Съответен подпазар банкови сметки на физически лица

3. Съответен подпазар банкови сметки на физически лица

3.1. Продуктов пазар

3.1.1. Видове сметки предлагани на физически лица

Освен тях, българските банки предлагат и други разнообразни видове банкови сметки за населението, в т.ч. дарителски сметки, доверителни сметки, съвместни сметки. Нарастващата конкуренция при привличането на средства от населението доведе до оферирането на специфични банкови предложения като комбинации между различни видове банкови услуги, пакетни или обвързани продажби.

Според „Моите пари”ООД, европейската практика разграничава депозитните продукти на база вид лихва. Тези с фиксирана лихва се определят като срочни депозити, тези с променяема, като безсрочни (спестовни влогове, разплащателни сметки). Може би е полезно подобно разграничение да бъде обсъдено между представители на банковия сектор и организациите за защита на потребителите с оглед гарантиране на лесен и коректен избор на клиентите.

Независимо от споменатото многообразие, а и практики на разграничаване на банкови услуги, анализът акцентира върху най-търсените и използвани от гражданите у нас класически банкови продукти, а именно:

Вариантите, които предлагат банките са няколко – начисляване на висока лихва от първия ден на откриване на депозита, растяща лихва с увеличаване срока или съответно периодите на депозита, лихви-бонуси за новооткрити влогове в определен интервал от време. В повечето банкови институции не се изисква минимална сума, а нивата на лихвените проценти са различни.

Обичайно банките предлагат по-изгодни лихвени условия по нови срочни депозити, докато по съществуващите депозити увеличението на лихвите е по-незначително. Например, към края на анализирания период (април 2008г.) по данни на БНБ, средната лихва по новооткритите срочни депозити за 1г. се е увеличила с 1.10 процентни пункта от 4.14% на 5.24%, а по депозитите на стари клиенти – с 0.35 процентни пункта до 4.81%.

През анализирания период срочните депозити са по-привлекателният паричен ресурс за банките от разкриването на безсрочни сметки. Причината е в сигурността на банките, че средствата няма да бъдат поискани в срока на депозита, което позволява ефективното им инвестиране. Ето защо, трезорите предоставят по-висока доходност на вложителите в срочни сметки. Напоследък банките едновременно с увеличаването на лихвените равнища по депозитите повишават и лихвите по кредитите. Заради все по-високите лихви по депозитите маржовете между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите намаляват, което се отразява върху размера на очакваната печалба.

Освен това, банките предоставят по-висока лихва на годишна база по спестяванията в национална валута в сравнение с откритите валутни депозити на граждани– тези в EUR, USD, GBP и CHF. Следва да се отбележи, че предвид неголямата разлика между срочните депозити в лева и евро (около 1% годишно в полза на левовите депозити), както и поради очакваното навлизане на еврото като официална платежна единица в страната ни, депозантите са затруднени при избора на валута за спестяване.

Нарастващата конкуренция в привличането на средства от населението през последните години стимулира банковите институции да предоставят по-голяма свобода на вложителите. Тя се изразява във възможността за довнасяне на парични средства, както и тегленето на суми по срочния депозит, без да се губи предоставяната лихва. Нерядко обаче, такива действия биват ограничени чрез клауза в договора за депозит. Например, довнасянето на средствата от вложителя по сметката не може да надвишава определен от банката размер в рамките на съответен период от време.

Според „Моите пари”ООД едностранната промяна на лихвата по депозита от страна на банката нарушава принципите на договарянето между страните по договора. Често при предлагането на продуктите банките посочват актуалната лихва,но не разясняват на клиентите възможността за едностранната й промяна. Положителна промяна в тази посока би било въвеждането на изискване към банките, когато се позовават на такова свое право, това да бъде изрично оповестявано още при предлагането на продукта.
Спестовните сметки (т.нар. безсрочни влогове) са продукт с дългосрочен характер (над 5г.), произтичащ от подчертания елемент за спестяване на средствата. Те позволяват на титуляра-физическо лице да ги открие без от него да се изисква определена минимална сума, а също така се дава и възможност при нужда да тегли и/или довнася суми по сметката, като същевременно се запазва договорената лихва. Обикновено тегленията на суми не са неограничени и може да има ограничения за брой на месец или друг период от време. Ако доскоро търсенето на спестовните сметки бе присъщо за клиентите от горните възрастови групи, то в следствие разширяването на функционалностите на сметките, все повече млади клиенти предпочитат да съхраняват средства по спестовни сметки. Обикновено към спестовната сметка се издава и спестовна книжка, по която се отразява движението и олихвяването на сметката.

