aщo винаги, когато човек има различни мнения, идеи, мисли и действия, родителите се разстрой­ват и искат той да се придържа към техните мнения

Родителите естествено смятат собствените си мнения, идеи, мисли и действия за смислени, защо­то са техни и произтичат от собствения им опит.

Ти смяташ своите мнения, идеи, мисли и дей­ствия за единствените, които имат смисъл, по същата причина.

Човешките същества не обичат различията и колкото по-възрастни стават, толкова по-малко те им харесват. Хората предпочитат „еднак­востта", защото смятат, че еднаквостта доказ­ва собствената им „правота".

С други думи, ако правиш същото, каквото и аз, то значи аз постъпвам „правилно".

Щом вършиш нещо различно от мен, чувст­вам, че отричаш моята правота. Или пък обратно, че най-сетне аз мога да разчитам на собственото си ниво на вътрешна сигурност.

Известно е, че човешкият род се характеризи­ра с особено чувство за сигурност.

Как да променим всичко това? Когато аз имам деца, не искам да ги карам да се чувстват виновни всякога, щом направят или предложат нещо различно от мои­те схващания.

Чувството за вътрешна сигурност произтича от това да се върнеш към собствената си Първо­родна Сила. То означава дълбоко да разбираш взаи­моотношенията между себе си и Бога. Означава да знаеш, че няма такова нещо като „добро" и „зло", а само неща, които са правилни или неправилни с ог­лед на целите, към които се стремиш.

Принципите, очертани в тази книга, може би ще ти помогнат. Сигурно ще ти бъде полезно да прегледаш отново разговора ни дотук, когато се опиташ да си изградиш отправна точка за промяна.

На какво се дължи пропастта между поколения-ma? Защо родителите ни просто не могат да раз­говарят с нас?

Травис, 16, Орегон

Някои родители не се чувстват „подготвени" да говорят със своите деца. Имат чувството, че разговарят на различни езици. Изхождат от различ­на гледна точка. Интересуват се от различни не­ща. Имат различни ценности.

И всички тези неща може би всъщност са верни.

И какво да се прави? все пак защо да не могат да раз­говарят с нас? Трябва ли да приемаме всичко, което казват, за да водим смислен разговор?

Не. Но често родителите също се чувстват така, както твърдят, че се чувстват тийнейджърите. Нечути. Неразбрани. Сякаш не съществуват.

Можеш да видиш всичко, което изпитваш и от другата страна на бариерата, ако се вгледаш добре.

Имам предвид, че целият свят е едно огледало, в което ти самият се оглеждаш. Ако имаш чувст­вото, че не те чуват, не те разбират и не те за­белязват, може би това е защото караш другите да се чувстват така.

Казано по друг начин, ако дадеш възможност на другите да се чувстват чути, дълбоко разбира-

ни и напълно съществуващи за теб в даден мо­мент, когато сте заедно, ще бъде много, много трудно (вероятно невъзможно) ти самият да се чувстваш нечут, неразбран, и така, сякаш те няма в този момент.

Каквото повикало, това се и обадило.

Щом разбереш, че и родителите ти могат да се чувстват, както и ти, вратата за възможностите пред вас е отворена. Ти имаш шанс да уста­новиш реално общуване.

Нали говорим тъкмо за това. Някои родители имат чувството, че техните синове и дъщери, ко­гато започват да порастват, се „отдалечават" от тях. Така че чувствата са взаимни.

Различните поколения смятат, че имат раз­лични интереси и различни цели. всъщност всички човешки същества имат еднакви цели и се интере­суват от едно и също. Да бъдат самите себе си и да преживеят това на следващото и следващото висше ниво.

Научното наименование на този процес е еволюция и той се разгръща навсякъде.

Малцина хора обаче от двете страни на про­пастта между поколенията разбират това. Те смя­тат, че всяка от страните иска нещо различно и си въобразяват, че именно другото поколение им пречи да го постигнат.

И ти си прав. Причината е, че между двете по­коления не съществува диалог, защото си мислят.

че нямат нищо общо помежду си. Така омагьосани­ят кръг се затваря и се появява „пропастта между поколенията".

Промени това. Бъди един от тези, които но­сят Промяната.

Има много начини да се осъществи този процес.

Може да започнете да провеждате дискусии с възрастните - дори да положите началото на ре­довни дискусионни вечери и да формирате дискуси­онни кръгове - в местния младежки клуб или клуба на възрастните или в местния център за срещи (неутрална територия!) във вашия град.

Може да си поставите въпроси едни на други по всички поводи и за всички неща, да искате вза­имно мнението си и да си давате съвети.

