Териториално развитие на Югоизточен район

9. Териториално развитие на Югоизточен район

В проектите на ESPON полицентричното развитие е представено от мрежата от функциониращи урбанистични ареали (FUA) в европейското пространство. Оценено е, че България има следните нива на функциониращи урбанистични ареали:

• 
  само един урбанистичен ареал – град с европейско значение – София и то отнесен към последната четвърта категория на тези метрополни ядра (MEGA).
  
• 
  три ареала – градове с междунационално/национално значение (Пловдив, Варна и Бургас)
  
• 
  27 ареала – градове с регионално/локално значение (това са предимно средни градове и областните центрове).
  

1. Метрополната зона на столицата София (категория 0)

• 
  9 основни полюса на развитие с транснационално значение: Пловдив, Бургас, Варна, Ст. Загора, Русе, Плевен, Видин, Благоевград, Велико Търново (категория 1);
  
• 
  Основните оси за развитие (категория 1) се формират на база на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и на друга транспортна инфраструктура от европейско значение.
  

• 
  10 второстепенни центрове за развитие от национално значение: Враца, Габрово, Силистра, Добрич, Шумен, Сливен, Хасково, Кърджали, Смолян, Кюстендил (категория 2);
  
• 
  Второстепенни оси за развитие (категория 2) на база на друга транспортна инфраструктура от европейско значение.
  

• 
  Подпомагане на полицентрично и балансирано териториално развитие – чрез насърчаване на иновативни мрежи между градовете, които да се състезават на европейско и световно ниво. Поставя се акцент на полицентрично развитие на национално и регионално ниво. Съществена роля се отрежда на малките и средни градове на регионално ниво;
  
• 
  Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните райони – чрез прилагане на интегриран подход на много нива в обновяването и развитието на градовете. Препоръчва се излизане от административните граници и фокусиране в дългосрочен план върху функциониращите райони, т.е. върху агломерационните ядра и ареали;
  
• 
  За развитието на селските райони се набляга на фокусиране върху уникалните характеристики на районите и устойчиво земеползване. Специално внимание е необходимо да се обърне на периферните и слабо населени селски райони;
  
• 
  Засилване връзките между градските и селските райони на всички нива, чрез подобряване на достъпността и възможността за работа. Подчертава се, че на метрополните райони ляга основната отговорност за развитието на периферията;
  
• 
  Териториална интеграция в граничните и транснационалните функциониращи райони. Важен фактор за засилването на общата конкурентноспособност е интеграцията на територията чрез териториално коопериране. Внимание трябва да се обърне на външните граници на ЕС.
  

В Югоизточния район има 681 населени места – 41 града и 640 села. Градското население (степента на урбанизация) в района (71,33%) е близка до средната за страната (71,5%). Големите градове (над 100 000 ж.) са Бургас – 200 271 д. и Стара Загора 138 272 д., средните градове (между 30 000 и 100 000 ж.) са: Сливен – 91 620 д., Ямбол – 74 132 д. и Казанлък – 47 325 д. Има още два града над 20 хил.д., които допълват и балансират средните градове и областните центрове – Нова Загора (22 507 д.) и Айтос – (20 016 д.)

Урбанистичното развитие в Югоизточния район се разглежда като фрагмент от общото урбанистично развитие в националната територия, представено в проекта на Национална концепция за пространствено развитие на Република България за периода 2013-2025 г., където са дефинирани урбанистични центрове от различни йерархични нива с различни по обхват териториални ареали на влияние и оси на урбанизационно развитие.

Градовете от 1-во, 2-ро и 3-то йерархични нива формират основната опорна мрежа от урбанистични центрове в националната територия. Икономическото значение на тези градове се изразява във факта, че в тях се формира основният дял на брутния вътрешен продукт и се реализира икономическия растеж. На тях се пада основната роля за осъществяване на публичните услуги от високо ниво. В тях са разположени висшите учебни заведения на страната и основните научни и иновационни центрове. В тези градове е развита основната мрежа от обекти на здравеопазването. Те са важни центрове на културата.

Големият град Бургас от 2-ро йерархично ниво е безспорен лидер в селищната мрежа на ЮИР, град с национално значение според европейската класификация. Бургас играе важна роля за цялостното икономическо и социално развитие на района. В района се намира още един град от 2-ро йерархично ниво – Стара Загора, която в известна степен има балансираща роля спрямо Бургас.

Градовете от 3-то йерархично ниво са разположени сравнително равномерно в националната територия и имат мисията да допълват и балансират големите градове, за да намаляват ефекта от моноцентрично развитие в територията на областите и районите. Градовете Сливен и Ямбол са от 3-то йерархично ниво с регионално значение, а към тях има възможност да се присъедини и още един стабилно развиващ се град - Казанлък.

Градовете от 4-то ниво имат изключително важна роля за периферните селски райони, предлагат работни места и основни публични услуги на повече от една община. Градове от 4-то ниво в ЮИР, с обслужваща роля за заобикалящите ги населени места, са Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Царево, Малко Търново, Елхово, Котел, Нова Загора, Твърдица, Гълъбово, Раднево, Чирпан.

В територията на общините техните центрове – много малки градове и села, са административни, стопански и обслужващи центрове за населението на собствените си общини. Те формират 5-то ниво от центрове с общинско значение.

В територията на района се проявява ярко проблемът за център и периферия. Основен полюс на растеж и развитие е град Бургас, който изпреварва сериозно останалите градове-центрове. До много голяма степен Бургас формира основните икономически резултати на района и определя неговото второ или трето място по много показатели веднага след Югозападния или Североизточния район. Бургас е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали. Градът е развит туристически център и многофункционален транспортен възел (летище, пристанище) с международно значение. На второ място, балансираща ролята на град Бургас в някои отношения, се нарежда град Стара Загора – индустриален център в района. Другите два по-изявени центрове, с малки възможности за организиращи, са Сливен и Ямбол, но те са далече след Бургас и Стара Загора по степен на социално-икономическо развитие.

Като централни територии се определят териториите на общините на големите и средните градове от 2-ро и 3-то ниво и близко разположените до тях общини, които попадат в агломерационните ареали на тези градове. В Югоизточния район централни са териториите на общините Бургас и попадащите в нейния агломерационен ареал Созопол, Несебър и Поморие. Централни са и териториите на общините Стара Загора, Сливен и Ямбол. Останалата част от територията, най-вече в южната крайгранична част на района, е типична периферия със затруднено икономическо и социално-културно развитие. Там липсват големи и средни градове, центрове на растеж и развитие. Именно тази дебалансираност на селищната мрежа по отношение на големите и средните градове предопределя неравномерното разпределение на населението върху територията на района и съответно - неравномерното социално-ико­номическо развитие или вътрешно регионалните неравенства. Неравенствата се проявяват между областите, като Бургаска област е най-силно развита, след нея е Стара Загора и накрая – Сливен и Ямбол.

Следните типове агломерационни ареали, определени в НКПР, попадат на територията на ЮИР:

1. 
   Агломерационни ареали на големи градове в територията на група съседни общини - Бургас;
   
2. 
   Агломерационни ареали на големи градове в територията на собствената община - Стара Загора;
   
3. 
   Агломерационни ареали на средни градове, стеснени до обхвата на ядрото в територията на собствената община - Ямбол, Сливен, Казанлък;
   
4. 
   Агломерационни образувания от туристически тип, развити под влияние на съвременните урбанизационни процеси и преобладаващите туристически функции – Несебър-Равда-Слънчев бряг-Свети Влас, Приморско-Китен-ММЦ, Поморие, Созопол и Царево на Черноморското крайбрежие.
   

Основна ос на урбанизация в ЮИР се явява транспортното направление Бургас – Стара Загора. Меридианни оси са Несебър – Поморие – Бургас – Созопол и Сливен – Ямбол, както и Казанлък – Стара Загора – Раднево – Гълъбово.

В европейските документи, поставящи акцент върху териториалното измерение на сближаването, градовете са поставени във фокуса на кохезионната политика и финансовите инструменти за икономическо, социално и териториално сближаване, като се препоръчва развитие на полицентрична мрежа от градски центрове за укрепване на връзката град-регион и интегриран подход за решаване на проблемите на градското развитие.

В смисъла на европейските документи, както и на постановките на българските НСРР и НКПР, при развитието на урбанизационните процеси в Югоизточния район следва да се разчита на потенциала на наличните градове и да се търси оптимална полицентрична система от центрове от различно йерархично ниво. В бъдещото развитие от особено важно значение ще бъде да се тушират неблагоприятните процеси на диспропорцията между центъра и периферията и да се разширява и засилва благотворното влияние на центъра Бургас и на другите областни центрове върху останалите населени места в областите чрез подобряване на транспортния и комуникационен достъп до услугите и културата, които предлагат градовете-центрове. Особено важно е да се изявят и укрепват малките градове от 4-то ниво, които осигуряват по-високо ниво на публични услуги в сферата на образованието, здравеопазването, културата.

- Градове от второ ниво – Бургас и Стара Загора;

- Градове от трето ниво – Сливен и Ямбол;

- Град от четвърто ниво с тенденция към трето - Казанлък.

Съгласно модела на териториално-урбанистична структура на страната и районите от ниво 2 териториите се разделят на централни силно урбанизирани, периферни слабоурбанизирани и природни неурбанизирани.

Централните силно урбанизирани територии се определят като места за генериране на растеж. Общините с центрове до трето ниво и някои от четвърто ниво са отнесени към категорията централни територии. Периферните слабоурбанизирани територии се определят като изостанали райони за целенасочено подпомагане – селски, планински, гранични. Общините с центрове от четвърто и пето ниво са отнесени към категорията периферни територии за целенасочено подпомагане. Природните неурбанизирани територии се идентифицират със защитените природни територии по ЗЗТ и със защитените зони по Натура 2000, като към тях се добавят и територии за превантивна териториалноустройствена защита, каквито са териториите над горната граница на гората в планините, черноморската крайбрежна ивица, някои характерни крайречни, горски и полски ландшафти.

Към централните силно урбанизирани територии в ЮИР се отнасят градовете от второ ниво Бургас и Стара Загора. В тези градове е целесъобразно да се модернизира основната инфраструктура и да се изгради инфраструктура на информационното общество, да се развиват трансфера на технологии и иновации, научноприложни и развойни изследвания, висше образование, сектори, генериращи висок растеж в съответствие със защита на околната среда и културното наследство, развитие на културните институции, подобряване на градското благоустройство и качествата на градската среда, за да могат тези центрове да привличат инвестиции и активно да участват в конкурентната среда и културния и икономически обмен между градовете в границите на Европейския съюз. Една от важните цели в развитието на тези градове е да се използва капацитетът им за даване на тласък за развитието в цялата територия на района, чрез интегриране на околната територия и постигане на икономическо, социално, пространствено сближаване.

Периферни слабо урбанизирани територии в ЮИР са градовете от трето ниво Сливен и Ямбол, както и Казанлък. Тези градове ще изиграят ролята на двигатели на регионалното развитие и ще окажат благотворно влияние на околната изостанала селска територия. Приоритетно в тях следва да се изгражди съвременна икономическа база, да се стимулира предприемачеството, да се модернизира инфраструктурата, да се създадат устойчиви работни места, технологично развитие, да се използват специфичните местни потенциали. Политиките за развитие на селските райони и малките градове в тях трябва да бъдат насочени към разнообразяване на структурата на селскостопанската заетост и към създаване на нови връзки град – село. Подходящо ще бъде да се насърчават малките градове в предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство. Близостта на малките градове до селата е фактор, който трябва добре да се използва в бъдеще, тъй като създава възможности за подобряване връзката град – село и за превръщането на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност.

Природните неурбанизирани територии обхващат защитените територии и защитените зони по Натура 2000. Към защитените територии е необходимо да се добавят и някои територии за превантивна териториалноустройствена защита, каквито са териториите над горната граница на гората в планините, черноморската крайбрежна ивица, някои характерни крайречни, горски и полски ландшафти.

Специфични територии

Обхватът и основните характеристики на специфичните територии в Югоизточен район е определен в съответствие с извършения социално-икономически анализ за нуждите на оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г. На територията на ЮИР се открояват няколко вида специфични територии/общини: селски, планински, черноморски, гранични. Повечето от териториите в района попадат в повече от една от посочените групи.

Местният потенциал е представен от г.т. на възможността за привличане на туристи, възможността за привличане на инвеститори, както и от гл.т. на дейностите, продуктите и услугите, които съответните общини реализират на регионалния, националния и международния пазар¹⁰.

Общини, на чиято територия има културно-исторически паметници, културно-исторически традиции, културни фестивали, природни забележителности и феномени, характерни производства, дейности, продукти и услуги с потенциал за привличане на туристи на територията на ЮИР:

Казанлък	Тракийска гробница в гр. Казанлък, включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство
Несебър	Старият град, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство
Созопол	о. Св. Иван, стария град и др.
Царево	Ансамбли на дървена странджанска архитектура в селата Сливарово, Българи, Кости и др.
Малко Търново	Тракийски мегалитни паметници на територията на цялата община, м. „Мишкова нива”, м. „Запада”; Архитектурни ансамбли в с. Бръшлян
Стара Загора-Нова Загора	Праисторически селища и могили (с.Караново), античен град Улпия Траяна
Карнобат	Антична и средновековна крепост „Маркели”
Камено	Средновековна крепост „Русокастро“
Айтос	Фолклорни празници „Славееви нощи“
Царево и Малко Търново	Нестинарство - български културен феномен, който вече е част от нематериалното културно наследство на човечеството, след като бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.
Казанлък	Международен фестивал на розата – организиран ежегодно от 1903 г.
Созопол	Празници на изкуствата „Аполония” – организирани ежегодно от 1984 г.
Бургас	Ежегоден фестивал на пясъчните фигури; Ежегоден фестивал на рок музиката „Spirit of Burgas”
Сливен	Международен детски фолклорен фестивал; ежегоден Събор на българските каракачани в местността „Карандила”
Несебър	Нос Емине - скален нос при с. Емона
Несебър	Пясъчни дюни при гр. Несебър
Поморие	Производство на вино Производство на сол Балнеология и калолечение
Сунгурларе	Производство на вино
Приморско	Мегалитно светилище „Бегликташ“
Средец	Античен и средновековен град „Деултум“
Чирпан	Производство на вино
Сливен	Производство на вино
Ямбол	Производство на вино

Населените места на територията на ЮИР могат да участват в териториално сътрудничество по две програми:

• 
  Оперативната програма за ТГС Р.България-Р. Турция - има за цел достигането на балансирано устойчиво развитие, изградено върху силните страни на българо-турския район и допринасящо за укрепване на европейското трансгранично сътрудничество и интеграция.
  

• 
  Съвместната оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013 - Програмата е регулирана от инструмента за европейско добросъседство и партньорство (ENPI) на ЕС и има за цел да допринесе за: „засилено и устойчиво икономическо социално развитие на регионите на Черноморския басейн”. Трите конкретни цели на програмата са:
  

2. Съвместна работа за справяне с обичайните предизвикателства;

3. Насърчаване на местното пряко сътрудничество.

Съвместната оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013 определя обхвата на Черноморския район в рамките на двата граничещи с черноморското крайбрежие райони от ниво 2 – Североизточен и Югоизточен.

За повишаване на социално-икономическото развитие на ЮИР, наред с програмите за териториално сътрудничество, значение има и съобразяването с Конвенцията за опазване на Черно море и отчитането на съвременните изисквания на Интегрираната морска политика на ЕС. Последната има за цел да обедини междусекторните политики за син растеж, за интегрирано управление на крайбрежните зони, морско наблюдение и морско пространствено планиране, за да се намалят разходите и рисковете и да се повиши ефективността в опазването и използването на ресурсите.

Югоизточен район може да се възползва от своите предимства и да се включи в програми и проекти, насочени към няколко тематични направления:

• 
  Опазване на околната среда – проекти за наблюдение на морската среда, за подобряване качеството на морските води, за възстановяване на нарушенията от ерозия, абразия и свлачищна дейност, за съхраняване на природните ценности в акваторията и прилежащата крайбрежна територия;
  
• 
  Икономическо развитие – иновации в секторите по рибарство, аквакултура, морски транспорт и др., развитие на клъстери за по-добра обвързаност на производството с научните изследвания, на селското стопанство и туризма;
  
• 
  Транспорт – използване на възможностите за създаване на морски туристически маршрути; изграждане/реконструкция на пристанищна инфраструктура; трансформиране на неизползваните пристанищни зони за нуждите на туризма, отваряйки градовете към морето;
  
• 
  Културно наследство – обединяване на културните ценности във вътрешността на района и в крайбрежните зони;
  
• 
  Научни изследвания – стимулиране на активността на общини и научни центрове за участие в международни програми за трансгранично сътрудничество в областта на науките за морето, за повишаване на сигурността и намаляване на риска от природни бедствия във връзка с изменението на климата.