Компетентни държавни органи, други институции, браншови организации с отношение към банкирането на дребно

5. Компетентни държавни органи, други институции, браншови организации с отношение към банкирането на дребно

Надзорните правомощия върху банковата система се осъществяват от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", който прилага предвидените в закон мерки за въздействие и санкции. Надзорът обхваща дейността на банките, лицензирани в Република България, включително за дейността им, осъществявана чрез клон или директно на територията на държава- членка на ЕС или на трета държава.

Българската народна банка, във връзка с изпълнението на функциите си може, да изисква от банките да й предоставят документи и информация, както и да извършва съответни проверки.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е юридическо лице, създадено със Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г. Основните му функции включват определяне и събиране на годишните премийни и встъпителни вноски на банките, инвестиране на активите и изплащане на гарантираните размери на влоговете.

Управлението на Фонда се осъществява от Управителен съвет от петима членове, като председателят се определя от Министерски съвет.

Фондът защитава средствата на вложителите в банки с отнета лицензия и гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 40 000² лв., както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. Гаранцията обхваща както средствата на физически и юридически лица в български левове, така и в чуждестранна валута.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) в качеството си на правоприлагащ орган по Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит (ЗПК) осъществява контрол и защита правата на потребителите.

С влизането на ЗПК в сила, от началото на м. октомври 2006г., Комисията наблюдава постоянно рекламните съобщения за потребителски кредити, разпространявани чрез средствата за масова информация, интернет, листовки, брошури и др. КЗП осъществява проверки за нарушения на закона, констатира извършени нарушения и налага санкции.

Според КЗП, основен проблем, констатиран при проверките е, че правото на потребителя да бъде информиран коректно от рекламните съобщения за ГПР по разходите на кредита не се осъществява.

За периода от края на 2006г. насам, КЗП е констатирала наличие на неравноправни клаузи в договори за потребителски кредит. В тази връзка са изпратени писма с насоки и препоръки до банки и кредитни институции. Смятаме обаче, че тези констатации не са определящи за предоставянето на потребителски кредити у нас.

В банковия сектор съществува една браншова организация: Асоциация на банките в България (АББ). Тя е учредена през 1992г. като Асоциация на търговските банки и е сред първите браншови организации с идеална цел в Република България. В началото на 2007г. наименованието й се променя на "Асоциация на банките в България". От 2007г. Асоциацията е пълноправен член на Европейската банкова федерация и член на Европейския платежен съвет в Брюксел.

АББ осъществява връзка, взаимодействие и взаимопомощ между банките, съгласува и координира интересите на членовете си (24-те местни банки и 5-те клона на чуждестранни банки в България), при осъществяване на дейността им. Така например, чрез приетия през 2004г. Етичен кодекс на членовете на АББ се стимулира взаимното разбирателство между банките, както и създаването на оптимални условия за защита правата и законните интереси на клиентите.

За утвърждаването на справедлива конкурентна среда и повишаване на доверието в банковата система, освен посочените по-горе държавни органи и браншови организации, принос имат Народното събрание, Министерство на финансите, Министерство на икономиката и енергетиката, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията и други институции и организации.

ІІІ. АНАЛИЗ НА КОНКУРЕНТНАТА СРЕДА ПРИ БАНКИРАНЕТО НА ДРЕБНО

1. Участници на пазара банкиране на дребно

1.1. Банките през анализирания период

Съгласно Закона за кредитните институции, банките в България са юридически лица - акционерни дружества, които извършват публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставят кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

През анализирания период, за извършване на дейност като кредитна институция в страната на банките се издава лиценз от Българска народна банка. След получаване на лиценз чрез клон могат да оперират банки със седалище в трета страна. С присъединяването на България към ЕС на националния пазар могат да навлизат след уведомяване на БНБ лицензирани в държава членка на ЕС банки. Към края на м.юли 2008г., по данни от интернет страницата на БНБ техният брой е 136 .
Таблицата по-долу представя делът на банките в страната (групирани според произхода на капитала) в общите активи на банковата система към края на всеки от анализираните периоди :

Таблица № 2

(в%)

Дял в общите активи на банковата система	2006	2007	І полугодие 2008
Дъщерни дружества на банки от ЕС	75.0	75.3	76.5
Клонове на банки от ЕС	2.3	4.1	4.7
Местни банки	19.9	17.7	15.9
Банки извън ЕС	1.9	2.1	2.1
Клонове на банки извън ЕС	0.9	0.8	0.7

По данни на БНБ

От таблицата е видно, че за анализирания период делът в общите активи на банковата система на дъщерни дружества и клонове на банки от ЕС нараства (общо от 77.3% в началото на периода на 81.2% - в края), за сметка на дела на местните банки.

