Разговори с бога за младите нийл Доналд Уолш

Има много начини за постигането му. Безмълвното съзерцание и молитвата са изключи-телно полезни и затова в църкви и манастири прак­тикуват и двете.

Така е. Когато те влязат във връзка със собствената си душа, всъщност се свързват с Бог и об­ратното е също вярно.

Не. Това е само един от пътищата. Можеш да си създадеш мигове на безмълвно съзерцание и мо­литва в своя живот, така както желаеш. Първона­чално може да бъде трудно, ако живееш активен живот, което се отнася за повечето млади хора, но когато си твърдо решен да го постигнеш, то става лесно и приятно.

Молитвата означава просто искрено желание за нещо. Не знаеше ли това?

Е, тогава това известие трябва да е нещо при­ятно. всяка искрена надежда или желание е молитва. Това може да е просто желанието да благодариш или надеждата нещо да се случи. Но ако желанието ти е истински да познаеш Бога и да осъзнаеш собст­вената си душа, това „желание", този вътрешен по­рив е цялата „молитва", от която се нуждаеш.

Можеш да казваш молитва, ако предпочиташ - това е от полза за мнозина - но не е задължително. Това е само начин да изразиш словесно в съзна­нието си онова, което сърцето ти вече знае.

Добре, разбирам, но не съм също така наясно какво оз­начава „безмълвно съзерцание". Аз например не се раз­хождам често усамотен из гората.

А случва ли ти се да лежиш сам и да слушаш му­зика?

Може да бъде. Думата „безмълвно" в израза „безмълвно съзерцание" не означава непременно тихо. То може да означава, че съзнанието ти се смълчава по отношение на всичко друго, освен онова, което съзерцаваш.

Онова, върху което се концентрираш в момен­ти на уединение, може да има върху теб дълбоко въздействие, особено ако се концентрираш много­кратно. Подбирай онова, върху което отново и отново да съсредоточаваш своето съзнание.

Например, когато си подбираш музика, обърни внимание върху какво те кара да се съсредоточа­ваш тя, наблюдавай енергиите, които поражда. Ако музиката има текст, виж накъде те „води" пе­сента. Там ли желаеш да „бъдеш"?

Не е нужно да съдиш дали музиката е „добра" или „лоша" (и не позволявай и другите да го пра­вят). Само си отговори на въпроса дали искаш да се съсредоточиш именно върху тази енергия.

Ако се концентрираш върху душата си, незави­симо дали използваш музика или други средства, не­пременно ще я откриеш. Разбира се, че всъщност не „откриваш" нищо, защото просто осъзнаваш нещо, което го е имало винаги.

Разбира се.

Един от добрите начини да се съсредоточиш върху душата си е да пишеш дневник; това е начин да „откриеш" своето истинско Аз, да разбереш истинските си чувства, да си изясниш реално истината.

Друго средство да се съсредоточиш върху соб­ствената си душа е медитацията.

Споменавал съм и преди и е ставало дума за то­ва, че можеш да се разхождаш и да караш колело или да използваш други начини за отклоняване на внима­нието от ежедневните дейности и грижи на своя живот. Това е процес на изпразване на съзнанието, така че духът да може да дойде и да го изпълни.

Много са начините да почувстваш своята ду­ша. Трябва само да усетиш духа на нещата.

Благодаря.

Ясновидците и медиумите не са необикновени хора, които имат уникални способности, а хора ка­то теб, чиито способности не се различават от твоите.

Именно по това можеш да разбереш дали да вземеш един ясновидец насериозно. Истинският яс­новидец никога няма да се опитва да те убеждава, че притежава способности, които ти не притежаваш. всъщност би те уверил, че той използва тво­ята способност да се свързваш с любимите, които са ти скъпи, когато „ти гледат".

Ясновидците просто действат като усилва­тели на „сигнала", който получаваш ти. Те са чув­ствителни към теб, а не към някаква друга енергия

или същество. в буквалния смисъл те се превръщат в „микрофон" за тихия глас на мъдростта, яснота­та и свързаността, който е вложен в самия теб.

Нямаш нужда от ясновидец или медиум, за да почувстваш присъствието и да преживееш любо-вта, да получиш посланията на любими хора, кои­то са починали. вярно е също, че които са чувстви­телни към тези енергии понякога могат да ти по­могнат да ги почувстваш. Затова ясновидците че­сто се наричат „екстрасенси" (т. е. свръхсетивни).

Ти можеш да развиеш своята чувствителност към тези енергии и Аз ти намекнах за някои от възможностите да го сториш.

Кога ще дойде моето време да отида на Небето?

Крие, Маями, Флорида

Ти си на небето още сега, Крие. Небето може да се преживее там, където се намираш, и тъжно-то е, че не всички знаят това.

„Раят на Земята" това означава да преживееш всички удивителни неща, радости, вълнения, възбу­дата от цялото щастие на живота. Не ти е нужно нищо повече от това, което съм ти дал, за да отидеш в рая. вашата планета е рай и е нужно са­мо да отворите очи, за да го видите.

всъщност въпросът ти, Крие, е кога ще ум­реш. Не мога да ти кажа, защото това е решение, което ти ще вземеш сам.

Когато видиш и почувстваш, че условията са съвършени, тогава ще го направиш и нито миг пре­ди това, нито миг по-късно. Това ще бъде твой из­бор, а не Мой.

Ти все повтаряш това! Но аз нямам усещането, че из­бирам каквото и да било! Струва ми се. че животът ми се „случва"!

в такъв случай трябва да промениш отноше­нието си по този въпрос. Ти участваш в сътворя­ването на всичко ставащо заедно с хората, които те заобикалят. Това е, което искам да ти кажа.

Можеш да промениш това, което преживяваш като промениш мисленето си. После като проме­ниш онова, което говориш. След това като проме­ниш онова, което вършиш.

Това е триделният Процес на Творение. Той е най-могъщото средство, с което някога можеш да разполагаш.

вие в действителност живеете вечно! Не трябва да умирате. Това искам да кажа тук. вие живеете и продължавате да живеете, само че под друга форма.

Не съм казал, че трябва да го напускате. Хора­та са избрали да напускат своите тела вследствие на начина, по който се отнасят към тях, поради околната среда и между другото и поради своя на­чин на живот.

Хората могат да останат в тялото си далеч по-дълго, отколкото смятат за възможно. Те могат

да направят това индивидуално и като общество, следвайки някои от указанията, които вече ви дадох. Но все пак, приканвам да не гледате на отде­лянето си от тялото - което наричате „смърт" -като на нещо страшно и нежелано. Не е задължително то да бъде подобно преживяване,

Не. Не е, ако сами не решите да бъде такава за вас. Както и по отношение на останалото в живо­та, всичко зависи от вашата гледна точка. Пер­спективата, от която гледате на нещата, оформя вашия опит.

Ако се страхуваш за това „какво ще ти се слу­чи" след смъртта, ти ще бъдеш уплашен от нея. Ако смяташ, че смъртта е край на живота, ще се боиш от това, че може да настъпи.

От друга страна, ако си наясно какво ще се слу­чи след смъртта, ти ще бъдеш в. мир по отноше­ние на нея. Може да има следа от тъга, но също та­ка и вълнение, сякаш постъпваш в колеж, променяш работата си, преместваш се в нов град.

Да. Просто използвах едно сравнение, за да раз­береш какво е усещането, но ако се замислиш, тя много прилича на такова преживяване.

Когато разбереш, че смъртта не е край на жи­вота, че животът продължава вечно, преходът ня­ма да ти се строи толкова нежелан.

Но къде ще отида - в рая или в ада?

Да, това е въпросът, който тревожи мнозина. Нека да отхвърлим тази тревога завинаги. Ще си дойдеш у дома при Мен.

Както говорихме и преди - такова място ка­то ад не съществува.

Но Ти каза по-рано, че съществува преживяването на ада, което е преживяване на разделение от Бога?

Да. Добре казано. Ти наистина следиш разгово­ра ни. Ще ти обясня какво става с теб в момента на смъртта.

Преживяваш онова, което желаеш, което изби­раш или очакваш да преживееш. Както физически­ят живот, така и духовният ще бъде сътворен от теб, от собствените ти мисли, идеи и вярвания.

Можеш да си сътвориш преживяване на ада, но ти си го правил на земята и си оцелявал, така може да бъде и в отвъдния живот. Щом решиш, че вече не избираш адови преживявания, можеш да ги прекратиш. Тогава ще узнаеш, че си всъщност в рая, където можеш да преживееш всичко, което желаеш, със скоростта на мислите си.

Когато пожелаеш.

в момента на своята смърт ще бъдеш за­обиколен от хората, които обичаш и които са си отишли преди теб и те с любов и радост ще те водят - ако поискаш, ще прежибееш тяхното присъствие в този момент.

Означава, че ще почувстваш как любимите ти хора са наоколо, ако избереш това преживяване. И ако не го очакваш и не мислиш, че ще го преживееш, няма да го изпиташ. Те ще бъдат там, но ти ня­ма да почувстваш присъствието им. Те ще обичат, те ще те направляват въпреки всичко и когато сам решиш, ще изпиташ тяхното присъствие.

Същото е и по време на живота ти на земята. Починалите ти близки веднага идват наоколо ти със скоростта на собствената ти мисъл. Ако си с отворено съзнание, ще преживееш и ще разбереш, че са наоколо ти.

Това се отнася между другото и за Бог. Както в живота, така във вечността.

Да прав си. животът Е безсмислен. в това е смисълът му.

Няма смисъл в живота, освен онзи, който му придаваш ти. Ако животът имаше смисъл, кой ще­ше да бъде онзи, който да му придава смисъла? Ако

кажеш „Бог", защо да му придам смисъл и да го пазя в тайна?

Нима наистина мислиш, че има някакъв смисъл в живота, който Аз съм вложил в него и след тоба съм те накарал да го търсиш през целия си жибот? Така ли си го представяш?

- Къде? в Светото писание.

Кое Свето писание? Прекрасно знаеш кое Свето писание.

Не, не зная кое имаш предвид. Библията ли? Или Корана? Или Талмуда? Упанишадите или Книга­та на мормоните? А може би Пали Канон или Бхага-ват-гита, или Дао Дъ Дзин? Би могло да бъде също Ригведа, или Брахмана или Буда-Дхарма?

Наистина ли? Действително ли ме разбра? Защо­то съществуват стотици известни религии на пла­нетата и всяка има свое учение и свои писания. Коя от тях би си избрал за единственото слово Божие?

Да, разбира се. И какъв е смисълът на живота според Писанието, което си избрал?

Казвам ти тук и сега! Казвам ти, ти си прав. животът е безсмислен. Ако имаше в него смисъл, който да му придам Аз, ти нямаше да имаш друг из­бор освен да използваш своя живот, за да осъщест­виш този смисъл. Но Аз съм те сътворил, за да тво­риш, а не за да се подчиняваш. Бог не се подчинява на никого, а Аз съм ви създал по свой образ и подобие.

животът е създаден безсмислен съвсем целена­сочено, за да бъдете свободни да му придадете смисъл по ваш избор. И това вие осъществявате индивидуално и като общество всеки ден.

Така ли? Наистина ли избираме всеки ден смисъла на живота си?

Да. Заявявате какъв е смисълът на живота чрез своето поведение. вие можете да контролира­те поведението си и да влияете върху поведение­то на другите хора.

Да, Барби. Както и за СПИН. Също и за множествената склероза, мускулната атрофия, болест­та на Алцхаймер и за всяка друга болест, която можеш да споменеш.

Можете да се излекувате от тези болести по три начина.

Първо, като предотвратявате тяхното по­явяване. (Това може да стане по редица начини -от промяна на житейските ви навици до промяна

на генетичния код при раждане.)

второ, като възстановявате органите и тъканите от болестите, които не сте предотв­ратили. (Това може да стане като използвате реге­нерацията на клетките на самото човешко тяло и всъщност „изградите отново" увредените части от тялото.)

Трето, посредством силата на вярата. Като молите за изцеление и „знаете със сигурност", че ще го получите.

През годините, които предстоят, човешкият род ще започне да разбира всичко това. Един ден то всъщност ще изглежда много просто.

Аз не го върша. всичко, което ви е нужно да знаете, за да лекувате болестите и изцелите тя­лото си, е кодирано в самото ваше тяло.

Дал съм ви този учебник. вие самите сте учеб­никът. Изучавайте функционирането на тялото и внимателно се вглеждайте в неговите механизми. Изследвайте чудодейните клетки, които могат да се превърнат във всяка една част на тялото от ко­стите до сърдечния мускул и мозъчната тъкан. вни­мателно се вгледайте, както правите в момента, в генетичния код на хората и в целия живот. Дори и в момента вие разкривате тайните на живота.

Но защо трябва да чакаме толкова дълго? Защо не ни разкриеш тези неща по-скоро?

животът напълно се разкрива пред живота всеки миг. Не става въпрос каква част бива разкри­та, а на каква част ще повярвате.

Така например, от самото начало е могло да се наблюдава, че Земята се върти около Слънцето. Чо­вешкият род просто е отказал да повярва.

Някои хора действително са наблюдавали, че Земята се върти около Слънцето, но когато са из­разили своите наблюдения публично, това е поро­дило огромен теологичен дебат, главно защото е било в противоречие с някои от духовните учения на времето си, твърдящи, че хората са най-висши-те творения на Бога и следователно Слънцето трябва да се върти около Земята!

Много други научни и медицински открития са били отхвърляни или дори заклеймявани на вашата планета, защото са били в противоречие с онова, което хората са смятали, че вече знаят по въпро­са или защото са разклащали основите на изграде­ни религиозни вярвания.

Хората предпочитат да се придържат към убежденията си, дори ако грешат, вместо да въз­приемат нова гледна точка за нещата, които са в противоречие с техните вярвания и убеждения.

Точно така. Човечеството и днес остава в същото положение. По тази причина и настояща­та книга ще бъде отхвърлена от някои. Идеята, че Бог може да бъде в пряко общуване с вас - да не го­ворим за самото му послание, е в противоречие с почти всички религиозни вярвания, поддържани от повечето общества.

Но ще ти кажа нещо. всичко, написано тук, един ден ще бъде общоприето.

Освен ако не бъде.

вие творите своята реалност и вие ще реши­те какъв искате да бъде вашият свят.

Ще изберете ли свят, в който Бог говори ясно и просто, отговаря на вашите въпроси непосредст­вено и ви дава средство да промените своя живот?

Ще изберете ли свят, в който болестите мо­гат завинаги да се преодолеят и болестта да ста­не нещо от миналото?

Ще изберете ли една планета с безопасна окол­на среда, с неизтощени природни ресурси?

Смятате ли, че тези идеи могат да се превърнат във ваша реалност? Ако мислите така, те ще се превърнат. Но не могат да се превърнат, ако не ги приемете.

Нещата са напълно прости.

Можеш, разбира се, и въпросът е великолепен!

Първо, трябва да промениш начина, по който гледаш на нещата. Трябва да разбереш, че Аз съм ти изпратил само ангели, че съм ти дарил само чудеса.

След това, трябва да си спомниш, че „поражението" е илюзия. в действителност човек не може да се провали.

винаги помни: Ти не можеш да се провалиш.

Когато се почувстваш засегната или разочаро­вана, погледни на това като на един подарък, кой­то отваряш, за да откриеш какво съкровище се крие вътре.

Не позволявай нищо да се превърне в пречка за

теб. Нищо. Знай, че можеш да имаш и да преживееш всичко, което искаш, ако само повярваш.

И най-вече знай, че всичко става за твое добро винаги. Дори, когато „изглежда", че не получаваш това, което искаш в действителност, получаваш онова, което си избрала.

Запомни, че на известно ниво на съзнание ти си предизвикала всяка среща и преживяване по при­чини, които са в съвършена хармония с целите на твоята душа.

в този смисъл всичко е желано от теб и ти ви­наги получаваш, каквото искаш. Когато узнаеш и разбереш това, ти ще си овладяла изкуството да се живее.

Нека всеки миг да бъде благословение за теб -дори миговете на оскърбление и разочарование - из­ползвай тази сила, за да погледнеш на нещата така, както искаш, отхвърли страданието от тези миго­ве. Те могат да бъдат болезнени, но не се налага да страдаш. Можеш да изпитваш болка, без да стра­даш.

Научи се да приемаш поражението като по­редното стъпало по стълбата към успеха. Не го разглеждай като „поражение", а като победа от друг характер.

Когато видиш какъв дар ти предоставя жи­вотът в най-големите скърби и най-дълбоки траге­дии, тогава приемаш Христос. Тогава ставаш ка­то Буда. Съществува недосегаемост, която не може да бъде нарушена. Съществува вътрешен мир, който не може да бъде накърнен. Съществува ра­дост, която е безкрайна.

Човешката раса в продължение на векоРе, е вярвала, че Бог е отмъстителен и по този начин е оправдавала духът на мъст. Хората не са разбира­ли, че са образ и подобие Божие. Мислели са, че Бог е образ и подобие на човеците.

Аз не се нуждая от мъст и не търся мъст. То­ва е така, защото не мога да бъда наранен, нито засегнат по някакъв начин.

Ако вие живеете с убеждението, че може да ви се нанесе рана или страдание, вече действате „безбожно", независимо дали се стремите към мъст или не. всяка мисъл, че се нуждаете от мъст, е отъждествяване на себе си с нещо, което стои по-ниско от Бога - и следователно е „безбожно".

Така че, отговорът на твоя въпрос е, да.

Недей обаче „да се обвиняваш", че изпитваш подобни чувства - не се обвинявай за нищо, което си чувствала или вършила. Това е било просто мо­мент, в който забравяш коя е била Твоята Истин­ска Същност.

Спомняйки си своята същинска самоличност, ще разбереш, че няма причина да се чувстваш ви­новна или „да се самообвиняваш" за онези „безбожни" неща, които си. мислила, говорила или вършила.

Ще разбереш, че всичко е част от еволюцията -на собственото ти развитие, еволюцията на чо­вешкия род и на твоята душа.

Ще видиш следователно, че не си се „провали­ла", а само си направила крачка към успеха.

Защо има бели и черни хора?

Анонимен

Не са от значение техническите причини. Те са свързани просто с пигментацията на кожата, развити в процеса на човешката еволюция, осъще­ствен по различни места на Земята.

Но тава съвсем не са истинските причини, а само процесът на изява на тези истински причини във вашата реалност.

Така например, карането на кола е техническа­та причина, благодарение на която стигаш до мага­зина. Реалната причина да отидеш обаче е да си ку­пиш хляб, масло, яйца и мляко. вие сте създали кола­та (както и много други изобретения) като сред­ства или механизъм, чрез който да осъществявате намеренията си, но вашите намерения са реалната причина, поради която използвате тези средства. животът във физическо тяло и еволюцията на този живот е средство, чрез което душите осъще­ствяват собствените си цели. Хората са черни и бели (а има хора с други цветове на кожата) по същата причина, поради която са мъже и жени, ви­соки и ниски, полигамни и моногамни, предпочита­щи да си служат с лява или дясна ръка.

Хората използват генетични средства, за да творят различия, защото при отсъствието на онова, което не си, отсъства и онова, което си.

Помогни ми да разбера. Това си остава неясно за мен.

За да преживееш себе си по определен начин, нужно е да създадеш условия да преживееш себе си по друг начин. Само тогава можеш да познаеш себе си като конкретна индивидуализация на Цялото -единствено по рода си и специфично въплъщение на всичко, Което Е.

Без студено не може да има топло, без горе не може да има долу...

О, да. Сега си спомням.

Ти си една човешка снежинка.

Падаш от Божието небе като удивителен ин­дивид, като уникален израз на Чудото на живота.

Когато пристигнеш на Земята, се смесваш с други, които също като теб са зашеметяващо уни­кални, но в същото време заедно изграждате една по-широка, красива картина.

После започвате да променяте своите форми, да се разтопявате и превръщате в единно тяло, да летите с лекота в единен поток.

Най-сетне привидно изчезвате (макар и съще­ствуването ви да продължава, но без да се вижда) и вие се издигате на небето, откъдето сте дошли, за да започне цикълът отново.

Пътят на Снежинката е съвършена метафора за пътя на душата.

Питам се дали е в реда на нещата или е просто някакво наше хрумване да се свържеш с един чо­век за цял живот? Редно ли е да живееш с даден човек без да му се обричаш във „вярност за цял живот"?

Оозан, 19, Свйнт Луис, Мисури

Няма правила на небето, които да те задължа-ват да останеш с един човек до края на живота си, за да бъдеш с него сега.