Състояние на околната среда

5.1.5. Състояние на почвите

Бургаска област се характеризира с преходно-континентален климат в северозападната си част, с преходно-средиземноморски в южната и с черноморско влияние в източната си част. Характерните за него бризи не позволяват развитието на болести по лозята (мани) и в тази връзка третиранията с продукти за растителна защита са по-малко. В региона, контролиран от РИОСВ гр. Стара Загора са разположени едни от най-плодородните почви в страната.

Ерозията на почвата е един от най-интензивните и широко разпространени деградационни процеси. В ЮИР почвите са подложени на деградация вследствие глобалната промяна на климата, повишаване на температурата и засушаване.

През 2011 г. не са финансирани проекти против ерозията на почвата и не са известни такива, които се изпълняват на контролираната от РИОСВ – Бургас територия. През последните години на територията на РИОСВ – Бургас се констатира намаляване на замърсяването на земите и почвите. Почвите на контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди и органични замърсители.

През 2011 г. не са финансирани проекти против ерозията и не са известни такива, които да се изпълняват на контролираната от РИОСВ-Стара Загора територия. На територията, контролирана от РИОСВ има организирани множество нерегламентирани сметища със смесени битови и строителни отпадъци, примесени с животинска тор и коренища от градини и дворове. От ежегодно провеждания мониторинг на почвите в контролираната територия може да се направи извода, че те са незамърсени с тежки метали, металоиди и органични замърсители.

Засоляването на почвата е следствие от напояване с неподходящи напоителни системи, солена вода от моретата и океаните или от наличието на солени източници. Този процес има пряк негативен ефект за почвената биология и земеделската продукция. Засоляването е обратим процес, но извличането на солта от почвата е много скъпо и не е изгодно икономически, дори и за най - развитите страни от ЕС.

Във връзка с контрола и опазването на почвите от засоляване през 2011 г. са пробоотбрани и анализирани 24 броя почвени проби от пунктове гр. Стралджа, община Стралджа, област Ямбол и гр.Кермен, община Сливен, област Сливен. Данните от анализираните протоколи показват, че почвите в пункт Стралджа са незасолени, а тези в пункт Кермен се определят от средно засолени до незасолени.

По отношение опазване на почвите от вкисляване са пробонабрани и анализирани 16 почвени проби от пунктове с. Сборище, община Твърдица, област Сливен и с. Тъжа, община Казанлък, област Стара Загора. Отчитайки резултатите от извършените наблюдения върху показателите, характеризиращи вредната киселинност се установява, че в пункт с. Тъжа реакцията на почвите се определя като много силно кисела, а в пункт с. Сборище реакцията на почвите се определя от слабо кисела до слабо алкална.

С най-висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата в ЮИР е област, където е засегната 40% от територията. Най-засегнати от проявата на ветрова ерозия в района са земеделските територии (нивите) в областите Ямбол (57%) и Бургас (31%). ЮИР е сред районите с най-малко засегнати площи от свлачища.

Ежегодно в резултат на криминални пробиви по трасетата на продуктопроводите, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас” се предизвикват локални почвени замърсявания с нефтопродукти. Замърсяванията най-често имат авариен характер и са „временно замърсени почви” поради задължение на замърсителя своевременно да почисти и възстанови замърсените терени. През 2011 г. не са извършени криминални пробиви по продуктопровода на „Лукойл нефтохим Бургас” АД, в следствие на което не са допуснати замърсявания на почвата и земната повърхност. През 2011 г. на територията на РИОСВ Стара Загора не са констатирани разливи и замърсяване на почвите с нефтопродукти.

Управлението на дейностите по третиране на този вид масово разпространени отпадъци има за цел предотвратяване и ограничаване на замърсяванията на въздуха, водите и почвите и ограничаване риска за човешкото здраве и околната среда. Това налага въвеждане на екологосъобразна система за контрол на дейностите по третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Отработените масла приоритетно се оползотворяват чрез регениране. Когато техническите, икономически и организационни условия не позволяват това, маслата се изгарят с оползотворяване на енергията или съхраняват временно до предаването им за последващо обезвреждане.

