Решение № на Общински съвет Тутракан Председател на ОбС /Иван Недев


IX. ВРЕМЕ ЗА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ НА СЪСТАВНИТЕ



страница6/12
Дата17.08.2017
Размер2.22 Mb.
#28176
ТипРешение
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

IX. ВРЕМЕ ЗА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ НА СЪСТАВНИТЕ

ЧАСТИ НА ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА

Времето за готовност за реагиране на съставните части на единната спасителна система е до 3 /три/ минути след получаване на сигнал. Времето за готовност за реагиране на Специализираните сили на министерства и ведомства от областта – до 60/шестдесет/ минути след получаване на сигнал.



ПЛАН

ЗА

ЗАЩИТА ПРИ ЯДРЕНА И РАДИАЦИОННА АВАРИЯ, ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ И НЕЛЕГАЛЕН ПРЕНОС НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ

2013

І. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ ЯДРЕНА И РАДИАЦИОННА АВАРИЯ, ТРАНСГРАНИЧО ЗАМЪРСЯВАНЕ И НЕЛЕГАЛЕН ПРЕНОС НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ
Радиоактивно замърсяване в община Тутракан би могло да се получи при:

  • авария в АЕЦ “Козлодуй”, съпроводена с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда;

  • трансграничен пренос на радиоактивни вещества при авария в АЕЦ “Черна вода”, съпроводена с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда;

  • инциденти със сухопътни, плавателни и летателни транспортни средства (автомобили, ж.п. вагони, кораби, самолети), превозващи радиоактивни материали;

  • авария в други обекти с ядрени и радиоактивни материали.

Радиационната обстановка и степента на радиационния риск за населението се обуславят от следните фактори:



  • количеството (активността) и радионуклидния състав на изхвърлените в околното пространство радиоактивни вещества;

  • метеорологичните условия по време на аварията;

  • годишния сезон;

  • разстоянието до населените места;

  • характера на застрояването и плътността на заселването на населените места;

  • метеорологичните, хидрологичните и почвените характеристики на територията;

  • вида на земеделските култури;

  • водоснабдяването;

  • начина на изхранване на населението.

Може да се формира сложна радиационна обстановка при неразумно действие и поведение на населението в резултат на ниска радиохигиенна култура и липса на материално техническо осигуряване за профилактика, дезактивация и укриване в херметизирани помещения. Ефектите от въздействието на радиоактивното замърсяване могат да се окажат разнообразни, сложни, със соматични и генетични последици.

Радиоактивното замърсяване е възможно да обхване цялата територия на Община Тутракан. Нивото на повърхностното радиоактивно замърсяване на плодове и зеленчуци е възможно да достигне от 200 до 10 000 Бк./кг, на водоеми 6000 Бк/л на фуражи до 30 000 Бк/кг.

Нивото на радиационния фон е възможно да се повиши 20-30 пъти и да достигне 0.5 мR/h ( както бе измерено през май 1987 г. във Варна ).

В началото на аварията основния радионуклид формиращ дозата вътрешно облъчване ще бъде J-131 поради малкия ППР - 8.5 дни . Най силно радиотоксични хранителни продукти ще бъдат млякото и млечните продукти от тревопасни животни използващи открити пасища и фуражи. След 60-70 дни основен източник на вътрешно облъчване ще бъдат Сs-137 и Sr-90 поради неравномерното им разпределение в организма, големия период на полуразпад и трудното прогнозиране на разпределението и преразпределението в екосистемите.

Рискова група под въздействието на J-131 ще се окажат децата на възраст от 2-10 години защото тогава щитовидната жлеза използува най-много йод (J-125) за синтез на тиреоидни хормони. Рисковите групи, ще бъдат много по-силно засегнати в населени места, които не използуват йодирана сол.

Рискови групи по отношение на Sr - 90 и Cs-137 ще бъдат децата до 2-годишна възраст поради натрупване на цезий и стронций в млечните зъби, костите и мускулите.

При непълноценно минерално хранене с храна бедна на калций, ще се наруши калциево-фосфатната обмяна на децата до 15 години.


Възможни са радиационни последствия от трансграничен пренос на радиоактивни вещества при авария в АЕЦ “Черна вода”.

В зависимост от конкретните метеорологични условия в момента на аварията, на замърсяване може да се подложи различна част от територията на община Тутракан. Затова се прилагат защитните мерки в зоната за аварийно планиране при авария в АЕЦ “Черна вода”, 100 километровата зона на отговорност на област Силистра, като се има в предвид и възможното допълнително замърсяване с тритий.



А. Кратко описание на АЕЦ ” Черна вода” - Румъния, работеща с реактори тип “КАНДУ”.

АЕЦ “Черна вода” е разположена н р. Дунав, на около 60 km североизточно от територията на област Силистра.

През м. юли 1996 г. в Румъния беше въведена в експлоатация АЕЦ “Черна вода” с един реактор от тип “КАНДУ”. Това е канадски реактор и е най разпространения тип от т.н. “Реактори с тежка вода под налягане” (HWR). Съкращението “КАНДУ”, преведено от английски език, означава “Канадски деутерий и уран”.

Топлоотделящите елементи се състоят от таблетки от необогатен уран. Те са разположени хоризонтално в канали, изработени от циркониеви сплави. Тези канали са разположени в басейн, запълнен с тежка вода с ниски температури и налягане.

Характерно за този тип реактори е, че като забавител се използва тежка вода под налягане, а като топлоносител се използва обикновена, или тежка вода под налягане. Топлоотделящите елементи могат да се подменят и при работещ реактор.


Б. Възможни аварии в реактор ТИП “КАНДУ”.

При ядрена авария в реактор тип “КАНДУ” е възможно:



  • разхерметизиране на активната зона и изхвърляне на ядрено гориво в околната среда;

  • изтичане на топлоносителя и/или забавителя.

При възникване на ядрена авария с реактор от този тип ще се отделят същите изотопи, както и при авария с АЕЦ “Козлодуй”. Затова при трансграничен пренос от Румъния на територията на нашата страна се прилагат защитни мерки, описани в Националния план за действие при авария в АЕЦ “Козлодуй”. Поради това, че като забавител и топлоносител се използва тежка вода, при ядрена авария в реактор тип “КАНДУ” е възможно да се получи допълнително изхвърляне на тритий в околната среда под формата на пари. Утежняване на радиационната обстановка и допълнителни замърсявания ще се получат при валежи. В този случай основното замърсяване ще бъде във водни басейни (например р. Дунав), подпочвените води и питейните водоизточници. Затова при мониторинга на замърсяванията с радиоактивни вещества е необходимо да се следи за замърсявания с тритий.
В. Кратка характеристика на тритий (3Н) и мониторинг.

В. 1. Получаване на тритий.
Тритият (3Н) е безцветен газ, изкуствено получен изотоп на водорода, чийто ядро се състои от един протон и два неутрона. Тритият е мек бета - лъчител с енергия 18.61 keV и с период на полуразпад 12.3 години. Максималният среден пробег във въздуха на бета частиците е 0.7mm, а в кожата - 1μm. Той се съединява с кислорода на въздуха и образува оксиди (HTO) тежка вода и T2O (тритиев оксид - свръх тежка вода).

В. 2. Постъпване, натрупване и извеждане от организма.

Тритият може да постъпи в организма по дихателен път, през кожата и чрез стомашно - чревния тракт. Постъпилият в организма на човека тритий съществува в две отделни съединения - свободен HTO и органически свързан. Ефективният период на полуотделяне от организма на свободния HTO е 9,7 денонощия, а за органически свързаният - на два пъти за 30 и 450 денонощия. Независимо от начина на постъпване в организма, тритият се натрупва равномерно по органите и тъканите. Тритият се отделя от организма чрез бъбреците, белите дробове, чрез стомашно - чревният тракт, слюнчените и потните жлези и чрез млякото.


В. 3. Здравни ефекти.

Високи дози HTO предизвикват остра лъчева болест. При по-продължително постъпване на тритий в организма се наблюдават незначителни промени в кръвната картина и функциите на бъбреците. Възможно е да възникнат ракови образувания на кожата с различна локализация.


В. 4. Измерване.

Поради ниската му енергия детектирането (измерването) на трития е трудна задача и изисква висока точност и специална методика. За целта се правят анализи на разтвори (проби) с течни сцинтилатори, като разтвора (пробата) се размесва с детектора, който представлява течен сцинтилатор. Това прави анализа много скъп. В България има няколко лаборатории, които извършват анализи на съдържанието на тритий във води, растения, почви и др. проби от околната среда - лаборатория по “Радиохимия” на Химически факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, лабораторията на ИЯИЯЕ-БАН, лабораторията на МОСВ. Същите разполагат със съвременна апаратура и методика за анализ на тритий.



При ядрена авария в АЕЦ “Черна вода” проби за анализ за съдържание на тритий (3Н) ще се взимат от хранителни продукти от растителен и животински произход и от околната среда. Същите ще се изпращат за анализ в лабораториите посочени по горе.
ІІ. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ ЯДРЕНА И РАДИАЦИОННА АВАРИЯ


  • установяване възникването на инциденти и аварии и разпространението на опасни радиоактивни вещества и материали;

  • организиране на мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване за възникнала опасност и контрол при радиационното замърсяване и поддържане на необходимата за целта апаратура;

  • създаване на организация и изпълнение на мерки за радиационна защита;

  • рационално използване на силите и средствата на единната спасителна система (ЕСС);

  • създаване и поддържане на необходимия резерв от материално-технически средства за защита, включително индивидуални средства за защита (ИСЗ);

  • провеждане на комплекс от специални, санитарно-хигиенни защитни дейности;

  • оказване на първа долекарска помощ на пострадалите;

  • ограничаване, локализиране и ликвидиране на зоните на радиационно замърсяване;

  • контрол за състоянието на околната среда, хранителните продукти, водата, фуражите и селскостопанските животни за наличието на вредни вещества;

  • подготовка и поддържане в готовност на екипите от ЕСС;


ІІІ. МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ЯДРЕНА И РАДИАЦИОННА АВАРИЯ
А. Радиационна защита на населението се провежда в случаите на:

  • авария в атомна електрическа централа, свързана с изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и с потенциално опасно облъчване на населението;

  • авария в обекти, използващи или съхраняващи източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ);

  • радиационна аварийна ситуация при транспортиране на свежо или отработено ядрено гориво, радиоактивни източници и материали или радиоактивни отпадъци на територията на страната;

  • радиационна аварийна ситуация в металургичните предприятия, които преработват скрап, и местата, където се складира скрап;

  • радиационна аварийна ситуация, възникнала в друга държава, създаваща риск от трансграничен пренос на радиоактивни вещества;

  • радиационна аварийна ситуация с ИЙЛ на граничните контролно-пропускателни пунктове;

  • радиационна аварийна ситуация, свързана със злонамерено използване на ядрени и радиоактивни материали на обществени места и последващо радиоактивно замърсяване.


Б. За мястото на радиационната аварийна ситуация се набира допълнителна информация от:

  • националната автоматизирана система за контрол на радиационния гама-фон (RaMo системата) и Автоматичната система за външен радиационен контрол (АИСВРК) на "АЕЦ - Козлодуй" - ЕАД;

  • постовете за радиационно наблюдение и оповестяване на ГД ПБЗН - МВР;

  • мобилните лаборатории за радиационен мониторинг при авария и инцидент.

В. На мястото на инцидента и аварията се провежда дозиметричен контрол в определени от ръководителя на място пунктове от:

  • ОУ ПБЗН, АЯР, Националния център по радиационна и радиологична защита, РИОСВ Русе;

  • РЗИ по метода на директното отчитане или по косвен аналитичен метод;

  • Работодателят с правопоказващи дозиметри с възможност за сигнализация при достигане на прагови стойности.

Основните мерки за защита на населението при авария с възможни радиационни последствия включват:

  • своевременно уведомяване на населението и даване на съответни указания;

  • укриване на подходящи места;

  • ограничаване и контрол на достъпа в места с повишена радиационна опасност за населението;

  • използване на средства за предпазване от вдишването на радиоактивни вещества;

  • провеждане на йодна профилактика;

  • отдалечаване на безопасно разстояние от засегнатото място в резултат на аварията, което включва евакуация, временно или постоянно преселване на засегнатото население;

  • радиометрични и дозиметрични измервания за оценка на обстановката и вземане на решения от компетентните органи;

  • дезактивация на помещения, сгради и участъци, замърсени с радиоактивни вещества;

  • прилагане на специфични изисквания към радиационната хигиена на населението;

  • ограничаване на потреблението на радиоактивно замърсени хранителни продукти и фуражи, включително вода и мляко;

  • прилагане на допълнителни мерки за радиационна защита на населението, базирайки се на измервания, прогнози за развитието на аварията и оценки на възможните последствия от нея.

Мерките за радиационна защита на населението се прилагат въз основа на критериите и принципите, определени в Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария. Защитните мерки за населението се изпълняват по указания на ГД „ПБЗН”.

При възникване на авария с възможни радиационни последствия МВР чрез ГД “ПБЗН” уведомява незабавно населението чрез Националния оперативен център. Уведомяването се извършва по националните и регионалните телевизионни и радио станции, местни радиотранслационни възли, сирени, високоговорители и други начини.



ІV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДВИДЕНИТЕ МЕРКИ
Дейностите по радиационна защита се координират от ръководител на място, определен съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).

Степента на радиационна опасност от авария в АЕЦ се определя по международната скала „INES” – Приложение № 3.



Ръководителят на място организира взаимодействието и координацията между частите на ЕСС при провеждането на дейности по радиационна защита.

Ръководител на място е началникът на областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР или оправомощено от него длъжностно лице.


Ръководителят на място въз основа на данните от радиационния мониторинг и дозиметричния контрол, съгласувано с оправомощените служители на АЯР, МЗ и МЗХ взема решение за прилагане на съответна защитна мярка и разпорежда:

  • използване на ИСЗ на населението чрез:

а) организиране на пунктове за раздаване на ИСЗ;

б) уведомяване на населението за реда за осигуряване с ИСЗ;



Логистичната схема за раздаване на ИСЗ за пострадалото население е представена в Приложение № 7 .

  • укриване в защитни съоръжения или приспособени за целта помещения;

  • провеждане на йодна профилактика след решение на министъра на здравеопазването и в присъствието на представител на регионалната здравна инспекция (РЗИ);

Инструкция за йодна профилактика с използване на йодни таблетки е дадена в Приложение № 10.

  • временно извеждане или евакуация.


В района на инцидента и аварията, когато се налага временно извеждане или евакуация, екипите на ОУ ПБЗН - МВР и другите части на ЕСС:

  • определят маршрути за извеждане на хората;

  • организират обединени контролно-пропускателни пунктове/ОКПП/ за санитарна обработка и преобличане на хората и деконтаминация на транспортните средства и техниката;

  • осигуряват доставката на храна, вода, завивки и др.;

  • определят местата за настаняване.


В района на инцидента и аварията се извършва контрол за качеството на:

  • хранителните продукти в магазинната мрежа от оторизирани от РЗИ лаборатории;

  • храните и фуражите за животните от лабораториите на МЗХ, а за млечните и месните продукти – от ОД „БХ” Силистра ;

  • питейните водоизточници от „В и К” ООД Силистра чрез оторизирани лаборатории и потвърждение от РЗИ.

Ръководителят на място в района на инцидента и аварията:

  • осигурява необходимите специалисти, техника и оборудване на мястото на инцидента и авария;

  • извършва постоянен контрол на радиационната обстановка и документиране на резултатите от него;

  • създава организация за локализиране, отделяне, сортиране и безопасно опаковане на радиоактивни материали и източници;

  • осигурява укрепване и хидроизолация на участъци, замърсени с радиоактивни вещества, с цел предотвратяване на разпространението им в околната среда.


В района на инцидента и аварията се извършват дейности за намаляване и ликвидиране на последиците чрез:

  • осигуряване на подходящи места съгласувано с АЯР за безопасно временно съхранение на радиоактивните източници или материали;

  • извършване на деконтаминация на оборудването, използваната техника и мястото на инцидента и аварията;

  • ликвидиране на временните площадки за складиране на радиоактивни източници или отпадъци;

  • премахване на радиоактивно замърсения слой до нивата за освобождаване от контрол;

  • извършване на деконтаминация до норми, позволяващи пребиваване на населението;

  • извършване на окончателна оценка на радиационното състояние на мястото на инцидента и аварията.


Ръководителят на място по указания на оправомощените служители на АЯР, Изпълнителната агенция по горите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството определя организацията за извършване на деконтаминация на:

  • Замърсени територии, в т. ч. за:

а) пътища и площадки с твърди покрития;

б) местности, покрити с широколистна растителност;

в) сгради и съоръжения;


  • Третиране на радиоактивните отпадъци.


Участващите в спасителни дейности и дейности за намаляване и ликвидиране на последиците подлежат на периодичен медицински контрол по време на работа и на заключителен - след приключване на аварийната обстановка.

За оказване на помощ от силите на единната спасителна система от други области, личният им състав ще се дислоцира в прилежащите райони на отделните структури на министерствата и ведомствата в общината, определени от съответните ръководители.


Служители от дирекция „Информационно обслужване и общински услуги” към общинска администрация ще извършват координация за нуждите от храни, вода, медицински изделия, лекарствени продукти и други от първа необходимост.
РИОСВ Русе, РЗИ, ОУ „ПБЗН” провежда дозиметричен контрол в определени от ръководителя на място пунктове за състоянието на околната среда, хранителните продукти, водата, фуражите и селскостопанските животни за наличието на вредни вещества.
Осигуряване на законност и ред при обявяване на бедствие

При обявяване на бедствено положение на територията на община Тутракан длъжностното лице, отговарящо за опазване на реда и законността е началника на РУ „Полиция” гр. Тутракан.



В съответствие с чл. 52 от „Закона за защита при бедствия”, при обявено бедствено положение в неизбежно необходимия обем и продължителност може да се ограничи:

  • правото на неприкосновеност на лицата и жилищата при временно извеждане от места, в които животът или здравето на лицата са непосредствено застрашени от радиация;

  • правото на ползване на имущество поради необходимост от защита на живота, здравето и имуществото на лица или на околната среда;

  • свободата на движение и пребиваване в определена част на територията, застрашена или засегната от радиация;

  • правото да се извършва дейност, която би затруднила или възпрепятствала осъществяването на спасителните работи.

При обявено бедствено положение като необходими мерки могат да бъдат предприети:

  • временно извеждане на лица, домашни и селскостопански животни и изнасяне на имущества от определената територия;

  • забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или територии.

Изпълнението на горните действия се извършва в съответствие с чл. 7 от Закона за МВР и включва:

  • отцепване(изолиране) на района, поразен от радиация;

  • осигуряване на обществения ред и организация на движението;

  • осигуряване надзора за изпълнение на режимните мероприятия-прехрана на населението, разпределение на лекарства, опазване на обществения ред и др.;

  • осигуряване реда и безопастността при евакуация на населението и материалните ценности от района, чрез регулиране на движението по маршрутите за евакуация;

  • осигуряване на условия за въвеждане на специализираните сили на ОУ „ПБЗН” за провеждане на аварийно-спасителни дейности;

  • оказване съдействане на здравните органи за оказване на квалифицирана помощ на пострадалите;

  • извършване на действия за разкриване и задържане на разпространителите на слухове, подстрекателите на безредици, извършителите на мародерство и други престъпления;

  • организиране опазването на публичната и частна собственост в населените места, където е извършена евакуация;

  • оказване съдействие на органите на местното самоуправление по привличане на населението, транспортни и други средства, принадлежащи на фирми, организации и неюридически лица за провеждане на евакуационни и спасителни дейности;

  • провеждане на следствено-оперативни мероприятия.


Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ на територията на общината ще се осъществяват съгласно чл. 115, ал. 2 от Закона за здравето от Директора на регионалната здравна инспекция и управителя на „МБАЛ-Тутракан” като:

  • създават необходимите условия за медицинска сортировка, първична обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите;

  • формират и подготвят органи за управление и екипи за медицинска помощ;

  • осигуряват защитата на стационарно болните и медицинския персонал от външни фактори;

  • организират и осъществяват противоепидемични и хигиенни дейности и санитарен контрол в засегнатата територия от радиация;

  • формират запаси за ресурсно осигуряване на медицинските дейности;


Възстановяване и подпомагане на засегнатото население.

Заявки за сили, имущества и продукти от първа необходимост ще се изпращат до областна администрация Силистра на факс с номер 086 821 664 при дежурните в ОЦ на ОУ ПБЗН и на факс с номер 086 821 364 при дежурния по Областен съвет по сигурност.

Получените материални запаси ще се съхраняват в пригоден за целта склад.

Длъжностното лице осъществяващо координиращи дейности по законосъобразното изразходване на финансовите средства е директора на дирекция „ФСБ” при община Тутракан.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница