- Царството на Бога се взима насила

9 - Кръщение с ДЪРЗОСТ

А те като гледаха дързостта на Петра и Йоана - и бяха вече забелязали, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се, и познаха, че са били с Исус.

Друг един превод предава този пасаж по следния начин:

Когато съвета видя дързостта на Петър и Йоан, и можа да разбере, че те очевидно бяха необразовани непрофесионалисти, бяха изумени и осъзнаха какво е направило за тях времето им с Исус.

Съвета се състоеше от Юдейските лидери, които бяха казали, че не харесват това, което правели Исусовите ученици. Църквата току-що се беше появила, както е записано във втората глава на Деяния; в третата глава Петър и Йоан отиваха към храма да се молят. Имаше един човек, който за дълги години бил поставян до красната врата, и когато тези двамата се приближили до молитвения дом те го чули, като просел пари. Библията ни казва че те го погледнали и казали: "Сребро и злато аз нямам, но каквото имам това ти давам". Какво му дали те? Словото казва, че те го хванали за дясната ръка и в името на Исус изцелили краката му така че той подскачал, танцувал и ходел като по чудо. Вестта за това, какво направили тези двама ученици на Назарянина, достигнала до всички в Ерусалим. След това, дошло гонението! Нека да ви уверя, колкото по-силни ставате с Бога, толкова повече гонение силите на мрака ще подигнат против вас.

Исус казва: Блажени сте когато ви гонят поради Моето име.

Това показва, че колкото повече гонение имаме толкова повече благословения получаваме от Всемогъщия Бог, а благословението е по-добро от гонението!

Исус ни е казал, че когато даваме за благовестието, Той би ни благословил стократно - с домове, ниви, материални неща - но заедно с благословенията идва и гонението. Исус казва: В този свят ще имате гонения!

Това ми казва, че аз не мога да ги избегна. Ако вършиш нещо, което си струва труда в твоя живот, винаги ще има хора, които ще са критични към теб и ще говорят всякакъв вид лоши неща срещу теб. Обаче, Исус продължава като казва: Дерзайте, аз победих света.

Ако ние сме част от Неговото Царство, Неговото семейство, ние сме също и част от тази побеждаваща сила. Йоан и Петър бяха заплашени защото бяха дързостни, водачите се бояха от популярността им между хората, бояха се от силата, която тази популярност им даваше. Те откриха, че тези двамата бяха необразовани човеци, непрофесионалисти, но бяха изумени, осъзнавайки, че престоят с Исус се оказва нещо много важно за живота на Петър и Йоан. Хора, които допускат кръщението с дързост, което Господ желае да им даде, ще имат същите отзиви казани за тях: Те са били с тази група на Исус!

В края на четвърта глава от Деянията се появява един много важен феномен. Погледнете края на тази глава. Църквата започва да се моли, защото проповедниците губят от дързостта си.

И сега Господи, погледни на техните заплашвания. В нашето общество рядко можем да видим някой духовник хвърлен в затвора, тъй като имаме свобода на словото. Обаче, Сатана заплашва служението на Словото в тази страна, която заплашва служителите. Когато "Чикагските Бикове " отиват в Понтиак, за да играят с отбора на Детройт, 70 000 и повече места са всички запълнени с фенове, които ободряват своя отбор и освиркват "Биковете". Когато местата се сменят и Детройтските каквито и да са, дойдат да играят на стадиона в Чикаго имащ само 1.8 000 места, които да се заемат от Чикагските фенове, за да ободряват своя отбор. Много психологически силно нещо в мозъка е да чуеш освиркванията на толкова много хора. Единият отбор може да е по-добър от другия, но поради това, че феновете подтикват своя отбор,адреналина се увеличава и те мистериозно побеждават.

Сега ще ви предам слово от Господа. Ние живеем в един свят, в който позициите са заети от управниците на мрака. Това не е нашето игрище. Ние не получаваме овации, когато се случи чудо. Не получаваме кръгове от ентусиазирани аплодисменти, когато църквата е пълна. Всичко, което получаваме, са заплахи. Ако имате духовни уши, ще можете да чуете освиркванията всеки път, когато някой предава живота си на Господа. В това игрище ние сме в малцинството.

Има един венец на праведност приготвен за нас, един ден ще ни бъде заплатено за всички добри резултати, които сме отбелязали в този живот. Единственият начин, по който можем да победим е като насърчаваме сами себе си да бъдем ДЪРЗОСТНИ в Господа. И тъй, църквата се молеше:

Господи, дай на твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост.

