Република българия комисия за защита на конкуренцията секторен анализ на

4.1.5. Кредитоспособност на кредитоискателите - Кредитен регистър

В общия случай при разглеждане на искане за кредит се взема предвид основно информация, свързана с

-трудово-правните отношения на клиента – наличието на постоянна месторабота, постоянен трудов или друг тип договор, трудов стаж при работодателя, имидж на неговия работодател (от гледна точка потенциално неизплащане или забавено плащане на трудовото възнаграждение);

- платежоспособността на клиента- това са данни за месечните доходи и разходи на клиента, остатъчния доход на член от семейството, след отчитане на плащанията по съществуващите кредити, доходи и кредитна експозиция на съпруг/съпруга, както и на прогнозните месечни вноски по поискания заем;

-кредитна история, кредитна експозиция към момента на разглеждане на искането за кредит; данни за наличието или липсата на проблемни кредити в банковата система, както и данни за историческия опит на банката с клиента (има ли съществуващи проблемни кредити към клиента или свързани с него лица в банката, отписвала ли е банката вземания от съответното лице, които не са събрани впоследствие, установявани ли са опити за измама от съответното лице и др.).

На база на комбинация на някои от споменатите основни критерии за платежоспособността на клиента повечето банки използват т.нар. „скоринг системи”, съответстващи на изискванията на международния стандарт Basel II.

Като цяло нивото на потребителска задлъжнялост е ниско. По данни на БНБ, към месец декември 2007г. като сума класифицираните потребителски кредити са почти два пъти повече от проблемните жилищни ипотечни кредити. От Приложение № 7 е видно, че делът на класифицираните потребителски кредити в банковата система за периода юни 2006г.- края на 2007г. намалява - от 9,10% на 5,77%. За класифицираните жилищни ипотечни кредити също се очертава тенденция на намаление (от 7,69% до 3,62%), но делът им е значително по-нисък спрямо потребителските.

На практика, регистърът функционира на обособения пазар на обмен на кредитна информация, на който могат да оперират и повече от един участници. Например на територията на част от държавите-членки на ЕС се практикува т.нар. „дуална система” на съжителство на публични и/или частни кредитни регистри. Типът на действащия регистър е съобразен с различията в развитието на националните кредитни пазари.

У нас, през седемгодишното си съществуване ЦКР, изграден и поддържан от БНБ, успешно се развива и изпълнява основната си задача да набира и предоставя информация на банките, както и на клиентите за кредитната им задлъжнялост. Сега банките задължително регистрират всеки един отпуснат кредит, като се наблюдава и какъв е неговият статус. Тази информация е достъпна за цялата банкова система и това допринася за предпазването от отпускането на рискови кредити. Показателен за необходимостта от регистъра е факта, че през 2007г. са извършени около 1 млн. бр. справки повече, спрямо 2006г.

Нормативните изменения на уредбата на ЦКР през анализирания период подобряваха надеждността на информационното осигуряване на потребителите и дадоха възможност за по-добра оценка на задлъжнялостта на клиентите, както и за кредитния риск в отделните банки и в системата като цяло.

Независимо от разширения обхват на кредитния регистър по отношение на отчетните единици (и с дъщерни на банки финансови институции), БНБ вече е подготвила нова промяна в Закона за кредитните институции. С нея в регистъра ще бъдат добавени и потребителските заеми, които се отпускат от небанковите финансови институции. Така при необходимост ще може да се види цялата кредитна експозиция на кредитоискателя, без значение откъде е теглил заеми. Следва да се отбележи, след края на анализирания период, в ЦКР бяха извършени технологични подобрения, в резултат на които банките ще могат да ползват данни и за кредитната история на клиентите. Новата система влезе в действие от средата на м. ноември т.г.
При анализа бе отделено внимание и на основните ефекти на кредитния регистър върху конкуренцията при банкирането на дребно.