5.1.6. Биологично разнообразие

Делът на защитените територии в ЮИР е 7,6%, което е над националната цел за достигане на 6% защитени територии от общата площ на страната към 2015 г. Най-висок е делът на тези територии в ЮЗР – 8,98%, а най-нисък – в СИР – 1,11%. Според дела на ЗТ, областите в страната попадат в три групи: В първа група са областите с най-висок дял ЗТ (10-18%). За ЮИР това е Бургаска област – 17,14%. Във втора група попадат областите с дял по-висок от средният за страната (5,5-10%). В тази група не попада нито една област от ЮИР. Към третата група (0-4%) се отнасят останалите 17 области на страната (за ЮИР – това са област Сливен и област Стара Загора). Прави впечатление, че 8 области са с под 1% защитени територии – тук попада Ямболска.

Към момента, с решения на Министерски съвет са приети: 118 защитени зони по НАТУРА 2000 за опазване на дивите птици с площ от 25 127.4 кв.км, което представлява 22,6% от територията на България и 231 защитени зони за опазване на местообитанията с площ от 33 320.5 кв.км, което представлява 30% от територията на страната. Общо в България към момента са приети от Министерски съвет 336 защитени зони от НАТУРА 2000 покриващи общо 35 % от националната територия.

По данни от официалния бюлетин на ЕК, към 2010 г. зоните по НАТУРА 2000 в ЕС, по Директивата за птиците са с обща площ 490 824 кв.км или 11,4 %, а по Директивата за местообитанията – 586 092 кв.км или 13,7 % от територията на ЕС. По този показател България е с около 2 пъти по-голям дял от средното европейско ниво 18% .

Защитените зони по Натура 2000 в ЮИР заемат 32,2% от площта на района. Най-голям е делът им в ЮЦР – 44.5%, а най-малък – в СЦР – 21.5%. Две области от ЮИР са под средния за страната дял от 33% – областите Стара Загора и Ямбол.

На територията на района са разположени 19 защитени зони по директива 79/409/ЕС (за птиците). Това са зоната „Поморийско езеро”, обхващаща община Поморие, „Залива ченгене скеле”, включваща части от община Бургас, „Атанасовско езеро”, обхващаща община Бургас и Поморие, „Комплекс Мандра- Пода” в общините Бургас, Камено, Средец и Созопол, зона „Бургаско езеро”, обхващаща части от общините Бургас и Камено, зона „Централен план”, включващ част от община Павел Баня, „язовир Розов кладенец”- в община Гълъбово, „язовир Овчарица”, включваща части от общините Раднево, Нова Загора, Тунджа, зона „язовир Малко Шарково”- в община Болярово, „комплекс Стралджа”, обхващаща общините Карнобат и Стралджа, „Котленска планина”, обхващаща части от територията на общините Сунгурларе, Сливен и Котел, „Странджа”, включваща общините М.Търново и Царево, „комплекс Ропотамо”, обхващащ общините Созопол и Приморско, „Камчийска планина”, включваща общините Руен, Несебър и Поморие, „язовир Жребчево”- включващо части от общините Нова Загора, Твърдица, Николаево и Гурково, зона „Сините камъни- Гребенец” с части от общините Котел и Сливен, зона „Каменски баир” в община Сливен, зона „Марица- Първомай” в общините Братя Даскалови и Чирпан, зона „Адата-Тунджа” в община Тунджа.

Източник: МОСВ, ИАОС, Проект „Изграждане на мрежата от ЗЗ Натура 2000 в България”, НСРР 2012-2022 г.

За територията, контролирана от РИОСВ – Бургас, са одобрени 14 защитени зони за опазване на дивите птици и 31 защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

На територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, са обявени 72 защитени територии съгласно Закона за защитените територии. Това са 4 резервата, 3 поддържани резервата, 35 природни забележителности, 28 защитени местности, 1 природен парк „Сините камъни” и част от природен парк „Българка”.

Към момента на територията на РИОСВ Стара Загора са обявени със заповед на МОСВ общо 14 защитени зони по директивата за птиците, а с Решение на Министерски съвет са определени общо 38 защитени зони за опазване на природните местообитания.

На територията на природния парк има 5 резервата – „Силкосия” – най- стария български резерват, „Тисовица”, „Средока”, „Витаново” и биосферен резерват „Узунбуджак”. Тук има и 12 защитени местности, архитектурен резрват – с. Бръшлян, фолклорен резерват – с. Българи, множество архитектурни, културни и археологически паметници. Цялата територия на Природен парк „Странджа” е включена в международната екологична мрежа Натура 2000. Специфичното разположение на Парка на границата между България и Р Турция поставя територията във фокуса на регионалната политика за трансгранично сътрудничество и създава възможности за развиване на партньорства в областта както на устойчивото развитие, така и на природозащитата.

Странджанската растителност притежава уникална специфика - oсобеност е голямото участие на дървета и храсти, характерно за планините, и в същото време значимото участие на едногодишни треви, което пък е типично за сухи и плитки почви при средиземноморски климат. Горите заемат 80% от парка. Символ на Парка е странджанската зеленика. Броят на реликтни видове в Странджа е голям - 64, като седем от тях се срещат в Европейската общност единствено тук - зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника.

Сред безгръбначните животни в парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10.

Природен парк „Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна - 404 вида.

По своето рибно богатство паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория. По този показател той е сред първите в Европа.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване. През територията на Парка прелитат световно застрашени видове като царски орел, белоока потапница, къдроглав пеликан, степен блатар и др. Влажната зона северно от Малко Търново е най-големият стоящ водоем на територията на Парка и около нея могат да бъдат наблюдавани над 200 вида птици.

В границите на Природния парк се размножават 62 вида бозайници. Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са златката и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

Природен парк „Сините камъни” е известен с чистия въздух, специфичния горски климат, с разнообразните ландшафти - горски, ливаден, аквален. Горите заемат 79%, поляните и долините - 8,7%, скалите - 3,4%, мочурите и разливищата - около 1,5 %.

В пределите на Природния парк „Сините камъни” може да се открие изключително биоразнообразие. Растителните видове са над 700, от които 27 са включени в Червената книга на България. Животинските са над 200, 36 от които са защитени.

Преобладават мизийския бук, обикновеният габър, зимният и космат дъб, церът, яворът, леската. Срещат се риган, здравец, мащерка, жълт кантарион, кисел трън и скрипка, а от 77-те вида с национална и международна защита – урумово лале, давидов мразовец, шлемовиден салеп, халерово котенце, горска съсънка и т.н.

От представителите на фауната са застъпени лисици, зайци, сърни, диви свине, язовци, благороден елен, кримски и степен гущер, дневно пауново око. С най-голямо природозащитно значение са грабливите дневни и нощни птици - египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов, бухал и др.

Природен парк “Сините камъни” е известен и с природните забележителности – скалните феномени Халката, Кумините, Куклите, Ръкавичката, Калоянови кули и др., пещерите Змееви дупки, Бъчвата, Футула, Хайдушка, Песченик, изворите Кушбунар, Белите извори и т.н., с разнообразните ландшафти – горски, ливаден, аквален и не на последно място с масива Сините камъни – най-голямото находище от пермски и отчасти долнотриаски кварц-порфирни скали на Балкански полуостров, вписан в Corine сайт, като масив с Европейско значение.

Горските територии на парка съставляват 80,2% от общата му площ. В него основно място (60%) заема букът. При зоогеографското райониране територията на парка попада в зоната на Европейската фауна-Старопланинския район. Горите и субалпийските пасища са обитавани от голям брой безгръбначни и гръбначни животни. От птиците се срещат: скален орел, малък креслив орел, горски бекас, гълъб-хралупар, черен кълвач, южен белогръб кълвач, видове фигуриращи в Червената книга на Р.България. Старите букови гори са обитавани от златки, вълци и мечки. От едрите бозайници се срещат: благороден елен, сърна, дива свиня, язовец, чакал, лисица и др.

