Приоритети и специфични цели за развитие

9.4. Приоритети и специфични цели за развитие

Отчитайки факта, че основната роля на новия РПР е да определи стратегията за развитие на ЮЗР за следващия седемгодишен период 2014-2020 г. , като същевременно служи като стратегически документ за координация на дейностите по прилагане на секторните политики на територията на района. РПР следва да създаде и максимално широка „контактна плоскост” по отношение на новите оперативни програми, като служи за основа за идентифициране на проекти, които отговарят на конкретните нужди на района и биха допринесли за по-ефективно използване на неговия потенциал. Паралелното изработване на регионалния план и на оперативните програми предполага динамични промени в паралел, защото структурата и приоритетите на последните са в процес на уточняване. Предвид постигнатата координация на националните приоритети за развитие в различни области в Националната програма за развитие „България 2020” и постигнатото съответствие с нея на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и на проекта на ОП „Региони в растеж” 2014-2020 г. би могло да се приеме че стратегическите цели и приоритетите на РПР на ЮЗР могат да се считат за относително стабилни. Възможните промени в бъдеще ще касаят най-ниското стратегическо ниво на този план – специфичните цели и съответните действия. На това ниво е заявен и регионалния принос към поетите национални ангажименти по стратегия „Европа 2020”¹¹ под формата на съответни специфични цели с количествени стойности, съобразени с изходното състояние и потенциала на ЮЗР.

След петгодишно прилагане на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013” е отчетено движение в желаната посока, но не и постигане на желаното ниво. Доказват го скромните параметри на макроикономическата рамка (и национална и регионална). Продължаването на усилията към повишаване на конкурентоспособността е безспорна необходимост. Дали е необходима промяна във фокуса се подсказва в промененото наименование на новия аналог на оперативната програма за периода 2014-2020 г. – „Иновации и конкурентоспособност”.

Постигането на устойчив икономически растеж чрез развитие на конкурентоспособна икономика, ще продължи да е ключът към желаното качество и стандарт на живот в региона. През следващите 7 години усилията ще се фокусират върху иновациите, технологичното обновяване на МСП и повсеместно преминаване към нисковъглеродна икономика. Потенциалът за развитие в тези насоки е голям, но изходната позиция е твърде ниска (в сравнителен план с други сравнително добре развити райони в ЕС).
Специфична цел I.1: Развитие на научно-изследователската и развойна дейност (НИРД). До 2020 г., делът на инвестициите в НИРД от БВП на района да достигне 2,5%

Последователното прилагане на политика за стимулиране на иновациите е ключов фактор за конкурентоспособност. Иновациите са шансът за възстановяване и на българската икономика. Стабилната фискална и макроикономическа позиция на страната позволява да се подобри средата за иновативни експортни предприятия чрез въвеждането на устойчива и модерна държавна иновационна политика. Целта е да се създаде конкурентна индустриална база с модерна иновативна инфраструктура.

Иновационният потенциал на икономиката ще се повиши чрез:

• 
  Технологично обновяване и повишаване на производителността;
  
• 
  Повишаване на броя на заетите във високотехнологичните отрасли;
  
• 
  Нарастване на износа на високотехнологичните продукти;
  
• 
  Привличане на инвестиции в технологични отрасли;
  
• 
  Насърчаване на системните екоиновации и биоикономиката.
  

• 
  Повишаване на качеството на човешкия ресурс;
  
• 
  Изграждане на подходяща инфраструктура – научна и иновационна – инкубатори (поне по един във всяка област), изследователски центрове за върхови технологии (София, Благоевград), центрове за технологичен трансфер, технологични паркове;
  
• 
  Подобряване достъпа до финансиране за високотехнологичните и експортно ориентирани МСП и фирми, включително във връзка с развитие на нисковъглеродна икономика;
  
• 
  Подобряване на регулаторната рамка за стимулиране на иновационната активност;
  
• 
  Развитие на иновации в международни мрежи;
  
• 
  Подкрепа за научно-изследователската и приложната дейност в университетите и др. научни организации /БАН/ и обвързването й с решаването на актуалните проблеми на развитието.
  

Финансирането на проектите по тази цел ще разчита на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020” , както и на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020”.

Подобно на иновациите, и процесът за подпомагане на технологичното обновяване в МСП следва да продължи. Вече много български предприятия са конкурентоспособни на европейските пазари. Все повече български фирми предлагат и поддържат постоянно качество на продукцията си. Но възможностите на МСП чрез крайните си продукти да устоят на конкурентния натиск на европейските производители са все още ограничени. Това предполага затруднения за по-голямата част от МСП да се задържат на пазара (български и/или външен). Остарели, енергоемки технологии и оборудване са все още масов проблем. Иновациите имат сравнително малка тежест сред силните страни на българските МСП. За повечето предприятия, конкурентоспособността се свързва основно с ниската цена на работната сила и ниската цена на продукцията. Подкрепата на проекти за технологично обновление в производствените процеси ще доведе освен до повишаване на конкурентоспособността на произведените стоки, и до намаляване деградацията на земите и почвите и ще ограничи негативните въздействия върху околната среда

Запазването или отвоюването на конкурентна позиция в глобализираща се икономика, при това в трайна рецесия, е и ще бъде свързано с внедряване на нови, ефективни (вкл. енергийно) технологии с фокус върху малките и средните предприятия. Не по-маловажни са и действията за подобряване на връзките на предприятията с изследователските и образователни центрове. Наличието на най-много висши учебни заведения на територията на ЮЗР дава възможност за подкрепа и ориентиране на научно-изследователската дейност, осъществявана в тях, към решаване на проблемите с технологичното обновяване и развитието на иновации за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.

