ЧАСТ 6 Социално включване и демография

ЧАСТ 6

Социално включване и демография

Днешното демографско състояние на българското население е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Проведеният анализ на състоянието и тенденциите в демографското развитие очертава някои основни предизвикателства, които определят приоритетите в политиката за населението през следващите 20-25 години.

Според прогнозите независимо от очакваното повишение, равнището на раждаемост ще остане под необходимото за просто възпроизводство на населението. В резултат от това, независимо от предвижданото повишение на средната продължителност на живот, ще се запази отрицателният естествен прираст. Тази тенденция, заедно с прогнозата за негативна външна миграция до 2015 г. очертават продължаващо намаление на броя на населението до края на разглеждания период до 2020 г. За такъв кратък период са невъзможни резки обрати в режима на възпроизводство на населението. Поради силната инерционност на демографските процеси, наследеното от неблагоприятното до този момент развитие не би могло да се компенсира чрез управленски механизми. Дори ако очакванията за обрат в миграционните процеси се реализират, общият положителен миграционен прираст не би могъл да компенсира негативното развитие на естествените възпроизводствени процеси. В този смисъл основното реалистично предизвикателство пред демографската политика по отношение на посочената група проблеми е забавянето на негативното развитие на демографски процеси, след което да се постигне стабилизирането им.

Повишаването на качествените параметри на възпроизводството на населението се превръща в основно предизвикателство пред демографската политика на страната в контекста на световната концепция за устойчиво развитие и в процеса на европейска интеграция на България и изграждането на икономика, основана на знанията. Особено значение придобива преодоляването на последиците и посрещане на предизвикателствата, породени от остаряване на населението. В резултат на значителната концентрация на населението в средните възрастови интервали процесът на демографско остаряване ще се задълбочава и ще поставя все по-сериозни предизвикателства пред социалната и осигурителната система, пазара на труда, държавния бюджет, здравеопазването, образованието и др.

Особено внимание заслужава и очерталият се в страната проблем, свързан със средната продължителност на живота в добро здраве. Според оценки на Световната здравна организация този показател за България за 2000 г. е 61,0 г. за мъжете и 65,8 г. за жените. В европейските страни, според същия източник, стойностите на този показател са с 5 до 9 години по-високи. Според прогнозите, продължителността на живота в добро здраве за 2-13 г. за мъжете ще бъде 71,2 г, докато за жените ще бъде 77,8 г. Бавният ръст на продължителността на живота, съчетан с поколенческия ефект, води до нарастване на броя на умиранията до 2010 г., след което заедно с намалението на поколенията той ще намалява и през 2020 г. ще се изравни с броя на умиранията през 2002 г. – до около 112 хиляди на година.

Стратегията отразява и доразвива в български условия, предложенията на Европейската комисия за предприемане на политики в отговор на демографската промяна за нова солидарност между поколенията. За по-голяма гъвкавост при изпълнение на Стратегията се разработват оперативни годишни национални планове за действие по демографското развитие.

• 
  Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението;
  
• 
  Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал;
  
• 
  Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи;
  
• 
  Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.
  

на Стратегията за демографско развитие е забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения. Обект на демографската стратегия е цялото население на Република България. Тя отчита особеностите и специфичните потребности, характерни за всяка от трите основни фази на човешкия жизнен цикъл (младост, трудоспособна възраст и пенсионна възраст).

За постигането на тази стратегическа цел се идентифицират следните цели:

• 
  Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
  
• 
  Увеличаване на средната продължителност на живота;
  
• 
  Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;
  
• 
  Разработване на адекватна имиграционна политика;
  
• 
  Преодоляване на последиците от застаряване на населението;
  
• 
  Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;
  
• 
  Повишаване на общото образователното равнище, демографската информираност и сексуалната култура на населението;
  
• 
  Осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве за всички социални групи;
  
• 
  Развитие на солидарност между поколенията;
  
• 
  Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;
  
• 
  Усъвършенстване и синхронизиране на нормативната база, свързана с демографското развитие.
  

• 
  Финансови стимули за раждане и отглеждане на дете
  
• 
  Стимулиране на равенство между половете както по отношение на трудовата реализация, така и по отношение на отговорностите в семейството, свързани с отглеждането и възпитанието на децата
  
• 
  Въвеждане на преференции в ползването на публични услуги за семействата с деца
  
• 
  Подобряване на социалната инфраструктура и насочването й към осигуряване на благоприятни условия за отглеждане и социално развитие на деца
  
• 
  Утвърждаването на семейството като базов компонент на обществото и насърчаване на родителите за отглеждане на децата в семейна среда
  
• 
  Предприемане на мерки за намаляване на детската смъртност
  
• 
  Намаляване на майчината смъртност
  
• 
  Съвместяване на родителството с трудово-професионална реализация чрез стимулиране на равенство между половете както по отношение на трудовата реализация, така и по отношение на отговорностите в семейството, свързани с отглеждането и възпитанието на децата
  
• 
  Подобряване на качеството на живот
  
• 
  Развитие на политика за активно стареене
  
• 
  Развитие на системата от социални и здравни услуги и повишаване качеството на живот на възрастните хора
  
• 
  Подобряване на здравните грижи и здравното състояние на бременните жени и майките
  
• 
  Повишаване на демографската информираност и сексуална култура на населението.
  

• 
  Законност – съответствие на целите, приоритетите, мерките и конкретните действия с Конституцията на Република България, законите и другите нормативни актове; точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички;
  
• 
  Превантивност – планиране на мерки и действия за преодоляване и/или ограничаване действието на фактори, оказващи негативно влияние върху процеса на демографското развитие;
  
• 
  Приемственост – осигуряване на непрекъснато действие на стратегията, независимо от управленски или други социални промени;
  
• 
  Равнопоставеност - да няма изключени и привилегировани групи от населението;
  
• 
  Ефективност – постигане на оптимални резултати с минимални разходи;
  
• 
  Ефикасност – съответствие на поставените цели, приоритети, планирани мерки, конкретни програми и очаквани резултати на реалните социални потребности;
  
• 
  Кохерентност – осигуряване на координираност, взаимна обвързаност и синергизъм на ефектите на конкретните демографски политики;
  
• 
  Публично-частно партньорство – активно и координирано участие на органите на властта, гражданите и бизнеса в реализацията на демографската политика;
  
• 
  Прозрачност и контрол на изпълнението;
  
• 
  Устойчивост на резултатите – осигуряване на трайно и дългосрочно въздействие на постигнатите резултати.
  

• 
  Всички двойки и индивиди имат право да управляват свободно своя репродуктивен живот и поведение.
  
• 
  Семейството е базов компонент на обществената система и трябва да бъде подкрепяно.
  
• 
  Децата са приоритет на държавата и семействата
  
• 
  Съпрузите имат равни права и отговорности при отглеждане и възпитание на децата.
  

• 
  Относителен дял на неграмотните (%);
  
• 
  Относителен дял на учениците, които достигат до 5-ти клас (%);
  
• 
  Брутен коефициент на записване в средното образование (%);
  
• 
  Относителен дял на завършилите средно образование на възраст 19-24 г.(%);
  
• 
  Относителен дял на отпадащите от училище – основно, средно (%);
  
• 
  Относителен дял на лицата с висше образование ( %);
  

• 
  Относителен дял на ражданията в присъствие на квалифициран медицински персонал;
  
• 
  Брой аборти на 1000 живородени;
  
• 
  Годишен брой умрели деца под 5-годишна възраст;
  
• 
  Майчина смъртност;
  
• 
  Средна продължителност на живота в добро здраве;
  
• 
  Брой постъпили в стационарите на лечебните заведения на 100 души от населението;
  
• 
  Заболеваемост от туберкулоза – новооткрити заболявания на 100 000 души от населението;
  
• 
  Брой на хората, живеещи с ХИВ/СПИН;
  

• 
  Гъстота на населението;
  
• 
  Относителен дял на градското население на 1000 души;
  
• 
  Комуникации;
  
• 
  Достъп до основни услуги;
  

• 
  Естествен прираст – на 1000 души;
  
• 
  Раждаемост - на 1000 души;
  
• 
  Тотален коефициент на плодовитост – брой деца;
  
• 
  Обща смъртност - на 1000 души;
  
• 
  Детска смъртност – на 1000 души;
  
• 
  Майчина смъртност на 1000 живородени;
  
• 
  Средна продължителност на живота – в години (мъже/ жени);
  
• 
  Брой аборти на 1000 живородени деца;
  
• 
  Нетен брой мигранти (имигранти-емигранти);
  
• 
  Коефициент на възрастова зависимост (%).
  

Има явна тенденция към повишаване образователното ниво на населението в България, която се проявява в увеличаване делът на населението със средно и висше образование.. Тази тенденция се наблюдава във всички райони за планиране, въпреки че трябва да отбележим поляризацията, характерна за някои индикатори, между Югозападния район (през 2001г. 21% от населението на 27-год. възраст има висше или полувисше образование) и останалите райони, които са почти с еднакви показатели (11-12.0%). Във всички райони се наблюдава нарастване броя на хората със средно образование. Междувременно обаче, образователната система не проявява необходимата гъвкавост по отношение на съществуващия капацитет, за удовлетворяване изискванията на базираната на пазара и на знанията икономика.

През учебната 2002-2003г., броят на студентите в университетите и специализираните висши учебни заведения е 211 272 или с 1.6% по-висок спрямо предходната година. От общия брой студенти в университетите, 100 249 са мъже, а 111 023 са жени.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е включило в Националните си планове за действие по заетостта редица програми и проекти, насърчаващи създаването на равни възможности за мъжете и жените. Жените участват активно в заетостта, образователните програми и мерки. През 2003г. 62 307 жени са участвали в програми за заетост - 42% от всички участници. По Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" е осигурена заетост на 53 487 жени; 617 жени са участвали в Програмата "Помощ за пенсиониране", с която се осигурява заетост и помощ за пенсиониране на безработни лица, които активно търсят работа и са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда” (ДБТ), на които не им достигат до 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, който дава право на пенсия; 615 жени са започнали собствен бизнес с кредит по проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране”. Специалните програми за жени – „Отново на работа” и ”Фамилни центрове за деца” - обхванаха над 300 жени. Характерно за жените е, че те активно участват в курсовете за обучение - 23 969 жени са преминали през такива курсове през 2003 г., а 12 315 са завършили професионално обучение.

Наличните статистически данни не показват големи различия между половете на пазара на труда. Въпреки това, стойностите на почти всички индикатори са по-неблагоприятни за жените отколкото за мъжете.

По принцип в България няма разлика между минималното заплащане за мъже и жени, което е гарантирано от Конституцията и от други нормативни уредби. В българското законодателство няма текстове, противоречащи на принципа за равно заплащане за мъжете и жените. Чл. 14 от Закона за защита от дискриминация развива по-нататък принципа за равното заплащане при равен труд. Действителното прилагане на този принцип, обаче, зависи от готовността на тези, чиито интереси са накърнени да търсят правата си и от това колко ефективна и обективна ще бъде системата за сравнение на различните професии и дейности, която ще бъде установена в България.

Активните и превантивни мерки на пазара на труда, включват ранно идентифициране на потребностите, помощ при търсене на работа, професионално ориентиране, консултиране и обучение, както и предоставяне на социални услуги предназначени за хората, които са най-далеч от пазара на труда, като по този начин ще се допринесе за намаляване на бедността и социалното неравенство.

В политиката по социално подпомагане се предвижда социалните помощи за безработни лица да бъдат в размер, който да насърчава търсенето на пазара на работа и включването в професионално обучение и заетост. Очакван резултат от тези мерки е намаляване на зависимостта от социални помощи, за което ще допринесе и ограничаването на помощите за безработни лица в трудоспособна възраст за период до 18 месеца.

Огромно значение за преодоляване на социалната изолация имат здравните и социалните услуги. Достъпът до здравни услуги е гарантиран от законодателството. Разработен е механизъм за осигуряване на достъп до качествено здравеопазване на лица с ниски доходи и представители на уязвими групи. С цел ползването на качествени здравни услуги от определени рискови групи, и специално от ромското етническо малцинство, е оценена необходимостта от прилагането на по-концентрирани мерки за здравно образование, полова култура и превенция на заболяванията. Особено внимание в политиката по социални услуги се отделя на деинституционализацията. Развитието на социални услуги в общността ясно показва, че те са основното средство за постигане на реална деинституционализация (броят на децата в специализирани институции намаля с 18.3 %). Недостатъчно развитата мрежа от алтернативни социални услуги за хората с ментални увреждания пък е причина за по-бавния процес на реинтегриране на тези хора в общността. В последните няколко години протича процес на закриване, преместване и намаляване на капацитета на специализираните институции, реализиране на проекти и програми на неправителствени организации и обучение на персонала. Проведените национални мониторинга в домове за възрастни с умствена изостаналост и за възрастни с психични разстройства също се отразиха положително на този процес. Бюджетът за финансиране на социални услуги, делегирани от държавата дейности, беше увеличен с 18.5 % през 2006 г., което позволи подобряване качеството на предоставяните услуги. Положителен е и фактът, че се увеличава броя на частните доставчици на социални услуги (към 30.04.2006 г. – 631). В тази връзка е необходимо засилване на мерките за насърчаване на участието на неправителствените организации в прякото предоставяне на услуги на хората в неравностойно положение и в частност на уязвимите етнически малцинства и хората с ментални увреждания, както и за насърчаване на партньорството им с държавата и общините.

• 
  Все още ниски икономическа активност и производителност на труда;
  
• 
  Все още ниско равнище на заетост, в сравнение със средното за ЕС равнище;
  
• 
  Все още високо равнище на безработица сред лицата от неравнопоставените групи на пазара на труда;
  
• 
  Ниска степен на участие в различни форми на ученето през целия живот.
  

• 
  Повишаване на икономическата активност на населението чрез по-висока степен на заетост и намаляване на безработицата;
  
• 
  Повишаване пригодността на работната сила за високопродуктивна и качествена заетост;
  
• 
  Насърчаване на заетостта чрез разкриване на нови работни места и интегриране на неравнопоставените групи на пазара на труда.
  

• 
  Създаване на условия за ефективна интеграция на пазара на труда и повишаване на активността на лицата от неравнопоставените групи чрез прилагане на диференциран и индивидуален подход, чрез който се отчитат специфичните потребности и особености на всяка отделна група;
  
• 
  Създаване на механизми за развитие на модела за предлагане на ограмотяване, обучение, стажуване, трудов опит и последваща заетост на нискограмотните продължително безработни лица;
  
• 
  Развитие на Националната система за обучение за придобиване на професионална квалификация на заети и безработни лица и постигане на по-добро съответствие между предлаганото обучение и търсенето на работна сила на пазара;
  
• 
  Предоставяне на информация на обществеността по политиката по заетостта и предоставяните услуги от дирекциите „Бюро по труда” на търсещите работа лица и на работодателите;
  
• 
  Организиране изпълнението на програми и проекти за заетост и професионална квалификация и мотивационно обучение на безработни и заети лица;
  
• 
  Мониторинг и оценка на реализацията на активната политика на пазара на труда.
  

• 
  Предоставяне на посреднически услуги на търсещите работа лица;
  
• 
  Прилагането на процесния модел на работа и разширяването на броя на Дирекциите „Бюро по труда”, работещо на принципа на „едно гише” е залог за осигуряване на високо качество на предлаганите услуги.
  
• 
  Създаване на условия за повишаване на грамотността и квалификацията на безработните в неравностойно положение на пазара на труда.
  
• 
  Осигуряване на заетост на безработни лица с ограничени възможности за устройване на работа на първичния пазар на труда, за преход от социални помощи към заетост след обучение за професионална квалификация и ограмотяване.
  
• 
  Повишаване на пригодността за заетост на неравнопоставените групи безработни лица за осигуряване на тяхната интеграция на пазара на труда (младежи, продължително безработни, хора с увреждания, безработни с ниско образование и без квалификация).
  
• 
  Осигуряване подходящо обучение за придобиване на ключови компетенции и умения, съобразени с новите изисквания на икономиката и работодателите;
  
• 
  Осигуряване на обучение с цел превенция на безработицата и постигане на адаптивност на работната сила, включително в предприятия и фирми с преструктуриращи се дейности .
  

• 
  Оказване на услуги по заетостта, които са основа за бързо и ефективно посредничество между търсещите работа лица и работодателите;
  
• 
  Насърчаване на разкриването на нови работни места, на които да бъдат назначавани безработни лица;
  
• 
  Стимулиране на активно поведение на пазара на труда, съобразно подхода основан на “жизнения цикъл” на личността;
  
• 
  Предоставяне на целева подкрепа и достъп до финансиране, консултиране и обучение на бъдещи предприемачи за осигуряване на самозаетост и заетост на членове на техните семейства;
  
• 
  Предоставяне на информационни и консултантски услуги, улеснен достъп до кредитиране, лизингови и грантови схеми за безработни лица;
  
• 
  Организиране на изпълнението на програми за насърчаване на предприемачеството сред безработните лица.
  

• 
  Коефициент на икономическа активност;
  
• 
  Коефициент на заетост (15- 64);
  
• 
  Равнище на безработица;
  
• 
  Регистрирани безработни лица;
  
• 
  Брой заети и безработни, включени в курсове за професионално обучение;
  
• 
  Брой наети на работа лица по програми и мерки;
  
• 
  Обявени свободни работни места на първичния пазар на труда;
  
• 
  Устроени на работа лица на първичния пазар на труда;
  
• 
  Включени лица в курсове за обучение (по условията на чл.63 от ЗНЗ);
  
• 
  Лица включени в индивидуално професионално ориентиране и индивидуално психологическо консултиране;
  
• 
  Лица включени в групово професионално ориентиране и групово психологическо консултиране.
  

1. 
   Устойчиво развитие на регионите и постепенно преодоляване на различията в тяхното развитие
   

Статистиката сочи, че България е навлязла в процеса на преход с относително малки регионални различия в сравнение с другите членки и кандидат-членки ЕС. Независимо от различната динамика на развитие на районите през този период, ясно се откроява ръстът на развитие на Югозападния район за планиране (вкл. столицата, София), както и фактът, че различията между останалите райони са значително по-малки. В абсолютна стойност междурегионалните различия са сравнително малки спрямо средните за ЕС. В относителна стойност обаче, те са на нива, сравними с тези в Чешката Република, Словакия, Белгия и Франция.

Съществуват силно изразени вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на районите в България. Различията на нивата на показател Приходи на предприятията по общини са повече от десетократни. Във всички райони за планиране се наблюдава значително натрупване на общини със слабо икономическо развитие. Такива силно изразени вътрешнорегионални различия са типични и по отношение на останалите икономически индикатори като напр. ръст на производителност, секторна структура, ефективност и др.

От регионална гледна точка, структурата на брутната добавена стойност на районите за планиране за периода 1997-2004 г. се характеризира с различни тенденции в участието на икономическите сектори, което води до заключението, че икономическото преструктуриране на тези сектори е все още в ход и те все още се стремят към постигането на устойчиво развитие.

• 
  Увеличаване законовите правомощията на общините по отношение на приоритетни за регионите проекти с цел насърчаване инвестициите и заетостта на местно ниво
  
• 
  Работа по намаляване на регионалните различия в заетостта и безработицата чрез разработване и финансиране на регионални програми за заетост в областите с високо равнище на безработица
  
• 
  Разработване на специализирани програми за региони с висока безработица
  
• 
  Изграждане и развитие на индустриални зони за привличане на местни и чужди инвестиции, на бизнес и технологични инкубатори за стартиращи малки и средни предприятия
  
• 
  Подпомагане на местната власт за подобряване на административния й капацитет за провеждане на мерките по насърчаване на инвестиционната активност
  
• 
  Регионално ориентиран инвестиционен маркетинг със специално внимание към икономически изостаналите региони
  
• 
  Привличане на чуждестранни инвестиции в изграждането на хидроенергийни обекти с цел осигуряване икономическото развитие в граничните райони
  

• 
  Подготовка на проекти за финансиране от структурните фондове на ЕС
  
• 
  Изграждане на мрежа от партньори от европейските институции, от държавите членки на ЕС, както и на регионално и местно ниво
  
• 
  Управление и изпълнение на ТГС програми
  
• 
  Насърчаване на инвестициите за стартиращия бизнес в регионите с потенциал за развитие на иновативни високотехнологични малки и средни предприятия, на малки и средни предприятия в туристическата индустрия и други приоритетни области на икономическото развитие
  
• 
  Изработване на пътна карта за сътрудничество с ГД “Регионална политика” на ек, комитета на регионите, съветът на Европа и други европейски институции
  
• 
  Прилагане на пакета от планови документи на регионално и местно ниво:
  

• 
  регионални планове за развитие
  
• 
  областни стратегии и устройствени схеми
  
• 
  общински планове за развитие
  

Един от проблемите на българските райони е по-ниската продължителност на живота в сравнение със средната в ЕС. Съществуват известни различия от гледна точка на регионалното разпределение също, където индикаторът е по-благоприятен от средния за страната (72.6 години) в 51 общини, разположени главно на територията на Южен Централен район и Югозападен район (вкл. Софийска община). Общините, за които е характерна по-ниска продължителност на живота, са концентрирани главно в селските области. Причината за тези различия е комплексна, но същевременно служи като един синтезиран индикатор за стандарта на живота и нивото на развитие.

Значителните вътрешнорегионални различия в образователната структура са съпоставими с нивото на икономическото развитие. Делът на високообразованото население в Югозападен район е най-висок поради влиянието на столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната. За селското население е типично по-ниско образователно ниво. По тази причина районите и областите с висок дял на селско население се характеризират с по-висок дял на групи от населението с по-ниско образование.
Основна задача: Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението
Мерки:

• 
  Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи;
  
• 
  Повишаване на общото образователното равнище, демографската информираност и сексуално - репродуктивната култура на населението;
  

• 
  Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
  
• 
  Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;
  
• 
  Разработване на адекватна имиграционна политика;
  
• 
  Осигуряване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот в добро здраве за всички социални групи;
  

Процесите на застаряване и намаляване на населението продължават и утежняват положението на всички райони за планиране. Най-неблагоприятно е развитието на демографските процеси в Северозападния и Северен Централен район. Само в Югозападния район през периода 2001-2005 г. беше наблюдавано известно повишаване със средно 0,17%, дължащо се главно на увеличаване на населението в столицата. Във всички райони за планиране естественият прираст на населението от 1990 г. насам е отрицателен. Най-високите отрицателни стойности са установени в Северозападния район (-11.1‰ – 2005г.), което е почти два пъти по-високо от средното за страната (-5,4‰), следва Северен Централен район (-7,7‰). В сравнение със страните членки на ЕС, България показва определено отрицателни стойности по индикатора прираст на населението, с което се доближава до страни като Литва, Латвия, Естония и Унгария.

Делът на населението във възрастова група 15-64 г. се е увеличил от 68.1% през 2000г. на 69.4% през 2005г. Във всички райони за планиране делът на тази група е нараснал, с изключение на Северозападния район за планиране. Устойчива е тенденцията на намаляване на населението под 15-годишна възраст от 15.5% през 2000г. на 13.6% през 2005г., която се наблюдава във всички райони. За периода 2000-2005г. населението на и над възраст 65 години се е увеличило от 16.3% на 17.2% за страната. Най-висок е делът на тази група от населението в Северозападен район 21.2% (2005г.). Общите тенденции при възрастовата структура на населението показват, че тя е най-неблагоприятна в Северозападния район и е сравнително благоприятна в Североизточния. Останалите райони имат много подобна възрастова структура. Югозападният и Североизточният райони имат най-висок дял на хора в активна възраст.

Основна задача: Преодоляване на негативните последици от остаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал
Мерки:

• 
  Преодоляване на последиците от застаряване на населението;
  
• 
  Забавяне на негативното развитие на демографските процеси, стабилизиране и създаване на предпоставки за тяхното положително развитие;
  

• 
  Приемане на национална програма за ограничаване на негативните последствия от демографската криза
  
• 
  Усъвършенстване и синхронизиране на нормативната база, свързана с демографското развитие.
  
• 
  Увеличаване на средната продължителност на живота;
  
• 
  Подобряване на репродуктивното здраве на населението и превенция на стерилитета;
  
• 
  Развитие на солидарност между поколенията;
  

Значителни различия в нивото на заетостта и безработицата се наблюдават на регионално ниво, особено на по-ниските териториални нива. Що се отнася до заетостта, през последните години се наблюдава тенденция на леко повишаване. Най-ниско е нивото на заетост в Северозападен район, а най-високо - в Югозападен район. Във всички райони, с изключение на Югозападен, делът на заетост в селското стопанство е най-висок, което е типично за все още недоразвитата регионална икономика. Нивото на заетост в България е едно от най-ниските в сравнение с това в останалите страни членки на ЕС, въпреки повишаването му през последните 2-3 години.

Нивото на безработица очертава значителни вътрешнорегионални различия. Критично натрупване на общини с много високо ниво на безработица се забелязва в Северозападния район за планиране, Североизточния район за планиране и Югоизточния район за планиране. Относително по-ограничени горещи точки на безработица има в Северен Централен, Южен Централен и Югозападен райони за планиране. Югозападният район за планиране се откроява с характеристики за най-благоприятен пазар на труда.

Основни задачи: Създаване на условия за разкриване на нови работни места, което да доведе до непрекъснато повишаване на коефициента на заетост и трайно снижаване на безработицата под 10%.

Повишаване на гъвкавостта на пазара на труда.
Мерки:

• 
  Ефективен контрол върху условията за труд;
  
• 
  Недопускане на експлоатация на детския труд;
  

• 
  Ежегодно повишаване на доходите от труд с отчитане на растежа на БВП, стабилността на ценовото равнище, производителността на труда и конкурентноспособността на икономиката;
  
• 
  Повишаване на гъвкавостта на пазара на труда;
  
• 
  Преквалификация на трайно безработни хора;
  
• 
  Повишаване равнището на заетост до средноевропейското;
  
• 
  Намаляване равнището на безработица до средноевропейското;
  
• 
  Достигане на средноевропейското ниво на регистрирани безработни;
  

5. Осигуряване на равен достъп до услуги с цел превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици

Осигуряването на равен достъп до услуги несъмнено е едно от основните предизвикателства в борбата със социалното изключване в България. В тази връзка в България се изпълняват редица мерки, които макар, че се нуждаят от концентрация на повече ресурси, могат да бъдат приети като успешни. Пример за това са мерките за осигуряване на равен достъп до образование – интегриране на деца със специални образователни потребности в общообразователна среда и подпомагане на тяхното обучение и мерките за намаляване на броя на отпадащите ученици от училище (през учебната 2004/2005 г. - 1.99 %, за първия срок на учебната 2005/2006 г. - 1.23 %,); мерките за адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания и осигуряването на достъпен транспорт и др.

Огромно значение за преодоляване на социалната изолация имат здравните и социалните услуги. Достъпът до здравни услуги е гарантиран от законодателството. Разработен е механизъм за осигуряване на достъп до качествено здравеопазване на лица с ниски доходи и представители на уязвими групи. С цел ползването на качествени здравни услуги от определени рискови групи, и специално от ромското етническо малцинство, е оценена необходимостта от прилагането на по-концентрирани мерки за здравно образование, полова култура и превенция на заболяванията. Особено внимание в политиката по социални услуги се отделя на деинституционализацията. Развитието на социални услуги в общността ясно показва, че те са основното средство за постигане на реална деинституционализация (броят на децата в специализирани институции намаля с 18.3 %). Недостатъчно развитата мрежа от алтернативни социални услуги за хората с ментални увреждания пък е причина за по-бавния процес на реинтегриране на тези хора в общността. В последните няколко години протича процес на закриване, преместване и намаляване на капацитета на специализираните институции, реализиране на проекти и програми на неправителствени организации и обучение на персонала. Проведените национални мониторинга в домове за възрастни с умствена изостаналост и за възрастни с психични разстройства също се отразиха положително на този процес. Бюджетът за финансиране на социални услуги, делегирани от държавата дейности, беше увеличен с 18.5 % през 2006 г., което позволи подобряване качеството на предоставяните услуги. Положителен е и фактът, че се увеличава броя на частните доставчици на социални услуги (към 30.04.2006 г. – 631). В тази връзка е необходимо засилване на мерките за насърчаване на участието на неправителствените организации в прякото предоставяне на услуги на хората в неравностойно положение и в частност на уязвимите етнически малцинства и хората с ментални увреждания, както и за насърчаване на партньорството им с държавата и общините.
Проблеми

Проблемите са всеобхватни. В образованието е необходимо разширяване на обхвата на мерките, насочени специално към децата от групи в неравностойно положение. Реформата в системата на помощните училища все още не е проведена до край. В адаптирането на транспорта не се наблюдава активно участие на общините в тези дейности. Друго предизвикателство в областта на услугите, което изисква концентрация на голям финансов ресурс, е осигуряването на достъп до подходящи жилища, и най-вече за социално слаби семейства и най-уязвимите семейства от ромски произход. В тази връзка са предприети и специални мерки за осигуряване с жилища на ромското малцинство и семействата с ниски доходи. Изпълнява се и дългосрочна Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите. Цялостното й изпълнение ще доведе до трайно решаване на жилищните им проблеми.

• 
  Подобряване на социалната защита в областта на социалното подпомагане на най-нискодоходните групи от обществото
  
• 
  Приоритетна подкрепа на семействата с деца
  

• 
  По-добра координация и съгласуваност между системата за социално подпомагане и системата по заетостта с цел активно поведение на пазара на труда на лицата от най-уязвимите групи на пазара на труда.
  
• 
  Намаляване на броя на пасивните потребители на социални помощи и създаване на условия за пренасочване на ресурсите към хора, които имат най-голяма потребност от тях;
  
• 
  Осигуряване на алтернативни форми на семейно подпомагане
  

• 
  заплащане на такси в детски ясли и детски градини,
  
• 
  заплащане на столовото училищно хранене,
  
• 
  закупуване и предоставяне на учебни пособия и принадлежности за училище;
  

• 
  Осигуряване на устойчиво нарастване на пенсиите;
  
• 
  Ускоряване на процеса на деинституционализация чрез услуги за реинтеграция в семейна среда и услуги в общността;
  

• 
  Подобряване на сътрудничеството и взаимодействието с областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, създаващи условия и съдействащи за реализирането на програми и проекти в областта на социалното включване;
  
• 
  Осигуряване на по-високо и устойчиво финансиране на социални услуги в общността, насочени към подкрепа на лица от рискови групи и техните семейства и създаване на мрежа от такива услуги в цялата страна;
  
• 
  Ускоряване на процеса на деинституционализация чрез услуги за реинтеграция в семейна среда и услуги в общността;
  
• 
  Подобряване условията на живот в специализираните институции и включване на бенефециентите на техните услуги в живота на местните общности;
  
• 
  Подобряване на контрола, включително и чрез засилване на гражданския контрол, в областта на предоставянето на услуги;
  
• 
  Осигуряване на качествено образование на всички лица със специални образователни потребности за постигане на по-високи образователни резултати, придобиване на по-висока степен на образование и на професионална квалификация;
  
• 
  Повишаване на грамотността на лица, за които българският език не е майчин;
  
• 
  Разработване и въвеждане на иновативни програми и специализиран образователен софтуер за образование и обучение на лицата със специални образователни потребности;
  
• 
  Инициативи за прилагане на принципите на интеркултурното образование, толерантност и солидарност между участниците в образователния и обучителния процес от различните етнически групи и др.;
  
• 
  Осигуряване на условия за развитие на целодневна организация на учебния процес в началния и прогимназиалния етап на основното образование; разширяване на системата от социални мерки насочени към осигуряване на безплатни учебници и учебни помагала, безплатен транспорт и дейности за повишаване на обхвата на учениците в училищното образование и намаляване на отпадащите;
  
• 
  Осигуряване на условия децата от селските райони да се обучават в училища, които са във възможно най-голяма близост до тяхното място на живеене и повишаване на нивото на образование в селските училища;
  
• 
  Непрекъснато провеждане на дейности по промоция, профилактика, лечение, рехабилитация и други, както и за повишаване на здравната култура сред уязвимите групи;
  
• 
  Укрепване на механизмите за ползване на висококачествени здравни услуги от групите в най-голям риск от социално изключване;
  
• 
  Подобряване на жилищните условия на уязвими групи, като ромите, семействата с ниски доходи и лица, напускащи специализирани институции за предоставяне на социални услуги;
  
• 
  Провеждане на дейности за създаване на достъпна среда за хората с увреждания и достъпен транспорт и активно включване на общините в тези дейности;
  
• 
  Подобряване на административното обслужване на лицата от уязвимите групи, включително и достъпа до електронни услуги;
  
• 
  Мерки за промяна на обществените нагласи и борба с дискриминацията, най-вече спрямо ромската общност.
  

6.Интегриране на хора в неравностойно положение

Заложените в бюджета средства за реализиране на програмата през 2006 г. бяха в размер на 125.8 млн. лв., в т.ч. 90 млн. лв. по бюджета АСП и 35.8 млн. лв. по бюджета на АХУ.

През 2006 г. по Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, Агенцията за социално подпомагане е оказала подкрепа на 465 361 средно месечен брой лица с увреждания, в това число 19 795 деца. Усвоените средства за периода са в размер на 131.9 млн. лв. или има формиран преразход от 25,18% от планираните 105.4 млн. лв. Недостигът на средства произтича от няколко фактора, а именно:

Непрекъснато нарастващият брой на лица с увреждания, които кандидатстват за интеграционни добавки;

Средствата за месечните добавки за деца с трайни увреждания до 18 г. а ако учат-до навършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, са изчислени за 16 700 деца при 112 лв. на дете по Закон, но реално подпомаганите деца са средно около 19 795 и е изплатена сума 28.6 млн. лв. За 2005 г. средномесечно 17 319 деца са получили по 105 лв., а изразходваните средства са били в размер на 22.7 млн. лв.

Аналогичен е и случая с месечните добавки за социална интеграция на хора с увреждания. За отчетния период на 2006 г. на 445 566 средно месечен брой лица са изплатени 103.3 млн. лв. , или с почти 30 млн. лв. повече от изплатените през 2005 г. 73.4 млн. лв. на 529 010 средно месечен брой лица.

въведения строг контрол от регионалните представители на АХУ и извършените над 800 проверки по Наредба №1 за условията и реда за производство, внос, продажба и поддръжка на помощни средства на фирми-вносители и производители и техни дистрибутори;

намалените лимитни цени на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

В изпълнение на ЗИХУ през 2006 г. АХУ е финансирала проекти за заетост и интеграция на хора с увреждания на обща стойност 3.7 млн. лв., с 0.7 млн. лв. повече от 2005 г. (3 млн. лв.) Увеличеният размер на отпуснатите субсидии за работодатели в специализирана работна среда доведе до укрепване на специализираните предприятия и осигури здравословни и безопасни условия на труд. Бяха разкрити нови работни места за хора с увреждания в интегрирана работна среда, както и бяха постигнати редица положителни резултати за социалната интеграция на хората с увреждания. Увеличени бяха броя на утвърдените и субсидирани проекти в сравнение с 2005 г. с над 20 на сто, размера на лимита на субсидиите, както и броя на обхванатите преки ползватели с близо 15 на сто. През 2006 г. стартира и нова програма за финансиране на проекти за самостоятелна стопанска дейност на хора с увреждания.

• 
  Повишаване на квалификацията и насърчаване на заетостта с акцент върху хората в неравностойно положение на пазара на труда;
  
• 
  Подобряване условията на живот в специализираните институции и включване на бенефециентите на техните услуги в живота на местните общности;
  
• 
  Подобряване на административното обслужване на лицата от уязвимите групи, включително и достъпа до електронни услуги;
  
• 
  Осигуряване на качествено образование на всички лица със специални образователни потребности за постигане на по-високи образователни резултати, придобиване на по-висока степен на образование и на професионална квалификация;
  

• 
  Провеждане на дейности за създаване на достъпна среда за хората с увреждания и достъпен транспорт и активно включване на общините в тези дейности;
  
• 
  Разработване и въвеждане на иновативни програми и специализиран образователен софтуер за образование и обучение на лицата със специални образователни потребности;
  
• 
  Дейности по отпускане на помощни средства на хора с увреждания;
  
• 
  Издаване на разрешения за производство, внос, продажба и поддържане на помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания;
  

• 
  Дейности по отпускане на целеви помощи за хора с увреден слух, увредено зрение и трудноподвижни лица;
  
• 
  Дейности по отпускане на целеви помощи за покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство и преустройство на жилище;
  
• 
  Дейности по осигуряване на трудова заетост на хората с трайни увреждания в специализирана и интегрирана работна среда;
  
• 
  Вписване в регистър на специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания;
  
• 
  Дейности по социалната интеграция на хора с увреждания, чрез участието им в проекти на неправителствени организации;
  
• 
  Дейности по проекти за започване и развиване на самостоятелна стопанска дейност на хора с увреждания;
  
• 
  Изграждане и актуализиране на информационна база данни за хората с трайни увреждания;
  
• 
  Дейности по възстановяване на 30 на сто от внесените осигурителни вноски на специализирани предприятия и работодатели в обичайна работна среда.
  

Основните фактори, затрудняващи включването на пазара на труда са ниското образование, липсата на квалификация, недостатъчната гъвкавост и териториална и професионална мобилност на работната сила.

Посочените фактори предопределят и целевите групи, които са обект на конкретни мерки за предпазване/преодоляване изпадането в бедност. Част от търсещите работа лица се нуждаят от специализирани услуги и помощ, за да се върнат на пазара на труда и да започнат работа

• 
  Ускорена интеграция на неравнопоставените групи чрез активизиране за търсене и оставане на работа;
  
• 
  Ефективна интеграция на страната на Европейския трудов пазар;
  
• 
  Осигуряване на по-високо и устойчиво финансиране на социални услуги в общността, насочени към подкрепа на лица от рискови групи и техните семейства и създаване на мрежа от такива услуги в цялата страна;
  

• 
  Подобряване на сътрудничеството и взаимодействието с областните администрации, органите на местното самоуправление и юридическите лица с нестопанска цел, създаващи условия и съдействащи за реализирането на програми и проекти в областта на социалното включване с оглед постигане на трайни и ефективни резултати;
  
• 
  Подобряване на контрола, включително и чрез засилване на гражданския контрол, в областта на предоставянето на услуги;
  
• 
  Осигуряване на условия за развитие на целодневна организация на учебния процес в началния и прогимназиалния етап на основното образование; разширяване на системата от социални мерки насочени към осигуряване на безплатни учебници и учебни помагала, безплатен транспорт и пр.;
  
• 
  Дейности насочени към учители, родители и местните общности за повишаване на обхвата на учениците в училищното образование и намаляване на отпадащите;
  
• 
  Осигуряване на условия децата от селските райони да се обучават в училища, които са във възможно най-голяма близост до тяхното място на живеене и повишаване на нивото на образование в селските училища;
  
• 
  Укрепване на механизмите за ползване на висококачествени здравни услуги от групите в най-голям риск от социално изключване;
  
• 
  Подобряване на жилищните условия на уязвими групи, семействата с ниски доходи и лица, напускащи специализирани институции за предоставяне на социални услуги;
  

• 
  Повишаване на грамотността на лица, за които българският език не е майчин;
  
• 
  Повишаване на пригодността за високопроизводителна и качествена заетост на работната сила чрез по-големи инвестиции в човешкия капитал и развитие на ученето през целия живот;
  

За по-ефективното изпълнение на реализираните мерки следва да се подобрят:

• 
  Административния капацитет на институциите за осъществяване на интеграционни политики, програми и мерки;
  
• 
  Капацитета и уменията на представители на ромския етнос за пълноценното им включване във всички сфери на политическия и обществения живот, както и в публични институции (държавна и местна администрация);
  
• 
  Процеса на доизграждане на ефективна мрежа и модели за институционално сътрудничество и координация, като се ползва натрупания опит;
  
• 
  Използването на наличната система за мониторинг на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси;
  
• 
  Картографирането на проблемите на ромската интеграция и разработване на база данни;
  
• 
  Мерките за активиране на уязвимите етнически малцинства и насърчаване на личната им инициатива и отговорност за участие в пазара на труда, образователния процес, опазване на личното им здраве, справяне с различни житейски ситуации и други;
  
• 
  Устойчивото финансиране на дейностите, свързани със социалното включване на уязвимите етнически малцинства;
  
• 
  Мерките за повишаване на чувствителността на обществото и преодоляването на създадени предубеждения и стереотипи спрямо някои от етническите малцинства, в частност ромите;
  
• 
  Качеството на образованието в райони с преобладаващо малцинствено население;
  
• 
  Инициативите за повишаване на процента на завършващите средно и висше образование младежи от ромското малцинство и от селските райони;
  
• 
  Мерките за намаляване на детската и майчината смъртност, ограничаване заболяемостта от заразни и паразитни болести и от широко разпространени незаразни заболявания, създаване на условия за разкриване на амбулатории за първична медицинска практика и привличане на специалисти за работа в кабинети в квартали, населени предимно с български граждани от ромски и турски произход, повишаване на здравните знания и осигуряване на достъп до здравна информация и за преодоляване на културните бариери в общуването и всякакви форми на дискриминационни нагласи сред медицинските специалисти;
  
• 
  Мерките за обучение на професионалисти от различни области за работа в мултиетническа среда;
  
• 
  Социалните услуги в общността, насочени специално към уязвимите етнически малцинства.