Към края на юни 2008г., над 90% от банките в страната са собственост на чуждестранни лица и принадлежат към големи международни финансови групи: Уникредит Груп (Уникредит Булбанк), ОТП (Банка ДСК), Райфайзен Централбанк (Райфайзен България), Юробанк И Еф Джи (Пощенска банка и ДЗИ Банк), Алианц (Алианц Банк България), ПроКредит холдинг (ПроКредит банк), Сосиете Женерал (Сосиете Женерал Експресбанк) и т.н. Понастоящем има само една държавна банка (Насърчителна банка³), притежаваща по-малко от 1% от общия размер активи на системата.

За анализирания период, в резултат на навлизане на участници на банковия пазар, както и на извършени концентрации се конкурират: през 2006г. 32 банки, в т.ч. 4 клона на чуждестранни банки; в края на 2007г. и към края на юни 2008г. броят на банките намалява на 29, а клоновете са вече 5.

Съгласно рейтинговата система на БНБ, банките, опериращи в България са обособени в три групи с оглед открояване на динамиката на процесите в банковата система. Следва да се отбележи, че това групиране е за статистически цели и не съдържа елемент на оценка на финансовото им състояние. Мястото на банките в групите зависи от размера на активите им и се променя към всеки текущ период. В зависимост от балансовото им число (сумата на актива), в първа група се отнасят най-големи български банки.
Разпределение на активите по групи банки за периода 2006г.-юни 2008г.



Фиг.№1
Петте най-големи кредитни институции бележат възходяща тенденция като делът им в общите активи на банковата система нараства от 50,5% в 2006г., на 56,6% в края на 2007г. и достига 57,6 % в края на анализирания период. Делът на банките от втора група намалява до 36,9 %. В трета група са обособени клоновете на чуждестранни банки, които в края на юни 2008г. леко увеличават присъствието си до 5,5%. Очевиден е разривът между банките с най-големи активи (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк България и Пощенска банка) и останалите кредитни институции, като през анализирания период ножицата между участниците от първа и втора група продължава да се отваря.

Всички тези банки се конкурират и на пазара на банкиране на дребно, предлагайки на българските граждани банкови продукти и услуги чрез широка клонова мрежа в цялата страна. Естествено, развитието на клоновата мрежа е въпрос както на влагане на финансови средства, така и на време, с оглед избора на оптимално местоположение на банковите клонове и утвърждаване сред клиентите.

Отговорите на анкетираните 15 банки показват, че към края на анализирания период лидерът на ритейл пазара – Банка ДСК, притежава най-голямата клонова мрежа в страната - 368 клона и офиси. От ранжираните в първа група банки я следват Уникредит Булбанк - 253, ОББ с 237, Юробанк И Еф Джи България -223 и Райфайзен със 165 клона. Логично е, че банките от втора група демонстрират по-слабо пазарно присъствие чрез клонове си по региони на страната. Единственото изключение е ЦКБ, която, предвид спецификата в генезиса си, притежава 269 клона и се нарежда на второ място след Банка ДСК.

1.2. Участие на банките на взаимосвързани пазари

През последните години, независимо, че банките могат да предоставят услуги по финансов лизинг като форма на финансиране, поради особеностите на данъчното третиране (начисляване и приспадане на ДДС), те обособиха тази дейност в дъщерни предприятия. Така например, по-голямата част от посочените в т.1.1. международни финансови групи създадоха на българския пазар свои лизингови предприятия: ДСК Лизинг АД, И Еф Джи Лизинг ЕАД, Райфайзен Лизинг ООД, Уникредит Лизинг АД, Пиреос Лизинг ЕАД, Алианц България Лизинг България АД, Сожелийз България ЕООД.

