Решение да се насладите на живота 5 3 Съжаление и страх 8

6 - Да бъдем като децата

Както виждаме, в Матей 18:3 (Amplified Bible) се казва, че атрибутите или характеристиките на едно дете са: доверие, смирение, любов и простителност. О, колко много бихме се наслаждавали на живота си, ако бяхме такива!

Децата вярват на всичко, което им се казва. Според някои децата били дори лековерни, тоест вярвали на всичко, независимо колко абсурдно звучи то. Но децата не са лековерни; те са доверчиви. В детското естество е да се доверява, освен ако детето вече не е преживяло нещо, което го е научило да не се доверява.

Със сигурност знаем, че децата се наслаждават на живота си. Едно дете буквално се радва на всичко. Едно дете може да обърне дори работата в игра и да се забавлява.

Спомням си как веднъж помолих сина си да помете задния двор (тогава той беше на единадесет или дванадесет години). След малко го видях как танцува с метлата в ритъма на музиката от слушалките, които носеше.

Помислих си: "Невероятно! Той обърна метенето на игра. Ако трябваше да го прави, поне да се забавлява, докато го прави".

Всички ние трябва да имаме такова отношение. Е, може да не танцуваме с метлата, но трябва да изберем да имаме такова отношение, че да се забавляваме във всеки аспект от живота си.
Детето в нас

Всеки здрав възрастен трябва да съхрани детето у себе си. Всички започваме като деца, но докато израстваме, трябва всячески да опитваме да запазим детето вътре в нас.

Сатана винаги се опитва да убие децата, което е било и причината той да постави желание в сърцето на Ирод да издаде указ да бъдат убити всички мъжки деца във Витлеем, които са под две години. Тъй като Ирод се е ужасявал от новородения младенец Христос, Царя на Евреите, на Когото мъдреците са дошли чак от Изток да се поклонят, искал да се отърве от бебето (Матей2:1-16).

Според мен е интересно, че Сатана се страхувал от едно дете, както и че дете може да бъде цар на евреите. Царете царуват; поуката тук е, поне част от нея, че ако искаме да управляваме и царуваме като царе (Римляни 5:17, Откровение 1:6), трябва да станем като децата. Когато станем като децата, това ужасява дявола - точно както младенецът Христос е уплашил Ирод.

От Откровение 12:4, 5 виждаме как Сатана се стреми да "изяде" или унищожи детето от момента на раждането му:
"Опашката му като завлече [през небето] и свали и хвърли на земята една трета от небесните звезди. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде чадото й, щом се роди.

И тя роди мъжко дете, което е определено да пастирува над (да управлява) всичките народи с желязна тояга (скиптър); и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол."
Разбира се, тези стихове се отнасят до Исус, но вярвам, че това е и принцип, от който можем да се поучим.

Както много други хора, аз бях насилвана като дете. Сатана не изчака да стана голяма, за да ме унищожи - той започна рано.

Децата не са способни да се защитават и пазят. А Сатана, като същински хулиган, често атакува тези, които изглеждат безпомощни и не могат да му отвърнат. Дяволът се е опитвал да ме унищожи - умствено и емоционално, както и да ме спре от това да изпълня Божия план за живота си. Той ми ограби детството чрез сексуална, умствена и емоционална злоупотреба над мен.

Израснах в т.нар. дисфункционално семейство, където преобладаваха алкохолизъм, насилие и кръвосмешение. На мен не ми беше приятно да бъда дете. Всъщност, мразех детството си. За мен детството означаваше да си блъскан, да се възползват от теб, да те контролират и да те използват. Нямах търпение да порасна -това беше основната ми мисъл. Много нощи лежах и само мислех какво ще е, когато порасна и като възрастна никой няма да може да ме контролира.

Планирах да порасна и да не позволявам повече да ме нараняват. Това, разбира се, означаваше и да не се доверявам на никого, да се грижа сама за себе си. Аз нямах тези характеристики на децата, които посочих преди малко - доверие, смирение, любов, прошка. Никога не се радвах или наслаждавах на каквото и да е! Е, от време на време се забавлявах, но никога през детството си не разбрах какво е истинска радост.

Станах работохолик и бях решена да успея. Имах погрешно чувство за отговорност, което не ми позволяваше да се наслаждавам на нищо. Не знаех как да свърша моята част и да позволя на другите да свършат тяхната. Нито пък знаех как да се доверя на Бога и да Му позволя да свърши Своята работа.

