Механизми за активно включване на партньорите при разработването, наблюдението и оценката на РПР на ЮЗР

Механизми за активно включване на партньорите при разработването, наблюдението и оценката на РПР на ЮЗР

Съгласно ЗРР, един от основните принципи, на които се основава провеждането на държавната политика за регионално развитие, е принципът на партньорство, публичност и прозрачност на всички нива при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката. Разработването и използването на механизъм за прилагане на принципа за партньорство и осигуряване на информация и публичност по отношение на новия РПР на ЮЗР за периода 2014-2020 г. има решаващо значение за постигането на целите и приоритетите на плана.

Съгласно законодателството за регионално развитие, проектът на РПР на ЮЗР за периода 2014-2020 г. е обсъден и одобрен от РСР на ЮЗР. РСР е и органът, натоварен с отговорността по наблюдението и оценката на изпълнението на РПР. РСР на ЮЗР е изграден и функционира на принципа на партньорството. В неговия състав са включени:

- Представители на централната изпълнителна власт на ниво заместник-министри от: МРР, МФ, МОСВ, МЗХ, МТСП, МТИТС, МИЕТ, МВР;

- Областните управители на съставните области на ЮЗР;

- Представители на общините от всяка от петте области на ЮЗР (съгласно ЗРР, броят им се определя според населението на съответната област);

- Представители на организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище - Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа”, Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Български съюз на частните предприемачи (БСЧП) „Възраждане”.

ЗРР предвижда на заседанията на РСР със съвещателни функции да участват физически лица и представители на юридически лица, които имат отношение към регионалното развитие. Предвидената в ЗРР възможност за създаване на специализирани комисии към РСР на ЮЗР в областта на публичната инфраструктура, конкурентоспособността, развитието на човешките ресурси и опазването и подобряването на околната среда, допълнително би мобилизирала експертния потенциал на по-широк кръг партньори за консултиране и наблюдение на изпълнението на проекта на актуализиран РПР на ЮЗР.

Обсъждането и одобряването на проекта на РПР на ЮЗР 2014-2020, както и наблюдението на неговото изпълнение от широк кръг от заинтересовани страни в рамките на РСР, е основна мярка за осигуряване и спазване на принципа на партньорство и публичност.

На заседанията на РСР на ЮЗР, проведени на 2 октомври и 5 декември 2012 г. в град Перник, бяха представени принципите, методите и конкретните стъпки по видове дейности при разработването на Регионалния план за развитие на Югозападен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г., както и самият проект на Регионалния план за развитие на Югозападен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. На заседанията, освен членовете на РСР, присъстваха още и: представители на местните власти в лицето на кметовете на общини в ЮЗР, както и представители на Форум Гражданско Участие. Всички предложения, бележки и становища по проекта на РПР на ЮЗР 2014-2020 г., изразени от членовете на РСР и от присъствалите заинтересовани страни, са отразени в проекта на документа.

Във връзка с разработването на целите и приоритетите на РПР на ЮЗР 2014-2020 г. бе проведено анкетно допитване до областните администрации и общините на територията на ЮЗР, както и сред социално-икономическите партньори, обобщени резултати от което са включени в проекта на РПР на ЮЗР 2014-2020 г., а самото анкетно проучване е представено като Приложение №1 към настоящия проект.

В резултат на проведената процедура по обществени консултации, становища по проекта на документа бяха представени от Сдружение с нестопанска цел „Долината на Места“ и Сдружение „Екофорум за устойчиво развитие“. В значителна част направените от тях коментари и предложения са приети и отразени в проекта на РПР на ЮЗР. Изразената активна позиция и направените предложения от страна на обществените партньори допринасят за обогатяване на съдържанието и качеството на проекта на РПР на ЮЗР за периода 2014-2020 г. В тази връзка, към настоящия проект е включено Приложение №3, представящо бележките и предложенията на двете сдружения. Следва да се отбележи, че са отчетени и част от предложенията, направени от Регионално сдружение на общини „Център” в становище, постъпило в МРР извън процедурата по обществени консултации по отношение на проекта на РПР на ЮЗР.

В допълнение, преди внасянето за приемане от Министерски съвет, проектът на РПР на ЮЗР е съгласуван с всички министерства и областни администрации в страната по реда на Устройствения правилник на МС и неговата администрация.

РПР на ЮЗР 2014-2020, както и документите, свързани с действията на съответните органи по неговото актуализиране, изпълнение, наблюдение и оценка, са официална обществена информация и законодателството (чл.18 ал.4 от ППЗРР) предвижда публикуването му на интернет страницата на МРР.

13. Резултати от предварителната оценка на РПР на ЮЗР

Целта на предварителната оценка на РПР е да подобри качеството на стратегическия документ по отношение на:

• 
  Обхвата и фокуса на анализа на актуалните тенденции и процеси, проблеми и потенциали на икономическото, социалното, инфраструктурното и екологичното развитие на ЮЗР;
  
• 
  Съответствието и обвързаността на SWOT-анализа на района със социално–икономическия анализ и с дефинираните цели и приоритети за неговото развитие;
  
• 
  Адекватността на стратегическата част;
  
• 
  Адекватността на предвидените ресурси за постигане на планираните цели и приоритети;
  
• 
  Целесъобразността, яснотата и броя на индикаторите за наблюдение и оценка на изпълнението на плана;
  
• 
  Ефективността на системата за управление на плана;
  
• 
  Съобразяването с хоризонталните политики за устойчиво и социално равнопоставено развитие.
  

Анализът на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите е извършен в съответствие със стандартната методология, според която силните и слабите страни са резултат от влиянието на вътрешни фактори, а възможностите и заплахите – от влиянието на външни фактори. SWOT-анализът се базира на изводи в отделните сектори на аналитичната част, както и на проведена анкета сред заинтересованите страни.

По отношение на SWOT-анализа основните препоръки са за прецизирането му, като са посочени някои констатации в четирите раздела - силни страни, слаби страни, възможности и заплахи, които не са основани на информация от социално-икономическия анализ. В резултат на препоръките, в аналитичната част е прибавена необходимата статистическа информация. Вътрешнорегионалните различия в ЮЗР следват като извод от голяма част от анализираните показатели. Почти всички показатели са изследвани на областно ниво, като са посочени различията в рамките на района. Не са взети предвид коментарите за липса на обоснован анализ на някои от секторите, включени в разделите възможности и заплахи, тъй като възможностите и заплахите са свързани с влиянието на предполагаеми външни фактори върху системата и не са обект на анализ в Регионалния план.

При оценката на реалистичността на визията, целите и приоритетите на Югозападния район в периода 2014-2020 г. и приложимостта на стратегическата рамка, са следвани следните подходи и принципни положения:

• 
  Верифициране на съответствието на Регионалния план за развитие в контекста на реформите на регионалната политика на ЕС;
  
• 
  Планирано намаляване на различията между регионите за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж и заетост;
  
• 
  Ефективно прилагане на принципите на планиране и използване на структурните инструменти на ЕС за регионална политика - очакване и адаптиране към предизвикателствата през следващия период;
  
• 
  Усъвършенстване на системата за управление и прилагане на регионалната политика.
  

Направен е паралел със стратегическата част на изпълнявания в момента Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на ЮЗР 2011-2013 г., като предлаганите стратегически цели, приоритети и специфични цели надграждат вече съществуващите. Принципите, залегнали в Стратегия „Европа 2020” са намерили своето място в настоящия стратегически документ, като са обвързани с приоритети, специфични цели и конкретни дейности.

Отразени са препоръките по отношение на стратегическия пакет:

• 
  Преформулирана е Главната цел – в посока на съкращаване, избягване на повторения на стратегически цели и отчитане спецификата на района;
  
• 
  Прецизирано е количеството на специфичните цели;
  
• 
  В стратегическата рамка е отразена спецификата на района и на вътрешно- регионалните различия.
  

Към индикаторите са поставени следните изисквания:

- Конкретни индикатори, ясни за разбиране и лесни за събиране и обобщаване на специфична информация;

- Измерими индикатори, за които съществуват методи и инструменти за измерване на стойностите на индикаторите и е налична или може да бъде агрегирана достатъчно информация и количествени данни;

- Достъпни индикатори, за които има информационно осигуряване от надеждни източници с необходимата периодичност и качество и са достъпни на приемлива цена;

- Адекватни индикатори, обосновани и подходящи по отношение на целите и приоритетите за развитие;

- Обвързани с времето индикатори на базата на периодична информация, позволяваща сравнения между базови, междинни и целеви стойности в процеса на наблюдение на напредъка и постигането на целите.

Препоръките по отношение на системата от индикатори са изцяло отразени в плана. Съставен е списък с индикатори, групирани в няколко раздела с базови, междинни и целеви стойности (където е приложимо): индикатори, измерващи напредъка по изпълнение на целите на Стратегия „Европа 2020”, ключови макроикономически индикатори, глобални екологични индикатори, специфични индикатори с цел измерване напредъка по изпълнение на приоритетите на плана. За всеки индикатор е посочен източник на информация и период на отчитане.

В частта, свързана с наблюдението, оценката и актуализацията на РПР на ЮЗР за периода 2014-2020 г. ясно е описана системата за наблюдение и оценка, като е дадена подробна информация за съдържанието, отговорните органи и сроковете за изготвяне на годишните доклади, междинната и последващата оценка, както е препоръчано в коментарите на предварителната оценка. Добавена е и информация относно процедурата по актуализация на Плана.

В главата, свързана с прилагане принципа на партньорство, е описан процеса на разработване на плана и консултирането му със заинтересованите страни от ЮЗР. Всички предложения, бележки и становища по проекта на РПР на ЮЗР 2014-2020 г., изразени от заинтересованите страни са отразени в документа.

Като приложение са представени: резултати от анкетното проучване относно определяне на проблемите и приоритетите за развитие на ЮЗР, проведено сред членовете на РСР на ЮЗР и кметове на общини на територията на района; примерни ключови проекти, посочени от заинтересованите страни в процеса на разработване на Регионалния план за развитие.
Мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на РПР на ЮЗР съгласно Становище по екологична оценка № 5-2/2013 г. от 15.05.2013 г. на Министерство на околната среда и водите

А. Общи:

1. Инвестиционни предложения/планове, програми или проекти, за които се изисква ОВОС/ЕО (по реда на глава шеста на ЗООС) и оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитени зони (по реда на ЗБР) да се одобряват по реда на съответния специален закон само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване с препоръките от извършените оценки, както и с условията в съответния акт.

1. При реализацията на съответните дейности да се вземат предвид границите и режимите на всички защитени по реда на специален закон територии и зони, като:

• зоните за защита на водите по реда на чл. 119а от Закона за водите и предвидените за тях мерки за опазване в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски, Източнобеломорски и Западнобеломорски райони;

• паметниците на културата и на техните охранителни зони;

• защитените територии, определени със ЗЗТ, заповедите за обявяването им и с утвърдените планове за управление;

• защитените зони: обявени със заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР; включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, обнародван в „Държавен вестник”; разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 от ЗБР за внасяне в Министерския съвет за приемане;

• санитарно-охранителни зони, водите в зоните за съществуващо и перспективно ползване (зони за къпане и др.).

2. За предотвратяване на негативното въздействие върху водните тела и зоните за защита на водите от предвидените дейности в РПР на ЮЗР трябва да се съблюдават следните мерки от Раздел 7 Кратък преглед на програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда на ПУРБ в Дунавски, Източнобеломорски и Западнобеломорски райони:

• Прилагане на добри земеделски (в т.ч. „Правила за добрите земеделски практики”, одобрени със Заповед на МЗХ) и фермерски практики;

• Прилагане на водоспестяващи техники и технологии за напояване;

• Контрол върху прилагането на торове и препарати, вкл. прилагане на задължителните за земеделските стопани по нитратната директива общи и допълнителни мерки и мерки при съхранение на азотосъдържащи торове, (органични и минерални/неорганични) по „Програма от мерки за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони" (приета със Заповед на МОСВ и МЗХ);

• Контрол на водовземането;

• Изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване;

• Изграждане и реконструкция на „В и К” мрежи, ПСОВ, депа за отпадъци и др.

3. Развитието на възобновяеми енергийни източници да става в съответствие с мерките и ограниченията в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2011-2020 г.

4. По отношение на предвидените в плана дейности към специфична цел 1.4. „Оползотворяване на местния туристически потенциал” на проекта на РПР и изброените към нея допустими дейности като „развитие на ски и всички други форми на зимния туризъм”, развитието на ски и всички други форми на зимния туризъм да става на основата на цялостни устройствени планове за съответните туристически/ски зони.

5. Развитието на туризма да става съобразно нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията.

6. При изпълнение на дейностите по Приоритет III да се предвидят екологичните рискове, свързани с евентуални бъдещи наводнения като за целта бъдат взети предвид разработените от Басейновите дирекции Предварителни оценка на риска от наводнения, в които са определени районите с потенциален риск от наводнения.

1. Министерство на регионалното развитие и благоустройството да изготвя в рамките на предвидените междинна и последваща оценка на плана, доклади по наблюдението и контрола на въздействието върху околната среда при прилагането на РПР на ЮЗР 2014-2020 г., включително на мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана. Изготвените доклади, които да представляват и доклади по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за ЕО, да се представят своевременно в МОСВ (дирекция «Превантивна дейност») за одобряване, преди обсъждането на междинната и последващата оценка на плана от Регионалния съвет за развитие.

2. Наблюдението и контролът на въздействията върху околната среда при прилагането на РПР на ЮЗР 2014-2020 г. да се извършват въз основа на специфичните екологични индикатори за наблюдение изпълнението на плана, предвидени в т. 11 на проекта на плана.

3. При констатирани неблагоприятни последствия върху околната среда да се предложат и предприемат своевременни мерки за възможното им отстраняване.

Проведеното анкетно проучване цели да се идентифицират основните проблеми на района и да се получат насоки за определяне на ключовите приоритети на регионалното развитие за следващия програмен период.

- считам, че няма области на осезателно развитие;

- икономика – развитие на малки и средни предприятия;

- иновации и нови технологии;

- информация и електронни услуги;

- пътна и ВиК инфраструктура;

- опазване на околната среда;

- туризъм;

• 
  Хора - неблагоприятни демографски тенденции;
  
• 
  Здраве - ниско качество на здравните услуги и затруднен достъп до тях;
  
• 
  Образование - остаряла инфраструктура и влошено качество;
  
• 
  Благосъстояние – ниски доходи, висок риск от бедност и значими социални проблеми;
  
• 
  Икономика - ниска активност, висок дял на безработните;
  
• 
  Икономика - ниска производителност на труда и ресурсна ефективност;
  
• 
  Икономика - ниски разходи за НИРД в икономиката;
  
• 
  Икономика - висока зависимост от внос на ресурси и енергия;
  
• 
  Транспорт - незадоволително състояние и ниво на поддържане на пътищата, нисък дял на автомагистралите;
  
• 
  ВиК - висока степен на амортизация, високи загуби на вода, недоизграденост на съоръженията за пречистване на питейни и отпадъчни води;
  
• 
  Енергия - амортизирана енергийна инфраструктура и високи загуби на енергия;
  
• 
  Енергийна ефективност – ниска и в производството и в бита,
  
• 
  Комуникации - липса на широколентов Интернет достъп за много селища;
  
• 
  Рискове - липса на национална политика за адаптация към изменение на климата;
  
• 
  Регионални предимства - неоползотворени туристически ресурси, слаб туризъм;
  
• 
  Липса на кохезия - вътрешно-регионални неравенства (град-град, град – село);
  
• 
  Други (моля, посочете) ........................................................
  

................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Анкетата беше разпространена сред всички съставни общини и области на ЮЗР, както и сред социално-икономическите партньори за регионално развитие. Отговори дадоха петте съставни области, 21 общини и двама от партньорите – КНСБ и Асоциация на индустриалния капитал.

Отчитайки високата плътност на отговорите (100% от областните администрации и 40% от общинските) и информираното мнение на респондентите, консултантът приема резултатите като достоверна картина на района, разкриваща актуалните му проблеми и потенциали за развитие.

Следвайки структурата на анкетната карта, резултатите са както следва:

Категорично се открояват две сфери на осезателен напредък – туризъм и инфраструктури (ВиК и пътна). На трето място е мнението, че в района не се забелязват сфери на напредък. Значително по-слабо са подкрепени мненията за осезателно развитие в сферата на опазването на околната среда, МСП, информацията и електронните услуги. Иновациите и новите технологии са защитени само с едно мнение. Подобна подкрепа имат социалните услуги и земеделието.

Сред общо 17 опции, най-висока концентрация на мнения има в три проблемни сфери – «Благосъстояние – ниски доходи, висока бедност», «ВиК – амортизирани мрежи, загуби на вода, недоизграденост на ПСПВ и ПСОВ», «Икономика – ниска активност, висок дял безработни». Със сравнима тежест следват проблемите «неблагоприятни демографски тенденции», «ниско качество и затруднен достъп до здравни услуги», «неоползотворени туристически ресурси, слаб туризъм», «лошо състояние и поддържане на пътищата». Убедителна подкрепа получава и мнението, че икономиката е с ниска производителност на труда и ниска ресурна ефективност, че образованието е с остаряла база и влошаващо се качество, че енергийната ефективност е ниска – във всички сфери.

Туризъм, образование, селско стопанство – това са открояващите се три сред посочените опори на района. На този фон, индустрията, енергетиката, транспорта и НИРД са в дъното на подреждането. Това очевидно разминаване вероятно се дължи на неточно разбран и интерпретиран въпрос. Затова резултатът се зачита по-скоро като оценен потенциал за развитие, отколкото структуроопределящи отрасли на регионалната икономика (каквато е същността на въпроса).

Независимо от изявените туристически локализации (Боровец, Банско, Сандански) и големия обем нощувки в столицата, анкетата съдържа категорична оценка за недобре развит туристически продукт като цяло. Следва критично отношение към туристическата логистика - фирмената мрежа за услуги и доставки в туризма. На трето място е поставен проблема с недостатъчно квалифицирания персонал. Потвърдени са и другите проблемни аспекти, имащи както регионално, така и национално проявление – лоша транспортна достъпност към много от местата за туризъм, лошо състояние и ограничен достъп към обекти на природното и културно наследство.

Изграждането на автомагистралната мрежа и скоростните пътища са защитен национален приоритет. На регионално ниво е важно да се осигури адекватно внимание и ресурси за реконструкция, рехабилитация и поддържане на общинските пътища и тези от II-ри и III-ти клас. Това е категорично изразеното мнение от анкетата.

Тази актуална тема има системно третиране в плановите документи, но все още ограничено приложение в практиката. Затова потенциалът за действия е утвърден категорично както в публичния, така и в частния сектор. Освен пасивните енергоспестяващи мерки, утвърждаване получават и активните – производство на енергия от ВЕИ и технологично обновяване на производствата. Газификацията е оценена като трета по важност опция за повишаване на енергийната ефективност.

Респондентите считат, че съвременните ИКТ е по-важно да навлязат масово първо в публичните институции и предприятията. Едва тогава следва да се масовизира и улесни достъпът им в домакинствата.

Безспорен приоритет е професионалното образование, приведено в съответствие с нуждите на бизнеса (30% от гласовете). Следват други две стратегически направления за развитие на образованието и науката – подобряване на образователната инфраструктура и партньорства между центровете за НИРД, ВУЗ и предприятията. Значително по-ниска подкрепа получават НИРД центровете и реформирането на учебните програми във ВУЗ. В дъното по подкрепа остава изграждането на технологични паркове. Този неочакван резултат се обяснява с все още незабележимото присъствие на НИРД и липсата на национален опит в изграждането и функционирането на технологични паркове. Негативният резултат няма да омаловажи стратегическата значимост на последните две направления.

Не е изненада, че първите два проблема от дневния ред на регионалното здравеопазване са достъпа до здравни услуги и тяхното качество. На трето място е посочена потребността от пространствено разширяване на мрежата от центрове за спешна помощ и обновяване на медицинското оборудване. Изграждането на нови лечебни заведения не е изявена потребност в регионален мащаб.

Подобно на здравния сектор, двете най-важни сфери за подобрения са достъпа до услугите и тяхното качество. Потребността от изграждане на нови заведения за социални услуги и поддържане на съществуващите, е третия приоритет. Перспективно направление за усъвършенстване на сектора е създаването на ПЧП за социални услуги. Подкрепена е и идеята за създаване на алтернативни социални услуги.

Приоритетният проблем във ВиК сектора е без конкуренция – подмяна на водопроводните мрежи, за да се намалят загубите на питейна вода. С доста по-ниска градация е потребността от изграждане и реконструкция на канализационните мрежи. Пречиствателните станции за питейни води и тези за отпадни води са с равна тежест на трета позиция. Но тази оценка има значение само на обобщено регионално ниво. Отсъствието на пречиствателна станция за питейни води, например, следва да се третира като абсолютен приоритет на локално ниво – там, където хората са застрашени от вода с отклонения от стандартното качество.

Подобряването на качеството на водите и опазването на биоразнообразието и защитените зони, са приоритетните направления с най-изявена подкрепа. На трета позиция е подобряването на качествто на атмосферния въздух. Поради неосезателните си прояви, намаляването на емисиите на парникови газове остава недооценен проблем. Това е сигнал за образователни и информационни кампании, разкриващи негативното въздействие върху нежеланите изменения на климата и предизвикателствата пред ключови сфери на човешката дейност – земеделие, туризъм, транспорт и др. Последното направление е подкрепено с мнение за развитие на «екологично възпитание и култура».

Нека започнем в обратен ред. Организацията на сметосъбирането и сметоизвозването е решен проблем в района. С конкретни локални измерения е проблемът за депонирането на отпадъците – в Сатовча и Правец. На първите две места по значимост са потребностите от изграждане на регионални депа и разделното събиране, сортиране и преработка на отпадъците.

Концентрацията на отговорите по този ключов въпрос позволява ясна градация на приоритетите:

1. 
   Оползотворяване на природните и културни ценности чрез устойчив туризъм;
   
2. 
   Конкурентноспособност на района чрез силни общински икономики;
   
3. 
   Интегрирано развитие в градовете и селските райони;
   
4. 
   Полицентрично и балансирано териториално развитие;
   
5. 
   Подобряване на свързаността – пътища и комуникации;
   
6. 
   Трансгранично сътрудничество.
   

Този провокативен въпрос е породен от крайния регионален поляритет. По всички количествени показатели София превъзхожда всички останали, взети заедно. Предложени са три опции – две полюсни и една «помирителна». Вместо коментар, следва цитат на резултата: