Класифициране, основаващо се на прагове на концентрация

1.6.3.4.2 Класифициране, основаващо се на прагове на концентрация

При някои класове на опасност или подразделения в рамките на съответния клас може да е приложимо класифициране, което се основава на прагове на концентрацията. CLP разграничава между два различни вида общи прагове на концентрация:

• 
  Общи гранични стойности: тези стойности са минималните концентрации на вещество, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на класификация. Тези вещества се наричат също съответни съставки при някои класове на опасност (вж. раздели 3.1, 3.2 и 3.3). Когато класифицирано вещество се съдържа в концентрация по-висока от общата гранична стойност, то допринася за класификацията на сместа, макар и да не определя директно класификацията на сместа. Общите гранични стойности са определени само за някои класове и категории на опасност и са изброени в таблица 1.1 от приложение I към CLP;
  
• 
  Общи пределни концентрации: тези стойности са минималните концентрации за едно вещество, които определят класификацията на дадена смес, ако е превишена от индивидуалната концентрация или сумата на концентрациите на съответните вещества (когато концентрациите на отделните вещества могат да бъдат „добавени директно една към друга); те са посочени в части 2-5 от приложение I за класовете на опасност, за които се прилагат.
  

(10 x Категории за корозия на кожата 1A, 1B, 1C) + Категория за дразнене на кожата 2 трябва да бъде > 10 %

За разлика от общите прагове, „специфичните пределни концентрации и/или специфичните гранични стойности на веществата могат да бъдат установени:

1. 
   Специфичните пределни концентрации са описани в раздел 1.5.1 от настоящия документ и, след като са били установени, са били включени в таблици 3.1 и 3.2 от приложение VI към CLP и/или в Списъка за класифициране и етикетиране (член 42 от CLP). При категория на опасност „Опасен за водната среда е използвана концепцията за мултипликационните фактори (М-фактори)⁴², вместо специфични пределни концентрации, вж. раздел 1.5.2 от настоящото ръководство. Където е приложимо се използват специфичните пределни концентрации и М-фактори, включени в таблици 3.1 и 3.2, а за класификации, които не са включени в приложение VI, се използват специфичните пределни концентрации и М-фактори, включени в списъка за класифициране и етикетиране, когато е приложимо, освен ако не е оправдан друг начин.
   
2. 
   Граничните стойности, които може да бъдат различни от общите стойности и които трябва да бъдат използвани в конкретни случаи, са посочени в 1.1.2.2.2(a) и (b) от приложение I към CLP. Така например, по отношение на опасностите за водната среда, за едно вещество с установен M-фактор граничната стойност винаги е общата гранична стойност, разделена на М-коефициента; следователно (0.1/M) % (вж. 1.1.2.2.2(b) и 4.1.3.1 от приложение I към CLP).
   

1.6.3.4.3 Адитивност на опасности

1. 
   кожни и респираторни сенсибилизатори;
   
2. 
   мутагенност за зародишни клетки;
   
3. 
   канцерогенност;
   
4. 
   токсичност за репродукцията;
   
5. 
   специфична токсичност за определени органи, еднократно и повтаряща се експозициято, категории 1 и 2;
   
6. 
   опасност при вдишване (плюс разглеждане на вискозитета на крайната смес);
   
7. 
   корозия/дразнене на кожата в някои особени случаи (вж. раздел 3.2.3.3.4 от приложение I към CLP); и
   
8. 
   сериозно увреждане на очите/дразнене на очите в някои особени случаи (вж. раздел 3.3.3.3.4 от приложение І към CLP).
   

1. 
   корозия/дразнене на кожата (освен случаите, посочени в раздел 3.2.3.3.4 от Приложение I към CLP);
   
2. 
   сериозно увреждане на очите/дразнене на очите (освен случаите, посочени в раздел 3.3.3.3.4 от приложение I към CLP);
   
3. 
   специфична токсичност за определени органи, еднократна експозиция, категория 3 (дразнене на дихателните пътища);
   
4. 
   Специфична токсичност за определени органи, еднократна експозиция, категория 3 (наркотични ефекти); и
   
5. 
   остри и дългосрочни опасности за водната среда.