Поради моята несигурност, подплатена с решението никога да нямам нужда от никого, работата се превърна в моя идол. Поради нея смятах, че съм някоя. Смятах, че Бог ще ме благослови само ако работя много усърдно.

Божието Слово казва, че сме Негови възлюбени чада и че Бог ще ни благослови в начинанията ни (Второзаконие 28:8). Но не бива никога да смятаме, че стойността и ценността ни идва от това, което правим. Трябва да знаем кои сме в Христос Исус, както и че работата ни би трябвало да има стойност, защото ние я вършим, а не обратното.

В книгата си Ритъмът на живота, Ричард пише: "В този свят няма достатъчно успех, за да съберем всички вътрешни нехармонични гласове. Самочувствието не е вторичен продукт от постиженията, а естествено продължение на здравите взаимоотношения на човека с родителите му, с хората около него и, естествено, с Бога. Важното е кой сте вие, а не какво сте направили".¹⁵

Работата е необходима и е нещо добро, но ако се издигне до място в живота ни, където не бива да бъде, тя става наш враг. А ние често мислим, че врагът ни е приятел.

Аз смятах, че работата е най-добрият ми приятел. Тя ми даваше усещане за "принадлежност" и, както казах преди, чувство за стойност и ценност. Всъщност работата беше станала мой враг, защото ме изкарваше от равновесие.

В Разширения превод на Библията в I Петрово 5:8 апостолът предупреждава: "Бъдете добре балансирани (умерени, трезви в ума), бъдете будни и предпазливи винаги, защото врагът ви, дяволът, обикаля около вас [ужасно гладен] и търси на кого да се нахвърли и да го погълне".

Области в живота ни, които са извън баланс, са отворени врати за врага. Той дебне наоколо и търси тези врати. Ние християните често сме твърде заети да се борим с демони, а всъщност това, което трябва да правим, е да възстановим равновесието в живота си.

В моя конкретен случай означаваше да продължа да работя, но имах нужда и от развлечения. Не бях открила обаче никаква стойност в това да се забавлявам. Дори всъщност не знаех как да се забавлявам като възрастна. Ако правех нещо забавно, имах вътре в себе си неясното чувство, че всъщност трябва да работя. Чувствах се виновна, когато се опитвах да се отпусна и да се забавлявам.

От преживяванията си в детството разбирах, че ако се забавлявам, мога да бъда наказана от баща си, но ако работя, поведението ми беше приемливо. Спомням си случаи, когато като дете играех навън и баща ми ме викна вкъщи. Според мен нямаше причина - сякаш само искаше да ме спре да не играя. Сега разбирам, че нещастните хора се дразнят, когато някой друг се забавлява, но по онова време не схващах тази истина. Винаги си мислех, че правя нещо нередно, като играя.
„Той възстановява душата ми“
Той освежава и възстановява живота ми самия). Той ме води по пътеките на праведността, справедливостта и правилното ходене с Него - не заради мен, а) заради името Си.

Псалм 23:3
Вярвам, че Бог обещава възстановяване за това, което е изгубено или разрушено.

Мога да гарантирам, че Той държи на думата Си.

Господ възстанови моите емоции и ума ми. Волята ми беше освободена от бунтовност. Вече нямам необходимост да контролирам всичко и всички. Водена съм, а не принудена - водена от Светия Дух, а не принуждавана от страхове и несигурност.

В книгата ми Венец вместо пепел споделям подробно как този процес на възстановяване обнови живота ми.

Моят небесен Баща възстанови и изгубеното дете вътре в мен. С други думи, сега вече мога да се доверявам, да обичам, да прощавам, да живея простичко; както и да съм свободна да се наслаждавам на това, което правя. Вече не е нужно да се оправдавам, когато се забавлявам. Знам, че това е важна част от живота и е необходимо, за да се поддържа равновесие. Съзнателно се стремя да се наслаждавам на всичко, което върша. Решена съм да го правя.

Използвам всяка възможност, за да се смея, защото сега оценявам какво означава това; в по-ранните ми години щях да го сметна за глупост или лекомислие.

Библията казва в I Петрово 5:8 да бъдем трезви в ума си. В този контекст "трезви" означава сериозни; но не означава, че не бива да сме радостни. В Еклесиаст 3:1-4 ни се казва, че: "За всяко нещо има сезон и време за всяка работа или цел под небето: ... Време за плачене и време за радост, време за скърбене и време за танцуване".

Децата са свободни, а Исус ни е освободил - свободни сме да обичаме, да живеем, да се наслаждаваме и да бъдем всичко онова, което можем да бъдем в Него.

В Йоан 8:36 Исус казва. "Ако Синът ви освободи [ви направи свободни хора], тогава наистина и безспорно сте свободни".

А в Галатяни от 4:31 до 5:1 апостол Павел пише: "Затова, братя, ние, [които сме новородени] не сме деца на слугиня [по плът], но на свободна [по свръхестествен начин]. В тази свобода Христос ни е направил свободни [и напълно ни е освободил], затова стойте твърди и не се спъвайте, нито се оплитайте, нито се покорявайте отново на робското иго, [което веднъж сте отхвърлили]".

Бъдете решени да имате тази свобода и да я запазите.

Вие имате право да се наслаждавате на живота си и това право е купено с кръв.

Аз вярвам, че един от начините, по които можем да поддържаме свободата си, е като често си напомняме кои сме в Христос.

Забелязала съм, че Исус няколко пъти нарича учениците Си "дечица". В Йоан 21:1-6 е записана една ситуация, в която Петър и някои от учениците решават да отидат на риболов и имат неочаквана среща с възкръсналия Христос.
"Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро; и ето как им се яви, там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо. А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците обаче не познаха, че е Исус. Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме. А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби".
На мен ми се струва, че бързо взетото емоционално решение да идат за риба (макар и от необходимост) няма желания резултат. Също така и ние често вземаме емоционални решения по плът, които не произвеждат нищо, докато не се научим, че отделени от Исус не можем да сторим нищо (Йоан 15:5).

Исус е застанал на брега и се обръща към тях по Своя си начин: "Момчета (дечица), нямате месо (риба), нали? [Уловихте ли нещо, което сега можете да ядете с хляба?]..." (Йоан 21:5).

Вероятно Исус е използвал тези думи, за да им напомни, че те имат необходимост да станат като дечицата и напълно да разчитат на Него.

Виждаме и как апостол Йоан използва същата фраза в 1 Йоан 2:1: "Дечица, пиша ви, за да не нарушавате Божия закон и да съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай (Един, който се застъпва за нас) пред Отца – [и това е] Исус, [все] Праведният справедливият, правият, Който се съобразява с волята на Отец във всяка цел, мисъл и действие)". Той използва същата дума и в I Йоан. 2:12: "Пиша вам, дечица, защото в Неговото име имате прощение на греховете [опростени сте чрез Неговото име и защото сте изповядали Неговото име]".

Вероятно Йоан е научил тази думичка, като е слушал Исус да я използва в обръщението си към него и към другите ученици. Това е толкова мила дума, кара ни да се отпуснем, кара ни да се чувстваме обичани и обгрижени и да знаем, че можем за всяко нещо да се облегнем на Господа.

Ако аз трябваше да наричам сина си постоянно "бебчо", щях да оставя у него (дори и подсъзнателно) разбиране, че гледам на него като на бебе, което пък може да развие у него чувство за незрялост. Започнах да наричам момчетата си "синко", когато поотраснаха малко. Мисля, че и промяната на думичката им помогна да пораснат. От тази дума те разбираха, че очаквам зрялост от тях.

Има случаи, в които пък осъзнавам, че четирите ми деца винаги ще си останат моите "бебета", независимо колко възрастни ще са. Поради това те знаят, че винаги могат да разчитат на нас да им помогнем да балансират живота си в която и да е област. Винаги могат да дойдат при нас, ако са наранени.

Исус иска от нас да израснем в поведението си, но също иска да запазим детското отношение към Бога - по детски да се доверяваме и да се облягаме на Него. Той знае, че ако нямаме такова отношение, няма да имаме мир и радост.

Нашият небесен Баща иска да знаем, че сме Неговите безценни малки дечица, а когато дойдем при Него като такива, показваме вяра в Него, която пък от своя страна отключва Неговата грижа към нас.

Бог не е като хората. Ако хора от миналото ви нараняват, не позволявайте това да повлияе на взаимоотношенията ви с Бога. Вие можете да Му се доверите. Той ще се грижи за вас като любящ баща за дечицата си.

Когато като деца не сме получили необходимата ни обич и грижа, в нас се пораждат страхове, които Бог не е планирал да имаме. Родителите трябва да бъдат огледален образ в психическата сфера на взаимоотношенията ни с Бог в духовната сфера. Често когато хората са израснали в дисфункционални домове, това причинява проблеми във взаимоотношенията им с Господа.

Моля се, когато четете това, което съм написала, и размишлявате върху Словото, което споделям с вас, да преживеете изцеление в емоциите си и да бъдете свободен възрастен човек, който да може да идва при небесния си Баща, както прави едно дете. Моля се да сте възрастен, който знае как се работи когато е време за работа, но и как да се забавлява свободно, когато е време за забавление; възрастен, който може да поддържа баланса между сериозното и забавното.
Следователно живейте като децата!
"[Живейте] като деца на покорството [спрямо Бог]; не се съобразявайте със злите желания [които преди ви управляваха] във вашето предишно невежество [когато не знаехте изискванията на закона]."

I Петрово 1:14
Трябва да идваме при Бога, както идват малките деца, иначе никога няма да ходим в покорство. Трябва да се облягаме на Него и постоянно да искаме помощ от Него. Всичко, към което сме призовани от Бога, трябва да става с Неговата помощ. Той е готов, чака ни и освен това иска да ни помогне. Трябва Да дойдем смирено като малки деца - искрени, непресторени, честни, открити - и да не забравяме, че без Него и без Неговата постоянна помощ никога не бихме израснали в послушание.

В I Йоан. 4:4 апостолът пише: "Дечица, вие сте от Бога [принадлежите Му] и [вече] сте ги победили [силите на антихриста], защото Този, Който живее във вас, е по-велик от този, който е в света".

Гръцката дума, преведена като дечица в този стих, а и в много други, има значение и на "скъпоценни"¹⁶. Бог иска вие и аз да знаем, че сме Неговите мънички скъпоценности.

В I Йоан 4:4 апостолът пише и за разгромяването и победата над врага. Ще повторя, аз вярвам, и съм сигурна, че това се осъществява само когато дойдем при Бога като малки дечица -облягащи се на Него, зависими, като разчитаме на Него и Му се доверяваме.

В Галатяни 4:19 апостол Павел призовава вярващите в Галатия: "Дечица, за които съм отново в родилни болки, докато Христос се изобрази (оформи) изцяло и напълно във вас".

Точно както любящите родители са готови да страдат заради децата си, които са в нужда, така и Павел изстрадва гоненията, за да проповядва Евангелието на тези, които нарича свои деца. Те са тези, които са родени в Божието царство поради Павловото проповядване, а той копнее да ги види как израстват и се наслаждават на всичко, което имат чрез смъртта на Исус.

Като ги нарича дечица, ап. Павел всъщност им казва, че е готов да застане до тях и да направи всичко необходимо, включително и да пострада при нужда, за да види Божията цел изпълнена в живота им.

Един добър родител е готов да пострада, но неговите деца да не пострадат. Виждаме този "родителски принцип" в действие, когато Бог изпраща Исус да умре вместо нас, Неговите деца.

Според Библията, правото ни да бъдем като децата ни се дава от Бога и за това право е платено с кръв:
Но на тези, които Го приеха и приветстваха, даде право (сила, привилегия, авторитет) да станат деца на Бога, тоест на тези, които вярват в (прилепват се към и разчитат на) Неговото име...

Йоан 1:12
Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, [като ни уверява], че сме деца на Бога. А ако сме [Негови] деца, тогава сме и [Негови] наследници: наследници на Бога и сънаследници с Христос [споделящи Неговото наследство с Него]; само ние трябва да страдаме Неговите страдания, ако искаме да наследим Неговата слава.

Римляни 8:16-17
Децата са наследници. Слугите са работници; те нямат нищо от наследството на децата.

Вие наследници ли сте или работници?

В Римляни 8:21 апостол Павел ни казва, че Божиите деца имат славна свобода и че един ден: "... природата (естеството) ще бъде освободена от робството на разпадане и гниене и [и печели достъп] до славната свобода на Божиите чеда".

Като Божии деца ние не сме предопределени да живеем в никакво робство. Трябва да преживяваме славна свобода - свободата да се наслаждаваме на всичко, което Бог ни е дал в Христос. Той ни е дал живот, а нашата цел е да му се наслаждаваме.

Не говоря за себично, егоистично наслаждение, което търси само своето и не зачита никой друг. Това, което имам пред вид, е богоугодна наслада - която се учи да се отнася към живота и ситуациите от живота, както Исус се е отнасял - да можем да се наслаждаваме за всичко!

Търсете как да станете и да останете като децата - с цялата простота, която децата имат. Това ще увеличи качеството на живота ви по невероятен начин.

Едно простичко отношение може да промени всичко.

Опитайте! Ще бъдете благословени!