Може би смятате, че се нуждаем от повече чудеса. Молили ли сте се тази седмица за вашия лидер да бъде толкова дързостен, че да протегне ръката си и да изцелява? Събранията в църквите днес са пълни. Социализиране - осъществяване на контакти - ето затова много хора ходят на църква днес. Често пъти църквата не може да бъде място, в което хората да влязат и да кажат: "О, Боже,

Нека Твоя помазаник бъде дързостен да говори Словото, да протяга ръка да изцелява и нека има чудеса и знамения." Какво означава дързост? Означава смел, готов да посрещне опасността, храбър, безстрашен. Нека само някой влезе в дома ти и да се опита да нарани твоето малко дете. Може да си 1,50 м, а той да е 2,50 м, фигура Рамбо отгоре на това, обаче, когато докосне детето ти, ставаш пълен с дързост и го предизвикваш "Хей, ела да се разправя с теб!".

Църквата от Деяния казваше: Господи, дай на слугите си дързост в първата част от тази глава, света беше изумен пред тяхната дързост, което ми показва, че докато сме на този свят, някой добре се е молил за проповедника, за лидерите. Преди известно време списанието ПАРАД (РАКАОЕ) публикува статия, която описва как духовниците от всякакви вероизповедания спират работа на цели дузини, защото те са тези, които набират средствата, главният ободрител, религиозният предприемач, и те просто изпушват, излизат от строя, изморяват се физически. Браковете им се разбиват, те са обезсърчени. Темата като че ли е: "Кой ще изцери церителите?".

Преди всичко трябва да осъзнаете, че когато Божий човек влезе в живота ви, той е помазан, той е бил призван от Бога, Неговото управление не е демократично. То е теократично, суверено устроено и прилагано от Бог, Господаря на творението. Човекът на Бога е бил въведен от небето в твоето пространство, за да ръководи теб и твоята църква, да те изгражда и укрепява. Ти никога не ще се укрепиш чрез Божието слово, докато някой Негов служител не го изговори ДЪРЗОСТНО. Нуждаеш се от Божия човек, който да се изправи дързостно и да каже: "В името на Исус, ревността и завистта трябва да си отидат." Има нужда някой да каже: "Дръж на брака си. Разводът не е отговор." Трябва да имаш някой да каже: "Нека съборим царството на мрака. Нека да доведем пласьорите на наркотици или до олтара или извън града!" Нека бъдем дързостни в силата на евангелието за Исус Христос.

Ти като слушател и вярващ, си заинтересуван от хора, които имат дързост. От къде идва дързостта, която този проповедник изявява? Тя идва с ръкополагането чрез силата на Бога; това е, което се случи един ден, когато застанах пред Бога и казах: "Ще приема това мое призвание." На този ден имаше мъже презвитери, които положиха ръцете си на мен. Аз бях само на осемнадесет. Бог е същия и днес, както и вчера. Бог избира хората днес по същия начин, както правеше това и във времето когато Павел положи ръцете си на Тимотей и каза: 2 Тимотей 1:6

По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

Никой не е гласувал за моето служение, никой не ми е казвал ти трябва да направиш това или онова, или пък другото, за да станеш служител на Бога. Аз приех призванието си директно от Всемогъщия Бог! Факт е  че то беше основано по същия начин, както и служението на Тимотей - чрез полагане на ръце - че Бог прие моя принос, сложи върху мен една мантия на помазание, която никой човек никога не ще може да отнеме и която аз никога не ще мога да подмина безмълвно. Дарбите и призванията от Бога са неотменими.

Трябва да направим главен приоритет издигането на нашите лидери. Трябва да се молим за падналия, трябва, като църковно тяло да изцерим церителя. Духът на дързост липсва на много пастори в наше време. Достигнали са до точка на изтощение, те са отслабнали в ум както и по дух. Галатяните 6:9 ни напомня:

Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.

Речникът на Уебстър ни дава определението за немощен: да расте обезсърчението. Растежът е процес, то е нещо, което не се случва за една нощ. Да расте означава да се разширява, да цъфти или да се удължава. Когато семето на обезсърчение е посято в ума на някой - макар това да е негативно семе то няма да расте, ако не е подхранвано, както бива хранено? Вероятно, някой пастор чувства силно Бог да му говори, че църквата се нуждае от програма за разширяване, може би нова аудитория. Необходима е негативната реакция само на един, такъв като - "Наистина ли мислиш, че това е толкова добра идея?" и семето на обезсърчението е здраво посято. Отклика на всички останали членове от църковното тяло или ще подхрани обезсърчаването  докато то порасне в лоза, която да заглуши виждането, или ще освободи духа на дързост, който да задуши семето на обезсърчението преди то да има възможността да бъде нахранено. "Изнемощял" е определено също и като " липса на сила или загуба на храброст". То също така означава и "лишаване от смелост". Ако смелост означава, че някой е храбър, безстрашен то тогава изнемощяването е нещо, напълно противоположно. Писателя на Евреите ни насърчава:

Подвизавай се в доброто войнстване на вярата... пускай се към прицелната точка за наградата на призванието отгоре...

Обаче, кой ще иска да се бори, след като чувства, че изнемощява? Аз съм убеден, че никой не би искал. Това е една много убедителна причина, поради която вярващите трябва да се събират заедно в едно сърце и ум, да се обединяват в един дух, да се молят здравата за дързост, която да бъде дадена на техните лидери. С такъв вид единство между водач и последователи, отговорността е разделена правилно; и никой от тях няма да изнемощее под товара.

Евреи 4:16

За това, нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благост, която да помага благовременно.

Не е ли интересно това, че когато ние вярващите стигнем до отчаяние, забравяме къде сме и кои сме; тогава допускаме дързостта дадена ни от Бога да се изяви?!! Идването с дързост пред престола на благодатта е за да те освободи от греха, да те освободи от вината и да те измъкне изпод товара на осъждението, с който Сатана обича да ни товари. Престола на благодатта е хранилище за всички от което се нуждаем за каквато и да е ситуация, в която се намерим. Всичко, което се изисква е само малко дързост, за да го поискаме. Исая 48:28-31:

Господ Бог е вечен. Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните... Ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.
Защо ще се издигат? Как могат да ходят и да не отслабнат? Защото са отишли дързостно при престола на благодатта!

2 Коринтяни 4:1

За туй, като имаме това служение както, и придобихме милост, не се обезсърчаваме (не отпадаме)

Ние имаме това служение, вярващите имат това служение, както и пасторите имат това служение. Изнемощяването трябва да спре; милостта и благодатта нетърпеливо очакват твоето пристигане в тронната зала. Съществува само една задръжка: липса на вяра. Вярата МОЖЕ да бъде задействана двадесет и четири часа в денонощието, също както електричеството. Обаче, докато не включим прекъсвача, който активира осветлението или отоплението, твоят дом ще си остане тъмен и студен. Докато твоята вяра не стане достатъчно силна, за да можеш да залюлееш вратата на тронната зала да се отвори широко, ти никога няма да получиш отговор от Бога на твоите молитви. Затова, ела дързостно пред престола на благодат, за да придобиеш милост и благодат във време на нужда.

Библията казва, че радостта в Господа е нашата сила. Радостта представлява противоположното на слабостта или изнемощяването. Без разлика на обстоятелствата, които преминаваш, никой от нас все още не е вкусил горчивата чаша на кръста. Знаеш ли как Библията казва, че Исус понесе кръста? Той го прие с РАДОСТ и тръгна към него. Радостта е най-близкото сродно с дързостта. Ако ти имаш радост, дързостта няма да изостане далеч.

Как радостта отговаря на заплахите? Или на самотата? Как радостта отговаря на обезсърчението или на духа, който ще ни натовари до точката на изнемощяването? Радостта има един единствен отговор за всички; смях! Ето защо и Исус положи радост пред Себе Си, за да може да претърпи кръста, неговото физическо тяло беше в големи болки, но Духът Му се смееше през цялото време до гроба, знаейки добре изненадата, която имаше приготвена, за смъртта. Неговият Дух трябва да е тържествувал, когато гроба загуби победата си и смъртта изгуби своето жило. А на всичко отгоре, Сатана беше прогласил победата си! Но познайте кой се смя последен ?!

Когато позволим на себе си да бъдем напълно кръстени, напълно потопени в духа на дързост, Сатана ще трябва да махне мръсните си ръце от живота ни. Духът на дързост, който ни позволява да се доближим до престола на благодат за милост и прошка, ни прави също да бъдем и лъвове заради евангелието. Ние нахлуваме в територията, която дявола е предявил за негова собствена и я превземаме за Божието Царство, за Царството на правдата.

За някои от вас, думите на тази книга са паднали на плодородна почва и са пуснали корен в сърцето ви. На вас, аз бих казал: Ако сте решили да живеете живот на дързост, бъдете готови да се биете с нейните врагове. Винаги ще има война, която да се води срещу страх, несигурност, притеснение и скрити грехове. Но вашата увереност в Словото на Бога и в това, което Той казва за Неговите деца, трябва да ви дава сила за да се протегнете и да вземете и облечете ДЪРЗОСТТА, за да се приготвите за битката.

Последната битка за душите от този свят започва да се подготвя зад кулисите. Тя скоро ще започне и ще избухне на открито, а когато това стане, ние знаем, че страната, която се колебае ще загуби. Слава на Бога за кръвта на Исус, вече пролята, която ни осигурява победа.

Молете се, та когато първата тръба затръби да ви намери в армията на Господа на силите, уравновесени с Духа на Дързост!