Можете просто да започнете да говорите на своите родители. Ако те не искат да ви чуят, пи­шете им. Повечето от тях биха прочели онова, ко­ето имате да им кажете и в писмото си ги попи­тайте отново дали са готови да седнат и да ви из­слушат. Но трябва и вие да сте готови да ги чуе­те и да им го кажете.

Кажете им, че може би това е един от послед­ните шансове да седнете заедно да поговорите, да погледнете на живота и да споделите чувствата си, мислите си и идеите си едни с други. Кажете им колко е важно това за вас.

Направете първата крачка. Направете първия жест. Както казах, много от родителите ви смя­тат, че вие не искате да разговаряте с тях, те смя­тат, че се отегчавате от техните идеи и не иска­те дори да чуете за тях. Смятат, че просто искате да бъдете оставени на мира и за това го правят.

Това е лесният начин за измъкване от проблема. Но не позволявайте да го направят и вие не го правете. Настина ли искате да премахнете про­пастта между поколенията? Тогава премахнете я, направете го. Зависи от вас. Повечето родители, повечето възрастни ще изминат половината от пътя, ако го изминете и вие. Добре, вярно е, че не всички. Ще има и такива, които не желаят, но по­вечето от тях имат желание.

Опитайте. Може да останете изненадани.

Повечето родители не забелязват само неща­та, които правите погрешно. Повечето родители забелязват нещата, които правите правилно. Те просто не говорят за това.

Обикновено хората не се занимават с положителното, а вместо това наблягат на отрицател­ното. Така са свикнали повечето човешки същест­ва. (възможно е да е така и с теб.)

Ако хората разбираха „силата на положителното мислене", те никога не биха се спирали на не­гативното.

Като и ти отбележиш онова, което виждаш, че те правят добре.

И помни винаги: Каквото повикало, такова се обадило.

Ако изразяваш своето одобрение пред роди­телите си винаги, когато ги видиш да вършат не­що, което смяташ за добро, умно полезно или в твой интерес, може би ще пробудиш съзнанията

им. Може би ще отвориш врата и ти да получаваш подобна енергия в отговор.

Би могъл дори да залепиш плакат:

Ако се приложи, този малък девиз може да про­мени света.

въпросът е справедлив и ми дава шанс да спо­деля още ценна информация. Затова благодаря ти, че Ме запита.

винаги помни : Каквото искаш от другия, това и му дай. Каквото искаш да преживееш, дари на дру­гия като преживяване.

Искаш да кажеш, трябва нещо да дам, за да получа?

Не трябва. Това само е най-бързият начин. То­ва е начинът да използваш силата на творчество­то най-оптимално.

Преди всичко онова, което произлиза от теб, се връща, както казах току-що,обратно към теб. При това даденото, се връща обикновено много­кратно умножено.

Да! И това не са само красиви думи. Така ста­ва в действителност.

Каквото правиш спрямо другите, непременно ще се върне към теб рано или късно. Това е Законът на вечното Завръщане. Той няма нищо общо нито с награди, нито с наказания. Това е начинът, по кой­то нещата съществуват. Това е просто начинът, по който става всичко. животът е бумеранг и как­вото изпращаш, това и получаваш. То е неизбежно.

Затова и най-добрият съвет, който мога да ви дам за това как да живеете през годините на съзря­ването си, докато станете възрастни, е следният:

Каквото очаквате да получите от другите, това им давайте. Каквото очаквате да получите от света, това дайте на света. Каквото очаквате да получите от живота, това дайте на живота.

Ако желаете да възприемате висши енергии, отдавайте висши енергии!

Бъдете източник на всичко онова, което иска­те да получите.

Но не е ли това в противоречие с казаното преди да не правим нищо, само за да се харесаме на другите?

Не. Не съм казал тук да правите нещо, за да се харесате на другите, а да правите онова, което ви харесва на вас. Казах също да обърнете внимание какво ви харесва и да видите общите интереси, ко­ито ви свързват с другите.

Когато разберете, че имате общи интереси, ще можете да видите, че всичко, което правите „за" ня­кого, го правите всъщност за себе си.

включително и когато правите за другия оно­ва, което искате той да прави за вас. И особено то­гава.

Представата, че нямаш достатъчно от как­вото и да било е илюзия. Може да ти се струва, че нямаш достатъчно, но във вечната Реалност имаш. За да преживееш това, намери някой, който има по-малко от това, което желаеш ти. Дай на този човек малкото, което си мислиш, че имаш. веднага ще почувстваш, че си имал това в до­статъчно количество през цялото време. Че имаш фактически толкова много, че можеш да дадеш от него на някой друг.

в този момент твоят живот ще се промени. . Ще се промени твоята реалност.

Тази промяна от „недостатъчност" към „до­статъчност", от „недостиг" към „удовлетворе­ние" ще промени начина, по който гледаш на самия себе си и вследствие на това начина, по който сътворяваш себе си. Защото... каквото МИСЛИШ, това и ТВОРИШ.

връщайки се към първоначалния ти въпрос, от който тръгнахме... Почувстваш ли, че родители­те ти не те даряват с достатъчно добри чувст­ва, когато си свършил нещо, както трябва, защото не го забелязват, накарай ги да изпитат какво е да получават одобрение за нещата, които те пра­вят, както трябва.

Магията ще се случи. Първо, ти сам ще се по­чувстваш добре, забелязвайки, колко добре те се чувстват във връзка с твоето одобрение. второ, веднага ще предизвикаш Закона за върховното възвръщане и нещата, които вършиш добре, ще започнат да се забелязват от другите.

Съгласен съм, че това се случва понякога. Не можеш винаги да разчиташ, че ще получиш от да­ден човек същото, което си дал именно на него.

Да, но не казах откъде го получаваш.

Каквото вложиш в живота ще ти се върне от този живот - но това не е необходимо да стане от същото място, където си го вложил. Понякога може да ти се отговори директно от там, но не винаги. Непременно ще ти се върне даденото от­някъде. Рано или късно това ще се случи. Ако се вгле­даш внимателно в живота, ще видиш, че този за­кон наистина действа.

Но защо да не получа обратно онова, което съм дал от същия човек, на когото съм го дал? Например любовта. Защо хората, които аз обичам, да не ме обичат?

Законът не действа по този начин. Това е та­ка, защото щеше да бъде лесно да се манипулират другите чрез него. Освен това, всъщност ти не ис­каш хората да те обичат, защото ти ги обичаш. Довери ми се. Искаш хората да те обичат не като отговор за това, което им даваш, а като искрен отклик и реакция на това, което си в света - в за­висимост от това дали си специален за тях или не.

Не изпадай в клопката на това да се отнасяш

мило с някого, само за да се отнася и топ така с теб. Ако не внимаваш, това може да се превърне в манипулация. Отнасяй се добре към другите поради собствената си същност и така ще избереш qa раз­виеш тъкмо тази своя същност.

Ще избереш и развиеш и ще БЪДЕШ тъкмо та­зи своя същност.

От гледна точка на това твое „битие" (ето че отново стигнахме дотук) ти твориш своята реалност. Това е извечната истина.

Родителите смятат, че трябва да изградят определена представа у своите деца и романтич­ната любов и сексът не се включват в тази пред­става. Макар че е възможно и другото. Това зависи от гледната точка на самите родители и това, което биха искали децата да мислят за тях.

Ако искат ти да изпитваш радост от роман­тичната любов и секса, ще ти позволят да виждаш как те самите изпитват тази радост. Ако искат ти да се чувстваш приятно от тези преживявания, ще ти покажат, че те самите се чувстват приятно.

Родителите, които се държат като „родите­ли", го правят, защото смятат, че така „трябва" да се държат пред своите деца.

Децата обаче вече рядко се заблуждават. Но те виждат Новите Дрехи на Царя, когато той е облечен в тях.

Какво значи това?

Попитай родителите си.

Несъмнено ще гледаш на нещата по друг на­чин. всеки ден ти виждаш нещата по друг начин. Това се нарича развитие. Това се нарича промяна, това се нарича еволюция. Това е нещо, към което ти самата се стремиш, но то не значи, че ще постъпваш като родителите си.

Може да постъпваш така, но може и да не постъпваш. възможно е и едното, и другото. Тво­ят избор ще се определя от представата ти за са­мата теб. всеки момент човек се самоопределя. всеки ден вие решавате кои сте и кои искате да бъдете.

Повечето хора не гледат на нещата по такъв начин. Мнозинството от хората смятат, че не участват активно в този процес. Повратна точка в живота на човека се отбелязва тогава, когато той разбере, че сам активно избира процеса.

Ти можеш още сега да избереш какво означава за теб да бъдеш родител. Дали ще избереш да имаш искрено приятелство със своите деца, дали те да могат да се обръщат към теб с всички свои пробле­ми, да те молят за помощ, да търсят твоя съвет?

всичко, което родителите са ти дали, е било

един подарък. He само нещата, които би искала да превъплътиш в своя живот, а и онези, които би предпочела да отхвърлиш. Не само нещата, които желаеш да си спомняш, но и онези, които би пред­почела да забравиш. Не само нещата, които те ка­рат да се смееш, но и онези, които те разплакват.

всичко това е едно съкровище. всичко това. Защото ти ще направиш избора си от всичко, за­щото твоят избор ще бъде от него - от цялото ти ще подбираш, от всичко ще узнаеш коя част предпочиташ да се нарече твое Аз.

Същото се отнася не само за онова, което по­лучаваш от родителите си, но и от живота като цяло.

16

Бъдещето
Ще имам ли успешно бъдеще, когато порасна или ще имам труден живот?

Уолтър, 14, Ашланд, Орегон

Можеш ли да ми дадеш представа за бъдещето, oemo ме очаква?

Жан, 15

жан, Уолтър, не Аз творя вашето бъдеще, а вие.

Хората непрекъснато питат Мен, Бога, какво ще стане с тях в бъдеще, а Аз винаги им отговарям „Не зная. Какво ще стане с вас в бъдеще?" А те казват, „Ти си този който трябва да знае!" Отговарям им: „Напротив, вие трябва да знаете това." Те твърдят, че Аз имам силата да решавам! А аз им отговарям: „Но възможността за избор е във ваши ръце!"

Така става в живота. вие сами решавате какъв е вашият избор и какво ще ви се случи. Неща­та стоят обратно на вашите представи.

Проблемът е, че вие мислите обратното. Смя-

mame, че Аз решавам както си искам, а вие само осъществявате Моя избор. Този начин на противоположно възприятие на цялостните отношения между човека и Бога е изопачил и деформирал опи­та, който имате на вашата планета.

Не. Бог твърди, че не можеш да имаш всичко, от което се нуждаеш.

Казах, че не можеш да имаш всичко, от което се нуждаеш и колкото повече се нуждаеш от нещо, толкова по-малък шанс имаш да го получиш.

Това е Процесът на Творчеството.

Спомни си какво казах за начина, по който тво­риш своята реалност. Ти я твориш със своите ду­ми, мисли и действия. И ето - ако смяташ „Аз се нуждая от съпруг за майка ми и баща за мен", ти не­пременно ще преживееш тази „нужда".

Защо? Какво искаш да кажеш?

Казвам, че както се изразяваш, така и ще бъде. в началото е Словото и Словото създава плът.

Каквото МИСЛИШ, това и твориш. Каквото КАЗВАШ, това и ТВОРИШ. Каквото ПРАВИШ, това и твориш.

Ако МИСЛИШ: Аз се „нуждая" от еди-какво си; ако КАЗвАШ: Аз се „нуждая" от еди-какво си, и ако ПОСТЪПвАШ ТАКА, СЯКАШ се „нуждаеш" от еди-как­во си, тогава абсолютно сътворяваш преживябането на НУЖДАТА ОТ НЕГО.

Опитай се да запомниш, че думите „Аз" и „Аз съм" са ключ, който запалва двигателя на творче­ството. Онова, което споменеш след думата „Аз" или „Аз съм", ще се случи в твоя опит. Ако кажеш „A3 СЕ НУЖДАЯ от нещо..." това и ще преживееш. Ще преживееш нуждата от нещо.

Ето защо бъди внимателен по отношение на мислите, думите и действията си и се увери в то­ва, че те наистина отразяват твоя избор за оно­ва, което искаш да изпиташ в живота.

Нима трябва да внимавам за всяка дума, която изри­чам?

Не. всеки би полудял от нещо подобно. Но си да­вай сметка за онова, което обикновено мислиш и кое­то често казваш и за това как обичайно постъпваш.

Това постоянно да мислиш, говориш и дейст­ваш по определен начин поражда мощни вибрации, както говорихме и преди. Тези енергийни вибрации сътворяват твоята реалност.

Ще се отклони ли Земята от своята ос или ще потъне под океана вследствие на гигантско земе­тресение или нещо подобно? всички говорят за подоб­ни неща.

Джина, 14, Сан Диего, Калифорния

Спрете да говорите за това, Джина. Започне­те да говорите колко прекрасно е бъдещето на Зе­мята. Тогава, ако желаете,, решете да направите нещо за него.

Аз не планувам да разрушавам вашата плане­та. Ами вие?

Накарайте възрастните да се погрижат за окол­ната среда. Поискайте от тях да наблюдабат глобал­ната температура на планетата и да предприемат мерки да я поддържат в онези граници, които бяха на­правили от Земята райска градина. Помолете ги да прекратят изхвърлянето в горните слоеве на атмо­сферата на елементи, които пораждат дупки в за­щитния слой, намиращ се около Земята.

Помолете по-възрастните да не разчитат на горива, които замърсяват атмосферата. Това не се налага. Има начини да се произвежда енергия без замърсяване.

Поискайте от тях да пазят горите, да спрат да ги изсичат, само за да си четат неделния вест­ник. Можете да отглеждате по-нискостеблени рас­тения, от които да получавате хартията, която ви е необходима.

Можете да строите къщи от.други материа­ли, не от дървен материал. Сегашното по-възраст­но поколение унищожава системата за поддържане и прочистване на планетата чрез кислород, без да има никаква причина за това.

Помолете настоящото възрастно поколение да опазва водите чисти и да спре да използва тол­кова много вода. Дайте шанс на Земята да се възоб­нови. Природните системи са подложени на неве­роятен стрес, а това съвсем не е необходимо.

Плодородните почви са почти изцяло унищо-жени. Корпоративните фермерски сдружения от­казват да редуват насажденията, така че да да­дат възможност на плодните поля да възстановя­ват почвите си. Затова и се налага да използват химически торове, за да заместят работата на са­мата природа. Хората влагат в земята химикали, които ще доведат до собствената им смърт.

С други думи „край на света" ни очаква почти зад ъгъла, това ли искаш да кажеш?

Не. Но само ако вие решите, че е не. Човешки­ят род взема това решение в момента чрез хиля­дите избори, които прави ежедневно.

Добрата новина е, че колкото повече вие рас­тете, толкова по-голям глас имате в тези избори. Накратко казано, вашият глас е онзи, който може да промени света.

Все говориш за „промяна на света", вече съм уморен, а още съм в самото начало! Нима не ми остава време просто да се отпусна? Не можем ли просто да си поживеем преди да започнем да се занимаваме с всичко, ко­ето не е наред?

Прекрасен въпрос! И отговорът е: да! Не само че можете да си поживеете преди да се занимава­те с проблемите и предизвикателствата на света, но можете да се отпуснете, докато го правите!

Отпускането е огромна и важна част от всич­ко и Аз се радвам, че заговори за него. Няма защо да влизате в утрешния ден с товара на целия свят на раменете. всъщност, никой няма полза от това.

Радвайте се на живота. Радвайте се. Разпръ­сквайте радост. Споделяйте л(обовта.

Това е Триделната Пътека.

Радвайте се. Разпръсквайте радост. Споделяй­те любовта.

Това е Триединната Мисия. Радвайте се. Разпръсквайте радост. Споделяй­те любовта.

Това е Тройната Корона на Човешкия Род.

Прекрасен мой Ерик, това е въпрос, задаван от самото начало на времето. И причината, поради ко­ято хората продължават да го задават, е, че отго­ворите, които са получавали, са лишени от смисъл.

На хората им е било казвано, че страданието е нещо добро. Някои учители са твърдели, че Аз изисквам от вас да страдате или че страданието ви помага да „изкупите греховете си", или че то е „жертвоприношение" за „бедните души в чистили­щето", в смисъл, че Аз ще освободя вашите пред­ходници от техните мъки no-скоро, ако вие се мъчите по-дълго.

Това последното е особено печално. То изгражда представа за Мен, сякаш съм безумен, коварен и безпощаден Бог, който очаква вашето страдание като плячка, за да даде „по-ранно освобождение" на

вашите любими, който би казал: „Ти можеш да сложиш край на тяхното страдание, като започнеш своето - но някой ще се наложи да страда тук."

Тази идея е напълно противоположна на това, което можете да си представите като един любящ и грижовен Бог, но въпреки това е била внушавана векове наред от най-влиятелните религии в света.

Тези, както и други вярвания са накарали хора­та да преживеят ужасни агонии без никаква причи­на. Аз не желая човешкото страдание. Причината, поради която не възпирам хората да правят, как­вото правят, е, че съм им дал свободна воля да творят и преживяват своя живот така, както те решават. Ако им отнема свободния избор и им кажа „как трябва да бъде отсега нататък", това ще изопачи целия смисъл на живота.

Този смисъл вече бе заявяван многократно. Той е да даде на всяка човешка душа възможността да преживее себе си в пълнота и да твори свободно условията, които ще позволят това.

Тук трябва да отбележим отново, че никога не съм твърдял, че страданието може да бъде нещо добро и определено не съм споменавал, че трябва да изисквате от себе си страдание, така, както не изисквате собствените ви животни да страдат, изправени пред неутолима болка.