През периода на централизирана планова икономика, геологопроучвателната дейност и регионалните геоложки изследвания се извършваха от три групи държавни организации:
- стопански – Комитет по геология (КГ), ДСО “Редки метали”, самостоятелни миннодобивни обединения и предприятия, проектантски организации и др.;
- научни – институти на БАН и ведомствени научно-изследователски институти към КГ и ДСО “Редки метали”;
- висши училища – Софийски университет и Минно-геоложки университет.
Всяка от организациите провеждаше дейностите си на базата на ведомствени планове (дългосрочни и краткосрочни), които в повечето случаи, независимо от централното планиране от държавните органи, не бяха съгласувани.
Контролът върху опазването на земните недра; опазването и възстановяването на природната среда се осъществяваше от Държавната инспекция за охрана на земните недра (ДИОЗН) към Комитета за опазване на околната среда.
През 1991 г. по модели на страни с развито пазарно стопанство, започна организационно преструктуриране, насочено главно към базовата геологопроучвателна организация в страната – КГ. Целта на преструктурирането бе да се разделят функциите на Комитета като единен държавен административен орган от стопанската активност на неговите подразделения.
Вместо КГ бе създаден “Комитет по геология и минералните ресурси” (КГМР), като орган на МС за провеждане на държавната политика за комплексно проучване и усвояване на земните недра. Поделенията на бившия Комитет бяха обособени в 10 самостоятелни търговски дружества. Държавната комисия по запасите (ДКЗ) и ДИОЗН бяха закрити, а техните функции поети от новосъздадения КГМР и МОСВ.
Реформата не можа да постигне поставените цели:
- КГМР продължи да изпълнява едновременно две несъвместими за пазарни условия функции: на държавен регулиращ орган (координиращ и контролиращ геологопроучвателната дейност) и на стопанска организация (принципал и финансиращ орган на геоложките предприятия);
- По-голямата част от новосъздадените търговски дружества останаха административно и финансово зависими от държавния орган; без необходимата свобода и гъвкавост да се развиват самостоятелно, запазвайки бюрократичната система на държавни стопански организации с голям персонал и администрация, несъответстващи на редуцираното държавно финансиране и съкратените обеми проучвателна дейност.
През 1997 бе закрит КГМР. За негов правоприемник бе определено МОСВ. Търговските геологопроучвателни дружества бяха прехвърлени към Министерството на промишлеността с цел - приватизация.
Приемането на ЗПБ (03.1999 г.) завърши организационното преструктуриране на държавните органи за управление и контрол на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра. ЗПБ (чл. 6 и чл. 7) дефинира конкретните органи в тези области.
-
Министерския съвет е върховния орган за управление на подземните богатства. Той одобрява разрешенията за търсене и/или проучване и предоставя концесии за добив, по предложение на компетентни по ЗПБ държавни ведомства.
-
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) консултира и подпомага правителството в управлението на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра, като:
- съвместно със заинтересуваните министерства и ведомства разработва и представя за одобрение политиката и стратегията в тази област;
- координира и възлага изпълнението на инвестиционни и други геоложки и геоеколожки проекти, финансирани от държавния бюджет;
- събира, съхранява и предоставя за ползване цялата геоложка информация на страната;
- подготвя за одобрение от МС на разрешения за търсене и проучване на всички видове полезни изкопаеми и контролира свързаните с тях дейности;
- осъществява контрола по опазване на земните недра и околната среда.
МОСВ е регулиращ, координиращ, контролиращ и информационен държавен орган, без стопански функции.
Други компетентни органи по ЗПБ са:
-
Министерството на икономиката (МИ);
-
Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ);
-
Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси (ДАЕЕР).
Те, съобразно отрасловите им компетенции:
- подготвят за одобрение от МС разрешения за търсене и проучване на полезни изкопаеми и контролират свързаните с тях дейности (прил. 2 и 3);
- подготвят условията за предоставяне от МС на концесии за добив и контролират свързаните с тях дейности.
В момента МИ, МРРБ и ДАЕЕР изпълняват и стопански функции, доколкото под техен контрол са държавните геологопроучвателни и миннодобивни предприятия.
В резултат от извършените реформи сега у нас , подобно на страните с развито пазарно стопанство, са създадени три групи организации, които се занимават с геоложки изследвания, проучване и добив на подземни богатства:
- държавни и частни геологопроучвателни и добивни фирми;
- частни сервизни и консултантски форми;
- държавни научни институции (ГИ на БАН, МГУ, СУ и др.)
Проблеми
Проведеното през периода 1991-1997 г. преструктуриране на геологопроучвателната и миннодобивната дейности съответства на въведените пазарни отношения, но се нуждае от усъвършенстване съобразно изискванията за интеграция на страната към ЕС.
1. Неудачното преструктуриране на КГ (1991 г.), предизвикало по-късно закриването на неговия приемник – КГМР (през 1997 г.), е резултат от факта, че още в началото на реформите не бе разработена и приета от МС стратегия за геологопроучвателната дейност, която се развиваше без сериозно обсъден и утвърден държавен документ. Това доведе до нейното омаловажаване, съкращаване и дезорганизиране, а така също до неизпълнението на важни функции, свързани с устойчивото развитие на страната.
2. Разработените от Министерството на промишлеността:
- “Стратегия за развитието на минното производство на рудни и нерудни минерални суровини и декоративни скали през периода 1996-2000 г. и в перспектива до 2015 г.” (1996);
- “Проект за национална програма за устойчиво развитие на рудодобива в Република България” (1998),
все още не са приети и утвърдени от Министерския съвет.
Разгледана и приета е “Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2001 г.”, представена от Комитета по енергетика през 1998 г.
3. Съществуващото (регламентирано от ЗПБ) многоведомствено (“по компетентност”) управление на подземните богатства е причина да няма единна държавна политика и цялостна стратегия за развитието на търсенето, проучването и добива на подземни богатства и опазването на земните недра.
4. Една от основните причини за ограничения приток на частни (български и чуждестранни) инвестиции в геоложките проучвания и добива на подземни богатства се дължи на уникалния модел за управление и регулиране на тези дейности, който функционира в момента у нас.
Тенденции
1. Устойчивото развитие на системата на пазарната икономика във всички сфери на стопанския живот в страната неминуемо ще насочи значителен брой частни инвеститори към използване в промишлената дейност на наши традиционни или нетрадиционни минерални суровини. Тази очаквана активност ще наложи необходимостта държавните институции да създават по-ефективни и по-опростени процедури при получаване на разрешения за търсене, проучване и добив на подземни богатства, а така също при контрола на тези дейности.
2. Подобна перспектива ще предизвика промени в модела за управление и контрол при търсенето, проучването и добива на подземните богатства и опазването на земните недра.
Сподели с приятели: |