Създадените частни пенсионно осигурителни дружества насочиха вниманието си към втори и трети стълб на пенсионното осигуряване, които за разлика от ДОО се градят на капиталов принцип. Лицензираните от КФН пенсионно осигурителни дружества управляват активите на пенсионни фондове в три обособени продуктови пазари за задължително и доброволно осигуряване, като ги инвестират в определени финансови инструменти с цел реализиране на печалба и нарастване на тези активи. В тази връзка, може да се отбележи, че втори по значимост елемент от портфейла на пенсионните фондове са банковите депозити, поради нарастването на лихвените проценти и ниския им риск.

Развитието на този сектор като алтернатива на привличане на парични средства от трезорите под формата на депозити от населението, също привлече вниманието на някои банкови групи. Те навлязоха в доброволното пенсионно осигуряване чрез следните пенсионно осигурителни дружества: ПОК"ДСК-Родина"АД, ПОД"Алианц България"АД и ПОАД"ЦКБ-Сила"АД.

1.3. Финансово състояние на банките

За това свидетелстват редица от основни икономически показатели (виж Приложение № 2). Особено показателни са два от индикаторите, поради което в анализа се акцентира върху от тях.

През анализирания период оборотът на банковата система отбелязва значителни стойности, като за 2006г. се отчитат 3,2 млрд. лева, а в 2007г. – 4,3 млрд. лева.

Постигнатият за първото полугодие на 2008г. оборот на банковата система в размер на 2,7 млрд. лева допринася за очаквания обнадеждаващ краен финансов резултат. В тези общи приходи банките от първа група отчитат общо оборот от 1,6 млрд. лева, постигнат съответно от Уникредит Булбанк, ДСК, Юробанк И Еф Джи, Райфайзен България и ОББ.

Все по-осезателен принос към оборота на системата имат и банките от втора група. Преди всичко това са: ПИБ, Пиреос, Сосиете Женерал, СИБанк, ЦКБ, ПроКредитбанк (с оборот между 60 до 197 млн.лева)

Отчетените равнища на оборота дават основание да се твърди, че при бъдеща консолидация на участници от банковия пазар (особено по-горе посочените кредитни институции), ще бъде надхвърлен прага за задължително предварително уведомяване по ЗЗК.
През целия анализиран период нетната печалба на банковата система нараства динамично, основно в резултат на значителното увеличаване обема на кредитите и в по-малка степен – на увеличаване лихвите по заемите. Отчетлив е приносът на банките от първа група. Така например през 2006г. те реализираха печалба от около 679 млн.лева, срещу 117 млн.лева за втора група. През 2007г. сумите достигнаха 770 млн.лв., срещу 342 млн.лева. Данните за първото полугодие на 2008г. показват, че банките от първа група остават печеливши - с размер на печалбата 508 млн.лева (около 70% от общо реализираната в банковия сектор) срещу 201 млн.лева за втора група.

Прави впечатление, че най-печелившите банки принадлежат към международни финансови групи. Според резултатите към края на анализирания период най-висок размер на печалбата отчитат банките от първа група, между 42 и 155 млн.лева. В низходящ ред това са: УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзен България, Юробанк И Еф Джи, т.е. банките с най-висока сума на активите и с най-голям размер на капитала. Ниво на печалбата между 16 и 34 млн.лева отчитат и чуждестранни банки от втора група, като: Банка Пиреос, БАКБ, Алианц Банк, Сосиете Женерал и СИБанк.

1.4. Конкурентни отношения между банките

Предвид факта, че банковият сектор е сред най-развитите в страната, периодът 2006г. – първо полугодие на 2008г. може да бъде описан със стремителен ръст и засилваща се конкуренция между банките при банкирането на дребно. Поддържането на достатъчна ликвидност подтиква банките към управление на своите активи и пасиви така, че редовно и без забава да изпълняват задълженията си както в нормална банкова среда, така и в криза. Поради това, както и във връзка със затрудненията за външно финансиране, конкуренцията между банките се насочва към привличането на свободен вътрешен ресурс и експанзия при предлагането на кредитите.

Според БНБ, засилването на конкуренцията между банките, която се изразява в предлагането на повече продукти за населението с атрактивни лихвени нива и бонуси, би могло да повлияе на темпа на нарастване на обемите на кредитите и депозитите на граждани и домакинства.

За анализирания период не се предостави конкретна информация, въз основа на която да се твърди, че конкурентните отношения между банките, в т.ч. и по отношение на банкирането на дребно, са в ущърб на техните клиенти.

1.4.1. Конкуренция при депозитите

Банките имат най-силни позиции при управлението на спестяванията на населението. Съгласно данни на Indusrty Watch, към април 2008г. банковите депозити формират около 61% от финансовото богатство на домакинствата. Така през анализирания период се наблюдава постепенно покачване на лихвените проценти по депозитите и въвеждане на богата гама от гъвкави иновативни спестовни продукти от страна на банките, в резултат на засилената конкуренция и ограниченията по отношение на лихвения спред. Очакванията са, че в краткосрочен план депозитните инструменти ще повишават допълнително своята привлекателност за масовия инвеститор, като ръстът на депозитната база вероятно ще се запази висок.

1.4.2. Конкуренция при кредитите

Улесненият през анализирания период достъп на населението до кредитни ресурси, особено за жителите на големите градове, се отрази на динамиката на кредитирането. В тази посока допринесе обогатяването на продуктова структура на кредитите и привлекателните финансови условия. Това от своя страна засили конкуренцията между банките както при предоставянето на заеми, така и при търсенето на свободен ресурс.

Големите трезори имат възможности за привличане на значителни кредитни линии от чужбина, с които увеличават обема на отпуснатите заеми за граждани и по този начин привличат нови клиенти. Останалите банки у нас получават външно финансиране в много по-малки размери и при не толкова изгодни условия. Има признаци, че в края на анализирания период международната финансова криза доведе до ограничаване на достъпа до кредитен ресурс и затягане на кредитните стандарти. Поскъпнаха и кредитите, главно заради повишаване на цената, по която банките си набавят кредитен ресурс, което в крайна сметка доведе до повишаване на погасителните вноски на кредитополучателите. Според анализаторите от Индъстри уоч, увеличаването на референтните индекси (LIBOR, EURIBOR), с които са обвързани кредитите с плаващи лихви, към края на 2008г. доведе до повишаване на лихвените плащания по новите и стари кредити.

Както подчерта висш представител на Централната банка през периоди на бърз икономически растеж (какъвто е и анализирания) БНБ резонно затягаше надзорните регулации с цел осигуряване на по-добра капиталова база и буфери на българската банкова система и ограничаване темповете на растеж на кредита.

Ограничаването на ръста на заемите обаче намали възможностите на малките и средните банки да се конкурират с най-големите кредитни институции. По-малките трезори, притежавайки по-малък разполагаем ресурс и блокирайки допълнителна част от него, намаляват своята гъвкавост и възможности за привличане на нови клиенти.

По информация от анкетираните трезори, конкуренцията между банките при предлагането на кредити на населението през последните години доведе до значително опростяване на процедурите за предоставяне на заеми като се намали броят на изискваните документи. Развиха се и дистрибуционните канали за отпускане на кредит: кандидатстване за кредит по телефона и в Интернет, включително и с универсален електронен подпис.

С повишаването на лихвените проценти за кредитополучателите, с цел набавяне на свеж паричен ресурс от населението, банките започнаха да прибягват до нетипични маркетингови стратегии, например чрез предоставяне бонуси на настоящите си клиентите, ако те привлекат нови клиенти.

1.4.3. Обвързани и пакетни продажби на банкови продукти

Обвързаните (product tying) и пакетните (product bundling) продажби на банкови продукти са обичайна практика при банкирането на дребно и влияят върху конкуренцията на анализирания пазар.

Обикновено тези практики нямат антиконкурентни последствия. Чрез тях банките имат възможност да предлагат продукти, които да отговарят на потребителските нужди при по-ниски цени.

При обвързаните продажби банките предлагат закупуването на един продукт, при условие, че се закупи и друг продукт. Така клиентът е задължен да закупи продукт, който не му е необходим, за да ползва друг продукт, чийто избор е направил при съответната банка. Примерите за обвързани продажби са: предлагането на разплащателна сметка със жилищен ипотечен или потребителски кредит, както и сключването на имуществена или застраховка живот при жилищен ипотечен кредит. Според „Моите пари”, това може да принуди заемополучателите да сключват неизгодни застраховки с екслузивен за банката застраховател.

При пакетните продажби се предлагат заедно два или повече самостоятелни продукта (чиста пакетна продажба) или продуктите се предлагат поотделно, но с отстъпка спрямо индивидуалната им цена (смесена пакетна продажба). Примери за пакетни продажби са предлаганите от българските банки: безплатно издаване на дебитна карта при разкриване на разплащателна сметка; предоставяне по-нисък лихвен процент по кредита или изискване за по-малък брой поръчители при превеждане на работна заплата по сметка в банката; намаляване на лихвените нива при застраховка на кредита.

В отговорите си анкетираните в процеса на анализа банки откроиха основните цели на обвързаните и пакетни продажби:

-намаляване на кредитния риск;

-повишаване обема на продажбите;

-установяване на трайни и лоялни взаимоотношения между банка и клиент чрез стимулиране ползването на допълнителни продукти от настоящите клиенти и популяризиране на предлаганите продукти пред потенциални клиенти.

Независимо от очакваните от банките положителни развития ЕК в Секторния анализ при банкирането на дребно прави извода, че случаите на обвързани продажби могат да доведат до негативни последствия върху конкурентната среда и потребителите.

От конкурентна гледна точка, обвързването на потребителя за ползване на няколко продукта от една и съща банка

- увеличава разходите по прехвърляне в друга банка, което може да намали потребителската мобилност;

- намалява стимула за навлизане на нови участници на пазара, особено на такива предлагащи само един вид продукт;

-намалява прозрачността на цената на предлаганите продукти и сравнимостта им с тези на други банки.

Секторният анализ на Европейската комисия достига до заключение, че там, където практиката на обвързани продажби е широко разпространена, това се дължи на примера на най-големите банки. Наред с това, промяната в пазарните отношения сериозно затруднява по-малките участници да разширят клиентската си база, което пък ги стимулира да обвързват наличните си клиенти с ползването на допълнителни продукти и услуги.

От отговорите на българските банки се потвърждава извода, че задълбочаването на обвързването на клиентите в рамките на отделна банкова институция може да ограничи мобилността на клиентите при банкирането на дребно. Една от анкетираните банки заяви, че обвързаните продажби създават „лоялни клиенти”, защото „склонността на даден клиент да смени своята банка е в силна зависимост от броя на ползваните от него финансови продукти и услуги – колкото е по-голям броят на ползваните продукти, толкова по-малко вероятно е клиентът да се замисли за промяна”. Това обяснява реципрочната зависимост между обвързаните продажби и мобилността на потребителя, т.е. колкото повече продукти се ползват в една банка, толкова по-малка е вероятността да се смени банката. Обвързването на потребителя с разнообразни банкови продукти води до нарастващо големи разходи (в т.ч. разход на време) за прехвърляне към същите услуги, оказвани от друга банка. Прехвърлянето на клиенти от една в друга банка изисква прекратяване и на договорните отношения за продуктите, обвързани с ползването на разплащателна сметка- отпуснати кредити, издадени банкови карти, договор за директен дебит и пр.

Обвързването на различни банкови продукти препятства вярното възприемане на цените на отделните продукти. На практика дори „най-информираният” избор на кредитен продукт, при който потребителят е предварително запознат със съответстващия на типа и срочността на кредита годишен процент на разходите (ГПР) и размера на дължимите вноски, не се отчитат разходите, възникващи при обслужването на обвързаната с кредита разплащателна сметка. Наред с това, когато разходите по придобиването на обвързания продукт са част от цялостното банково предложение, това намалява както информираността на потребителя за цената на единичния продукт, така и възможността за сравнителен анализ и избор на най-изгодната оферта.

В настоящия анализ на пазарите при банкирането на дребно не се установиха участници с господстващо положение, от което следва че предлаганите от българските банки обвързани продажби не биха могли да увредят съществено конкуренцията и не са непреодолима бариера за навлизането на нови участници, дори и за тези предоставящи само отделни, а не обвързани и в пакет продукти.

В бъдеще обаче може да се допусне, че обвързаните и пакетните продажби могат да доведат до нарастваща пазарна сила на някои от българските банки. Обособените от ЕК антиконкурентни ефекти при банкирането на дребно могат да рефлектират и на нашия пазар и ще бъдат толкова по-големи, колкото са по-големи банките, прилагащи такива продажби.

Каталог: storage -> file
file -> Тарифа за таксите, които се събират от комисията за защита на конкуренцията
file -> Европейска конвенция за трансгранична телевизия

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: