Бариери на пазара на банкиране на дребно

2. Бариери на пазара на банкиране на дребно

Правото на конкуренция обособява два вида бариери за навлизане на потенциални конкуренти на съответния пазар- с икономически характер (структурни и стратегически) и административно-правни.

Специфичен момент в настоящия анализ е, че освен горепосочените бариери внимание се отделя и на бариерите пред мобилността на потребителите на банкови услуги на дребно, които имат поведенчески характер.

2.1. Бариери за навлизане на потенциални конкуренти

-административно-правни, свързани с необходимостта от получаване на лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност (чл.2, ал.2 от ЗКИ), изискването за специална правно-организационна форма (АД); изискването към вида на акциите – безналични; представителството (съвместно от най-малко две лица, поне едно от които владее български език); получаване на предварително разрешение от БНБ за придобиване на квалифицирано участие или ако участието достига или надхвърля праговете от 20, 33, 50, 66, 75 или 100 на сто от акциите с право на глас в капитала на банката; ограничаване на действията, които банките не могат да се извършват без разрешение от БНБ (чл.28, ал.6 от ЗКИ), изискването за уведомяване на БНБ при прехвърляне на акции и др.

От отговорите на анкетираните банки е видно, че навлизането на потенциални конкуренти на банковия пазар е относително свободно. След присъединяването на България към Европейската общност, банките от ЕС могат да оперират на националния пазар, след надлежно уведомяване на БНБ.

-Въведените със Закона за кредитните институции изисквания относно размера на акционерния капитал (минимално внесен при учредяването не по-малък от 10 млн.лева); за адекватен на поетите рискове от дейността на банката собствен капитал; за надвишаване на установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал. Всички те могат да бъдат класифицирани като видове икономически бариери.

Постигнатата по-голяма зрялост на банковия пазар, изисква и по-големи първоначални разходи за навлизане и утвърждаване в бранша. Същевременно обаче от икономическа и стратегическа гледна точка нови банки много трудно биха се наложили при банкирането на дребно, тъй като установилите се на този пазар участници вече са развили и наложили своите продукти и услуги и са създали лоялна клиентела.

Не следва да се игнорира и въпросът за развитието на клонова мрежа, която изисква влагане на финансови средства и време за подходящо локализиране на банковите клонове и утвърждаване сред клиентите.

Като цяло може да се приеме, че посочените бариери за навлизане на националния български пазар за банкови услуги не са непреодолима пречка пред потенциалните участници за навлизане на един добре развиващ се пазар. Това са нормални бариери, които не представляват опасност за свободата при банкирането. Те не препятстват евентуално настаняване на съответния пазар, особено на мощни международни банкови/финансови групи.

2.2. Бариери пред мобилността на потребителите.

Основна бариера, която затруднява потребителската мобилност е информираността. Независимо от повишаващата се финансова култура на масовия потребител на банкови продукти стои въпроса достатъчна ли е (по количество и качество) предоставяната от банките информация за улесняване избора на гражданите?

От събраните в хода на анализа доказателства, може да се направи заключението, че независимо от значителния обем предоставяна от банките информация, нерядко тя носи объркващи послания. Понякога най-важната за потребителя информация е неглижирана- изписва се с дребен шрифт, на неподходящо място или не се оповестява.

Наред с това, не по-маловажни са и качествените аспекти на информацията, предопределящи избора на конкретен продукт, като нейната съдържателност (яснота, полезност, прецизност, разбираемост и коректност), достъпност и др.. Така например, масова практика е банките да предоставят само първични параметри на продукта, посочват се несъпоставими показатели, които не позволяват реално сравнение между предлаганите продукти, избирателно се представя информацията за най-новите и силно рекламирани банкови услуги. Тези констатации се потвърждават и от становището, получено от Комисията за защита на потребителите, във връзка с правомощията й по Закона за потребителския кредит.

Считаме, че има неоползотворени възможности за предоставянето на по-гъвкави, бързи и икономични начини за прехвърляне от една банка към друга, както и за избор на продукт или услуга.

В този смисъл Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит, която следва да се транспонира в националното законодателство, поставя определени рамки. Така например, таксата за предсрочно погасяване следва да бъде събирана от банките, в случаите когато кредитът се отпуска при условия на фиксирана лихва. Мотивите са, че трезорите не са в състояние да реагират на пазарните промени в периода на погасяването. Такса за предсрочно погасяване на кредити не би следвало да се удържа, когато лихвата е плаваща, тъй като се счита че банката е в състояние своевременно да неутрализира негативните пазарни влияния, чрез промяна на лихвените равнища.