- Разнообразие и творчество

10 - Разнообразие и творчество

Според евангелието на Марк, апостолите ходели навсякъде да проповядват Словото, а Бог го потвърждавал със знамения и чудеса (същото пише и в Деяния 5:12).

Винаги съм смятала, че тези чудеса и знамения са били например изцеления, докато Бог не започна да ми показва, че не само вярата в чудотворното изцеление потвърждава Словото, ами и вярата в очакването на свръхестествена намеса и изобилен плод в областта, в която служим. Затова вярвам, че всеки, който чете тази книга, ще преживее нова степен на радост и наслада.

Има много причини, поради които хората не се наслаждават на живота си, и няма толкова голяма книга, че да бъдат изброени и обяснени всички причини. Но аз не искам да пропусна изключителната важност на разнообразието и творчеството в процеса на "овкусяване на живота", което всъщност спомага за изливането на изобилна радост.

Ако в живота ни се повтарят едни и същи неща постоянно, те могат да ограбят радостта ни.
Бог обича разнообразието!
"Ето, аз правя нещо ново! Сега ще се появи, не ще ли го видите и няма ли да знаете за него и няма ли да внимавате на него?..."

Исая 43:19
Някога да сте се отегчавали от нещо, ама наистина да ви е писвало да вършите едно и също отново и отново? Иска ви се да направите нещо различно, но или не знаете какво, или се страхувате да го направите? Причината е в това, че сме създадени за разнообразие.

Вярвам, че Бог е поставил творчески потенциал във всеки един от нас. Той със сигурност е много изобретателен и вярва в разнообразието. Помислете си за цялото разнообразие на птици, цветя, дървета, треви и какво ли още не, създадено от Него. Хората също са безкрайно разнообразни по размер, форма, цвят, личност.

Дори отпечатъците от пръстите ни са различни. Няма дори и двама човека в света, чиито отпечатъци от пръсти да са еднакви. Различните народи по света с техните различни обичаи и традиции и дори разнообразните им костюми ме изумяват.

Дори видовете храни и различните начини за приготвянето им са толкова разнообразни в различните страни по света. Италианската храна е доста по-различна от китайската или мексиканската. Ние в Америка дори правим разлика между храната на Севера и тази на Юга.

Бог обича разнообразието!
Необработени диаманти
"Той [Бог] е създал всяко нещо красиво на времето му..."

Еклесиаст 3:11
Преди няколко години Дейв и аз посетихме един природонаучен музей. Едно от най-харесаните от мен кътчета беше колекцията от препарирани птици от целия свят. Не можех да спра да обикалям и да се възхищавам от цветовете, красотата, невероятната демонстрация на творчество и разнообразие, видими дори само от тази част от животинския свят.

Посетихме и отдела на скъпоценните камъни, скалите и минералите. И отново - такова внушаващо страхопочитание разнообразие от скъпоценни камъни-диаманти, рубини, смарагди, сапфири, аметисти, перли и какво ли още не.

Красотата вътре в някой камъни е изумяваща. Отвън са груби и грапави, но във вътрешността си крият уникална красота от кристали, която не може да се открие никъде другаде. Те ми напомнят за хората.

Ние сме такива - с остри ръбове, грапави и груби отвън - не особено желателни. Но вътре има сърце, което копнее за Бога и невероятно много иска да бъде според Неговата воля и да Му угоди.

Ние сме необработени диаманти!
Разнообразие и въображение
"И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.
Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери."

Битие 2:19-20
Не мога да си представя колко много работа е имал Адам, докато даде имена на всички птици и животни. Със сигурност е трябвало да бъде особено изобретателен.

Мога да продължавам с примери за това колко разнообразен и изобретателен е Бог в Творението Си, но съм сигурна, че ако се замислите, ще се съгласите, че Бог е невероятен.

Поразходете се и се огледайте. Ако искате, дори сега го направете - оставете книгата и излезте. Или вземете някои природо-научни филми и ги изгледайте. Проучете какво има в океаните или как пчелите и цветята си взаимодействат. Тогава ще осъзнаете, че самият Свят Дух, присъстващ на творението, живее вътре във вас, ако наистина сте приели Исус Христос за свой Господ и Спасител (Деяния 2:38).

Вътре в нас има много творческа енергия, от която можем да черпим без страх.

Мисля, че твърде често се движим само във вече утъпкания коловоз. Вършим едно и също постоянно, макар да ни е омръзнало, и то само защото ни е страх да пристъпим и да направим нещо различно. Ние предпочитаме да живеем сигурно и скучно, отколкото вълнуващо и на ръба. Има определена доза комфорт в познатите неща. И да не ни харесват, поне ги познаваме.

Някои хора остават на една и съща позиция в една и съща работа цял живот, защото това, което правят, ги кара да се чувстват сигурни. Те може и да мразят работата си и да се чувстват абсолютно неудовлетворени, но дори мисълта да направят нещо различно, ги ужасява. Те може и да мислят и да мечтаят за промяна, но мечтите им никога няма да се изявят, защото тези хора се страхуват от провал и затова никога няма да свършат своята част, за да видят мечтите си осъществени.

Аз не съм привърженик на това да зарязвате нещата на половина, когато ви хрумне нещо ново, но със сигурност има определено време да излезете от обичайното или от зоната си на комфорт и да навлезете в нова област.

Бог е създал вас и мен с нуждата и копнежа за разнообразие. Създадени сме да изискваме свежест и новост в живота си. Няма нищо нередно у нас, ако се уловим, че започваме да търсим промяна. От друга страна, ако не можем да бъдем удовлетворени дълго време, без значение какво вършим, тогава имаме обратния проблем.

Божието Слово ни насърчава да бъдем доволни и благодарни (Евреи 13:5, 1 Тимотей 6:6). И тук ключът е в равновесието.
Бъдете добре балансирани
"Бъдете добре балансирани (умерени, трезви), бъдете бдителни и внимателни по всяко време; противникът ви, дяволът, обикаля като рикаещ лъв (невероятно гладен), търсейки кого да нападне и да погълне".

I Петрово 5:8
Хората със сигурност могат да излязат от равновесие, като вършат продължително едно или друго нещо, и когато това се случи, отварят врата за дявола, както четем в Словото.

Дори небалансираните хранителни навици могат да отворят врата за лошо здраве. Божието Слово ни учи да вършим всичко умерено (I Коринтяни 9:25). Още от деца знаем, че трябва да се храним правилно - достатъчно количество протеини, разнообразие от плодове, зеленчуци, ядки, вода.

Със сигурност, ако не изпълняваме естествените закони, ще си платим накрая. Днес можем да вземаме витамини или други хранителни добавки, за да компенсираме част от липсващите вещества в диетата ни; но в крайна сметка балансът е от жизнено значение.

Най-малкият ни син мрази всички видове зеленчуци. Ако го насилим, ще си изяде зеления боб, но това е всичко. Постоянно му говорех: "Даниел, трябва да ядеш зеленчуци. Тази група храни има вещества, от които тялото ти се нуждае. Бог нямаше да ги създаде, ако нямахме нужда от тях." И до ден днешен не се е променил, затова му давам витамини и вярвам, че с възрастта начинът му на хранене ще се промени.

Удивително е колко много хора не обичат водата и не я пият, а тя е толкова важна за добро и постоянно здраве. Често подобни предпочитания и неприязън отразяват определено мислене. Това е нещо, набито в умовете им, и ако не променят мисленето си, нищо няма да се подобри в реалния свят.

Моя близка приятелка е израсла в дом, където вечерята е била място за спорове. Поради това тя е намразила семейните обеди и вечери. В младежките си години е яла много некачествена бързо приготвена или полуготова храна. Отчасти това се е дължало на факта, че самата тя не се е замисляла дори за нормална храна.

Не се е наслаждавала да мисли за подготовката на храната, затова е яла това, което бързо става готово. С възрастта започнала да осъзнава, че трябва да промени начина си на хранене, но все още усещала, че не може да се захване с планиране на нещо, щом то е свързано с храна.

След това тя се разболя - за дълъг период с достатъчно лоша болест, за да я уплаши. Тогава реши да промени нещо в начина си на хранене. Изумително беше да видя колко бързо се промени тя, след като взе качествено решение.

Същият принцип важи за всичко. Хората, които си мислят, че не могат да правят гимнастика, откриват, че могат, стига да вземат решение и да го изпълняват. Хора, които са имали за дълго проблем с дадено нещо, откриват чрез Божието Слово, че голяма част от проблема им е свързан с погрешно мислене.

Можем да имаме уравновесен живот. Без баланс нещата стават изкривени. Тогава има твърде много от едно нещо и твърде малко от друго. Физическите болести, проблеми във взаимоотношенията, а определено и липсата на радост, са резултат от небалансиран живот.

Едно добро нещо, извадено от равновесие, става лошо нещо. Една приятелка чула, че витамин Е е нещо добро, и го вземала твърде дълго време. Той повлия зле на състава на кръвта й и тя се разболя.

Плътта често изпада в крайности и ако я оставим без надзор, може да ни навлече сериозни проблеми. Не можем да позволим на плътта да прави всичко, което й се ще.

Когато открия ресторант, който ми допада, място, на което кухнята е наистина добра според мен, се изкушавам да ходя само там, докато съвсем не ми омръзне до степен да не ми се ще да стъпя там. Но ако дисциплинирам себе си да търся разнообразие, със сигурност ще мога да се наслаждавам на този ресторант дълго време.

Разнообразието държи свежи нещата, на които най-много се наслаждаваме, за да можем да им се наслаждаваме постоянно. Еднообразието води до изтъркване, до омръзване. Неща, на които сме се наслаждавали истински, са ни откраднати от липсата на разнообразие.

Установила съм, че ако прекарвам твърде много време с хора, които наистина харесвам, и не прекарвам достатъчно време с други, в крайна сметка тези взаимоотношения започват да ми втръсват.

С Дейв се обичаме много и имаме страхотни взаимоотношения. Обичаме да сме заедно и ни е приятно, което е добре, защото така или иначе сме заедно много време. Работим заедно, живеем заедно и в общи линии прекарваме повече време заедно, отколкото повечето семейства. Но независимо колко ни е хубаво заедно, понякога имаме нужда да се откъснем един от друг за малко. Той има нужда да отиде да поиграе голф с приятелите си, а аз имам нужда да отида по магазините или на обяд с някоя от дъщерите ни или с моя приятелка.

Имаме нужда от разнообразие! То запазва свежестта на обичайните неща.

Това може да ви се стори по-скоро изключение, но ще ви дам следния пример. Преди години едно от нещата, на които Бог започна да ми обръща внимание, беше по отношение на скуката и еднообразието на моите панталони. През целия си живот бях носила само един и същи вид панталони. Никога не опитах друга марка, друг модел или цвят - винаги едно и също.

Виждах другите жени с черни, сини, кремави, дори светло розови панталони и те ми харесваха, но аз купувах само бежови. Бог ми показа с този обикновен пример, че аз се придържах към това, което мислех, че ми дава сигурност, макар че съм си мислила да рискувам и поне от време на време да обувам други панталони.

Вероятно бежовият цвят пасваше най-добре на повечето ми дрехи и аз вероятно щях да продължа да си нося този цвят панталони; но малко разнообразие от време на време щеше да разнообрази живота ми и да направи начина ми на обличане не толкова скучен.

Убедена съм, че дори и да не харесваме някои неща така, както харесваме други, добре е да ги смесваме в името на разнообразието. Медицински е доказано, че хората с хранителни алергии са алергични към храните, които ядат най-често. Част от лечението им е да се хранят по-разнообразно.

Една моя приятелка сега има проблем в тази област. Беше посъветвана да не яде определена храна по-често от веднъж на четири дни. За да изчисти тялото си от алергените, тя трябваше изцяло да спре да яде тази храна за двадесет и един дни. След тези три седмици тя може да опита да го включи отново в менюто си, но отново не бива да го яде по-често от веднъж на четири дни или дори по-рядко в зависимост от степента на алергичност.

За мен е интересно, че Бог е създал телата ни да имат нужда от разнообразие. Ако не им дадем разнообразието, от което имат нужда и за което крещят, тогава те започват да се бунтуват. Те казват горе долу това: "Не мога да се справя. Даваш ми твърде много от това, затова ще ми става лошо или ще проявя някаква негативна реакция всеки път, когато ми даваш това нещо."

Болест, болка или друга физическа реакция са начинът, по който тялото ни казва, че нещо не е наред. Понякога това нещо, което не е наред, е липсата на равновесие в нас.

Може би не си почивате достатъчно или пък не се смеете достатъчно, или пък работите твърде много. Прекомерният стрес, честите емоционални падове и липсата на разнообразие в живота могат да имат неблагоприятен ефект върху здравето ви.

Бог се справи с мен и по отношение на панталоните, и на начина ми на хранене, както и за куп други неща, но този принцип важи за всичко. Щом научите принципа на баланса, умереността и разнообразието, можете да го прилагате във взаимоотношенията си, в начина си на харчене на пари, в храненето си, в работните си навици, в начина си на обличане, в забавленията си и в каквото друго се сетите.

Когато се връщаме от пътувания, обичам да съм си вкъщи, в моя дом. Предпочитам да се храня вкъщи, обичам да гледам добри, благоприлични семейни филми по телевизията или на видео. Просто обичам да си седя вкъщи или дори да се разхождам с чаша кафе и да гледам през прозорците. Просто обичам да съм там.

Но съм забелязала, че след най-много три дни започва да ми омръзва това, което преди три дни ми е доставяло огромно удоволствие. Не че ми има нещо. Това просто е моето създадено от Бога естество, което ми подсказва, че е време за нещо различно.

Аз вярвам, че Бог е "вградил" в нас тези предупредителни сигнали, и ако им обръщаме внимание, те ще ни пазят от сериозни проблеми. Емоциите ни имат нужда от промяна. Да лишим себе си от необходимото разнообразие, защото ни е страх или се чувстваме несигурни (или по друга причина), е опасно. Ако го направим, сме заплашени от голяма загуба на радост.

Да намерим баланса е нещо много деликатно и затова трябва да слушаме Светия Дух в сърцата си. Всички ние имаме лични нужди и за мен е удивително как може един човек да има истинска нужда от нещо, което на друг въобще не му трябва.

Аз ходя с една и съща прическа от много години и вероятно няма да я сменя. Обаче не спя с една и съща пижама повече от две нощи и се разнообразявам, като сменям пижамата си.

За сметка на това пък дъщеря ми Лаура си сменя прическата два пъти в годината. Тя опитва какво ли не ново - част от тия опити не й допадат, но тя обича да променя прическата си. От друга страна, въобще не й пука с какво е облечена, когато спи.

Поради това не можем да гледаме живота на другите и техните избори, за да решим ние какво да правим. На някой може да му е добре да яде едно и също на закуска цял живот, докато друг може да иска да замени печените филийки на следващия ден с яйца, после мекички със сладко, а на следващия ден овесени ядки с мляко.

Помнете, че разнообразие означава разнообразие, а вие сте свободни да разнообразявате дори своето разнообразие. С други думи, вие сте свободни да бъдете себе си; не е нужно да следвате плана на някой друг.
Пазете се от скука и мързел
"Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята..."

Песен на песните 2:15
Вярвам, че много пъти, когато хората са с нарушен баланс, те не го осъзнават. Нещастни са, загубили са радостта си, но никога не биха го отдали на нещо толкова простичко като нуждата от разнообразие и творчество в живота им.

Ние обвиняваме какво ли не за нещастието си и това е, което съществува през повечето време - вина. Когато сме нещастни, често искаме да си го изкараме на някой друг или на нещо друго. Но само истината ни освобождава (Йоан 8:32). Много пъти просто трябва да се върнем към нещата, които Бог ни е говорил, да се върнем към водителството на Светия дух, което сме пренебрегвали, защото сме смятали, че е било нещо маловажно, което едва ли би имало чак такова значение за живота ни. Помнете, че Библията казва, че малките лисици погубват лозята.

Често търсим огромни чудовища в живота си, а отговорът е прост и е точно пред лицето ни - трябва само да отворим очите си и да се огледаме.

Трябва да се покаем за липсата на равновесие в живота си. Нямам пред вид да паднем по лице, да се покрием с вретище и пепел и да плачем; имам пред вид, че трябва да се обърнем и да тръгнем в противоположната посока. Наистина трябва да съжалим за погрешния си начин на живот и да вземем решение да го променим.

Понякога сме изкушени да правим лесното вместо това, което сърцето ни наистина иска.

Например, може да ви се прииска да поканите приятели на вечеря, да си приготвите нещо за хапване, да общувате или да играете игри. Това е желанието, което се е повдигнало в сърцето ви, но тогава плътта ви започва да мисли за всичко, което трябва да се направи, за да сте готови за подобна вечер.

Трябва да се обадите на хората, да идете в магазина да напазарувате, да изчистите и подредите дома си, да готвите, да намерите игри, да сервирате, после да миете чинии и да почиствате след тях. Тогава ви идва мисълта: "О, забрави, просто ще си поседя пред телевизора." И още една вечер ви е скучно, вероятно сте самотни и продължавате с добре познатия модел - безрадостно да се чудите какво не е наред с вас и да си казвате: "Животът ми е толкова скучен. Сякаш нищо не се случва. Вече не издържам така".

Точно така много хора изпадат в проблеми с взаимоотношения, защото в подобни ситуации хората прехвърлят вината за не-задоволството си върху тези, с които са във взаимоотношения, като очакват другият да им снабди нуждата от радост.

Хората могат да ни дадат малко щастие, но не могат да снабдят нуждата ни от радост.

Радостта е продукт на Духа и на живота в Духа. Ако Духът ви води към разнообразие, а вие останете в еднообразие поради мързел или по друга плътска причина, това ще повлияе на радостта в живота ви.

Нямам нищо против гледането на телевизия, ако това, което се гледа, не е неблагочестиво, и ако се гледа с мярка. Но смятам, че телевизията е голям проблем за много хора.

Много лесно е да седнеш пред телевизора и да му позволиш да те забавлява. Няма нужда да правиш нищо - само седиш и гледаш. Но може би имате нужда точно от обратното - да не седите пред телевизора. Може би сте нещастни, защото имате нужда да станете и да използвате някои от творческите си дарби.

Ако способностите, които Бог е посадил във вас, не се използват, те буквално заспиват и закърняват. Вие усещате, че нещо ви липсва, но може би сте заблудени по отношение на това какво е "нещото".

Ще споделя с вас една история, която чух. Наречена е "Телевизорът изяде моята приятелка". Едно момиченце си имало приятелка, с която много обичали да се люлеят. Те дори си направили състезание коя ще се залюлее най-високо. Прекарвали много време заедно, всеки ден; почти през цялото време били заедно.

Когато първите телевизори излезли, семейството на едно от момиченцата купило. Майката повикала дъщеря си: "Ела да видиш какво купихме!" Другото момиченце повече не видяло приятелката си след това. Всеки път, когато отивала да я извика да играят, тя била заета.

Гледала детски рисувани филмчета или нещо друго. Или тъкмо започвал, или тъкмо привършвал филмът и заради това не можела да излезе да играе. Момиченцето усещало липсата на приятелката си; толкова много се били забавлявали и толкова хубаво си играели преди. Момиченцето, останало без приятелка и намразила телевизора, защото "изял" приятелката й.

Да, ако гледането на телевизия стига до крайности, "изяжда" хората, "поглъща" приятелствата. Лесно става занимавка за децата и това на пръв поглед улеснява родителите, защото не се налага да прекарват много време с децата си.

Повечето хора днес са твърде заети да вършат това, което трябва да направят, и прекарват много време във вършене на неща, които нямат вечна стойност и не дават траен плод.

Телевизията сама по себе си може да бъде благословение. Отпускащо е вечер след тежък ден да седнеш пред телевизора и да се загледаш в някоя интересна история, но дори това приятно нещо може да се превърне в проклятие, ако излезе извън контрол и баланс.

Да се чудите "какво би било ако...", е самотно чувство. Обещавам ви, че няма да се насладите на всичко, което опитате. Но ако имате личен опит, ще знаете със сигурност. Няма нужда да живеете целия си живот в слушане какво са направили другите и в чудене какво ли е да направиш същото.

Няма да сте способни да направите абсолютно всичко, но престъпете в Божието време в нещата, в които усещате, че ви води. Минете през вратите, които Той отваря. Дори може да направите няколко стъпки в дадена посока, за да видите дали затворена преди врата няма да се отвори, като я доближите.

Например Бог веднъж ми даде урок, като използва автоматичните врати, които се задействат с фотоклетка, когато стъпиш на постелката пред тях. Бог каза нещо от този тип: "Джойс, ти можеш да си седиш в колата пред супермаркета цял ден, но тази врата никога няма да се отвори за теб и няма да те пусне да влезеш в магазина. Но ако излезеш от удобното си място и се запътиш към вратата, когато я наближиш, ще видиш, че тя ще се отвори и за теб".

Може би имате някои насоки от Бога, но не виждате цялата картина. Бог води стъпка по стъпка. Той няма да ви покаже втората стъпка, ако не направите първата.

Бог работи постепенно; така е и с вярата ми. Може да имам малка вяра, затова Бог ми показва нещо малко, което да направя. Ако съм вярна на малкото, Той ми показва следващата стъпка, като дотогава вярата ми е пораснала, за да се справя с новото.

Може би имате нужда да отивате до работното си място и обратно по различен маршрут.

Може да си помислите: "Ами ако се объркам или загубя?"

Аз ще ви отговоря: "Ами ако пък се забавлявате?"

Едно от любимите ми места за вечеря е един ориенталски ресторант, който открихме с моя приятелка, когато тръгнахме да го търсим. Чухме че бил много добър, но не можахме да разберем къде точно се намира.

Имахме бегла представа, но понеже и двете не сме много добри в ориентирането, идеята да тръгнем да търсим нещо без да знаем къде точно е то, почти ни разколеба. Бяхме говорили за това няколко пъти и всеки път се отказвахме.

Но точно в онзи ден бяхме настроени приключенски и решихме да рискуваме да се загубим, но да видим дали ще го намерим. След като тръгнахме, го намерихме. В резултат на нашата готовност да престъпим и да "опитаме", вече в продължение на години се наслаждаваме на храната там и сме насочили и други приятели натам.

Не ви съветвам да вършите неразумни неща, но ви насърчавам да намерите баланса между живота в страх и живота с мъдрост. Неразумно би било, ако тръгнех да търся този ресторант вечер, сама и без телефон в колата. Но тогава беше през деня; бях с моята приятелка; имахме и телефон в колата. В общи линии единствената опасност за нас беше да се загубим и да се наложи да спрем да попитаме как да се приберем вкъщи.

Насърчавам ви да добавите към ежедневието си колкото може повече разнообразие и творчество. Дори когато вършите ежедневни неща, опитайте да ги направите по различен начин, особено ако сте усетили, че те вече са започнали да ви втръсват. Няма нужда да чакате да ви завладее депресия, за да разпознаете, че имате проблем.

Същият принцип се отнася и до живота ни. Ако не сме внимателни, врагът ще ни подмами животът ни да стане сух и остарял.

Дъщеря ни Сандра пътува с нас и е ръководител на помощното служение в нашите конференции. Когато сме вкъщи, тя ми помага с домакинството. Преди да започне да пътува с нас, тя беше домакиня и освен това организираше детската занималня по време на местните събрания, организирани от нас веднъж седмично в Сейнт Луис, Мисури.

Тя прекарваше много време в чистене и в пране. На всеки, който чисти една къща всеки ден, това му омръзва. Това е едно от най-трудните неща, за които може човек да се ентусиазира, защото тъкмо подредиш, а някой вече разтуря, ти чистиш, а други цапат. Това е особено вярно, когато имате малки деца или тийнейджъри.

Забелязах веднъж, че Сандра върши в понеделник неща, които обикновено прави към края на седмицата. И я попитах какво прави.

"Малко си смених програмата - да внеса малко свежест в нея".

Вижте, понякога помага дори ако само смените деня за пране или за разнообразие гледате филм или слушате музика, докато гладите. Опитайте да ходите за хранителни продукти в друг ден или, още по-добре, в друг магазин. Тези дребни промени могат да добавят достатъчно разнообразие, с което да предпазите нещата от остаряване.

Секретарката ми беше перфекционистка, освободена от това натрапчиво поведение. Преди никога не бе напускала дома си, докато не си оправи леглото. Тя започна да осъзнава нуждата от разнообразие в живота си, затова един ден ми каза: "Ще се смееш, ако ти кажа какво направих".

И тя ми разказа, че ей така, за разнообразие тръгнала без да си оправи леглото. Каза, че с голямо удоволствие минала край него и дори се пообърнала да го види как е разхвърляно. Това беше знак за нейното освобождение.

Тя добави: "Ще правя така само тази седмица. Но със сигурност е страхотно усещане - като да разкъсаш паяжина".

Когато тя каза това, на мен изведнъж ми хрумна, че ако седим, обградени от мухъл, и ние мухлясваме!

Най-малкият ни син, тогава около единадесет годишен, . без особен афинитет към оправяне на леглото си и към почистване на стаята си, дочул историята на моята секретарка. На следващия ден ми каза: "Ами днес ще внеса малко разнообразие. Няма да си оправям леглото".

Естествено, опитваше се да бъде забавен; сигурно си мислеше, че вече се е съсипал от оправяне на леглото, но аз поисках от него да продължи да се "съсипва".

Някои хора казват, че трябва да си имат режим или че самите те са хора на навиците. Режимът е нещо хубаво, както и някои навици, но стига това да не води до навлизане в сухота и мухъл.

Свободни сте да си правите режими и да си изграждате навици колкото ви се ще, но е важно да го правите с радост. Като вярващи вие сте свободни да имате "неизговорима радост и да сте пълни със слава" (I Петрово 1:8 KJV). Затова, дерзайте! Положете усилия да видите колко можете да се насладите на живота си!

Например мога да си направя молитвен лист и да се моля за всичко в него всеки ден; мога и да позволя на Светия Дух да ме води по Своята воля. Не казвам, че има нещо лошо в това да имаш молитвен списък, но ви предупреждавам да не се ориентирате към лишения от Духа списък повече, отколкото към самия Свят Дух.

Един ден Духът може да ви води да се молите повече и да четете Библията по-малко. На следващия ден може да е обратното. В някои дни аз хваля Бога и Му се покланям повече, а в други дни молитвеното ми време е повече за лични прошения. Има дни, в които молитвите ми са единствено ходатайствени за други хора.

Понякога едвам издържам на Господното присъствие, а има дни, когато плача без видима причина. Понякога се смея просто от радост, че Го познавам. А може и да си пусна музика да танцувам пред Господа, за да Го прославя. Понякога пък лягам на земята и просто оставам в Божието присъствие.

Гарантирам ви, че Светият Дух е пълен с творчески заряд; никога няма да ви води със скука за каквото и да било, стига да искате да Го последвате. Аз обаче трябваше да се науча, че ние се чувстваме по-комфортно, когато имаме правила и наредби, отколкото когато имаме свобода.

Нещо повече - често сме уплашени от свободата.

Когато вземаме решения според индивидуалното водителство на Светия Дух, трябва да отговаряме за тези решения; макар че ако правим всичко, което другите правят, или което "правилата" казват, че трябва да се направи, ще бъдем по-малко критикувани или съдени.

В Божието Слово има определени насоки за много неща и те са еднакви за всички нас, но няма пълен комплект указания за това "как" да имаме лично време с Бога, да изучаваме Библията или да имаме взаимоотношения с Господа.

Много от нас имат такива огромни трудности в тази област, че това ги спира да продължат. Ние трябва да се наслаждаваме на Бога повече отколкото на всичко друго, да не се чувстваме сухи и да ни е скучно, когато храним духовното си естество.

Служенето може да се окаже много творчески заредено преживяване, ако му позволим да бъде такова. Светият Дух ще ни води как да свидетелстваме, как да даваме, как да наставляваме и издигаме, как да се молим и как да развиваме абсолютно всеки аспект от духовния си живот.

Не е необходимо да заемаме определена поза, за да се молим.

Понякога се моля, докато се упражнявам на пътеката във фитнесзалата, друг път (и това е най-често) докато седя на един определен стол в кабинета ми у дома. Това е моето място, на което се усамотявам сутрин. Но това не е просто обичай. Ако усетя, че върша това по инерция, променям нещо, за да запазя това време свежо.

Вече споменах как трябва да избягваме да бъдем свръх духовни, за да могат хората да се доближат до нас. Аз трябваше да се науча, че останалите от моето семейство, макар че са призовани от Бога, както и аз съм призована, нямат същото призвание като моето.

В един момент си мислех, че Дейв и децата ни са много плътски. Когато ходехме в отпуска, аз прекарвах много време в търсене на Бога, а семейството ми искаше да се забавлява. Спомням си как критикувах Дейв, че не отделя толкова време за Бога, колкото аз мислех, че е необходимо. Той ме уведоми, че не знам колко време прекарва с Бога и че само защото не прави това, което правя аз, не значи, че той няма добри взаимоотношения с Господа.

Каза ми и още нещо много важно: "Джойс, аз съм призован от Бога да бъда администратор на "Живот в Словото" и да бъда твой покров. Много сериозно се отнасям към призива си от Бога, но не съм призован да проповядвам".

После добави: "Обичам Словото и Го изучавам, но нямам благодатта да прекарвам толкова време като теб в молитва и изучаване. Ти си призована и помазана от Бога да вършиш нещо, но ние другите нямаме твоя призив и ти не можеш да ни караш да се подготвяме за нещо, което не сме призовани да вършим".

Всеки служител трябва да внимава да не прави опити да вкара семейството си в своя калъп. В Исая 58:6, 7 Господ ни дава добро разбиране за поддържането на равновесие в служението:

Няколко пъти, докато съм служила, някоя пастирска жена, жена на пътуващ евангелизатор или жена на служител в затвор е идвала да ми каже, че техният брак е в сериозна криза, защото съпрузите им никога не са вкъщи, винаги правят нещо за някого и никога нямат време за семейството си.

Можете да кажете: "Ама все пак това му е работата".

Така е, но всички трябва да имаме правилно подредени приоритети. Първо Бог, после семейството, работата на трето място, после личното ни служение.

Ако сте призовани в пълновременно служение, тогава сте благословени да имате едно и също нещо за работа и за служение. Имате нужда от време за своята собствена плът и кръв (за себе си), но членовете на семейството ви са също така ваша плът и кръв. Като служител на Евангелието имате толкова нужда от разнообразие и творчество, от колкото се нуждае и семейството ви. Тогава то ще ви "разпалва" вместо да ви "изгаря".
Добавете разнообразие по простички начини
"... ако мога само да свърша попрището си с радост..."

Деяния 20:24
Добавянето на разнообразие към живота не е задължително скъпо или сложно. Ако искате да направите нещо различно вечерта, излезте на разходка със семейството си. Повечето малки деца обичат да се возят в кола. Дори и тридесет минути само ще са напълно достатъчни.

Излезте и идете да пиете кафе. Да, и вкъщи можете да си го направите, но може да не е чак толкова забавно. Вземете си сладолед на клечка или едно безалкохолно и идете на разходка в парка, погледайте как играят децата. По време на празниците се поразходете из квартала си и разгледайте украсата по прозорците.

Ако имате работа за целия ден, направете няколко кратки почивки. Излезте навън за мъничко, ако времето е хубаво, и изпийте чаша сок. Ако съседите ви са също навън, разменете няколко думи с тях. Може да погледате и малко телевизия, ако дават нещо, което харесвате.

Не бива да губите целта си от поглед, но тези кратки почивки ще променят цялото ви отношение към работата. И може да ви помогнат да я свършите "с радост".