Според анализаторите от „Моите пари”ООД като цяло целевите групи, които се възползват от тези продукти са родителите, пенсионерите. Това са по принцип и всички, които разполагат със средства, склонни са да ги „замразят” за един по-дълъг период от време, и които не са сигурни в кой точно момент би им потрябвала сумата. Така например детският спестовен влог се учредява от родителите или настойниците на името на детето, като сумите по него могат да бъдат теглени от титуляра след навършване на пълнолетие.

В края на анализирания период банките започнаха да предлагат безсрочни спестовни разплащателни сметки. По тях се начисляват лихви с минимална доходност, покриваща в някаква степен разходите по теглене и превод на суми от сметката. Очаква се тази тенденция да се запази и да продължи да се развива, което ще доведе до изместването на класическите разплащателни сметки, които не се олихвяват. Друга тенденция, свързана с разплащателните сметки, която се наблюдава напоследък е постепенното намаляване на минималния размер, необходима за откриване и поддържане на сметката. Повечето банкови институции постепенно или напълно премахват изискванията за поддържане на минимална наличност по сметката.

Въпреки неподлежащото на съмнение място и значение на разплащателните сметки при обслужването на физическите лица, банките осигуряват платежни услуги на клиенти без текущи сметки. Сред тях основно са услугите, свързани с обичайни операции като: извършване на касови преводи, тегленето на суми на ПОС в клоновете на банката с карти на други банки издатели, внасяне на пари по сметки на други клиенти в банката, международни парични преводи, обмен на валута, ползване на сейфове и банкови касетки; издаване и инкасиране на поименни чекове; продажба и изплащане на пътнически чекове; плащания на битови сметки; интернет и телефонно банкиране; закупуване на универсален електронен подпис и др..

Съгласно трайната европейска практика, пазарът на банкиране на дребно е с национален обхват.

3.1.2.Основни клиентски профили при банковите сметки

По принцип банките не сегментират банковите сметки по определени профили клиенти или по друг признак (например нови/стари, заможни/стандартни). Сметките се откриват на дееспособни физически лица (без семейните сметки- предназначени за семейства и детските - за деца до 18г.). С други думи, всички видове сметки са предназначени за всички видове клиенти. Обичайно клиентът сам избира каква сметка да си открие в зависимост от това, за какво иска да я използва. Всички сметки са достъпни както за нови, така и за съществуващи клиенти.

Някои банки от извадката, все пак сегментират клиентите си. Например:

-ПИБ предлага специални депозитни продукти на ненавършили пълнолетие лица, както и на местни физически лица, придобили право на пенсия. Банката поддържа и сметки съгласно действащото законодателство по Кодекса за застраховане, Закона за частните съдебни изпълнители, Закона за адвокатурата и др.;

-ОББ обособява основните клиентски групи според използването на сметките: за получаване на работна заплата; за разплащания; за обслужване на кредити; за спестявания. Всеки клиент може да попада в повече от една от изброените групи;

-Райфайзенбанк откроява 3 сегмента: масови клиенти, заможни клиенти и клиенти частно банкиране.

3.1.3. Информираност на потребителите за условията на предлагане на банкови сметки

Като цяло при предлагането в подпазара на банкови сметки е налице задоволителна степен на прозрачност и информираност на клиентите. По този начин като цяло се ограничават нелоялните и подвеждащи клиентите практики.

Основен канал за предоставяне информация на клиентите относно условията по разплащателни и депозитни сметки са банковите офиси, като на разположение са и многобройни диплянки, брошури и др. През периода на анализа като алтернативен канал за предоставяне на информация се очертават и Интернет страниците на банките, както и Call центровете им. Банките разпространяват информация за предлаганите продукти чрез съобщения в масмедиите, както и разпространявайки рекламни материали по всевъзможни и нетрадиционни начини (например чрез безплатни SMS съобщения, в пресата, и др.) .

Доколкото развитието на банкирането на дребно е пазарно мотивирано, потребителите имат различни форми на достъп до информация.

Независимо, че на ниво анализирани сегменти банките предоставят на клиентите си разнообразни сведения и данни относно продуктите, според интервюираните банки се открояват някои проблеми, свързани с предлагането и търсенето на информация за депозитите:

-предоставяните данни не позволяват на потребителя да направи съпоставка между офертите на различните банки за идентични продукти;

-селективно акцентиране на атрактивните параметри на продукта (като високи лихвени проценти) и неглижиране на други важни условия (период на начисляване високата лихва)

-големият обем предоставяна информация, често съдържаща терминология, непонятна на масовия потребител затруднява възприемането й.

С оглед повишаване финансовата култура на гражданите и прозрачността, ще бъде полезно да се възприемат добрите практики на някои банки (като инициативата „ПроЗрачно” на ПроКредит банк) за разясняване на българския потребител на реалната цена на банковата услуга. Още повече, че подобни намерения изразяват повечето от анкетираните банки. Това ще помогне на гражданите в сравняване условията на различните продукти и институции, и оттам - решението им къде да вложат парите си или да си открият разплащателна сметка.

3.1.4. Канали за предоставяне на банкови сметки

Може да се обобщи, че банките основно предоставят банкови продукти на клиентите чрез офисите си (на гише). Напоследък често използвана форма е и чрез Интернет – за тези, които използват Интернет банкиране.

За промени, свързани с условията по разплащателните, спестовните и депозитните сметки, банките известяват своите клиенти най-често като поставят съобщения на видими места в банковите салони, на интернет страниците си, чрез индивидуално уведомяване на клиента (по телефона, по пощата, чрез SMS) и по-рядко - чрез пресата и другите медии.

Въпреки това, все още степента на комуникация между банките и клиентите, особено при промяна в условията на банковите сметки остава незадоволителна. Следва да се акцентира върху необходимостта от своевременно и персонално известяване на притежателите на сметки, като не им се отнема възможността да коментират с банката основанията за извършваните изменения в договорните условия.

3.1.5.Разходи, свързани с банковите сметки (такси и комисионни)

В хода на анализа се констатира разнородна практика на банките относно събирането на такси за обслужване и движение, т.е. за откриване, водене и закриване на разплащателни сметки за физически лица. По принцип банките не събират такса за закриване на сметката, или начисляват минимална сума.

От анкетираните банки някои не събират такива такси (например ПИБ, ЦКБ, Юнионбанк), други като Райфайзен, Юробанк - начисляват, а трети удържат такива само за част от операциите по обслужване – Булбанк, ОББ. В повечето банки закриването на разплащателна сметка на физическо лице по негово желание може да бъде извършено в рамките на няколко минути, във всеки един от офисите на банката.

Доколкото размерът на таксите за обслужване на сметките, там където ги има, е минимален, може да се заключи, че таксите свързани с обслужването и движението по разплащателните сметки не са пречка за смяна на доставчика на услугата.

По отношение на срочните депозити - повечето банки не събират от клиентите си такса за откриване, обслужване или закриване, но пък нерядко начисляват други такси и комисионни (напр. месечна или пък годишна такса за обслужване).

Аналогична е ситуацията и при спестовните влогове.

По същият начин стоят нещата и с ползването на свързани продукти: дебитната карта – нейното издаване е безплатно, но при теглене на суми в брой например, банката начислява такса за транзакцията. Възможно е обаче такива такси да не бъдат начислени, ако клиентът тегли суми от банкомат на банката. Друг разход за картодържателя на дебитна карта е годишната или месечната такса за управление. Обичайно тези разходи се начисляват от банките.

3.1.6. Доходност при депозитите

Ефективната годишна лихва (ЕГЛ) е измерител, който показва каква е ефективната доходност от един депозит. Показателят поставя при равни условия всички срочни депозити независимо от техните индивидуални специфики.

Подобно на въведения със Закона за потребителския кредит ГПР, и при депозитите е нужен показател, осигуряващ съпоставимост на офертите на различните банки при привличане на средства от населението. Неговото прилагане би помогнало на клиентите да направят съпоставка между различните банкови оферти. Би било добре и нормативно да бъде определен такъв показател, който задължително да се посочва още при отправяне на оферта. Класически пример, разкриващ предимството на ЕГЛ е т.нар. „нарастващ” депозит. Банките обикновено провокират потребителския интерес чрез рекламирането на висока лихва, която обикновено се отнася само за последния период от срока на депозита. На практика обаче един депозит, който дава възможност за определена висока лихва само в края на срока на депозита може да се окаже също толкова доходоносен, колкото депозит с наполовина по-ниска от промотираната лихва, ако лихвата е постоянна през целия срок. ЕГЛ е обективният критерий, който може да разкрие ефективната доходност на вложената на депозит сума.

В тази връзка, „Моите пари”ООД представиха пример (Приложение №4), при който е видна разликата между договорената лихва -7% и ефективната доходност 6,56% от депозит 5000 лева, със срок 3 г. като лихвата от 1050 лева се изплаща на падежа (в края на третата година). Клиентът би получил същата доходност (общо 1050 лева) и при оферирана от друга банка лихва 6,56%, в случай, че тази лихва се капитализира в края на всяка година (328 лева в края на първата година, 350 лева- във втората, и 372 лева- на третата). Изчисленията показват, че доходността и от двата депозита е една и съща, т.к. ЕГЛ е една и съща 6, 56%.

Този пример доказва, че ако банките представят информация за ЕГЛ, а не само за лихвен процент на рекламираните продукти, клиентът ще има възможност да сравнява офертите на банките въз основа на единен показател. Така размерът на лихвата по депозита няма да бъде водещ критерий при избора на потребителя и няма да има спекулации при рекламните послания.

Изчисляването на ЕГЛ за анализирания период показа ефективната доходност на срочните депозити в анкетираните банки. За целта, „Моите пари”ООД изчислиха ЕГЛ на срочни депозити при следните зададени параметри - депозит от 5 000 лева за срок от една година. Установи се, че ЕГЛ нараства, от 5,51% средно в края на първото полугодие на 2006г. на 5,90% средно за края първото полугодие на 2008г. Същата възходяща тенденция е налице и при доходността на срочните депозити, изчислени в евро. (Виж Приложение № 5) .

В края на всяко шестмесечие от анализирания период ЕГЛ отбелязва като цяло постепенно нарастване – от 5,51 % в юни 2006г. на 5, 53% в декември 2006г., на 5,59% – декември 2007г. и на 6,22% в юни 2008г. Най-голям е приносът на Токуда банк, която през целия анализиран период трайно поддържа ЕГЛ от 6,75 %, което означава, че предлага най-висока доходност за срочен депозит. Трайно нарастване на ЕГЛ на нива над 6 % ЕГЛ отчитат ПроКредит България, ЦКБ, ТБ Алианц Банк, ПИБ. ЕГЛ над 5% поддържат останалите 9 анкетирани банки. Под това равнище през целия анализиран период е единствено ЕГЛ на Уникредит.

Изчисленията показват, че от края на 2007г. до юни 2008г. се открои тенденция на нарастване на ЕГЛ на по-голямата част от анкетираните банки. Следва да се отчете, че от март 2008г. насам рязко увеличиха ЕГЛ ПИБ, Уникредит, Банка Пиреос, Сосиете Женерал, СИБанк и Банка ДСК.

3.2. Пазарно положение на участниците на съответния подпазар

На основание на Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, в анализа се представя пазарното положението на участниците на дефинирания съответен продуктово-географски пазар - привлечени от банките депозити на населението на територията на страната.

3.2.1. Сума на депозитите от населението

В таблицата по-долу са представени данни за депозитите на населението (домакинства и НТООД), по видове към края на всеки отчетен период:

Таблица №3

(Млн.лева)

Депозитите на населението (домакинства и НТООД)	2006г.	2007г.	І полугодие 2008г.
Общо, в т.ч.	14 590.6	18 863.2	20 629.3
Левови депозити	6 495.4	8 143.1	8 746.9
Срочни	3 157.3	3 931.9	4 173.8
Спестовни	1 326.9	1 629.2	1 973.8
Овърнайт депозити4	2 011.2	2 582.0	2 599.3
Валутни депозити5	8 095.2	10 720.1	11 882.4

Източник: наши изчисления по данни от паричната статистика на БНБ
От таблицата е видно, че през анализирания период, общо депозитите на населението в банки (в левове и валута) продължават да нарастват възходящо от 14,6 млрд. лева в края на 2006г. до 20,6 млрд. лева в края на първото полугодие на 2008г.

Увеличението в абсолютен размер при левовите депозити се дължи главно на прираста на срочните депозити, независимо от намаляващия им брой. Те са и с най-висок относителен дял. С други думи, гражданите държат на срочен депозит все по-големи суми. Овърнайт депозитите и спестовните депозити отбелязаха ръст в стойност, а нарастващият им брой свидетелства за засилващия се интерес на населението към тези банкови продукти.

Така в края на анализирания период при общ размер на левовите депозити на населението от 8,7 млрд.лева, срочните депозити са 4,2 млрд.лева или половината. Овърнайт депозитите – са около 2 ,6 млрд.лв., а спестовните депозити достигнаха близо 2 млрд. лева.

Спрямо общите депозити, изпреварващо се увеличават валутните депозити в лева, които в края на първо полугодие на 2008г. достигнаха 11,9 млрд. лева. Нарастването на валутните депозити за целия анализиран период се дължи на евровите депозити, които нарастват не само като сума, но и като брой, докато депозитите в други валути намаляват. Общата сума на валутните депозити на домакинствата и НТООД изпреварва депозитите в левове, като ножицата между тях рязко се разтваря в полза на валутните депозити. Ако през 2006г. валутните депозити бяха с 1,6 млрд. лева повече от левовите, в 2007г. разликата е вече 2 ,6 млрд. лева. През първото полугодие на 2008г. се отчита разлика от 3,1 млрд. лева, което е близо два пъти повече спрямо началото на анализирания период.

3.2.2. Пазарни дялове на основните участници на съответния пазар

Тъй като депозитите от граждани и домакинства за 2006г. са били агрегирани като депозити на нефинансови институции и други клиенти, в Приложение № 6 се посочват пазарните дялове на участниците за първо и второ полугодие на 2007г. и първото шестмесечие на 2008г.


Фиг.№ 2
От данните е видно, че в края на първото полугодие на 2007г. ранжираните от БНБ банки от първа група привлякоха над 9,7 млрд. лева на населението, т.е. 60,2 % от общите депозити в банковата система. В края на 2007г. – съответно над 11,8 млрд. лв. или 62,4 %, и в края на първото полугодие на 2008г. привлечените депозити (от банките от първа група) от граждани и домакинства достигнаха 13, 9 млрд. лева или дял 63,2 % .

Както за полугодията на 2007г., така и през първото шестмесечие на 2008г. пазарният дял на лидера при банкирането на дребно – Банка ДСК, постепенно намалява от 20,8% през първото полугодие на 2007г., на 19,7% в края на 2007г. до около19,4% за първо полугодие на 2008г. Същата тенденция се откроява и за УниКредит Булбанк- съответно от 15,6% на 14,6 % до 14,2 %. Намаляването на пазарните дялове на най-големите банки в привличането на депозити се дължи основно на стремителното нарастване на пазарния дял на Райфайзенбанк България- от 5,9% в средата на 2007г. на 10,4% в края на същата година, като и в края на полугодието на 2008г. даже и леко увеличава достигнатата позиция (нарастване с 6 процентни пункта). Юробанк, и след консолидацията на Пощенска банка и ДЗИ Банк, за посочения период запазва дял над 11 %, след минимален спад (в края на 2007г.) .

През анализирания период в абсолютно изражение банките от втора група отбелязаха ръст на привлечените депозити от 6,3 млрд. лева през първото полугодие на 2007г. на 6,9 млрд.лева в края на 2007г. на 7,4 млрд.лева в края на първо шестмесечие на 2008г. Въпреки това, че пазарният дял на банките тази група, постепенно намалява - съответно от около 39 %, на 36,4% до 35,4% за сметка на нарастване на дяловете основно на банките от първа, но и от трета група. Трябва да се отбележи, че немалко банките от втора група (Инвестбанк, Общинска банка, Юнионбанк, Токуда) са с пазарен дял на съответния пазар под 2 %.

От гореизложеното е видно, че на съответния пазар на привлечени от банките депозити на населението на територията на страната през анализирания период няма участник с пазарен дял над 35 на сто, т.е. с господстващо положение по смисъла на чл.17 от ЗЗК.

3.2.3. Показатели и коефициенти за пазарна концентрация

Степента на концентрация на релевантния пазар, изчислен чрез класическия индекс на Херфиндал-Хиршман (HHI), за полугодията на 2007г. и първо шестмесечие на 2008г. постепенно намалява от 1036, на 1023 до 1003. Приложение № 6.

Тези стойности показват, че съответният пазар на привлечени от банките депозити на населението в страната е на границата между нормален пазар с ниско ниво на концентрация до HHI 1000 и на сравнително конкурентен пазар с умерено ниво на концентрация (HHI между 1000 и 1800).

В тези общи стойности на индекса, най-значим е приносът на банките с най-висок пазарен дял: Банка ДСК, следвана от УниКредитБулбанк и Юробанк И Еф Джи – с HHI между 431 и 100. Сред останалите банки с най-високи индекси, но значително под 100, в низходящ ред попадат: ОББ, Райфайзенбанк България, Първа инвестиционна банка, Стопанска и инвестиционна банка, Сосиете Женерал Банк, Централна кооперативна банка, Алианц банк България.

Показателят CR, който характеризира не целия анализиран пазар, а само позициите на най-големите участници на него (съответно три и четири банки), е на минималния си праг за сравнително конкурентен пазар с умерено ниво на концентрация - CR 3 между 45 и 47 и CR 4 между 54-56 . Той също като HHI сочи за нормално функциониране на съответния пазар.

Каталог: storage -> file
file -> Тарифа за таксите, които се събират от комисията за защита на конкуренцията
file -> Европейска конвенция за трансгранична телевизия

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: