и един от основните механизми, чрез които поколенията се обвързват помежду си – тъй като наличните запаси зависят от съвременните инвестиционни решения, а човешкият живот се простира в рамките на няколко поколения.

За да се оцени устойчивостта на моделите на икономическо развитие, трябва да се отчете и степента на търсенето на природни ресурси и процесите на трансформация, необходими за човешките дейности. Компенсациите между различните видове капитал трябва да се оценят емпирично във връзка с тяхната устойчивост (доста противоречив и труден въпрос), като се опишат приемливите компенсации. Наред с това трябва да бъдат разгледани и социалните компоненти и въздействието на политиките. Както е обобщено в последната стратегия за устойчиво развитие на Европейския съюз (2001), в дългосрочен план, икономическия растеж, социалната кохезия и опазването на околната среда трябва да вървят ръка за ръка.
В контекста на Европа, признаването на значението на устойчивото развитие доведе до насърчаването на нови инструменти за анализ и планиране. Това включва подготовката на устойчиви стратегии на национално, регионално и местно ниво, изготвянето на Дневен ред 21 след Хартата Алаброс. На ниво Европейски съюз, ключовите политически елементи включват изготвянето на нова Перспектива за пространствено развитие, Виенската рамка за действие за устойчиво развитие и горепосочената наскорошна Стратегия за устойчиво развитие на Европейския съюз. Регионите в Европейския съюз в момента подготвят и предлагат стратегии и мерки за по-устойчиво бъдеще.

*Източник: T. Tietenberg (1996), ‘Екологична и ресурсна икономика’, 4-то издание, Harper Collins
2. Какви са полезните цели, които се обслужват от модификацията или новата дейност?

Второ, необходимо е да се разберат полезните цели на тази нова дейност или модификация. Това се основава на сравнителен анализ, при който предложената дейност трябва да бъде сравнена с алтернативните опции от екологична и икономическа гледна точка. Примери за полезни цели:

• 
  Предлагане на дадени услуги във водния сектор на потребителите или отделни водоползватели, генериране на електроенергия и енергоснабдяване, заетост или селско развитие.
  

Както беше посочено по-горе, проблемът с устойчивостта е сложен. За да се реши дали една дейност е устойчива, трябва да се направи всеобхватна оценка на нейните въздействия от икономическа, социална и екологична гледна точка, например:

• 
  Икономическо въздействие: оборот, доход и производствени модели;
  
• 
  Екологично въздействие: вода, въздух, почви, биоразнообразие, ландшафт, цялостно използване на ресурсите, отпадъци и възобновяване на ресурсите;
  
• 
  Социално въздействие: заетост на местно и регионално или национално ниво на безработица, социално включване и др.
  

Оценката на последователността между предложената модификация или мярка и съществуващите местни, регионални, национални и европейски планове и стратегии за устойчиво развитие ще гарантира, че модификацията или дейността е представена от дългосрочна устойчива гледна точка и, че са оценени нейните по-широки цели. Също така, тази оценка ще гарантира, че тълкуването на “устойчивото развитие” е в съответствие с оценката на екологичното въздействие или стратегическите критерии за екологична оценка, които ще бъдат използване преди започването на новата дейност или модификация.

• 
  За да решите дали се нуждаете от анализ на първо място: само ако новата модификация/ дейност има въздействие върху състоянието на водата, е необходима дерогация;
  

• 
  Оценка на новите видове натиск, свързани с новата модификация/ дейност, особено въздействието върху черпенето и замърсяването на вода;
  
• 
  Оценка на въздействието на тези видове натиск по отношение на вероятните промени в екологичното качество или количество на водата (например, когато се търси изменение на нивото на подпочвените водни обекти).
  

• 
  Както беше посочено по-горе, анализът, проведен като част от Стъпка 1 и 2 ще позволи на взимащите решения да определят дали трябва да започнат процедура за получаване на дерогация по член 4.7. Процедурата започва, ако предложената нова модификация/ дейност има отрицателно въздействие върху състоянието на водата и, ако новата дейност е устойчива. Стъпките, които следват включват всички тестове, които трябва да бъдат проведени, за да се обоснове дерогация по член 4.7.
  

Член 4 (a) предвижда, че страните членки трябва да гарантират, че са предприети всички практически мерки за намаляване на неблагоприятното въздействие върху състоянието на водния обект. Дали тези стъпки (или мерки) са практически или не, зависи от това дали са едновременно технически и финансово приложими.

• 
  Дефинирайте набор от практически ограничителни мерки въз основа на тяхната:
  
  • 
    Техническа приложимост в съответния времеви период (например 6 години или 12 години, ако се използва една времева дерогация);
    
  • 
    Финансова приложимост въз основа на техните разходи срещу наличните финансови ресурси.
    
• 
  Анализирайте възможното въздействие на тези ограничителни мерки върху състоянието на съответния воден обект (качество, количество, екология);
  
• 
  Изчислете общите разходи за ограничителните мерки.
  

• 
  Дерогацията по член 4.7 може да се обоснове само, ако са предприети всички ограничителни мерки. В допълнение, тази стъпка ще допринесе за прогнозиране на състоянието на водата на водния обект след въвеждането на практическите ограничителни мерки и оценката на техните общи разходи, за да могат да бъдат включени в плана за управление на речния басейн.
  

Член 4.8 предвижда, че страните членки трябва да гарантират, че новата модификация/ дейност не винаги изключва или пречи на постигането на целите на Директивата на други водни обекти. Анализирането на вероятните въздействия върху други водни обекти може да бъде по-трудно от анализиране въздействието на местния воден обект (съгласно Стъпка 2), тъй като това означава добро разбиране на функционирането на хидроложкия цикъл в рамките на речните басейни и биофизичните взаимоотношения между водните обекти. Например, това налага разбиране на въздействието от изграждането на язовир за водоснабдяване на градска зона по горното течение на река върху състоянието на водата при естуара на реката, 50 километра надолу по течението.

• 
  Оценка на вероятното въздействие на новата модификация/ дейност върху състоянието на други водни обекти в рамките на същия район на басейново управление преди ограничителните мерки;
  
• 
  Оценка на вероятното въздействие на новата модификация/ дейност при ограничителни мерки.
  

• 
  Ако новата модификация/ дейност има значително въздействие върху другите водни обекти, дори и да се прилагат ограничителни мерки, тогава не се прилага член 4.7 и модификацията или новата дейност не могат да бъдат извършени. В обратния случай се продължава с анализ и извършване на следните тестове.
  

Член 4.7(c) урежда модификациите, които са от голям обществен интерес. Тази концепция, обаче, не е дефинирана в Директивата. Подобно на това, което предвижда Директивата за местообитанията, тя покрива въпросите за човешкото здраве и безопасност или други императивни причини от социално и икономическо естество. Практическото приложение на концепцията за голям обществен интерес е трудно. Основните елементи, които трябва да бъдат отчетени за тази цел са:

• 
  Гарантиране, че новата модификация/ дейност е главно с цел да задоволява обществени интереси, т.е. не само в интерес на частни фирми или лица;
  
• 
  Интересът трябва да бъде голям, т.е. не се прилагат всички обществени интереси. В този смисъл можем да допуснем, че това трябва да бъде дългосрочен интерес. Този времеви аспект се отнася и до член 4(8), който предвижда необходимостта да се гарантира, че подобренията в състоянието на други водни обекти не могат да бъдат постоянно възпрепятствани.
  
• 
  Предложената нова модификация/ дейност има за цел да запази фундаменталните ценности за живота на гражданите и обществото (например здраве, безопасност) в рамките на фундаменталните политики за държавата и обществото.
  

• 
  Да се определи дали новата модификация/ дейност е в дългосрочен интерес на обществото;
  
• 
  Да се определи дали тя е насочена към запазване на фундаменталните ценности за гражданите и обществото.
  
• 
  Да се определи дали новата модификация/ дейност изпълнява обществени задължения;
  

Имайте предвид, че за анализа на дългосрочните интереси може да се извърши анализ, подобен на този, който се провежда при разработването на базов сценарий. Очевидно, анализът трябва да съответства на значението на новата модификация/ дейност по отношение на икономическото въздействие, нейното въздействие върху качеството на водите и на околната среда, както и на устойчивото развитие.

• 
  Ако новата модификация/ дейност не е обоснована от голям обществен интерес, тогава член 4.7 не може да се приложи, освен ако ползите от новата модификация/ дейност за човешкото здраве, човешката безопасност или устойчиво развитие надделяват над ползите от постигането на целите на Директивата (според анализа в стъпка 6 по-долу).
  

Член 4.7(c) предвижда, че дори ако новата модификация/ дейност не е от голям обществен интерес, дерогацията по член 4.7 може да бъде получена, ако ползите от новата модификация/ дейност по отношение на човешкото здраве, човешката безопасност или устойчивото развитие надделяват ползите от постигането на целите на Директивата по отношение на състоянието на водата.

• 
  Проучване на въпроси, които са подобни на тези, които се анализират по отношение на “устойчивото състояние” на новите дейности, съгласно Стъпка 1 от този анализ. Това включва: подобряване на човешкото здраве, подобряване на човешката безопасност (например при проекти за защита от наводнения), повишаване на икономическата дейност или производство.
  
• 
  Оценка на пропуснатите ползи в резултат от неуспешното постигане на екологичните цели на Директивата въз основа на оценката на икономическите, екологичните и социалните ползи, свързани с водата. И в двата случая трябва да се опитате да остойностите и изразите ползите или пропуснатите ползи в парично изражение, за да сравните двете части на анализа. В много случаи, обаче, ще бъде трудно да изразите всички ползи или пропуснати ползи в парично изражение. Следователно, различните ползи и въздействия трябва да бъдат представени в парични стойности, в количествени стойности или да бъдат оценени качествено в многомерна таблица.
  

• 
  Ако ползите от новата модификация/ дейност надвишават пропуснатите ползи от подобреното състояние на водата, тогава се иска дерогация по член 4.7.
  

Член 4.7(d) предвижда като условие, че дерогацията може да бъде получена само, ако полезните цели, които ще се получат от новата модификация не могат да бъдат постигнати с други средства със значително по-малко въздействие поради техническа неприложимост или пропорционални разходи. Този анализ е подобен на анализа, извършена за обозначаване на силно модифицирани водни обекти.

• 
  Оценка на алтернативните възможности, които осигуряват същите полезни цели. Тя включва местни алтернативи (например изпомпването на подпочвени води от съседен водоносен слой вместо изграждане на язовир на река за водоснабдяване на градските зони), или регионални и национални възможности (например електроснабдяване от вятърна електроцентрала в други части на страната вместо изграждане на водноелектрическа централа на река). Трябва да се отчетат редица рентабилни възможности, а не само инфраструктурното развитие, което може да се анализира по-лесно;
  
• 
  Сравняване на екологичното въздействие на новата модификация с това на алтернативите. Като първа стъпка е необходима качествена оценка на основните екологични аспекти. Може да бъде съставена елементарна таблица за сравнение на новата модификация и предложените алтернативи от гледна точка на тяхното екологично въздействие върху водата, въздуха, почвите, биоразнообразието, ландшафта и др. В някои случаи може да е възможно да се остойностят физическите въздействия върху отделните средства и да ги превърнем в парични (т.е. сравними) стойност;
  
• 
  Оценката на разходите за нова модификация срещу тези за алтернативни възможност. Тези разходи включват разходи за инвестиции, разходи за експлоатация и поддръжка и пропуснати ползи, които могат да възникнат от промените в икономическите дейности, свързани с алтернативите или предложените модификации. Тъй като очакваната продължителност на дейността и предложените алтернативи могат да се променят, всички разходи трябва да бъдат изчислени на годишна основа като нетна настояща стойност.
  

• 
  Ако новата модификация няма алтернатива със значително по-малко екологично въздействие, тогава може да се търси дерогация по член 4.7.
  

• 
  Качествено описание на условията или въздействието. Когато е трудно са се остойностят различните променливи (например промените в ландшафта), е подходящо да се използва качествено описание на промените;
  
• 
  Оценка на функционалните въздействия (промени в предоставените услуги или функциите, свързани с водните обекти). Промените в предоставените услуги или функциите на водните обекти могат да служат за добри прогнози по отношение на промените в ползите или пропуснатите ползи, свързани с модификацията или новата дейност;
  
• 
  Консултативен форум. С участието на заинтересовани участници с цел предоставяне на информация и получаване на тяхната оценка по отношение на различни алтернативи или възможности. Този подход, който отчита социалните аспекти и културните/ местните нагласи, очевидно е насочен към насърчаване включването на всички заинтересовани страни, както е предвидено в Член 14 от Рамковата директива на водите;
  
• 
  Експертни комисии. За получаване на (субективна, но добре обоснована и прозрачна) техническа оценка на алтернативните възможности от мултидисциплинарен екип от експерти; и
  
• 
  Икономическа оценка. Подходяща за сравнение на разходите на различни алтернативи за постигане на съответните полезни цели, за сравнение на ползите и пропуснатите екологични ползи, свързани с новите дейност, за сравнение (когато е възможно парично изражение) на екологичното въздействие на различните възможности.
  

Участието на заинтересованите участници и на експертните комисии е от особена важност за оценка на въпросите, които са много измерими и които не могат да бъдат обобщени в една единствена променлива или цифра. Това е особено важно при оценката на:

• 
  Съществуващите компенсации между социалните, икономическите и екологичните аспекти и решаването дали новата дейност е устойчива (Стъпка 1);
  
• 
  Дали модификацията или новата дейност може да бъде обоснована с големия обществен интерес (Стъпка 5);
  
• 
  Дали ползите от предложените модификации или дейности са по-големи (или по-добре оценени) отколкото влошаването на водните обекти (Стъпка 6); и
  
• 
  Дали предложената модификация или нова дейност е наистина по-добра от възможните алтернативи (Стъпка 7), т.е. как да интерпретираме същността на значително по-добрата екологична възможност и непропорционалните разходи.