Ползване и опазване на земните недра

1.1.2 Ползване и опазване на земните недра

Развитието на човешката цивилизация е тясно свързано с интензивното използване на земните недра. Вмешателството на човека в строежа на най-горните части от земната кора, достъпна за изява на неговата жизнена и стопанска активност, се извършва в две направления:

• 
  търсене, проучване и добив на подземни богатства;
  
• 
  изграждане на промишлени и градски обекти, транспортни съоръжения (тунели, нефтопроводи, газопроводи и др.), хидроенергийни системи, хранилища и складове, подземни селскостопански и отбранителни обекти, и др.
  

• 
  рационалното използване на подземните богатства;
  
• 
  предодвратяване или ограничаване на въздействието на минните и строителните дейности върху земните недра и околната среда.
  

1. Ползване и опазване на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства

Опазването на земните недра при този вид дейности включва:

• 
  законност на осъществяваните геологопроучвателни и миннодобивни дейности;
  

• 
  спазване на установения с работни проекти ред за:
  

- консервация, ликвидация и рекултивация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти.

• 
  спазване на изискванията за:
  

- оптимално извличане на запасите на находищата на подземни богатства при екслплоатацията им;

- оптимално извличане на полезните компоненти от добитите подземни богатства при първичната им преработка (обогатяване);

- депониране, съхраняване и оползотворяване на отпадъците от проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства;

Всички изисквания за опазване на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства са регламентирани в Закона за подземните богатства (1999 г.). През 1999-2000 са разработени и утвърдени подзаконовите нормативни актове, свързани с опазването на земните недра и рационалното използване на подземните богатства.

В момента Министерството на околната среда и водите, в съответствие с разпоредбите на ЗПБ съставя и подържа:

• 
  Национален баланс на запасите на находищата на подземни богатства;
  
• 
  Регистър на откритията;
  
• 
  Специализиран кадастър на находищата на подземни богатства;
  
• 
  Геоекологичен кадастър на миннодобивната дейност и мониторинг на геоложката среда.
  

Режимът на ползването на земните недра и изискванията за опазването им при геологопроучвателните и добивните дейности третират две групи проблеми:

Изискванията за опазване и рационално използване на подземните богатства при геологопроучвателните дейности - търсенето, проучването и оценката на находищата на полезни изкопаеми, са свързани с необходимостта от повишаване на качеството и достоверността на крайните резултати от извършените работи. Досегашната практика показва, че в много случаи запасите и ресурсите на находищата се характеризират като по-оптимистични от реалните. Това трябва да се преодолее, като се спазват следните изисквания:

- спазване на нормалния ред и последователност при извършване на геологопроучвателните работи;

- залагане на подходящи системи и методи за търсене и проучване;

- достатъчно обоснован избор за оптимална гъстота на проучвателните изработки;

- наличие на оптимално количество информативна графична документация;

- достатъчно коректни крайни резултати от техноложките изследвания или опитно-експлоатационни работи;

- сполучлив избор на методика за изчисляване на основните геоложки параметри;

- спазване на временните или постоянни кондиции, стандарти, технико-икономически условия и др., за изчисляване на запасите и ресурсите на находищата на различни видове полезни изкопаеми.
При добива и първичната преработка на подземните богатства

Опазването и рационалното използване на подземните богатства при добива и първичната преработка на минералните суровини са свързани с изискванията за максимално извличане и усвояване на запасите от полезни изкопаеми от експлоатираните находища.

Промишленото усвояване на установените находища от подземни богатства се осъществява чрез различни способи на добив:

- минен (открит и подземен);

- сондажен;

- комбинирани.

През последните години има тенденция към увеличаване на размера на извънпроектните загуби на подземни богатства при добива (табл. 4). Основните причини за това са:

- насоката за отработване на по-висококачествени минерални суровини;

- усложнени минно-технически условия в някои от експлоатираните находища.

Общата използваемост на извлечената минна маса е ниска и не превишава 50%. Основните причини за това са: неподходящи технически решения за добив, преработка и използване на отпадъците, слаба заинтересованост на потребителите към тях и др.

Обедняването на подземните богатства е показател, характеризиращ качеството на добиваните минерални суровини. Отчитането му се осъществява основно в системата на рудодобива.

В откритите рудници, първичното обедняване е в границите на 2.1 - 6.2%, без ясна тенденция за изменение,

В подземните рудници, обедняването е в границите на 14.5 - 19.1%. За отделните видове руди то е: оловно-цинкови руди 13.7 - 16.3%; медни руди - 20.0 - 24.7%; железни руди - 18.9 - 27.4% и пиритни руди - 10.4 - 33%. За периода до 1990 г. се констатира тенденция за увеличаване с 0.5 - 1% годишно, а за този след 1990 г. - тенденция към намаляване с 1 - 2% годишно.
Табл. 4 Загуби на подземни богатства при експлоатацията на находищата

Вид подземни богатства	Способ на добив	Експлоатационни загуби %	Тенденции (през последните години)	Основни причини
Въглища	открит подземен	4.0 извънпроектни загуби - 0.02-0.03% 17-18 31 (на отделни обекти)	без изменение към увеличаване	непълно и несвоевременно осушаване; нарушения на проектните параметри; ниски скорости на добивните фронтове
Метални полезни изкопаеми	открит подземен	3.0 5.2 - 9.0	незначително увеличаване устойчиво увеличаване при добива на медни, пиритни и железни руди. Стабилизация в рамките на 5.1 – 5.5 за Pb-Zn руди	усложнени минно-технически условия
Нерудни минерални суровини	общо	средно 7 - 10 Мировско солно находище 11.7 гипсово находище Кошава - 77.8 други нерудни суровини - 2,7 - 4.9	увеличаване	сложни минно-технически условия и прилаганите схеми на експлоатация
Скално-облицовачни и строителни материали	открит	рандеман 30 – 38 сравнително по-високи рандемани са постигнати в Монтана, Бургас и Русе	към намаляване (Сандански, Ябланица, Велинград и Владая)

Първичната преработка на минерални суровини през периода 1981 - 1997 г. е извършвана в 84 по-големи обогатителни фабрики и цехове. В това число не са включени многобройните миячно-пресевни и сортировъчни инсталации за преработка на строителни материали. Независимо от неблагоприятните изменения в качествата и състава на минералните суровини, преработвателните предприятия постигат добри технологични резултати.

Високи показатели на извличане на полезните компоненти имат фабриките за преработка на въглища, руди и нерудни полезни изкопаеми (гипс, каолин, перлит, бентонит, и др.), главно в резултат от въведени съвременни технологични схеми и оборудване.

Постигнато е извличане на редица съпровождащи компоненти от рудните концентрати:

- от концентратите на медни руди - злато, сребро, сяра, молибден и магнитно желязо;

- от оловния концентрат - мед, злато и сребро;

- от цинковия концентрат - сяра, кадмий, мед, сребро и олово.

Остават нерешени изцяло проблемите с извличането на всички полезни компоненти в находищата със сложен минерален състав като: "Челопеч", "Кремиковци", "Пчелояд", "Четрока", "Саже" и др.
При ликвидация и консервация на миннодобивните обекти

Вземането на решения за експлоатация (добив и преработка) на определени видове минерални суровини на територията на страната или за прекратяване на тези дейности е право на собственика на подземните богатства - Държавата. Мотивите за това могат да бъдат икономически или политически, но във всички случаи държавните органи на управление (МС и отраслови министерства) съобразяват максимално своите нормативни актове с изискванията за опазване на земните недра и за съхраняване на ресурсите от различни видове полезни изкопаеми.

През последните десет години в България се извършва преструктуриране на рудодобивната и въгледобивната промишленост според принципите на пазарната икономика. Във връзка с това са приети ред постановления на МС за:

- прекратяване на добива и преработка на уранови суровини;

- ликвидация или консервация на голям брой рудници и участъци за добив на метални полезни изкопаеми;

- ликвидация и консервация на рудници и участъци за добив на твърди горива (въглища)

- и др.

В изпълнение на тези решения към 1997 г. у нас се ликвидират или консервират:

• 
  104 обекта за добив и преработка на метални полезни изкопаеми:
  

- 4 за добив на железни руди;

- 2 за добив на златосъдържащи руди;

- 54 за добив на уранови руди и суровини

- и др.

• 
  13 рудници и участъци за добив на въглища;
  

• 
  съществуващите стари неперспективни геологопроучвателни обекти и изработки в страната.
  

