Република българия комисия за защита на конкуренцията секторен анализ на

2. Подзаконова нормативна уредба

С тази наредба се определят: откриването и воденето на банкови сметки и отчетността по тях; закриване на банкови сметки, видовете банкови сметки и др.

Международният банков идентификационен код на банката (Bank Identifier Code - BIC) представлява последователност знаци за еднозначно международно идентифициране на всяка местна банка или клон на чуждестранна банка, получила лицензия за дейност в Република България чрез клон.

Банковите кодове на БАЕ (БАЕ - кодове) еднозначно идентифицират банкови адресируеми единици (БАЕ) на територията на Република България.

Наредба № 22/16.07.1998 г. за централен кредитен регистър на банките, издадена от БНБ, обн. ДВ. бр.92 от 7.08. 1998г., посл. изм. ДВ. бр.22 от 13.03.2007г.

С тази наредба се регламентира създаването и функционирането на централен кредитен регистър, който представлява информационна система за кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и дъщерните на банки финансови институции, организирана и поддържана при Българската народна банка.

С наредбата се определят минималният размер, елементите и структурата на собствения капитал на кредитните институции и минималните капиталови изисквания за поеманите от тях рискове и изискванията за оповестяване от кредитните институции. Всяка кредитна институция е длъжна да въведе и прилага надеждни контролни системи, обхващащи управлението на риска, отчетността и процеса за оценка на капиталовата адекватност и да притежава по всяко време собствен капитал, съответстващ на общия рисков профил на кредитната институция. Наредбата задължава банките публично да оповестяват на български език информация за множество обстоятелства и за параметрите на предлаганите продукти

Тя определя критериите и начините за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфичните провизии за кредитен риск, както и контролът по спазване на тези изисквания, упражняван от Българската народна банка.

По смисъла на § 1. т.1., б.д) от тази наредба: като бързоликвидно обезпечение (от най-добро качество) на кредит, което е лесно обратимо в пари и съдържа незначителен риск от загуби се счита и застрахован срещу рискове от погиване недвижим имот, върху който е учредена първа по ред ипотека и който се намира в жилищна сграда, както и в административна, търговска или хотелска сграда.

Наредба № 10/26.11.2003 г. за вътрешния контрол в банките, издадена от БНБ, обн. ДВ. бр.108 от 12.12.2003г., изм. ДВ. бр.102 от 19.12.2006г.- определя изискванията към организацията и дейността на вътрешния контрол в банките и банковите групи.

Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка (приета от БНБ на 19.02. 1998 г., обнародвана в ДВ бр. 28 от 11.03.1998 г., посл. изм. и доп. бр. 94 от 2008 г.) определя сроковете, размерите и активите, в които се поддържат задължителни минимални резерви от банките при БНБ и начинът за тяхното определяне и регулиране. Всички банки и клоновете на чуждестранни банки със седалище в страната са задължени да поддържат минимални резерви при БНБ съгласно разпоредбите на тази наредба. Депозитната база, върху която се определя размерът на задължителните минимални резерви, са привлечените средства на банките в левове и чуждестранна валута, с изключение на средствата, привлечени от други местни банки; чрез клонове на местна банка в чужбина; чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на изискванията по чл. 5, като подчинен срочен дълг. С изменение на наредбата в сила от 1 септември 2007 г. банките се задължават да поддържат задължителни минимални резерви в размер дванадесет на сто върху депозитната си база.

3. Хармонизиране на националната специална нормативна уредба в съответствие с правото на ЕС

В областта на потребителския кредит през 1987 г. е приета Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Тя е изменяна и допълвана два пъти - през 1990г. и през 1998г. Тази директива е основана на принципа на минимална хармонизация - държавите членки могат да приемат в своето национално законодателство разпоредби, които са по-благоприятни от минималните норми на директивата. По тази причина законодателствата на държавите-членки на ЕС в областта на потребителския кредит се различават съществено, което се явява пречка за изграждането на единен вътрешен пазар за предоставяне на потребителски кредити.

Това става причина за приемането на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Новата директива има за цел да намали различията в националните законодателства на държавите-членки, което ще улесни създаването на единен пазар и трансграничното предоставяне на кредити, като същевременно ще защити интересите на потребителите.

Директивата ще се прилага за договори за потребителски кредити с размер от 200 до 75 000 евро, които трябва да се изплатят за период повече от един месец. Целеви договори за придобиване на земя или сграда не се включват в обхвата на директивата.

Предвижда се изработването на Единен информационен формуляр, в който да бъде включена унифицирана информация, предоставяна на потребителя преди сключването на договора за потребителски кредит. Въвеждат се изисквания към договорите за потребителски кредит; регламентирано е „правото на отказ” от страна на потребителя от договора, както и правото на предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя; нови изисквания към начина на изчисляване на ГПР по кредита и др.

Директива 2008/48/ЕО отменя Директива 87/102/ЕИО считано от 12.05.2010 г. Държавите-членки, включително България, следва да транспонират изискванията й в своето законодателство преди 12.05.2010 г., като най-вероятно тава ще стане чрез приемане на нов закон за потребителския кредит.
Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар и за изменение на Директиви 97/7/ЕО; 2002/65/ЕО; 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО.

Понастоящем пазарите на платежните услуги на държавите – членки са организирани поотделно на национална основа и нормативната уредба за платежните услуги е фрагментирана в 27 национални правни системи.

Въпреки че са приети няколко акта на Общността в тази област, като например Директива 97/5/ЕО, Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета, както и няколко препоръки, правната общностна уредба в тази област е непълна.

С оглед на горецитираните причини се налага приемането на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и съвета.

Новата директива изрично определя правилата, в съответствие с които държавите-членки разграничават шест категории доставчици на платежните услуги, сред които на първо място са посочени кредитните институции по смисъла на чл. 4, параграф 1, б. „а” от Директива № 2000/48/ЕО.

Директивата дефинира понятието „платежна услуга”.

Директива 2007/64/ЕО съдържа разпоредби относно статута на доставчиците на платежни услуги, като лицензиране, изискуем начален и собствен капитал, защитни мерки по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги или чрез друг доставчик, запазването на професионална тайна, надзора, упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, прозрачност на условията и изискванията за информация за платежни услуги и др. въпроси.

Държавите-членки следва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата най-късно до 01.11.2009 г.

За успешното изграждане на Единната евро платежна зона от съществено значение е тя да се разглежда не само като „еднократно действие“, а по-скоро като постоянно развиващ се проект, който укрепва европейската интеграция и усъвършенства всички аспекти на пазара за плащанията на дребно в Еврозоната. SEPA има забележителен принос и за осъществяването на т.нар. Лисабонска програма (Lisbon Agenda), която цели да насърчи конкуренцията и да осигури непрекъснато развитие на европейската икономика.

Концепцията за SEPA се състои от единна европейска валута, общ набор от общоевропейски платежни инструменти (кредитен трансфер, директен дебит и картови плащания), ефективна инфраструктура за обработка на плащанията в евро, общи технически стандарти и бизнес практики, хармонизирана правна рамка и не на последно място предлагане на нови услуги, насочени към задоволяване на изискванията на клиентите. Целта на проекта SEPA е да се осигури лесно извършване на плащанията в цялата зона на база на стандартизирани платежни инструменти, при най-високо ниво на сигурност и ефективност.

С въвеждането на евро банкнотите и монетите през 2002г., бе дадена възможност на обикновените потребители да плащат в брой на територията на Еврозоната от едно “портмоне”, използвайки единна валута. Предстои следващата голяма крачка по пътя към създаването на SEPA, а именно да се осигури възможност на потребителите да извършват безналичните плащания в Еврозоната през една сметка, при едни и същи базисни условия, независимо от местоположението си.

Реализирането на проекта SEPA ще доведе до трансформиране на силно фрагментираната инфраструктура на малки плащания и многообразието от платежни инструменти в единна платежна зона, като по този начин ще повиши сигурността на плащанията и ще увеличи цялостната ефективност поради икономии от мащаба. С изпълнението на проекта всички плащания в Еврозоната ще се определят като вътрешни и няма да има разлика между плащания в евро в рамките на страната и плащания между държави от Еврозоната.

За успеха на проекта от решаващо значение е пълната подкрепа на всички заинтересовани страни и най-вече на цялата финансова общност – Европейска централна банка, национални централни банки, автоматизирани клирингови къщи, големи и малки търговски банки и техните клиенти и координацията между тях. За целта е важно да се поддържа непрекъснат диалог и информираност на обществото относно ползите от трансформацията. Всеки ангажиран в процеса трябва да бъде мотивиран за реализирането му и проектът да стане реалност под въздействието на пазарните сили, а не под натиска на регулаторните органи.

Проектът SEPA, по степен на сложност може да бъде сравняван с въвеждането на евро банкнотите и монетите. Това определя и мащабите му. SEPA обхваща 31 държави, 20 милиона корпорации, 472 милиона индивида. Значимостта и обхвата на проекта изключват възможността България да остане встрани от него.

Изграждането на SEPA налага промени в правната рамка, регулираща платежните системи в отделните държави в Еврозоната, която се състои от новата Директива 2007/64/ЕО за платежните услуги във вътрешния пазар, която предстои да бъде транспонирана в законодателството на страните-членки до 01.11.2009г., както и от свързаните с въвеждането й промени в други нормативни актове. Директивата засяга правата на всички, които ползват платежни услуги (потребители, търговци на дребно, големи и малки предприятия и публично-правни органи).

Въвеждат се нови положения, които съществено се отличават от действащия правен режим в европейското и българското законодателство. Един от основните акценти на Директивата е създаването на общ правен режим за всички доставчици на платежни услуги. В Директивата са разграничени шест категории доставчици на платежни услуги, които подлежат на лицензиране и постоянен надзор, сред които са и платежните институции.

Услугите, които те могат да извършват, съгласно новия документ, включват:

- услуги, позволяващи внасянето и тегленето на парични средства по разплащателни сметки;

- извършване на платежни транзакции (включително когато средствата са осигурени от кредитна линия), като директен дебит, кредитен превод, транзакции с платежни карти;

- издаване и/или придобиване на платежни карти (дебитни и кредитни карти);

- извършване на парични преводи;

- издаване и/или придобиване на платежни инструменти;

- извършване на платежни транзакции чрез средства за комуникация на разстояние като мобилни телефони, информационни технологии и др.

Членството на страната ни в Европейския съюз и предстоящото присъединяване към Еврозоната безусловно определят спецификата и предизвикателствата при реализирането на проекта SEPA на национално ниво. Изпълнението на проекта ще окаже влияние върху съществуващата инфраструктура, действащите платежни системи, всички техни участници, както и клиентите на банките и потребителите на платежни услуги.

Важно е доставчиците на SEPA услуги да вземат предвид нуждите на отделните потребителски сегменти. Тъй като SEPA изисква промяна в потребителските навици, трябва да бъдат намерени решения, които да са лесни, ценово достъпни и ориентирани към клиентите на банките. В това отношение участието на корпорации, малки и средни фирми, граждани и публични институции в проекта е безусловно. В допълнение, в етап на подготовка е подходяща комуникационна стратегия.