Пример 3 – Тълкуване на Директивата във връзка с непропорционалните разходи

Естуарът на река Scheldt, намиращ се от части в Холандия и Белгия, е важно средство за обработка на земя и за корабоплаване. Големият социално-икономически натиск, обаче, пряко въздейства върху морфологията на естуара и в резултат на това се намалява естествената динамика на системата. След разработване на базов сценарий и тенденции за прогнозиране на бъдещите въздействия, беше свикана експертна комисия, в която са представени и двете страни, която да оцени дали разходите за мерките, насочени към постигане на желаните екологични цели са непропорционални.

• 
  Възможност за плащане;
  
• 
  Сравнение на разходите;
  
• 
  Оценка на разходи ползи.
  

Тъй като публичните средства са достатъчни за финансиране на предложените мерки, а съответните разходи за частния сектор са относително ниски (максимум 38 милиона евро/ годишно, с добавена стойност от 16 милиарда евро/ годишно), възможността за плащане не беше приета за непропорционална. По-подробният анализ включваше показатели за ефекта върху конкурентоспособността на отрасъла или върху финансовата състоятелност на фирма от частния сектор.

• 
  Отчитаме ли възможността за плащане на дадени сектори по отделно, т.е. домакинства, селско стопанство и промишленост? Възможни ли са кръстосани субсидии за финансиране на мерките, да речем между селското стопанство и промишлеността?
  
• 
  На какво административно ниво разглеждаме възможността за плащане? На ниво речен басейн, регионално или национално ниво?
  
• 
  Възможни ли са държавни субсидии?
  
• 
  Как си взаимодействат готовността за плащане и степента на възвращаемост на разходите?
  
• 
  Колко далеч търсим разходи и ползи в резултат на мярката? Само в рамките на речния басейн ли?
  
• 
  Как се отнасяме към разходите и ползите от мярката, които възникват в горното или в долното течение и засягат и други водни обекти?
  

Внимание! Обичаен анализ на разходите и ползите Обичайният анализ на разходите и ползите (АРП) определя нетната полза (или разход) от дейност, политика или проект в паричен израз (обикновено по страни). Остойностяването се основава на “готовността за плащане от страна на потенциалните печеливши за ползите, които получават в резултат на [дейностите], и на готовността на потенциалните губещи да приемат компенсации за загубите, които ще претърпят11. За лаиците това означава сравнение на промените в количествените разходи и ползи, предизвикани от дейности, за хората, засегнати от съответната политика.

Цялостният процес на оценка на непропорционалността е представен в Прозорец 3 по-долу, като се отразява постепенното задълбочаване на нивото на оценка.

ОЦЕНЪЧНА

ПРАКТИКА

НАЧАЛНО НИВО НА ОЦЕНКА

ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ НА ОЦЕНКАТА

Времева дерогация (непропорционални разходи)

ВРЕМЕ
Оценка на непропорционалността

• 
  За дерогации въз основа на по-малко строги цели и за оценка на ‘други средства’ (СМВО и нови модификации), трябва да се представи изцяло количествена оценка на пазарните разходи и ползи и качествена оценка на непазарните разходи и ползи (виж Прозорец 4 за примерен контролен лист);
  
• 
  За времевите дерогации може да са достатъчни само финансови критерии за доказване непропорционалността им, тъй като това са само временни мерки. Във времето, и след събирането на повече точни количествени данни, може да задълбочите оценката, като включите по-широкообхватни и количествени разходи и ползи, включително финансови, икономически, екологични и социални разходи и ползи.
  

Много често, обаче, е трудно да се получат (надеждни) количествени оценки на всички разходи и ползи, които са необходими за провеждане на анализа на разходите и ползите. Следователно, предложената оценка на непропорционалност трябва да използва количествени разходи и ползи, винаги когато е възможно, но силно се набляга на необходимостта за включване на качествени мерки, когато липсват количествени. Крайният резултат трябва да бъде насочен към съставяне на таблица, в която се представя качествена, количествена и парична информация, за да бъдат компенсациите прозрачни, т.е. при обосновката на дерогация за даден воден обект (виж Пример 5 от настоящия информационен бюлетин).

Внимание! Съществува връзка между анализа на непропорционалните разходи и анализа на рентабилността: не го правете два пъти! По отношение на процеса е важно да се има предвид, че оценката на разходите и ползите за целите на непропорционалността ще се осъществи след провеждане на анализа на рентабилността за създаване на програма от мерки. В резултат на това, няма да е необходимо отново да се определят разходите (и евентуално ползите), които са били определени при анализа на рентабилността. За мерките, които са част от програмата, анализът на рентабилността е осигурил: Преките или финансовите разходи (включително административните разходи); Ресурсните разходи; Екологичните разходи, които не са свързани с водите; Непреките разходи (т.е. свързаните загуби в стопанското производство). Освен това, и за мерките в Програмата, оценката на непропорционалността ще изисква оценка на предизвиканите разходи (т.е. разходите за други сектори на икономиката) и екологичните разходи, свързани с водите. В някои случаи, обаче, предизвиканите разходи могат да бъдат предвидени като част от последващия контрол на разходите. При мерките, които не са включени в програмата, всички тези разходни категории, трябва да бъдат определени. За всяка оценка не се изисква пълен количествен анализ на разходите и ползите, въпреки че разходите и ползите трябва да бъдат количествени винаги, когато е възможно – в частност, където съществуват пазари.