Република българия министерство на регионалното развитие


Развитие на човешките ресурси



страница7/24
Дата12.03.2018
Размер3.68 Mb.
#62209
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24

3. Развитие на човешките ресурси


По показатели за демографско развитие и структура на населението Югоизточният район се намира в относително благоприятна ситуация срямо останалите райони от това ниво, но като цяло негативните тенденции в страната на намаляване на броя на населението и по-висока външна миграция също са характерни за района. В структурата на населението по възраст в Югоизточния могат да бъдат отчетени относително по-благоприятни съотношения, в сравнение със средните за България, което е показател за демографския потенциал на района и необходимост от неговото съхраняване и развитие.


3.1. Демографско състояние и тенденции


През периода 2007-2011 г. броят на населението на ЮИР непрекъснато намалява. В началото на периода намалението е с по около 4-5 000 души годишно, докато за 2010 г. на годишна база намалението е с 10 112 души, а за 2011 г. спрямо предходната – с 28 446 души. За периода 2007-2011 г. населението на района намалява общо с 47 980 души. Към 01.02.2011 г. (официално преброяване на населението в България) броят на населението в Югоизточен район е 1 078 002 души, съответстващи на 14,6% от общото население на страната (7 364 570 души). Районът се нарежда на трето място след Югозападен (2 132 848) и Южен централен район (1 479 373). Тенденцията на намаление на броя на населението в ЮИР е характерна за цялата страна, като за периода 2007-2011 г. населението на страната ни намалява с 275 668 души. България е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС, като 2/3 от намалението е резултат от отрицателния естествен прираст, а 1/3 – на външна миграция. В сравнение с България, населението на страните-членки в ЕС (502.5 млн. души към 01.01.2011г.) бележи тенденция на нарастване, което се дължи на положителния естествен прираст от 0.5 млн. души и на външната миграция от 0.9 млн.души. Населението на България представлява 1,5% от населението на ЕС, като делът на ЮИР е 0,2%.

По области в ЮИР населението е разпределено неравномерно, като с най-голям брой население е област Бургас - 415 817 души (38,6% от населението на района), следвана от област Стара Загора – 333 265 души (30,9%). Областите Сливен - 197 473 души (18,3%) и Ямбол -131 447 души (12,2%) са със значително по-малък брой население. Във всички области в района през периода 2007-2011 г. населението намалява. През периода 2007-2011 г. най-голямо е намалението в област Ямбол – 7,7%, следват област Стара Загора – 6,3% и област Сливен – 5%. Намалението за област Бургас е само 1%.


Таблица 10. Брой и гъстота на населението за периода 2007-2011 г.

Райони и области

Брой на населението


Гъстота на населението

(души/кв.км)

 

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

01.02.2011 г.

01.02.2011 г.

БЪЛГАРИЯ

7 640 238

7 606 551

7 563 710

7 504 868

7 364 570

66,3

Северозападен район

929 872

916 054

902 537

886 911

847 138

44,4

Северен централен район

931 950

924 273

914 939

901 885

861 112

57,5

Североизточен район

992 081

991 471

988 935

982 559

966 097

66,7

Югозападен район

2 114 568

2 115 042

2 112 519

2 113 555

2 132 848

105,0

Южен централен район

1 545 785

1 538 142

1 528 220

1 513 510

1 479 373

66,1

Югоизточен район

1 125 982

1 121 569

1 116 560

1 106 448

1 078 002

54,4

Бургас

420 095

420 840

422 319

421 252

415 817

53,7

Сливен

207 786

206 566

204 887

201 972

197 473

55,7

Стара Загора

355 626

353 494

350 925

347 412

333 265

64,7

Ямбол

142 475

140 669

138 429

135 812

131 447

39,2

Източник: Национален статистически институт
Таблица 11. Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г.


Райони и области

Прираст

(абсолютна стойност)

Прираст

(%)

Общо

Общо

БЪЛГАРИЯ

-564 331

-7.1

Северозападен район

-190 166

-18.88

Северен централен район

-136 759

-14.42

Североизточен район

-53 200

-8.275

Югозападен район

-35 227

-6.22

Южен централен район

-128 729

-9.42

Югоизточен район

-90 704

-9.325

Източник: Национален статистически институт


Фигура 6.

Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г. (абсолютна стойност)

Източник: Национален статистически институт


Фигура 7.

Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г. (%)

Източник: Национален статистически институт
Средната гъстота на населението в Югоизточен район (за 2011 г.) е 54,4 д./кв.км., значително по-ниска от средната за страната – 66,3 д/кв.км. и за ЕС-27 (116 д/кв.км. за 2010 г.) Най-висока е гъстотата на населението в област Стара Загора – 64,7 д/кв.км., а най-ниска – в област Ямбол – 39,2 д/кв.км.

Населението на района е разпределено в 683 населени места, от които 38 града и 645 села. От общото население на ЮИР 1 078 002 души, 768 945 (71,3%) живеят в градовете, а 309 057 (28,7%) живеят в селата.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурата на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция на населението.

Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 10,7% по данни на Евростат. Коефициентът на раждаемост в ЮИР за 2011 г. е 10,6% – по-висок от средния за страната (9,6%) и най-висок от всички райони от ниво 2. Спадът на годишна база спрямо 2010 г. е с 0,1%, а спрямо 2007 г. – с 0,5%. Област Сливен е областта с най-висока раждаемост в цялата страна за 2011 г. – 12,5%. Със сравнително по-висок процент на раждаемост спрямо останалите области в страната са и другите три области в ЮИР - Бургас – 10,3%, Ямбол – 10,0% и Стара Загора – 10,0%, с което Югоизточен район се нарежда на първо място сред районите в страната по показател раждаемост не само за 2011 г., а и за целия период 2007-2011 г. (за 2010 г. заедно с ЮЗР, а за 2008 г. – заедно със СИР).

Високото ниво на общата смъртност на населението в България се задържа през целия период 2007-2011 г. В сравнение с европейските страни, равнището на общата смъртност на населението в страната е доста по-високо (14,7%). В Югоизточен район през 2011 г. коефицентът на смъртност - 14,6‰ е много близък до средния за страната. По този показател след ЮИР са единствено СЦР и СЗР. За 2011 г. на годишна база се наблюдава незначителен спад – с 0,1%, а спрямо 2007 г. – нарастването е с 0,1%

На вътрешнообластно ниво с най-нисък процент на смъртност през 2011 г. е област Бургас – 13,3% (сред областите с най-ниски показатели в страната), следвана от област Сливен – 14,5% и област Стара Загора – 15,5%. С най-висок процент на смъртност е област Ямбол – 17,0%

Коефициентът на естествен прираст общо за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 1.0%. Естественият прираст на Югоизточния район за периода 2007-2011 г. следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен. Коефициентът на естествен прираст за 2011 г. спрямо 2010 г. запазва постоянна стойност от -4%, за разлика от 2009 г., когато стойността му е -2,5% – най-ниската стойност през периода 2007-2011 г. Сравнено с 2007 г., коефициентът на естествен прираст през 2011 г. се увеличава с 0,6% Коефициентът на естествен прираст в ЮИР е по-висок от средния за страната през целия разглеждан период (-5,1% за България за 2011 г.) С по-нисък коефицент са ЮЗР (-3,3% през 2011 г.) и СИР (-3,5% през 2011 г.) На вътрешнообластно ниво водещо място по този негативен показател заемат областите Ямбол (-7%) и Стара Загора (-5,%). Област Сливен (-2%) и област Бургас (-3%) са сред областите с най-висок коефициент на естествен прираст за 2011 г. в страната.

Съществено влияние върху броя и структурата на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който средно за страната също е отрицателен - минус 4 795 души. През 2011 г. на територията на Югоизточен район, единствено в област Бургас е регистриран положителен механичен прираст (277 души). Положителен механичен прираст, по-висок от този на област Бургас, от областите в страната имат единствено област София (столица) и област Русе. С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст е област Ямбол (-577 души), следвана от областите Сливен (-542 души) и Стара Загора (-530 души).


Таблица 12. Коефициент на естествен прираст за периода 2007-2011 г.


Район, област

Естествен прираст на населението (‰)




2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

БЪЛГАРИЯ

-5,0

-4,3

-3,5

-4,6

-5,1

Северозападен район

-10,6

-9,8

-9,2

-10,6

-10,8

Северен централен район

-7,3

-6,9

-6,1

-7,3

-8,0

Североизточен район

-2,8

-2,5

-1,8

-3,3

-3,5

Югозападен район

-3,7

-2,6

-2,0

-2,5

-3,3

Южен централен район

-4,1

-3,8

-2,8

-3,8

-4,5

Югоизточен район

-3,4

-3,1

-2,5

-4,0

-4,0

Бургас

-1,9

-1,7

-0,5

-2,5

-3,0

Сливен

-0,6

-0,9

-0,5

-2,7

-2,0

Стара Загора

-5,5

-4,7

-4,5

-5,2

-5,5

Ямбол

-6,7

-6,6

-6,1

-7,4

-7,0

Източник: Национален статистически институт
По отношение на възрастовата структура на населението в Югоизточен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. През периода 2007-2011 г. в страната е налице продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. В динамичен аспект, протичат положителни промени – не само в ЮИР, но и в останалите райони от ниво 2, делът на младото население или слабо се увеличава, или се запазва на същото равнище през разглеждания период. 14,8% от населението в подтрудоспособна възраст в страната се намира в ЮИР. По показател дял на населението на възраст 65 г.+ ЮИР се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. По отношение дела на населението в трудоспособна възраст ЮИР е на предпоследно място, след него е само СЗР.

На областно ниво делът на лицата в подтрудоспособна възраст е най-висок в област Сливен (17,2%), а в трудоспособна възраст - в област Бургас (69,1%). Област Ямбол е с най-неблагоприятна структура - най-висок дял на лицата в надтрудоспособна възраст (21%) и най-нисък дял на лицата в трудоспособна възраст (65,3%).


Таблица 13. Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)


Район, област


0-15 г.


15-64 г.


65 г. +

БЪЛГАРИЯ

13,2

68,3

18,5

Северозападен район

12,8

64,1

23,1

Северен централен район

12,3

67,3

20,4

Североизточен район

14,1

68,5

17,5

Югозападен район

12,5

68,2

19,3

Южен централен район

13,3

68,5

18,2

Югоизточен район

14,8

66,8

18,4

Бургас

14,7

69,1

16,2

Сливен

17,2

65,9

16,9

Стара Загора

13,6

66,9

19,5

Ямбол

13,8

65,3

21,0

Източник: Национален статистически институт
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.) Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. По този показател Югоизточен район е с по-висока стойност от средната за страната и се нарежда на трето място след Южен централен и Североизточен район.

На областно ниво с най-благоприятно съотношение е област Сливен (84) със стойност над средната за страната, а в най-неблагоприятно – областите Ямбол и Стара Загора, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от съответно 64 и 65 лица, влизащи в трудоспособна възраст.


Таблица 14. Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 01.02.2011 г.


Район, област

Коефициент на демографско заместване (брой)

Коефициент на възрастова зависимост (%)

БЪЛГАРИЯ

70

46,5

Северозападен район

58,4

56,1

Северен централен район

65,2

48,6

Североизточен район

75,5

46,1

Югозападен район

67,8

45,9

Южен централен район

76,8

46,9

Югоизточен район

71,8

49,7

Бургас

74

44,6

Сливен

84

51,7

Стара Загора

65

49,4

Ямбол

64

53,2

Източник: Национален статистически институт

Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Сред районите от ниво 2 в страната ЮИР е предпоследен по този показател (49,7%) преди СЗР, което отчасти се дължи на по-високия дял на лицата в подтрудоспособна възраст в района. На областно ниво в най-благоприятно съотношение са областите Бургас – 44,6% (под средната за страната стойност) и Стара Загора – 49,4%, а в най-неблагоприятно – област Ямбол (53,2%).


Изводи:

  • Запазва се негативната тенденция на непрекъснато намаление на броя на населението в района– тенденция, характерна за цялата страна; демографската ситуация в района е резултат от действието на процеси, характерни за цялата страна и отчасти за ЕС - намалена раждаемост, засилена урбанизация, увеличена смъртност и силна миграция;

  • ЮИР е на трето място по брой на населението след ЮЗР и ЮЦР;

  • Най-висок коефициент на раждаемост в района сред останалите райони от ниво 2 в страната;

  • Отрицателен естествен прираст в района през целия разглеждан период 2007-2011 г.;

  • Относително по-благоприятни са демографските показатели в област Бургас и област Сливен, където раждаемостта е относително висока и възрастовата структура е благоприятна;

  • Неравномерно разпределение на населението в областите в района; най-голяма е гъстотата на населението в област Бургас, а най-ниска – в област Ямбол;

  • Най-висок дял на населението в подтрудоспособна възраст в ЮИР сред районите от ниво 2 в страната;

  • Неблагоприятна стойност на коефициента на възрастова зависимост;

  • Струпването на населението в област Бургас и област Стара Загора (по-привлекателните области в района) е в резултат на влошаване на условията за живот и бизнес в останалите две области – Сливен и Ямбол. Това води до обезлюдяване на част от населените места в ЮИР. В този аспект политиката за развитие на района следва да се насочи към преодоляване на демографските проблеми, свързани с намаляване на раждаемостта и увеличаване на миграцията с цел преодоляване на диспропорцията в териториалното разпределение на населението, което от своя страна води до намаляване на икономическия растеж в слабо населените места.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница