Източник: Fisher, JCD, Holt, A, (2001)

Триетапен подход: Стъпка 1.3 и 3.1, и вероятно Стъпка 3.2

Виж други информационни бюлетини: Оценка на разходите, Отчитане на възвращаемостта
Този информационен бюлетин ще ви помогне да оцените ефективността на цените като мярка за постигане на екологичните цели на Директивата.
1. Цел
Директивата признава таксите и цените на водата като основни мерки за постигане на своите екологични цели. Този информационен бюлетин предлага и илюстрира редица методи за определяне дали ценовите политики (реални или предложени) осигуряват подходящи стимули за ползвателите, за да намалят своето водоползване и замърсяване. Това служи за две основни цели:

• 
  Оценка на стимулиращите качества на текущите ценови политики (Стъпка 1.3) и подготовка за въвеждане на ценови политики, които осигуряват качествени стимули за ползвателите, за да използват те водните ресурси ефективно (Стъпка 3.4 и Член 9);
  
• 
  Отчитане на предложените задачи и мерки за гарантиране, че цената играе важна роля за насърчаване опазването на водните ресурси (Членове 9 и 13 и Анекс VII).
  

• 
  Ценовите политики могат да помогнат ползвателите да станат по-ефективни при използване на водните ресурси, като им се предоставят финансови стимули за промяна на технологиите и практиките с такива, които осигуряват по-добро използване на наличните ресурси или стимул за предприемане на действия за намаляване на течовете; и
  
• 
  По подобен начин, по отношение на мръсната вода, цените могат да стимулират преминаване към по-малко замърсяващи процеси, отстраняване на силно замърсяващите продуктови линии и практики, или инсталиране на пречиствателни съоръжения за пречистване на замърсената вода преди заустването й в околната среда.
  

За да се постигнат тези ефекти, обаче, ценовите политики трябва да бъдат така моделирани, че намаляването на обема на използвана вода или замърсяването, което се предизвиква, да доведе до едновременно намаляване и на общата сметка за определени ползватели. Това означава, че цената на водата трябва да бъде съобразена с количеството използвана вода или генерираното замърсяване (виж Прозорец 1 от настоящия информационен бюлетин).

• 
  Сезонните цени и тарифи могат да бъдат много ефективни при осигуряването на по-високи стимули за пестене на вода само в периоди с недостатъчно ресурси (например увеличете a – виж Прозорец 1 – през лятото);
  
• 
  Повишените блок тарифи заедно с такси с ограничаващ ефект над определено ниво, може да бъде ефективен начин за намаляване търсенето от страна на ползвателите с много високи потребности;
  
• 
  Високите фиксирани такси (F в Прозорец 1) и ниските обемни такси могат да намалят стимулиращите свойства на тарифите, ако е необходимо.
  

За да въведете стимули, тарифите трябва да имат обемен елемент, например:

• 
  Ако общата сметка представлява малък дял от производствените разходи или доходи на ползвателите;
  
• 
  Ако ползвателят няма алтернатива (поради технически, социални или икономически ограничения).
  

Важна мярка за определяне дали ценовите политики ще имат или няма да имат въздействие върху търсенето на вода е ценовата еластичност на търсенето (виж Прозорец 2 от настоящия информационен бюлетин).

Как реагира търсенето на вода към промяната на цената обикновено се изразява чрез “ценова еластичност на търсенето”. Този параметър се определя като процент промяна в търсеното количество, когато цената се променя, разделен на процентната промяна на цената (виж Прозорец 3 за пример). Например, да предположим, че 10 процента увеличение на цената намалява търсенето с 5 процента, където ценовата еластичност на търсенето е -5/10 = -0.5. Колкото по-висока е ценовата еластичност в абсолютна стойност, толкова повече търсенето реагира на промените в цените. Ценовата еластичност на генерираното замърсяване може да се изчисли по същия начин.

• 
  Много е важно да имате предвид, че еластичността може да се променя във времето, както и на различни нива на потребление по кривата на търсенето.
  

За да се разработят ефективни стимулиращи ценови политики и за да се оцени въздействието на тези политики върху видовете водоползване и замърсяването, както и върху състоянието на околната среда, е важно да отговорим на следните въпроси:

2. Как промените в цените (за различните отправни точки) водят до промени в търсенето на вода или генерирано замърсяване, т.е. в зависимост от ценовата еластичност на търсенето?

3. Как промените в цените влияят върху състоянието на водата, за да се разбере ефективността на цените като мярка за постигане на екологичните цели на Директивата?
В допълнение, е много важно да се отчетат и други политики, освен тези, които са тясно с водата, които могат да повлияят на търсенето (виж Пример 3 от настоящия информационен бюлетин). Втората точка е основно предизвикателство от икономическа гледна точка и е илюстрирана в Прозорец 3 от настоящия информационен бюлетин.
Пример 1 – Текущи цени на водата в речния басейн на Vouga (Португалия)

В речния басейн на Vouga информацията за цените на водата се търси по време на мащабно проучване за приложението на РДВ. Беше установено, че тази информация е налична само в 18 от 32 общини и за две съществуващи обществени напоителни системи. Една от основните характеристики на данните беше голямото несъответствие в тарифните структури и реалните тарифни нива.

• 
  За един и същи капацитет, месечната такса може да бъде много различна, например, за 30 мм тя се променя между 1.05€ и 9.5€;
  
• 
  Само три общини имат сезонни ставки (по-високи през лятото, особено за големите ползватели);
  
• 
  Повечето от общините имат различни цени за битови, промишлени, селскостопански и други видове водоползване; само в две цените за всички ползватели са еднакви;
  
• 
  Някои общини имат постоянна цена за кубичен метър за промишлените и търговските отрасли. В същото време се прилагат повишаващи се блок ставки, но само два начина: за една група (например Mira) цената за всичката консумирана вода се изчислява на блок, когато общата консумация намалява (средната цена е равна на блок ставката), докато за друга група (например Castro Daire) цената за всеки кубичен метър е цена на блока, където се намира този кубичен метър (средната цена е равна на претеглената средна стойност на блоковите ставки). Първата схема има за цел да намали голямото потребление, въпреки че това води до по-високи нереални пределни цени, както е посочено по-долу:
  

Това несъответствие е особено странно, като се има предвид, че много общини са свързани с един и същи доставчик на едро, който таксува общините с една и съща цена на кубик. Нещо повече, има редица случаи, при които таксите на общините са по-ниски от тези на доставчика.

Подходът, представен в Директивата за използване на цените като инструмент (или мярка) се състои от дефиниране на екологична цел и изчисляване на общия размер на плащанията от ползвателите (тарифата), по категории ползватели, за да се постигне тази цел. Имайки предвид, обаче, че цената е само една мярка наред с останалите мерки, това може да се окаже трудно.

• 
  Преглед на вече извършен анализ в речния басейн, който ни интересува. Ако този анализ е актуален или ако след неговото осъществяване не са се случили промени на основните променливи и политики, тогава той може да ви представи полезна информация;
  
• 
  Преглед на анализ, проведен за същите видове водоползване при същите хидроложки и социално-икономически условия;
  
• 
  Преглед на обща литература, въпреки че това ще ви представи само по-общи резултати (например селското стопанство е по-чувствително към промените в цените, отколкото са домакинствата), които нямат практическо значение при изготвянето на икономическия анализ за Директивата.
  

• 
  Крос-секторни модели могат да бъдат разработени за сравняване на реакциите към ценовите промени на група ползватели, които имат различни ценови режими в определен момент от време; и
  
• 
  Времеви модели могат да бъдат разработени за сравнение на реакциите към ценовите промени на група ползватели през определен период от време.
  

Най-елементарният статистически подход може да включва сравнение между две (или повече) групи ползватели, които имат два (или повече) различни ценови модела (например напоителна територия, която заплаща единна ставка за водата, която ползва срещу напоителна територия, за която се прилагат обемни ставки). Екстраполирането на резултатите от тези сравнения, обаче, към други ситуации, е много деликатно.

Жестоката суша в края на 80-те и в началото на 90-те години на миналия век доведе до значителни промени в цената на водата в Атина. Тези ценови промени се случиха в политическа обстановка, при която възникна силна необходимост от управление на търсенето, в допълнение към усилията за откриване и канализиране на допълнителни водни ресурси.

1. Дефинирайте основните отношения между входните и изходните променливи и основните допускания. Уверете се, че сте характеризирали отношенията между цената и търсенето на вода;

2. Като използвате първа информация за реална ситуация, определете параметрите на тези взаимоотношения чрез калибрация на модела, за да се гарантира, че моделът адекватно възпроизвежда условията на тази реална ситуация;

3. Като използвате втори набор от информация за реална ситуация (например различна година), потвърдете модела, като гарантирате, че той също толкова адекватно може да предвиди втората ситуация;

4. Направете симулации с потвърдения модел, например променете параметъра “цена на водата” в модела и го приложете така, че да определи свързаното с него търсене на вода, и повторете тази операция, толкова пъти, колкото е необходимо;

5. Използвайте резултатите от тези няколко симулации, за да направите кривата на търсене на вода и да оцените ценовата еластичност на търсенето на различните ценови равнища.

Внимание! Моделите могат да бъдат полезни инструменти за подготвителната работа Моделите могат да бъдат много полезни инструменти за подпомагане на дискусиите между експертите и заинтересованите участници във връзка с различни ценови мерки за водата. Този елемент, който подпомага дискусиите понякога е по-важен, отколкото точните предположения.

Внимание! Реалността често е по-сложна от обикновените модели Много страни в Централна и Източна Европа са претърпели сериозни промени в потреблението на вода от началото на 90-те години. Тези промени са повече свързани с промените в цените на водата (след прекратяване на субсидиите за водния сектор), отколкото към цялостните икономически промени, които се случиха в резултат на спада в икономическата активност. Следователно, е много важно да отчетем промените, свързани с променливи, които не се отнасят до водата чрез времеви модели, когато анализираме промените в търсенето на вода и тарифите в Централна и Източна Европа.