Разговори с бога за младите нийл Доналд Уолш

Не ви изпращам в ада. Марша, нито по тази, нито по някаква друга причина. Ти посочи едно противоречие, което разкрива колко е объркан човеш­кият род по отношение на преживяването на страдание.

Разбира се, няма никакъв смисъл да се отнесеш към една котка по-човешки, отколкото към своята баба. Логиката говори за това, че никое човешко същество не би трябвало да преживява безсмисле­но страдание.

Означава ли това, че няма нищо лошо да се помогне на един човек да умре, ако е болен?

Лекарите правят това през цялото време. Са­мо че не казват на никого. Някои семейства ти­хомълком са пожелавали това и самите те са го пра­вили при определени случаи. Очевидно е, че има об­стоятелства, при които хората преценяват, че ня­ма нищо лошо в това. Но трябва да се има предвид, че гражданските закони в повечето страни го забра­няват. Човек може да отиде в затвора за това.

Нито човешките закони, нито теологиите на хората е трябвало да съответстват на някакъв смисъл.

Едно от нещата, които младите хора би трябвало да извършат, за да променят света, е промяна именно на законите, които са безсмис­лени.

Но ако си толкова всемогъщ, защо просто не сложиш край на страданието завинаги. Защо не го елиминираш като възможност от човешкия опит?

Брад, 15

Дал съм ви всички средства, за да го елимини­рате вие, Брад. Но човешките същества разпола­гат със свободната си воля и са предпочели да не използват тези средства.

Повечето от условията на вашата планета, които причиняват човешко страдание, са създаде­ни от самите хора и тези условия могат с лекота да се преодолеят. Хората чисто и просто не жела­ят да го направят.

Голям процент от болестите, почти всички от тях, могат да се предотвратят като се про­мени човешкото поведение.

Смъртта, причинена от неразбирателства и войни, може да се предотврати просто като се промени човешкото поведение чрез промяна на вярванията на хората.

Дори и повечето нещастни случаи могат да бъдат предотвратени като се променят човеш­ките убеждения и поведение.

Емоционалният стрес, чувството за безпокой­ство, страх, вина, депресия и душевно страдание -това са все неща, които могат да се преодолеят просто като се промени човешкото поведение.

Можеш ли да ми дадеш някои примери?

Хората могат да спрат да пушат и по този начин да избегнат милиони часове страдание и хи­ляди смърти ежегодно.

второ, хората могат да спрат да се хранят с плътта на мъртви животни и да постигнат същото.

Хората могат да премахнат леснодостъпни-

me оръжия и наркотици, които се доставят зад всеки ъгъ/\ и да постигнат същото.

Хората могат да спрат да изхвърлят химика­ли в реките и потоците и отровни вещества във въздуха, да изсичат милиони дървета - много от които стари и незаменими и да спрат да изчерп­ват ресурсите на земята по-бързо, отколкото зе­мята може да ги възстанови.

Хората биха могли да решат - чисто и про­сто да решат - че независимо от индивидуалните си, национални и международни различия и несъгла­сия, те няма да се убиват помежду си, ще намерят други разрешения на въпросите.

Хората биха могли да решат да спрат да жи­веят с тайни лъжи и лицемерие и да започнат да си казват истината един на друг.

Хората биха могли да създадат нови критерии в живота си, да променят своите приоритети, да разширят самоопределението на своето Аз и да задълбочат разбиранията си за любовта.

Те могат да направят не само това, но и мно­го повече.

Заради краткосрочни придобивки. Те не жела­ят да се откажат от това, което могат да придо­бият в този момент. Дали това е удоволствието на момента или печалбата на момента, те нямат желание да се откажат от нея. По такъв начин стават късогледи, неспособни да видят или призна­ят вредата, която нанасят на себе си и на другите в перспективата на времето.

Условията и обстоятелствата, които причи­няват страдания в света, могат да се променят. Обществото трябва да промени своите вярвания и убеждения, а след това и поведението си. в това е надеждата.

вие сте „обществото" на утрешния ден. Със средствата, които ви давам сега, вие можете да създадете един по-нов свят, ако пожелаете.

Основното поведение, което хората трябва да променят, е тенденцията да търсят краткост-рочни облаги, оставайки слепи за дългосрочните последици.

Ако забележиш в себе си подобно поведение и пожелаеш, да го променяш още сега, можеш да го направиш. Не е нужно да чакаш да порастеш. Можеш да изградиш едно ново поведение сега, така че само за няколко месеца да се подготвиш да преми­неш на по-висок етап от живота си, подготвен за ролята, която трябва да осъществиш.

Какво мога да сторя сега?

виж дали си щастлив, когато се вгледаш в пер­спектива при вземането на решения и правенето на избор. Запитай се какъв искаш да бъде твоят живот в перспективата на времето и какво е по­лезно за осъществяването на твоите намерения.

Така например, ако смяташ, че ще бъдеш ща­стлив да завършиш училище без много да.се напря­гаш, тревожиш и натоварваш - дали ще бъде за теб по-лесно в момента да изпълниш задълженията си или да избягаш от клас още сега, защото предпочиташ да правиш нещо друго?

Ако смяташ, че ще бъдеш щастлив в живота, ако нямаш усложнения със здравето или емоционал­ни предизвикателства и затруднения, дали би било полезно да използваш наркотици или да увреждаш тялото си с алкохол, защото в този момент това може да ти се стори приятно?

Ти твориш тук своя живот и можеш да пра­виш с него, каквото си поискаш, но знай че не сътворяваш само тази секунда, минута или час. Ти твориш останалата част от живота си тук, сега, в настоящето.

Запомни завинаги: Изборът и решенията, които взимаш в момента, не се ограничават в своето въздействие до този момент, в който са взети.

Казано по друг начин: Често решаваш повече, отколкото си мислиш, че решаваш.

Това не значи да се превърнеш в страхливо оглеждащ се предпазлив плъх. Означава да бъдеш вни­мателен, когато разглеждаш възможните резулта­ти от изборите, които правиш, включително оне­зи резултати, които биха могли да се получат мал­ко по-нататък в бъдеще.

По-възрастните не винаги са сторвали това, всъщност рядко са го правили. Но не бъди прекале­но суров с тях. До голяма степен човешкият род живее в една илюзия.

Едва напоследък информацията за истинската същност на живота и ролята на всеки човек в него става достъпна чрез един ясен и понятен подход.

Когато хората променят поведението си, Уес­ли, и когато разберат, че сами създават преживя-ванията си, свързани със страдание.

Още в този миг може да се изцели страдание­то - във всички условия - напълно всички.

Така ли?

Да. Не всички условия могат да се преодолеят, но хората могат да се изцелят.

Да. Преодоляването е промяна на условията. А изцелението е промяна на начина, по който преживяваш тези условия.

Така например, може да съществува условието главоболие и ти можеш да промениш начина, по който го преживяваш, без да промениш факта, че такова условие съществува, тоест, че ти имаш главоболие.

всеки е успявал да направи това. Например ре­шаваш, че главоболието няма да ти попречи на не­що, което искаш да извършиш и го правиш въпреки своето главоболие. Съвсем скоро започваш да чув­стваш, че имаш главоболие, но не страдаш от него.

Това имам предвид, когато казвам „изцеление" без„преодоляване".

Често такъв вид изцеление поражда преодоля­ване на болката. Главоболието изчезва спонтанно.

Използвам този прост пример, защото е мно­го обичаен. Хората са прилагали този процес в до­ста по-сериозни условия, отколкото е главоболие­то. Такива изцеления се наричат благословени и преодоляването на такива страдания често бива наричано чудо.

Болката и страданието не са едно и също нещо. Болката е физическо или емоционално преживяване, а страданието е твоята гледна точка към него.

Означава, че човек може да изпитва болка, без да страда от нея. Болката е нещо, което чувстваш, а страданието е етикетът, който й поставяш.

Не си луд и това е много добър въпрос. Но съществува и много добър отговор.

Много хора изпитват болка, без да страдат. Майките, които раждат, са един пример. Много майки, не само, че не страдат при раждане, но всъщност, когато почувстват болката, приемат я с радост. Щастливи са от нея.

Много хора с хронични болки (болки, които продължават ден след ден) в резултат на травма или заболяване се научават да живеят с болката, без да страдат. Някои са толкова щастливи, че са живи, че успяват да овладеят болката, която дру­ги хора биха сметнали за непоносима.

Съществуват и още примери, когато физичес­ката болка не води задължително до страдание. Да ти извадят зъба може и да е болезнено, но би могло да бъде облекчение от страданието. Това е само един от примерите, но съществуват и много други.

Що се отнася до емоционалната болка, все по­вече хора започват да разбират, че тя може да бъде път към изцеление и не е задължително да бъ­де източник на страдание, а на развитие. Скръбта е един от примерите. Гневът, който човек изразя­ва, без да нарани другите и без да застрашава са­мия себе си, е друг такъв пример.

Болката и страданието, с други думи, не са ед­но и също нещо. Ако искаш да прекратиш страда­нието, когато все още изпитваш болка, промени отношението си към смисъла на болката. Използ­вай своята болка. Приеми я като средство да фор­мираш своя опит.

Aз имам много въпроси и зная, че каза, че ако имам въпрос, мога да се обърна към Бога, но какво да пра­вя, ако имам много въпроси. Ето само някои от тях. За­що хората умират? Защо живеем в ада? Нима моят живот е нечий сън? Какво представлява Небесното царство? Защо хората не могат да живеят вечно?

Андреа, 17

О, благодаря ти, Андреа! Благодаря, че те за­нимават тези въпроси! Нека да ги разгледаме един по един.

Хората не умират, Андреа, те само променят своята форма. във времето съществуват под фор­мата на така наречените „човешки същества". След това приемат формата, която ти наричаш „духовни същества". Те могат да се преобразяват в човешка форма винаги, когато пожелаят, а мо­гат да приемат и други форми.

вие всички сте Божествени Същества, които приемат вечно една или друга форма. вие сте Бого­ве в процес на формиране. Или казано по друг на­чин, вие сте Божествена ин-формация.

Защо е така? Защо хората преминават през онова, което се нарича „смърт"? Защото целият жи­вот е един цикъл и човешките създания преминават през своите цикли, също както и всичко останало.

Дори и да не смяташ, че това е необходимо (а между другото, то не е необходимо), ти ще избе­реш да напуснеш сегашното си тяло и да се върнеш към духа, защото такава е природата на самия жи­вот - да се съединяваш с всичко, Което Е (и което наричаш Бог) и след това отново да възникваш от тази всеобщност като нейно индивидуално прояв­ление, а след това да се връщаш към всеобщност-та още веднъж и да повтаряш този цикъл отново и отново във вечността.

Ти самият не би искал този цикъл да „има край", защото ако имаше край, животът щеше да свърши, защото именно този цикъл Е животът. животът е вдишването и издишването на Бога.

Както Луната се върти около Земята, а Земя­та се върти около Слънцето, така и всичко в живо­та се върти циклично, навлизайки и излизайки от единството с всеобщността.

Защо?

Не можеш да преживееш нещо, ако не преживееш неговата противоположност. Не можеш да по­знаваш себе си като „висок", ако не познаваш какво означава „нисък", не можеш да преживееш себе си като „сърдечен", ако не съществуваше „безсърде­чен". Разбираш ли?

Ако не преживееш себе си като „безсърдечен", няма да знаеш какво означава да бъдеш „сърдечен". Ако температурата беше една и съща всеки час, всеки ден, през цялото време, нямаше да знаеш как­во е температура. Когато няма друга температура, когато няма разлика в температурите, само­то преживяване за температура изчезва.

Аналогично, в отсъствието на нещо друго, ко­ето да не е Бог, самото преживяване на Бога изчез­ва. Ако винаги се преживяваш като единен с всичко, Което Е, никога няма да преживееш възобновяване­то на единството си с всичко, Което Е, защото ня­ма да си се отделял от него.

Душата, която е част от Бога, интуитивно знае това и затова желае постоянно да възобновя­ва цикъла на преживяването на единство и отделя­не от всичко, Което Е.

Тя става Единна с всичко и след това се ражда като индивидуална Част от всичкото, свързана с всеобщото, но и отделена от него, както твоята ръка е свързана с крака ти като част от едно и също тяло, но е отделна от него.

Това означава да се родиш отново. И ти ще се раждаш отново и отново много пъти.

вие не живеете в ада. Ад не съществува. И все пак, можете да сътворите илюзия за ад и тогава „адски сигурно" ще го преживеете.

Адът е преживяване на забравата на истин­ската ви същност. Той е мисълта, че сте разделени от Мен завинаги. Адът - това е мисълта, че сте недостойни, необичани и неспособни на любов. Адът означава мисълта, че сте ненужни, безнадеждни и животът ви е безсмислен. вие не сте то­ва, но адът е забрава на истинската ви същност.

Има един сигурен начин всички да си спомните кои сте, припомняйки на другите кои са те. Ако всички взаимно си припомняте своята истинска същност, ще си я спомните непременно.

Това е част от работата, заради която сте

дошли на земята, ако решите да я осъществите. Това е една прекрасна работа. Тя е удоволствие, ра­дост и е изпълнена с любов.

Това е удивително просто. Можеш да го сто­риш с усмивка. С една добра дума. С всяка проява на любов. С тези дребни жестове, които могат да бъдат големи дарове, можеш да върнеш хората към истинската им същност. Можеш да възстано­виш за тях най-върховната представа за същност­та им. Можеш да им върнеш силата, можеш да им върнеш Първородната сила.

Попита ме какво е Царството небесно. Тъкмо това определение най-много. се доближава до него. Царството небесно не съществува като място, то е състояние на съзнанието. То е преживяване на Единение с всичко, Което Е и съзнанието, че ти си част от него, дори и когато не усещаш това.

Попита ме също дали изживяваш нечий сън. въпросът е много интересен и отговорът е - да. Ти изживяваш собствения си сън.

животът е сън. Илюзия. Когато преживееш това, което наричаш „смърт", всъщност преживя-ваш пробуждане от съня, излизаш вън от илюзията и навлизаш във върховната реалност, която нари­чаш Небесно царство. Тази върховна Реалност е гледна точка на съзнанието, а не физическо място.

Отговорът на последния ти въпрос е, че хора­та всъщност „живеят вечно". животът е вечен и „смъртта" е само един хоризонт. в момента на своята смърт ще разбереш това.

Бог не избира кога хората да умрат, Виктория. Аз не съм решил баща ти да умре, когато ти си би­ла толкова малка. Твоят баща умря, когато това стана, защото то беше поредната крачка в пъту­ването на неговата душа.

всичко е съвършено в Божия свят и душата ви­наги преживява най-съвършеното, което може да получи.

Зная, че това е било най-скръбното нещо в жи­вота ти и че приказките за съвършенство няма да надмогнат мъката. И не трябва.

Няма нищо лошо в това да тъгуваш, няма за­що да се извиняваш за него, да се опитваш да се „оправиш", но има начин тъгата да допринесе за твоето развитие.

Можеш да превърнеш тъгата в средство, кое­то да ти помага на теб и на другите в живота*. По този начин можеш да я осмислиш.

Огромната скръб като онази, която преживя-ваш, може да преобрази хората, да ги направи състрадателни, чувствителни и дълбоко съприча­стни човешки същества. Ако преди са били изкуше­ни да поемат в посока на негативност и гняв през остатъка от живота си, то сега те могат да пред­почетат да поемат пътя на щастието и любовта.

Онези, които преобразяват живота си по то­зи начин, са подготвени и напълно способни да по­магат на другите, които се изправят пред подоб­на скръб в живота. И това ще ги накара да се чув­стват пълноценни и удовлетворени.

Нищо „не се очаква „ от теб в живота. Няма определен модел, който трябва да следваш. Няма „мисия", която ти се налага да осъществиш. Има само избор. Избор, който се прави често. всеки път, ежедневно.

във всеки миг е добре да се запиташ: „Как из­ползвам онова, което животът ми е дал?" Когато отговорът е положителен, ти утвърждаваш смисъла на самия живот, който се състои в това да се пресътворяваш отново в поредната върхов­на версия на Най-върховното виждане, което имаш за собствената си Същност.

Това можеш да осъществиш в самия процес на живота, не е нужно да решаваш още сега в този миг нещата по отношение на целия свой живот. Но все­ки момент можеш да си задаваш въпроса и да от­криваш отговора, който е подходящ и смислен и който да ти носи щастие, мир и радост още сега.

вече може би си забелязала, че много твои при­ятели се обръщат към теб, когато имат нужда да поговорят с някого или да чуят някого, дори да да­дат някакъв съвет.

Това не е случайно. Ти вече започваш да вибри­раш с енергията на дълбокото разбиране и съпричастие към другите, които са объркани, страдат и се чувстват наранени. Как ще постъпиш с тази част от своята същност зависи от собственото ти ре­шение. Но няма никакво съмнение, че тя съществува и съществува поради собствения ти житейски опит.

И така, в известен смисъл, който сега ти мо­жеш да разбереш по-добре, смъртта на баща ти в началото на твоя живот е поредната стъпка по пътя и на ТВОЯТА душа.

Като две нишки в огромно пано животът на баща ти и твоят собствен живот са втъкани

един в друг и свързани в изящен дизайн.

Иска ми се някой да може да ми каже как трябва да изглежда цялостната картина, за да разбера поне защо нещата са се случили така.

Моя прекрасна приятелко, причината, поради която никой не може да ти каже това, е че карти­ната още не е завършена. Ти я създаваш тъкмо сега. Както я създава и твоят баща. Мислиш ли, че той е умрял? Казвам ти, че не е и никога няма да умре. Той живее вечно и завинаги и това не е последният път, когато пътеките ви ще се срещнат.

Нито пък е първият.

Душата не се свързва с тялото в неподходящ или неправилен момент, „твърде рано" или „твърде късно".

Цялостният план на душата не винаги е знаен на съзнателно ниво - както не може да се познава и разбира от другите съзнания. Аз обаче те уверя­вам, че за твоя баща предназначението на душата вече е ясно. И ще дойде ден, в който и на теб също ще ти стане ясно. Обещавам ти.

А дотогава, довери се на живота. Това те при­канва твоят баща на небето. Довери се на живота и го обичай. живей го цялостно.

живей го пълноценно, живей го щастливо.

Радвай се.

Разпръсквай радостта.

Разпръсквай любовта.

Те се свързват, Алекс. Свързват се.

Не искам да ти се сторя „смахнат" Алекс, но не­ка да ти дам един пример. Нашата Виктория, която зададе горния въпрос, получи вест от своя баща.

Тя може да й повярва или не според собствено­то си желание. Това няма да промени факта, че ней­ният баща й помогна да достигне до тази книга, за да й каже точно това, което се нуждаеше да чуе -че той е добре, че тя ще бъде добре, че всичко се е случило съвършено и да бъде щастлива.

Смяташ ли, че Виктория зададе този въпрос и получи този отговор случайно?

Няма нищо случайно, Алекс.

Сега ще разширя своя отговор...

Починалите ви близки могат да се озоват близо до вас със скоростта на вашата мисъл. Те всъщност са близо да вас. Идват мигновено, с радост и широ­ки усмивки, заливат ви със своята любов. вие може-те да почувствате и всъщност действително го усещате, когато се отворите за това.

Но когато почувствате тази енергия на свет­лина и любов, не я наричайте ваше въображение, не й поставяйте никакви етикети. Тя е най-доброто мислене, което можете да имате.

Запомни завинаги: Каквото мислите, това ще ви се случва.

Ако мислите, че вашите любими са с вас, осо­бено във време на нужда, когато съветът им ви е наистина потребен, ще отворите съзнанието си

за истината, че са с вас в момента, в който ги по­викате.

Ако мислите, че си въобразявате, тогава фак­тът, че тяхната същност е около вас, ще ви се губи от съзнанието и няма да можете да го преживеете.

вие всички сте способни да комуникирате с ду­ховете. Това искам да кажа. Нямате нужда от ме­диум или ясновидец, който да ви улесни. Което не означава, че те не могат да ви улеснят. Означава само, че нямате нужда от тях, за да общувате с душите на своите любими.

Тук обаче трябва да поясним какво означава „духове". Не говоря за „духове" в обичайния смисъл на „призраци". Използвайки думата „дух", аз имам предвид онази страна на човека, която понякога бива наричана „душа".

Едно и също ли са „духът" и „душата"?

Да. Чувал си да се говори, че хората са триединни същества, състоящи се от тяло, съзнание и дух. Този трети аспект на човека е духът. Това е най-съществената страна на вашата Същност. Най-основният елемент на самите вас. От духа произтича всичко и всичко се завръща към духа.

вие можете да бъдете във връзка с душата си, а след това и с душите на Другите. Ще бъде труд­но първо да се свържеш с другите души, ако не си се свързал със собствената си душа. Трудно е да се свържеш и да преживееш или да бъдеш чувствите­лен към присъствието на друга душа, ако не си се свързал, не си преживял и не си чувствителен към собствената си душа.

Защо?

Защото тази връзка се извършва на нивото на душата. Душата е част от теб, свързана с всичко останало, тялото е онази част от теб, разделена от всичко останало.

Съзнанието е мостът между двете.

Как да използвам съзнанието си, за да намеря своята душа?

По пътя на собствените си мисли. Първо трябва да повярваш, че имаш душа. Да започнеш да виждаш себе си, какъвто си в действителност - дух, живеещ в тяло, който има съзнание.

винаги помни: Твоето тяло не е тъждествено с теб самия. То е нещо, което притежаваш. Съзнание­то ти не е тъждествено с теб, то е нещо, което из-ползваш. Душата ти е твоята същност.

Използвай съзнанието си, но само за кратко. Използвай съзнанието си само колкото да си кажеш, че имаш душа, че си струва да я търсиш и че не си идентичен със своето тяло или съзнание. Тогава преодолей съзнанието. Отърси се от мислите. Из­празни ума си и се отдай на преживяването.