Фактор за повишена икономическа гъвкавост, устойчивост и конкурентоспособност е развитието на клъстерите. Макар и развити в по-малка степен, те са факт в ЮЗР. Съществуват изявени предпоставки за създаване на жизнени клъстери в областта на ИКТ, машиностроене, мехатроника, микроелектроника, индустриални цифрови системи, дървообработка, добивна индустрия и др. Специфичен авангард за София е индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ), обединяващ около 50 фирми с мисия да въведат електромобилността.

Финансирането на дейностите/проектите ще разчита на новата ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020”.
Специфична цел І.3: Подобряване на бизнес инфраструктурата в индустриалните зони

Тази цел се фокусира върху физическата среда за функциониране на икономиката. Добре устроени индустриални зони са базова предпоставка за инвестиционна атрактивност и обратно. Старите индустриални зони са с остаряла инфраструктура, някои са полуразрушени, с много комуникационни, екологични и функционални проблеми. Новите – с недоизградена или липсваща инфраструктура. В такъв пространствен контекст усилията в другите направления (технологично обновяване, енергийна ефективност, конкурентоспособност) биха се осуетили. Проблемът е наследен от десетилетия и трудно намира решения. Целта за обновяване на индустриалните зони се пренася от предходния планов период. Междинните резултати от постигането й са символични. Залог за по-голям успех през новия планов период са ИПГВР в 11 града на ЮЗР¹². Действията по тази цел ще се насочат както към обновяване на стари и изграждане на нови индустриални зони, така и към съвременните форми на технологични паркове, бизнес паркове и бизнес инкубатори. В обхвата на специфичната цел се включват и мерки за инграждане на прилежаща инфраструктура за индустриалните, технологични и бизнес зони – пътна инфраструктура, ВиК системи, електро и газоснабдяване, системи за широколентов интернет.

Развитието на нови индустриални и производствени зони, както и ревитализацията на старите ще отчита границите и режимите на всички защитени по реда на специален закон територии и зони като:

- Зоните за защита на водите по реда на чл.119а от Закона за водите и предвидените за тях мерки в плановете за управление на речните басейни- Дунавски, Източнобеломорски, и Западнобеломорски;

- Паметниците на културата и техните охранителни зони;

- Защитените територии, определени по Закона за защитените територии;

- Защитените зони, свързани с опазването на биологичното разнообразие.

Мерките и проектите по тази специфична цел ще разчитат на финансова подкрепа от новата Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020” и Оперативна прогама „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020”.

Качествата „уникалност”, „атрактивност” и „масово потребление” правят туристическите продукти продаваеми, а туристическия отрасъл – желан, динамичен компонент на всяка конкурентоспособна икономика. Многократни проучвания по повод туристическо планиране установяват и потвърждават изключително богат и разнообразен рекреационно-туристически потенциал на ЮЗР. Установилата се през последните две десетилетия „формула” на регионалния туризъм остава непроменена: „бизнес – ски – балнео туризъм”. Обемът на реализираните нощувки в бизнес центъра (София), ски центровете (Банско и Самоков) и балнео центъра (Сандански) формира 85% от общия за района. Всички останали общини (31 от общо 35 с регистрирана туристическа дейност) допринасят 15% в сектора. Същевременно, значителен потенциал за развитие на алтернативни форми на туризъм стои неоползотворен. Недостатъчно оползотворен е и уникалният термо-минерален ресурс на района¹³.

Въпреки установените традиции, отчетеното развитие и благоприятните фактори, в сектора на туризма в района има непреодолени слабости: недобре развит туристически продукт като цяло, неразвита мрежа от фирми за услуги и доставки в туризма, недостатъчно квалифициран персонал в сферата на туристическите услуги, лошо състояние и ограничен достъп до природни и КИН обекти, недобра база за настаняване.

Целта за оползотворяване на туристическите ресурси ще се постигне с действия в три направления: 1) Подобряване на инфраструктурата – транспортна, инженерна, социална и туристическа; 2) Съхраняване, опазване и подобряване на качествата на туристическите ресурси - природни, културни и антропогенни; 3) Институционална координация – между администрации и фирми в туризма.

Неоползотворени възможности за устойчиво развитие на регионалния туризъм във всичките му форми се крият във формирането на клъстерни структури. Изявени са предпоставки за следните туристически клъстери:

• 
  Клъстер „Ски туризъм” – включващ изявените ски дестинации Банско, Боровец и зона „Витоша”;
  
• 
  Клъстер „Балнеология и СПА” - Сандански, Кюстендил, Велинград, Сапарева баня, Горна баня, Овча купел, Банкя, Костенец, Добринище, с.Баня и др.; Локализациите с термо-минерални извори в района са над 30 и могат да формират равномерна мрежа от балнео-центрове. Към момента повечето са с недоразвит потенциал.
  

• 
  Развитие на природни, културни и исторически атракции от национално и световно
  

• 
  Развитие на ски и всички други форми на зимния туризъм;
  
• 
  Популяризиране на селския познавателен туризъм, насочен към самобитността на отделните части на района;
  
• 
  Развитие на екотуризма
  
• 
  Насърчаване на спа и баленоложкия туризъм;
  
• 
  Подобряване на достъпа и прилежащата туристическа инфраструктура;
  
• 
  Формиране и маркетинг на регионални туристически продукти;
  
• 
  Популяризиране на природното и културно наследство;
  

Развитието на ски туризма, както и на другите форми на туризъм ще се осъществява в съответствие с устройствените планове на туристическите и ски зоните. Отчитането на ограниченията и режимите на територията ще допринася за устойчивото развитие на туризма, съобразно местния потенциал при съхраняване на качеството на природната среда. Характеристиките и потенциалът на района позволяват да се избегне концентрацията на туристите в една или две зони, а да се разсредоточат на територията на района, като се включи наличния неизползван потенциал за познавателен, еко, селски и спа туризъм, което би допринесло за постигане на по-равномерно натоварване на туристическата инфраструктура не само през зимния сезон. Развитието на туризма като цяло ще отчита нормите за рекреационно натоварване и статута на територията.

Мерките и проектите в тази сфера ще разчитат на финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020” и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.
Специфична цел І.5: Развитие на конкурентоспособен аграрен сектор и жизнени селски райони

Подобно на туризма, и аграрният сектор съдържа сериозен потенциал за принос към конкурентоспособна икономика. Макар и със скромен дял в БВП на района (само 2%), значимостта му е не по-малка от тази в цялата страна, защото:

• 
  Аграрният отрасъл и селските райони са неразделен бином – живот в първия означава живот и във втория и обратното;
  
• 
  ЮЗР съхранява уникални природо-климатични комплекси за овощарство, включително за биоземеделие;
  

• 
  Производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси чрез въвеждане на иновации;
  
• 
  Мобилизиране на потенциала на селските райони за постигане на балансирано социално и териториално развитие;
  
• 
  Възстановяване и модернизиране на хидромелиоративната инфраструктура, осигуряваща ефективно ползване на водата (ниски загуби), достъпни цени и добро управление;
  
• 
  Възстановяване и реконструкция на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите (речни корекции, диги, дренажи);
  
• 
  Насърчаване развитието на биологичното земеделие (в екологично чисти райони с възможности за напояване). Съчетаването на биоземеделие с природни дадености е ресурс за екотуризъм и база за устойчива местна икономика;
  

За предотвратяване на негативното въздействие върху водните тела и зоните за защита на водите се предвиждат следните мерки:

- Прилагане на добри земеделски практики / в т.ч. Правила за добри земеделски практики, одобрени със заповед на МЗХ;

- Прилагане на водоспестяващи техники и технологии за напояване;

- Контрол върху прилагането на торове и препарати, вкл. Прилагане на задължителните по нитратната директива общи и допълнителни мерки и мерки за съхранение на азотосъдържащи торове, съгласно Програмата от мерки за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони;

- Контрол върху водовземането;

- Изграждане на санитарно-охранителни зони около източниците за питейно-битово водоснабдяване.

Финансирането на мерките и проектите по тази цел ще се подкрепи от новата Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

Проблемите на техническата инфраструктура са перманентни. Най-големите разлики между установени потребности и разполагаеми финансови ресурси са именно в тази сфера. Проблемите в свързаността и състоянието на пътната мрежа бяха потвърдени от анкета сред общинските и областни администрации. Остри дефицити и проблем „амортизираност” бяха разкрити и във ВиК сектора в същата анкета. Това налага пренасянето на приоритета в новия планов период 2014-2020 г.

По отношение на предметния обхват на заварения приоритет се предлага промяна. Под горното наименование остават пътна, ВиК, ТБО, ИКТ, газоснабдителна и енергийна инфраструктури. Специфичната цел ІІ.2. „Възстановяване и опазване на околната среда” се обособява в нов приоритет.

Развитието на съществуващата и изграждането на нова техническа инфраструктура ще отчита границите и режимите на всички защитени по реда на специален закон територии и зони като:

- Зоните за защита на водите по реда на чл.119а от Закона за водите и предвидените за тях мерки в плановете за управление на речните басейни- Дунавски, Източнобеломорски, и Западнобеломорски;

- Паметниците на културата и техните охраннителни зони;

- Защитените територии, определени по Закона за защитените територии;

- Защитените зони, свързани с опазването на биологичното разнообразие;

- Санитарно-охранителните зони, водите в зоните за съществуващо и перспективно ползване/ зоните за къпане/.
Специфична цел ІІ.1: Подобряване на регионалната и местна транспортна инфраструктура

От голямо значение за устойчивото интегриране на ЮЗР в националната и европейската пътна мрежа е продължаване на изграждането на автомагистралите и скоростни пътища в района. В това направление през следващия програмен период приоритетни проекти в ЮЗР се очаква да бъдат:

- Доизграждането на автомагистрала „Струма” (изграждане на лот 3 и завършване на лот 2 и лот 4);

- Изграждане на автомагистрала Калотина-София – общ транспортен проект, който се сътои от три основни части - Западната дъга на СОП, скоростен път София – Калотина и Северната скоростна тангента на София;

- Модернизация на път I-1 ( Е-79 ) Видин – Ботевград;

Други два пътни проекта от национално и международно значение, които са включени в Стратегията за подобряване на транспортната свързаност в страната, са реконструкция на път Е-871/СП София – Кюстендил - Гюешево и изграждане на скоростен път „Рила”.

Поддържането на общинската пътна мрежа, реконструкцията и рехабилитацията на пътищата от II-ри и III-ти клас, също са сред приоритетните проблеми на района. Затова ще продължат усилията за доизграждане и подобряване на споменатите пътища, осигуряващи свързаността на селищната мрежа и връзките с основни транспортни коридори. Критериите за приоритетност включват осигуряването на подобрен достъп до местата за предоставяне на публични услуги като образование, здравеопазване, административни услуги, култура, туристически локализации, индустриални центрове и други важни за развитието на района обекти.

Актуална остава отдавна разкритата потребност от доизграждане и рехабилитация на пътната мрежа в периферната южна и западна част на района, както и във водосбора на р.Места. Откриването на нови ГКПП със съседна Македония следва да е съчетано с подходящо развитие на пътната инфраструктура, за да се постигне по-голям ефект и въздействие на територията на района и особено на периферията й по западната граница.

Необходимо е да продължи модернизацията на ж.п. инфраструктурата в ЮЗР, която има регионално, национално и наднационално значение. Сред приоритетни проекти се очаква да бъдат модернизация на ж.п. линиите: София – Драгоман; София – Пловдив; Видин – София и София – Перник – Радомир. Предвижда се и цялостна реконструкция на сградата на Централна ж.п. гара – София и предгаровото пространство.

Възможности за развитие на регионалната транспортна инфраструктура могат да бъдат търсени и чрез:

- Поддържане и развитие на теснолинейната линия Велинград-Добринище и потенциалното и продължение до гр. Гоце Делчев;

- Развитието на по-малки летища от регионално значение, като например летище „Мусомища“ край Гоце Делчев и летището в с.Кондофрей (община Радомир).

Приоритетен инфраструктурен проект с голямо значение за град София е разширението на софийското метро. До 2015 г. следва да бъде приключен етап 3: Лот 1 – „Бул.Цариградско шосе-Летище София“ и Лот 2 – „ж.к.Младост1 – Бизнес парк в Младост 4“. През следващия програмен период се предвижда да бъде реализиран и проектът за  изграждането на трети метродиаметър на метрото в София с трасе бул.Ботевградско шосе – бул. Владимир Вазов – Централна градска част – ж.к. Овча купел.

Проектите по тази цел ще могат да разчитат на финансова подкрепа по ОП „Транспорт 2014-2020”, ОП „Региони в растеж 2014-2020” и по новата ПРСР.

Подобно на пътната инфраструктура, ВиК сектора е с разкрити потребности, надхвърлящи текущите и средносрочни ресурсни възможности. Затова е необходимо приоритизиране и концентрация на намесите.

Като най-мащабен и належащ проблем за следващия планов период е подмяната на амортизирани водопроводни мрежи и намаляване на загубите на питейна вода. Въпреки високата степен на изграденост на водоснабдителните мрежи и значителните водни ресурси, в района все още има населени места с недостатъчно водоподаване или отклонения в качеството на питейната вода. На тях следва да се обърне специално внимание и те следва да са абсолютен приоритет в съответните областни стратегии и общински планове. Изграждането на ПСПВ и нови водоизточници в териториите с горепосочените проблеми следва да е част от мерките за реализация на специфичната цел.

Изграждането и реконструкцията на канализационни мрежи и ПСОВ е вторият приоритет на сектора, следван от изграждането на необходимите ПСПВ.

Проектите по тази цел ще бъдат подкрепени по ОП „Околна среда 2014-2020” и ПРСР 2014-2020 за селските райони.
Специфична цел ІI.3: Усъвършенстване на системата за управление на ТБО

Организацията по сметосъбирането и сметоизвозването е почти решен проблем. Все още нерешен въпрос е депонирането на отпадъцитенякои общини от района. Необходими са повсеместни усилия за въвеждане на добрите практики в разделното събиране, сортирането и преработката на ТБО. Планирани, но още нереализирани са и мащабни инвестиции в регионални депа за отпадъци.

Доизграждането и оптимизирането на системите за управление на отпадъците в района включва следните основни дейности:

• 
  Изграждане на съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци;
  
• 
  Монтиране на сепариращи инсталации за битови отпадъци в площадките на регионалните депа;
  
• 
  Оптимизиране на системите за събиране и транспортиране на битови отпадъци, вкл. разделното им събиране;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за компостиране на биоразградими отпадъци;
  
• 
  Изграждане на депа за строителни отпадъци и съоръжения за рециклирането им;
  
• 
  Модернизация на съществуващи и изграждане на нови инсинератори;
  
• 
  Поетапно закриване и рекултивация на стари общински депа;
  
• 
  Информационни и комуникационни мерки по управление на отпадъците.
  

Инициативите в тази сфера са предимно на частния сектор. Ролята на публичните администрации е да ги насърчават и подкрепят. Следва да се оползотворят ресурсите и възможностите за изграждане на съоръжения за използване на геотермална енергия, енергията от биомаса, от вятър, слънце и вода, както и отпадни продукти от производствени процеси и селскостопанска дейност. Регионът предлага богати възможности за добив на енергия от планинските течения на реките чрез изграждане на малки ВЕЦ. Желано е реализирането на проекти за газификация на населените места по долината на р. Струма, както и по линията Ихтиман –Костенец -Долна баня. В рамките на гореспоменатите възможности, като приоритетно може да се счита изграждането на газова връзка Симитли-Разлог-Банско и потенциалното и продължаване до Гоце Делчев.

Изграждането на нови енергийни мощности, базирани на ВЕИ ще се осъществява в съответствие с поетите от страната ангажименти по прилаганито на Стратегията на ЕС „Европа 2020” и предвижданията на Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2011-2020 г.
Специфична цел IІ.5: Развитие на информационно-комуникационнте технологии за осигуряване на повсеместен достъп, високо качество и широко ползване

Проникването на широколентов достъп в страната (40%) е значително по-ниско от средния показател за ЕС (67%). Ниският български дял се дължи в голяма степен на лошото покритие в периферните, слабонаселени селски райони. Мрежите и услугите на ИКТ са елемент на инженерната инфраструктура с ключово значение за преодоляването на периферността и териториалната изолация. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество. Пазарните сили не могат да осигурят широколентови услуги навсякъде, на достъпни цени и на всички граждани. Затова е необходима държавна намеса, за да се защити обществения интерес в районите с „цифрова изолация” - периферни, гранични, планински, селски. ИКТ ще осигурят възможности за дистанционно обучение, електронни услуги и необятна информация. Макар и недостатъчен, ИКТ са необходим фактор за преодоляване на изолираността на перифериите, за пространственото им сближаване и приобщаване към желания полицентричен модел на развитие на района.

Реализацията на проектите по тази цел ще бъде отговорност на компаниите в ИКТ сектора, подпомогнaти от местните администрации в устройствен и организационен аспект.
Приоритет IІІ. Опазване и подобряване на състоянието на околната среда

Обобщената констатация от актуализирания анализ, че общото състояние на околната среда не се е влошило, не означава, че в този сектор няма проблеми. Напротив, необходими са целенасочени действия за редуциране на замърсителите на въздуха и повърхностните водни течения, за по-добро управление на отпадъците, за рекултивация на нарушени територии, за енергийна ефективност, за опазване на биоразнообразието и ценните ландшафти.

В различните локализации мерките са различни, но изключвайки специфичните точкови замърсители (обекти на специални мерки), повсеместно следва да се подобри състоянието на уличните и тротоарни настилки, както и пропускателната способност на транспортно-комуникационните системи на градовете (особено на София). Необходими са действия за ограничаване на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества от промишлените обекти, както и актуализиране и ефективно прилагане на общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на фини прахови частици ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух. Универсални „помощници” в борбата с праховото замърсяване са и зелените системи на градовете. Вероятността за осезателни подобрения в качеството на атмосферния въздух в следващите седем години е висока, предвид предстоящата реализация на интегрирани планове (съдържащи комплексни екологични мерки) в 11 града на района. Сред тези мерки следва да бъде и подкрепата за масово навлизане на електромобилността чрез местни преференции и изграждане на зарядна инфраструктура. Включването на електрическата мобилност при разработване на системи за интегриран градски транспорт е от ключово значение предвид директивите на ЕС в тази насока. Следва да се предвиди подкрепа за насърчаване производството и закупуването на електробуси, изграждането на зарядна инфраструктура, разработване на транспортни схеми, анализи и бизнес планове за електрически транспорт.

ЮЗР е с много „рани” от добивна индустрия. Наследена „болест” е и водната ерозия. Изследване за податливостта от водна ерозия (по проект „Устойчиво управление на земята”) отнася 70% от територията на района към четвърта и по-тежка категория на узвимост (по 7-степенна скала).

Предпазването от природни рискове и борбата срещу водната ерозия ще се реализира чрез:

• 
  Изграждане на инфраструктура за предотвратяване на наводнения, свлачища, брегова ерозия (диги, подпорни стени и други укрепващи съоръжения);
  
• 
  Развитие на информационни системи, изграждане на системи за ранно предупреждение и подобряване на прогнозирането, инвестиционни и институционални мерки за осигуряване на превенция на риска от наводнения;
  
• 
  Актуализация на Плановете за управление на риска от наводнения; ще бъдат отчетени Предварителните оценки за оценка на риска от наводнения, разработени от Басейновите дирекции;
  
• 
  Определяне на границите на водите и водните обекти и оценка на земеползването за осигуряване на необходимата проводимост;
  

• 
  Рекултивация на нарушените от индустриална и селскостопанска дейност терени;
  

• 
  Използване на ролята на горските масиви (увеличаване на залесените площи, подобряване на горскостопанската инфраструктура за борба с ерозията);
  

• 
  Дейности за предотвратяване и потушаване на пожари, включително чрез закупуване на противопожарна техника, изграждане на системи за наблюдение против пожари и пожароизвестяване, провеждане на обучения и информационни кампании.
  

Изпълнението на мерки за повишаване на обществената информираност ще допринесе за постигане висока степен на информираност за състоянието на компонентите на околната среда в региона и формиране на активно обществено поведение, свързано с проява на грижи и действия за нейното опазване; очертаване на основните фактори на въздействие върху специфичните климатични условия на региона; посочване на начини за адаптация към променените климатични условия според конкретния риск, застрашаващ здравето и живота на хората; формулиране на адекватни превантивни действия, които могат да доведат до намаляване на риска от нарушаване на екологичното равновесие в региона.

Реализирането на дейности, свързани с екологичното образование могат да се осъществяват чрез провеждане на обучителни семинари, информационни дни, форуми и дискусии, конкурси и открити уроци, организиране на художествени и фото-изложби, издаване на информационни материали (брошури, плакати, флаери, CD и др.)

Мащабни информационно–образователни кампании в училища, читалища, ведомства, фирми, общини, малки населени места и др., организирани от публични и неправителствени организации с цел активиране и фокусиране на обществените нагласи и поведение към предизвикателствата на екосредата, могат да се организират по повод различни Международни и Световни дни от Еко-календара - Световен ден на влажните зони, Международен ден на енергийната ефективност, Световен ден на водата, Международен ден на птиците и Седмицата на гората, Международен ден на земята, Световни дни на мигриращите птици, Международен ден на климата и Международен ден на биоразнообразието, Международен ден за опазване на околната среда, Еньовден, Седмица на мобилността и др.

Проектите по тази цел ще се финансират от ОПРР 2014-2020, ОПОС 2014-2020, както и ПРСР 2014-2020.
Специфична цел ІIІ.3: Опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии

Биоразнообразието е екологичен капитал и туристически ресурс. Запазването и поддържането му е непрекъснат процес на управление на мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти, в т.ч. и културни ландшафти. Тази мрежа следва да се укрепва и разширява. Важен фактор за постигане на целта е екологичното образование и възпитание, осигуряващи масово възприемане на тези ценности като необходими и свои.

Тук се включват и дейности и програми, насочени към запазване и устойчиво ползване на типовете природни местообитания на биологичните видове на територията на ЮЗР.

Проектите и мерките по тази цел ще се финансират от ОПОС 2014-2020.

Тази цел е комплексна. Застъпва както екологични аспекти от предходните цели, така и стопански, социални и пространствени. Освен високия природен потенциал за производство на дървесина, устойчивото управление на горите и опазването на биоразнообразието създава шанс за поддържане и съживяване на селските райони чрез допълнителни дейности и заетост в атрактивна среда за туризъм и рекреация.

Многоаспектното ползване на горите предполага и много насоки за развитие и действия:

• 
  Стопанисване – увеличаване на залесените площи, подобряване на състоянието на горите; подобряване на горскостопанската инфраструктура чрез изграждане на нови и подобряване на съществуващи горски пътища и съоръжения за борба с ерозията;
  
• 
  Защита – подобряване на устойчивостта и здравословното състояние на горите, вкл. адаптивността им към климатичните промени и антропогенните натоварвания;
  
• 
  Опазване от пожари – намаляване на пожарната опасност и създаване на предпоставки за навременно откриване и потушаване на горските пожари;
  
• 
  Охрана – създаване на нов модел за охрана на горите от посегателства и нарушения;
  
• 
  Ползване на дървесина – създаване на нормативни, технически и технологични условия за ползване на дървопроизводствения потенциал на горите и подобряване на средообразуващите им функции;
  
• 
  Биологично и ландшафтно богатство – опазване и възстановяване на компонентите на биологичното и ландшафтно разнообразие чрез интегриране на консервационни цели в горскостопанските практики и природосъобразно управление на горите;
  
• 
  Туризъм и рекреация – развитие и използване на туристическия потенциал на горите ; интегриране на туризма с традиционните дейности по управлението им;
  
• 
  Социални функции – увеличаване на заетостта в сектора и на социалните ползи от горите;
  
• 
  Горска индустрия – развитие на конкурентоспособна горска индустрия за преработка на дървесина и производство на изделия с висока принадена стойност;
  
• 
  Недървесни продукти и ловни стопанства – създаване на нормативни и организационни условия за устойчиво използване на лечебни растения, гъби и горски плодове; подобряване на състоянието и популациите в ловните стопанства.
  

През 2011 г. Министерство на земеделието и храните (МЗХ) одобри „Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и намаляване на негативното влияние на климатичните промени върху тях” като важен документ в областта на борбата с негативното влияние на климатичните промени.

Мерките и проектите в горския сектор ще се финансират по ОПРР (за туризъм) и по ПРСР, както и от други източници на финасиране - със собствени средства на Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП - отговорно за стопанисването на държавните гори в ЮЗР), от държавния бюджет за структурите на Изпълнителна агенция по горите, със собствени средства на собствениците на недържавни гори, с финансови инструменти като LIFE+, SOUTHEAST EUROPE, INTERREG IVC, по линия на трансграничното сътрудничество и др.
Приоритет ІV. Повишаване конкурентоспособността на човешките ресурси и подобряване качествата на урбанизираната среда¹⁴

Всичко се прави от хората и за хората. Този приоритет съдържа комплекса от действия, гарантиращи достъп на всички до качествена урбанизирана среда и социален сервиз.

Тази специфична цел е „наследство” от предходния план. Тя е актуална и за следващия планов период. Промените в съдържанието й отразяват основните приоритети на ЕС и националната политика в областта на развитие на човешките ресурси. В тази цел са вградени и част от поетите регионални ангажименти по стратегия „Европа 2020”. Увеличеният дял висшисти, намалената безработица, увеличената заетост и заздравената образователна база са солидните предпоставки и за желаната повишена конкурентоспособност на човешките ресурси. В пакета на предпоставките влиза и осигуряването на достъпни и качествени публични услуги в сферата на образование, здравеопазване, социални услуги, култура, спорт).

Действията по тази комплексна цел се насочват в четири основни направления:

• 
  Подобряване на качеството на образованието и обучението, както и на съответствието с потребностите в пазара на труда чрез: модернизиране на системата, укрепване на връзките между образователните институции, изследователския сектор и бизнеса, актуализиране на стари и създаване на нови програми за обучени на средни и висши кадри за нуждите на бизнеса;
  
• 
  Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез: улеснено посредничество и подкрепена мобилност за търсещите работа, приоритезиране на заетостта сред младите хора, достъп до учене през целия живот, подкрепа за адаптиране на работниците и предприятията към глобализацията, подкрепа за самостоятелна заетост;
  
• 
  Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване чрез: повишаване на достъпа до образователни, здравни и социални услуги, интеграция на маргинализирани групи, насърчаване на социалните предприятия;
  
• 
  Модернизация на институциите (в пазара на труда, социалното включване и здравеопазването) и повишаване на капацитета им чрез: нови форми на обслужване («едно гише», електронно обслужване), динамичен мониторинг на пазара на труда, обучения на служителите, повишаване на професионалния капацитет и мотивацията им, подобряване на координация между институциите, изграждане на единни информационни системи,
  

Тази цел мобилизира инструментариума на интегрираното планиране на ниво „град” в името на устойчивото му развитие: рехабилитация на стари производствени зони, подобряване на жилищната среда, благоустрояване на публичните пространства, подобряване на достъпа до публични услуги (образование, здравеопазване, социални услуги), включително за хора с увреждания, мерки за енергийна ефективност, производство на енергия от ВЕИ в градска среда, интегриран градски транспорт, газифициране и др. Мерките по тази специфична цел съдържат възможности за подкрепени намеси в целия комплекс от елементи на урбанизираната среда:

• 
  Благоустрояване и обзавеждане на градска среда, включително „достъпна среда”;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност на жилищни и публични сгради;
  
• 
  Спортна, културна, образователна, здравна и социална инфраструктура;
  
• 
  Интегриран градски транспорт – инфраструктура, подвижен състав, функциониране, достъпност;
  

Тези публично инициирани намеси, подкрепени от ПЧП, ще гарантират приноса на всеки от визираните градове към националните ангажименти по стратегия „Европа 2020”. Териториалният адрес на тази цел са 11-те града по схема от настоящата ОПРР. Реализацията на бъдещите ИПГВР ще бъде през плановия период 2014-2020 г. по новата ОПРР.

За другите градове и особено за малките градове, на които се разчита за оживяване на изостаналите селски райони, подобен инструмент за подпомагане на интегрирано развитие се предвижда да осигури новата Програма за развитие на селските райони .
Специфична цел IV.3: Селските райони – за да ги има

Процесът на „преструктуриране” в селските райони се развива лавинообразно. Съпротивителните сили намаляват, а демографските проблеми се изострят. Но все още има достатъчно живи ядра, където има смисъл от интегрирани инвестиции в противодействие на социалната, икономическата и демографската деградация. Действията следва да са интегрирани и насочени към: изграждане/обновяване на местна инфраструктура за достъп и инженерно осигуряване, предлагане на основни първични услуги, обновяване и благоустрояване на селата, опазване и валоризиране на културното и природно наследство. Отново туризмът се разглежда като възможност за диверсифициране на икономиката им и създаване на нови привлекателни работни места. Подкрепата на традиционните дейности също би допринесла за съживяването на селските райони. По-значимите природни и културни забележителности в селските райони могат да се включат в регионалните туристически продукти, които да показват спецификата и уникалността на района. Особено внимание следва да се обърне на опазването на местните традиции и обичаи, които са част от богатството на европейското културно разнообразие. Важно е да бъдат насърчавани инвестициите в развитие на малки предприятия в селските райони, работещи като доставчици за производствата, разположение в близките големи индустриални центрове.

Проектите по тази цел ще търсят финансова подкрепа по ПРСР 2014-2020 г.
Специфична цел ІV.4: Балансирано пространствено развитие

След 20 години „инерционно” пространствено развитие, анализите към общинските планове констатират силен поляритет – над 90% концентрация на хора и активности в общинския център. Подобна картина виждаме в областните стратегии. Регионалните планове също показват тенденциите на увеличаващи се неравенства. Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. приема този проблем като основно предизвикателство и насочва към него съответен стратегически пакет.

На този фон се очертават две ясни тези:

• 
  В ЮЗР протичат видими процеси на пространствена поляризация и движение към моноцентрични модели на развитие и на трите нива – общинско, областно, регионално;
  
• 
  ЮЗР се нуждае от обрат към полицентричен модел, но не за сметка на енергията на установения център - София, а чрез подкрепена възможност за оползотворяване на собствените ресурси на останалите области и общини от района.
  

Целта е да се постигне движение към балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на селищните среди. Полицентричната мрежа от градове е модел, развит и защитен в Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 и Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025. Обект на този модел са градовете от първо, второ, трето и четвърто ниво (дефинирани по методика на цитираните документи). Регионалният фрагмент на полицентричния модел съдържа: първо ниво - метрополната зона на София – мега град с европейско значение; второ ниво - полюси на развитие с национално значение – районът няма представител, с изключение на Благоевград, който заради локализацията си в коридор 4 и потенциала си, е включен в това ниво; трето ниво – центрове с регионално значение – областните центрове Кюстендил и Перник плюс градовете Дупница и Петрич; четвърто ниво – малки градове с микрорегионално значение, опори за развитието на селските райони.

Тези градове ще формират опорната мрежа от населени места, генерираща растеж и осигуряваща адекватно ниво на услуги за гравитиращите към тях територии.

Тази цел ще се реализира чрез останалите в регионалния план. Тя задава пространствените координати за инвестициите по другите цели.

Този приоритет има две основни теми – „диалог със съседите в района” и „диалог със съседите отвън”. Вътрешните проблеми в управлението касаят координацията и капацитета на администрациите. Външните отношения в контекста на РПР касаят пространственото сближаване с европейските региони чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество.

Въпреки преследването на основната цел на регионалната политика - кохезията, регионалните анализи отчитат трайни тенденции в обратна посока. Предвид динамиката и сложността в управлението на регионалното развитие, укрепването на институционалния капацитет и координацията между звената, са постоянна и още по-изявена необходимост. Осезателното подобряване на ефективността на институциите в регионалното развитие ще се търси в три направления: подобряване на институционалната координация в стратегическото планиране на регионалното развитие; подобряване на административните услуги за регионално развитие; развитие на междуобщинските партньорства като ефективна форма за регионално развитие и повишаване на капацитета за подготовка и управление на проекти.
Специфична цел V.1: Подобряване на координацията между администрациите в стратегическото планиране на регионалното развитие

Целта е насочена към преодоляване на констатиран от междинните оценки на съответните планови документи проблем - липсата на достатъчна координация между звената на управление. Тази координация следва да се осъществява както хоризонтално - между отделните общини, области и райони, така и вертикално - между звената на национално, регионално и локално нива на планиране и управление. Целта ще се реализира чрез новата ОП „Добро управление 2014-2020” (ОПДУ).

Подобряването на административните услуги на населението и бизнеса е предпоставка за постигане на ускорено социално-икономическо развитие на местно и регионално ниво. Това е свързано пряко и с повишаване на капацитета на съответните администрации и звена на планирането. Целта ще се реализира чрез новата ОПДУ 2014-2020.

Междуобщинските партньорства са вече практики с традиции в сферата на техническата и екологичната инфраструктури, в туризма и други сфери на дейности с надобщински мащаби. Потенциалите на тези партньорства все още не са оползотворени изцяло. Евдновременно с това, усилено следва да бъдат насърчавани всички възможности, които предлагат партньорствата между публичния, частния и неправителствения сектор. По този начин могат да се спестят ресурси и да се осигури синергичен ефект за почти всяко индивидуално действие/проект. Независимо от оказваната в рамките на предприсъединителните и оперативните програми подкрепа за изграждане на капацитет на публичната администрация за разработване и управление на проекти, дефицитите в този аспект са факт. Освен пряко продължение на подкрепата и през следващия планов период, акцент следва да бъде поставен и върху междуобщинското партниране и партньорството между публичния, частния и неправителствения сектор при изготвяне и управление на проекти.

Целта ще се реализира чрез новата ОПДУ 2014-2020.
Специфична цел V.4: Териториално сближаване чрез трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество

Този изпитан инструмент на европейската кохезионна политика е актуален и ще бъде прилаган и в програмния период 2014-2020.г. Той ще продължи да се използва за изграждане на съвременни модели на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество чрез:

• 
  Развитие на трансграничното сътрудничество за мобилизиране потенциала на периферните гранични територии (в утвърдените райони за ТГС с Гърция, Македония и Сърбия); планираният ефект на социално, икономическо и пространствено сближаване ще се постигне с дейности като подобряване на инфраструктурните връзки, развитие на съвместни икономически, социални и културни дейности, съвместно управление на рискове и опазване на околната среда, разработване на интегрирани планови документи за управление и развитие на граничните територии и др.;
  
• 
  Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество за изграждане на „мостове” за трансфер на опит и добри практики от развитите райони „отличници” на ЕС към българските и в частност, ЮЗР. Ще се реализират многостранни проекти от общ интерес в областта на опазването на околната среда, развитието на транснационалните транспортни и комуникационни мрежи, намаляване на опасностите от технологични и природни рискове, изграждане на мрежи за трансфер на технологии и познания.
  

10. 
    
    Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
    attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
    attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
    attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
    attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
    attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
    attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
    attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
    
    
    
    Изтегляне 3.54 Mb.
    
    Сподели с приятели: