- Твърде много проблеми, за да се наслаждаваш на живота

9 - Твърде много проблеми, за да се наслаждаваш на живота

В Йоан глава 16 Исус предупреждава учениците Си за многото трудности и гонения, през които ще минат през живота си. И в стих 33 завършва: "Казах ви тези неща, за да имате в Мен [съвършен] мир и увереност. В света имате скърби и изпитания и проблеми и дразнения; но ободрете се [окуражете се; бъдете уверени, сигурни, безстрашни]! Защото Аз победих света. [Лиших го от силата му да ви наранява и го победих за вас]".

Исус е казал на последователите Си: "Когато имате проблеми, а в тоя свят ще имате, ободрете се.

Ако някой не разбира някои неща в Духа, за него може би ще изглежда, че Исус не е особено състрадателен. Но Той всъщност споделя "духовна тайна": "... да се радвате в Господа е вашата сила." (Неемия 8:10). Или както казва Джери Савел: "Ако дяволът не успее да открадне радостта ти, няма да може да спре и благословенията ти!"

Ако вие и аз никога не можем да се насладим на живота си докато не доживеем времето, в което да нямаме неблагоприятни обстоятелства около нас, ще живеем в тъга и никога няма да познаем радостта, която Исус е предвидил да имаме. Аз също вярвам, че тази радост и показването й е оръжие в духовната битка, както е и плод на Светия Дух.

Ако постоянно се изпълваме със Светия Дух, Той ще ни вдъхновява и ще ни дава сили да сме радостни без значение какви са обстоятелствата около нас.

Вярвам, че липсата на радост се корени в това, че мнозина се отказват тогава, когато трябва да устоят. Също вярвам, че наличността на радост ни дава устояване пред домогванията на дявола, като ни помага да преодолеем негативните обстоятелства и да "наследим земята".
Бодрост и кураж
"Бъдете силни (уверени) и насърчени, защото ще направите тези хора да наследят земята, за която се клех на бащите им да им я дам".

Исус Навин 1:6
В Йоан 16:33 Исус казва: "Ободрете се..."(български превод: Дерзайте... бел.прев.). Едно от определенията на гръцкия глагол, преведен като ободрявам или дерзая, е "да имам голяма смелост"²¹. Когато Господ е давал на Исус Навин насоки, постоянно му е повтарял да е окуражен.

Без смелост (с радостно отношение), каквато Бог насърчава Исус Навин да има, той щеше да се предаде, когато враговете идват за пореден път срещу него, а децата на Израел нямаше да стигнат до обещаната земя, за да я наследят.

Същото е вярно и за нас в ежедневния ни живот. Радостта и бодростта ни дават силата да продължим към целта, която Господ е поставил за нас в живота ни.
Пазете ума си, внимавайте какво говорите!
"Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ви, но да размишлявате върху нея денем и нощем, за да пазите и да вършите според написаното в нея. Защото тогава ще имаш успех в пътя си и ще бъдеш мъдър и ще преуспяваш".

Исус Навин 1:8
Исус Навин е имал много врагове, с които е трябвало да воюва по време на завладяването на Обещаната земя. Всъщност е изглеждало, че те нямат чет. Но обърнете внимание, че на Исус Навин му е поръчано от Господа да пази Словото в устата и в ума си, а не проблема.

Както Исус Навин, ако и ние с вас искаме да направим пътя си преуспяващ и да имаме сполука във всичко, което вършим, тогава трябва да насочим мислите и думите си върху нещо друго, а не върху проблема пред нас. Трябва да спрем да мислим за проблема, да говорим за проблема, а понякога трябва дори да спрем да се молим за проблема. Ако вече сме се помолили, Бог е чул.

Не казвам, че няма място за настойчивост, но макар често да казваме, че имаме взаимоотношение с Бога, ние всъщност имаме взаимоотношение с проблема си.

В Марк 11:23 Исус ни наставлява да кажем на планината. Той не казва: "Говорете за планината." Ако има смисъл да говорим за нея, тогава да го правим. Иначе е по-добре да си замълчим. Думите повдигат в нас емоции, които често ни карат да се чувстваме обезпокоени, защото сме се фокусирали твърде много върху обстоятелствата.

Струва си да излезем и да се позабавляваме, докато чакаме Бог да реши проблема ни. И да не ви се ще да го правите, направете го.

Ще ви помогне много!

Ние често мислим, че ще се насладим на живота си, когато най-сетне дойде "пробивът". А какво ще кажете да се насладим на пътуването, докато чакаме!

Не искам да звуча негативно, но когато най-сетне дойде "пробивът", който очакваме, няма да мине дълго време преди да се появи поредното предизвикателство. Ако чакаме да нямаме проблеми, за да се насладим на живота, може и да не се забавляваме много.

Позволете на Бог да се погрижи за проблемите ви; предайте на Него грижите си и правете това, което ви е заръчал да правите. Май звучи твърде хубаво, за да е истина, нали? Наистина можете да се наслаждавате на живота, докато чакате Бог да реши всичките ви проблеми!

Ако сме водени от Светия Дух, можем да се смеем дори в тези времена. Трябва да се смеем със смеха на вярата, както се е смял Авраам. Бог му е казал, че ще направи нещо невъзможно за него и макар да е твърде стар, за да има деца по естествен път, Бог ще му даде син. И Авраам се засмял (Битие 17:17)!

Неговото чудо не се случило веднага. Минали години преди Авраам да види изпълнено Божието обещание. Но аз не мисля, че това е бил последният път, в който Авраам се е смял. Сигурна съм, че колкото и пъти да си е припомнял за обещанието на Бога, и колкото и пъти да е мислел за деня, в който го е чул, се е смеел.

Ние твърде много мислим за това какво се случва сега, вместо да погледнем към края.

Помислете си за всички неща, които Бог е извършил за вас. За някои от тях се е наложило да почакате. Бог е верен; Той ще изпълни това, което е обещал. Може и да се наложи да почакате определено време, но ако пък решите да се насладите на пътешествието, то няма да ви се стори толкова дълго.

Може би знаете, че когато чакаш, времето ти се струва безкрайно. Ако се наложи да чакате за нещо и само гледате часовника, сякаш минава век преди то да се осъществи; но ако се захванете да вършите нещо, ако отместите погледа и вниманието си от часовника, времето ще ви се стори като секунди.

Постоянно да наблюдаваме проблема си е като постоянно да гледаме часовника. Ако искате да свършите вашата част, тогава отместете поглед от проблема си. Той ще бъде решен далеч по-бързо и вие ще можете да кажете: "Пътуването беше приятно".
Смехът като лекарство
"Веселото сърце е като добро лекарство и веселият ум съдейства за изцеление; унилият дух изсушава костите".

Притчи 17:22
Смехът не просто прави пътуването поносимо и дори приятно, но и ни помага да бъдем здрави. Грижите и притесненията водят до стрес, който пък поглъща здравето ни.

Коренът на много болести и здравословни проблеми е стресът. Смехът облекчава стреса. Той променя химическите процеси в тялото.

Четох веднъж за човек, който бил на смъртно легло. Лекарите казали, че няма какво повече да направят. Той помолил семейството си да наемат всякакви комични филми, които можели да намеря, и докато лежал в леглото си ден след ден гледал тези филми като се смеел до сълзи. Оздравял напълно.

Може би ще кажете: "Но, Джойс, нямам за какво да се смея!"

Много пъти и аз нямам за какво да се усмихвам, но се научих да намирам поводи. Необходимо е да се усмихваме колкото може повече.
Намирайте правилните възможности да се смеете

Аз много се промених в тази област напоследък. Преди години щях да пропусна куп възможности да се смея. Бях твърде заета да съм сериозна и под напрежение. Сега, когато ми се отдаде възможност, я грабвам и гледам да я използвам колкото мога. Щом имам възможност, смея се, защото не знам кога ще се появи следващата. Знам, че трябва да се смея, затова се смея.

Смехът и веселото сърце трябва да бъдат отгледани в нас. Исус е говорил за радост и пълнота от радост. Искам колкото може повече и от двете, но се искат съзнателни усилия, за да запазим сърцата си весели. Сатана винаги се опитва да открадне или да спре радостта ни; ако му позволим, той ще го направи.

Смехът и усмивките са външният израз на вътрешната радост. Често казвам, че има спасени хора, които трябва да уведомят и лицата си, че са спасени. Някои християни имат такова кисело изражение, че изглеждат сякаш току-що са кръстени и потопени в оцет или лимонов сок.

Светът не може да види сърцето ни; те имат нужда от външно изразяване. Общото ни излъчване трябва да е приятно, изобилстващо с усмивки и, ако е подходящо, да се смеем при всяка възможност.

Има случаи, когато би било абсолютно не на място да се смеем. Никога не се забавлявайте на гърба на някой друг. Никога не се подигравайте на недостатъците на някой друг. Има разлика между това да имаш благословено добро време и да се шегуваш или подиграваш на някого.

Веднъж Дейв и аз заведохме сина си на кино. По време на филма Дани каза нещо, което ме накара да избухна в смях. Започнах да се смея, но същевременно се опитвах и да не се смея, защото не исках да правя сцени пред хората. И в резултат започнах да се смея още повече, но тихичко. Толкова се смях, че сълзи ми потекоха от очите. Дейв пък ми се смееше как аз се смея и положението малко започваше да излиза от контрол. Тогава Дейв каза: "По-добре да спрем - смущаваме другите хора". И беше прав.

Светият Дух не одобрява грубостта.

Представете си, че мой роднина е в болницата за не сложна операция и в чакалнята с мен са няколко познати. Вероятно ще си говорим и може би ще се засмеем, но ако нечии други роднини бяха там и животът на този човек виси на косъм, щеше да е много грубо да не се съобразим с чувствата им.

Вземете решение да се смеете повече, но бъдете чувствителни и кога да го правите.
Климатът на небето е радост
"Ти ще ми покажеш пътеките на живота, в Твоето присъствие е пълнота от радост, от дясно на Тебе -всякога веселие".

Псалм 16:11
Според псалмиста климатът на небето е радост и веселие -което означава, че там, където е Бог, има и свят смях. Докато съм имала време с Бога, много пъти съм преживявала този свят смях. Неговото присъствие винаги ме прави щастлива.

Първият път, когато чух някой да се смее със свят смях, не знаех какво да мисля. Бях на едно ходатайствено събрание, молехме се усърдно и изплаквахме пред Бога сърдечните си прошения. Изведнъж дочухме, че съпругата на пастира започна да се смее. Тя не можа да спре да се смее дълго време.

Чувствахме, че смехът й е искрен, защото идваше от духа й. Нормално е да си радостен, когато вярваш, че Бог откликва.

Защо хората казват на Бога колко Му вярват, а прекарват живота си в депресия? Спомнете си, че в Римляни 15:13 се казва, че радостта и мирът се коренят във вярата.

Виждаме как тези Божии мъже са упражнявали силата на радостта насред трудните обстоятелства. Техните дрехи са били разпокъсани, бити са били с пръчки и хвърлени в затвора, макар че нищо грешно не са направили. В такава депресираща ситуация те са демонстрирали свръхестествена радост, която е извирала от сърцата им. Не е била нормална човешка реакция, защото не е имало нищо добро за естествения човек, на което да се радват.

Поради тази случка тъмничарят е спасен (Деяния 16:27-34). Вярвам, че повече хора в света ще приемат спасението, което ги очаква, когато християните започнат наистина да изразяват радостта от тяхното спасение.
Радостта от спасението
"И душата ми ще се радва в Господа; ще се радвам в Неговото спасение".

Псалм 35:9
Давид е говорил за радостта, която душата му е намерила в Господа и в Неговото спасение, както четем в Псалм 51:12, където той се моли, след като е съгрешил с Витсавее: "Върни ми радостта от спасението; и не ме лишавай от Святия си Дух".

В Лука 10:17-20 четем какво е казал Исус на седемдесетте, които е изпратил да служат в Негово име:

Понякога чуваме хората да казват, че се чувстват като между чука и наковалнята. Когато хората, непознаващи Исус, кажат това, те са откровени; те наистина са между две много твърди места. Но тези, които имат взаимоотношения с Господа, са между "наковалнята", която за тях е здравата основа, канарата Исус, и трудните обстоятелства. Да стоиш на здравата основа е много по-добро място, отколкото да имаш богатствата на света и да си без Исус.

Божията сила е по-голяма от всеки проблем. Неговата победа може да погълне всяко неблагоприятно обстоятелство. Можем да бъдем силни и повече от победители, когато знаем, че Той е с нас. В Библията постоянно ни се повтаря да не се страхуваме, защото Той е с нас. Не само че е с нас - Той е с нас да ни избави.

Всъщност спирането на извора на някой от нас е било стратегия, която врагът използва не само днес, но и в стари времена, както четем в IV Царе 3:19: "Ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори и ще запустите с камъни всяка добра площ земя".

Камъните на притеснението, на себеокайването, на депресията - всички тези неща са част от стратегията на Сатана да спре и запуши вашите извори. Когато душата ви е пълна с тези камъни, това пречи на Божия Дух да протича във вас. Бог иска да отпуши извора във вас! Той копнее реката на живота да тече спокойно във вас.

Позволете на радостта да протече! Позволете на мира да протече!

Когато четем за Исаак, изпълненото Божие обещание към Авраам в Битие 26:15 откриваме, че неговият извор също е бил запушен: "Всички кладенци, които слугите на баща ми изкопаха в дните на баща му Авраама, бяха затрупани и напълнени с пръст и камъни от филистимците".

Пръст или пепел е друго нещо, което Сатана използва, за да запуши изворите ни - пепелта на осъждането, омразата, горчивината, раздразнението или непростителността, пепелта на завистта и на съревнованието. Всички тези неща със сигурност ще запушат изворите ни и ще попречат на праведността, мира и радостта да протекат.

Исаак е отпушил изворите на баща си. Името на Исаак означава смях.²² Той е бил дете на обещание, дадено от Бога на Авраам и Сара. Те са родили Исмаил чрез собствените си дела, защото им е омръзнало да чакат. Исмаиловото име означава Бог чува (Битие 16:11). Един от преводите на Библията (KJV) в Битие 16:11 казва, че: "Името му ще бъде Исмаил, защото Господ чу твоята скръб." Но Исмаил е бил мъж на война. Битие 16:11, 12 казва за него: "Ангелът Господен каза:... ще бъде див мъж; ръката му ще бъде срещу всекиго и ръката на всички ще бъде срещу него..."

Нашите собствени усилия ще доведат до нещастие и разочарование, а Божието обещание ще донесе радост и смях. Вярвам, че можем да видим и прекия, и преносния смисъл на поуката.

Смехът ще отпуши изворите в нас!
Може би от доста време не сте се смели истински, от сърце. Ще откриете, че след като се посмеете, ще се чувствате много по-добре.

Понякога ми се струва, че сякаш всичко вътре в мен се е отпушило след един такъв смях от сърце. Ако съм изморена и изтощена от ежедневието, вътре се чувствам като шкаф, пълен с прах, стар и нуждаещ се от почистване и поправка. Когато Бог ми даде възможност да се посмея от сърце, това сякаш ме "проветрява" - освежава ме и вдига товара от изморения ми ум.

Във Филипяни 4:4 апостол Павел пише: "Радвайте се в Господа винаги [наслаждавайте се, развеселете се в Него]; пак ще кажа, радвайте се!" В този стих не веднъж, а два пъти ни се казва да се радваме.

Когато дяволът започне атака срещу вас, отвърнете му с радост и смях, с пеене и с хваление към Бога. Апостол Яков пише: "Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато сте обградени или срещате изпитания от всякакъв вид или попадате в различни изкушения" (Яков 1:2). След това продължава и казва, че изходът от това ще е добър.

Въпреки проблемите ви, въпреки изпитанията и изкушенията, бъдете сигурни, че в края ще спечелите, затова очаквайте края с нетърпение и се радвайте сега
Смехът в църковните служби

Когато Бог ме призова да поучавам и да проповядвам Словото Му, не бях обучена и нямах опит "как" да развия и да предам една проповед. Изненада ме, че хората много се смееха, когато аз служех. Никога нарочно не включвах смехотворни елементи в проповедите си, но така се получаваше.

За мен като личност по-естествено беше (особено в онзи период от живота ми) да съм повече сериозна и сдържана, отколкото весела и забавна. Това ми помогна да разбера, че Бог иска смехът да е вплетен във всичко в живота. Ние наистина имаме нужда и от сериозност, и от смях. Някои хора казват, че смехът им помага да се справят по-лесно с поправлението, което носи Божието Слово.

Моето поучение е насочено основно към подпомагане на вярващите да станат зрели, за да могат наистина да се насладят на това, което Исус им е дал чрез смъртта Си. Това изисква поправление, да умреш за себе си и да погледнеш истината в очите, което много често е болезнено.

В Евреи 4:12 четем, че Божието Слово е "по-остро и от двуостър меч" и че разделя душата и духа. Разширеният превод на Библията казва, че То е действащо (ефикасно). Аз обичам да казвам, че Словото често ни прави операция, в която изрязва "духовните болести", които всъщност ни нараняват. Хвалението и поклонението са упойката преди операцията, а смехът от време на време е допълнително "успокояващо", което ни задържа на операционната маса.

Веднъж някой ми каза: "Не е ли страхотно! Смея се, докато старото ми естество умира".

Интересно ми е, че одобряваме плача в църква като свят и богоугоден отклик, а смехът в църква изглежда обижда някои хора. Мисля си, че това показва, че имаме нужда от повече разбиране за Божието естество. Вярвам, че Исус се е смял много повече, отколкото всички ние.

Виждала съм как смехът буквално заразява цялото събрание, докато почти всички се разплакват от смях.

Една вечер на едно събрание в Бирмингам, Алабама, исках да се моля за жени, които не можеха да заченат и да родят дете. Не можех да извикам всички отпред, затова ги помолих просто да се изправят, докато се моля за тях. Имаше видимо помазание върху изправените. След като приключих, ги накарах да седнат, но една жена, докато сядаше, започна да се смее тихичко.

Аз се опитах да продължа със службата, но жената започна да се смее все по-силно и по-силно, докато едва си поемаше дъх. Явно беше притеснена и сякаш не разбираше какво се случва с нея. Аз смятам, че ние можем да контролираме себе си, и ако бях накарала тази жена да спре, тя щеше да спре да се смее.

Не й казах да спре, защото видях какво се случва - не само с нея самата, ами и как се разпространява и върху останалите. Усетих, че беше Светият Дух, затова просто стоях и наблюдавах. Не след дълго цялото събрание се смееше - дори до сълзи.

Може би си спомняте от четвърта глава на тази книга, че дадох определения за радостта, които ме научиха, че радостта варира от тиха наслада до крайна степен на веселие. Казах също, че през повечето време живеем в състоянието на тиха наслада, но казах също, че случаите на голямо веселие имат своето място и значение. Този случай, за който говоря, беше точно такъв.

По-късно открих, че тази жена никога не беше ходила в петдесятна или харизматична църква. Явно тя не е била свикнала с подобни емоционални изблици в събранието. Църквата й била много по-резервирана, но въпреки това Бог я е използвал като доброволно предаден Нему съд, за да послужи на цялото събрание с "преливаща радост".

Смехът е заразен! Аз лично предпочитам някой да прихване веселие, отколкото тъга от мен. Знаем, че когато сме до някой, който е депресиран и негативно настроен, ако решително не се противопоставим, депресията и негативизмът на този човек ще започнат да влияят и на нас. Същото става и когато до нас са щастливи и позитивни хора. Те ни карат да се чувстваме добре, помагат ни да забравим проблемите си дори за малко, а тяхната радост е заразна.

Никога не бих забравила това събрание, защото когато продължих да се опитвам да доизкарам службата, реших да използвам стих от книгата Йов. Но колкото и пъти да кажех Йов и после номера на главата и стиха, цялото събрание избухваше в смях. В тази сграда имаше около хиляда и двеста човека. Уверявам ви, няма нищо смешно в книгата Иов, но колкото и пъти да кажех Йов, ефектът върху всички беше очевиден.

Признавам, че не това е обичайният начин, по който протичат събранията ми, но в онази вечер Бог лично послужи на хората по начин, който мнозина биха нарекли "не-общоприет" или "неправилен". Но всички се насладиха на тази служба. Не видях никой да си тръгва и дори после чух добри отзиви.

Когато Бог е решавал да използва смеха да послужи на събранията през годините, хората са казвали: "Отчаяно имах нужда от това. От години не съм се смял така." Или: "Не мога дори да опиша колко по-добре се чувствам." Или: "Имам усещането, че нещо тежко падна от мен."

Някои са ми казвали дори след месеци, че вече не са същите след онези служби. Разбира се, хората говорят така и за богослужения, в които няма смях, затова не ме разбирайте погрешно - смехът не е единственото нещо, което Бог използва, за да благослови Своите люде; но смехът не бива и да бъде изключван като възможност.

Според Еклесиаст 3:4 има време и за смях, затова не бива да се страхуваме да се смеем, особено в църква.
Непрестанно радостно тържество
".. .който има весело сърце, има и постоянно тържество (без значение на обстоятелствата)".

Притчи 15:15
Една вечер със семейството ми играехме домашни игри. Този ден имах ужасно главоболие. По-големият ми син, който има дара веселие, започна да прави разни маймунджолъци и аз започнах да се смея. Смях се толкова много, че сълзи потекоха по лицето ми, стомах ме заболя и без малко да падна от стола. Това, което той каза, не беше чак толкова смешно. Забавно беше, но не бих казала, че и чак толкова смешно, че да предизвика такава реакция у мен. Имам чувството, че веднъж като започнах, нямаше спиране после. Когато най-накрая се успокоих, осъзнах, че главоболието ми беше преминало.

Децата бързо и лесно се разсмиват. Всъщност, ако се загледате в игрите на децата, ще ви се стори, че те постоянно се смеят и то в общи линии за нищо. Сигурна съм, че те имат нужда малко да пораснат, а това ще стане с годините, но възрастните също имаме нужда от това, което имат те и което показват толкова лесно.

Смехът за средностатистическия невярващ човек обикновено се основава на обстоятелствата. Смее се, защото е станало нещо смешно или защото нещо наистина хубаво му се е случило.

Като християни ние имаме по-висша привилегия - можем да се смеем дори когато нещата не вървят така добре за нас, както ни се ще. Причината, поради която можем да се смеем и да се наслаждаваме на живота въпреки настоящите ни ситуации или обстоятелства, е поради това, че Исус е нашата радост.

В Йоан глава 15 Исус ни учи да пребъдваме в Него. Като се научим да "пребъдваме", това ще ни доведе до място на почивка. Това Му позволява да действа в нас. Точно както клонът стои на дървото и клонката стои на лозата, така и ние трябва да стоим или да бъдем част от Христос. Клоните дават плод, защото са свързани с източника на живот. Ние желаем да даваме добър плод, а Божието Слово обещава, че ще даваме плод, ако пребъдваме в Него (стих 5).

Тогава Исус казва в Йоан 15:11: "Казал съм ви тези неща, за да бъде радостта и насладата ми във вас и да може радостта и доволството ви да бъдат в пълна мярка, завършени и преливащи". Ако пребъдваме в Христос, тогава трябва да имаме преливаща радост в живота си. Вярвам, че когато радостта прелива, със сигурност ще видим и смях.

Би трябвало да има баланс между сериозността и смеха. Библията учи и на двете. I Петрово 5:8 казва, че трябва да бъдем "трезви", но никъде не пише да имаме сериозни лица. Матей 5:14 казва, че ние сме "светлината на света". Може да кажете, че усмивката е като ключа, който включва лампата. Няма голям шанс да се смеем, ако не започнем с усмивка.

Ако постоянно сме намръщени и ако ъгълчетата на устните ни са вечно увиснали надолу, това направо ще завлече и нас надолу в емоционално отношение.

Когато съм намръщена, буквално усещам тежест. (Опитайте; сигурна съм, че ще изпитате същото.) Но когато се усмихна, усещам как се приповдига цялото ми естество.

Може и сама да съм, но се усмихвам. Нямам нужда от нищо конкретно, за да се засмея. Щастлива съм, когато дори и сама, се усмихвам. Ще добавя и това - ако аз, която по природа съм по-сериозна, дори с намръщена физиономия, мога да се науча да се усмихвам, всеки, който наистина иска, може да се научи.

За да се намръщиш, използваш повече лицеви мускули, отколкото да се усмихнеш. Мускулите на някои са отслабнали от неизползване, но могат да се стегнат отново за кратък период.

Опитайте. Бъдете като малко дете. Намръщете се и вижте как ще се почувствате; после се усмихнете и вижте сега какво е усещането.

Има две добри причини, поради които да се научим да се усмихваме. Първо, помага ти да се чувстваш добре. Второ, помага и на околните да се чувстват добре.

Един от начините, по които можем да покажем на света радостта, която идва от пребъдването в Исус, е като изглеждаме щастливи. Когато мирът и радостта на Господа са естествена част от излъчването ни, това отправя негласно послание към онези, с които ежедневно общуваме.

Ако вие и аз вечно ходим начумерени, никой никога не би предположил, че служим на Бога. Ако не си поставим лепенки на колата от които да се разбира, че сме християни, няма да има друго видимо доказателство. Трябва да изглеждаме приятно. Не можем да се хилим постоянно, но и да сме вечно кисели не е редно.

Молете се и вярвайте, че Бог ще ви научи как да се смеете повече - Той ще ви напомня да се усмихвате. Започнете да се усмихвате на хората и вижте как ще реагират те, особено тези, които не изглеждат особено щастливи или доволни. Опитайте да им се усмихнете мило и приятелски, и това може да им помогне.

Аз трябваше да упражнявам вярата си в тази област дълго време, защото бях повече сериозна и сдържана. В детството си имах много болезнени преживявания, които в резултат бяха изградили у мен лоши навици, които повлияха на излъчването ми.

Молете се не само Бог да ви научи да се смеете повече, но и да ви дава поводи да се смеете.

Запомнете, че веселото сърце действа, както действа благотворното лекарство (Притчи 17:22 KJV).