НЗОК: Москов, не сме институция за политическа употреба

Метлата на Герджиков

Лавина от уволнения и назначения във висшите ешелони на властта, която продължава и до момента. Това е трайното впечатление, което оставя служебният кабинет на Огнян Герджиков още от самия си старт - на първото редовно заседание на правителството на 8 февруари бяха уволнени 14 областни управители, последвани от още седем на следващото заседание. И това беше само началото. Последваха смени на ръководни длъжности в министерства, агенции, областни дирекции и държавни фирми, включително и през последната седмица.

Трудно е да се поставят уволненията на служебния кабинет под един знаменател, включително и в рамките на едно ведомство. Някои от тях изглеждат съвсем логични, като например уволненията заради инцидента в тунела "Ечемишка" (ако се приеме, че само това е истинският мотив за кадруването в АПИ), смяната на ръководството на държавната компания "София тех парк", станало преди дни (вижте повече на стр. 32), освобождаването на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за която се твърди, че не отговаря на законовите изисквания да заема тази длъжност, и т.н. Има обаче и други, като кадровата рокада в МВР, която дава лош сигнал за завръщане на лобита от времето на Орешарски и Цветлин Йовчев, когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС. Има и "традиционна" подмяна на ръководствата на ресурсни агенции (освен АПИ, това са НКЖИ и фонд "Земеделие"), които се правят при всяка нова власт. Само че служебният кабинет не е нова власт. Той е преходно управление, чиято основна задача е да проведе избори и да решава неотложните текущи задачи на изпълнителната власт.

Поотделно едно или друго уволнение или разчистването на натрупани проблеми в едно или друго звено може да изглажда даже похвално. Но общата картина на предприетите досега уволнения и назначения от кабинета "Герджиков" само за месец и половина, откакто е на ход, въздейства малко стъписващо.

През 2014 г., по време на служебния кабинет на Георги Близнашки, за три месеца бяха уволнени общо 218 държавни служители на всички нива в администрацията според справка, която сам Близнашки поръча. Сред тях и 17 от 28-те областни управители. Според изявления на опозицията от това време смените са много повече - над 400, но техните сметки включват и политическите кабинети (зам.-министри, шефове на кабинети, съветници, пресдиректори), което не е коректно. Също бяха сменени шефовете на Държавен фонд "Земеделие", на Агенцията по горите и Агенцията по рибарство и аквакултури, промени бяха направени в ръководствата на БДЖ, летище София и др.

Сегашните промени обаче изглеждат по-мащабни. Уволняват се не просто чиновници от средния ешелон в министерства и местни структури, а ръководни кадри от висшия ешелон. (Колко са отстранените по места тепърва ще се пресмята.) По груби сметки само за месец и половина са сменени стотина началници. Без ясна логика, без обвързване с конкретна политика и много често - без сериозни мотиви. В част от случаите оставките бяха ултимативно поискани и получени в рамките на часове. А новоназначените са всъщност познати лица от кадровата банка на БСП и НДСВ, което дава повод за опасения, че тече поредната подмяна на една партийна номенклатура с друга, но по-изгладняла и нежелаеща да чака. При това кадровите рокади са достатъчно некохерентни, за да е ясно, че те не се дирижират от един център на власт, а пробиват от няколко различни места. Създава се усещането, че най-важното за служебното правителство е да демонтира хората на ГЕРБ от властта, а с кого ще ги смени е второстепенен въпрос и затова няма ясна картина на новата власт.

Още в първата половина на февруари бяха освободени общо 22 областни управители от общо 28, което е своеобразен рекорд. Но по-сериозният проблем е в противоречивите мотиви за смяната. Част от тях бяха изпратени заради лоша работа и "сигнали за толериране на съответна партия, която ги е излъчила в изборите", другите -уж поискали отпуск за участие в изборите, което те отрекоха, освен един. Чак по-късно проф. Герджиков обяви съвсем други мотиви 3a отстраняването -че коректността изисква, когато си отива едно управление, с него да си идат и областните управители, пък те не се сетили да подадат оставки. По тази логика би следвало след един месец, ако парламентът въобще успее да избере правителство, то да направи нова подмяна на областните управители.

"Традицията" да се сменят директорите на ключови звена към земеделското министерство при всяка смяна на властта бе продължена и при сегашния служебен кабинет, като от февруари досега са направени рокади поне в седем централни администрации и дузина други - в регионалните.

Още в първата си седмица като служебен министър Христо Бозуков поиска оставка на директора на фонд "Земеделие" Румен Порожанов - институцията, която разпределя около 2 млрд. лв. годишно под формата на субсидии и други плащания. На негово място бе назначен заместникът му Живко Живков, а само преди седмица имаше и промени при заместник-директорите. Лозана Василева, настоящ кандидат-депутат от ГЕРБ, бе заменена от предшественичката си Иванка Багдатова. В управата влезе и Гея Георгиева като нов заместник-директор по директните плащания.

Другата агенция, която управлява европейска програма - Агенцията по рибарство и аквакултури, също е с нов директор. Валентин Вълков бе освободен в началото на седмицата, само след няколко месеца на този пост, а за негов наследник бе посочен заместникът му Талин Николов, който е в ръководството на агенцията от 2015 г.

В последната седмица с нов директор се оказа и Агенцията по горите. Назначеният през мандата на ГЕРБ Тони Кръстев бе освободен, а на негово място се върна предшественикът му Григор Гогов.

Уволнени в мандата на ГЕРБ кадри оглавиха преди седмица и държавното дружество "Напоителни системи". Досегашният директор Галина Панайотова изкара по-малко от година на поста, а сега на нейно място бе назначена Снежина Динева, която като директор на правния отдел в компанията е била уволнена именно от Панайотова. В борда на дружеството вече влизат Петър Петров и Филип Шукаров, които също са работили в държавната фирма.

Селскостопанската академия пък вече се ръководи от доскорошния директор на института по виното в Плевен Иван Пачев, след като министърът уволни Тотка Трифонова. Самата Трифонова бе назначена при втория кабинет "Борисов", Заменяйки уволнения тогава настоящ земеделски министър Христо Бозуков.

В рамките на служебното правителство оставка подаде още директорът на Агенцията по селекция и репродукция в животновъдството Васил Николов, който бе заменен от Георги Йорданов. Преди седмица бяха сменени и директори на няколко горски управления в страната.

Мащабите на рокадите в земеделското министерство опровергават твърденията, че служебният здравен министър д-р Илко Семерджиев е отличникът по уволнения. Действително той се бори с упреци за чистка и реваншизъм, може би защото от години е публична опозиция на Петър Москов. Но точно защото Семерджиев дойде с твърда заявка за смяна на политики и с ясни критики към предишния екип на ведомството, уволненията там изглеждат най-логични. На практика лично направените от него смени са само четири, но част от тях са знакови.

Още в началото на мандата си той обяви, че задлъжнялостта на държавните болници е надскочила половин милиард лева и поиска оздравителни планове от всички. Първата смяна беше на директора на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" Мариета Райкова заради четирикратния скок на дълговете на клиниката. На поста беше върнат предишният директор д-р Дечо Дечев, когото Москов уволни, защото беше открит противник на политиката му. Райкова остана в борда на болницата.

Второто уволнение беше на директора на "Пирогов" проф. Стоян Миланов с мотив, че това е най-задлъжнялата държавна клиника - 24 млн. лв. дългове, от които 13.8 млн. лв. просрочени. Новият директор е досегашният завеждащ първа ортопедична клиника проф. Асен Балтов, който според слуховете е близък лично с премиера Огнян Герджиков. Балтов има слава на изключително талантлив ортопед, който дълги години беше част от екипа на съпруга на вицепрезидента Илияна Йотова - Андрей Йотов.

Уволнена бе и директорката на Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО) проф. д-р Златица Петрова, която обаче остава като съветник в агенцията. На нейно място е назначен д-р Михаил Христов.

Директорът на Фонда за лечение на деца проф. Владимир Пилософ написа оставката си по молба на министъра заради забавянето на лечение на дете в чужбина, което предизвика поредната буря от негодувание срещу начина, по който професорът управляваше фонда. На негово място беше назначена д-р Тинка Троева.

Истинската буря около смените очаквано се разрази в "Пирогов". В знак на несъгласие с назначението на проф. Балтов, известният детски ортопед д-р Атанас Кацаров, завеждащ детското травматологично отделение и член на съвета на директорите при проф. Миланов, в скандален Фейсбук статус обяви, че напуска "Пирогов".

Смените в МВР - по модела "Йовчев"

Служебното правителство действа зле на здравето на полицейския началник. Това е шега, която може да се чуе във вътрешното министерство напоследък. Причината е, че още с първия си ден в МВР служебният министър Пламен Узунов показа, че въобще не възнамерява да търси приемственост, а ще кадрува активно.

Заедно с него в министерството дойдоха двама изключително близки до вицепремиера в кабинета "Орешарски" Цветлин Йовчев. Първият е Николай Крушков (шеф на аналитичното звено, по времето на Йовчев), който стана шеф на кабинета на Узунов, а другият е Емил Стойнев, който е съветник на новия министър (а при Йовчев беше шеф на инспектората). Двамата играеха ключова роля по времето Йовчев в МВР.

Близка до Йовчев е и зам.-министърката Маринела Белева, която идва от Държавна агенция "Технически операции".

Подобно на Цветлин Йовчев и Пламен Узунов насочи първо вниманието си към дирекциите "Инспекторат" и "Вътрешна сигурност". Контролът над тях позволява контрол върху цялото министерство, в което работят над 50 хил. души. Директорът на "Инспекторат" Николай Гешев бе освободен с мотив, че се е намесил (като е настоявал да има наказани) в проверките за акцията на баретите в Лясковец и в проверката срещу служителите, водили кухата разработка "Червей", използвана като параван за достъп до масивите на МВР. Отстраняването на Гешев прилича на саморазправа - именно ръководената от него дирекция проверяваше през 2015 г. Пламен Узунов, преди той да напусне системата.

Натиск е имало и върху ръководството на "Вътрешна сигурност", като за зам.-директора е имало издадена заповед за освобождаване, която е била отменена след намесата на висш кадър от БСП.

Парадоксалното е, че в защита на ръководствата на "Инспекторат" и "Вътрешна сигурност" са излезли посланици на държави - членки от ЕС. Причина за това е, че усилията за противодействието на корупцията в МВР през последните две години бяха оценени положително от ЕК В последния доклад.

Ключова смяна в МВР беше освобождаването на главния секретар Георги Костов. Костов, който е близък до лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, дори подаде сигнал до прокуратурата, че бил принуждаван да си подаде оставката. Държавното обвинение отказа да образува производство, но намекна, че мотивите за освобождаването може би противоречат на Закона.

В началото на месеца Узунов освободи зам.-началници на областните дирекции в Пловдив, Варна, Бургас и Хасково. В този ход той фактически смени шефа на полицията в Пловдив, тъй като именно зам.-директорът изпълняваше временно тази длъжност, тъй като титулярят Христо Разсолков е в болнични. Пламен Узунов назначи за и.д. директор Атанас Илков, който беше освободен от системата на МВР като основен виновник за акцията в Лясковец, но впоследствие съдът го върна на работа.

Инцидентът в "Ечемишка" - причина или повод

Инцидентът в тунел "Ечемишка" стана официалният мотив за смяната на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Дончо Атанасов, както и за отстраняването на няколко от шефовете на дирекции и пътни управления. На пръв поглед логично изглежда един такъв трагичен инцидент да влече отговорност на виновните, на първо място, на ръководните кадри - нещо, което у нас рядко се случва. Същевременно стана известно, че новият председател на УС на АПИ Пирин Пенчев е предприел излизане от фирмата си "ТрансИонсулт бг" много преди ((шцидента, koemd подхрани коментарите, че рокадата е била поаготвена по друга логика. Пенчев бил в пътната агенция през 2006 г., по време на правителството на Станишев, когато изпълнителен директор на АПИ е Веселин Георгиев-Батко, който стана известен със скандал при възлагане на поръчки за пътни ремонти на братята си.

Повечето от освободените. Заради инцидента в "Ечемишка" остават в структурите на АПИ на сходни позиции. Дончо Атанасов, бивш депутат на БСП, остава член на УС на АПИ, където влезе през 2013 г., по времето на правителството на Орешарски.

"Автомагистрали" ЕАД, държавно дружество с принципал МРРБ, също се оказа с нов изпълнителен директор след уволнението на Парашкев Кръстев и назначението на Валентин Николов.

Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) се оказа с нов директор - Красимир Папукчийски. Това е симптоматично, защото до назначаването му на поста на служебен министър Христо Алексиев е заместник генерален директор и председател на управителния съвет на НКЖИ, а фактът, че уволни бившия си началник и изпълнителен директор Милчо Ламбрев, 03-начава публично порицание на досегашната политика на компанията, в чието ръководство бе. Кариерата на Папукчийски е изцяло свързана с железопътната инфраструктура, от 2012 г. е заместник-ръководител и впоследствие ръководител на Звено за управление на проекти, финансирани с европейски средства. За това звено отговаряше Алексиев като зам.-директор. Последваха бързи уволнения по върховете на превозвача БДЖ. На мястото на изпълнителния директор на холдинга Владимир Владимиров беше назначен Георги Друмев - специалист в областта на железницата и дългогодишен служител на системата. В различни периоди от своята кариера е бил управител на "БДЖ Товарни превози". Най-спорното назначение на Алексиев обаче е връщането на Пламен Станчев като изпълнителен директор на "Летище София". Станчев ръководеше аерогарата в периода между 2006 г. и 2010 г. и името му се свързва с редица скандали. Беше отстранен по време на първото управление на ГЕРБ след редица проверки от няколко институции за дейността на летището.

В сектора на енергетиката с решение на Български енергиен холдинг (БЕХ) беше сменен изпълнителният директор на проектната компания, която подготвя изграждането на българско-гръцката газова връзка Ай Си Джи Ви (ICGB). На мястото на отстранената Теодора Георгиева беше назначен Валентин Хамбарлиев, който е бил представител на "Хабау ППС пайплайн системс", избрана за изграждането на българско-румънската интерконекторна връзка. В "Хаубау ППС" е работил и сегашният изпълнителен директор на БЕХ Петьо Иванов.

От холдинга обясниха мотивите за смяната със забавянето на проекта, а в интервю за "24 часа" енергийният министър Николай Павлов коментира, че се е натъкнал на доста пропуски в работата на проектната компания. Според Георгиева обаче смяната й е свързана с предстоящото обявяване на процедурата за избор на изпълнител на интер конекторната връзка.

На този фон подходът на служебния министър на културата Рашко Младенов е приятна изненада. Младенов стартира със заявка да направи ревизия на управлението на Вежди Рашидов и обеща, че ще насрочи конкурси "за всички незаети постове" в културните институти, подчинени на министерството. По време на мандата си Рашидов отглеждаше "несменяеми" директори с отдавна изтекли мандати, за които отказваше да обяви конкурси. В резултат и на някои неуспешно проведени конкурси ключови културни звена стоят от години с и.д. директори.

Сред най-значимите конкурси са за нов директор на Националния исторически музей (НИМ) и за ръководител на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). В НИМ конкурс не е обявяван от 2007 г., поради което Божидар Димитров заема тази позиция безсрочно.

Вече пет години (от октомври 2013 г.) НИНКН има и.д. директор - арх. Даниела Джуркова, лична номинация на зам.-министъра на културата от кабинета "Орешарски" Велислава Кръстева (ДПС). През т°8а време се появиха много сигнали за натиск върху служители и недопустимо непознаване на нормативната уредба.

Рашко Младенов обяви още конкурси за директор на музикалното училище "Любомир Пипков", където такава процедура не е провеждана от 23 години; за директор на Националния филмов център, на театрите в Благоевград и Разград и др.

Правосъдието изненадва с две ключови уволнения

Изненадващо Министерството на правосъдието обяви две ключови уволнения във вторник. Директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) Гергана Георгиева, която отговаря за затворите и следствените арести, и и.д. началникът на дирекция "Българско гражданство" Мариана Асенова са били освободени. Мотивите са обезоръжаващи - назначената от Екатерина Захариева шефка на затворите не отговаря на законовите изисквания за стаж, а срещу Асенова имало образувано дисциплинарно производство за предишната й работа като главен експерт. Общото между двете дирекции е, че от години генерират корупционни скандали. ГДИН е критикувана за обществените поръчки за доставка на храна за затворниците, които дълги години отиваха при близки на ДПС фирми, а "Българско гражданство" - че е част от веригата порочни схеми с предоставяне на гражданство, в които интерес имат от партия ВМРО.

Новият началник на затворите е Свилен Цветков, който заемаше същия пост преди Георгиева.