Информацията за текущите задължения на кандитатите за кредит е в пряка връзка с оценката на риска, а оттук и с понижаването на лихвените равнища на кредитоискателите. При липса на такава информация банките биха разпределяли риска между всички кредитоискатели, третирайки всеки един от тях като рисков. Пълната информираност за текущите задължения, а и за кредитната история (т.нар. „кредитно минало”) на кредитоискателите се явяват и форма на превенция срещу недобросъвестно поведение. В този смисъл е и европейската практика:

- Съдът на европейските общности в решението си по случая С-238/05 – Asnef-Equifax-Ausbank посочва ролята на регистрите като инструмент за повишаване на информираността на кредитодателите, което им позволява преоценка на риска и подобряване условията за предоставяне на кредити. Съдът също така отчита и ролята на кредитните регистри за повишаване мобилността на клиентите и улесняване навлизането на конкуренти. Съдът постановява,че съществуването на система за обмен на кредитна информация принципно не представлява ограничение на конкуренцията, когато: съответният пазар не е високо концентриран, информацията не позволява идентификация на кредитодателя, както и в случай, че достъпът до съответния регистър от страна на финансовите институции се предоставя при недискриминационни условия.

Факт е, че пазарът на банкирането на дребно в България, в т.ч. и по подпазари е конкурентен (на границата между пазар с ниско и със средно ниво на концентрация). ЦКР също така не позволява идентифициране на кредитодателя. Що се отнася до недискриминационните условия за достъп до регистъра от страна на финансови институции, може да се очаква, че посочената по-горе законова промяна в ЦКР в посока включване в регистъра на небанкови оператори, ще разреши този проблем. Предвид действието на принципа на едновременно подаване и ползване на кредитната информация, разширяването на кръга от ползватели в системата ще увеличи и обема на наличните кредитни данни. В този случай, конкурентната доктрина говори за настъпването на преки мрежови ефекти, които се изразяват в нарастване на ползата за настоящите потребители на ЦКР, при включване на нови, което стимулира разрастването и употребата на информационната услуга.

Следва да се подчертае, че на въпросите на КЗК за ползите от функциониране на регистъра почти всички банки – кредитодатели имаха предложения за повишаване на полезността и приложимостта на информацията от ЦКР. Основният акцент беше свързан с обхвата и адресатите предоставящи и ползващи текущата задлъжнялост на клиентите, банковите институции имат нужда от информация за кредитната им история, както и за текущите задължения на кредитоискателите към небанкови лизингови дружества. Някои от банките препоръчаха регистърът да поддържа информация за задължения на кандитатите за кредит към доставчици на основни комунални услуги и мобилни оператори. Заедно с това е сериозен интересът към актуалността на предоставяните данни.

4.1.6. Цена на кредита

4.1.6.1 ГПР

- Първоначални са таксата за кандидатстване за кредита и за обработката на документите. Те са еднократни и се заплащат независимо от размера и срока на кредита;

- Годишни са таксите, които се заплащат ежегодно за всяка от годините на кредита. Такава е таксата за управление на кредита;

- Месечните такси са свързани с месечните разходи по обслужването на кредита и се заплащат за всеки месец от срока на кредита.

Всички посочени такси, респ. комисионни могат да бъдат процент от сумата на кредита или да са посочени като конкретна сума в зависимост от практиката на банката.

Не всички банки начисляват годишни и месечни такси, но винаги събират първоначална такса. Тази такса се приспада от сумата на кредита, и тъй като е разход за кредитоискателя, се отразяват на цената на кредита, респ. върху размера на ГПР.

Съгласно Закона за потребителския кредит, банките задължително изчисляват ГПР за потребителските кредити по съответна методология. ГПР за потребителските кредити задължително се посочва в договорите. Подобно нормативно изискване към жилищните ипотечни кредити все още няма, и въпреки че редица банки го изчисляват не го оповестяват в договорите с клиента.

Резултативният показател ГПР за ипотечни кредити не е новост за страните от ЕС, които го изчисляват отчитайки определени специфики.

Според експертите от „Моите пари”ООД, за България най-подходящо би било използването на методологията за изчисляване на ГПР за потребителските кредити. На практика проблемът не е в самата методология за изчисление на ГПР, а кои разходи да се включат в него. Ясно е, че лихвите и таксите трябва да се включват, но кои точно? Различни са мненията кой разход е пряко свързан с кредита и кой не. Полезен опит в тази посока може бъде почерпен от дискусиите в ЕС. Считаме, че при изчислението на ГПР, т.е. цената на кредита, е най-коректно да се включват всички разходи, платими от клиента, без които кредитът не би се реализирал или не би се усвоявал нормално. Това се отнася както за разходите пряко свързани със самия кредит (напр. лихви и такси свързани с обслужването на кредита, усвояването и т.н.), така и за косвените разходи (напр. застраховки, юридически такси, такси за оценка на имот и т.н.), съпътстващи кредита.

Въпрос на воля от страна на банковия сектор е да изчислява ГПР и по ипотечни кредити и да предоставя тази информация на клиентите си в договорите за кредит. Това ще осигури прозрачност на информацията и възможност за сравнимост на офертите.

4.1.6.2.Ценова динамика

В последно време повишаването на лихвите по кредитите е резултат от увеличението на лихвите по депозитите на междубанковия пазар и борбата за привличане на ресурс от клиентите.

Обичайно банките предоставят потребителски кредити с по-висока лихва, в сравнение с лихвата по жилищните ипотечни кредити. Също така, следва да се отбележи, че за новоотпуснатите кредитни продукти са с по-изгодна лихва спрямо съществуващите. Съгласно данни на БНБ, към края на май 2008г., средният лихвен процент при старите жилищни кредити беше 8,93%, а при новите 8,81%. При потребителските, съответно - 11,06%, а при новите - 10,77%.

Отчита се, че в края на анализирания период лихвите по кредитите са отбелязали сериозен ръст. БНБ очаква, че най-остро ефектът от поскъпването на заемите ще се усети до края на годината и то най-вече в левовия сегмент на пазара. Очакванията са, че поне до края на 2008г. Може да се допусне, че през зимата на 2008-2009 най-бързо ще расте лихвата по потребителските заеми в лева, тъй като основната част от ипотечните кредити е в евро, където не се очаква повишение предвид политиката на ЕЦБ .
В хода на анализа от банките беше изискана и представена информация за средногодишния лихвен процент по видовете кредити, както и свързани с тях такси и комисионни. Преценихме, че годишният процент на разходите като резултативна величина е по-подходяща за представяне на ценовата динамика в анализираните два сектора. За сравнимост между анкетираните банки бяха зададени параметри (сума и срок на кредита) за изчисляване на ГПР по видове кредити:

-потребителски кредит без поръчител - за сума 3 хил. лева и срок от 4 г.;

- потребителски кредит с поръчител - за сума 5 хил. лева и срок от 4г.;

-жилищен кредит, в лева – за сума от 50 хил. лева и срок от 20г., при допълнителни условия: за покупка на готов имот (апартамент) в голям град на стойност 80 хил.лева.

Консултантите на анализа от „Моите пари”ООД представиха ГПР общо за 15-те банки, в т.ч. по банки за периода 2006г.- първо полугодие на 2008г. (средно за месеца и по полугодия). Виж Приложение № 8 .

При зададените по-горе параметри за потребителски кредит без поръчител, а и с поръчител, обобщените изчисления показват, че ГПР през периода юни 2006г.-юни 2008г., както средно за полугодие, така и към последния месец на всяко полугодие, отбелязва приблизително близки развития. Общото е, че от края на второто полугодие на 2006г. до края на първото полугодие на 2008г. ГПР нараства - за кредитите без поръчител от около 14,9% на 15,6 %, а за кредитите с поръчител - съответно от около 14,3% на 14,7 %, при неравномерни развития през полугодията на 2007 г. Заедно с този ръст може да се отбележи и тенденцията, че кредитите без поръчител продължават да бъдат с по-висока средна цена, в сравнение с тези без поръчител, а ножицата между двата вида потребителски кредити се разтваря от 0,6 % до 0,9 % в края на първото полугодие на 2008 г.

Най-голям е приносът на Райфайзенбанк, която през целия анализиран период трайно поддържа ГПР от 12,01% до 13,09 %. От отчетените равнища, както и умереното нарастване на цената на потребителския кредит е видно, че това е най-благоприятна цена за кредитополучателя. Подобно е поведението на Токуда, която през целия анализиран период трайно поддържа ГПР от 14,89%, а също и на ЦКБ (на равнището от 15,32%). Трайно намаление на ГПР се отчита за ПИБ. Офертите на Уникредит Булбанк са били с привлекателно ГПР през първата част на анализирания период, но във втората половина – (от края на юли 2007г. до края юни 2008г.) се отбелязва тенденция на трайно нарастване от 14,74% на 19,62%. Подобно на Булбанк е и поведението на СИБанк, при която повишението на ГПР настъпва по-късно. Практиката на банки като ДСК и Сосиете Женерал е колеблива – ту увеличават, ту намаляват цената на потребителския кредит.
При зададените по-горе параметри за жилищните кредити в лева, обобщените изчисления показват, че ГПР през анализирания период отбеляза незначително нарастване – осреднено от 8,82% за първо полугодие на 2006г. до 8,83% средно за първо полугодие на 2008г., при неравномерни развития през полугодията на 2006г. и 2007г. При средна цена за месец юни на 2006г. от 8,59%, цената на жилищния кредит нараства до 9,02% през юни 2008г.

За 15-те анкетирани банки бе изчислен ГПР за жилищните кредити в лева. Данните показват, че ако през януари 2006г. най-изгодни жилищни кредити са предлагали Райфайзенбанк, Булбанк, Юробанк И Еф Джи, то към края на анализирания период това са кредитите на ЦКБ, ТБ”Алианц България” , СИбанк и Токуда. В края на юни 2008г. най-скъпи (на база ГПР) са кредитите на „МКБ ЮнионБанк” АД, следвани от „Уникредит Булбанк”, Общинска банка и Юробанк И Еф Джи България. (Виж Приложение № 9). От което може да се направи заключение, че всяка банка определя индивидуално равнището на разходите (лихви, такси и комисионни) по кредити. От своя страна това води до извода за липса на индикации за съгласувано поведение при определяне цената на кредити през анализирания период.

4.1.6.3 Наказателна лихва при просрочие

Обща практика сред банките е наказателната лихва при просрочие да се начислява от деня следващ датата, на която се дължи вноската и се начислява за срока на просрочието. Банките безспорно са в правото си да „накажат” нередовния платец от момента, в който той закъснее с плащанията си. На практика, ако кредитът попадне в просрочие, банката е длъжна да задели провизии, които от минимум 10% за просрочие от 30 дена стигат до 100% при просрочие от 90 дена. Тези провизии са върху целия остатък по кредита независимо кога се дължи.

За кредитополучателя тежестта не е толкова голяма (когато не става дума за влошена платежоспособност), тъй като „наказателната” лихва обикновено се начислява само за дните до изчистване на просрочието. Например, при три дена просрочие се плаща 0.8 на сто от годишния размер на лихвата.

Все пак считаме, че с оглед защита на клиента би било полезно да се обсъди възможността за начисляване на лихвата върху просрочените вноски, а не върху остатъка по кредита. Презумпцията е, че към момента на просрочието, длъжникът не дължи остатъка по кредита (главница и лихви), а съответната просрочена вноска. Начисляване на лихвата върху остатъка по главницата е възможно в случаите, когато кредитът е станал предварително изискуем, т.е. ако не са внесени определен брой месечни вноски.

Видно от Приложение № 10, както за ипотечните, така и за потребителските кредити повечето от анкетираните банки определят лихвите за просрочие в размер на „Договорената лихва + надбавка”. Така формирана, обаче наказателната лихва при потребителските кредити може да надхвърли ограничението, посочено в ЗПК.

По отношение на потребителските кредити съществува нормативно установен максимален размер на наказателната лихва. Тя не може да надвишава законовата лихва (ЗПК, чл. 19, ал.2). Подобен регламент за наказателните лихви при просрочие при ипотечните кредити засега няма, но е подходящо неговото въвеждане. Аргумент за това е фактът, че ипотечните кредити са в по-голям размер и месечните вноски са значително по-високи в сравнение с потребителските кредити. Това поражда по-голям риск от изпадане в неплатежоспособност, респ. по-голяма вероятност от налагане на наказателни лихви. От такава гледна точка, начисляването на високи лихви при просрочие на ипотечен кредит може още повече да влоши финансовото положение на нередовния платец.

4.2. Пазарно положение на участниците на съответния подпазар

На основание на Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, в анализа се представя пазарното положението на участниците на подпазара предоставяне от банките на кредити за населението на територията на страната.

Обособените продукти и услуги, предоставяни от банките, които се възприемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на характеристики, предназначение и цени, както и еднаквите конкурентни условия на територията на цялата страна, дават основание за дефиниране на два продуктово- географски пазара:

-съответен пазар - предоставени от банките жилищни кредити на населението в страната;

-съответен пазар - предоставени от банките потребителски кредити на населението на територията на страната.

Така определените продуктово географски съответни пазари могат да бъдат дефинирани още по-детайлно, като пазар на жилищни ипотечни кредити, потребителски кредити за текущи нужи, овърдрафт и др.

4.2.1. Сума на отпуснатите кредити за населението

В таблицата по-долу са представени данни за кредитите на населението (домакинства и НТООД), по видове към края на всеки отчетен период Таблица №4

(Млн.лева)

Кредити за населението (домакинства и НТООД)	2006г.	2007г.	І полугодие 2008г.
Общо кредити-левови и валутни6:	9 044.5	13 769.1	16 273.5
Потребителски	3 971.4	5 811.7	6 802.3
Жилищни	3 419.8	5 609.9	6 764.9
Овърдрафт	821.8	1 316.5	1 637.6
Други7	831.5	1 031.0	1 068.7
В т.ч.:
Левови кредити	7 324.1	11 008.3	12 364.7
Потребителски	3 734.7	5 510.9	6 192.9
Жилищни	2 232.1	3 517.8	3 910.6
Овърдрафт	758.3	1 190.2	1 458.4
Други	599.0	789.4	802.8
Валутни кредити	1 720.4	2 760.8	3 908.8
Потребителски	236.7	300.8	609.4
Жилищни	1 187.7	2 092.1	2 854.3
Овърдрафт	63.5	126.3	179.2
Други	232.5	241.6	265.9

Източник: наши изчисления по данни на паричната статистика на БНБ
От таблицата е видно, че през анализирания период, общо кредити на населението в банки (като левове и валута) продължават да нарастват възходящо от 9 млрд. лева в края на 2006г. на около 16,3 млрд. лева в края на първото полугодие на 2008г. В общата сума доминират потребителските и жилищни кредити. През анализирания период жилищните кредити се увеличават динамично и в края на първото полугодие 2008г. те почти достигат предоставените на населението потребителски заеми. Ако в края на 2006г. потребителските заеми бяха 551,6 млн. лева повече от жилищните, в края на периода разликата се стопява до 37,4 млн. лева. Овърдрафтът като цяло се увеличава близо два пъти в края на анализирания период, което се дължи на левовата му компонента.

Левовите кредити достигнаха 12.4 млрд. лева в края на периода, което се дължи главно на отпуснатите в лева потребителски кредити – 6,2 млрд. лева. Независимо от умереното нарастване през периода на жилищните кредити те формират 31,6% от левовите кредити.

Валутните кредити се увеличиха от 1,7 млрд. лева в началото на периода до 3, 9 млрд. лева в края на първото полугодие на 2008г. През целия анализиран период определящи са жилищните кредити, чийто размер от 1,2 млрд. лева надхвърли 2,8 млрд. лева края на периода, а делът им в края на периода достига 73% в предоставените валутни кредити.

4.2.2.Пазарни дялове

Пазарните дялове на участниците на съответния пазар са изчислени на база предоставени от БНБ данни, сегментирани по цел на използване на кредита, а именно – жилищни ипотечни и потребителски кредити.

4.2.2.1.Пазарни дялове на пазара на жилищни ипотечни кредити

Като цяло за банковата система жилищните ипотечни кредити отбелязаха стабилно нарастване от 2,6 млрд.лева в края на първо полугодие на 2006г. до 7,2 млрд.лв в края на първо полугодие за 2008г. През целия период предоставения на населението кредитен ресурс за жилищни ипотечни кредити отбелязва експанзивно нарастване около 2,8 пъти, като от полугодие на полугодие прирастът на отпуснатите на населението такива кредити е все по-голям.

Какъв е приносът на банковите групи, в т.ч. по банки в общите развития? Виж Приложение №6.

-Банките от първа група в края на първото полугодие на 2006г. отпуснаха на населението над 2,2 млрд. лева, т.е. 85,9 % от общо отпуснатите жилищни ипотечни кредити в банковата система, в края на 2006г. – съответно над 3,0 млрд. лв. или пазарен дял от 86 %, то в края на първото полугодие на 2007г. отпуснатите жилищни ипотечни кредити достигнаха 3,1 млрд. лева или 68,1 % . В края на 2007г. сумата на отпуснатите кредити е 4,1 млрд.лв. (70%), а в края на първо полугодие на 2008г.- 5,1 млрд.лв. (71%).

През целия анализиран период безспорен лидер по пазарен дял е Банка ДСК (около 28,8%), а Булбанк трайно заема трето място по пазарен дял (към юни 2008г.-15,9%). Четвърта позиция през целия анализиран период заема Пощенска банка, и след консолидацията с ДЗИ банк. Значително пазарно участие през анализирания период в този сегмент отбелязват и ОББ, ПИБ, Юробанк и Райфайзенбанк. Следва да се отбележи обаче, че през периода, особено през първото полугодие на 2008г. се наблюдава разместване на позициите на водещите банки. ОББ от завоюваното второ място отстъпи в края на периода на пета позиция с пазарен дял в банковата система от 3,6%. При сравнително незначително участие през 2006-2007г, към края на анализирания период Райфайзебанк постигна впечатляващите17,3% пазарен дял и зае второ място.

-Банките от втора група след 2006г., особено от началото на 2007г. повишиха значително сумата на отпуснатите жилищни ипотечни кредити за населението – до 1,8 млрд. лева в юни 2008г., а пазарният им дял в банковата система достигна 25,4% или нарасна почти двойно спрямо началото на анализирания период.

От началото на 2007г. Банка Алианц отстъпи заеманата първа позиция първоначално на Пощенска банка, а впоследствие на банка Пиреос и се нарежда на трето място по пазарен дял в банковата система около 5 %. Към 30.06.2008г. лидер на групата е Пиреос, която предостави 458 млн.лв. жилищни кредити и зае дял 6,4%. ПИБ след преминаването си във втора група, от средата на 2007г. до края на анализирания период е на второ място по пазарен дял по отпуснати жилищни кредити с дял 5,3 %.

-Банките от трета група за анализирания период въпреки скромното си присъствие демонстрират нарастване и достигат пазарен дял от3,6% в края на първо полугодие на 2008г., формиран основно от Алфа банк-клон София.
Пазарни дялове при жилищните ипотечни кредити по групи банки, в т.ч. по банки от I-ва група, за периода 2006г.- юни 2008г.



Фиг.№ 3
За анализирания период данните за съответния пазар на жилищни ипотечни кредити не очертаха участник с господстващо положение по смисъла на ЗЗК.

4.2.2.2.Пазарни дялове на пазара на потребителски кредити

Като цяло за банковата система потребителските кредити отбелязаха стабилно нарастване от 4,4 млрд.лева в края на първо полугодие на 2006г. до 8,3 млрд.лв в края на първо полугодие за 2008г. За анализирания период темпът на тяхното нарастване (около 3,2 пъти) изпревари съответните ръстове на предоставените жилищни ипотечни кредити. Какви са основните тенденции? През 2006г. общото нарастване на потребителските кредити е незначително. Данните за цялата 2007г., включително до юни 2008г., доказват стремителното им нарастване. Трябва да се отбележи, че нарастването през 2007г. бе белязано от значителни изменения. При 5,6 млрд.лв за първо полугодие на 2007г., в края на годината се отчетоха 7,1 млрд.лв. Тази внушителна сума бе надмината през полугодието на 2008г., когато потребителските кредити отбелязаха пик от 8,3 млрд.лева.

Посочените по-горе като цяло внушителни развития налагат тяхното анализиране по групи банки, в т.ч. по банки. Виж Приложение №6.

-Приносът на банките от първа група : В началото на анализирания период те предоставиха кредити в размер 4 млрд.лв, които в края на анализирания период достигнаха 6,3 млрд.лева. Ръстът от 1,5 пъти се дължи на динамичното нарастване на потребителските кредити от края на първото полугодие на 2007г. насам независимо че вече се формира не от 10, а от пет банки. Що се отнася до пазарния дял на банките от първа група в банковата система, той като цяло рязко и трайно намалява – от 90,1% в началото на 2006г. се снижава до 75,7% .

И тук, както при жилищните кредити Банка ДСК запазва лидерските си позиции през целия период, макар да намалява дела си от 38,5% в началото на анализирания период до 33,8% в края му. За част от периода, предвид отчитания пазарен дял от над 35% тя би могла да се определи като предприятие с господстващо положение на съответния пазар⁸. ОББ демонстрира до края на 2007г. постепенно нарастващ пазарен дял - до 18,1 % (декември 2007г.). За полугодието обаче на 2008г. предоставените от ОББ потребителски кредити отбелязват спад от 2,6 пъти и от трайната си през по-голяма част от периода втора позиция отива на пето място. Това вероятно е резултат от политиката на банката за ограничаване ръста на потребителските кредити. Открилата се пазарна ниша тутакси е заета от Райфайзенбанк, която от 6,9% в началото на периода вече отчита 18,9%.

-Банките от втора група за анализирания период отбелязаха внушителен ръст от 4,3 пъти. Ако в края на първото полугодие на 2006г. предоставиха на населението 438,6 млн.лева потребителски кредит, то в края на първо полугодие на 2008г. техният размер е 1 892 млн.лева. Въпреки това пазарните дялове на банките от тази група

През цялата 2006г. банките ДЗИ банк, Хеброс и ЦКБ непрекъснато разменяха лидерските си позиции в групата. От началото на 2007г. обаче, на пазара се появиха нови големи участиници, а те са Българска пощенска банка, ПИБ, Сосиете женерал. Последната в този отрязък от време успя да се изкачи от второ на първо място. Въпреки това, към края на анализирания период при потребителските кредити само две банки от втора група отчитат пазарно присъствие между 4% и 6,5%, а болшинството от банките са с пазарен дял под 1 %.

-Банките от трета група от предоставените данни е видно, че са незначителен участник на този пазар, въпреки, че пазарният им дял нараства от 0,05% в 2006г. до 1,5%, в края на първо полугодие на 2008г., формиран основно от Алфа банк-клон София.
Пазарни дялове при потребителските кредити по групи банки, в т.ч. по банки от I- ва група, за периода 2006г.- юни 2008г.



Фиг.№ 4
4.2.3. Показатели и коефициенти за пазарна концентрация на основните участници на съответния пазар

За целите на анализа е изчислен индекс Херфиндал-Хиршман (HHI) като базов показетел, определящ нивото на концентрация на дефинираните по-горе подпазари.

При жилищните ипотечни кредити HHI трайно нараства - от 1480 към края на първото полугодие на 2006г. достига 1541 към края на същия период на 2008г. Виж Приложение №6.

Тези стойности показват, че съответният пазар е сравнително конкурентен пазар с умерено ниво на концентрация (HHI между 1000 и 1800), независимо от извършените концентрации.

При общо незначително ниво на стойностите на HHI, с HHI над 100 към юни 2008 са три банки, посочени в низходящ ред: ДСК, Райфайзенбанк, Уникредит Булбанк. В началото на анализирания период с HHI над 100 в низходящ ред са били ДСК, ОББ, Булбанк.

За анализирания период коефициентът CR е на минималния си праг за сравнително конкурентен пазар с умерено ниво на концентрация - CR 3 е 59-62 и CR 4 е около 67.

При потребителските кредити HHI отбелязва трайна тенденция на намаление, а за всеки следващ период изчисленият HHI е по-нисък спрямо изчисленията за предходния период. Така в края на юни 2008г. HHI възлиза на 1774. Виж Приложение №6.

Тези стойности показват, че и този съответен пазар е сравнително конкурентен , с умерено ниво на концентрация (HHI между 1000 и 1800).

При общо незначително ниво на стойностите на HHI, с HHI над 100 към юни 2006 са две банки, посочени в низходящ ред: ДСК и ОББ. В края на периода това са: ДСК, Райфайзенбанк и Уникредит Булбанк.

Коефициентът CR, който характеризира позициите на най-големите участници (съответно три и четири банки), потвърди, че за анализирания период пазарът на предоставяне на потребителски кредити е сравнително конкурентен с умерено ниво на концентрация - CR 3 е 62-64 и CR 4 е 69-70.

Каталог: storage -> file
file -> Тарифа за таксите, които се събират от комисията за защита на конкуренцията
file -> Европейска конвенция за трансгранична телевизия

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: