Анекс E – Резултати от мащабирането и тестването в пилотните речни басейни

• 
  Оценка на непропорционалните разходи (оценка на разходите и ползите)
  

• 
  Анализ на рентабилността на мерките, мащаб на анализа
  

• 
  Видове водоползване и услуги, разходи, рентабилност
  
• 
  Анализ на непропорционалните разходи
  

• 
  Основни видове водоползване и услуги във водния сектор
  

• 
  Видове водоползване и услуги
  
• 
  Възвращаемост на разходите
  

• 
  Стъпка 1 & 2 – Идентифициране на значимите проблеми при управлението на водите – Базов сценарий
  

• 
  Идентифициране на видовете водоползване и услуги, оценка на разходите, анализ на рентабилността на мерките, анализ на непропорционалните разходи
  

Corse (Франция)

• 
  Определяне на мащаба на анализа
  

• 
  Видове водоползване и услуги, разходи, рентабилност
  

Трудности при намиране на данни за екологичните ползи

• 
  Видове водоползване и услуги, разходи, рентабилност
  

Връзка със заинтересованите участници (публично участие) и други технически групи (например специалистите по силно модифицирани водни обекти)

• 
  Замърсяване на подпочвени води: от 1910 минната промишленост генерира огромни сметища с високо съдържание на сол (NaCl). Тези сметища се прецеждат от дъждовната вода, което води до значително замърсяване на един от най-големите европейски водоносни слоеве;
  
• 
  Вече са били изпълнени сериозни мерки за контрол на замърсяването, които доведоха до бързо възстановяване на водоносния слой. Тези мерки обаче не са достатъчни за постигането на целта “добро състояние” до 2015. Може би са необходими допълнителни мерки за постигане на целта, но разходите за тях са неприемливо скъпи по отношение на ползите и финансовите възможности на участниците.
  

• 
  Определете риска от неизпълнение посредством хидродинамичните симулационни модели;
  
• 
  Сравнете алтернативни програми от мерки чрез анализ на рентабилността;
  
• 
  Дефинирайте “непропорционалните разходи” посредством различни подходи и начини. Разработете метод за обосновка на дерогация въз основа на аргументи за непропорционални разходи. Изпробвайте този метод по примера;
  
• 
  Идентифициране и оценка на ползите (когато се възстановява качество на подпочвена вода).
  

• 
  Стъпка 1: Разработване на обикновен хидродинамичен модел за симулиране на въздействието на различните програми от мерки. Основни въпроси: избор на модел (компенсация между точност и разходи);
  
• 
  Стъпка 2: Симулиране на базов сценарий и идентификация на допълнителни мерки, необходими за постигане на целите през 2015. Основни въпроси: работа с несигурностите;
  
• 
  Стъпка 3: Анализ на рентабилността на алтернативните мерки;
  
• 
  Стъпка 4: Дефиниране на непропорционални разходи: (i) разходи срещу способност за плащане; (ii) разходи срещу ползи; (iii) разходи срещу най-добро алтернативно използване на публични финансови средства;
  
• 
  Стъпка 5: Определяне и оценка на стойността на ползите, свързани с възстановяването на подпочвените води.
  

• 
  Икономист и хидролог от ВRGM;
  
• 
  Консултативна група (Rhine Meuse Water Agency, държавна администрация и регионални органи): обсъждане на метода, предположения и резултати;
  
• 
  Заинтересовани участници (мина, общински водоснабдители, фермерски организации, асоциация на ползвателите на промишлена вода, учени).
  

• 
  Данни за мониторинг на замърсяването и геоложка информация (за разработването на модела): годишни мониторингови доклади за замърсяването;
  
• 
  Интервюта със заинтересованите участници за определяне и остойностяване на ползите;
  
• 
  Научни доклади за кръстосана проверка на информацията от експертите.
  

• 
  Експертите от консултативната група участваха в: (i) дефинирането на “непропорционалното”; (ii) идентифицирането на програмите от мерки;
  
• 
  Със заинтересованите участници се проведоха консултации чрез интервюта за: (i) дефиниране на ползите от съществуващите видове водоползване и (ii) прогнозите за бъдещото търсене и потенциалните ползи за бъдещите поколения от възстановяването на водоносния слой.
  

• 
  Набелязване на:
  
  • 
    Необходимостта да се използват елементарни хидродинамични модели за симулиране на базовия сценарий и за оценка на ефективността на алтернативните програми от мерки;
    
  • 
    Необходимостта от включване на заинтересованите участници в идентифицирането на разходите и ползите и от кръстосана проверка на тази информация с експертите/ учените/ вторични данни.
    

• 
  Всички разходи и ползи не могат да бъдат представени в парично изражение. Как могат да бъдат обединени те, когато са изразени в различни единици (евро, брой работни места и др.)? Как може тази трудност да бъде преодоляна, за да се изчисли съотношението на рентабилността? За да се сравнят разходите с ползите?
  
