Контролирайте преминаването към медитация Вътрешните практики на съзерцание и размишление учат ума, тялото и мозъка да присъстват в настоящето, вместо да се стресират в очакване на някакво бъдещо събитие, което ви е обсебило. Медитацията също вдига котвата тяло-ум от миналото и ви освобождава от емоциите, които ви приковават към все същия познат живот. Целта на медитацията е да падате като перце от върха на сграда – бавно и сигурно. Първо трябва да се научите да оставите тялото да се отпусне, но умът да остане фокусиран. Когато започнете да усвоявате това умение, крайната ви цел е да оставите тялото да заспи, докато умът ви е буден и активен. Ето и как протича процесът. Ако будното ви съзнание е бета (от среден до висок диапазон в зависимост от нивото на стрес), щом седнете с изправен гръб, затворите очи, направите няколко съзнателни вдишвания и навлезете в себе си, естествено ще превключите от симпатиковата към парасимпатиковата нервна система. Ще промените физиологията си от система за спешна защита (борба/страх/бягство) към система за вътрешна защита, насочена към дългосрочни градивни проекти (растеж и възстановя- ване). С отпускането на тялото мозъчните вълни естествено започват да се спускат към алфа ниво. Правилно изпълнената медитация предизвиква по-кохерентни и подредени мозъчни вълни. Вместо да се фокусирате върху Голямата тройка, вие оставяте настрана тялото, средата и времето (ставате ни-кой, ни-що и не-време). Започвате да се чувствате свързани, цялостни и балансирани и да изпитвате по-здравословни емоции – вяра, радост и вдъхновение. Дирижиране на синхрона Ако дефиницията за ум е мозъкът в действие или активността на мозъка, когато преработва различни потоци на съзнанието, то медитацията естествено води до по- синхронизирани, кохерентни състояния на ума 31 От друга страна, когато мозъкът е стресиран, електрическата му активност ще бъде като на зле дирижиран оркестър. Умът ще действа без ритъм, баланс и мелодия. Вашата работа е да изпълните шедьовър. Ако упорствате с оркестъра от хаотични, егоцентрични, самовлюбени музиканти, които си мислят, че техният инструмент трябва да се чува над всички останали, и продължавате да настоявате да работят заедно и да ви следват, рано или късно те ще ви се подчинят и ще заработят като екип. Това е моментът, когато мозъчните вълни стават по-синхронизирани и преминават от бета към алфа и тета. По-голяма част от отделните връзки започват да комуникират подредено и да създават по-съгласуван ум. Преминавате от тясно, свръхфокусирано, обсесивно, разединено, подчинено на оцеляването мислене към по-отворени, спокойни, холистични, свързани с настоящето, подредени, креативни и прости мисли. Това е естественото състояние, в което би трябвало да живеем. Погледнете как изглежда кохенрентността или иначе казано, синхронът – състоянието, в което мозъкът работи в хармония. 31 Murphy, Michael, and Steven Donovan, „The Physical and Psychological Effects of Meditation: A Review of Contemporary Research with a Comprehensive Bibliography”, 1931-1996, 2nd edition (Petaluma, CA: Institute of Noetic Sciences, 1997).
148 РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОХЕРЕНТНИТЕ И НЕКОХЕРЕНТНОТЕ МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ Фигура 8Л. На първата рисунка мозъкът е балансиран и силно интегриран. Няколко различни области са синхронизирани и образуват по-подредена, холистична общност от невронни мрежи, които работят заедно.На втората рисунка мозъкът е хаотичен и извън баланс. Много от частите му вече не работят като екип, а това води до неприятни усещания и липса на цялостност. Сподели с приятели: |