Райони за целенасочена подкрепа, Област Кюстендил, 2011 г

5. Райони за целенасочена подкрепа, Област Кюстендил, 2011 г.

1. 
   Нетни приходи от продажби на един жител - под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   

2. 
   Равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;
   

3. 
   Средно равнище на безработица - над 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   

4. 
   Коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   

5. 
   Гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър;
   

6. 
   Над 30 на сто от населените места нямат изградена пътна връзка с асфалтово покритие помежду си или с общинския център;
   

7. 
   Над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа;
   

8. 
   Над 30 на сто от населените места ползват питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната, или имат режим във водоснабдяването за последните три години.
   

Дефинирани по този начин последните три от критериите в Закона за регионално развитие покриват почти цялата територия на страната и не отразяват обективно състоянието на общините. Влияние оказват първите пет показаталя, които отразяват социално-икономическото състояние в общините. Първите четири са достатъчни, за да се опредлят общините с влошено състояние⁶. През 2007 година 227 общини отговарят на тези критерии, като до 2009 година те са намалели със 100 общини, а през 2011 – 80 общини в цялата страна⁷. В югозападния район промяна е настъпила само в общините, които се намират във вътрешността на страната.

Интересна е съпоставката за област Кюстендил през годините. През 2007-ма и всички общини без Бобов дол и Дупница отговарят на 5 и повече показатели. През 2009 година състоянието само на още две общини се подобрява – Кочериново и Сапарева баня. Подобрението на общото състояние на общините е малко и се дължи на икономическия подем в страната. Периферните общини са без промяна. През 2011 развитието на общините се влошава, повече дори от 2007 година.

Като цяло състоянието на област Кюстендил е едно сред най-лошите в страната. През последните две години повечето общини отговарят на четири показателя, някои от тях на шест. Това е сериозен ииндикатор, че демографското и икономическо състояние на всички общини се влошава. Единствено община Бобов дол остава стабилна и се развива по-добре от областния център.

Източник на информация: НСИ, 2011 г., НЦТР, 2013 г.

Ключова фаза на стратегическото планиране е мониторингът, който включва наблюдението, оценката и контрола на реализацията на заложените цели и изпълнението на планираните дейности в Стратегията за развитие на област Кюстендил за периода 2014-2020 г.

Наблюдението е важен инструмент за провеждането на ефективна регионална политика, тъй като неговата основна функция е да дава обратна информация за степента на реализация на целите и приоритетите, и за евентуално предотвратяване на рисковете пред изпълнението на предвидените дейности.

Обект на наблюдението са напредъкът, промените и последиците от предприеманите действия. Той може да се разглежда като непрекъснат процес на събиране, анализ и оценка на информация, необходима за управлението и вземането на решения при изпълнение на стратегията, както и за нейна бъдеща актуализация. Наблюдението и оценката на изпълнението на ОСР се осъществява на база на информацията в Годишните доклади за наблюдение на изпълнението на Общинските планове за развитие.

Органът, който координира и контролира изпълнението на областната стратегия за развитие е Регионалният съвет за развитие. Той обсъжда и съгласува Областната стратегия.

Областният управител, подпомаган от областната администрация организира изработването, обсъждането, съгласуването и актуализирането на документа, като осъществява координация и контрол върху процеса на разработването му. Той осигурява публичност и прозрачност на планирането и програмирането на регионалното развитие, следи за реализацията на ОСР и подпомага разработването на общинските планове за развитие. Областният управител внася проекта на ОСР за обсъждане и съгласуване в Регионалния съвет за развитие на Севреоизточен район и в Областния съвет за развитие - за приемане.

Областният съвет за развитие обсъжда и приема ОСР след съгласуване с Регионалния съвет за развитие, както и обсъжда и съгласува инициативите на общините; обсъжда и предлага инициативи и схеми за ресурсно осигуряване при изпълнението на ОСР, /включително за финансиране на общински проекти/ и съдейства за осигуряване на информация за изпълнението и оценката на ОСР. ОСР се приема в щестмесечен срок преди началото на периода на нейното действие.

Местните власти участват в изпълнението на ОСР чрез приемането на Общински планове за развитие и програми за реализация, като мобилизират местните финансови, човешки и организационни ресурси, включително на частния и неправителствен сектор за развитие и прилагане на инициативи с местно и надобщинско значение.

Oтговорните органи са подпомагани в дейностите по реализация на ОСР чрез активно участие в процеса на вземане на решения и чрез създаване на партньорства с регионалните и местните организации на бизнеса, образователни, здравни, социални и културни организации; инфраструктурните предприятия, неправителствените организации, гражданските сдружения и други.

Степента на реализация на ОСР, както и ефектите от нейното прилагането, се оценяват чрез провеждането на следните оценки:

• 
  Междинна оценка – извършва се не по-късно от 4 години от началото на периода на действие на ОСР и включва: оценка на първоначалните резултати от изпълнението; оценка на степента на постигане на съответните цели; оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; както и изводи и препоръки за бъдеща актуализация на документа⁸;
  
• 
  Последваща оценка – извършва се не по-късно от една година след изтичането на периода на действие на ОСР и включва: оценка на степента на постигане целите и устойчивостта на резултатите; оценка на общото въздействие; оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси; както и изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие⁹;
  
• 
  През периода на действие на ОСР могат да се извършват допълнителни тематични оценки и оценки за специфични случаи при преценка на органите за управление на регионалното развитие.
  

• 
  когато настъпят съществени промени в икономическите и социалните условия в областта;
  
• 
  при актуализация на регионалния план за развитие на Югозападен район;
  
• 
  в резултат на промени в свързаното национално законодателство или в законодателството на ЕС;
  
• 
  при съществени промени в секторните стратегии и програми, влияещи върху изпълнението на областната стратегия;
  
• 
  вследствие, резултатите от междинната или последващата оценка.
  

• 
  Индикаторите са адекватни на нуждите от развитие, и са в съответствие с политиката за регионално развитие на национално и европейско ниво. Съобразени са с индикаторите, заложени в НСРР на Република България за периода 2012-2022 г. и в Регионалния план за развитие на Югозападен район за периода 2014-2020 г. Те са в съответствие и с показателите на Националната програма за реформи, на които се базира системата за наблюдение и оценка в областта на регионалната политика и развитието на регионите в ЕС през следващия планов и програмен период и отразяват постигането на целите на Стратегия “Европа 2020”.
  
• 
  Индикаторите са реалистични и приложими по отношение на състоянието и очакваните промени в социално-икономическото развитие на областта. Те отразяват всички основни аспекти в социално-икономическото и развитие – текущи и прогнозирани. Съобразени са и нейните специфики и харектерни процеси.
  
• 
  Индикаторите отговарят на условията за ефективност и ефикасност. Отчитат и устойчивостта на ефекта от изпълнението на целите и приоритетите.
  

• 
  Мобилизиране на конкурентните предимства на област Кюстендил и ефективно използване на собствения й потенциал за развитие за постигане на икономически растеж;
  
• 
  Намаляване на диспропорциите в социалната сфера чрез развитие и реализация на човешкия капитал;
  
• 
  Укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в областта и качеството на средата в населените места за постигане на балансирано териториално развитие;
  
• 
  Политическа ангажираност и административен капацитет на институциите на местно ниво и партньорите, за провеждане на регионалната и местна политика и управление на процесите на планиране, програмиране, информационно осигуряване контрол и координация.
  

• 
  общи количествени индикатори (синтезиран пакет от макроикономически критерии и индикаторите към Стратегия “Европа 2020”), върху които се базира системата за наблюдение и оценка в областта на регионалната политика и развитието на регионите в ЕС през следващия планов и програмен период, и които отразяват постигането на целите на Стратегия “Европа 2020”.
  

За Област Кюстендил, индикаторите, които ще измерват приноса за постигането на целите на Европа 2020, са адаптирани по подходящ начин - при съобразяване със социално-икономическите условия в областта, и в съответсвие с целевата стойност към 2020 г., заложена в НСРР за Югозападен район.

• 
  В стратегическата част на документа са изведени специфични количествени индикатори, проследяващи изпълнението на приоритетите и специфични цели на ОСР на Кюстендил. Сред тях са интегрирани и онези глобални екологични индикатори, за които има измерими стойности на областно ниво.