Република българия комисия за защита на конкуренцията секторен анализ на

1. Законова нормативна уредба

Съгласно Глава VІ от ЗБНБ, БНБ приема наредби за въвеждане на условия и изисквания за поддържане на кредитната система на Република България. (чл. 41, ал. 1 от ЗБНБ).

Приемането на нов ЗКИ, отменящ Закона за банките (обн. ДВ. 52 от 01.07.1997 г., отменен с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кредитните институции - ДВ, бр. 59 от 21 юли 2006 г., в сила от 01.01.2007г.), е с цел да се довърши хармонизацията на българското право с вторичното законодателство на Европейския съюз в банковата област. Със ЗКИ в българското банково законодателство се транспонират Директива 2000/46/ЕО относно предприемането, осъществяването на дейност и надзора над дейността на институциите за електронни пари; Директива 2001/24/ЕО относно реорганизацията и прекратяването на кредитни институции; Директива 89/117/ЕИО относно задълженията на клоновете на кредитните институции и на финансовите институции, установени в държава – членка, чиито главни управления се намират извън тази държава – членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи и Директива 2006/48/ЕС на Европейския парламент и на съвета относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции.

В закона се регламентират: статутът на кредитните институции, условията за започване на дейност, управлението и надзорът над дейността им, изискванията за конфиденциалност във връзка с извършваната дейност, съхраняване и оповестяване на информация и др.

Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари. Съгласно българското банково законодателство банката се учредява като акционерно дружество и доколкото в ЗКИ не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон.

Следва да се отбележи още, че в обичайната банкова практика договорите за кредит и разплащателна сметка се сключват при общи условия. С оглед на изложеното приложение намира и разпоредбата на чл. 298 от ТЗ.

Преди влизането в сила на ЗПК сферата на потребителските кредити не е регламентирана със закон. Приемането закона е в изпълнение на поетите ангажименти по Глава 23 "Защита на потребителите и тяхното здраве" от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

ЗПК е изграден въз основа на изискванията на Директива 87/102/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите - членки в областта на потребителския кредит. Тази директива е основният общностен акт, регламентиращ отношенията между потребителя и кредитодателя, които възникват въз основа на договора за потребителски кредит. Директивата е изменяна и допълвана два пъти, съответно с Директива 90/88/ЕИО и Директива 98/7/ЕО. Посочените директиви целят създаването на единен европейски пазар на потребителските кредити, установяващ минимален стандарт на защита на потребителите по договорите за кредит, включително и еднакви условия за получаване на кредит. Това са целите и на Закона за потребителския кредит.

В закона е въведено понятието "договор за потребителски кредит" и са определени страните по него - потребител и кредитодател, както и техните задължения. Дефинирани са формата и съдържанието му, недействителността на договора за потребителски кредит, неправомерните клаузи, както и рекламирането му. В разпоредбите на закона са предвидени множество механизми за гарантиране правата на потребителите и за тяхната защита.

Законът за потребителския кредит въвежда понятието „годишен процент на разходите по кредита” (ГПР)-той представлява общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит. Изчисляването на ГПР се извършва по формула, съгласно приложение, като се вземат предвид изчерпателно изброени в закона условия.

Закон за защита на потребителите - в сила от 10.06.2006 г., обн. ДВ. бр.99 от 9.12.2005г., последно изм. ДВ. бр.36 от 4.04.2008г. - уреждащ защитата на правата на потребителите. В него се съдържа легална дефиниция на понятието „финансова услуга”. Съгласно Параграф 13, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като: а) приемане на депозит и други платими средства и б) отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека.

Специалната разпоредба на чл. 144 от ЗЗП съдържа правила относно правото на доставчика на финансови услуги: 1. да прекрати договор, сключен за неопределен срок; 2. да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги; 3. едностранно да променя условията на безсрочен договор.

Чрез закона се постига основно хармонизиране на българското законодателство с правото на ЕС в сферата на защитата на потребителите.

Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в сила от 01.01.2007 г., обн. ДВ. бр.105 от 22.12.2006г.- урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние и има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на този вид услуги. Съгласно § 1. от Допълнителните разпоредби, понятието "финансова услуга" включва всяка услуга по извършване на банкова дейност, включително кредитиране и предоставяне на платежни услуги.

Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги.

На основание чл.4, ал.1 от закона Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 40 000 лв. Съгласно Закона за изменение на Закона за гарантиране на влоговете, обнародван в ДВ бр.98/14.11.2008г., фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 100 000 лева.