• 
  Някои ползи, в частност тези, които се натрупват за бъдещите поколения, са несигурни. Предполагаме, че стойността на тези ползи трябва да се обвърже с възможността за възникване. Общите ползи трябва да бъдат изразени като сума от ползите, претеглени с вероятността за поява.
  

• 
  За да се определят “непропорционалните разходи” могат да се използват три различни подхода. Изборът на подход определя методологията, която се използва при обосновка на дерогация:
  

• 
  Известно е, че разходите са непропорционални, ако разходите, поети от участниците надвишават тяхната финансова възможност за плащане; или
  
• 
  Ако общите разходи надвишават общите ползи за обществото като цяло (държавата трябва да предприема само мерки, които са насочени към подобряване на общественото благосъстояние); или
  
• 
  Ако степента на възвращаемост на публичната инвестиция, необходима за финансиране на мерките (например максималният размер, който е приемливо да се заплаща от другите участници) е по-малка от друга програма за възстановяване в района на басейново управление, който трябва да бъде финансиран, като се имат предвид ограничените финансови ресурси.
  

Важно е някой от тези подходи да бъде избран като референтен.

BRGM (French Geological Survey)

Water Department, BP 177,

Lingolsheim, 67834 Tanneries

cedex.

France. Tel. +33 3 88 77 48 92

Email jd.rinaudo@brgm.fr

Agence de l’Eau Rhin Meuse

Le Longeau, Rozérieulles, BP 30019,

57161 Moulins-les-Metz, France.

Tel: +33 3 87 34 47 00

Fax: +33 3 87 60 49 85

• 
  Свръх експлоатация на тези водоносни слоеве със 150 Мм³ черпене годишно;
  
• 
  Важен водосборен басейн за вътрешното водоползване, особено за община Bordeaux и туризъм по бреговете;
  
• 
  Черпене за напояване (царевица и зеленчуци);
  
• 
  Черпене за промишлени цели и геотермика;
  
• 
  Риск от навлизане на сол във водоносния слой, и намалени пиезометрични водни нива.
  

• 
  Изпитване на приложимостта на анализа на рентабилността:
  
  • 
    Определете вида и наличността на необходимата информация?
    
  • 
    Определете мащаба на анализа;
    
  • 
    Определете степента на сигурност на анализа: какъв тип разходи трябва да бъдат отчетени?
    

• 
  Стъпка 1: Сравнение между базовия сценарий и целите за 2015;
  
• 
  Стъпка 2: Дефиниране на техническите и икономическите регулиращи променливи;
  
• 
  Стъпка 3: Кръстосване на тези променливи и използването им за моделиране на водоносния слой и дефиниране на алтернативни сценарии;
  
• 
  Стъпка 4: Идентификация и изчисляване на разходите, които трябва да бъдат отчетени (използване на модели за непазарни разходи);
  
• 
  Стъпка 5: Сравнение на алтернативните сценарии чрез актуализиране на разходите.
  

• 
  Технически знания: експерти от агенцията, BRGM за разработване на модели на водоносни слоеве и местен координатор за главния план;
  
• 
  Икономически знания: икономист от университета, подкрепа от агенцията.
  

• 
  Данни, събрани за главния план: данни за черпенето (агенцията) и модела на водоносния слой (BRGM);
  
• 
  Университетски проучвания за икономическите загуби за ползвателите;
  
• 
  Експертни оценки за “политиките за пестене на вода”.
  

• 
  Експертите от агенцията участваха в техническия анализ, но беше по-трудно да ги ангажираме в икономическата част;
  
• 
  Местният координатор на главния план представляваше местните политици.
  

• 
  Изразяване на надеждността и интереса на анализа на рентабилността на местно ниво, особено когато главният план съдържаше само малка част от икономическия анализ.
  

• 
  Трудности, свързани с данните: недостатъчно данни за видовете водоползване, цените на водите и “политиките за пестене на вода”;
  
• 
  Трудности, свързани с икономическите инструменти, особено когато се прехвърлят резултати от един или два други примера, или към превръщането на методите в разбираеми за неикономистите.
  

• 
  Необходимост от посочване на точни граници за анализа на рентабилността: невъзможно е да се сравнят резултатите от глобалния анализ на рентабилността (на ниво цял водоносен слой) със степента на рентабилност на отделните, хомогенни части от водоносния слой;
  
• 
  Необходимост от създаване на социално-икономическа база данни за проблемите на водите и видовете водоползване;
  
• 
  Необходимост от установяване на връзки и общо разбиране между икономистите и политиците.
  

Agence de l’Eau Adour-Garonne

90 rue du férétra

F-31078 Toulouse

Tel. +33 5 61 36 37 88

Fax. +33 5 61 36 37 38