Оценка на информацията за опасността

3.7.2.3.3. Оценка на данните, свързани с ефекти върху или чрез лактацията

Този критерий признава, че данните за хора, напр. от епидемиологични проучвания или доклади за отделни случаи, показващи опасност за бебета по време на периода на лактация, могат също да бъдат използвани в подкрепа на класифицирането за ефекти върху или чрез лактацията. Използването на данни за хора е очевидно и всяко проучване трябва да се оценява по същество, за което може да е необходима експертна оценка. Трябва да се предприемат наблюдения при хора, които да предоставят данни за вредните ефекти при кърмачетата на майки, изложени на въздействието на въпросното химично вещество, за да се осигурят явни доказателства, подкрепящи класифицирането. Проучванията, които не показват вреден ефект, трябва да се разглеждат внимателно. Проучванията върху хора изследват риска при конкретните условия на експозиция, а отрицателните резултати може по-скоро да са показател за използването на неподходящи методи за откриване на ефектите или за недостатъчна експозиция, отколкото да доказват липсата на опасност.

На практика има вероятност полезните данни за хора да са рядко явление поради естеството на крайния резултат. По-вероятни са проучванията, при които изследват нивата на химичното вещество в кърмата. Такива проучвания може да предоставят полезна информация за потенциала на експозиция на майката, който води до наличието на химичното вещество в майчиното мляко, и така те могат да бъдат полезни при оценяването на необходимостта от класификация за ефекти върху или чрез лактацията.

(b) Резултати от изпитвания върху едно или две поколения животни, които дават ясни доказателства за вредните ефекти върху потомството в резултат на пренос в млякото или поради вредни ефекти върху качеството на млякото;

В идеалния случай ще бъдат на разположение проучвания, които директно предоставят информация дали веществото причинява вредни ефекти върху потомството поради вреден ефект при лактацията. Проучванията за токсичност за репродукцията върху едно или повече поколения, които включват директна експозиция или постанатална експозиция на потомството чрез млякото, обикновено предоставят информация за това. Най-често провежданото днес проучване е проучването върху две поколения, но съществуват и проучвания върху едно поколение с нови проекти, като скринингово проучване TG421/422 на ОИСР или проучване за невротоксичност за развитието TG426 на ОИСР. Стойността на тези проучвания се изразява в това, че при тях малките директно се наблюдават в периода на лактацията и всички ефекти като смърт, намалена жизнеспособност, клинични признаци като намалено наддаване на телесното тегло и пр., могат да бъдат директно наблюдавани и оценявани. Въпреки това се изисква експертна оценка, за да се определи дали тези ефекти при малките се дължат на директен вреден ефект върху лактацията или на поведение на нарушена майчина грижа, което е специфична вторична последица от токсичност при майката. Ако се докаже че поведението на нарушена майчина грижа се дължи на свързан с веществото специфичен ефект върху поведението, тогава може да е уместно класифициране за ефекти върху или чрез лактацията. Трябва също така да се отбележи, че някои ефекти върху развитието, които са резултат от експозиция in utero, се проявяват само постнатално и следва да се използват за класифицирането за ефекти върху или чрез лактацията. Проучванията на кръстосано отглеждане на потомството между биологичен родител и сурогат, когато има такива, могат да помогнат да се установи дали ефектите се дължат на експозиция in utero или по време на лактацията. Ако има достатъчно данни, че резултатите за животни не са от значение за хората, те не трябва да бъдат взети под внимание.

Този критерий показва, че токсикокинетичните проучвания, които показват, че веществото може да присъства в потенциално токсични нива в кърмата, могат да подкрепят класифицирането. В тази клауза е заложена хипотезата е, че малките могат да получат телесна обремененост от токсичното вещество чрез бозаене, достатъчна, за да причини токсичност, когато нивото на токсичното вещество в млякото е над определена граница („ниво, което причинява безпокойство”). Няма сигурен начин за изчисляването на тази граница, въпреки че вероятната очаквана обремененост при кърмачето може да се сравни с данните за токсичност при възрастните (напр. подходящо ниво, при което се наблюдава неблагоприятен ефект, или костна минерална плътност), за да се установи дали токсичността е вероятна. Присъствието на веществото в млякото само по себе си без силен аргумент, че тези нива може да са потенциално токсични за потомството, обикновено не подкрепя класифициране.

Токсикокинетиката на дадено вещество и вероятността то да проникне в кърмата може да се прогнозират въз основа на физикохимичните свойства на химичното вещество (напр. чрез използване на pKa, logP, разтворимост във вода, молекулно тегло и пр.) и тази информация може да се използва като част от посочените по-горе аргументи. Потенциалът на веществото за биоакумулиране след многократна експозиция може също да е важен фактор, който трябва да бъде взет под внимание, тъй като достигането до потенциално токсично ниво при потомството може да допринесе за неговата обременост. Проучвания, при които поколението/новородените са изложени на въздействие дълго време, като напр. проучвания върху много поколения, създават условия за биоакумулиране и резултатите от такива проучвания сами по себе си могат да предоставят информация за потенциалните ефекти от биоакумулацията. Когато такива изследвания не са на разположение, потенциалното биоакумулиране може да бъде взето под внимание като част от токсикокинетичната оценка с помощта на експертна оценка

Може да има токсикокинетични и токсикодинамични причини, които да обясняват защо новородените са повече или по-малко уязвими на конкретен вреден ефект, отколкото възрастните, а именно, че някои системи (напр. имунната и метаболитната системи) и тъкани/органи при тях са незрели и все още са развиват. Дали новороденото е повече или по-малко уязвимо, отколкото възрастните, зависи от конкретното химично вещество и се определя от фактори като опасни свойства на химичното вещество, физикохимични свойства и начин на метаболизиране. Ето защо относителната чувствителност на новородените и възрастните към дадено вещество трябва да се оценява във всеки отделен случай, като се използва експертна оценка. Ако няма надеждна и убедителна информация за целта, следва да се приеме, че новородените и възрастните са равностойни по отношение на чувствителността към веществото.

Като цяло, класифицирането за ефекти върху или чрез лактацията може да се определи въз основа на токсикокинетични данни или само въз основа на добре обоснована оценка на експозицията чрез млякото, при условие че е подкрепена от аргументи, недвусмислено доказващи, че има вероятност нивото в кърмата да навреди на развитието на потомството.