Класифициране на вещества за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция

3.8.2.1.2 Определяне на данните за животни

Физикохимичните свойства, като pH, физична форма, разтворимост, парно налягане, размер на частиците, може да са важни параметри при оценката на проучванията за токсичност и при определянето на най-подходящата класификация, особено по отношение на вдишване, където физичната форма и размерът на частиците могат да имат значително въздействие върху токсичността.

„Неекспериментални данни (т.е. данни, които не са получени от експериментални методи) могат да бъдат предоставени чрез използване на техники, като групиране/формиране на категория, модели на количествени и качествени зависимости структура-активност и експертни системи, които обикновено свързват физикохимичните свойства и химичната структура с токсичността. Използването на тези методи е описано по-подробно в раздел 2.3.2 и подраздел R.7.4.4.1 от IR/CSA.

Потенциалното използване на модели на количествени и качествени зависимости структура-активност за предвиждане на ефекти, свързани със специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция от категории 1/2, в момента е твърде ограничено и може да се прилага само в конкретни случаи. Въпреки това, те могат да бъдат малко по-полезни за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция от категория 3, когато са налице някои добре установени връзки между физикохимичните свойства или химична структура и ефектите като наркоза и дразнене на дихателните пътища. Така например вещества, като алдехиди, ненаситени въглеродни естери и реактивни неорганични съединения, обикновено се считат за дразнещи дихателните пътища.

В допълнение към това, има системи, които могат да предвиждат метаболизма на веществата. Те могат да бъдат полезни при предоставянето на информация за потенциала на веществото да се метаболизира до вещества с известна токсичност. Пример за това са някои естери, които след ензимно разделяне на въглеродни киселини и алкохоли в областта на носа, причиняват дразнене на дихателните пътища.

За повече подробности, вж. раздел 7.4.3.1 от IR/CSA.

Данни от изпитвания

Данни за животни

Стандартните изпитвания за остра токсичност са изброени в раздел R.7.4.3.1 от IR/CSA.

За категории 1 и 2, в общи линии, повечето проучвания, които включват еднократна експозиция чрез всеки съответен път на експозиция, като проучвания за остра токсичност, могат да бъдат използвани за целите на класифициране. Старите изследвания за остра токсичност, които клоняха към измерване само на смъртността като краен резултат от наблюденията (напр. за определяне на LD₅o/LC₅o), обикновено не осигуряват полезна информация за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция. Въпреки това, по-новите протоколи от изпитвания за остра токсичност, като процедури на фиксирана доза и процедури на увеличена и намалена доза, имат по-широк кръг на наблюдения за признаците на токсичност и следователно могат да предоставят информация, свързана със специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция. Други стандартни проучвания, като например изпитвания за невротоксичност или ad hoc изпитвания, които са предназначени да изследват остра токсичност, могат също да предоставят ценна информация за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция.

Трябва да се внимава да не се класифицират ефекти в категорията за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция, които при определена доза все още не са смъртоносни, но водят до смъртност в обхвата на многобройните критерии за класифициране. С други думи, ако при определени дози настъпва смърт, тогава класифицирането в категорията за остра токсичност ще има предимство и няма да бъде назначена категорията за специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция.

Въпреки че класифицирането в категория 3 се основава предимно на данни за хора, ако такива са на разположение, данни за животни също могат да бъдат включени при оценката. Тези данни за животни за ДДП и НЕ обикновено се получават от стандартни проучвания за остра токсичност при вдишване, макар че е възможно да се наблюдава наркоза при проучвания, при които се използват други пътища. Стандартните изпитвания за остра токсичност често са по-полезни за класифициране в категория 3, отколкото в категории 1/2 на специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция, защото при клиничните наблюдения по-често се констатира наркоза и дразнене на дихателните пътища.

Тестът на Alarie дава конкретна информация за потенциала за сетивно дразнене. Допълнителна информация за този тест и неговите ограничения може да се намери в раздел R.7.2 от IR/CSA.

Освен това, изпитването за опасност при вдишване (Приложение към TG 403 на ОИСР) може да даде информация за потенциала за дразнене на дихателните пътища на летливи вещества. Въпреки че фокусът на специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция е върху ефектите, причинени от еднократна експозиция, данните от проучвания за многократна експозиция могат да предоставят допълнителна ценна информация, особено по отношение на основния механизъм на действие на дразнене на дихателните пътища.

Данни in vitro

Тъй като в момента няма изпитвания in vitro, които да са официално приети от ЕС или ОИСР за оценка на остра токсичност, няма и полезни системи за изпитване на специфична токсичност за определени органи – еднократна експозиция (вж. раздел R.7.4.3.1 от IR/CSA). Всички налични проучвания следва да бъдат оценявани чрез експертна оценка.