ІІ. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА

ІІ. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА

1. 
   Физикогеографска характеристика на община Тутракан
   

Общински център е гр. Тутракан, който е разположен на 60 км източно от гр. Русе, на 60 км. западно от гр. Силистра и на 70км. северно от гр. Разград. Община Тутракан граничи с: община Сливо поле; община Завет; община Кубрат; и община Главиница. През територията преминават 42 км. път ІІ клас, 24 км. път ІІІ клас, 60км. път ІV клас, като в рамките на общината липсват пътища І клас.

Територията на община Тутракан е разположена в североизточната част на Дунавската равнина – най-западната част на Крайдунавска Добруджа. Релефът на територията на общината е хълмисто – равнинен.

Бреговата ивица е на кота 15.00м при средни води на р.Дунав а максималната достига до 126.00м над морското ниво. Характерни са естествените дерета с прилежащите водосборни области, които отвеждат водите си в р.Дунав. Дължината на дерето „Сухата река” на територията на общината е над 32 км, което е продължение на водосбора от общините Главиница и Исперих.

От физико-геоложките процеси и явления типични за разглеждания район се явяват свлачищата, заблатявания и замочурявания, ерозията и пропадането за льосовите отложения.

Свлачищните процеси имат развитие предимно в района на гр.Тутракан. Наблюдават се най-вече по стръмните участъци на Дунавският бряг. От многобройните фактори допринасящи за възникването на свлачищните процеси по-важни са подмивното действие на реките при пълноводие и създаваните размекнати зони под действие на подземните води в основата на льосовия комплекс. В района на гр.Тутракан от “Геозащита Плевен”ЕООД са регистрирани 13 броя периодично активни свлачища. Местоположението им е показано на приложената ситуация (Приложение №1 – Справка от „ГЕОЗАЩИТА ПЛЕВЕН” ЕООД за характеристиката и прогнозата за пораженията от регистрираните свлачища в Община Тутракан към 31.12.2012година и картен материал „Ситуация на хидрогеоложката и геодечната наблюдателни мрежи за свлачищата на територията на гр. Тутракан”).
1.2.1. Хидрогеоложки условия

Въз основа на множество проучвателни и картировъчни работи е установено, че основни колектори на подземни води с практическо значение се явяват кватернерните алувиални отложения, изграждащи терасите на р.Дунав.

Съгласно “Карта за сеизмичното райониране на Република България”, за период 1000 г. – 2012г. района на община Тутракан попада в район със VІІІ степен на интензивност по скалата на Медведев – Шпонхайер - Карник и сеизмичен коефициент К_с = 0.15 .

Съгласно климатичното райониране на България Тутраканската низина попада в умереноконтиненталната климатична област. Тя е продължение на Средноевропейската умереноконтиненталната климатична зона. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие - и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Сравнително по-слабо е влиянието на студени арктични въздушни маси, идващи откъм север, и на топли тропични въздушни маси откъм юг.

В тази климатична област през зимата настъпват силни застудявания, а през лятото - големи горещини. През януари, средномесечната температура е -1.8°С, а през юли, средномесечната температура е 23.7°С. Средната годишна температура е 11.8°С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най - големите за България средни годишни температурни амплитуди - 25.5°. Снежните бури през зимата и мъглите характерни за крайбрежието на р. Дунав, създават затруднения за транспорта и съобщенията и битови проблеми.

Забележка: поради липса на данни от района за някои климатични характеристики са показани данни от станциите на Русе и Силистра.

Зимният период е характерен освен с продължителни студени дни и обилни снеговалежи. Съчетанието на снеговалежите с преобладаващите североизточни ветрове създава условия за снежни виелици и снегонавявания, където височината на снежните преспи понякога надхвърля 250см. Чести са и заледяванията вследствие на атмосферни аномалии. При заледяванията се създават проблеми с нормалното електрозахранване и автомобилния транспорт.

Населените места на територията на община Тутракан са 15 на брой и включват гр. Тутракан и селата: Цар Самуил, Нова Черна, Сяново, Старо село, Шуменци, Варненци, Белица, Бреница, Преславци, Царев дол, Търновци, Антимово, Пожарево и Дунавец. Административната структура на общината включва един град – Тутракан и 14 села, от които 7 кметства, 6 кметски наместничества, като селата Пожарево и Дунавец са обединени в едно кметско наместничество. По актуални данни на служба ГРАО, населението в общината по настоящ адрес е 16723 души. За периода от 2001 г. до 2010 година населението непрекъснато намалява и това води до обезлюдяване на част от селата в общината. За 2001 г. стойностите са 19152 жители, за 2002 година – 18928, за 2003 – 18586, а за 2007- 18048, а към 15.12.2012г. населението вече възлиза на 16723 души.

Естественият прираст в общината е с изключително високи отрицателни стойности. Ниската раждаемост и застаряването на населението са причините за протичането на тези процеси.

В административно–териториалните граници на общината са включени 15 населени места, от тях 14 села и административен център град Тутракан. Селищната мрежа е формирана от 1 село с население над 1500 жители, 1 село с население над 1000 души, с 500 до 1000 жители са 4 села, 8 села са с население под 500 жители. Според преброяването през 2001 г. населението в община Тутракан е било 19 306 души, а според преброяването през 2011г. е 15 374 лица. Жителите на общината намаляват. Това намаление е свързано от една страна с миграцията на част от населението, ниската раждаемост и т.н.

В рамките на общината административен център се явява гр. Тутракан с население от 9696 души. Съотношението между селско и градско население тук е 1 / 1,38 души, като част от селата са изключително слабо населени ( например с. Дунавец – 14 жители и с. Антимово – 51 души ). Урбанизираната територия в рамките на общината възлиза на 15 030 дка или 3,35% от общата площ. Това свидетелства за слаба урбанизация на територията и пространствена ограниченост на населените места.

Общината е производител предимно на суровини насочени към хранително - вкусовата промишленост. Аграрният сектор е с растениевъдно - животновъдна структура.

На територията на общината се среща голямо разнообразие от почви: алувиални, алувиално – ливадни, ливадно – блатни, торфено-блатни, черноземни. Тези почви са подходящи за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. Суховеите и недостатъчните валежи през лятото причиняват ерозия на почвата Широката отвореност на територията на общината към север е причина североизточните ветрове да отвяват снежната покривка и да нанасят поражения на посевите на територията на Тутраканската низина.

На територията на областта няма големи находища на природни богатства. Община Тутракан също е бедна на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат единствено находищата на инертните материали от р. Дунав.

Съгласно данни на НСИ земеделската земя в рамките на общината е 327898 дка, което е 73,13% от общата територия. Обработваемата земя е 258 883 дка, а горската възлиза на 74 000 дка. Експлоатацията на останалата територия е свързана с транспорта и инфраструктурата, добив на полезни изкопаеми, водни течения и водни площи, населени места и т.н (Виж Фиг. 1).