В границите на парка попадат: част от националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, Архитектурно етнографски комплекс „Етъра”, три защитени местности и четири природни забележителности.

Планът за управление на Природен парк „Българка” се разработва със средства по ОП „Околна среда”, като проектът е с краен срок 20.08.2013 г. Планът за управление на природен парк „Странджа” е разработен и представен на МОСВ в началото на 2012 г. Планът за управление на природен парк „Сините камъни” е в процес на разработване.

  Защитена зона „Атанасовско езерo” обхваща землищата на град Бургас, квартал Сарафово, селата Банево, Изворище, Ветрен и Рудник, община Бургас. Езерото е подходящо място за хранене, гнездене и почивка за редица видове птици. Определено е като птичия рай на България. В района на Атанасовско езеро са наблюдавани 318 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в страната ни. Сред редките растителни видове е елегантната орхидея. Атанасовско езеро е важно място за видрата – застрашен от изчезване вид. Свръхсолената лагуна е единственото значимо находище на микроскопичното солнично раче – артемия. На него се дължи специфичният розов цвят на водата на езерото. Атанасовско езеро е Рамсарско място – влажна зона с международно значение. Атанасовско езеро е важно място за застрашените от изчезване в Европа – видра и дива котка. Атанасовско езеро е мястото с най-голям добив на морска сол в България. Атанасовско езеро е най-голямото находище на лечебна кал в България.

Защитена зона „Бургаско езеро” е регистрирана в землищата на град Бургас и кварталите Горно и Долно Езерово, Меден рудник и Лозово. Птиците са перлата на езерото Вая. Във водите му през различните сезони на годината могат да се видят около 260 вида птици. Много от тях са редки за страната и Европа, а девет вида са застрашени от изчезване в световен мащаб. Това прави Бургаското езеро един от трите най-значими комплекси от влажни зони за водолюбивите птици по черноморското ни крайбрежие. Малко са местата в България, освен Вая, където може да се наблюдават събрани на едно място колонии на гнездящи нощни, малки бели и гривести чапли. През зимата могат да се наблюдават корморани, къдроглавите пеликани, червеногуши гъски и тръноопашати, кафявоглави и качулати потапници. Вая е предпочитано място за почивка по време на миграция за много видове, минаващи по невидимата прелетна магистрала Виа Понтика. През последните няколко години Бургаското езеро възвръща славата си на един от най-богатите източници на риба  у нас. Това до голяма степен се дължи на почистването на канала, свързващ езерото с морето, което пък позволява навлизането на големи количества морски кефал и други видове риба. В защитената зона са установени видрата, пъстрият пор и мишевидният сънливец. Бургаското езеро е Рамсарско място. Ливадният дърдавец – световно застрашен вид е установен като мигриращ вид в защитената зона. Бургаското езеро е една от най-важните влажни зони в страната ни за размножаването ма малкият воден бик.

Защитена зона „Мандра-Пода” - в нея попадат част от землищата на селата Димчево и Твърдица, община Бургас. Защитената зона е регистрирана и в селата Константиново и Черни връх от община Камено. Адресната регистрация продължава в три населени места от община Созопол – селата Зидарово, Извор и Присад. Земи от землището на село Дебелт, община Средец също са част от защитена зона „Мандра – Пода”.  Бургаските квартали Крайморие и Меден рудник са включени в границите й.

Комплексът Мандра – Пода не прави изключение от другите две защитени зони в района на Бургас. И тук най-голямото богатство са птиците. Установени са около 274 вида птици, редица от които са застрашени от изчезване в световен мащаб. Във водите от комплекса могат да се срещнат малки корморани, да се наблюдават тръноопашатата потапница, червеногушата гъска, малката белочела гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. През студените месеци на годината в тези влажни зони спират, за да преживеят ниските температури огромни ята от кафявоглавата и качулатата потапници, почиват и се хранят пойния и малкия лебеди. Местността „Пода” е важна за гнезденето на лопатарката. Тази красива бяла птица днес е символ на това място.  Тук гнезди и саблеклюнът, сдобил се със странното име благодарение на извития му като сабя клюн. Комплексът е едно от трите места по Черноморието ни, където гнезди морският орел. 

Над град Бургас преминава и един от основните прелетни пътища „Виа понтика”, който със своето птиче многообразие внася допълнително обаяние на езерата. По време на есенната миграция могат да бъдат наблюдавани над 200 000 бели щъркела и около 30 вида дневни грабливи птици.

-в област Бургас – Атанасовско езеро, Бакърлъка, Бургаско езеро, Емине, залив Ченгене скеле, Западна Странджа, Камчийска планина, Комплекс Мандра-Пода, Комплекс Ропотамо, Комплекс Стралджа, Котленска планина, Поморийско езеро, Странджа;

- в област Сливен – Адата-Тунджа, Каменски баир, Котленска планина, Сините камъни-Гребенец, Язовир Жребчево, Язовир Овчарица;

-в област Стара Загора – Марица-Първомай, Язовир Жребчево, Язовир Овчарица, Язовир Розов кладенец;

- в област Ямбол – Адата-Тунджа, Дервентски възвишения, Западна Странджа, Комплекс Стралджа, Язовир Малко Шарково, Язовир Овчарица.
Изводи:

• 
  Югоизточният район е с висок риск по отношение на климатичните промени;
  
• 
  Районът е най-големият емитер на парникови газове и серен диоксид в страната; формирани са замърсени въздушни басейни - Марица–изток, Бургас и Стара Загора;
  
• 
  Състоянието на повърхностните води в района е незадоволително; силно замърсени речни участъци са установени по р. Тунджа, р. Сазлийка и р. Айтоска;
  
• 
  Морските води са по-чисти в сравнение със СИР, но е установено едно водно тяло с много висока степен на замърсеност - западната част на Бургаския залив;
  
• 
  По-слабо е развитието на свлачищните процеси в сравнение с повечето от районите от ниво 2 в страната;
  
• 
  Районът е със среден дял на защитени територии и защитени зони.
  

По достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа към 31.12.2010 г. Югоизточният район е на едно от първите места в страната, тъй като делът на водоснабденото население е 99,7%, при среден показател за страната 99,1%. Много добро задоволяване на нуждите на населението с питейна вода е достигнато във всичките области в района, като в област Ямбол показателят възлиза на 100%. Независимо от това, съществуват проблеми с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване на някои населени места. Към 2010 г. населението на режим на водоснабдяване в ЮИР е 0,8%, като намалението спрямо предходната година 2009 г. е с 2,6%, а спрямо 2007 г. – с 15,9%. На областно ниво най-проблемна в това отношение е област Сливен, където през 2010 г. 4,2% от населението е с режим на водоснабдяване. Проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана. Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които са на сезонен режим и осигуряването на допълнителни количества питейна вода, за да може да преминат целогодишно на постоянен режим на водоснабдяване.

По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и на селищни пречиствателни станции за отпадъчни води ЮИР изостава, в сравнение с водоснабдителните мрежи. Канализационната мрежа в Югоизточния район е достигнала средно ниво на развитие, в сравнение с други райони в страната. Към 31.12.2010 г. 67,6% от населението е обхванато от канализационни услуги, като по този показател районът е под средното ниво за страната – 70,6%. С по-високи стойности са ЮЗР (85,8%) и СИР (72,1%). Във вътрешнорегионалната структура се отчитат разлики, като единствено област Бургас е над средното ниво за страната със 70,9%. С най-ниска стойност по този показател е област Сливен (60,3%). Наблюдават се различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа в големите градски центрове и малките населени места.

Делът на обслужваното население от СПСОВ към 31.12.2010 г. в ЮИР е 39,1% при средна за страната стойност 47,6%. На територията на района има 19 пречиствателни станции за отпадни води от общо 79 за страната. На областно ниво най-висока е стойността за областите Бургас (58,7%) и Сливен (57,3%), докато в област Ямбол едва 3,4% от населението е обслужено от ПСОВ. Отбелязват се различия в степента на пречистване на водата на големите градове и по-малките населени места.

В региона, контролиран от РИОСВ-Стара Загора функционират Градска пречиствателна станция за отпадъчни води - Сливен, ГПСОВ - Казанлък и ГПСОВ - Павел баня, а на р. Марица ГПСОВ - Нова Загора, ГПСОВ - Стара Загора и ГПСОВ - Раднево. Като актуален проблем и през 2011 г. може да се посочи продължаващото забавяне за изграждане на пречиствателни станции и канализационни системи за населени места с над 10 000 еквивалент жители по Програмата за прилагане на Директивата за отпадъчните води от населените места 91/271/ЕЕС.

В поречието на р. Тунджа без пречистване се заустват канализационните системи на гр. Гълъбово и гр. Чирпан, гр. Ямбол, гр. Тополовград, гр. Елхово, което от своя страна води до увеличаване товара на замърсяване на повърхностните водоприемници в поречията на реките Тунджа и Марица.

Въвеждането в експлоатация на ГПСОВ на град Стара Загора по програма ИСПА като част от комплекса проекти за пречиствателни станции по поречието на р. Марица ще допринесе значително за подобряване екологичното състояние на р. Бедечка (водоприемник на заустваните отпадъчни води от гр. Стара Загора), както и качеството на водите на р. Сазлийка и р. Марица.

Непречистените отпадъчни води на „Пристанище Бургас” АД - терминал „Запад” се заустват в Черно море. Дружеството е предприело действия за включване на отпадъчните води към градската канализационна мрежа за осигуряване на пречистването им в ПСОВ Бургас. Отпадъчните води от гр. Созопол се заустват непречистени в Черно море, в района на пристанище Созопол – новия кей. Стартира проект за изграждане на пречиствателната станция в Созопол „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Созопол-І-ви етап”. Непречистените отпадъчни води на гр. Ахтопол попадат в Черно море, на 1 км югоизточно от града. Има отредена площадка за изграждане на ПСОВ гр. Ахтопол – биологична пречиствателна станция. След изграждане на ПСОВ Ахтопол пречистените води ще се заустват в сухо дере в местност „Аероплана”, южно от града.

Отпадъчните води на гр. Карнобат към настоящият момент се заустват без пречистване в р. Мочурица – втора категория водоприемник. Регистрирано е инвестиционно предложение за изграждане на ПСОВ – гр. Карнобат. Предвижда се изграждане на пречиствателна станция с капацитет за 24100 екв. ж. с механично и биологично стъпало, включително и отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор. Реализиран е проект „Реконструкция на пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Бургас” свързан с въвеждане на съоръжения за отстраняване на биогенните елементи – азот и фосфор.

По прилагането на ИСПА мярка 2003/BG/16/Р/РА/004 през 2011 г. завърши и реконструкцията и модернизацията на ГПСОВ-Сливен, като част от интегрирания воден проект на града. Подобрената работа на ГПСОВ е предпоставка за намаляване на замърсяването и ограничаване на антропогенното въздействие на р. Асеновска в басейна на р. Тунджа.

Продължава тенденцията за изпреварващи темпове на инвестиционни намерения за застрояването на Черноморското крайбрежие и прилежащите към него територии в сравнение с планирането и развитието на необходимата ВиК инфраструктура. В тази област следва по-бързо реализиране на Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места от Черноморските общини, тъй като голяма част от тях са без изградени ПСОВ или ПСОВ са претоварени през туристическия сезон и тези отпадъчни води се заустват в Черно море. Работата в насока изграждане на ПСОВ е свързано с намаляване на емисиите и количеството на непречистени води, зауствани във водни обекти и като следствие от това за в бъдещи периоди подобряване състоянието на водите във водните обекти;

Общото количество образувани отпадъци намалява през последните години. През последните няколко години средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за ЕС-27. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци.

Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в Югоизточния район през 2010 г. е 97%, което е малко над средния показател за страната (98%). Най-голяма част от населението, обхванато от организирано сметосъбиране, живее в област Сливен - 100%. Единствено СИР е с по-ниска стойност – 95%. Количеството на събраните битови отпадъци през 2010 г. в ЮИР район е 428 200 тона, съответстващи на 14% от общото количество събрани отпадъци за страната. Количеството на образуваните битови отпадъци на човек от населението възлиза на 395 кг. Най-голямо количество отпадъци в ЮИР през 2010 г. е събрано в област Бургас – 50,2%. Депата за битови отпадъци, функциониращи на територията на района са 30 (172 в цялата страна), като най-много – 15, са на територията на област Бургас.

Системата за сметосъбиране работи относително добре в градовете, но в голяма част от селските райони тя не функционира ефективно и това води до поява на нерегламентирани сметища и увреждане на околната среда. Преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища. Подобряването на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците е важна задача в района. Предвид потенциала за развитие на туризма, както по крайбрежието, така и във вътрешната част на района, подобряването на управлението на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно на развитието на туризма, в т. ч. в малките населени места, тъй като ще се подобри качеството на средата и те ще станат по-привлекателни.

Към момента на територията на страната са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират общо 27 бр. регионални депа. За ЮИР – единствено в Созопол. В процес на строителство с национално финансиране в ЮИР е регионалното депо в Елхово. Останалите 22 от предвидените с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците регионални депа (за ЮИР - Ямбол, Бургас, Стара Загора, Малко Търново) са в процес на различни етапи на подготовка за изграждане.

Направените разходи за опазване на околната среда за 2010 г. в Югоизточен район възлизат на 236 407 хил. лева или 18,6% от тези за страната. Районът се нарежда на второ място сред останалите райони от ниво 2 в страната след ЮЗР (35,6%). Въпреки това обаче на годишна база спрямо 2009 г. за района се регистрира намаление с 26,4%, което се дължи в най-голяма степен на по-ниската стойност на направените разходи за опазване на околната среда в областите Бургас и Стара Загора – намаление с 22,4% и с 36,9%. В останалите две области – Сливен и Ямбол – също се регистрира спад, но много по-малък. За сравнение през 2009 г. спрямо 2008 г. по този показател се отчита увеличение с 18% за ЮИР. Освен в ЮИР намаление по показателя през 2010 г. спрямо 2009 г. се регистрира и в СЦР, СИР и ЮЦР, както и средно за страната – с 0,5%. В останалите два района от ниво 2 – СЗР и ЮЗР, направените разходи за опазване на околната среда са по-високи в сравнение с 2009 г.

През целия период 2007-2010 г. ЮИР запазва второто си място сред районите от ниво 2 по обем на извършени разходи за опазване и възстановяване на околната среда – след ЮЗР, като най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда в ЮИР се извършват в област Бургас - 61,5% от разходите за района и около 11,4% от общите разходи за страната. Сумарно останалите области от района (Сливен, Стара Загора и Ямбол) формират 38,5% от разходите за опазване на околната среда в Югоизточния район или почти два пъти по-малко от област Бургас.

• 
  По-висока степен на развитие на водоснабдителната мрежа в района от средната за страната;
  
• 
  Голям процент на загубите при преноса на вода по водопроводната мрежа в района, по-висок от средния за страната, което показва че водопроводите са силно амортизирани и се нуждаят от цялостна модернизация;
  
• 
  Достигнато средно ниво на развитие на канализационната мрежа;
  
• 
  Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води;
  
• 
  По-нисък от средния за страната процент на населението, обслужено от ПСОВ;
  
• 
  Наличие на големи вътрешнорегионални различия в степента на обслуженост на населението от ПСОВ и на по-малки в степента на обслуженост с канализационна инфраструктура;
  
• 
  Близък до средния за страната дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране;
  
• 
  Второ място сред останалите райони от ниво 2 в страната след ЮЗР по направени разходи за опазване и възстановяване на околната среда през периода 2007-2010 г.