Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие

7. Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие

• 
  Съответствие с по-високите нива на планиране – РПР и НСРР, т.е. областната стратегия е „посредникът” между ОПР и по-високите нива;
  
• 
  Съответствие с общите проблеми, потребности и потенциали на областта – сфери за междуобщински партньорства;
  
• 
  Съответствие с мерките, които финансират новите оперативни програми;
  

Визирайки действащите към 2013 г. общински планове на съставните общини на област Кюстендил - всички са адекватни на обектите си и всички съдържат смислово покритие на целите и приоритетите на старата (все още действаща) областна стратегия:

Отправна база за формулиране на заявените препоръки и стратегически насоки са действащите до 2013 г. общински планове и новата стратегия на областта:

Визия. Цели, специфични цели и мерки на Стратегията за развитие на Област Кюстендил 2014 - 2020 г. Визия: Област Кюстендил – Социално-икономическо развитие, достигащо средноевропейските показатели, базирано на балансирано използване на природните ресурси, наследство от хилядолетна история и култура, европейско териториално сътрудничество, съвременна комплексна инфраструктура, привлекателни условия за бизнес и инвестиции, хармонична социална среда за живот, труд и отдих и непрекъснато развитие на човешкия капитал, възраждащи се традиции и слава като балнеоложки център и ''Овощната градина'' на България Главна стратегическа цел: Постигане на устойчиво хармонично развитие на област Кюстендил, чрез подобрена жизнена среда и непрекъснато развитие на човешкия капитал, икономически растеж чрез въвеждане на иновации и повишаване на конкурентоспособността, подобрена инфраструктура, инвестиционна атрактивност, при съхранено природно и културно наследство. Хоризонтални приоритети: І. Насърчаване на регионалната икономика и териториално сътрудничество, насърчаване на заетостта и предприемачеството за намаляване на бедността ІІ. Полицентрично и балансирано териториално развитие и развитие на комплексната инфраструктура ІІІ. Развитие и задълбочаване на трансграничното сътрудничество ІV. Устойчиво екологосъобразно икономическо развитие в сътрудничество с трансграничните райони Главни, специфични цели и мерки Ц 1. Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, чрез развитие на конкурентоспособна диверсифицирана регионална икономика, основаваща се на “икономика на знанието” и развитие на електронното управление и човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики СЦ.1.1. Подкрепа за изграждане на местна бизнес инфраструктура и въвеждане на иновации М 1.1.1 Развитие на технологични паркове за трансфер на технологии и бизнес инкубатори М 1.1.2. Насърчаване на технологичното обновяване и развитие на иновационен капацитет М 1.1.3. Стимулиране разнообразието на регионалната икономика М 1.1.4. Подкрепа на бизнеса за подобряване условията на труд, чрез внедряване на нови технологии и работно оборудване М 1.1.5. Инфраструктурно обезпечаване на нови производствени зони за развитие на бизнес-зони и производствени предприятия М 1.1.6. Развитие на Публично-частни партньорства за решаване на приоритетни проблеми за социално-икономическо развитие М 1.1.7. Развитие на информационни системи за управление на бизнеса – маркетинг, реклама, продажби, в европейски контекст, базирани на най-новите достижения и европейски практики СЦ.1.2. Повишаване ефективността на селскостопанското производство чрез осъвременяване условията на труд и разнообразяване на селската икономика М 1.2.1. Насърчаване внедряването на нови технологии и машини М 1.2.2. Насърчаване сдружаването и кооперирането за по-голяма ефективност М 1.2.3. Насърчаване развитието на биологичното земеделието М 1.2.4. Ефективна организация за маркетинг и реклама на местното производство СЦ.1.3. Запазване и развитие на традициите в областта на овощарството, зеленчукопоизводството, животновъдството и преработвателната промишленост. М 1.3.1. Запазване и развитие на традициите в областта на овощарството М 1.3.2. Развитие производството на зеленчуци и технически култури М 1.3.3. Развитие на животновъдството М 1.3.4. Развитие на преработвателната промишленост М 1.3.5. Ефективно използване и управление на горските ресурси СЦ.1.4. Развитие на култура, балнеология, зимни спортове, нови форми на туризъм, туристически маршрути и продукти М 1.4.1. Валоризиране на обектите на културно-историческото наследство – възстановяване, опазване, експониране, оборудване, анимиране; М 1.4.2. Възстановяване на балнеологията в Кюстендил и Сапарева баня и превръщането им в регионални лечебни и СПА центрове; М 1.4.3. Развитие на планински туризъм и зимни спортове в Рила планина – Сапарева баня/ Паничище – в. Кабул; Дупница и планина Осогово М 1.4.4. Развитие на алтернативния туризъм – аква парк ''Струма'', мото писти, ловен и риболовен туризъм, селски туризъм и др. М 1.4.5. Укрепване на културните институции и инфраструктурната им обезпеченост – Регионален исторически музей Кюстендил, Художествена галевия ''Владимир Димитров Майстора'', Регионална библиотека ''Емануил Попдимитров'' М 1.4.6. Формиране и маркетинг на регионални туристически продукти; М 1.4.7. Популяризиране на природното и културно наследство и утвърждаване на културния и поклонническия туризъм в областта СЦ.1.5. Непрекъснато развитие на човешкия потенциал, чрез обучения и повишаване на професионалната квалификация М 1.5.1. Развитие на професионалното образование в съответствие с потребностите на бизнеса в региона. М 1.5.2. Непрекъснато повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на работещите М 1.5.3. Прилагане на комплексни мерки за рязко ограничаване на ранното отпадане от училище М 1.5.4. Разработване и прилагане на програми за професионална квалификация на рискови социални и етнически групи СЦ.1.6. Прилагане на устойчиви политики за социално включване на хора в неравностойно положение, включително маргинализирани етнически малцинствени групи М 1.6.1. Устойчиво преструктуриране на социалните институции и създаване на съвременни модели на социални услуги за деца и възрастни в неравностойно положение. М 1.6.2. Подобряване на достъпа до публични услуги на хора с увреждания. М 1.6.3. Подкрепа на НПО сектора в работата им с хора в неравностойно положение, включително маргинализирани етнически малцинствени групи М 1.6.4. Мерки за насърчаване на заетост и самонаемане на хора в неравностойно положение. СЦ.1.7. Равномерно развитие на инфраструктурата на здравеопазването М 1.7.1 Прилагане на здравни програми за социално слаби лица в неравностойно положение и здравно неосигурени хора М 1.7.2 Оптимизиране на здравните центрове и осигуряване на съвременно технологично оборудване М 1.7.2 Внедряване на иновационни телекомуникационни технологии за нуждите на Здравеопазването СЦ.1.8. Развитие на образователната инфраструктура. М 1.8.1. Оптимизиране на професионалното образование, съгласно нуждите на бизнеса и секторите на икономика в региона М 1.8.2. Разкриване на висши училища/ филиали и свързана инфраструктура М 1.8.3. Стимулиране на партньорства и сътрудничество между гимназиални училища, висши училища и бизнес. Ц 2. Балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване на техническата инфраструктура и свързаността в областта и качеството на средата в населените места СЦ 2.1. Подобряване качеството на градската среда и достъпността на административната инфраструктура М 2.2.1. Изготвяне и изпълнение на проекти за рехабилитация на пешеходните зони, достъпност за хора с увреждания и градските зелени системи М 2.2.2. Подобряване достъпността до административните и обществени сгради за хора с увреждания включително осигуряване на паркоместа. Привеждане на елементите на градския дизайн съобразно нормативите за хора с увреждания. М 2.2.3. Развитие на селищни и извън селищни мрежи от велоалеи М 2.2.4. Поддържане и обновяване на зелените зони в селищната среда , осигуряващи дневен отдих, условия за детски игри и забавления и по-добър микроклимат СЦ 2.2. Подобряване на социалната инфраструктура – образование и наука, култура, здравеопазване и енергийната ефективност М 2.2.1. Реновиране и съвременно технологично/ учебно оборудване на училищата, М 2.2.2. Реконструкция на сградите на Регионален исторически музей Кюстендил, М 2.2.3. Доизграждане на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ Кюстендил М2.2.4. Изграждане на нова Регионална библиотека и електронна мрежа между библиотеките в областта М 2.2.3. Осигуряване на достъп до медицинска помощ на хората, живеещи в малките населени места М 2.2.4. Прилагане мерки за енергийна ефективност на социалните сгради – култура, образование, здравеопазване СЦ 2.3. Подобряване качеството на живот в селските райони. М 2.2.1. Непрекъснато подобряване на елементите на техническата инфраструктурата, селищната среда и благоустройство М 2.2.2. Прилагане на екологосъобразни технологии и производства, за постигане на ускорено икономическо развитие М 2.2.3. Повишаване привлекателността на селските райони за инвестиции, труд и живот, чрез административни мерки на местно ниво СЦ 2.4. Урбанизация и развитие на нови устройствени зони за разрешаване на задълбочените проблеми в квартали, населени предимно от етнически ромски малцинства М 2.4.1. Определяне на терени в близост до гр. Кюстендил и гр. Дупница, за проучване, устройствено планиране и разработка на инвестиционни проекти за нови жилищни зони, предназначени за социални групи в крайна бедност, вкл. от етнически ромски малцинства М 2.4.2. Разработка на модели за включване на представителите от крайно бедни и малцинствени групи, в разрешаване на жилищни и социални проблеми, чрез активно участие с труд и създаване на заетост СЦ 2.5. Възстановяване и обновяване на селищни райони и насърчаване на частните инвестиции за подобряване на жилищната среда, средата за обществени услуги и производствената среда М 2.5.1. Реализация на инвестиционни проекти за изпълнение на ИПГВР – социални/жилищни зони М 2.5.2. Реализация на инвестиционни проекти за изпълнение на ИПГВР – обществени зони и услуги М 2.5.3 Реализация на инвестиционни проекти за изпълнение на ИПГВР – производствени зони СЦ 2.6. Комплексно планиране и устройство на територията М 2.6.1. Изработка на кадастрални карти /съгл. ЗКИР/ и регионални/областни концепции и схеми за пространствено развитие и общи устройствени планове /съгл. ЗУТ/ М 2.6.2. Изработване на Общи градоустройствени планове за общинските центрове в Област Кюстендил М 2.6.3. Изработка на специализирани схеми, общи и подробни устройствени планове, включително за територии със специален статут по Закон за културното наследство и защитени територии, съгласно Закона за защитени територии, Натура2000 и т.н. М 2.6.4. Изготвяне и прилагане на стратегически план за жилищна политика на рискови социални групи в област Кюстендил СЦ 2.7. Развитие на транспортна инфраструктура М 2.7.1. Рехабилитация на автомобилните пътища – транснационални/магистрали, национални – I-ви, II-ри, III-ти клас М 2.7.2. Модернизиране и развитие на железопътната мрежа М 2.7.3. Изграждане и модернизиране на транспортните терминали и комплексно транспортно информационно обслужване СЦ 2.8. Развитие на Ви К – системи М 2.8.1. Рехабилитация и изграждане на водохващания и довеждащи проводи М 2.8.2. Рехабилитация и изграждане на водопроводна мрежа и изграждане/ реконструкция на ПСПВ М 2.8.3. Рехабилитация и изграждане на канализационна мрежа и довеждане до ПСОВ М 2.8.4. Утвърждаване на областната ВиК асоциация като институция за правилното прилагане на стратегията за развитие на ВиК- сектора в областта СЦ.2.9. Развитие на енергийна инфраструктура М 2.9.1. Подобряване качеството на услугите М 2.9.2. Разширяване на мрежите за пренос на газ и газоразпределение М 2.9.3. Повишаване на ефективността на централите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници СЦ 2.10. Възстановяване и развитие на хидромелиоративните системи М 2.10.1. Реконструкция и възстановяване на системите за напояване М 2.10.2. Подкрепа на стопаните за изграждане на локални напоителни мрежи СЦ.2.11. Развитие на съобщителната система - цифровизация. М 2.11.1 Развитие на информационно-технологичните системи и широколентов достъп до интернет М 2.11.2. Развитие на електронното управление и електронни услуги Ц 3. Развитие на Европейското териториално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване СЦ 3.1. Развитие на транс-граничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии в различните аспекти на социално икономическия живот; изграждане на „малка“ трансгранична инфраструктура М 3.1.1 Укрепване сътрудничеството в трансграничния регион България - Македония М 3.1.2. Укрепване сътрудничеството в трансграничния регион България - Сърбия М 3.1.3. Изграждане на „малка“ трансгранична инфраструктура СЦ 3.2. Развитие на интер-регионалното сътрудничество М 3.2.1. Развитие на устойчиви партньорства с европейски структури, в областта на промишленост и иновации М 3.2.1. Развитие на устойчиви партньорства с европейски структури в сферата на културата СЦ 3.3. Развитие на транс-националното сътрудничество М 3.3.1. Отваряне на обществените институциите, бизнеса и граждански организации за широко партньорско сътрудничество, изучаване и въвеждане на добри европейски и световни практики Ц 4. Запазване и подобряване качествата на околната среда чрез интегриране на глобалните екологични цели и развитие на екологичната инфраструктура СЦ 4.1. Превенция на климатичните промени чрез подкрепа за преминаване към нисковъглеродна икономика и интелигентна мобилност М 4.1.1. Подкрепа за въвеждане на нови технологии и оборудване, с минимизиране на вредни емисии и отпадъци М 4.1.2. Подкрепа на мерки, насочени към опазване на околната среда, превенция и сигнализация, чрез използване на съвременни информационни технологии и интелигентна мобилност СЦ 4.2. Адаптация към последиците от климатичните промени и възстановяване на нарушени терени М 4.2.1. Прилагане на мерки за преодоляване на негативните последици от климатичните промени и промяна в природните екосистеми – пожари, наводнения, свлачища, земетресения и др. М 4.2.2. Мерки за аварийно възстановяне на регионалната и общинска инфраструктура М 4.2.3. Изпълнение на проекти за възстановяване екологичното равновесие на нарушени терени и рекултивация - в с. Гюешево, с. Преколница, поречието на р. Джерман, терените на Мини Бобов дол и др. СЦ 4.3. Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежата и на пречиствателните станции за отпадни води М 4.3.1. Реконструкция и изграждане на ПСОВ, довеждащи канализационни колектори до ПСОВ СЦ 4.4. Изграждане на регионални системи за управление на отпадъци М 4.4.1. Изграждане на регионални системи за управление на ТБО и третиране на неопасни отпадъци за територията на всички общини М 4.4.2. Ликвидиране на съществуващи и недопускане формирането на нераглементирани сметища на територията на всички общини от област Кюсдтендил и рекултивацията им М 4.4.3. Ликвидиране на складове за пестициди и рекултивация М 4.4.4. Изграждане на система за сепариране, компостиране и компактиране на неопасни отпадъци

Препоръки към общинските планове

Анализирайки действащите към 2013 г. общински планове на съставните общини на област Кюстендил се установява, че те са в съответствие и смислово покритие с целите и приоритетите на областната стратегия за периода 2005-2015г.

В общинските планове за периода 2014-2020г., следва да се постигне подобна висока степен на съответствие. Настоящата областна стратегия е продукт на еволюционно развитие и надстрояване на старата. Подобни еволюционни промени следва да продължат във вече утвърдените приоритетни насоки и на общинските планове – икономика, инфраструктури, качество на живот, социален сервиз, институционален капацитет.

И така, в резултат на съгласувателния диалог между областта и съставните й общини през настоящия планов период, актуалните общински планове съдържат смислови интерпретации на областната стратегия. За това новите общински планове следва да продължат процеса на еволюционното си развитие чрез надграждане, без да се стремят към радикални структурни промени.

Това, което липсва в досегашните общински планове, е ясно означените сфери за междуобщинско сътрудничество и съответните мерки за реализация. Посланието на настоящата областна стратегия е, че потенциалът на общността, останал неоползотворен в най-висока степен, е туристическият. Общините не могат да го реализират поотделно.

Необходими са партньорства за създаването, маркетирането и реализацията на регионални туристически продукти. Подобно послание се отправя и в сферата на биологичното земеделие и животновъдството. Самостоятелното опериране на отделни стопанства се доказа като губещо в пазарна среда с увеличаваща се конкуренция и рискове.

Това са само две от сферите с потенциал за осезателно развитие и принос към намаляване на вътрешно-областните неравенства. Друга сфера за партньорство (между областния център и малките общини) е обединяване на усилията за по-широк достъп до средства от новите оперативни програми и други финансови източници. Затова по приоритет/цел „административен капацитет” следва да продължат усилията за повишаването му, както и за формиране на партньорства. Подобни сътрудничества ще осигурят повече привлечени ресурси за генериране на проектни идеи, за инвестиционно проектиране, за създаване на конкурентни апликации и като краен резултат – по-висока успеваемост в реализацията на новото поколение общински планове.

От края на 2012 г. е приета Национална концепция за пространствено развитие. Най-общо, тя задава модел за полицентрично развитие на селищната мрежа и платформата за пространствената координация на секторните политики. Всяка от общините следва да интерпретира и доразвие на свое ниво насоките за развитие на селищната си мрежа, на проблемите за достъпността на населените места, идентифициране на локализациите за растеж и генериране на заетост.

България пое своите ангажименти по реализиране на целите на стратегия „Европа 2020”. Националните ангажименти вече получиха съответни параметри на регионално и областно ниво. В зависимост от спецификата и потенциала си, всяка от съставните общини на област Кюстендил следва да самоопредели конкретни целеви величини по петте цели на „Европа 2020”.

Обща политическа рамка, която следва да се интерпретира на местно ниво, е подходът към глобалните екологични проблеми. Посланието за развитие на нисковъглеродна местна икономика, енергийна ефективност, разнообразяване на енергийните източници, намаляването на климатичната уязвимост (рисковете от наводнения, засушавания, бури и др. природни бедствия), също следва да намерят отражение в новите общински планове.

Подробни общи указания по съдържанието на новите общински планове са дадени в Методическите указания на МРРБ:

• 
  Целите и приоритетите на ОПР могат да обхващат само тези цели и приоритети от ОСР, които имат пряко отношение към развитието на общината и кореспондират с местната специфика и идентифицирани потребности. Възможно е няколко цели/приоритети от ОПР да бъдат адреани към една цел/приоритет на ОСР.
  
• 
  ОПР следва да бъдат разработени в съответствие със стратегическите документи в ЕС¹²., както и с предвижданията на националните документи – Национална стратегия за регионално развитие, Национална концепция за пространствено развитие, Национална програма за развитие на България, Договор за партньорство 2014-2020 (все още в проект), секторни планови документи. Акцентът трябва да се постави върху специфичните предимства на съответната община и целите, по които тя може да осигури осезателен принос;
  
• 
  Развитието на информационното общество е хоризонтален приоритет за България. Процесът на децентрализация на управлението поставя нови предизвикателства, свързани с използване на информационните технологии за повишаване конкурентоспособността на общините в т.ч. и по отношение предоставянето на административни услуги. Уместно е да се предвидят мерки и дейности, свързани с развитието на електронното съдържание – интегрирани електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, уеб-базирани форуми за обществени обсъждания и др. В ОПР е необходимо да се идентифицират нуждите и възможностите за реализиране на ИКТ мерки и проекти, включително свързаните с придобиване и повишаване на ИТ уменията и електронното участие, изграждане на инфраструктура за високоскоростен интернет, изграждане на системи за видео наблюдение, използване на системи за контрол и управление на трафика и др.
  
• 
  Устойчивото развитие също е хоризонтален приоритет на европейско ниво, като акцент е интегрирането на глобалните екологични проблеми в процеса на стратегическо планиране на местното развитие – последици от промените в климата, опазване на биоразнообразието, борба с ерозията на почвите и устойчивото използване на земите, запазване и укрепване на предимствата на ландшафта, насърчаване разработването и използването на „чиста енергия” и др.;
  
• 
  Ключов момент, който също трябва да се има в предвид при разработването на ОПР са мерките, свързани със стимулиране на енергийната ефективност, гарантиране на енергопотреблението и диверсифициране на енергийните източници на местно ниво;
  
• 
  Съвременните проблеми на развитието като равните възможности, проблемите на околната среда и свързаните с тях климатични промени, загубите на биоразнообразие, замърсяването, не спазват административни граници и изискват сътрудничество за постигане на ефективни решения. Местната политика за развитие трябва да отчете тези реалности и в този контекст да се търси развитие на сътрудничество между съседни общини. Така ще бъдат идентифицирани проблеми за разработване на междуобщински екологични проекти;
  
• 
  Финансовите ресурси следва да бъдат обвързани с най-важните потребности на общината, така че да доведат до значителен ефект. Освен традиционните източници на финансиране – бюджет, оперативни програми, международни донори, трябва да се търсят възможности за реализация на проекти чрез публично-частно партньорства. Този начин на финансиране позволява да бъде използван и опита на квалифицирани експерти от частния бизнес и НПО.