Ключови индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси

6. Ключови индикатори за мониторинг на интеграцията на глобалните екологични въпроси

Стойността на индикатора за Югоизточен район за 2012 г. (по данни на Изпълнителната агенция по околна среда въз основа на данните от европейския проект CORINE Landcover⁶), е 4,89%, съответстващо на 969,171 кв.км от територията на района при средна стойност на индикатора за страната от 5,02 %.

Площта на района е 19 799 кв. км. и съставлява 17,8 % от територията на страната и 0,47% от тази на ЕС. Съотношението между урбанизирани, земеделски и горски територии в Югоизточен район е 4,89 %: 41,87%: 52,07%. Средните стойности за България са съответно 5,02%, 42,31% и 51,68%. Природно защитените територии, вкл. тези по Натура 2000, обхващат общо 32,2% от територията на района (малко под средното за страната) и са разположени най-вече в горските, планински, крайморски и крайречни територии.

С ратифицирането на Протокола от Киото през юли 2002 г., България пое задължение да намали емисиите на парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо нивата на емисиите през 1988 г., избрана за базова. По данни на Евростат за 2008 г. емисиите на страната са със 37,4 % по-малко от 1990 г. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски страни, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми на Протокола от Киото или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи.

Същевременно България изпълнява задълженията си по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата да изготвя и периодично да актуализира инвентаризациите на емисиите на парникови газове за страната по източници и поглъщането им по поглътители. В съответствие с тези задължения страната изготвя ежегодни национални доклади за инвентаризация на емисиите на парникови газове, започвайки с базисната 1988 г. по източници и поглътители, съгласно утвърдената от РКОНИК методология. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО2), метан (CH4), диазотен оксид (N2O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NOx, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO2). Въглеродният диоксид (CO₂) формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO₂ еквиваленти.

Данните на ИАОС показват, че емисиите на парникови газове, приравнени към СО₂ еквивалент на човек от населението в ЮИР са достигнали 21.195 т, при средно за страната 6.962 т. Цифрите сочат, че по този показател районът надвишава три пъти средната стойност за страната и 10 пъти стойността на ЮЦР (1.705). В ЮИР най-висока е стойността на показателя в област Стара Загора - 61.556 т, като концентрацията е в Община Гълъбово с 511.314 т и Община Раднево с 520.128 т. Най-ниска е стойността в област Ямбол - 0.551 т.

Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета. В България емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,64 тона СО₂ - екв. за 2000 г. те достигат до 0,87 тона СО₂ – екв. през 2009 г.

Разходите за ДМА с екологично предназначение – подробен анализ по този показател е направен в т. 5.2.

Разходите за ДМА с екологично предназначение на човек от населението – подробен анализ по този показател е направен в т. 5.2.

Дял от територията с висок риск от ерозия.

Ерозията на почвата е един от най-интензивните и широко разпространени деградационни процеси. По данни на 4-тия Доклад на Европейската агенция по околна среда ерозията на почвите от води и вятър е резултат от неустойчивото управление на земите. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1,7% от територията на страната, а с умерен 9,2%. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда, съгласно използван математичен модел за оценка на риска от ветрова ерозия засегнатите площи от ерозия в България през 2009 г. се равняват на 3 798 429 ха, което е 34% от обработваемите земи в страната. Най-засегнати от проявата на ветрова ерозия в страната са земеделските територии (нивите), като за ЮИР най-голям е делът на област Ямбол (57%), следван от областите Бургас и Сливен с по 30, 7%.

За 2011 г. по данни на НСИ делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия е 13.8%, което е стойността за България за постигне до 2017 г. Тази тенденция се запазва. България преизпълнява целите си. През 2010 г. произведената енергия от ВЕИ за Югоизточния район е 204 617 хил. кВтч. от общо 5 787 814 хил. кВтч, което е 3,5 % от общото за страната.

Реализирани спестявания от енергия в посока изпълнението на Първия национален план за действие по енергийна ефективност към края на 2011 г. по райони и области показва следните резултати: СЗР бележи най-висока стойност – 7 553.5 MWh/год., следван от СИР - 3 664.4 MWh/год., ЮЦР – 3 324.5 MWh/год., СЦР – 3 238.9 MWh/год., ЮЗР – 2253.2 MWh/год. и ЮИР с 1 155.5 MWh/год. На областно ниво в ЮИР най-големи са спестяванията от енергия в област Ямбол - 852.8 MWh/год., следвана от област Бургас – 243.4 MWh/год. и Стара Загора – 59.3 MWh/год. Резултати от област Сливен не са налични, поради липса на реализирани такива.

Регионален индекс за климатична сигурност.

Регионалният индекс за климатична сигурност е изчислен в доклад, изготвен във връзка с изпълнение на договор за вътрешни консултантски услуги по отношение адаптирането и интегрирането на индекса за регионална климатична сигурност в системата за наблюдение на Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 в България, разработен за целите на ГД „Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство”, МРР по проект „Региони за устойчива промяна” по програма INTERREG IVC на ЕС. Предназначението на индекса е измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране. По същество РИКС е композитен показател, който се базира на седем тематични области:

• 
  емисии на парникови газове (на човек и интензитет на емисиите на парникови газове – представен като отношение между емисиите и създавания в дадения регион БВП);
  
• 
  енергопотребление (крайно потребление на енергия на човек, енергиен интензитет – представен като отношение между крайното потребление на енергия и създавания БВП в региона;
  
• 
  възобновима енергия (процентен дял на енергията от ВЕИ в крайното потребление на енергия в дадения регион);
  
• 
  политическа рамка (измерва обхвата на политиките и процесите на планиране в дадения регион по отношение на климатичните промени);
  
• 
  институционален капацитет (включва оценка на капацитета и ефективността на регионалните власти да решават проблеми, свързани с климатичните промени);
  
• 
  социално-политически аспекти (включва оценка на информираността и готовността на населението и ключовите заинтересовани групи за действия, свързани с климатичните промени);
  
• 
  финансови инструменти (включва оценка на инструментите за финансиране на мерки, свързани с климатичните промени).
  

За първите три области се използват количествени показатели, а за останалите четири – качествени. Взети заедно, посочените седем ключови тематични области дават комплексна „моментна снимка” на регионалната климатична сигурност, а именно – статусът на регионите по отношение на емисиите на парниковите газове и енергопотреблението плюс оценка на способността на регионите да управляват емисиите и енергията.

Целта на определянето на стойностите на цитираните седем индикатора е остойностяване на наблюдението на напредъка по прилагането на Конвенциите от Рио, с оглед интеграцията на глобалните проблеми на околната среда в процесите на стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в България за периода 2014-2020 г.