Разширен наръчник за ползване на обучителен пакет „училища без дискриминация” в гимназиалния курс на образованието по метода „връстници обучават връстници”

Сесия по втори епизод Нови места

• 
  Да се осъзнаят политическите и социални механизми, които разделят обществото
  
• 
  Учениците да осъзнаят влиянието на тези разделения върху техните отношения с връстниците им
  
• 
  Да осъзнаят действията си, с които на практика включват или изключват свои съученици
  

1. Втори епизод на филма – „Нови места”, който се показва на екран или голям монитор.

2. Цветни лепящи се точки

3. Речник на понятията и Каталог на правата на човека (публикувани са на интернет страницата на обучителния пакет ).

4. Листи за флипчарт,комплект маркери, хартиено тиксо, комплект лепящи се точки
Въведение и общи насоки за фасилитатора:

Запознайте се със значението на включване и изключване и тяхната връзка с дискриминацията, използвайки Речника на понятията. Запознайте се с правото на защита срещу мъчения и лошо отнасяне; право на равенство и защита от дискриминация ( виж Каталога на правата на човека). Полезна информация и примери от практиката на КЗД може да намерите в презентацията към епизод 2, публикувана на уеб страницата на проекта.

Хората от мнозинствата трудно разбират какво е това социална изолация в страната си. Те са свикнали „да са като другите”, да споделят общ език, обща култура, история и пр. Едва когато напуснат държавата, в която живеят и отидат да живеят другаде, те могат да усетят този проблем. Но винаги могат да се завърнат обратно.

В същото време има хора, с които от столетия живеем заедно, на една територия и които остават „чужди” в страната си. А и няма къде да отидат, или дори и да има, то не са длъжни или не могат да го направят. Това са постоянно изключените в нашето общество – малцинствата ( не само по етнически или религиозен признак, малцинства съществуват и по други признаци: езикови, сексуални, по убеждения или по вид увреждане и други). Ще кажете, че кой им пречи да се приобщават. Защо са се затворили в своите общности и не искат да са като нас? Много често приобщаването се възприема като едностранен процес – например искаме малцинствата да станат като нас мнозинството, т.е да се променят, да стопят различията си с мнозинството и да заприличат на него - иначе казано, да станат такива по еталона и образеца на мнозинството. Но в действителност включването не означава точно този начин на преодоляване на различията. Включването не означава различните да се променят и да станат като „стандартните”, за да бъдат приети от тях. В някои случаи механично премахване на различията обективно и практически не е възможно да се случи само с желание, например промяна в цвета на кожата: бялата кожа може да потъмнее, ако е изложена на слънчеви лъчи, но тъмната кожа няма как да се изсвестли с естествени средства. В други случаи промяната под натиск, идващ извън общността, се приравнява на асимилация, която е забранена в демократичните общества – например промяната в етно-религиозните и културални обичаи и традиции в посока на уеднаквяването им с тези на мнозинството, под външно влияние, без значение дали влиянието е с относително мирни средства (като принуда от обстоятелствата и липса на избор) или по друг по-твърд механизъм (забрани и санкции). Включването е двупосочен процес - изисква желание, усилие от всички участници, за да може „различните” да бъдат приемани и третирани равностойно, въпреки и при запазване на различията им в сравнение с мнозинството. Липсата на подобно разбиране за включването и неприлагането му на практика, е една от причините за изключването - съзнателно или несъзнателно изолирайки различните, ние ги „принуждаваме” да се затварят, защото или по естествени причини не могат да станат като нас (например не всички хора могат да са с бял цвят на кожата, или не са длъжни да под натиск да променят совите културални характеристики. Така влизаме в един порочен кръг, от който е трудно да се измъкнем, ако не разберем принципите и механизмите на етническото изключване и не разберем как се осъществява приобщаването и включването. Защото друга алтернатива няма. Изключването е форма на дискриминация (виж Каталога на правата на човека, Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, Международна конвенция за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените и други).

Епизодът от филма поставя точно такъв проблем. От една страна децата не приемат различното дете, а от друга, то самото не настоява да се приобщи, защото това изисква усилия не само от негова страна, а от целия клас, но опитът му го е научил, че може да понесе допълнителни страдания.

Няма как да се обясни проблема със социалната изолация, ако не се преживее.Затова, преди дискусията по филма, е добре първо да се направи упражнението „Етикети” и след него да се направи дискусията.

Какво научихте от предишната сесия? Как се почувствахте?

Не е необходимо всички участници да вземат отношение. Достатъчно е няколко да споделят усещанията си.

Упражнението за разгряване е полезно за по-бързото включване на участниците в процеса. Такива можете да намерите в секция „Упражнения” на интернет страницата на обучителния пакет, както и в Разширения наръчник за ползване на обучителния пакет в прогимназиалния курс, в раздел „Как да започне обучителния курс” .

2. Гледане на филма „Уроци по толерантност”, Епизод №2 – Нови места – пуснете само този епизод

3. Упражнение „ЕТИКЕТИ”
Цели:

• 
  Да се усетят ефектите от социалната изолация.
  
• 
  Да се разкрият механизмите на социалното включване.
  

• 
  3 различни цвята лепящи се точки (стикери)
  
• 
  флипчарт
  
• 
  маркери
  
• 
  лента
  

1. Въвеждане в играта. Кажете на учениците, че те ще играят една игра, в която те трябва да поздравят другите участници в групата по различен начин в зависимост от цвета на стикерите залепени на челата им.

2. Помолете 12 ученика от класа, по желание, да излязат извън класната стая. Залепете им по един стикер – четири зелени, четири жълти и четири червени.

3. Помолете участниците да си затворят очите докато лепите стикерите на челата им. Те не трябва да знаят какъв е стикера на челото им.

4. Помолете учениците останали в стаята да се отнасят с влизащите им съученици в зависимост от цветът на стикера, върху челата им:

• 
  Тези със зеления стикер са много важни хора и вие сте много радостни да ги видите и поздравите.
  
• 
  Тези със жълтия стикер са обикновените хора, които срещате ежедневно. Можете да ги поздравите или просто да минете покрай тях без да им обръщате внимание.
  
• 
  Тези с червения стикер са хората, които не просто не искате да поздравите, а дори предпочитате да не ги виждате. Смятате, че те могат да ви причинят проблеми. Затова и се опитвате да ги избягвате.
  

5. Прекратявате играта (след 5-10 минути) и карате хората със стикерите да се разделят на групи в зависимост от това с какъв стикер мислят че са.

6. Питате всяка група как са приели отношението на другите и как са се чувствали.
Въпроси за дискусия:

• 
  Какво е чувството да имаш червен, жълт или зелен стикер на челото ти?
  
• 
  Как хората реагират на начина, по който са третирани - индивидуално или колективно?
  
• 
  Има ли някакви групи от хора в нашето общество, които са изключени или редовно дискриминирани? Ако да, кой? Кои са червените?
  
• 
  Има ли групи в обществото, които са привилегировани? Ако е така, кои са те? Кои са Зелените?
  
• 
  Кои са жълтите?
  
• 
  Какво е влиянието на този вид дискриминация?
  
• 
  Как можем да преодолее този вид дискриминация? Какво можем да направим заедно?
  

Стикерите могат да се поставят на стратегически подбрани участници. Например, да поставете зелени стикери на участниците , които са по-тихи и червени на тези, които са по-гласовити.

• 
  Позната ли ви е тази ситуация?
  

• 
  Как се чувства човек, поставен в социална изолация?
  
• 
  Допустимо ли е да изолираме някого заради етническият му произход?
  

• 
  Как отговаря социално изолирания човек? Защо твърди, че така му е по-добре? (Запознайте участниците с явлението автодискриминация - форма на самодискриминиране на основата на това, че индивидът е нежелан и/ или изключен от болшинството от останалите членове на обществото, заради което пренебрегва собствените си права ( не ги защитава и/или се отказва от тях, повлиян от общите нагласи), за да се даде предимство на другите и  за да не предизвиква ръст на негативно отношение към себе си.
  

• 
  Какво можем да направим, за да осъществим социалното включване?
  
• 
  На какви реални случки от вашия клас ви напомня тази игра?
  
• 
  Съгласни ли сте с твърдението”Щом всички изолират някого, значи причината е в него/нея.”
  
• 
  Може да подберете и други въпроси за дискусия към епизода сред тези, предложени към същия епизод в Разширения наръчник за прогимназиалния курс.
  

• 
  Какво ви направи най-дълбоко впечатление?
  
• 
  Какво научихте от това упражнение?
  
• 
  Какво ще направите в бъдеще, когато се озовавате в подобна ситуация?