- допълнителна ликвидация на 2 рудника за добив на медни руди;

- допълнителна ликвидация на 16 рудници за добив на оловно-цинкови руди;

- разработване на нови технико-икономически оценки на седем находища за добив на оловно-цинкови руди, две находища за добив на медни руди, едно находище за добив на златосъдържащи руди.

Графиците за приключване на ликвидацията и консервацията на обектите не се изпълняват, преди всичко поради липса на проектна готовност и ограничени финансови средства .

Не би трябвало да се счита за благоприятен и фактът, че по-голямата част от решенията за прекратяване на добива и преработката на някои видове минерални суровини и ликвидацията или консервацията на рудници и руднични участъци, са взети преди приемането на Закона за подземните богатства.

- средна и голяма дебелина на рудните тела;

- непрекъснати отработени пространства на големи площи;

- средно здрави или слаби вместващи скали;

- разработване, без запълване на отработените пространства.

Индикации за развитието му са породените от него деформации на земната повърхност над минните обекти, които обхващат десетки и стотици декари, в зависимост от размера и дълбочината на отработените пространства. Регистрираните до сега обрушени участъци над подземните рудници на пет минни предприятия, обхващат площ от около 310 дка. При урановите находища, експлоатирани по подземен способ, са известни 29 райони с частично обрушване на приповърхностните участъци над минните изработки.

Нарушените терени от добива и преработката на подземни богатства към края на 1997 г. са с площ 308 508 дка. Най-голям е относителния дял на нарушенията предизвикани от добива на въглища (212 000 дка) и метални полезни изкопаеми (53 308.6 дка). Рекултивираните до тази дата площи са около 83 400 дка , включващи главно въгледобива (56 000 дка) и рудодобива (8 397 дка).

В разработените стратегии за развитието на въгледобива до 2010 г. (в "Национална стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност до 2010 г." - приета от МС през 1998 г.) и за добива на рудни и нерудни минерални суровини и декоративни скали до 2015 г. (разработена през 1996 г. и все още неутвърдена от МС), е отделено значително внимание за преодоляване на изоставането в рекултивацията на нарушените терени. Амбициозните програми за рекултивационни работи, заложени в тях, нямат добри перспективи за изпълнение, тъй като са необходими значителни инвестиции, а възможностите на добивните дружества и на държавата са ограничени.

В момента е завършена техническата ликвидация на 107 рудодобивни и въгледобивни обекти, а така също техническа рекултивация на 96 от тях (93 рудодобивни и 3 въгледобивни). Биологичната рекултивация се изпълнява едновременно с техническата общо в 41 обекта за добив на метални полезни изкопаеми, но е завършена изцяло само в 19. Във въгледобивните обекти включени в списъка за ликвидация и консервация, биологична рекултивация не е извършвана.

Пречистването на водите и мониторинга на околната среда са в начална фаза на изпълнение и са завършени само в незначителен брой обекти от системата на уранодобива и рудодобива.

1. Ползване и опазване на земните недра при други дейности

Земните недра се използват като основа или като среда при дейности, които не са пряко свързани с търсенето, проучването и добива на подземни богатства, като:

- строителство на промишлени и градски обекти;

- строителство на транспортни и хидроенергийни системи;

- строителство на водопроводи и канализационни системи, на електропроводни мрежи, нефтопроводи, газопроводи и др;

- строителство на хранилища за отпадъци и складове за промишлени или земеделски продукти;

- строителство на отбранителни и военновременни обекти.

Тези дейности въздействат върху земните недра, като ги нарушават и увреждат в различна степен. Най-съществените изменения в първоначалното състояние на недрата са свързани с:

- нарушения в режима на грунтовите води (при въздействие на малки дълбочини) и на по-дълбоко акумулираните подземни води (при навлизането на по-големи дълбочини);

- намаляване на якостните свойства на засегнатите скали;

- активизиране на изветрянето, на водната и въздушната ерозия, на движението на водите по естествени или техногенни пукнатини, предизвикващи образуването на свлачища и срутища;

Често строителните дейности нарушават целостта на находищата на подземни богатства или усложняват експлоатацията и рационалното използване на запасите им.

Степента на посочените нарушения зависи от конкретната геоложка обстановка (особеностите в състава и физико-механичните свойства на скалите), от начина на въздействие върху тях и дълбочината.

Най-мащабно е въздействието от строителството на промишлени и градски обекти, водопроводни и електропроводни мрежи, транспортни съоръжения и др., които нарушават най-горните участъци от земните недра на големи площи - много по-обширни по обхват от площите, в които нарушенията са предизвикани от останалите дейности, включително тези при проучването, оценката и добива на подземни богатства, взети заедно.

Следващи по мащаб и степен на въздействие са междуселищните пътища и железопътни линии, хидроенергийните обекти, газопроводите и нефтопроводите.

На трето място по площ и степен на въздействие са нарушенията на земните недра при строителството на военновременните и отбранителните обекти, депа за отпадъци, подземни складове за промишлени и земеделски продукти и др.

1. Изискванията за опазването на земните недра при ползването им за други дейности до сега се свеждат до изпълнение на нормативните изисквания за геоложките, инженерногеоложките и хидрогеоложките работи, свързани със строителството. Задълженията са изпълнявани от инвеститорите в отрасловите ведомства в съответствие с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда. Регламентираните в чл. 87 т. 5 от ЗПБ разпоредби за опазването на находищата на подземни богатства от промишлено и друго строителство, налагат преди стартиране на дейностите по проектиране на строителството, същите да се съгласуват с регистрите и кадастрите, посочени в глави 6 и 7 на този закон.

1. Опазване на геоложкото наследство

Обектите на геоложкото наследство (геотипи) са от две категории:

- обекти с естетическа стойност за широката публика (скални форми изваяни от външните земни сили - каменни гъби, обелиски, скални венци, каменни мостове, скални пирамиди, водопади и др.);

- обекти с научно значение (редки минерали, находища н фосили, стратиграфски разрези, структурни форми, стари кариери и др.).

- в законодателно отношение - от Закона за защита на природата;

- в административно отношение - от всички заинтересувани институции.

Публикувани са списъци на поставените под закрила обекти. Полагат се грижи за спасяване и документиране на важни новооткрити геотипи.

На България е възложена ролята на координатор на работна група 1 за Югоизточна Европа към Европейската асоциация за защита на геоложкото наследство (ПроГЕО).
Проблеми

1. Грижите за защита на геоложкото наследство в България изостават значително спрямо направеното в редица напреднали страни в Европа и света. Все още не са създадени действени механизми за защита на геоложките паметници.

2. По-голямата част от геоложките обекти, поставени под закрилата на закона, имат предимно геоморфоложки характер. Твърде малко се прави за тяхното популяризиране. Не се вземат мерки за запазването им.

3. Поставените под закрила обекти с научно значение са малко на брой и представляват главно находища на редки минерали или фосили. Поради трудностите да бъдат опазвани ефективно, тези обекти се ограбват системно.

1. Създадената през последните години стабилна политическа и икономическа обстановка в България ще благоприятства развитието на международните научни, стопански и туристически контакти не само със страните от ЕС и Югоизточна Европа, но така също с голям брой държави от останалите континенти. Тези контакти несъмнено ще увеличат интереса на чужденците към паметниците на геоложкото наследство у нас, някои от които имат уникална стойност.

2. Асоциирането на страната към ЕС ще наложи адаптирането на нашето законодателство към това на европейските страни, включително и нормативните актове за опазване и съхраняване на геоложкото наследство. Този процес ще създаде възможност за използването на национални и международни фондове за култивация и опазване на съществуващите или новоизучените защитени обекти.

3. Увеличаването на правомощията на местните и регионалните органи на управление, в съчетание с нарастване на информацията в масмедиите за същността на геоложките процеси, е предпоставка за нарастване на вниманието на широката общественост към природните геоложки феномени.

1. 
   
   Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file
   file -> I. Кратка обобщена информация за осъществената контролна дейност и резултати от извършената контролна дейност на басейновите дирекции
   file -> Списък на заповеди на министъра на околната среда и водите за определяне на санитарно-охранителни зони на находища и водовземни съоръжения на минерални води
   file -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
   file -> Екология и околна среда
   file -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
   file -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)
   file -> Екология и околна среда
   file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води
   
   
   
   Изтегляне 0.87 Mb.
   
   Сподели с приятели: