Регламент (ЕО) №1272/2008 за класифицирането, етикетирането и опаковането (clp) на вещества и смеси

1.5.2 Мултипликационни фактори

Въпреки това, когато в част 3 на приложение VI не е посочен M-фактор за вещества, класифицирани като „Опасен за водната среда”, остра опасност - категория 1 и хронична опасност - категория 1, M-факторът се определя от производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата въз основа на наличните данни за веществото. Когато дадена смес, в която се съдържа веществото, е класифицирана от производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата с помощта на метода на сумиране, се използва този М-коефициент.

За клас на опасност „Опасен за водната среда”, специфични пределни концентрации не се прилагат. Вместо това се използва концепцията за М-фактори.

М-факторите се използват при прилагането на метода на сумиране за класифицирането на смеси, съдържащи вещества, които са класифицирани като много токсични. Концепцията за М-фактори е създадена, за да се даде повишена значимост на много токсичните вещества, когато се класифицират смеси. М-факторите се прилагат само по отношение на концентрацията на дадено вещество, класифицирано като „Опасен за водната среда (остра опасност - категории 1 и хронична опасност - категории 2), и се използват за извеждане чрез метода на сумиране на класификацията на дадена смес, в която веществото e налично. Те обаче са специфични за веществото и е важно да са вече установени, когато се класифицират веществата.

За допълнителни насоки как да се установи M-фактор, вж. раздел 4.1.3.3.3 от настоящия документ.

М-фактори трябва да бъдат установени в съответствие с член 10 от CLP и посочени в Списъка за класификация и етикетиране.

За хармонизираните класификации в приложение VI към CLP, М-факторите се установяват от производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата, в случай че не е на установен M-фактор в съответствие с член 10(4) от CLP.

1.6 СМЕСИ

1.6.1 Как да се класифицира дадена смес

Важно е да се избере най-подходящият метод за определянето на класификацията на смес за всеки клас на опасност, подклас или категория. Методът зависи от това дали сместа се оценява за физични, здравни или екологични опасности и от вида и качеството на наличната информация (вж. също раздел 1.2.3 от настоящия документ за форма или физично състояние).

Важно е да се получи ясна картина на съдържанието на веществата и смесите в смес. Основната информация за веществата включва идентичност на веществото, неговата класификация и всички приложими специфични пределни концентрации или М-фактори, както и концентрация на сместа и, когато е уместно, подробности за всички примеси и добавки, включително тяхната идентичност, класификация и концентрация. Когато самата съставка в сместа е смес, необходимо е да се получи информация за веществата на съставката на тази смес, заедно с техните концентрации, класификации и всички приложими специфични пределни концентрации или М-фактори.

Полезни източници на такава информация са информационните листове за безопасност (ИЛБ) на доставчика на веществото или сместа и Списъка за класифициране и етикетиране, предоставен от Европейската агенция по химикалите, който включва също така хармонизираните класификации на веществата, посочени в приложение VI към CLP.

Регламент REACH: член 31, параграф 3

Доставчикът трябва да предостави на получателя по негово искане информационен лист за безопасност, съставен в съответствие с приложение II, когато сместа не отговаря на критериите за класифициране като опасен в съответствие с членове 5, 6 и 7 от Директива 1999/45/EО, но съдържа:

1. 
   в индивидуална концентрация > 1 тегловен % за негазообразни смеси и > 0,2 обемен % за газообразни смеси от поне едно вещество, представляващо опасност за човешкото здраве или околната среда; или
   
2. 
   в индивидуална концентрация > 0,1 тегловен % за негазообразните смеси от поне едно вещество, което е устойчиво, био-акумулиращо и токсично или много устойчиво и много биоакумулиращо в съответствие с критериите, установени в приложение XIII, или е включено по причини, различни от посочените в точка (a), в списъка, установен в съответствие с член 59, параграф); или
   
3. 
   вещество, за което има граници на експозиция на работното място в рамките на Общността.
   

1. 
   в индивидуална концентрация > 1 тегловен % за негазообразни смеси и > 0,2 обемен % за газообразни смеси от поне едно вещество, представляващо опасност за човешкото здраве или околната среда; или
   
2. 
   в индивидуална концентрация > 0,1 тегловен % за негазообразни смеси от поне едно вещество, което е канцерогенно от категория 2 или токсично за репродукцията от категории 1A, 1B и 2, сенсибилизатор за кожата от категория 1, респираторен сенсибилизатор от категория 1, или има ефекти върху или чрез лактацията или е устойчиво, биоакумулиращо и токсично (PBT) в съответствие с критериите, установени в приложение XIII, или много устойчиво и много биоакумулиращо (vPvB) в съответствие с критериите, установени в приложение XIII, или е включено по причини, различни от посочените в точка (a), в списъка, установен в съответствие с член 59(1); или
   
3. 
   вещество, за което има граници на експозиция на работното място в рамките на Общността.
   

Класифицирането на смеси следва последователността, показана на фигура 1.6.1, за всеки клас на опасност поотделно: