Допълнителни разпоредби за етикетиране

3.7.5 Прекласифициране на вещества и смеси, класифицирани като токсични за репродукцията съгласно DSD и DPD

3.7.5.1 Възможно ли е „директно преобразуване” на класификацията и етикетирането?

Въпреки това, в някои много редки случаи може да е необходимо токсично за репродукцията вещество, класифицирано като токсично за репродукцията от категория 3; R62, да се класифицира като токсично за репродукцията от категория 1B, H360 в съответствие с CLP. Съгласно приложение VI към DSD, за да се класифицира дадено вещество в категория 2 за нарушена оплодителна способност, обикновено трябва да има категорични данни за един животински вид, с подкрепящи доказателства за механизма на действие или мястото на действие, или химичната връзка с други известни агенти, които са вредни за оплодителната способност, или друга информация за хора, които да водят до заключението, че има вероятност ефектите да се наблюдават при хора. Съгласно CLP, такива подкрепящи доказателства не са необходими.

Класифицирането за ефекти върху или чрез лактацията в съответствие с CLP е пряко еквивалентно на поставянето на рискова фраза R64 в съответствие с DSD, тъй като критериите по същество са същите. Поради тази причина директно преобразуване от R64 към H362 е възможно.

3.8 СПЕЦИФИЧНА ТОКСИЧНОСТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИ ОРГАНИ – ЕДНОКРАТНА ЕКСПОЗИЦИЯ

3.8.1 Определения и общи съображения относно специфична токсичност за определени органи - еднократна експозиция

Има два класа на опасност за токсичност при еднократна експозиция: „Остра токсичност и „Специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция”. Те са независими един от друг, като и двата могат да бъдат дадени на вещество или смес, ако са изпълнени съответните критерии. Остра токсичност се отнася до смъртност, а специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция се отнася до несмъртоносни ефекти. Въпреки това, трябва да се внимава да не се зададат и двата класа за един и същи токсичен ефект, което по същество води до „двойна класификация”, дори когато са изпълнени критериите и за двата класа. В такъв случай се задава най-подходящият клас.

Класификацията остра токсичност обикновено се определя въз основа на очевидна смъртност (напр. стойност LD₅₀/LC₅₀) или когато потенциалът за причиняване на смъртност може да се заключи от очевидна токсичност (напр. от процедура на фиксирана доза. Специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция се разглежда, когато има явно доказателство за токсичност за определен орган, особено когато това се наблюдава в отсъствието на смъртност.

Освен това, специфичните токсични ефекти, обхванати от други класове, не са включени в специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция. Специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция се назначава, само когато наблюдаваната токсичност не е обхваната по-подходящо от друг клас на опасност. Например специфични ефекти, предизвикани след еднократна експозиция като корозия на кожата или ефекти върху репродуктивните органи, се използват за класификация за корозия на кожата или токсичност за репродукцията, но не за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция.

Специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция, категории 1 и 2;

Специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция, категория 3.

Класът на опасност „Специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция се състои от 3 категории, като категории 1 и 2 се различават от категория 3 по отношение на токсичността, която те отразяват, и критериите. Категории 1 и 2 за несмъртоносни „значителни и/или остри токсични ефекти са основата за класифициране в категорията, отразяващи нивото на дозата, което се изисква, за да се предизвика ефект. Категория 3 включва „обратими ефекти”, възникващи след еднократна експозиция, по-специално дразнене на дихателните пътища (ДДП) и наркотични ефекти (НЕ). Връзката между категории 1/2 и категория 3 се разглежда в раздел 3.8.2.43.