Република българия с м е т н а п а л а т а

Одитите на изпълнението са нов вид одити за Сметната палата. Те включват проверка на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност. Целта на одитите на изпълнението е да се предостави на съответните потребители независима и обективна оценка за степента на ефективност, ефикасност и икономичност на дейностите на одитирания обект, да се подпомогне неговото ръководство да подобри дейностите, при които изпълнението е незадоволително, както и да се популяризират добрите практики.

• 
  Вътрешните нормативни актове на фонда, приети в изпълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), не регламентират организацията, реда на дейност, функциите на структурните звена и правилата за координиране на дейностите им. Управителният съвет на фонда е определял условията за кредитиране на закупуването на селскостопанска техника от земеделските производители с отделни решения, вместо да измени или допълни вътрешните нормативни актове на фонда.
  
• 
  Вътрешната нормативна уредба на фонда не е приведена в съответствие с разпоредбите на Наредба № 14 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства, Наредба № 15 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи и Наредба № 16 от 2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по Програма САПАРД, издадени от министъра на земеделието и горите.
  
• 
  Министърът на земеделието и горите не е предприел действия за уреждане на взаимоотношенията с БНБ за договаряне на лихвения процент за олихвяване на средствата по сметките на фонда в банката. Средствата на фонда, вложени в капитала на Централна кооперативна банка АД, не са използвани ефективно за осъществяване на дейността на фонда за подпомагане на земеделските производители.
  
• 
  Измененията на Закона за събиране на държавните вземания от 07.04.2000 г. са лишили фонда от възможността да ползва специалния ред за събиране на вземанията си, предвиден в чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП.
  
• 
  Неправомерно са изплатени на председателя и членовете на управителния съвет на фонда възнаграждения в размер на една месечна средна брутна заплата за участие в заседание.
  
• 
  Управителният съвет на фонда е одобрил с решение от 15.03.2001 г. субсидия за стимулиране на земеделските производители в нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗПЗП. В резултат на това е изплатена незаконосъобразно субсидия в размер на 1 847 100 лв.
  
• 
  Предоставените от фонда кредити през първото шестмесечие на 2001 г. превишават планираните кредити за цялата година. Отпуснатите от фонда преки кредити за лозови насаждения за 2000 г. и 2001 г. (88,2 на сто от всички преки кредити за трайни насаждения) не съответстват на приоритетите за развитие на земеделието, определени в годишните доклади на министъра на земеделието и горите за 1999 г. и 2000 г. и в Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2001 - 2006 г.
  
• 
  Становищата на експертите - вносители на исканията за финансово подпомагане на земеделските производители, не съдържат задължителната преценка за тяхната законосъобразност и целесъобразност, регламентирана с вътрешните нормативни актове на фонда. Съставът на кредитния съвет не е гарантирал ефективното и безпристрастно изпълнение на определената му с Правилника за устройството и дейността на фонда функция за извършване на проверки на становищата на експертите относно исканията на земеделските производители за финансово подпомагане.
  
• 
  Управителният съвет на фонда е утвърждавал общата стойност на одобрените от кредитния съвет проекти за инвестиционни кредити, в нарушение на чл. 15 от Вътрешните правила за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране на земеделските производители.
  
• 
  Непълното прилагане на методическите указания за оценка на исканията за финансово подпомагане, формално съставените протоколи от заседанията на кредитния съвет и липсата на документирани становища на членовете на управителния съвет не гарантират спазването на основните принципи на дейността на фонда, целесъобразността и ефективността на съответните инвестиции, както и възможността за редовно обслужване на кредитите.
  
• 
  Няма договорена процедура за съвместно установяване на целесъобразността на отпуснатите кредити от представителите на фонда и на обслужващите банки, което затруднява своевременното събиране на вземанията на фонда по отпуснати чрез търговските банки и нецелево използвани кредити.
  
• 
  Фондът не е реализирал приходи в размер 1 на сто от дължимата лихва в резултат на неправомерно договореното съотношение на разпределението на лихвата в сключените договори с търговските банки за рефинансиране със средства на фонда отпускането на целеви инвестиционни кредити на земеделски производители.
  
• 
  Управителният съвет на фонда не е спазил принципа за предпазливо управление на поверените на фонда финансови активи, като е приел решение за депозиране в търговските банки на средства на фонда по проекти за подпомагане на земеделските производители при закупуване на земеделска техника, от които са усвоени само 33,9 на сто.
  
• 
  Ниска е събираемостта на обявените за предсрочно изискуеми инвестиционни кредити и на просрочените кредити по краткосрочните целеви финансови линии през одитирания период.
  
• 
  Изпълнителният директор на фонда не е предприел действия за отстраняване на констатираните нарушения от отдел "Вътрешен контрол".
  
• 
  Не е осъществено ефективно взаимодействие между дирекциите "Развитие на селските райони и инвестиции", "Животновъдство", "Растениевъдство и контрол на качеството на пресните плодове и зеленчуци" и "Земеустройство, регистри на земеделските земи и производители и информационни технологии" към Министерството на земеделието и горите (МЗГ) и фонда за подпомагане на дейността му, в съответствие с разпоредбите на Устройствения правилник на министерството.
  
• 
  Финансово-икономическата дейност на фонда и начините на разходване на средствата не са регламентирани изчерпателно в ЗПЗП или в подзаконови актове. Осъществяването на държавната политика за подпомагане на земеделските производители е предоставено изключително на управителния съвет на фонда, в състава на който не са включени преимуществено специалисти в областта на земеделието и кредитирането.
  
• 
  Държавният фонд "Земеделие" не е реализирал в достатъчна степен целите на държавната политика за финансово подпомагане на земеделските производители през одитирания период.
  

• 
  Не е изградена достатъчно надеждна система на съгласуваност и координация между отделните институции (Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управители), които участват на различни етапи от процеса на предоставяне, управление и разпореждане с имоти - държавна собственост (публична и частна). Това води до нарушаване на обратната връзка при предоставянето на достоверна и навременна информация, която е необходима за вземане на правилни управленски решения във връзка с имотите - държавна собственост.
  
• 
  Несъответствието в регламентацията между ЗДС и правилника за неговото прилагане относно правомощията и функциите на Комисията за разпределяне и използване на административните сгради - държавна собственост‚ подпомагаща Министерския съвет в дейността му по предоставяне на имоти - държавна собственост, за управление от централната администрация, включително и от областните управители, е довело практически до нефункциониране на комисията.
  
• 
  Няма законова регламентация относно обхвата на задължителното застраховане на застроените имоти - публична държавна собственост.
  
• 
  В системата на МИ не е изградена контролна система и не са приети критерии, правила и процедури за определяне на необходимостта от сграден фонд и неговото ефективно и ефикасно управление и разпореждане.
  
• 
  Информацията в обобщения баланс на МИ към 31.12.2001 г. за предоставените имоти - държавна собственост, е непълна и неточна и не отразява действителното имуществено състояние на министерството.
  
• 
  Ниската балансова стойност, по която са осчетоводени предоставените имоти - държавна собственост, дава нереална представа за действителната им стойност и за внасяне на занижени такси за битови отпадъци по ЗМДТ. Важно е и това, че когато балансовата стойност на частна държавна собственост е до 500 хил. лв. продажбата й се извършва от областния управител след провеждане на търг съгласно чл. 50 от Правилника за прилагане на ЗДС.
  
• 
  В системата на МИ се притежават и съхраняват документите, свързани с предоставените имоти - държавна собственост, но не за всички от тях обстоятелствата по предоставянето им през годините на различните ползватели са били отразявани и актуализирани в съответните актове за държавна собственост. Липсват голяма част от документите в системата на МИ, свързани с управлението на имотите - държавна собственост. Това е в резултат, от една страна, на извършваните многобройни структурни промени през годините, а от друга страна – на липсата на приемственост на различните равнища на управление.
  

• 
  Упражняваният контрол в МИ по спазването на нормативно определените процедури във връзка с управлението на имоти - държавна собственост, е в значителна степен занижен‚ както от страна на ръководствата на второстепенните разпоредители, така и от страна на първостепенния разпоредител. Допуснати са пропуски и нарушения по отношение на договорната дисциплина, мониторинга и отчитането на текущите и основните ремонти.
  
• 
  Разпоредителите в системата на министерството не се нуждаят от всички предоставени им имоти - държавна собственост, за изпълняваните от тях функции. Не е създадена подходяща организация (на различни равнища на управление) за осигуряване на ефективно и ефикасно управление и разпореждане с имотите - държавна собственост, в страната и в чужбина.
  
• 
  Част от имотите - държавна собственост, които представляват предоставен материален ресурс, са управлявани с ниска степен на ефективност и ефикасност. Не е изградена надеждна система за вътрешен контрол по управлението и разпореждането с предоставените имоти - държавна собственост.
  

• 
  По изграждането на системите: няма цялостна управленска стратегия за анализ и оценка на рисковите области; системите са изградени предимно по отношение на процедурите за предварителен контрол; не са изградени всички елементи на системите, регламентирани с указанията на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол; системите не са изградени съобразно спецификата на дейността на разпоредителите; част от въведените процедури не са актуализирани в съответствие с действащото законодателство; не е спазен предвиденият законов срок за изграждане на системите.
  

• 
  По функционирането на системите: въведените процедури не са прилагани ефективно; неефективното действие на въведените процедури и неизграждането на всички елементи на системите не съдействат за пълното постигане на целите, определени в системите.
  

Изготви се обобщен доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на органите на държавната и местната власт за закрила на детето, който се изпрати на съответните органи за предприемане на мерки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения.

• 
  По съответствието на принципите и правата на детето, регламентирани в Конвенцията за правата на детето и вътрешното право: в националното законодателство са декларирани общите принципи и са признати гражданските, политическите, социалните и културните права на детето; пропуските и несъвършенствата на Закона за закрила на детето и нехармонизирането на действащите нормативни актове с изискванията на закона не гарантират ефективното му прилагане.
  
• 
  По институционалното изграждане на органите за закрила на детето: създадена е Държавната агенция за закрила на детето; поставено е началото на създаване на отдели за закрила на детето към общинските служби за социално подпомагане.
  

• 
  По жизнения стандарт и социалното подпомагане: конкретното реализиране на социалното подпомагане и социалните услуги се характеризира с ниска степен на финансова осигуреност и недостатъчен размер на социалните помощи.
  
• 
  По специфичните нужди на децата с увреждания: не са създадени реални условия за социална интеграция на децата с увреждания – подходяща жизнена среда и инфраструктура, обучение, адаптиране и интегриране в общността.
  
• 
  По здравословното развитие и здравното обслужване: не са предприети ефикасни мерки за предотвратяване на вредните последици от рисковите фактори на околната среда върху здравето на децата, за ранно установяване на хронични заболявания и аномалии, профилактика и намаляване на детската заболеваемост и смъртност, за гарантиране на сигурността и здравето им в детските градини, училищата и специализираните институции.
  
• 
  По образованието: реализирането на правото на образование и постигането на целите му не е гарантирано от законодателните и административните мерки; общините не осъществяват пълен контрол за задължителното обучение на децата до 16-годишна възраст; липсва механизъм за координиране действията на общините и Министерството на образованието и науката за осигуряване на задължителното училищно обучение; предоставянето на безплатни учебници само на учениците в първи клас и в специалните училища не съответства на духа на Конвенцията за правата на детето, Конституцията на Република България и Закона за народната просвета.
  
• 
  По отдиха и свободното време: не са приети Национална стратегия за младежка дейност и Национална програма за насърчаване и развитие на физическото възпитание и спорта; средствата по бюджетите на общините не са достатъчни за развитието на спортната база, отдиха и туризма; не са предприети ефективни действия за реализация на правото на децата на спорт в свободното време.
  
• 
  По икономическата експлоатация: липсват законодателни мерки за защита на деца, работещи без трудови договори.
  

• 
  По защитата от неподходяща информация и от насилие: липсва ефикасен механизъм за защита на децата от информация и материали, вредни за тяхното физическо, умствено и морално развитие, от незаконна употреба на наркотици и сексуална експлоатация; не е осъществено ефективно взаимодействие между органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление, съда, прокуратурата и неправителствените организации в противодействието на престъпленията срещу деца; не са създадени условия за ефективно материално осигуряване на дейността, свързана с предоставянето на 24-часовата полицейска закрила и на домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни.
  
• 
  По специалните грижи за деца, които нарушават законите: не е осъществена ефективна дейност за разкриване на малолетните и непълнолетните извършители на противообществени прояви и престъпления.
  
• 
  По изпълнението на правителствената стратегия и плана за действие за закрила на децата в Република България за 2000 – 2003 г.: не е изпълнено предвиденото преструктуриране на общинските служби за социално подпомагане с цел обособяване на отдели за закрила на детето; не е започнат реален процес на деинституционализация на грижите за деца; не е постигната координация в действията на министерствата и ведомствата за създаване на съвместни програми за социална интеграция и професионална реализация на младежите, напускащи специализираните институции поради навършване на пълнолетие.
  
• 
  По изпълнението на Националната програма за децата на България: не са създадени предпоставки за ефективно изпълнение на тази програма.
  
• 
  По финансирането на дейностите по закрила на детето: действително необходимите разходи за издръжката на едно дете не се отчитат при разработването на държавния бюджет; утвърдените финансови средства на органите на държавната и на местната власт за дейностите по закрила на детето не създават предпоставки за ефективно изпълнение на нормативно определените им функции.
  
• 
  Принципът за съобразяване на действията на всички органи с висшите интереси на детето не е утвърден в работата на държавните институции и органите на местната власт въпреки изискванията на Конвенцията за правата на детето, разпоредбите на Закона за закрила на детето и приетите от правителството Стратегия и план за действие за закрила на децата в Република България за 2000 – 2003 г. и Национална програма за децата на България.
  
• 
  Децата не са запознати с правата си, спазването на които не е гарантирано в семейството и в училището. Те са застрашени от насилие, свидетели са на насилие и не се чувстват сигурни в страната, в която живеят. Липсват проучвания на тяхното мнение и специални програми за запознаване с правата на детето на родители и учители.
  
• 
  През одитирания период органите на държавната и на местната власт не предприемат ефикасни действия за осигуряване в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко българско дете.
  

Обобщеният доклад за извършения одит на изпълнението на дейността на органите на държавната и местната власт за закрила на детето в Република България е изпратен на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, Комисията по труда и социалната политика и Комисията за децата, младежта и спорта към Народното събрание. Докладът е публикуван и на интернет страницата на Сметната палата.

Основните констатации, изводи и оценки в тези доклади са отразени в обобщения доклад за одита на изпълнението на дейности и проекти за управление на твърдите битови отпадъци от МОСВ и органите на местното самоуправление за посочения период.

• 
  Създадените нормативни и организационно-технически предпоставки осигуряват постигането на висока степен на съответствие на целите на Националната и общинските програми за управление на дейностите по твърдите битови отпадъци с определените цели в стратегическите документи.
  
• 
  Приетите нормативни актове уреждат в изключително голяма степен обществените отношения в областта на управлението на дейностите по твърдите битови отпадъци и създават предпоставки за реализиране на целите на държавната политика в тази област, като осигуряват много висока степен на хармонизация на националното законодателство с това на ЕС. Все още не са създадени нормативни условия за управление на отпадъците от опаковки, за обезвреждане на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили, както и на отпадъчните продукти при производството на титанов диоксид поради неиздадени съответни подзаконови актове.
  
• 
  Липсата на кадри с необходимата квалификация в някои общини, както и динамиката, установените пропуски и други недостатъци в нормативните актове в областта на управлението на дейностите по твърдите битови отпадъци водят до непознаване, неправилно и непоследователно прилагане на техните разпоредби.
  
• 
  Неефективното прилагане на националното законодателство създава риск за постигането на поставените като цел въздействия върху поведението на засегнатите лица и екологосъобразното управление на твърдите битови отпадъци. Установени са съществени пропуски и нарушения: на процедурите по съставяне, утвърждаване и приемане на програмите за управление на твърдите отпадъци на местно равнище; при издаването на разрешения за осъществяване на дейности по третиране на твърди битови отпадъци и контрола по спазването на условията на издадените разрешения; при договарянето на извършването на услугите по третиране на твърдите битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Не са спазвани изискванията за отчитане и докладване на информацията за управлението на твърдите битови отпадъци.
  

• 
  Независимо от положените усилия от МОСВ и общините, Националната и общинските програми за управление на дейностите по твърдите битови отпадъци са изпълнявани неефективно и съществуват рискове за последователното осъществяване на държавната политика и постигането на определените стратегически цели в областта на тяхното управление.
  
• 
  Осъществяваният контрол от районните инспекции по околната среда и водите и кметовете на общините не е достатъчно ефективен. Поради недобър информационен обмен между районните инспекции по околната среда и водите и общините се затруднява текущият контрол по спазването на условията на издадените разрешения от съответните кметове; общините изпълняват незадоволително възложените им функции, свързани с функционирането на депа за твърдите битови отпадъци; не се упражнява ефективен контрол върху състоянието и експлоатацията на всички депа и сметища за битови отпадъци; не се прилагат системно административнонаказателните разпоредби на нормативните актове за управление на отпадъците; не се осъществява реализация на наложените глоби и имуществени санкции, което не позволява да се постигне трайно коригиране на поведението на нарушителите за спазване на установения законов ред и ограничава тяхното възпитателно и предупредително въздействие върху останалите субекти.
  
• 
  Министерството на околната среда и водите и общините са полагали системни и целенасочени усилия за подобряване на организацията за събиране и транспортиране на твърдите битови отпадъци. Независимо от нарастването на разходите за управление на твърдите битови отпадъци и поддържането на чистотата на населените места, предоставяните услуги от общините все още са с незадоволително качество, като в редица случаи те не отговарят на нормативно определените санитарно-хигиенни изисквания.
  
• 
  Установената практика за събиране, анализ и отчитане на данните за управлението на твърдите битови отпадъци не дава възможност за ефективно информационно осигуряване на управленския процес в МОСВ във връзка с тези отпадъци и не постига стандартите за обем, аналитичност и качество на данните, необходими за докладване пред международните институции.
  
• 
  Обобщеният доклад за извършения одит на изпълнението на дейността по управление на твърдите битови отпадъци от МОСВ и органите на местното самоуправление е изпратен на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, Комисията по околна среда и водите към Народното събрание и Националното сдружение на общините в Република България. Докладът е публикуван и на интернет страницата на Сметната палата.
  

• 
  Дейността на НЦАН е в съответствие с предмета на дейност и като цяло е организирана и осъществявана в рамките на законовите изисквания. Организационно-управленската структура на центъра е трудноуправляема и с дублиращи се звена и дейности.
  
• 
  Научно-изследователската дейност е насочена към изпълнението на поставените цели, които са в съответствие с основните приоритети на управленските програми на правителствата на Република България през одитирания период. Изпълнението на конкретните цели на научно-изследователската дейност е ефективно. НЦАН разполага с висококвалифицирани кадри за ефективно осъществяване на научно-изследователската си дейност.
  

• 
  Финансирането на дейността на НЦАН е неефективно поради липсата на ясно регламентирани правила за бюджетния процес, особено по отношение на взаимоотношенията между централното управление и първичните научни звена, както и за извършваната стопанска дейност в рамките на центъра. Осъществяваният контрол от ръководството на НЦАН върху дейността на първичните научни звена е недостатъчен.
  
• 
  Принципът на финансиране на базата на средно зает щатен персонал в системата на НЦАН, а не на проекти с фундаментален или с приложен характер, които да завършват с търсен научен продукт с определена пазарна стойност, е крайно неподходящ за аграрната наука.
  
• 
  Съществуването на стопанска дейност в рамките на бюджетна структура, особено с характер на селскостопанско производство, е неефективно. Не е регламентиран статутът на експериментално-производствената дейност, както и механизмът на взаимодействие на НЦАН с Националната служба за съвети в земеделието.
  
• 
  Създадените продукти на интелектуалната собственост, които са защитени със сертификати, не са оценени и заприходени в счетоводните баланси на съответните научни организации. Значителна част от стопанисваното от НЦАН недвижимо имущество не е актувано съгласно разпоредбите на ЗДС и правилника за неговото прилагане.
  
• 
  Върху ефективността от дейността на НЦАН са оказали отрицателно влияние следните основни фактори: намаляване на потребностите от резултатите на научно-изследователската дейност на центъра в резултат на дълго продължилият преход на българската икономика; липсата на ясно формулирана актуална социална заявка от страна на МЗГ с конкретни изисквания към дейността на центъра и осигуряване на средства за нейното реализиране; незадоволителният контрол върху дейността на НЦАН, осъществяван от МЗГ, както и честите промени на нормативните актове, регламентиращи дейността на НЦАН; несъответствието между спецификата на дейността на научните организации на НЦАН и нормативно регламентирания статут на тези научни организации; тенденцията за повишаване на средната възраст на научните работници.
  
• 
  Основните възможности за постигане на по-голяма ефективност от дейността на НЦАН се изразяват в следното: прилагане на проектно-договорен принцип на организация на научно-изследователската дейност на научните организации; заплащане на труда на научните сътрудници в зависимост от реалния принос в научно-изследователската дейност и използване на съвременно оборудване и апаратура при нейното осъществяване; оптимизиране на управлението на интелектуалната собственост на научните организации с цел по-голяма ефективност на системата за защита на правата върху резултатите от научно-изследователската дейност, както и прилагане на различни форми на комерсиализация на тази дейност.
  

През отчетния период отделение VІ извърши 10 специфични одита, като един от докладите за извършените одити е секретен, и два мониторинга на управлението и обслужването на държавния дълг на Република България, а отделение VІІ – 6 одита на проекти със средства от ЕС. Последното отделение осъществи също така съвместен одит с Териториалното поделение на Сметната палата – София, на проект “Интеррегионална телеметрична мрежа за управление на рисковете на Балканите и Южносредиземноморския регион” за 2001 г., в изпълнение на ангажимент по сключен договор за външна помощ между Европейската комисия и областния управител на област с административен център гр. София.

• 
  Спазени са правилата и процедурите по съставянето и приемането на бюджета на БНБ за 2001 г. Прилаганата вътрешна форма на отчетност по разходни центрове, определени с Правилника за бюджета на БНБ, позволява ползването на информацията за целите на управлението на нейния бюджет.
  
• 
  Постигнати са реално планиране на разходите по раздел І на бюджета “Разходи за издръжка на БНБ” и стабилизация по отношение на тяхното изпълнение, което се доближава максимално до предвидените разходи по този раздел. По раздел ІІ “Инвестиционна програма” няма обвързаност между планирането и осъществяването на инвестиционните разходи по отделни проекти и разпределянето им по години.
  
• 
  В процес на преструктуриране са системата за вътрешен контрол и организацията на контролната дейност. Допуснати са нарушения и неспазване на Вътрешните правила за избор на изпълнители на доставки, работи и услуги, извършвани в изпълнение на бюджета на БНБ, чрез пряко възлагане на поръчки без обявяване на процедури за доставки на стойност над 30 хил. лв.
  
• 
  През м. декември 2001 г. е учредено еднолично акционерно дружество “Печатница на БНБ”, с което е отстранено несъответствието с изискванията на чл. 32 от Закона за БНБ (ЗБНБ).
  

• 
  Спазени са законовите изисквания при разпределението на превишението на приходите над разходите на БНБ за 2001 г. съгласно чл. 8 от ЗБНБ, както и при определянето на размера на превишението, подлежащо на внасяне в държавния бюджет.
  
• 
  Спазен е законоустановеният срок за превеждане на превишението за 2001 г., дължимо към държавния бюджет съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗБНБ.
  
• 
  Не са допуснати закононарушения при подписването и изпълнението на Споразумението между БНБ и МФ от 16.11.2001 г., с което се финализира разпоредбата на параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗБНБ.
  

• 
  Спазени са процедурите по законосъобразността на възникването, обслужването и управлението на вътрешния правителствен дълг и е постигнато финансиране на дефицита в рамките на ЗДБРБ за 2001 г.
  
• 
  При управлението на дълга е следвана консервативна политика, изразяваща се в намаляване на разходите по неговото обслужване и минимизиране на нарастването на размера му. Министерството на финансите е водило емисионна политика за минимизиране на краткосрочната и средносрочната несигурност и затвърждаване на устойчивостта на лихвените равнища.
  
• 
  Извършени са промени в матуритетната, лихвената и валутната структура на вътрешния правителствен дълг, с цел разсрочване на тежестта по неговото обслужване.
  
• 
  Управлението на дълга е осъществено в съответствие с поставените цели и условията на вътрешната и външната среда.
  

• 
  Наблюдава се недостатъчно развито и неравномерно използване на инструментите за алтернативно финансиране на общинските бюджети.
  
• 
  Не е регламентирана законодателно възможността за промяна на взаимоотношенията между републиканския бюджет и бюджетите на общините, която да им позволява целево акумулиране на средства за изплащане на средносрочни и дългосрочни дългове (с матуритет над една година).
  
• 
  При управлението на паричните потоци и за покриването на временен недостиг на средства на общините не е възприета практика на определяне и ползване на овърдрафт, което се замества от краткосрочно кредитиране от републиканския бюджет.
  
• 
  През одитирания период продължава неравнопоставеността на общините като субекти на кредитния пазар. Липсата на финансова самостоятелност на общините възпрепятства обективното определяне на техния кредитен рейтинг.
  
• 
  При определянето и приемането на годишния размер на субсидиите за общините със закона за държавния бюджет за съответната година не се ползва като критерий тяхната задлъжнялост (общо и по елементи на общински дълг).
  
• 
  Не са регламентирани законово критериите за удължаване на срока за погасяване и за отписване като задължения на общините предоставените временни безлихвени заеми от републиканския бюджет.
  

• 
  Дължимите плащания по държавния дълг (главници и лихви) в края на одитирания период са 28 516,56 млн. лв., в т.ч. държавногарантиран дълг - 2 914,48 млн. лв. Структурата на дълга по елементите е както следва: 91,23% външен дълг, 7,68% вътрешен дълг и 1,09% общински дълг. Спрямо 30.06.2001 г. държавният дълг е намалял с 14,28 %.
  
• 
  Задълженията по външния дълг (главници и лихви) са 11 723,26 млн. щ. д. Спрямо 30.06.2001 г. те са намалели с 12%, а спрямо 31.12.2000 г. - с 24%.
  
• 
  Задълженията по вътрешния дълг (главници и лихви) са 2 191,37 млн. лв. Те са намалели спрямо 30.06.2001 г. с 0,54%, а спрямо 31.12.2000 г. - с 5,80%.
  
• 
  Задълженията по общинския дълг (главници и лихви) са 308,24 млн. лв., като спрямо 30.06.2001 г. те са увеличени със 7,59%.
  
• 
  Оценени са следните рискове: валутен риск (среден); лихвен риск, в т.ч.: за LIBUSD (висок) и за LIBEURO (висок); риск на паричните потоци (нисък) и кредитен риск (нисък).
  
• 
  През одитирания период са платени общо 591,93 млн. щ. д. към кредиторите по държавния и държавногарантирания дълг. Отчетено е плащане на наказателни лихви за закъснение от БДЖ – 953,41 щ. д., НЕК – 349,96 щ. д., Порт Бургас – 15,43 щ. д. и МЗГ – 47,65 щ. д.
  
• 
  Министерството на финансите е канцелирало сума в размер на 201 млн. щ. д. от задълженията по Брейди облигациите DISCs към Лондонския клуб. Освободено е обезпечение по главницата на DISCs към Лондонския клуб (голям колатерал) в размер по номинал, равен на 225,37 млн. щ. д.
  
• 
  Получените средства от вземанията през 2001 г. съставляват 2,14% от извършените погашения по държавния дълг във валута.
  

• 
  Дължимите плащания по държавния дълг (главници и лихви) към 30.06.2002 г. са 27 187,45 млн. лв., в т.ч. държавногарантиран дълг - 3 040,54 млн. лв. Структурата на дълга по елементи е както следва: 90,54% външен дълг, 8,81% вътрешен дълг и 0,65% общински дълг. Държавният дълг е намалял с 1 329,11 млн. лв. спрямо предходния период.
  
• 
  Задълженията по външния дълг (главници и лихви) са 12 553,60 млн. щ. д.
  
• 
  Задълженията по вътрешния дълг (главници и лихви) са 2 395,34 млн. лв., а задълженията по общинския дълг - 177,88 млн. лв., в т.ч. 137,94 млн. лв. условни задължения.
  
• 
  Оценени са следните рискове: валутен риск (среден); лихвен риск, в т.ч.: за LIBUSD (висок) и за LIBEURO (висок); риск на паричните потоци (среден) и кредитен риск (нисък).
  

• 
  Прогнозите за повишаване на валутните и лихвените равнища в краткосрочен план не се потвърждават. Запазването на тази тенденция ще се отрази върху ефекта от замяната на дълга.
  
• 
  Обслужването на дълга по години е неравномерно. Отчетените пикови стойности на дълга през 2013 г. и 2015 г. налагат активно управление на плащанията. То би се извършило в условията на получения в резултат от емитирането на глобални облигации на международните капиталови пазари повишен кредитен рейтинг.
  

• 
  Междуведомственият съвет за експортно застраховане не е изпълнил изискванията на Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) и Правилника за дейността на съвета, като не е правил мотивирани предложения за включване на подходящите лимити в закона за държавния бюджет за съответната година и не е изготвял и представял в Министерския съвет отчет за дейността на “БАЕЗ” АД.
  
• 
  От страна на министъра на търговията и туризма не са предприети необходимите действия според действалия до края на 2001 г. ЗЕЗ за откриване на извънбюджетна сметка ”Държавно гарантиране на експортното застраховане” към Министерството на търговията и туризма по реда на чл. 47 и чл. 49 от ЗУДБ.
  
• 
  Ръководството на “БАЕЗ” АД не е предприело необходимите действия съгласно устава на дружеството, като не е определило орган за осъществяване на вътрешен финансов контрол в агенцията.
  
• 
  Воденето на отделна аналитична счетоводна отчетност за застраховането на пазарен и непазарен риск следва да осигури пълно съответствие с изискванията на Европейската комисия. Агенцията не е спазила изискванията на закона, като за периода от 01.01.2002 г. до 08.10.2002 г. не е предприела действия за откриване и водене на отделна банкова сметка.
  
• 
  Междуведомственият съвет за експортно застраховане не е утвърдил условията, реда и лимитите за инвестиране на свободните средства, което позволява на агенцията да не инвестира поотделно свободните си средства от дейността по ЗЕЗ и Закона за застраховането.
  
• 
  В изпълнение на чл. 66 от Закона за застраховането и чл. 246 от Търговския закон, годишният счетоводен отчет на “БАЕЗ” АД е заверен от двама дипломирани експерт-счетоводители, назначени от Общото събрание на дружеството. В докладите на експерт-счетоводителите не са изразени резерви и не са посочени нарушения на ЗСч.
  

• 
  Изпълнението на бюджета за административните разходи на фонда за 2001 г. се осъществява в условията на неразработени и неутвърдени социална и инвестиционна програми, чието наличие може да оптимизира процеса на бюджетиране и размера на разходите.
  
• 
  При съпоставката между данните в отчета на бюджета за административните разходи и тези в отчета за приходи и разходи, изготвен по реда на ЗСч, се констатираха различия в размера на еднакви по икономическо съдържание разходи (за външни услуги, за социални осигуровки и надбавки и други разходи). Причина за различията е неточното отнасяне на някои видове разходи към определен показател в отчета на бюджета за административните разходи, съобразно утвърдената форма от Управителния съвет на БНБ.
  
• 
  Управителният съвет на ФГВБ няма решение, отнасящо се до оценка и механизъм за управление на валутния риск на дейността на фонда, формиран от високия дял на валутния компонент в общия размер на влоговата база (за 2001 г. той е 58,85%).
  
• 
  Вземанията на фонда по отворените репооперации са отразени по счетоводната сметка 498 ”други дебитори“, което не съответства на характеристиката на тази сметка и може да повлияе върху формирането на мнение за дейността на фонда у ползвателите на информация за него.
  
• 
  Не е отстранено нарушението на чл. 5, т. 3 и т. 4 от ЗСч за съпоставимост между приходите и разходите и предимство на съдържанието пред формата, което променя съществено размера на декларирания финансов резултат за 2001 г. Утвърдилата се практика на счетоводно отразяване на суброгацията и изплащането на гарантираните размери от влоговете на вложителите оказва негативно влияние върху вярното и честното представяне на имущественото и финансовото състояние на фонда към 31.12.2001 г.
  
• 
  Не е изградена и не функционира ефективна система за вътрешен контрол, която да оценява спазването на нормативната уредба, процедурите и вътрешните правила, които регламентират организацията на дейността на фонда.
  

• 
  Спазени са процедурите по законосъобразността на възникването на кредитното споразумение по проекта с обоснована мотивировка за необходимостта от реализацията му и всички последващи действия по съгласуване и вземане на решения съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България.
  
• 
  Изпълнени са процедурите по ратификацията на заемното споразумение със закон съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
  
• 
  Проучвателният период и целият последващ период на изпълнение на проекта е повлиян от: липса на ясна концепция и стратегия за развитието на образованието в България; смяна на приоритетите; липса на емпирични данни за състоянието на образователната система; липса на критерии за ефективност на управлението; липса на механизми за социална оценка (инструмент за обратна връзка и коректив).
  
• 
  Целеполагането на проекта е конкретизирано до степен на формулиране на задачите по отделни компоненти и по-нататъшното развитие на проекта се осъществява при липса на ясна правителствена стратегия за модернизацията на образованието.
  
• 
  Неясните приоритети и регламенти по изпълнението на целите на проекта са довели до съществени пропуски в неговото управление, което се определя като неефективно и нерационално в настоящата икономическа ситуация. Не са разписани в достатъчна степен задълженията и не са определени отговорностите на членовете на работните групи, което е предопределящо за формално изпълнение на задачите и изместване на целите.
  
• 
  Формалните инерционни връзки в и между звената, администриращи проекта, дублирането на функциите им с тези на Министерството на образованието и науката, недостатъчната информационна осигуреност, незаинтересоваността и неучастието в работата по проекта оказват негативен ефект върху цялостното изпълнение и неефективното насочване на дейностите по компонентите.
  

• 
  Законовата база на процеса на раздържавяване е променяна многократно през одитирания период, което поражда проблеми при нейното прилагане. Няма законова регламентация за банковата приватизация. Съществуват недобре формулирани законови разпоредби относно процеса на приватизация и възможности за тяхното противоречиво тълкуване. Съществени елементи на приватизационния процес не се уреждат със закони, а с подзаконови актове.
  
• 
  Няма обвръзка на нормативно регламентираните способи и техники за раздържавяване с очаквания резултат от дългосрочната стратегия за провеждане на структурната реформа. Няма законова регламентация за независим външен контрол на дейността на Агенцията за приватизация (АП).
  
• 
  Не е осъществяван системен и резултатен общ контрол върху цялостния приватизационен процес, като елемент на управлението – подготовка, организация, провеждане и сключване на приватизационни сделки. Ефективен следприватизационен контрол е извършван едва след 2000 г.
  
• 
  Формата за изготвяне на годишните отчети, тяхното съдържание и показателите, по които да се съставят, не са били регламентирани в отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) и не са утвърдени от ръководството на АП като субект, изготвящ общия годишен отчет за изпълнение на приватизационната програма. Това води до използването в частта "Финансови параметри" на отчетите на показатели, различни от тези в програмите, което затруднява тяхната съпоставимост по години.
  
• 
  До м. декември 2001 г. приватизиращите органи не са отразявали в счетоводните регистри вземанията си по разсрочени плащания, което е нарушение на основния счетоводен принцип за текущо начисляване. Това води до несъответствие между данните от счетоводната отчетност на приватизиращите органи за съответната година и посочената информация в отчета за изпълнението на приватизационната програма по обобщените показатели “договорени плащания” и “приходи”.
  
• 
  Системата от показатели за паричните постъпления в отчетите не съответства на регламентираната със закона схема на постъпленията от приватизация и тяхното разпределяне.
  
• 
  Недостатъчността на информацията в частта на финансовите параметри на отчетите възпрепятства вземането на надеждни управленски решения, както и реалното разчитане на фискалния ефект от приватизацията при изготвянето на закона за държавния бюджет за съответната година.
  
• 
  Министерството на финансите не включва начислените и неизплатените лихви по лихвени купони към датата на придобиване на облигациите, в т.ч. и приетите като платежно средство непарични или парични средства за съответните години, което не е в съответствие с основния счетоводен принцип за предимство на съдържанието пред формата. Това не позволява да се определи реалният фискален ефект от участието в приватизацията чрез държавни облигации по външния дълг на Република България.
  
• 
  Неводенето на аналитична счетоводна отчетност по приватизационни договори от органите по чл. 3 от отменения ЗППДОбП не дава разумна увереност, че всички дължими суми по приватизационните договори са издължени.
  
• 
  Състоянието на документацията по договорите към 31.12.2002 г. не гарантира възможността да се установят всички дължими суми на държавата по приватизационни сделки.
  
• 
  При плащания по приватизационни сделки с облигации DISC и FLIRB за периода от 03.03.1995 г. до 31.12.1997 г. приватизиращите органи системно не са прихващали вземанията на купувачите за начислените и неизплатените лихви по лихвените купони към датата на придобиване на облигациите срещу частта от цената на придобиваните дялове, акции и имущество по сделката, която не се заплаща с облигации.
  
• 
  Във връзка с изпълнението на Програмата за стабилизация на банковата система през 1996 г. държавата е изкупила от “Булбанк” АД за сметка на Държавния фонд за развитие и реконструкция държавни дългосрочни облигации, емитирани по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити, и ги е прехвърлила на “Банкова консолидационна компания” (БКК) АД. Условията на прехвърлянето са уредени чрез договори за целево финансиране. Възстановените суми от “БКК” АД по договорите за целево финансиране са посочени в отчетите на МФ като приходи от приватизация по чл. 6, ал. 4 от отменения ЗППДОбП, което не съответства по съдържание на произхода на постъпленията.
  
• 
  През одитирания период АП не е спазвала сроковете за превеждане на приходите от приватизация, регламентирани с указания на МФ, което е предпоставка за системно нарушение на бюджетната дисциплина.
  

• 
  Законът за концесиите (ЗК) урежда основно процедурата по предоставяне на концесии по общия ред, но не е изчерпателен по отношение на целите на процеса, контрола и финансирането на дейността, изпълнението на договорите и тяхното прекратяване.
  
• 
  Правилникът за прилагане на ЗК дописва разширително закона с глава VІІ “Изпълнение, контрол и прекратяване на концесионния договор” и глава ІХ “Национален концесионен регистър и архив”. Създаването на Национален концесионен регистър с правилника го превръща в ненадежден източник на информация и позволява нееднозначно тълкуване на задължението по чл. 51, ал. 1 от този правилник за предоставяне на данни за концесии по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС). Вписаните в Националния концесионен регистър концесионни договори, предоставени с решение на общинските съвети по реда на ЗОС, са едва 44 на сто от общо сключените договори.
  
• 
  Ведомственият характер на Националния концесионен регистър не позволява привеждане в обществена известност на информацията по предоставените концесии на територията на Република България.
  
• 
  Законът за общинската собственост предвижда реда за предоставяне на концесии от общините да се урежда с наредби на общинските съвети. С това се създава възможност за установяване на различия в реда, процедурата и практиката при определяне на концесионера в отделните общини и значително влияние на субективния фактор.
  
• 
  Съществува недостатъчен синхрон в законодателния процес при приемането на специалните закони, регламентиращи концесиите, предоставяни по право, и обектите или дейностите, подлежащи на концесиониране с общата уредба и общия ред по ЗК.
  
• 
  Крайбрежната плажна ивица все още не е намерила своето законово определение като обект на изключителна държавна собственост. Не е конкретизиран критерият за нейната публичноправна значимост и всеобща полезност.
  
• 
  В специалните закони не съществуват разпоредби, които да създават задължение за концесионерите да осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи при осъществявания от тях контрол, което затруднява практическите действия по неговото извършване.
  
• 
  В досегашната практика определянето на концесионера по общия ред от Министерския съвет става само чрез конкурс. Не е използвана възможността, която дава ЗК за определяне на концесионера чрез търг, което в международната практика довежда до по-добри финансови резултати, предварително изяснени точни концесионни параметри и прозрачност на процедурите.
  
• 
  Установиха се голям брой започнати процедури по предоставяне на концесии, които са замразени на етапа на извършения концесионен анализ без мотиви за отхвърляне или за потвърждаване на последващите етапи от установената процедура в Правилника за прилагане на ЗК. Процесът по предоставяне и прекратяване на концесии е организиран без заложени антикорупционни механизми.
  
• 
  Голям е броят на действащите концесионни договори, по които има трайно и цялостно неизпълнение на основните задължения на концесионерите и по които не са предприети от страна на съответните министерства съществени и резултатни действия, ефикасно защитаващи държавния интерес и изразяващи се в завеждане на изпълнителни, искови и обезпечителни дела, както и действия по прекратяване на договорите.
  
• 
  Концесионната дейност на държавно и общинско равнище не е подчинена на ясно определени цели, стратегии и програми за тяхното постигане, които да са публично оповестени. Няма също така отчети и доклади за резултатите от тази дейност. Не е създадена единна национална база от данни за всички обекти – изключителна държавна и публична общинска собственост, подлежащи на концесиониране, както и привеждането им в публична известност за целите на пазарното предлагане и обществената инвестиционна активност.
  
• 
  Създадените концесионни досиета в министерствата са непълни и не съдържат цялата информация, свързана с дадена концесия. Няма също така описи, от които да може да се проследи съществуването на такава информация, както и мястото, където тя се съхранява, което създава допълнителен риск при протичане на процеса на концесиониране.
  
• 
  Контролът по изпълнението на концесионните договори във всички одитирани обекти не е добре организиран и има формален характер. Изпълнението на основни задължения по концесионните договори е останало извън обсега на контрола. За предотвратяване на установените неизпълнения не се предприемат своевременни и ефикасни действия.
  

• 
  Предвидените цели във финансовите меморандуми се изпълняват и се очаква успешното им реализиране с приключване на проектите.
  

● Финансовата отчетност по проектите е водена съгласно изискванията на Децентрализираната система за изпълнение и Наръчника за вътрешните процедури на Централното звено за финансиране и договаряне към МФ. Създадена е необходимата организация и са разписани отговорностите по финансовото управление на средствата.

● При подготовката на проектите не са отчетени възможните рискове на различните етапи на проектния цикъл и няма обвързаност между формулираните цели и резултати, което е довело до забавяне на изпълнението на проектите (BG 9906 и BG 9812-03).

● Не е създадена система за разпространение на информация за предоставената техническа помощ и придобития опит за прилагане на acquis communautaire (BG 9911).

● Не са одобрени от ръководството на МФ и не са прилагани по-голяма част от разработените наредби и вътрешни процедури и правила по финансовото управление на средствата (BG 9812-03 и BG 9911).

● Не са изградени структури за вътрешен одит в съответствие с изискванията на Регламент 1266/99 на Съвета на Европейските общности (BG 9906 и BG 9911).

● Възникнали са проблеми при изпълнението на проекта BG 9812-03 поради големия брой на партньорите съгласно подписаното споразумение за партньорство, които не са взаимодействали добре поради съществуващите различия в националните законодателства и компетентности.

● Не се отделя достатъчно внимание на укрепването на административния капацитет чрез повишаване на квалификацията и мотивацията на персонала. Констатирано е текучество на кадрите, липса на опит в управлението на проектите и неразработени програми за обучение (BG 9812-03 и BG 9911).

• 
  Направените разходи по проекта са в съответствие с изискванията на Наръчника за въвеждащи процедури ЕКОС 2001 и разпределението им по пера съгласно Анекс ІІІ към договора за външна помощ. Те са подкрепени със съответните оригинални фактури, разписки и други оправдателни документи и се водят отделно от останалите разходи на партньорите по проекта.
  
• 
  Тръжната процедура за закупеното оборудване е проведена в съответствие с Наръчника за въвеждащи процедури. То се съхранява добре и се използва за нуждите на проекта.
  
• 
  Счетоводните и финансовите отчети съответстват на извършените и осчетоводени операции и са съобразени с местните законодателства. Финансовото управление е осъществявано съгласно изискванията на ЕС по този проект и указанията на област София.
  

• 
  Финансовото отчитане и плащанията са извършвани в съответствие с чл. 4 от договора за външна помощ и изискванията на Наръчника за въвеждащи процедури. Осъществявана е постоянна връзка между асоциирания партньор за България, ръководителя на отдел “Изпълнение и договори” към Главна дирекция “Присъединяване” на ЕК и партньорите от Албания и Македония. Отчетните доклади за поетапното изпълнение на проекта са изпращани на главния координатор в съответствие с установения ред за докладване с Наръчника за въвеждащи процедури.
  
• 
  Сложността на системата за управление и администриране и липсата на специално звено за управление на проекта са затруднили организацията на работата по неговото изпълнение. Съществуващите различия между счетоводните записвания в България, Албания и Македония са създали трудности при изготвянето на необходимите справки и отчети съгласно изискванията на ЕС, но не са оказали влияние за изпълнението на проекта и постигане на целите му.
  

През 2002 г. новосъздаденото отделение за текущи одити осъществи одит на предоставените целеви средства на общините с просрочени задължения за електрическа и топлинна енергия, текущо наблюдение на изпълнението на консолидирания държавен бюджет, на неданъчните приходи и размера на неразплатените разходи на общините, както и на прекратените процедури за възлагане на обществени поръчки.

• 
  С допълнително предоставените средства на одитираните 97 общини са разплатени 78,2 на сто от просрочените задължения за електрическа енергия и 99,8 на сто за топлинна енергия към 31.10.2001 г. Основни причини за неразплатените разходи за топлинна и електрическа енергия в тези общини са: приети общински бюджети с неразчетена бюджетна задлъжнялост от предходни години; неоснователно завишаване на собствените приходи при планиране на общинските бюджети; приемане на бюджети с дефицит без да са определени източниците за неговото финансиране.
  
• 
  При отчитането на допълнително предоставените средства за електрическа и топлинна енергия са спазени изискванията за отчитане на разходването на получените средства от централния бюджет, дадени с писмо БДС № 20 от 29.12.2001 г. на дирекция “Бюджет и държавно съкровище” към МФ относно изготвянето и представянето на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на общините към 31.12.2001 г.