Република българия министерство на регионалното развитие

4.2.1. Производство на електрическа енергия

В електроенергийно отношение област Бургас попада в обхвата на Електропреносен район Бургас. Основен източник на електроенергия за областта е националната електроенергийна система, която на територията на Бургаска област се обслужва от „Национална електрическа компания” ЕАД. Дейността по преноса на електроенергия е монополизирана. Дейността по електроразпределението е също монополизирана, тя се изразява в преноса и разпределение на ел.енергия с напрежение 220V и се осъществява от „Електроразпределение” ЕАД Стара Загора, клон Бургас.

През последните години се наблюдава тенденция за увеличаване потреблението на ел.енергия за стопански нужди в област Бургас, свързана със социални, климатични и други фактори - развитието на туристическите обекти по Черноморието, по-голям обем ново строителство, реализирано главно в курортните селища и комплекси. В тази връзка, в селищата с голям туристопоток са изградени трафопостове и ел. подстанции, с цел повишаването на качеството на услугите, които се предоставят на почиващите. Такива селища са гр. Обзор, с. Св. Влас, к.к. Сл. бряг, гр. Несебър, с. Равда, гр. Поморие, с. Черноморец, гр. Созопол, в.с. Дюни, с. Китен. На територията на област Бургас няма селище със статут на населено място, което да не е електрифицирано. На територията на областта функционира една топлоелектрическа централа-ТЕЦ „Лукойл”, която е индустриална и с предназначение за захранване на съответното промишлено предприятие, на което принадлежи. На територията на областта не са изградени водноелектрически централи, тъй като липсват подходящи условия за това – реките, които преминават през Бургаска област са къси и с малък дебит.

Сливенска област е основно консуматор, а не производител на енергия. Енергийната система на областта е добре развита и способна да поеме натоварвания, което може да стимулира бъдещото икономическо развитие. Електропреносната мрежа се нуждае от доизграждане и реконструкция, особено в районите с потенциал за развитие на туризма. Наложително е привеждането на електропреносната мрежа във вилната зона на гр.Сливен, която се очертава като „зелената територия” за развитие на града, в съответствие с техническите изисквания.

В област Стара Загора енергийната инфраструктура е адекватна на потребностите. На територията на областта функционира „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД - най-голямата иновирана топлоелектрическа централа в България, част от трите електроцентрали в комплекс „Марица Изток”. Предметът на дейност е производство на електрическа енергия, както и строителна и ремонтна дейност в областта на електроенергетиката и топлоенергетиката.

В област Ямбол енергийната инфраструктура е адекватна на потребностите. Електроснабдителната система в областта е добре изградена и се стопанисва от ЕВН България Електроразпределение АД.

4.2.2. Газификация

През територията на Югоизточния район преминават транзитните газопроводи, пренасящи природен газ за Гърция, Македония и Турция. Те преминават паралелно на трасето на южната дъга на магистралния пръстен за доставка на природен газ за страната. Изградени са множество отклонения от магистралния газопровод, които снабдяват отдалечените от него населени места и промишлени зони - Бургас, Дебелт, Сливен, Ямбол, Стара Загора и Нова Загора.

През територията на област Бургас преминава южният клон на националната газопроводна система в България и негово разклонение за Бургас и с. Дебелт. Магистралният газопровод е с диаметър 700 мм и минава през община Сунгурларе, а отклонението е през общините Бургас, Айтос, Руен, Камено и Средец. През територията на областта преминава и транзитния газопровод от Русия за Република Турция. Въпреки това, до този момент област Бургас не използва рационално и пълноценно възможностите за газоснабдяване от преминаващия през нейна територия газопровод. До момента изграденото отклонение е едно с две газоразпределителни станции. Газифицират се предимно промишлени обекти. През 2002 г. започна реализацията на проект за газификация на гр. Камено, който приключи през 2004 г. Съществува готов работен проект за газификацията на „Винекс Славянци” АД в община Сунгурларе, както и за ж.к. М. Рудник в гр. Бургас.

В област Сливен е сложено началото на промишленото потребление на природен газ, предстои и газифицирането за битови нужди. Продължава газификацията на гр. Стара Загора, гр. Казанлък и прилежащите му селища.

Газификацията в област Ямбол започва след 1995 година, като днес се осъществява от дъщерната на Овергаз компания – „Овергаз Изток” АД, с център Бургас, правоприемник на „Ямболгаз 92” (след 2009 година). На територията на община Ямбол е изградена газоразпределителна мрежа с обща дължина 92 км. В средата на 2009 година 1872 потребители се ползват от предимствата на екологичното гориво на територията на града – 1695 битови, 151 обществено административни сгради и 26 промишлени предприятия. В близост до град Ямбол преминава трасето на „Булгаргаз”, клон на магистралния газопровод с налягане 5,5 МРа, доставящ природен газ от Русия. Това благоприятства развитието на газоснабдителната система.

4.2.3. Възобновяеми енергийни източници

От друга страна настоящият Регионален план отчита предвижданията на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., която включва пакет от интегрирани мерки за осъществяването на нова национална енергийна политика, целяща диверсифициране на енергийните източници, преориентиране на икономиката и енергетиката към ефективно използване на енергия, произвеждана от нисковъглеродни енергийни ресурси с оглед намаляване на вредното въздействие върху околната среда и климатичните промени. Приоритет на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е стимулирането на инвестициите за оптимално използване на ВЕИ както в националния, така и в регионалния енергиен баланс

През последните години България води последователна политика за поощряване производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници. С новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗВЕИ - Обн., ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) се въвеждат изискванията на Директива 2009/28/ЕО, която е част от пакета европейски директиви „климат – енергетика” и предвижда изменение, и в последствие отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. Предвидено е развитието на ВЕИ и на електроенергийната мрежа да бъде планирано съвместно и интегрирано, с цел да се предотвратят бъдещи проблеми и оскъпяване на проектите. Предвижда се създаването на Национална информационна система за потенциала, производството и потреблението на енергия от ВЕИ в Република България, с която ще се осигури прозрачност на дейностите, информиране на заинтересованите страни и подобряване на бизнес климата.

Националната индикативна цел за 2010 г., определена в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и Директива 2001/77/EО е достигане на 11 % дял на електрическата енергия от ВИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия. С Националната дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогоривата в транспортния сектор беше определена национална индикативна цел от 5,75 % дял на биогоривата в потреблението на бензини и дизелови горива в транспорта, която съвпада с определената цел за Общността в Директива 2003/30/ЕО.

Към настоящия момент в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията, посредством водно-електрически централи и твърдата биомаса, залегнала като гориво предимно за отопление в бита и в обществени сгради.

По данни на НСИ за 2009 г. делът на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия е 11,7%, като за периода 2006-2009 г. бележи нарастване с 2,3 процентни пункта. По данни на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от ВЕИ, което възлиза на 5 509 GWh и се дължи на увеличено производство от всички централи на ВЕИ. Очаква се производството на електрическа енергия от ВЕИ да достигне 7 537 GWh през 2020 г., като основно ще бъдат използвани водната и вятърната енергия. Делът на централите на ВЕИ е 12,2% от брутното производство на електрическа енергия в страната през 2010 г. Реализирано е и най-голямото производство на електрическа енергия от ВЕЦ в последното десетилетие – 4 790 GWh или 10,6% от брутното производство на електроенергия в страната (45 172 GWh). През 2010 г. производството на електрическа енергия от ВЕЦ остава доминиращо във ВЕИ сектора, но в сравнение с предходните години делът на тези централи намалява до 72%, (2009 г. - 77 %). Основна причина за тази промяна е въвеждането на нови вятърни генератори, чието производство през 2010 г. представлява 12,5% от производството на електроенергия от ВЕИ. Наблюдава се и нарастване на количеството произведена електроенергия от фотоволтаичните централи, които са увеличили производството си близо 5 пъти – от 3,3 GWh през 2009 г. до 14,9 GWh през 2010 г. по информация на МИЕ. През 2010 г. делът на биомасата в крайното потребление на енергия в страната е 8,9% (основно дърва за горене; дървени, растителни и други отпадъци).

Въпреки тези положителни тенденции, към момента производството и използването на енергия от ВЕИ в страната все още е сравнително ограничено.

Фигура 13. Относителен дял на продадената ел. енергия от ВЕИ от общото за страната, 2010 г.

Източник: Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.
Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Югоизточния район съществуват възможности за развитието на ветроенергетиката, но те са по-ограничени в сравнение със Североизточния район, тъй като не попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Неколкократно са извършвани опити за алтернативен добив на ел. енергия, чрез използване силата на вятъра. Към настоящия момент е изградена една вятърна електрическа централа от микро тип между с. Равда и с. Ахелой в община Несебър. Добиваната от централата електроенергия задоволява личните нужди на изграден в непосредствена близост животновъден комплекс и рядко се търгува с НЕК. Не бива да бъде пренебрегвана и възможността за използване на енергията на морските вълни по черноморското крайбрежие и енергодобива чрез преработка на отпадни ресурси, което би могло да бъде една от областите на проявление на развитието на иновационните технологии.

Голяма част от територията на Югоизточен район по южната му граница попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. Област Сливен попада в район, характеризиращ се със сравнително висока средна продължителност на слънчевото греене. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество. Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез използването на слънчевата енергия, както във възстановени (ремонтирани), така и в новопостроени сгради. Слънчевите термични системи за топла вода са подходящи за обществени (общински) обекти - болници, детски градини, социални домове, както и стопански обекти - системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти и биха могли да намерят голямо приложение в програмите за използването на ВЕИ.

4.2.4. Енергийна ефективност

България е безспорен лидер по висока енергийна интензивност в ЕС. През 2008 г. страната е произвела 1000 евро от БВП на цената на 944,2 кг нефтен еквивалент – близо 6 пъти повече от средния разход за ЕС-27 (167,1 кг). Характерно за страните-членки от Източна Европа е значително по-високата енергийна интензивност от средната в ЕС-27, като се наблюдават големи различия между отделните страни – от 257,5 кг. за Словения до 944,2 кг. при България. Констатираните различия налагат извода, че са необходими значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия във всички сектори, за да може енергетиката и икономиката ни да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар.

Делът на транспорта в крайното енергийно потребление през 2011 г. е 30% и е равен на този на индустрията. Ефектът на кризата за транспорта е намаляване на потреблението с около 2% през 2009 г. и 2010 г., а през 2011 г. то остава на равнището от 2010 г. Особеност на сектора е, че той е зависим почти изцяло от вноса на нефт, като потреблението на нефтени деривати представлява 96% от общото потребление на сектора през 2011 г. Това прави транспорта най-уязвимия сектор от гледна точка на сигурността на доставките и устойчивото енергийно развитие.

Икономическата криза засяга най-силно потреблението в индустрията, което намалява с 27.7% само през 2009 г. и секторът отстъпва мястото на най-голям потребител на енергия за транспорта. През следващите две години потреблението на енергия от индустрията нараства. През 2011 г. този ръст е 6.7% и секторът се изравнява с транспорта, като делът му достига 30% от общото крайно потребление, но то продължава да е много по-ниско от потреблението в периода преди кризата.

В сектор Домакинства има устойчива тенденция на ръст на енергийното потребление след 2007 г., който се запазва независимо от икономическата криза и достига 5.7% през 2011 г. Делът на сектора от общото крайно потребление е 26.4%.

Устойчив ръст на енергийното потребление се наблюдава и в сектор Услуги през целия период след 2000 г. Увеличаването на потреблението през 2011 г. спрямо предходната година е 5.3%, а делът на сектора в общото крайно потребление е 11.5%

По ОП „Регионално развитие“ с помощта на Европейски фонд за регионално развитие на територията на Югоизточен район към края на 2012 г. са регистрирани 14 проекта в посока повишаване на енергийната ефективност чрез модернизиране и обновяване на образователната инфраструктура в общините Бургас, Созопол, Айтос, Братя Даскалови, Болярово, Котел, Несебър, Сунгурларе, Средец, Опан, Казанлък,Сливен, Камено и Раднево на обща стойност- 17 845 116 лв. С финансовата подкрепа на ОПРР се реализира и проект „Подобряване на образователната инфраструктура в Тракийски университет - Стара Загора“на стойност -4 372 192 лв.

По  Фонд Енергийна ефективност и възобновяеми източници към 31.12.2012г. на територията на района са изпълнени или са в процес на изпълнение: 9 бр. проекта в община Бургас с бенефициенти - детски заведения на стойност- 1 685 934лв.; 1 проект в община Елхово с бенефициент - училище „Св. Св. Кирил и Методий“ на стойност - 406 743 лв.; 1бр. проект в община Сливен с бенефициент - хотел „Динамо“ на стойност - 821 161 лв.; 2 бр. проекти в община Карнобат с бенефициент „Карина” АД на стойност - 584 232 лв. и бенефициент - детско заведение на стойност - 196 722 лв.; 3 бр. проекти на територията на общините - Бургас, Айтос и Болярово с бенефициент - болнични заведения на обща стойност - 1 742 668лв.

Целта на тези проекти се състои в осигуряване на адекватна здравна, образователна и бизнес инфраструктура с високо ниво на енергийна ефективност, допринасяща за устойчиво местно развитие и социална интеграция в съответствие с изискванията на населението в градските центрове и прилежащите територии.

По линия на Международен фонд „Козлодуй“ са отпуснати средства на голяма част от общините в Югоизточен район. По фонд „Козлодуй“ между въгледобивното дружество „Мини Марица-изток“ ЕАД – Раднево и Siemens България е сключен договор за рехабилитация на главните трансформаторни подстанции и изграждане на нови мобилни такива заедно с прилежащите разпределителни устройства и свързващото оборудване за повишаване на електрозахранването от 6 kV до 20 kV за рудници „Трояново-север“ и „Трояново-3“. Стойността на договора е 12 557 687 евро, като от тях 8 790 381 евро са безвъзмездно отпуснати средства по фонда. С инициативата се поставя началото на една дългоочаквана и крайно необходима рехабилитация и модернизация на оборудването в два от рудниците на „Мини Марица-изток“ ЕАД. Основната цел на проекта се състои в намаляване на разходите за ел. енергия и подобряване на използваната технология на работа в дружеството. В Община Бургас за обновяване на сгради на училища, детски градини, читалища, спортни бази, културни центрове е отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 345 000 евро. За сградите е предвидено въвеждане на съвременни мерки за енергийна ефективност - саниране, подмяна на дограма и други необходими ремонти. Община Стара Загора разработи проекти за ремонт и реализация на енергийно ефективни мерки в училища и детски градини по мярка 2 „Енергийна ефективност в общински сгради“, като специално внимание е отделено не само на степента на намаляване на разхода на електроенергия, но и на отделяните вредни емисии във въздуха. Стойността на одобрените 4 проекта е близо 3 млн.лв. За повишаване на енергийната ефективност на общинското улично осветление на територията на община Стара Загора е сключен проект за енергийната ефективност на стойност 2 млн.лв., целящ намаляване разходите за електроенергия с над 40 на сто.

Проекти за ремонт и реализация на енергийно ефективни мерки в училища и детски градини се изпълняват и в общините Айтос, Казанлък , Мъглиж и др. Безвъзмездни финансови средства по линия на фонд „Козлодуй“ за подобряване състоянието на сградния фонд на лечебни заведения получават общините Поморие, Елхово,Карнобат,Сливен, Чирпан и др.

В една част от общините в Югоизточен район са разработени стратегии и планове за енергийна ефективност, използване на възобновяеми енергийни източници и устойчив градски транспорт, в съответствие с Европейските и национални политики за енергийно развитие. Изпълнението им ще доведе до постигане на заложените от Европейски Съюз цели 20-20-20 до 2020 г. и ще подпомогне утвърждаването на общините като устойчива енергийна общност. Увеличаването на дела на произведената енергия от възобновяеми енергийни източници ще доведе до забавяне на процеса на изчерпване на природните енергийни ресурси, до намаляване на зависимостта на общините от внос на първични енергийни източници.

• 
  През територията на Югоизточния район преминават транзитните газопроводи, пренасящи природен газ за Гърция, Македония и Турция;
  
• 
  Газификацията на промишлени зони, както и на битовите абонати на територията на Югоизточния район е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Промишлената и битова газификация ще намалят серните окиси, прахта и саждите и ще се подобри възпроизводството на околната среда. В допълнение потреблението на природен газ е по-евтино от другите енергии, така че ефектът за устойчивото развитие ще бъде комплексен. Специално внимание следва да се обърне на газификацията на населените места с потенциал за развитие на туризма;
  
• 
  По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници в ЮИР следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района. В крайбрежните територии на ЮИР съществуват възможности за развитието на ветроенергетиката, но те са по-ограничени в сравнение със Североизточния район, тъй като не попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Голяма част от територията на района по южната му граница попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. Безспорни са ползите, които внедряването на ВЕИ би имало както за икономическото развитие на Югоизточен район, като възможност за привличане на инвестиции, така и върху опазването на околната среда чрез намаляване на вредните емисии;
  
• 
  Голямата енергоемкост на българската икономика и в частност на регионалната икономика на ЮИР е сериозна пречка пред ускоряването на икономическия растеж и по-високата конкурентоспособност.
  

4.3. Телекомуникации и информационни технологии

Делът на домакинствата с достъп до интернет в ЮИР следва общата за страната тенденция на непрекъснато нарастване за периода 2008-2011 г. и през 2011 г. достига 42%. Средната стойност за страната през 2011 г. е 45%, а за ЕС-27 - 73%. Нарастването на годишна база за района по този показател е 9%, а за страната – 12% (за ЕС – 3%). Нарастването за ЮИР за 2011 г. спрямо 2008 г. е двойно – от 21% на 42%.

Достъпът до Интернет е осигурен в градските центрове. Проблеми съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде ниска и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата.

Разпространението на широколентовия достъп позволява и прави лесно достъпни икономическите и социалните ползи от информационните и комуникационните технологии, свързани и с възможността им за преодоляване на настоящата икономическа криза.

През 2011 г. в България общо 40% от домакинствата имат достъп до широколентови услуги, като в ЕС-27 този дял е 67%. В Югоизточния район достигнатото ниво е по-ниско от средното за страната – 31% (всъщност само СИР е с по-ниска стойност), но увеличението по този показател на годишна база спрямо 2010 г. е с 9%.

Предоставянето на широколентови услуги от икономическа гледна точка е по-рентабилно да се развива в гъстонаселените райони. Поради тази причина определени райони от страната (включително и крайноотдалечените) попадат в т.нар. „цифрова изолация”, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги. В средно и слабо населените места и селски райони ниската степен на широколентов достъп поради малкия пазар и високата стойност на услугите не позволява на местния бизнес да постигне равна конкурентоспособност с подобен бизнес в големите градове. Други социално-икономически фактори, които допринасят за ниските равнища на разпространение на широколентовия достъп, са ниски доходи на населението, недостатъчна образованост, липса на достъп до нови технологии, ниско качество на услугите, ниска информираност или застаряващо население. За преодоляване на тези различия е необходимо да се предприемат различни мерки, например: в среднонаселените места е целесъобразно осигуряване на широколентова свързаност за нуждите на държавни ведомства и обществени институции като кметства, читалища, училища и др., създаване на свободни безжични зони около обществени сгради и институции, изграждане на местни комуникационни възли, свързани с високоскоростни линии към национални опорни мрежи и др. В слабо населените места и селски райони е целесъобразно изграждане на обществени компютърни зали и на безжични зони около тях и др.

Информационните и комуникационните технологии предлагат нови възможности за фирмите и регионите и са важен фактор за регионална конкурентоспособност, влияещ върху скоростта на промените в регионите и териториалното разпределение на икономическата активност. От гледна точка на сближаването, ИКТ предлагат важна възможност за намаляване на „препятствията от разстоянието” и проблемите на отдалечеността, характерни за много периферни райони.

Налице е риск българските райони да останат „информационно откъснати” от останалите региони в ЕС и да се изправят пред невъзможност за осъществяване на сътрудничество в икономическата и социалната сфера с други региони в ЕС, където информационно-комуникационните технологии са развити над средните нива за ЕС-27.

В България все още не е създадена информационна среда, която да стимулира въвеждането на информационно-комуникационни технологии в бизнес сектора и услугите за частния и публичния сектор.

Необходимо е да се разшири достъпът до и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен.
Таблица 26. Развитие на интернет услугите към 31.12.2011 г.

Район от ниво 2	Дял на домакинствата с достъп до интернет - %	Дял на домакинствата с достъп до широколентови услуги - %	Дял на лицата, редовно ползващи интернет – %	Дял на лицата, които никога не са използвали интернет %
ЕС-27	73	67	68	24
БЪЛГАРИЯ	45	40	46	46
Северозападен район	35	33	39	53
Северен централен район	43	38	43	50
Североизточен район	36	28	37	55
Югозападен район	57	54	61	32
Южен централен район	42	38	40	51
Югоизточен район	42	31	43	48

Източник: Евростат
Делът на лицата в Югоизточния район, които редовно използват Интернет също бележи тенденция на нарастване и през 2011 г. достига 43% при 46% средно за страната и 68% средно за ЕС-27.

Делът на лицата в ЮИР, които никога не са ползвали Интернет намалява и възлиза на 48% за 2011 г. при 46% средно за страната. Всички останали райони от ниво 2 в България, с изключение на ЮЗР, имат по-високи стойности, а стойността за ЕС-27 през същата година възлиза на 24%.

Изводи:

• 
  Непрекъснато нарастващ дял на домакинствата с достъп до интернет и на лицата, ползващи редовно интернет в ЮИР;
  
• 
  Районът все още е на доста по-ниско ниво на развитие в сравнение със средното за ЕС по отношение на развитието на информационно-коминикационните технологии.
  

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 3.68 Mb.

Сподели с приятели: