Република България 2007 г


ЧАСТ 7 Бедността и предизвикателствата пред устойчивото развитие в глобален аспект



страница12/14
Дата30.09.2017
Размер2.33 Mb.
#31316
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

ЧАСТ 7

Бедността и предизвикателствата пред устойчивото развитие в глобален аспект



Участие в глобалното сътрудничество за устойчиво развитие.
Съгласно “Декларацията на хилядолетието” са определени осемте основни цели на развитието. Осмата цел Задълбочаване на глобалното партньорство за развитие”, включва като подцели:

- развитие на отворена търговска система, основана на правила, предвидима и недискриминационна, която включва задължения за добро управление, развитие и намаляване на бедността - на национално и международно ниво;

- отчитане на специалните нужди на най-слабо развитите страни. Това включва безмитен достъп, за неограничени количества или в рамките на квоти за износа от тези страни; опрощаване на дългове на бедни страни с големи задължения и увеличаване на помоща за развитие за страните, които се поели ангажимент за намаляване на бедността;

- отчитане на специалните нужди на развиващите се страни без излаз на море или малки островни държави;

- осигуряването на достъп до основни лекарства за развиващите се страни, в сътрудничество с фармацевтичните компании, и др.
Цел: Подкрепа относно глобализацията на търговията
Мерки и дейности:
1. Участие във формулирането на търговската политика на ЕС и по-нататъшната либерализация на търговията, при прилагане на Общата търговска политика на ЕС
От 1.1.2007 г. като страна членка на ЕС нашата страна прилага Общата търговска политика на ЕС. България е страна по Споразуменията за икономическо сътрудничество, подписани от ЕС. Споразуменията за икономическо сътрудничество са инструмент в подкрепа на развитието, засилване на регионалната интеграция и подобряване на бизнес средата. В ход са преговори за подписване на Споразумения за икономическо сътрудничество (EPAs) между ЕС и ACP (страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн).

ЕС прилага Обща система за преференции (GSP), в рамките на която предоставя преференциален достъп до пазара в полза на развиващите се страни.


В рамките на т.нар. инициатива “Всичко без оръжие” (Еverything but Arms) ЕС предоставя безмитен внос за стоки с произход от най-слабо развитите страни.
2. Участие в дискусии в рамките на ЕС относно новия кръг многостранни търговски преговори в СТО.
Основни цели на развитието са застъпени в рамките на новия кръг многостранни търговски преговори в СТО и Министерската декларация за започването на новия кръг преговори, приета в Доха през 2001 г. (Doha Development Agenda).
В хода на многостранните търговски преговори след 2001 г. по отделните области се обсъждат възможностите за прилагане на мерки в подкрепа на развиващите се и най-слабо развити страни, а именно:


  • подобряване на пазарния достъп за развиващите се и най-слабо развитите страни;

  • улесняването и ускоряването на преговорите за присъединяване към СТО на най-слабо развитите страни, както и облекчаване на по-нататъшната интеграция на малките, уязвими икономики в многостранната търговска система;

  • минимизиране на негативното въздействие на либерализацията на търговията за развиващите се и най-слабо развити страни. Най-слабо развитите страни не поемат задължения за отваряне на пазарите си в този кръг преговори, а развиващите се страни поемат по-малки задължения в съответствие с тяхното ниво на развитие;

  • намаляване на разстройващите търговията субсидии, по-специално в селското стопанство;

  • либерализация на търговията с услуги, което е свързано с развитието на съответните сектори на услугите и създаването на нови работни места;

  • провеждане на преговори за редуциране и където е подходящо премахване на тарифни и нетарифни бариери с оглед насърчаването на търговията с продукти и услуги, свързани с околната среда. Премахването на бариерите пред търговията с продукти и услуги, свързани с околната среда ще подобри достъпа на развиващите се страни до технологии и ноухау в областта на екологията;

  • увеличаването на ефективното, свързано с търговията техническо сътрудничество в полза на развиващите се страни и най-слабо развитите страни;

  • заздравяване на търговските правила и ефективността на разпоредбите за специално и диференцирано третиране на развиващите се и най-слабо развити страни.

През месец декември 2005 г. в Хонконг от страните - членки на СТО бе приета Министерска декларация, препотвърждаваща декларациите и решенията на СТО, приети в Доха през 2001 г. В контекста на развитието са постигнати следните основни договорености:




  • постигна е договореност относно либерализацията на достъпа до пазара за памука, а именно - премахване на всички форми на експортни субсидии за памука от развитите страни през 2006 г., предоставяне на безмитен и безквотен пазарен достъп, по-голямо намаление на вътрешните субсидии за памука в сравнение с намаленията на субсидиите за останалите продукти;

  • постигна е договореност развитите страни, както и развиващите се страни, които имат готовност за това, следва да предоставят безмитен и безквотен достъп до пазара за продуктите с произход от най-слабо развитите страни от 2008 г. или не по-късно от началото на периода на прилагане на договореностите с оглед постигането на стабилност, сигурност и предсказуемост. Страните - членки на СТО, които имат трудности в този период, ще предоставят безмитен и безквотен достъп до пазара за поне 97% от тарифните номера на продуктите с произход от най-слабо развитите страни. В допълнение, тези страни - членки ще предприемат стъпки за постигане на съответствие с ангажимента за предоставяне на безмитен и безквотен достъп до пазара за всички продукти с произход от най-слабо развитите страни;

  • определена е крайна дата за премахване на експортните субсидии и на дисциплините по всички експортни мерки с равностоен ефект в селското стопанство – до края на
    2013 г.;

  • относно хранителната помощ е препотвърден ангажимента за поддържане на адекватно ниво и отчитане интересите на страните получателки на хранителна помощ. За тази цел ще бъде осигурена “safe box” за bona fide хранителна помощ, за да се гарантира че няма да има непредвидени пречки за справяне с извънредни ситуации. Предстои разработването на ефективни дисциплини за видовете хранителна помощ, монетаризацията и реекспорта, с оглед недопускането на продължаващо експортно субсидиране;

  • инициирани са дискусии по предлагането на т.нар. “Aid for Trade” пакет в полза на развиващите се страни.


Цел: Финансиране развитието
От месец декември 1999 г., по инициатива на ООН, започва междуправителствен диалог по въпросите на финансиране на развитието. Създава се подготвителен комитет за провеждане на международна конференция, чиято главна цел е обсъждане на национални, международни и системни проблеми на финансирането на развитието и набелязване на пътища за мобилизиране на достатъчни финансови ресурси за осъществяване на целите, поставени от големите конференции на ООН през 90-те години на миналия век.
Международната конференция за финансиране на развитието се проведе под егидата на ООН от 18 до 22 март 2002 г. в гр. Монтерей, Мексико. Това е първата среща на най-високо равнище за обсъждане на финансовите проблеми и свързаните с тях въпроси на глобалното развитие. Конференцията прие заключителен документ - т.нар. Консенсус от Монтерей, който обхваща следните основни теми:

  • мобилизиране на националните ресурси за финансиране на развитието;

  • мобилизиране на преките чуждестранни инвестиции и други частни източници на финансиране;

  • международна търговия;

  • официална помощ за развитието;

  • облекчаване на бремето на външния дълг и

  • структури на международните финанси и търговия.

В периода след Монтерей ООН запазва водещата си роля в укрепването на междуправителствените механизми за сътрудничество по въпросите на финансиране на развитието. Конференцията в Монтерей е последвана от два Диалога на високо равнище по въпросите на финансиране на развитието, както и от Среща на високо равнище на ИКОСОС с представители на международните финансови институции.


В следствие на тези действия се раждат няколко инициативи за намиране на алтернативни източници за финансиране на развитието. Такава е инициативата на президента Лула “Действие за борба с глада и бедността”, чиято цел е идентифицирането на алтернативни източници за финансиране на развитието. След присъединяването на Германия, Испания и Алжир се формира т. нар. “Група на шестте”, която представя възможности за иновативни източници за финансиране на развитието като например налагане на такси върху определени области на търговията с оръжие; такси върху някои финансови транзакции; екологични такси; предлаганият от Великобритания Международен финансов механизъм; доброволни социално отговорни инвестиции и пр. Инициативата е подкрепена от 107 държави-членки на ООН, включително и България. Друга инициатива е инициативата на френския президент Жак Ширак за въвеждане на такса за солидарност върху самолетните билети като иновативен източник за финансиране на развитието. България не се ангажира с тази инициатива.
По време на вторият Диалог на високо равнище по проблемите на финансиране на развитието люксембургското председателство на ЕС отново потвърди ангажиментите на ЕС за увеличаване на размера на официалната помощ за развитие. България се присъедини към това изказване. Поет бе ангажимент увеличаването на помощта да бъде съпроводено с по-добро управление и намаляване на административните разходи.




Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница