Разчупете навика да бъдете себе си


Изгубете ума си, освободете енергията



Pdf просмотр
страница70/170
Дата12.12.2023
Размер3.33 Mb.
#119603
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   170
Разчупете навика да бъдете себе си - Джо Диспенза - 4eti.me
Изгубете ума си, освободете енергията

В акта на сътворение, когато станем никой или нищо в не-времето, вече не създаваме обичайния си химичен подпис, защото не сме същата личност; не мислим и не чувстваме по същия начин. Невронните мрежи, образувани от насоченото ни към оцеляване мислене, са изключени, а личността, която е била пристрастена към постоянното сигнализиране на тялото да произвежда стресови хормони, вече... я няма.
Накратко казано, емоционалният аз, който е живеел в режим на оцеляване, сега не функционира. В мига, в който това се случи, бившата ни идентичност, състоянието
„съм“, обвързано с оцеляването, престава да съществува. Тъй като вече не сме същото същество, емоционалната енергия, досега обвързана с тялото, може да се движи свободно.
Къде отива тази енергия, която до момента е подхранвала емоционалния аз? Тя трябва да отиде някъде, затова се придвижва към ново място. Тази енергия под формата на емоция се изкачва нагоре по тялото от хормоналните центрове към сърдечната област
(на път към мозъка)... и изведнъж ние започваме да се чувстваме страхотно, радостни, разширени. Влюбваме се в сътвореното от нас. Тогава преживяваме естественото си състояние. Щом спрем да подхранваме с енергия емоционалния аз, усилван от реакция- та на стрес, преставаме да бъдем егоцентрични и оставаме без его
25
Когато старата енергия се преобразува в по-високочестотна емоция, тялото се освобождава от емоционалната обвързаност. Ние се издигаме над хоризонта, за да видим новия пейзаж. Вече не възприемаме действителността през обектива на емоциите на оцеляването, а съзираме нови възможности. Сега ние сме квантови наблюдатели на новата си съдба. Това освобождаване на енергията изцелява тялото и прави ума свободен.
* * *
Нека се върнем към графиката на енергията и честотите на емоциите на оцеляване и извисените емоции (вж. фигура 5А). Когато от тялото се освобождават гняв, срам или страст, те ще се преобразуват в радост, любов или признателност. Когато се насочи към излъчването на по-висока енергия, тялото (приучено да бъде ум) става по-малко
„умствено“ и се доближава до кохерентна енергия; материята, която го изгражда, има по-висока честота на вибрации и ние се чувстваме по-свързани с нещо по-голямо от нас.
Накратко казано, демонстрираме повече от нашата божествена природа.
25
Wallace, В. Alan, Ph.D., „The Attention Revolution: Unlocking the Power of the Focused Mind”
(Boston: Wisdom Publications, Inc., 2006).


88
Когато живеете в режим на оцеляване, вие се опитвате да контролирате и насилвате резултатите – това е характерно за егото. Когато живеете в емоцията на сътворението, се чувствате толкова въодушевени, че не бихте се и опитали да анализирате кога и как ще пристигна избраната съдба. Вярвате, че тя ще дойде, защото вече сте я преживели в ума и тялото си, в мисълта и чувството си. Знаете, че ще се осъществи, защото се чувствате свързани с нещо по-голямо. Изпълнени сте с благодарност, защото се чувствате така, сякаш вече се е случило.
Може и да не са ви известни всички характеристики на желания резултат – кога ще се случи, къде, при какви обстоятелства, но вярвате в бъдещето, което не можете да видите или възприемете със сетивата си. За вас то вече се е осъществило в без- пространствеността и безвремието, откъдето се появяват всички материални неща. Вие
„знаете“; можете да се отпуснете в настоящето и вече да не живеете, оцелявайки.
Ако очаквате или анализирате кога, къде и как ще се случи събитието, само ще се върнете към старата си личност. Потопени сте в такава радост, че е невъзможно да мислите за тези неща – те са само за хората в ограниченото състояние на оцеляването.
В творческия процес вие вече не сте вашата „самоличност“; нервните клетки, които преди са реагирали заедно, формирайки стария ви аз, вече не са свързани помежду си.
Така старата ви личност биологично се разпада. Чувствата, свързани с досегашната ви идентичност, които са привикнали тялото ви към стария ум, вече не сигнализират на същите гени по същия начин. И колкото повече преодолявате егото си, толкова повече се променят физическите данни за предишната ви личност. Стария ви аз вече го няма.
ДВЕТЕ СЪСТОЯНИЯ НА УМА И ТЯЛОТО


Сподели с приятели:
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   170




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница