- Радост в Божията чакалня

11 - Радост в Божията чакалня

Бог вижда и разбира това, което ние не виждаме и не разбираме. Той иска да Му се доверим, не да живеем в светско мислене и да се ядосваме, когато нещата не винаги стават според нашия план.

Без изобилно доверие в Бога, никога няма да преживеем радост и наслада. Ние си имаме идеи как и кога нещата ще се случват. Не само че Бог има предопределен план за живота ни, но Той е определил и перфектното време за всеки етап. Псалм 31:15 казва, че времената ни са в Неговите ръце. Да се борим и противим на Божието време е като да се борим и противим на Неговата воля.

Много често ние се проваляме в осъзнаването, че да сме извън Божието време е същото като да сме извън Божията воля. Може и да знаем какво Бог иска да вършим, но не и кога да го направим.

Същото важи и за нас доста често. Докато чакаме да дойде проявлението - чакаме пробива - не винаги е лесно да се насладим на времето, прекарано в чакалнята.

Само щом Бог ни говори или ни покаже нещо, сме изпълнени с него. Все едно сме "бременни" с това, което Бог е казал. Той е посял семе в нас; затова трябва да влезем във време на подготовка. В това време се приготвяме да се справим с това, което Бог ни е обещал да ни даде.

Точно както раждането на едно дете. Първо се посажда семето в утробата, после идват девет месеца чакане и едва след това се ражда детето. През тези девет месеца се случват много неща. Тялото на жената се променя, за да я подготви за раждането. Семето расте и съзрява. Родителите подготвят разни неща за идването на бебето. Събират необходимото им, за да се грижат за детето.

Точно както случващите се в тялото на жената невидими промени, така и в духовния свят има голямо раздвижване по отношение на онова, което Бог ни е обещал. Само защото не можем да видим или усетим това, което става, не означава, че то не се случва. Бог върши някои от най-добрите си дела тайно и след това с наслада изненадва децата Си.
Исмаил не е Исаак
"А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя."

Битие 16:1-2
На Авраам и Сара им омръзва да чакат. Били изтощени и започват да се чудят дали все пак не могат да направят нещо, за да помогнат обещанието да се задвижи по-бързичко. В Битие 16:1-2 четем че Сарая (наречена после Сара), жената на Аврам, имала идея да даде прислужницата си на съпруга си, за да преспи с нея. Тя може би е смятала, че това ще е Божият начин да им даде обещаното дете. На нея й се е струвало, че Бог няма да направи нищо, затова тя трябва да направи нещо.

Това да ви звучи познато? През време на очакване някога да ви е хрумвала блестящата идея да се правите на "Свети Дух Младши"?

Аврам послушал Сарая, направил това, което тя искала и в резултат се родило дете, наречено Исмаил. Но не Исмаил бил обещаното дете.

Исмаил бил на четиринадесет, когато Исаак, обещаното дете, най-сетне се родил. Може би е отнело повечко време, отколкото първоначално планираното, защото веднъж като родим "Исмаил" в живота си, после трябва да си понасяме последиците. Аз винаги казвам, че щом като веднъж сме се сдобили с Исмаил, после трябва да му сменяме пелените и да се грижим за него.

Ние искаме да си вършим нашите неща и да оставяме Бог да оправя кашата. Но преди години Той ми показа, че за това, което сме си родили по плът, Той не е длъжен да се грижи или да го плаща.

Исмаил никога не може да ни донесе радост. Можем да го обичаме, защото ние обичаме плодовете на труда си. Това, за което се борим или с усилия раждаме, обикновено означава много за нас, но това не означава, че то има вродената способност да ни носи наслада в живота.

Има много нервни хора без радост в живота си, които се захващат с големи неща. Бог не казва, че не можем да строим, но псалмистът е казал: "Ако Бог не съгради дома, напразно се трудят зидарите" (Псалм 127:1).

Невероятно стресиращо и изнервящо е да се трудим и да работим, да видим ясни знаци на успеха, и въпреки това да не можем да му се насладим. Можем да градим, но ако трудът ни не е в Господа, тогава е напразен (безполезен).

Много хора прекарват целия си живот в изкачване по стълбицата на успеха и когато стигнат на върха, осъзнават, че стълбата им е била подпряна на погрешна сграда. Аз не искам да става това с живота ми и съм сигурна, че и вие не бихте искали подобно нещо.

Жизнено важно е да осъзнаем, че към каквото Бог ни призове, Той ще ни даде и наслада от него. Бог не ни е призовал към взаимоотношения с Него, за да се чувстваме нещастни. Напротив, Той ни носи праведност, мир и радост (Римляни 14:17).

Много хора нямат радост от руда си, но не така трябва да е с водените от Духа деца на Бога. Да се насладиш от труда си е дар от Бога (Еклесиаст 5:19). Насладата сама по себе си е дар от Бога, както и голямо благословение. Имах позиция и предмети, но без радост - това повече не го искам.
Насладата е дар от Бога
"Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му. И на който човек е дал Бог богатство и имот и му е дал власт да яде от тях, да взема дяла си и да се весели с труда си - това е дар от Бога."

Еклесиаст 5:18-19
Този пасаж е писан от мъж, опитал повече от онова, което светът може да предложи; и той го е написал, за да ни покаже, че способността да се наслаждаваме на това, което имаме, е дар от Бога. Но ако това нещо се роди преждевременно, то ще изсмуче силата от нас, вместо да ни донесе радост.

Аврам и Сарая направили човешка грешка. И плодът на грешката им бил Исмаил. И понеже бил син на Авраам, както и Исаак е бил, Бог го е благословил, като го е направил родоначалник на голям народ (Битие 17:15-22).

Хубаво е да знаем, че Бог толкова ни обича, че дори и да направим грешка, Той намира как да извлече нещо хубаво от грубите ни грешки, ако сърцето ни е право пред Него. Да, Бог благословил Исмаил, но обещанието от Бог към Авраам никога не можело да бъде изпълнено чрез Исмаил, защото той бил дело на Авраам и Сара, а не Божие.

Както Авраам и Сара, ако не сме внимателни, можем да навлезем в област, където отчасти е Божията воля, отчасти нашата, а тази формула не работи.

В Битие 21:10 Сара казва на Авраам, че Исмаил трябва да си отиде, а Бог потвърждава тези думи в стих 12, като казва: "Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство."

Винаги идва време, когато делата на плътта ни трябва да умрат или да бъдат напълно откъснати от нас. Бог иска да бъдем наследници, не работници. Ние сме наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос (Римляни 8:17). Наследникът получава това, за което друг се е трудил. Не работи сам да постигне това, което вече е негово по наследство. А ако опита да си го изработи, напълно загубва радостта си.

Когато вършим нашите си неща на нашето си време и откажем да чакаме Бога, ще получим война. Когато обаче чакаме Божието обещание, то винаги носи радост. Чакането е трудно, но радостта от получаването на наградата си струва чакането. А как да се насладим на чакането е ключът към всичко.

Сега като се върна назад във времето към моментите, когато съм била разочарована, защото съм опитвала да родя неща на моето си време и съм се дразнила от чакането, осъзнавам, че наистина тогава не съм била готова за тези неща.

Бог е знаел, че не съм била готова, а аз съм си мислела, че съм прекарала толкова много време в питане: "Защо, Господи, защо?" и "Кога, Господи, кога?" Задавах въпроси, на които само Бог има отговор, но Той нямаше дори намерение да ми отговаря.

Помнете, че Бог иска доверието ни, а не въпросите ни.

От живота си до тук съм открила, че доверяването означава и не отговорени въпроси. Когато се изправим пред трудна ситуация, трябва да кажем: "Господи, това не го разбирам, но Ти се доверявам. Вярвам, че ме обичаш и че ще направиш най-доброто за мен на подходящото време."

Бог няма нужда ние да му даваме акъл как да работи; Той има нужда само от нашето доверие.

В Изход 33:13 Мойсей се моли Бог да му покаже пътищата си: "Сега, прочее, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная (постоянно и дълбоко и интимно да се запознавам с Теб, като схващам и разпознавам и разбирам по-силно и ясно) и да придобия благоволението Ти..."

Ние трябва редовно да се молим с тази молитва, като помним, че част от Божия начин е нещата да стават на Неговото време.

Аз винаги се стремя към нещо. За мен целите са особено важни и затова винаги търся нещо, към което да гледам. Преди много години позволих да ме ядосва това, което тогава смятах за вяра. Опитвах да използвам вярата си, за да получа това, което искам. И когато то не идваше, се чувствах сякаш съм се провалила в областта на вярата, или че някаква демонична сила блокира благословението ми.

Сега, след повече от двадесет години близко сътрудничество с Бога, знам, че мога и трябва да използвам вярата си, но на определеното от Бога време.

"Своевременно" (I Петрово 5:6), "на определеното време" (Битие 18:14), "когато се изпълни времето" (Галатяни 4:4) - това са начините, по които Библията говори за Божието време. Самият Исус казва, че не ни е дадено да знаем кои са тези времена.

Да останем в очакване всеки ден, без значение колко дълго ще е, едно от нещата, които ще ни задържат в потока на радостта.

Когато на една бременна жена й предстои раждането на дете, хората казват, че тя "очаква". Сигурна съм, че повечето от нас очакват.

Знам, че аз очаквам.

Има неща, които Бог ми е говорил, неща, които е поставил в сърцето ми, които още не съм видяла изявени в реалността. Някои от тях са там от петнадесет или шестнадесет години. Други неща, говорени пак преди толкова време, вече са се изпълнили. Преди се обърквах. Вече не съм объркана, а в очакване. Времето ми може да дойде всеки момент, някой ден скоро - може и днес; така е и с определеното за вас време.

В живота си можем да очакваме и сезони на "внезапност". Можем на сутринта да станем с огромен проблем в живота си, а вечерта да си легнем без него.

Бог се движи внезапно!

Всъщност Бог не спира да работи зад кулисите, но както раждането на бебето е внезапно, така и Бог изявява внезапно това, което Той прави за нас!

В Деяния 1:4 след възкресението Исус наставлява учениците Си и другите последователи: "...да не напускате Йерусалим, но да чакате обещаното от Отца, за което сте Ме чували да говоря". Те са инструктирани да чакат.

Трудно е за плътта ни, когато Бог ни наставлява да чакаме. Имало е случаи, когато съм казвала на Господа: "Какво искаш да направя?" И всичко, което Той казва, е: "Чакай." Не казва колко дълго, а само да чакам.

Трябва да сме готови да чакаме "безкрайно" дълго.

В Деяния 1:3 четем какво са направили учениците, след като са били инструктирани да чакат, а после са били оставени, след като Исус се е възнесъл на небето при Отец: "И когато влязоха (в града), се качиха (по стълбите) в горната стая, където останаха (безкрайно)..." Когато са влезли в горницата, те не са поставили ограничения колко време ще чакат. Те послушали Исус и били готови да се покорят.

После в Деяния 2:1-2 се казва какво се случило, докато чакали. "И когато дойде денят на Петдесетница, те се бяха събрали на едно място, когато внезапно дойде звук от небето като от фученето на силна буря и цялата къща, в която бяха, се изпълни."

Докато чакали, внезапно това, което чакали, дошло.

Само си помислете - в един момент чакали, а след минута имали реално това, което чакали. Ето това прави живота вълнуващ!

Можем да очакваме и да бъдем изпълнени с надежда.

Една бременна жена, когато наближи термина си, всяка вечер ляга с въпроса: "Дали няма да е тази нощ?" Сутрин като се събуди, първата й мисъл е: "Дали няма да е днес?" И тя продължава така, докато щастливото събитие не се случи. Трябва да имаме същото отношение, за да се наслаждаваме на пътешествието. Можем да се насладим дори и на чакалнята, ако имаме правилно отношение.
Бог преминава пред нас!
"Тогава рече Мойсей : Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види".

Изход 33:18-23
В този пасаж четем, че Бог прави нещо за Мойсей, от което можем да се поучим и за което да се зарадваме.

Урокът, който Светият Дух ми откри от тези стихове, е че не можем винаги да видим Бог да идва, но със сигурност разбираме, че е бил там.

Мойсей е бил скрит в цепнатината на скалата, а Бог го е покрил с ръката Си, за да не може да види Господното лице.

С други думи, ние сме скрити в Канарата, която и Исус, и можем да си почиваме там, докато Бог е на път да ни благослови.

Често не можем да Го видим как идва; ситуациите ни изглеждат същите ден след ден; но все пак Бог се доближава.

Внезапно Бог минал и когато махнал ръката Си, Мойсей могъл да види гърба Му.

Когато Божият Дух повее над живота ни, със сигурност разбираме, че Той е преминал.

Екипът ми и аз виждаме този принцип непрестанно по време на конференциите, или като резултат от радио или телевизионните ни предавания, или от касетите с поучения. Хората постоянно ни казват, че са имали даден проблем в продължение на години, а са били освободени по време на служението ни. Хората често идват на събранията болни и си тръгват здрави.

Една жена, която от двадесет и четири години е имала проблем в гърба си, свидетелства, че след като сме се молили за нея на едно от събиранията на "Живот в Словото", болката повече не се появила. Когато някой е имал даден проблем в продължение на двадесет и четири години, той няма търпение да види Бога. Той е преминал през онова събрание и тази жена си е отишла вкъщи излекувана.

Друга жена беше изведена отпред, защото страдаше от изключително силна мигрена. Положихме ръце на нея и се помолихме в името на Исус. Около три минути седяхме там и говорихме думи на живот за болното й тяло и внезапно видяхме как Божията сила я промени. В резултат на това по време на цялото събиране танцува и пя славословия на Бога.

Когато един човек е донесен на ръце, а на излизане танцува, мисля, че няма да сгрешим, ако кажем, че Исус е преминал.

Едно семейство ни писа и казаха, че са били пред развод. Проблемите им са били сериозни. Те видели телевизионната ни програма за взаимоотношенията и защо хората не се разбират. Поръчали нашите касети на тема брак и ги изслушали. Бог ги докоснал по мощен начин и сега не само че не са разведени, ами са и двамата в църква и участват в служението за затвора!

И тук мисля, че е минал Исус!

Те не са Го видели да минава, но внезапно е имало голяма промяна. Надеждата е заменила безнадеждността.

Хора, които сега живеят в победа, а преди са били жертви; и промяната е поради преминаването на Бога!

Бог ви обича и със сигурност има добър план за живота ви.

Вярвайте в това! Очаквайте го!

Положете упованието си в Него и никога няма да се разочаровате или посрамите (Римляни 5:5).

Исус е прекарал тридесет години в подготовка за три години служение.

Повечето от нас може би са готови да преминат през три седмична подготовка за тридесет години служение и дори в този случай бихме си казали, че може и да не е чак толкова дълга подготовката. Ние дотолкова сме свикнали с "незабавното, сегашното" общество, че пренасяме тези плътски очаквания във взаимоотношенията си с Господа. Това ни кара постоянно да сме смутени, докато не схванем, че Бог няма да ни изпрати, ако не сме перфектно подготвени.

В Своята човешка природа Исус е минал през някои неща, които са Го екипирали да свърши това, което Бог Го е призовал да направи, както четем в Евреи 5:8, 9: "Ако и да беше (Исус) Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни".

Исус е имал така наречените "тихи години", както е било и с много от библейските герои, използвани мощно от Бог.

Раждането на Исус е записано в Лука глава 2. Той е бил обрязан според закона, когато е бил само на осем дни, а скоро след това е бил посветен в храма, но не четем нищо друго за Него в Писанията, докато нестава на дванадесет. След това четем, че Го намират в храма, седнал между учителите и им задава въпроси (Лука 2:41-51).

Единственото нещо, което откриваме в Словото относно тези "тихи години", е, че Той е "расъл и ставал силен в духа, пълен с мъдрост; и благодатта (благоволението и духовните благословения) на Бога били върху Него" (Лука 2:40).

Между дванадесетата и тридесетата години, Исус е имал осемнадесет "тихи години", в които никой не е чувал за Него. Той трябва да е правил нещо. Какво? След като родителите Му Го открили в храма, когато не тръгнал с тях, те Го отвели със себе си. "И Той отиде с тях и дойде в Назарет и им беше (по обичая си) покорен; а майка му пазеше и таеше дълбоко в себе си тези неща. А Исус растеше в мъдрост (в широк и пълен смисъл) и в ръст, и в години, и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2:51, 52).

Това е друг начин да кажем, че Той е "пораснал".

Точно както Исус е расъл през това тихо време, така вие и аз трябва да пораснем в много неща и тихите години са възможност за този растеж.

Йоан Кръстител преживял същото: "И момчето растеше и стана силен в духа; и беше в пустинята, докато дойде денят на появяването му пред Израиля [началото на явното му служение]" (Лука 1:80).

Ето един мъж, призован от Бога още от утробата на майка му да бъде предтеча на Месията - силен Божи човек, но не чуваме нищо за него от раждането му до времето, в което започва явното му служение. Какво е ставало през тези години? Божието Слово казва, че той е расъл. Расъл в мъдрост и станал силен в духа.

Не винаги започваме със силен старт. Но докато учим и преминаваме през различни изпитания, придобиваме сила. Това е принцип от живота, който всеки знае. Вярата расте, мъдростта расте успоредно със знанието, разбирането и проумяването. Разпознаването спрямо Бога и спрямо хората се развива, както се развива и чувствителността. Божието Слово ни учи, учат ни и житейските ни преживявания, както пише в Притчи 5:1: "Сине мой, внимавай в мъдростта ми (богоугодната мъдрост, научена от действителни и скъпи преживявания). Приклони ухото си към разума ми (за това кое е благочестиво и подходящо за теб)".

Мойсей бил призован, но е трябвало да придобие малко мъдрост как да се справи с това, което е усещал: "А във времето когато Мойсей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка" (Изход 2:11, 12).

Мойсей не убил този мъж по Божие указание. Той бил воден от емоциите си. Почувствал е състрадание към евреите, усещал е, че призивът му е да бъде техен избавител, но избързал пред Бога. Скоро след това се среща с двама евреи, които се карат и бият, и отново се намесва и се опитва да ги помири (Изход 2:13).

Но те се обидили и един от тях казал на Мойсей : "Кой те постави принц и съдия над нас? И мен ли ще убиеш, както уби египтянина?" (Изход 2:14). Мойсей осъзнал, че това, което направил, било вече известно, затова избягал в пустинната мадиамска земя. Там той се оженил и живял четиридесет години. През тези години не се чува особено много за него. Това били неговите "тихи години".

После се появява горящата къпина, когато Бог казва на Мойсей какво е призован да прави. Библията казва, че когато Бог призовава Мойсей, тогава той бил най-кроткият мъж на земята (Числа 12:3). Нещо се е случило с него през тези тихи години. Мисля, че той се е "оборудвал". Подготвял се е за призива, който винаги е бил в него.

Йосиф пък споделил сънищата си с братята си, които също се обидили. Те завиждали, но много от нас може би също завиждат. Йосиф вероятно е трябвало да използва повече мъдрост и да размишлява за сънищата в сърцето си. Съмнявам се, че много братя биха били твърде развълнувани, ако един от тях каже на останалите: "Видях как ми се покланяте." Как може Йосиф да използва мъдрост, ако все още няма? Придобиването на мъдрост изисква време и опит.

Сигурно знаете историята. Братята на Йосиф го продават в робство, а на баща си казват, че е убит от диви животни. Като роб Йосиф е заведен в Египет и понеже Божието благоволение било с него, е поставян в позиция на власт на всяко място, където бил.

Той прекарва години в затвора за нещо, което не е направил и не е виновен; но Бог е с него през цялото време. На определеното време Бог го издига и накрая е с такава власт, че само Фараонът имал повече власт от него.

Вярвайте ми, когато дойде времето ни, никой дявол от ада, нито човек на земята няма да може да спре Бог да ни възвиси и благослови. Но ако се опитваме да стигнем там, за където сме тръгнали, преди да е дошло времето, просто няма да стане. Ще сме нещастни и вместо да помогнем на Бога, ще Му попречим.

Има определено време. Само Бог знае кога точно е то, затова се успокойте и се насладете на пътешествието.

Спомням си "тихите години" в моя живот - години, когато знаех, че имам призвание за служение, но нищо не се случваше. Това бяха години, в които вярвах, но не виждах.

Всички ние имаме периоди, когато ни се струва, че нищо не се случва и изглежда, че никой, дори и Бог, не се интересува. Сякаш нямаше вест от Бога. Не можем да Го "усетим". Чудим се дали не сме малко "нестабилни" или не сме разбрали правилно Бога.

Това са случаите, когато изглежда, че Бог просто ни е поставил на рафта и се чудим дали въобще някога ще ни използва, или дали някога ще доживеем за да Му послужим.

Понякога ни се струва, че сме чакали цяла вечност. Изморени сме и ни се струва, че няма да издържим още много; но точно тогава нещо се случва - може би нещо мъничко.

Като пророк Илия виждаме на хоризонта малкото облаче -колкото човешка длан (III Царе 18:44) и то ни дава увереност, че наистина ще завали.

Вероятно вашият "облак" е специално слово от Бога, което някой ви дава, а може би сте били докоснати от Бог по специален начин. А може би идва подарък - нещо, за което сте вярвали отдавна, но само Бог го е знаел, и това ви насърчава, че Бог знае, че сте живи и че чакате.

Може би сте призовани да проповядвате и получавате покана да говорите на мъжко събрание или на женско молитвено събрание в църквата ви. Тази покана съживява надеждата ви, че вратите започват да се отварят.

Буквално съм наблюдавала как Бог прави тези неща за мен в продължение на години. Имах такова голямо видение, че бях направо погълната от него. Бях "бременна" с видението си. Наистина ли бях чула от Бога или си го измислях? Водех библейско изучаване, но исках и чувствах, че съм призована за много повече.

"Тихите години" бяха много трудни, но много необходими. Растях, придобивах мъдрост, опит, учех се как да бъда под авторитет, изучавах Божието Слово, на което бях призована да поучавам и други.

Много хора искат да проповядват, но нямат послание.

Когато бях почти готова да се откажа, Божият повей ме лъхваше. Той правеше неща, които да поддържат надеждата ми жива.

Бог наблюдава внимателно живота на децата Си и никога няма да позволи да ни постигне нещо, което не можем да понесем (I Коринтяни 10:13). Бог дава изход от всяка ситуация на правилното време. Междувременно ни дава необходимото, за да бъдем стабилни и радостни, ако Му се доверим в дадената ситуация, защото Той знае най-добре.

Ясно е, че Бог не прави нищо без предварителна подготовка и на нас също няма да позволи да вършим делото Му без подходяща подготовка.

В Тит 3:1 Павел пише да бъдем "подготвени за всяко добро и благочестиво дело". А във II Тимотей 2:15 наставлява ученика си: "Старай се да се представиш одобрен (изпитан чрез изпит) пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право (и анализираш и преподаваш умело) словото на истината".

Вашата подготовка може да означава да отидете в библейско училище или да придобиете друго официално образование, а може и да означава да прекарате няколко години в работа под авторитета на някого в служение, за да знаете как да се справяте един ден вие самите. Може да означава и да вършите работа, която не ви харесва особено много, за шеф, който не ви е особено симпатичен.

Може да означава и да прекарате няколко години, в които основните ви нужди са снабдени, но не живеете в изобилие, защото се учите как да се доверявате на Бога, че Той ще ви даде изобилие и как да се справите с него, когато го получите.

Мнозина копнеят за успех, но не всички са подготвени за този успех.

Подготовката може да се осъществи по различни начини, но е важно да бъдем подготвени.

Всяка фаза, през която преминаваме, е важна. Има нещо, което трябва да научим при всяка следваща стъпка. Трябва да се "дипломираме" (ако мога да кажа така), след дадена фаза или ниво, за да преминем в следващата; а това става след като сме доказали, че сме преминали успешно настоящото ниво. Между тези етапи на подготовката има много чакане.

Ако не се научим да чакаме правилно, ще сме нещастни дребни светии. Нещастните хора обикновено са нацупени, критикари, и не можеш да се оправиш с тях. Нещастните хора обикновено правят и другите нещастни.

Насладете се на пътуването! Ако сте нещастни, не само че няма да съкратите пътуването, ами дори ще го удължите.

Вероятно ще има и списания, които можете да разгледате, дори може и да има пуснат телевизор. Това е направено с цел да отклони ума ви от чакането. Ако сте заети с вършене на нещо, времето ще мине по-бързо. Човекът, при когото отивате, иска да се насладите на чакането, а не то да ви изнерви.

Когато Исус свършил работата Си, Той се възнесъл на високи места и Библията казва, че седнал там. Делото Му било приключено, затова Той влязъл в почивката. Повечето новозаветни препратки, които представят възнесения Христос, Го описват като седнал. Така е и в Евреи 1:13: "А кому от ангелите е рекъл някога: "Седи отдясно Ми [общувай с Мен и Моето царско достойнство], докле положа враговете ти за твое подножие".

Исус е изпълнил това, което Отец Му е заръчал да прави. И вече Му е казано: "Седни и си почини, докато Аз се погрижа за враговете Ти." Трябва да разберем, че същото това предложение важи и за нас. Според Еф. 2:6 ние седим в небесни места в Христос Исус!

Когато влезем в дадена чакалня да изчакаме за уговорена среща, ни се предлага място. Ако изберем, можем да се разхождаме напред назад, да потъркваме ръце и на всеки пет секунди да проверяваме дали този, с когото имаме среща, не може вече да ни приеме. Имаме и друга възможност. Да седнем и да правим нещо, което ще направи чакането ни приятно.
"Нека нещата да следват естественото си развитие"

Този израз чуваме доста често и той означава: "Успокой се и остави нещата да се случат така, както са били предварително определени."

С всяко от нашите четири деца бях бременна по десет месеца. След раждането на четвъртото, моят доктор каза, че съм единствената жена, за която знае, че кара толкова дълга бременност, колкото е при слониците.

Няма нужда да ви казвам, че това беше трудно преживяване. Кой знае защо? Може би Бог се опитваше да ме научи, още тогава, как да чакам по подходящ начин.

Не можем да се научим на търпение, ако няма за какво да се налага да сме търпеливи. Търпението е нещо, което трябва да бъде изработено в нас - то не може да се появи просто ей така.

Плодът търпение е в духовете ни, защото като деца на Бога ние имаме Неговия Свят Дух, който обитава в нас. Но за да бъде изразено това търпение в душите ни (ума, волята и емоциите), трябва да свършим определена работа.

Когато изминаваше времето за раждане на всяко от децата ми, опитвах всичко възможно, за да предизвикам раждане - ходех, вземах рициново масло, работех повече от обикновено, като се надявах това да "ускори" нещата. С едно от децата дори отидох в болницата, за да ми предизвикат раждане. Но не се получи и бях изпратена обратно вкъщи. Докторът в общи линии ми каза: "Отиди си и остави нещата да се развият естествено."

Съветът ми към вас от Божието Слово, както и от моя личен опит, е да не бързате чак толкова. Можете да сте "бременни" с мечти за живота си, но може и да се опитвате да "родите бебето" преждевременно.

Можем да направим големи каши в живота си, дори да се ядосаме на Бога, защото нещата не вървят така, както сме мислили, че Бог е казал, че ще вървят. Нещата ще се случат по Божия начин, ако чакаме Неговото време. Ние сме бързащите; Бог не бърза!

В Псалм 37:4 ни се казва: "Наслаждавай се също така на Господа и Той ще ти даде желанията и тайните прошения на сърцето ти".

Заемете се с това да се наслаждавате на Господа и Му позволете да ви даде това, което Той иска да имате. Ако Бог е поставил желание във вас, можете да сте сигурни, че Той ще го доведе до "раждане" на правилното време. Чакайте Бог да ви даде насоки и да ви покаже как да постъпите, правете това, което Той ви казва или показва, и не отивайте отвъд Неговите указания.
Научете се да "чакате добре"
"Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него (бди), докле получи и ранния, и късния дъжд. Така и вие трябва да сте търпеливи..."

Яков 5:7-8
Научете се да чакате търпеливо. Това наистина означава да чакате с добро отношение.

Научила съм, че търпението не е моята способност да чакам, а се изразява в начина, по който се държа, докато чакам.

Ще се наложи да чакаме - независимо какво правим. Чакането е част от живота. Всъщност прекарваме повече време в чакане, отколкото в получаване. Нашето отношение и поведение в процеса на чакане, ще определи дали ще се насладим на пътешествието. То също ще определи и дължината на пътешествието.

Всички неща, които трябва да правим докато чакаме, са точно причините, поради които чакаме. Насърчавам ви да се замислите над това. Всички грешни неща, които вършим, докато чакаме, например раждане на Исмаиловци, лошо отношение, завист към други, които имат вече това, за което ние чакаме, самосъжаление, емоционални изблици — всички тези неща и още куп други са причината, поради която трябва да чакаме. С тях трябва да се справим и да ги изкараме от себе си. Простичко казано, подготовката е процес, изискващ време.

Дори когато сме по-зрели и готови за Божието най-добро, можем да чакаме Бог да се справи с другите, които ще имат нещо общо с нас. Божията работа е многостранна, сложна и затова е по-добре за нас да оставим тази работа на Бога и да Му позволим да бъде Бог!

В нас трябва да се осъществи и процес на изчистване, за да бъдем подходящи и подготвени за нещата, които Бог пази за нас, неща, които е поставил в сърцата ни.

Вероятно повечето хора никога няма да дойдат до пълнотата на това, което Бог има за тях. Те никога няма да видят изпълнението на мечтите и видението си, защото или не разбират нещата, споделени в тази книга, или просто са упорити и непокорни.

Да, тази неспособност да "чакаме добре" е една от основните причини хората да не се наслаждават на живота си. Но аз вярвам, че ще бъдете променени сега, докато четете тази книга. Запомнете, че ние очакваме чудеса и знамения в тази област, които да потвърдят словото, което е било поучавано.

Ето и един пример, който би ви помогнал.

Когато през 1993 Бог ни призова да започнем телевизионно служение, ние приехме призива и отговорността, която вървеше с него. Първото нещо, което трябваше да направим, беше да чакаме Бог да ни даде по-конкретни указания. Знаехме, че един ден ще излезем и на телевизионния екран, но нямахме идея как ще стигнем там. Съвсем откровена съм - ни най-малка идея нямахме как ще започнем.

От разговори с други, които имаха опит в тази област, разбрахме, че трябва да имаме продуцент, затова чакахме Бог да ни води. Той ни напомни, че един мъж, който до скоро продуцираше една телевизионна програма за друго служение, само няколко месеца по-рано беше подал молбата при нас.

Но тогава, когато я видяхме, казахме, че трябва просто да бъде запазена - в този момент нямахме служение по телевизията. "Какво да правим с телевизионен продуцент?"

Бог знаеше това, което ние не знаехме, и Той беше обезпечил Своя план преди ние да знаем дори какъв е бил той.

И така, наехме продуцента, а после започнахме да проучваме какво оборудване е необходимо и отново чакахме за допълнителна информация.

Междувременно бяхме споделили с партньорите си и приятелите си към какво ни води Бог. Бяхме ги помолили да ни спонсорират и очаквахме парични приходи. Най-накрая имахме оборудването, но се оказа, че трябва да имаме и оператор, който да пътува с нас и да снима, затова чакахме Бог да доведе и него.

След това започнахме да опитваме да излезем в ефир в няколко канала. Мениджърите на тези телевизии ни казваха, че трябва да имаме "пилотна" програма - нещо като мостра, която да показва каква ще е програмата ни, затова чакахме и това да бъде осъществено. След това започнахме да го изпращаме до телевизиите и зачакахме да видим дали ще го харесат.

Накрая излязохме и в ефир - първо в няколко канала - и зачакахме да видим какви ще са отзивите.

Смятам, че можете да видите от този пример как всеки етап изисква чакане, особено когато напускаме една вече установена фаза и навлизаме в следващата. Чакането е част от живота, "затова, братя, бъдете търпеливи (докато чакате)" (Яков 5:7). Обърнете внимание, че този стих не казва: "Бъдете търпеливи, ако трябва да чакате."

Не само че трябва да се научим да чакаме на Господа, ами понякога се налага да чакаме хора. Трябва да се научим да бъдем търпеливи по отношение на живота, на хората, на системите, на трафика, на много други неща.

Спомням си как Бог ме учеше на чакане на опашките в магазина, но тогава не знаех, че ме подготвя за бъдещето.

В продължение на около две години на всяка опашка, на която застанех, или имаше бавна касиерка, или беше нова касиерка, която още се учеше, или този пред мен имаше продукти без цени, или свършваха дребните, които връщаха като ресто, и трябваше да ходи да разваля пари, или уцелвах времето, когато идваше втора смяна, та се налагаше да чакам касиерката да приеме касата.

В тези ситуации правех това, което всеки би направил - да застана на най-късата опашка; но тя обикновено се оказваше най-бавната.

Дори съм се молила на коя опашка да застана и въпреки това винаги уцелвах тази с проблемите.

Дълго време се дразнех, ядосвах, възмущавах, но не успявах да си скрия чувствата. Изразяването на липсата на себеконтрол само ме караше да изглеждам глупаво и съм сигурна, че касиерката (която така или иначе не беше спокойна) се чувстваше още по-зле.

Явно нямах нужда от национално радио и телевизионно предаване, при което щях да бъда известна на мнозина, а да имам нетърпелив характер. Докато не се научех да "чакам правилно" в супермаркета на опашката на касата, нямаше да съм способна да чакам другите неща, които са необходими за изпълнението на Божия план.

Да, много често Бог започва с малките неща, които за нас нямат особена логика, но в действителност са много важни. Запомнете този принцип: Ако сме търпеливи, то ще си личи във всичко. Ако не сме търпеливи, то също ще си личи във всичко. Бог не може да рискува с нас, докато характера Му не се изобрази в нас. Ние сме Негови представители, Негови посланици (II Коринтяни 5:20) и трябва да Му отдаваме слава като принасяме добър плод.

Наскоро бях в един магазин около Рождество и чаках доста дълго, за да платя нещо дребно. Хората пред мен имаха купчини покупки и щеше да е много хубаво, ако ме бяха пуснали преди тях, но това не се случи.

Дори една жена ме изгледа доста отвисоко, а друга ме пререди. Няколко жени обслужваха клиентите и когато най-сетне дойде моят ред, жената каза бързо: "Благодаря Ви, че изчакахте реда си. Наистина ли сте тази, за която Ви вземам? Не сте ли онази жена от телевизията?"

И после добави: "Веднага като влязохте, си помислих, че сте тази жена".

Какво ли щеше да стане, ако се бях държала неподходящо, ако бях нетърпелива или ако се бях ядосала, че не се спазва редът?

Вярвайте ми, има много неща, които виждам сега, а не съм виждала, докато съм била на грънчарското колело, когато Бог изработваше моите отношения и развиваше плода на Духа Си в мен. Разбира се, че и сега допускам грешки, но винаги въздъхвам с облекчение, когато в напрегната ситуация Бог ми е дал благодат да се държа правилно, а после съм откривала, че някой страничен наблюдател ме разпознава като "жената, която проповядва по телевизията".

Спомням си и друга ситуация, когато с цялото семейство бяхме на вечеря в ресторант, келнерката се препъна и изпусна целия поднос с напитките - вода, чай, кафе - върху съпруга ми. Той беше много внимателен и търпелив с нея. Той дори говори с управителя, за да е сигурен, че келнерката няма да има проблеми. Тя беше работила там само две седмици и плачеше.

Ресторантът беше препълнен и това беше първата й голяма маса. Сигурна съм, че всеки от нас може да си представи как се е чувствала. Тя се върна по-късно с друг поднос с напитки и когато се наведе да ми сервира, каза: "Мисля, че съм нервна, защото вие сте тук. Винаги ви гледам по телевизията".

Сърцето ми претупа бързо: "Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти, благодаря Ти, благодаря Ти, че не постъпихме зле на този изпит".

Трябва да осъзнаем как можем да нараним другите с нетърпеливостта си и как тя може да провали свидетелството ни.

Бог е отделил много време да поучава, че бързането убива радостта. Понеже самият Той не бърза, нито има, ако мога да си позволя да кажа, "припрян дух" в Себе Си, ние също не бива да имаме. Все пак сме създадени по Негов образ.

Можете ли да си представите Исус да се държи като нас? Съмнявам се, че Той е ставал сутрин рано и е започвал да подканя учениците Си да бързат и да се приготвят, защото трябва да отидат в Йерусалим и да водят конференция там.

Бог не само че има време за това кога ще видим чаканите от нас чудеса, но и вярвам, че Той има и специално време, в което е избрал ние да живеем. Вероятно трябва да добавя, че е избрал и скоростта, на която да живеем. Тя би станала явна от това, което правим в живота си. Как ходим, говорим и ядем, показва отношението ни към чакането.

Всеки си има скорост, с която ни е удобно да вървим, но този "прибързващ" дух в нас, който доминира на земята днес, ни кара да искаме да бързаме и да правим неща, които не изискват бързане. Някои хора говорят толкова бързо, че не можеш да схванеш какво искат да кажат. Други стават толкова нервни, ако веднага не ги разбереш, а ако ги помолиш да повторят или да обяснят, това обикновено ги вбесява.

Много хора не ядат; те поглъщат храната. Понякога хора, които ядат твърде бързо, имат проблеми с преяждането. Вярвам, че има емоционално задоволство, което идва от храната. Не само телата ни имат нужда от храна, но и ние трябва да се наслаждаваме на това, което ни е сервирано. Ако отделим време да се насладим на храната си, ще открием, че сме по-доволни и че ядем по-малко в такива случаи.

Хората по принцип все бързат. Днес като питаш хората как са, те ти отговарят: "Зает съм." Това веднага ме кара да се чувствам пришпорена - оставам с впечатление, че на тях хич не им се е искало да ги спирам и да ги питам как са - просто искат да ги оставя на мира. Много хора живеят на пета скорост, но не такъв би бил земният живот на Исус, ако живееше днес.

Вземете решение да не живеете живота си припряно. Няма да му се насладите, ако само препускате през него. Всичко тогава ще ви изглежда замъглено и неясно.

Хората често се оплакват колко са заети и колко са изморени, но не предприемат нищо по този въпрос.

Вземете решение! Вкусете живота! Усетете вкуса на всеки ден. Вечер отделяйте време да си спомните за всичко, случило се през деня, особено за малките специални неща, които са станали.

Размишлявайте за неща, които ще ви донесат радост, и тогава ще имате удоволствието да им се наслаждавате отново и отново. Ако ще трябва да бързате, за да направите всичко планирано, тогава вземете решение да правите по-малко.

Дали излизането от вкъщи сутрин навреме е кошмар, пълен с прибързаност и нерви? Вземете решение да правите по-малко неща или да ставате по-рано. Обявете война на "припрения" дух!

Твърде често имаме или твърде малко ангажименти, или твърде много. Но това, от което имаме нужда, е баланс. Бог не се впечатлява от многото ни действия, дори и те да са в Негово име. Запомнете, че мирът води до радост. Ако Сатана успее да ограби мира ни, тогава ще вземе и радостта ни.
Позволете на търпението да извърши делото си съвършено
"А твърдостта и издържането и търпението нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък".

Яков 1:4
Когато в нас съвършено се изработи търпение, Сатана не може да ни контролира емоционално. Точно по тази причина той воюва толкова агресивно точно срещу този от плодовете на Духа.

Смирението се приема за основната добродетел, от която прорастват останалите. Търпението е много близко до смирението. Всъщност аз поучавам, че нетърпението е гордост. Нетърпението казва: "Аз съм твърде важен, че да те чакам." Или: "Аз си имам своите планове и си ги следвам; не искам никой да ми се пречка в краката".

Яков казва, че когато търпението е извършило делото си съвършено в нас, ще бъдем съвършени и цели без да имаме нужда от нещо. Тогава ще сме толкова израсли, че ще сме извън обсега на контрола на Сатана или на делата му, проявени в обстоятелства или в раздразнени хора.

Не презирайте събитията в живота ви, които изработват търпение, нито нещата, поради които се налага да "чакате добре". Те са ви приятели, а не врагове. Те ви помагат да стигнете там, където отивате. Тяхната цел е да ви помогнат да стигнете там с радост.

Ако сте в Божията чакалня, в което съм сигурна, защото всички ние сме там, моля, заповядайте, седнете. Насладете се на чакането! Не бързайте чак толкова. Това само ще ви накара да се чувствате нещастни - вие, а не някой друг. Бог е приготвил за вас приятно чакане. Отпуснете се и влезте в Неговата радост!